Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 31 октомври 2011 г.

070

Научавам, че в Германия партията на Меркел искала въвеждане на минимална заплата. Предполагам, че онзи, който е измислил това предложение, не е работил и ден в реалния сектор, било като наемник, било като работодател.
В противен случай щеше да знае, че заплатата винаги е минималната възможна. Плаща се толкова, колкото хората да не напуснат работа.

069

Раздигаха изборния цирк, свърши се.
За мен изборите прикючиха миналата седмица, понеже канидат-президента, за когото гласувах отпадна, а при нас избраха кмета на първи тур. Аз също гласувах, но казвам избраха, щото това не беше моя кандидат. Иначе от медиите постоянно чувах, че оказвали натиск, заплашвали, купували гласове и така нататък. Мен никой не ме заплашвал, притискал или подкупвал да гласувам за някого. Не съм и чул много-много за такива неща от хората наоколо, като изключим един циганин, който се жалваше пред магазина миналия понеделник, че го били преебали. Трябвало да събира гласове за някой от кандидатите, ама нещо не станало по план. Един му даваше съвети да отиде при кандидат-кмета и да се оправят, обаче доколкото разбрах кандидата май не знаел, че е купувал гласове. Не разбрах за кой кандидат ставаше дума и какво са правили, а и не ме интересува, но е хубаво, че са го прецакали. А може оня просто да се прави на играч и такова нещо изобщо да не се е случило. В общи линии бъзици не липсват.
Ако взема да гледам много сериозно на изборите, сигурно ще взема да ревна. Не буквално, но някои неща понамирисват на нехубаво. Дори и с ширико затворени очи не мога да не забележа значителната аномалия на вота в нашия град. За местните избори говоря.
Има фрапантни разминавания в начина на гласуване за различните видове избори на първи тур. На ГЕРБ им се губят повече от две хиляди гласа за местната власт, към 25 процента по-малко, отколкото е получил избраният вече за президент Плевнелиев. И ако при ГЕРБ разминаването е в проценти, при БСП е в пъти - не им излизат близо пет хиляди гласа. За президент хората са гласували политически, едни за тази партия, други за онази и всичко изглежда нормално. За кмет обаче същите тези хора са нарушили партийната дисциплина и политическите си пристрастия и са гласували срещу собствените си кандидати - в полза на досегашния кмет Живков.
Тук или става дума за някаква особена проява на любов, или сме свидетели на определен вид неполитическа зависимост, което е силно обезпокоително. Деформацията на вота се набива много силно на очи, ако и да са широко затворени. Очевидно е, че нещо не е съвсем наред.
Отделно ми прави впечатление, че има деформация и при гласуването за общински съветници. За листата на кмета са подадени четири хиляди гласа по-малко, отколкото за него в качеството му на кандидат-кмет. Разминаването е характерно само за гласовете в полза на Живков, при останалите бройката съвпада плюс-минус някоя сгрешена бюлетина. Това прилича на неполитически стимулиран, нискограмотен вот. Както щете го разбирайте.
Така стават работите в Монтана. От друга страна обаче, това стечение на обстоятелствата говори ясно, че обвиненията за репресия от страна на управляващите не стъпват на здрава основа. Не се съмнявам, че във всяка от партиите е имало индивиди, които тук или там са вършили разни престъпни дела във връзка с изборите и изобщо не е задължително това да е ставало по нареждане отгоре.
Хубаво е, че изборите свършиха. Хората ще мирясат и ще престанат да се обиждат. В интернет такива неща можеха да се видят, така да се обиждат, само щото са от "ония" или "тия". Отвратително ми беше да ги гледам и ги отбягвах, доколкото беше възможно. Такова екзалтиране не е нормално. Сещам се за феновете на моя фаворит за президентските избори. Така се навиваха и нахвърляха с обиди и ругатни срещу всеки, който не засвидетелства безусловно своята любов и обич към техния (и моя) кандидат, че направо беше ужасно. Радвам се, че вчера не ми се наложи да ходя да гласувам. Радвам се и за избора, който направиха онези, дето се прежалиха и отидоха да пуснат. Избраха по-подходящия от двамата.

неделя, 30 октомври 2011 г.

