Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

сряда, 31 август 2011 г.

018

Преустройването на жилищното пространство с разместване на панели и остъкляване на тераси приключи в определен момент и постепенно квартала започна да добива нов облик. Жителите на това обикновено място разбраха с времето, че колкото и да въртят панелите, това няма да увеличи 60-те квадрата на скромните им апартаменти. Още в края на осемдесетте във входа се заговори, че може, ако може де, някак да си построим по още една стая. Краен вход сме и между два от апартаментите се оформя засечка колкото за една стая петнайсетина квадрата. Мисля, че бяха питали в общината и от там им беше отказано. Щях да се изненадам, ако бяха позволили. Гледката да е била уникална с една прилепена стая към панелния блок. Строителната утопия така и не се състоя. Грешката беше, че тръгнаха да питат в общината, но по онова време нямаше как. Ако идеята беше изчкала само още три години преди да се пръкне на тоя свят, сега щях да си ширя задника в една стая повече. Или пристройката да ме е премазала по време на някое земетресение.
Настъпилите политически промени направиха възможно сбъдването на строителните мераци. Като историк ми е много лесно да локализирам този преломен момент - когато милиционерът отвори вратата на партийния дом и даде знак за палежа му. Извън конкретните причини и цели за това деяние, отварянето на вратите и последвалия палеж бяха знакови, сигнал за цялото общество. Преди това имаше прекалено много държава в бита на българина и за всичко трябваше да се иска позволение, а след това държавата практически се скри за няколко години и само си получаваше заплатата.
Мечтите за жилищно пространство започнаха да се сбъдват и се появиха първите удължени или изнесени тераси. Въпросните екстеншъни никнеха като гъбки след дъжд. Появяваха се някак естествено отдолу-нагоре. Първата година на първия етаж, втората на втория и така полека-лека апартаментите вземат та увеличат площта си с по няколко квадрата.
Съседите в отсрещните апартаменти успяха да си откраднат по няколко метра жилище. От нашата страна се водиха преговори, но поради нежеланието на съседката от първия етаж плановете отидоха на кино. Жената каза, че тъкмо е приключила с ремонта си и няма нито пари, нито желание да започва отново. Някой заключи, че няма как да се почне от втория етаж. След това времето показа, че има как. За щастие в нашия вход не се случи.
За разлика от местенето на панелите, по отношение на терасите съм сигурен, че не е измислено в нашия квартал. Изглежда ми повече като самовъзникнал неформален национален идеал за повече жилищно пространство.

вторник, 30 август 2011 г.

017

Една разходка в квартала е достатъчна да се убедя, че духът на Кольо Фичето е безсмъртен. Не е истина какво разнообразие от архитектурни подобрения са измислили и сигурен съм, това не е всичко. Още може.
Спомням си, когато през осемдесетте се правеха козметични подобрения по панелните жилища, си мислех, че това са някакви грандиозни промени. Грешал съм.
Веднъж отидохме на гости при роднините в Сандански. Тъкмо бяхме свършили с ремонта. Братовчедите живеят в доста подобно на нашето панелно жилище и единственото добавено се състоеше в остъкляване на северната тераса. Хората много се учудиха, когато разбраха, че панелите могат да се местят. Почти съм сигурен, че местенето на панели е измислено в нашия квартал.
Като се сетя как ставаха нещата. Такова думкане, громане и клопане спокойно може да се нареди до звуковите мъчения в Гуантанамо. Да ги върнат през осемдесетте в нашия квартал по време на ремонт. За по-малко от ден ще си кажат всичко. Нямаше хилтачки и къртачки тогава, което налагаше широката употреба на чукове и секачи. Ремонтите продължаваха по два-три месеца.
Сега е друго, с тия машини е съвсем разбираемо, че след погледа навътре е ред на широките хоризонти. Вече едното местене на панела и остъкляване не е достатъчно да задоволи стремежа към повече панелен лебенсраум. Съвсем не и архитектурния потенциал на съкварталеца все по-силно избуява иззад контурите на блока. Гледки достойни за гетата на Нигерия и Индия или за някоя фавела. С нетърпение чакам какво ще излезе в Google Street View.

понеделник, 29 август 2011 г.

