Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

четвъртък, 29 септември 2011 г.

036

На мен от години ми е известно, че интернетът в България е сред най-качествения в света и не се изненадах, когато чух същото и в новините. От някаква компания правили изследване и се оказало, че Бъгария е на трето място по скорост, а бих казал и по надежност на връзката
Средната скорост на теглене в Южна Корея е 2202 килобайта в секунда (KBps), докато в Румъния, България, Литва и Латвия е съответно 1909, 1611, 1463 и 1377 KBps.
По някаква случайност ден или два по-рано бях проверил каква е скоростта на нета, който ползвам в момента и се оказа, че е доста над средното, но такава е традицията в северозапада - да има качествен и високоскоростен интернет.
Тъкмо бях отишъл да следвам, когато интернета си пробиваше път в страната. Няколко от бившите ми съученици се бяха вече открехнали на тая благинка и го ползваха. К'во ли е имало тогава в мрежата, ама било им е интересно. Тогава интернет можеше да се вземе само от БТК и съм чувал хората да си говорят за модеми и всякакви други простотии, които само съм ги чувал, но нямам идея какво може да представляват. Така беше - един държавен монополист в стационарната телефония и един в мобилната.
Много се бях изненадал, когато преди около петнайсет години ми казаха, че в Монтана е най-добрия нет, който може да съществува по принцип. Всички, с които бях говорил казваха едно и също, а това бяха хора, които едно, че ползваха интернет и повечето от тях бяха студенти в техническите университети, и второ, ползваха го на различни места в страната. Изненадата беше не за друго, а заради факта, че ставаше дума за най-изостаналата част на България и Европа. Оказа се, че малка местна компания била решила да пуска нет. Вместо да се вържат с държавния телеком и същевременно да се конкурират с него, тези решили да пуснат своя мрежа - кабелна. Мисля, че това беше първият кабелен нет в България и един от първите в света за масово ползване.
От онзи момент изтече много вода и мисля, че компанията вече не съществува. Не съм сигурен какво точно се случи, май имаше някакви сливания и поглъщания, обаче стандарта се наложи и стана нещо обичайно за цялата страна. Междувременно се появиха още компании и стана съвсем обичайно в град с размерите на нашия да има поне четири-пет възможности за достъп до трафик. Едва ли е много известно, но допреди няколко години страната ни беше с най-много доставчици на глава от населението - няколкото големи телекоми и по няколко малки компании във всеки по-голям град. Направо убийствена конкуренция, което неминуемо е съществено за високото качество на услугата. За съжаление в последните две години се наблюдава известно окрупняване на мрежите, посредством поглъщания и сливания, което струва ми се ще се отрази негативно на качеството. Времето най-добре ще покаже какво следва, но по принцип убиването на конкуренцията води до застой и опити за налагане на не съвсем приятни монополни практики.
Другото интересно, което няма как да ми убегне е, че този отрасъл се разви без практически никаква държавна регулация. Държавата вървеше след събитията и поради непознаване на материята така и не успя да се намеси в процеса с регулации и рестрикции. На практика излиза, че високото качество, което имаме щастието да ползваме и което вероятно ще накара мнозина да се гордеят, че най-накрая в нещо българите са сред добрите, е резултат само и единствено от предприемачеството и частната инициатива и прилагането на свободния пазар без държавна намеса в сектора. Точно обратното на случилото се във Великобритания, където могат само да си мечтаят за подобно качество на услугата.

сряда, 28 септември 2011 г.

035

Наду ми се главата от слушане за катунските изпълнения, за това какъв е бил точно проблема и какво е трябвало да направи полицията. Едни казват, че било криминален случай, други твърдят, че е междусъседска свада, а за трети проблема е етнически и расов. Дори Георги Първанов излезе с указание да не се говори, че може и религиозен да е, както някакви екстремисти били казали. Точно този случай в Катуница е и такъв, и онакъв.
Другият аспект на проблема е поведението на полицията. Този път полицията се държа не по-различно от всеки друг такъв случай и изгледа случващото се. Видно е, че полицията изпитва сериозно затруднение да отреагира, когато някаква група успее да се разгърне преди тях. Наблюдава се внезапна загуба на боен дух и смелост. Спомням си случая Захарна фабрика, когато в подобна не и етническа свада убиха колегата Калоянов. Тогава разни десетгодишни пишлигари размахваха манарчета и крещаха "смърт за българите" и обществото беше категорично, че полицията е трябвало да вземе отношение, но не би.
Полицията очевидно има проблем при реакцията в случаи на масови безредици, когато се включва в събитията пост фактум.

неделя, 25 септември 2011 г.