016

Битовизми завършили с кръвопролития. Единия ден имаше убийство и самоубийство с пистолет, а на следващия тийнейджър наръга друг с ножле, на по-следващия гледахме чист бандитизъм с обир, похищение на кола с пътници и полицейска гонка. Във времето, когато имаше една телевизия, а интернет беше нещо чудновато от холивудските филми, нямаше и да разбера за клането или за стрелбата. И щеше да ми бъде спокойно - без престъпност.
Част от изговорените думи през миналата седмица ме подразника - същинската причината да продължа поста си от онзи ден. Благодарение на телевизионния екран и интернет станах свидетел на няколко брутални престъпления. Всички са разбрали и обсъждат.
Достойно място между всичко изговорено заема отъждествяването на обществено-политическата реалност с понятия, като правосъдие и справедливост. Подобен полъх идваше, както от думите на един полицейски началник, така също и от тези на майката на шестнайсет годишния убиец. По улиците и във форумите е същото.
Хората не са длъжни да правят разлика, но щеше да е добре, ако все пак я правеха, защото, вече го казах - справедливост и правосъдие не са едно и също. Вида държавност и обществено-политическите реалности също нямат кой знае колко общо с правосъдието и справедливостта.
Гледам на ситуацията исторически и правя няколко констатации.
Въпреки идеята, че правосъдието трябва да дава справедливост, това често не е така. Правосъдието е твърде конкретно, справедливостта е прекалено разтеглива. На правосъдието може да му се съшие дреха и да бъде облечено в нея. За да има правосъдие е достатъчно да има закон. Бъде ли спазено написаното в закона, значи правосъдието е на лице. За да има справедливост трябва повече. Или по-малко, зависи. От друга страна политическата реалност или обществената система не е от голямо значение за наличието или липсата на правосъдие.
Пак исторически погледнато в България никога не е имало произлизаща от правосъдието справедливост. И сега в демокрацията, и по комунистическо, и през царско е било все така. Народът мрази лиспата на справедливост и очакваше, че демокрацията ще му я донесе, и сложи знак за равенство между двете. Като не му я донесе, народът й се разсърди. Ще й накриви капата, ама карай.
Като историк знам, че в България сме видяли само демокрацията, но знам и друго - раздаването на правосъдие не е предметът й на дейност.

събота, 27 август 2011 г.

015

Пия си съботното кафенце и разглеждам дали има ново тук и там. Коментарите в Дневник успяха да ми вдигнат градуса на настроението. Следя с повишен интерес истерясването покрай изказването на Цветанов пред bTV. Има и няколко добри попадения, но повечето нямат връзка с тази вселена. Да кажа, че съм се изненадал - не съм.
В интернетските коментари, на улицата и от малкия екран се прокрадва тезата, че в България няма правосъдие, няма справедливост, няма демокрация.
Мога да взема отношение от позицията си на историк.
Първото, което ми идва на ум е, че правосъдие и справедливост не означават едно и също. Справедливостта се събира в библейското "око за око", а най-справедливо е, ако някой ти извади едното око, ти да му изкараш и двете. Няма да е много пресилено, ако кажа, че вендета и мъст са най-точните синоними на справедливостта.
Обаче това е неприемливо и са измислили правосъдието с идеята то да дава справедливост.

Офффф, омръзна ми. Ше го довършвам друг път.

петък, 26 август 2011 г.

014

Пак се е събрал джакпот. По един в двата вида тото. По-добре от това тотото не може и да мечтае. Желаещите ще се бъркат двойно. Мисълта за правене на "едни големи работи" ще нахлуе в много главици. Ще има - къв голем апартамент ще си взема, къв голем джип ше карам, кви големи цици ще си тура на любовницата. После ше се сети, че нема любовница, ама бързо ще му мине. Като си представи, че с милионите от джакпота ще има, а и цици ще й сложи.
И мене ме блазни мисълта да се пенсионирам рано. От друга страна веднага бих трампил ранното пенсиониране, за такова на сто и десет, да речем :)

четвъртък, 25 август 2011 г.

013

Немам навик да се срамувам за простотията на другите, но се е случвало приятели и познати извън северозапада да ме питат това-онова за нашия край. Ората много се впечатляват от простотията и от целостната репутация на района. Ето, Гацо Бацов се е превърнал в емблема на некои от обичайните черти на северозападния характер. И за него са ме питали. Чудат се, че ем ние от северозапада сме прости, ем си го показваме без да се срамуваме. И що така, питат. Кво да мги кажем, че се фалиме с простотията си, що нема к'во друго да покажеме? Не връви така и я си мирвам, като ме попитат. Не, че ме е срам, ама и ми не е много повод за гордост.
Та, те така. Освем с простотията и с Гацо, нема с кво друго да се пофалиме. А моа и да има. Оняден се сетих, че тука е друга вселена и рекох да допринесем. Сега, знае се, че за писане на компютъра има БДС и Bulgarian Phonetic. Е, я съм измислил и Bulgarian North-West. Сетих се, че има нужда, кога оня ден помених "Сакам да стройм".

сряда, 24 август 2011 г.

012

Поредният пост на Дневник за кадровите неволи на българския бизнес, ме подсети за един смешен случай.
Българска компания за производство на дънки изгонила технолога, който боядисва платовете. Видяло им се скъпо да плащат по няколко хиляди на месец и го пратили да си ходи в Турция. На тръгване оня взел всичко, с което постъпил във фирмата, в това число и цялата технология. Без квалифициран химик, който да движи процеса на багрене, тези не могли да изкарат една с една еднакви партиди. Търсят си химик, но не могат да намерят.
Квалифицирани или такива, които могат да се квалифицират в рамките на няколко седмици изобщо не липсват, но за компании като тази кадрите винаги ще бъдат проблем. Изключено е някой да се съгласи срещу заплатата на обикновен наемник, да създадава технологично нау-хау. Каквито и да са условията на пазара на труда.

вторник, 23 август 2011 г.

011

Тия сокчета децата много ги обичат.


Селянина е написал, че това пържи мозъци. Повечето купувачи още не могат да четат. Затова имат жокер. Картинка на любим анимационен герой върху половината етикет.
Неподходящо съдържание в подходящата опаковка, докато го набара Дисни. След това сексът надали ще е мираж.

010

Едно момче от квартала има да дава на зет ми два-трийсе лева. Може и по-малко да са. Преди два дена сестра ми ми каза, че го срещнала и като я видял започнал да се повърта. После извадил телефона "да говори". Имало малко "са идвам, веднага" - и газ на пряко през треволяка. Тая сутрин отивам да си взема кафенце и го гледам нашия там. Като ме видя се ангажира внезапно с нещо. Нямаше го обичайното - "охооо, здрасти, к'во стааа". Яко е.

понеделник, 22 август 2011 г.

009

Оня ден си говорихме у дома, че някога, ако си имал земя си можел да правиш с нея каквото искаш - да я направиш от нива на гора или обратното, да вдигнеш къща, да изкопаеш геран и не е трябвало да дириш позволение.

събота, 20 август 2011 г.

008

Магазинчето е малко. В него работи Леля П. Тя е жена от квартала и работи там на половин ден. Реално е на работа между половин и цял ден, а заплатата е малка. Леля П би искала да получава много повече, но понеже се занимава с магазина знае, че няма откъде. Към 33 лева от 200-те дневен оборот ще отидат директно в хазната за ДДС, с около 130 ще платят доставките, а останалото е за всичко друго. От известно време Леля П има друга грижа на главата - може да остане без работа. Засега магазинчето крета по ръба, а и собственика не да бърза да го затвори. Липсата на печалба е едно, но е ясно какво ще се случи, ако започне да трупа загуби.
В положението на Леля П са и доста швейцарски магазинери, особено тези от пограничните райони. Силният швейцарски франк прави стоките им трудни за продаване, а хората предпочитат да ходят на пазар в съседните страни от еврозоната. Силният франк пречи и на износа зад граница.
Проблемите на швейцарската валута обаче са проблеми и на някои българи. Най-вече на онези теглили заеми във франкове. Ниската лихва сега ще им излезе през носа. Човек трябва да е голям хитрец или пълен глупак за да тегли заеми във валута различна от тази, в която получава доходите си. Нека им бъде за урок.


петък, 19 август 2011 г.

007

Първото напиване на повечето хора се е случило или на някой ученически лагер, или по време на годишната екскурзия. Най-хубавото време беше в края на май, когато идваше ходенето на екскурзия. Правят го и сегашните седмокласници. На една екскурзия в Стара Загора отидохме в нещо средно между ресторант една звезда и столова. Беше на самообслужване. На касата стана засечка: "Къде си мислите, че отивате с тия бири?". Предната вечер бяхме в Казанлък и нямаше проблем. Беше няколко дни преди световното в Италия. Бяхме в седми клас и за нас беше нещо нормално.
Чиста проба алкохолен туризъм.
Не сме рипали от терасите в басейна. Сигурно сме щели и това да правим, но къде ти басейни в ония години. Днешните са по-облагодетелтвани откъм възможности за дивеене. В последно време често се говори за така наречените балконинг и пиянинг. От някаква крайморска община казали, че не могат да вземат отношение. Не можели да искат документите на хлапетата, щото онези били чужденци. Как ли разбират кой е малолетен и кой е чужденец. Сигурно минават специално обучение, да речем по ясновидство. Когато го спирал някой милиционер да му се скара, че ходи с дънки, Стефан Данаилов му проговарял на френски и се спасявал. Изглежда някогашните милиционери са минавали същия курс. Традициите са хубаво нещо.