034

На ъгъла на пощенската станция до блока, тези от ГЕРБ бяха залепили предизборни плакати за техните кандидати. Станало е вчера сутринта или онзи ден привечер. Днес минах и видях, че вече са ги скъсали. Поне да бяха смачкали парчетата на топка, да не ги разнася вятъра, но това са вандали. Няма голяма разлика между политически убедените и обикновените, които бяха изпотрошили екстериора преди време. Политически мотивираният вандализъм цапа не по-малко от пишлигарския. Мога само да се надявам, около блока да бъдат налепени възможно най-малко агитматериали, щото ще газим в лайна до пролетта.

събота, 24 септември 2011 г.

033

Историята познава много фалити и като историк съм запознат с тези процеси от римско, та чак до наши дни.
Вече е ясно, че гръцкият дълг отива в графата на лошите кредити и голяма част от дадените пари няма да бъдат върнати никога. Кредиторите ще пият по една вода. Това не решава въпроса с трудностите, които Гърция изпитва при покриване на текущите разходи извън обслужването на дълга. Говори се за дефицит от порядъка на над двадесет процента, но бог знае колко е в действителност. Ако не бяха част от еврозоната гърците можеха да хванат по лесния път и да вземат заем от близкото бъдеще, като пуснат печатницата за пари. След това девалвация. Другото, което Гърция може, е да намали харчовете си до размера на наличните средства или да вдигне данъците за да набави необходимите за разплащанията пари.
В момента гърците правят по малко и от трите, но нито едно не е като хората. Вместо от печатарската преса гърците вземат пари от немците. А те все не дават достатъчно и се налага да се импровизира с приходите и разходите. Ограничат разходите и половината им население, което е на държавната хранилка вземе и изреве. Дотук беше с ограниченията. Вдигнат данъците - бизнеса тръгва в странство, а населението пак вземе и изреве.
Прогнозата не е добра. Или гърците ще си изсърбат попарата сами, като бъдат изхвърлени от еврозоната. Или печатницата за евро ще прегрее.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

032

За първите е било истинско предизвикателство да оживеят. Изхранвали са се с лов и събирачество, но един ден на някой му просветнало, че това е жив хазарт. Появили се първите земеделци и скотовъди, а когато вече не се налагало да тичат след храната си, започнали да се застояват на едно място. Започнали да оставят следи - сгради, гробища и сметища. Първите цивилизации.
Животът става все по-лесен. Живее се лесно и продължително. По навик гледам на нещата исторически. Откакто съществува човек, всичките му усилилия са насочени към измисляне на начини да улесни живота си и да убива по-ефикасно. Стремежът към качественото убиване не е за пренебрегване. Цялото въздухоплаване е негова заслуга, а и не само то.
Няма да научим името на онзи съзерцател, имал щастието да забележи, че кръглото се търкаля по-добре от ръбестото, но някъде по онова време човека е минал на друга скорост в буквалния смисъл. Или малко по-късно, когато някой умен се е сетил да сложи ос между две от кръглите и да ги направи използваеми. Парадоксално е, но май не са ни го преподавали в университета. И всичко с мисълта да става лесно. Така са се появили много неща - тока, телефона, интернета, социалното осигуряване и много други дадености. Дали може повече? Не се съмнявам.

сряда, 21 септември 2011 г.

031

След Гугъл плюс дойде ред да се регна и във Фейсбук. Които ме познават ще се изненадат от това. То и за мен си е изненада, обаче се оказа, че много от старите ми познанства все още ги няма в плюса.

понеделник, 19 септември 2011 г.

030

Разбрах, че преди няколко дни е имало публичен дебат за изборите и ситуацията станала малко напрежителна между кмета и Бареков. Перспективата да се търси работа и да се виси по следствията явно изнервя некои хора напоследък.

събота, 17 септември 2011 г.

029

Направило ми е впечатление, че повечето блогове имат всякакви броячи за трафик и следене на посетителите. Признавам си, че не виждам голям смисъл от подобни добавки. Само бавят зареждането на страниците. Вижда ми се лишено от смисъл. Ползвам единствено вградения брояч и ми стига напълно. Трябва ли да знам айпито ти?

петък, 16 септември 2011 г.

028

Дневник е публикувал за издишащата осигурителна система. Само факти и цитати. Аналитична част липсва.
Известно е, кой е основният гълтач на осигурителни средства. Това са пенсиите. Разходите за тях са почти постоянни. Постъпленията намаляват. Едно от решенията е да се търси изход с вдигане на данъците или на осигурителните прагове.
Да се тревожа е последното, което ми се прави, обаче перспективата не е успокояваща.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

027

Преди малко откриха учебната година отсреща и децата вече са по стаите, да попиват знания.