четвъртък, 18 август 2011 г.

006

Човек свързва казаното с име, а името с образ и обратно. Справих се с източването на телефона и вече се хиля от страницата на блога, от туитър, и от google плюс, и от профила си в дневник. Всичко необходимо за едно пълноценно присъствие в мрежата е осигурено. Ако нямам нищо за казване мога да дрънкам глупости.
Публикувай или умри.
Така е в днешно време. Всъщност не е баш така, но звучи адски добре.

сряда, 17 август 2011 г.

005

Вчера цял ден слушах за поскъпването на храните в световен мащаб. Поскъпнали с трийсет и няколко процента до нивата от две и осма. Голямо поскъпване. Повече ми е проблем, дето пада качеството. Оня ден с дядо Нено от мебелния магазин пихме кафе и се заговорихме по тоя въпрос. Един му споделил, че като бил в Германия се хранел много добре с оставеното пред квартания супер. Срещу магазина на дядо Нено има точно такъв супер, точно от същата верига. Тука качеството на продаваното се оказало по-ниско от онова на оставяното до немските контейнери за боклук. Що ли е така.
Една от любимите ми закуски в детството беше филия с пастет. Преди време се сетих и ми се дояде. Последният качествен, на който съм попадал е Касадемонт. Да де, но липсва на пазара от десетина години и така пастета отпадна от менюто заедно с много други неща. Пак вчера един спомена, как си е купил чесън за шест лева килото, а някъде се бил търгувал и по осем. Чесънът струва повече от свинското, бахти шашавата работа. Важното е, че миналата седмица кока-колата беше на промоция в кауфланд. Стекче от 4х2л. за шест и нещо. Сръбска, но не по-различна от обичайната.

понеделник, 15 август 2011 г.

004

В събота реших да прехвърля снимките от телефона. Видях многото кликане тук. Оказа се, че няма подходящ кабел. Дойде понеделник и хайде по магазините. Девет и нещо сутринта е. Тук затворено, там затворено, мъка голяма. Навсякъде обявили работно време от девет, ма нема никой. Ще излезе прав Владо Каролев, че българина го мързи да работи. Намерих един отворен магазин. Жената каза, че мъчно ще намеря търсения кабел и продължих нататък. Накрая се оказах в Технополис, но и там не ме огря. Прехвърлянето на снимките остава за следващите дни и явно ще бъде по друг начин.

петък, 12 август 2011 г.

003

Минах покрай гъзарското заведение в квартала и отпред нямаше кьорава кола. Кризата ги е оставила без парички и заведението стои празно. Тия са големи диванета между другото. Мястото е тесничко и точно до него са нагъцкани пешеходна пътека и автобусна спирка. Направо е супер, тръгваш да пресичаш и те изненадва голф на зебрата. Някакъв ужас е направо. Преди там беше празно място с треви и храсталаци. С времето квартала се облагороди и някогашното Обръщало и Обратало се сдоби с истинска спирка, тротоар, магазин СВА и въпросното кръчме над него. Много по-хубаво е от преди, само шибаните голфаджии развалят идилията. Онзи ден вървим с детето и една полицейска кола точно до пешеходната пътека. Спрели и седят вътре. Някакъв селянин паркирал вектрата си и се качил да жули кафе, а полицаите го чакат. Тъкмо минаваме и тъпанара дойде. На мига го сгепиха да го актуват. Оня взел да им разказва, че той там си спира всеки път. Дано да са му отлепили максимума. Докато не фалира шибаното кръчме, все ще се налага да прескачаме разни бракми в опит да минем улицата. Надявам се кризата да сложи малко ред и тука, както направи с двата най-мизерни магазина в квартала. Години наред бутаха рушветите, но като намалеха парите народа стана претенциозен и внимава какво, колко и къде харчи. Гнойните пъпки се спукаха първи. Останаха още два, но мамето им, тия няма да фалират. Собствениците им си ги движат сами, живеят си в тях буквално и колкото да се свива пазара ще драпат до последно. Няма да фалират освен, ако кризата не мине в някаква пет или десет годишна рецесия, но тогава ще ни се ебе мамата на всички. За съжаление са на лице всички условия за рецесия. През последните пет години парите ни - евро и левове, са загубили 43 процента от стойността си спрямо франка и 137 процента спрямо златото. Не е само усещане за обедняване, а самата действителност.




сряда, 10 август 2011 г.

002

Остана време за второто блогване. Особено силно впечатление ми направи онова клипче. Един го бяха били и около него имаше тълпа негодници, които му преджобиха раницата. Не се чуваше какво си говорят, но нищо чудно да им е благодарил, че са спрели да го налагат. А на този направо му свалят гащите от задника. Гърчаво им е на англичаните. Сега им е гърчаво, но предното поколение е потривало доволно ръчички, че има кой да върши мръсната работа за малко пари. Държавата услужливо си е затваряла очите с години и всички са били доволни, а сега им е тежко. Да са ги интегрирали. Тези ямайски изтърсаци имат шанс да се впишат в английското общество, колкото са имали техните родители - на двойно работно време и на половин заплата. Разбираемо е, че не искат. Те се имат за местни и искат игра по същите правила. На всичкото отгоре се налага да се конкурират с по-квалифицираните и по-бели източноевропейци. Гледам ги така и няма как да пропусна, че унижаването на техните жертви очевидно им доставя удоволствие. Да хване да му събуе гащите насред улицата, при положение, че наоколо магазините за дрехи са изтърбушени до един. Не е само заради парите, има и омраза. В крайна сметка полицията и гражданите ще ги пребият. Не се съмнявам изобщо. Някакви побързаха да обявят сезона на въстанията, но много се съмнявам, че обикновения човек ще ги изтрае още дълго. В новините споменаха, че тримата убити в Бирмингам, са били доброволци за борба с погромаджийте. Хората действат. Полицията като не може сама, те ще помогнат с тояги за крикет. Проблемът ще бъде решен в рамките на няколко дни. По-точно ще бъде отложен във времето. Ако англичаните не вземат мерки за социализация на местните ямайски и тринидадски потомци, със сигурност размириците ще се повторят. Отделно са и компактните маси мюсюлмански имигранти от Пакистан, Бангладеш и Индия. Този път те не участват, но при следващите изблици.
Англичаните подобно на останалите европейски народи се захласват и харчат много пари за принципно добри дейности, като екология и технологии за енергоспстяване, рециклиране и други такива. Нямам никакво съмнение, че начинанията са добри и всичко можеше да бъде прекрасно, ако не беше за сметка на другото. Историк съм, а не се сещам за успешно постигната амбициозна цел на гладен стомах. Не и в свободно общество.

понеделник, 8 август 2011 г.

001

Денят вече преваля и се замислям за предстоящата вечеря. Нещо лекичко. Вероятно омлет с малко масълце и сирене, а за гарнитура доматки. Тази година доматите изглеждат като извадени от оранжерия и са едни големи такива. Кой знае с какво са се опрашили или е генно инженерство, или Фукушимата започва да дава рандеман. Кой да ми каже. Японците бяха споменали, че няма страшно, а радиацията е безопасна, ама и за чернобилската така казваха. И това чудо за три дни или до следващия по-обемен безопасен теч. Вече почти не се споменава аварията, но материала си изтича преспокойно в морето. Добре, че е безвреден. С всичко друго май е така. Минаха-неминаха две седмици от онова с Брейвик и отшумя. Все едно не е било. На дневен ред са големите тревоги за еврото и долара, както и малките за непрестанното пребиване по пътищата, нещо положително за Бойко Борисов и вечното мрънкане от едно-друго. А, да и незаконните бунища будят известен интерес, главно медиен. На народа не му дреме особено. Интересно е как ще изчистят България за един ден, когато има боклуци за месец ринене. Да излезе човек около града, няма къде да се подпре от изхвърлени шишетия и счупени клозетни чинии. Градът е малък, но продуктивен. По телевизията показват естонците как успели да си почистят ливадите. Хората споделят опит, но Естония е едно, а тука е съвсем друго. Не знам що за хора живеят в Естония и доколко на видяното от екрана може да се вярва, обаче в България всичко става и се прави, като да не стане. Общината и държавата, пък и всеки един си затваря очите и се прави, че няма проблем. След това някоя институция вземе та се излети право с рогите. Да поставят и по един контейнер за ремонтни отпадъци, както поставиха за пепелта от печките. От това има ефект и много по-рядко виждам "опесъчаване" в зимните месеци. Контейнерчета, както и тук-там в кварталите по някоя барака, където хората да си карат старите хладилници. Толкова е просто, ама не, трябва да се плашим с глобяване.
Така върви живота - от пусто в празно, а аз започвам да огладнявам осезаемо, което ме подсеща, че е време да ставам.
То било голям кеф да блогнеш.