Едно момче отишло в Америка преди сто години и написало на майка си
"Хлябът се продава в някаква ципа и издържа 4-5 дни."
Нас историците, са ни учили, че по онова време България е била най, ама най-развитата държава на полуострова, а останалите не били толкова развити. Онези колеги, които сега са по училищата, ще научат децата на същото, а момчето писало на майка си за ципата върху хляба - не било виждало найлон. Това не го е пишело в никой министерски отчет от онова време. Само предполагам.

сряда, 14 септември 2011 г.

026

Почнах да си допопълвам фонотеката, ма стана преебушка. Заби ми веднъж, заби ми втори път и се оказа, че плеърите идват малко в повече. Да знаете, че повредата не е била във вашия телевизор. Както и да е, оправих го. Сега всичко се слуша директно в ютюб. Малко дървено се получи, но няма друг начин. Или има, ама го не знам :)
А блогчето било станало на пет седмици, преди малко видях. Не разбрах кога мина времето. Не разбрах и кое точно му харесвате, но има посещаемост. Страничката с музичката се оказа вървежна, а още няма и една десета от предвиденото съдържание, и последното за хиподила също. Аз затова и се пуснах да я поправям. От писане на тагове забравих какво щях да добавям днес, но ще се сетя. Важното е, че спря да цикли, щото ми скъса нерва. Един нерв ми е осатанал, ганглий некъф.

вторник, 13 септември 2011 г.

025

Мене Светльо Витков ме кефи за президент. На некои може да им се стори прекалено, но Витков покрива базисните изисквания, а то повече и не е нужно. Президентите с много власт трябва да са намкви, но българския президент е фигурант. Българският е колкото да казваме, че и ние имаме и да си го показваме. Така като гледам какво може да прави българския президент, ми се струва, че по-скоро най-много го бива да не може да прави нищо. Не щото евентуално му липсват качества, а защото конституцията го е сложила на мястото му и е казала да не може.
Слушал съм как през годините разни кандидати са обещавали да правят някакви неща - социална държава, да вдигат заплатите и пенсиите, и детските, и майчинските, и на инвалидите, абе да раздават пари на калпак. Или да ни направят Швейцария на Балканите. Всякакви басни и пословици са казвали с мисълта, че така ще ги изберат.
В действителност българският президент може единствено да лала и нищо повече. Нито може да инициира политика, нито може с кирливото си вето да спре парламента, нито нищо. Затова си мисля, че няма, няма абсолютно никакво значение кой е президента, какви са му възгледите, в какво вярва и какво си въобразява.
Някои казват, че президента трябва е много възпитан, културен и примерен, за да ни представя добре пред чужденците. Пробвах да се сетя за някой примерен президент - просто така, кой е просто. Оказа се трудна задача. Кой е президент на Австрия или на Швейцария, или на Латвия, или който и да било друг президент на държавица без особена значимост. Известните са тия на Америка и на Русия, напоследък и тази на Бразилия, но то е от патриотизъм, иначе стария никой не го беше чувал. Това е то, президента е храна за местна консумация и надали някой по света го боли кура, за това кой е президента на България. От друга страна, нас тука трябва да ни интересува, защото ще му гледаме мутрата и ще му слушаме глупостите в продължение на пет години. Пенсията и заплатата няма да вдигне, нито социалното ще направи, но така или иначе няма да пропуска случай да се покаже по телевизора. Затова трябва да не е задник, за да не ни дразни.
Мене Светльо Витков ме кефи за президент, щото е пичага и не е лицемер. Щом може да каже гъз без да се подмокри от притеснение, значи става. Казва го толкова естествено, колкото всеки възпитан задник би казал аз. Щото Светльо Витков като казва гъз, все едно говори за себе си. Той си е гъз, но поне не е лицемерен задник, пък на задници съм се нагледал и ми се иска нещо различно. Работата е хубава, а пенсията е добра - Витков президент и това е.

неделя, 11 септември 2011 г.

024

В наше село се е заселил оня поп от телевизията, онзи с безпризорните от Нови хан.
Селяните разправяли, че попа бил купил пет-шест къщи и заселил няколко мърши и децата им от новоханското общежитие. Бил уредил всичко от-до, адресни регистрации, записал децата на училище и на детска градина и така нататък. Бил купил коли и им ги дал да се возят. Бил купил и някакъв казан за ракия.
Сигурно наше село е сред десетината села с положителен прираст. Сигурно с новите попълнения детската градина и училището няма да бъдат затворени. Сигурно десетина-петнайсет човека ще запазят работата си заради това, но като цяло населението, подобно на онова от Нови хан не гори от особен ентусиазъм от случващото се и вече са тръгнали слухове за дядо поп, че водел мършите в Турция да му изкарват пари. Никой не казва как точно ги изкарват, но начините са близо до акъла.
Селската завист е велико нещо, но ми стана интересно, че всичко се случва далече от телевизионните камери. А знаем, че попа обича да се показва на екран, което си е странно отвсякъде.

събота, 10 септември 2011 г.

023

Преди няколко дни разбрах, че сладоледа е сезонно ядене. Отидох в магазина и във фризера нямаше. Сезонът бил приключил. Тука местните производители го раздават хранителни шерифи някак, те ше ми казват кога да ми се яде. Некои хора на северозапад все още трудно правят разлика между сериозния бизнес и фирмаджийството на дребно.

022

Чета някакъв партизански екшън и по едно време един от тайната полиция пресреща нашия човек на улицата. Трябва да съм бил втори клас или някъде там. Тогава имаше Карл Май, Майн Рид и за партизаните. Срещат се партизанина и фашиста от тайната полиция и започват да се бъркат за пищовите. Партизанина вади своя, щраква предпазителя и в този момент ми беше ясно, че онзи от тайната полиция е гушнал букета. Няма как иначе, щом партизанския има предпазител. Представих си го като щит, съветска технология за предпазване от фашистките куршуми.
Хубаво се посмях като се сетих за тази случка, но и ме хвана яд. С какви ли не небивалици ни пълнеха главите.

понеделник, 5 септември 2011 г.

021

Имах работа в едно от селските кметства в общината. Отидох при момата за всичко на кмета, да взема някакво удостоверение и онази започна да ме мотае. Накрая ми каза да дойда утре. Не знаеше какво трябва да прави, а й беше неудобно да си каже и се наложи да се разкарвам два пъти. На другия ден отидох. Оправихме нещата за три минути. Тръгнах си и видях кмета отпред да маа гащи. Здрасти-здрасти, разменихме обичайните любезности и като ме попита кво правя там, му казах, че тая неговата е гола вода и ме мота два дена за един лист хартия. Много си ми е добра - отговори кмета. Това се случи преди осем години, пролетта преди местните избори - уточнението е важно.
След няколко месеца дойде време да се правят избори и кмета тръгна да се кандидатира. Кандидатира се и моята познайница от канцеларията на кметството. Както си му беше добра, така изведнъж стана предателка. Дойде изборния ден и селяните биха шута на тиквеника. Беше им станало ясно, че от тоя нищо не става и кой движи цялата работа в кметството.
Мина още известно време и един слънчев ден срещам бившия селски кмет пред градската община. Помислих си, че е дошъл да причаква кмета да го втърка някъде на заплата. Нали са от десните сили и двамата, обаче не познах. Вече го бяха уредили за началник или отговорник на нещо в общината. Един вид директор на водопад. Как умее да се пласира само!
Сега пак ще има избори и по всичко личи, че ще има нов кмет в града. Новият градоначалник също има приятели за втъркване, което предполага, че на селския пак ще му покажат пътя. И пак ще се уреди някъде.

събота, 3 септември 2011 г.

020

Ще затварят местната кабелна. Няма да режат самия кабел, но местния канал отива. Преди време голяма компания погълна местната кабелна мрежа. Продадоха кабелната, но си запазиха канала. Оня сигурно пак ще иска да става съветник и затова още не го е закрил, обаче след изборите замина. Като гледам ГЕРБ как натиска, може и да не му се отвори парашута за съвета. На времето покрай оная промоция местни, свестни и известни на Дилов, имаше мегдан за домогване, но сега е друго.
Българинът обича да дава акъл и да съветва. Направи това така. Онова го направи иначе. Виждаш ли, че не става.
Мястото в съвета е идеално. Хем носи авторитета на служебното положение, хем не натоварва с отговорност. Идеално е и е разбираемо, че толкова се натискат. Доста народ успя да се облажи през последните три мандата. Местните десни сили го играят такси. Който плати се вози. Парадоксално е, че в градец с репутацията на червен бастион в продължение на доста години, червените са имали един успешен мандат. На централните избори дълго време печелеха безапелационно, но за местните не могат да се класират. С прекъсване от един мандат само сините са управлявали града през последните двайсет години. Не точно сините, но все са имали водеща роля. Изглежда този път ще ги катурнат. На миналите местни избори не стана. ГЕРБ бяха издигнали изключително свестен кандидат, но относително неизвестен и не стана. Струва ми се, че както са на власт в момента и куче да вържат тоя път ще спечели. Не е ясно колко добре ще бъде това за общината, но за кабелния канал е повече от ясно.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

019

Малкото паркингче пред пощенския клон е любимо място на много хора от околните блокове. Денем майките извеждат децата си да играят, а вечер по-големите се събират да пият бира и да си правят инжекции в прекия и в преносния смисъл. Обикновено жените от пощата им чистят мизериите сутрин. Миналата нощ отново са буйствали. Едната пейка беше метната върху близката ограда, не е за приказване. Аз затова съм го снимал.
След малко пак ще почнат да се събират, но ще ми седнат на хуя. Няма вече пейки.