068

Както споменах вчера, широко разпространеното схващане относно влиянието на високите технологии за повишаване на работната заплата е погрешно. Действителността за съжаление не дава доказателства за правилността на въпросната теза, а напротив преобладават случаите, в които този модел не може да се насложи по никакъв начин, а още по-малко е възможно неговото приложение.
Логиката, че вкарването на високи технологии ще доведе до по-висока производителност, ще даде качествени подобрения, ще повиши икономическата ефективност, ще направи икономиката по-конкурентноспособна и в резултат на всичко това ще доведе до вдигане на заплащането е вярна, но само преди частта за заплатата. Въпреки всички несъответствия работната заплата или цената на труда е от особено голяма важност. Проблемът идва от там, че в споменатия вече модел, заплатата е поставена на сгрешеното място и в сгрешена зависимост. Както предполагам се вижда, заплатата се разглежда като резултат от предприети на по-ранен етап действия, а всъщност е точно обратното.
Технологията влияе върху споменатите вече неща, като производителност и така нататък, но нито тя, нито производителността имат някакво отношение към цената на труда. Цената на труда се определя от коренно различни фактори, които нямат връзка към модела и точно поради тази причина разглеждането на заплатата, като резултат от това стечение на обстоятелствата е напълно погрешно.
Може би е добре да вземем една примерна ситуация, която да визуализира проблема.

Да го наречем Джон Блексмит, е собственик на малка компания за производство на метални изделия. За него работят десет човека, които по осем часа на ден стоят на десетте му струга и произвеждат различни изделия от метал. Джон е наследил компанията от дядо си по майчина линия. Оборудване работи добре, но технологията е от седемдесетте години на миналия век, същото като това в България от този период. Един ден Джон Блексмит отваря мейла си и вижда оферта от машиностроителна компания. Предлагат му най-съвременните машини, които може да съществуват. Джон звъни в банката и пита дали ще отпуснат шестцифрен кредит, отговарят му положително и покупката става възможна. Новата машина е много добра, примерно такава

и прави всичко сама. Само тя произвежда, колкото старите десет.
След покупката Джон вика десетте си работници за разговор. За деветима от тях, това ще бъде последният им делови разговор с Джон Блексмит. Десетият ще получи честта да работи с новата машина.
Но нека видим как се е стигнало дотук.
Джон Блексмит си е направил сметката, че когато докара оборудване от ново поколение, ще се изръси здраво първоначално, но в средносрочен план ще си спести цял куп пари. На всеки от десетте си работници Джон Блексмит плаща по 25 евро на час, но не им дава толкова, защото ги обича. Просто те не са склонни да работят за по-малко и ще си тръгнат. Сега с новата придобивка Джон вижда идеална възможност да съкрати основния си разход. Само от нераздадени заплати са 1800 евро на ден. Освен това ще намалее разходваната енергия, което е малко в сравнение с харча за заплатите, но също е пари. Куп други разходи ще бъдат свити от вкарването на високотехнологичната машина. Освен по-бързото, по-качественото и по-евтино производство, пред Джон се отваря и една нова ниша за сложни детайли, каквито със старата технология не е било възможно да се произвеждат. Нещо такова

Петнайсетина години по-рано започнала приватизация в страните от източния блок и дядото на Джон, който по онова време все още се занимавал с бизнеса, видял добра и евтина възможност да разшири компанията си. Хванал първия самолет от Хелзинки до София и след проучване на място купил малък цех от някогашен военен завод. Цехчето било съизмеримо с онова, което притежавал у дома - десет машини от седемдесетте години и десет работника. Оборудването ставало, работниците били квалифицирани и предприятието заработило още същия ден. Когато Джон поел бизнеса от дядо си, се замислил за момент дали да не тегли чертата на задграничното си предприятие, обаче размислил и го оставил в активите. Сега, когато дошъл момента за обновяване на технологичната база, на Джон първоначално му минало през ума, че и в българската част от бизнеса си може да процедира по същия начин - нова високотехнологична машина, оптимизация, преструктуриране и така нататък. Обаче си направил сметката и се отказал. И в българското предприятие заплатите били сред основните разходни пера, но икономисването на 5 лева на час, колкото била заплатата на работниците, не можело да изплати инвестицията с десетилетия.

събота, 29 октомври 2011 г.

067

Дали макроикономистите не трябва да скъсат дипломите си и да започнат от нулата, този въпрос си задавам от известно време и все повече се убеждавам, че каруцата е сложена пред коня.
Ето защо мисля така.
Макроикономистите са единодушни за връзката между високите технологии, производителността, конкурентоспособността и жизнения стандарт, в частност работната заплата. Тезата на макроикономистите е, че вкарването на технологии повишава производителността, което води до ръст и при другите. Голямата им грешка идва от това, че възприемайки тезата за правилна, я възприемат и като универсална, след което я експонират към всяка една ситуация.
Разсъждението е логически издържано и въпреки това води до грешни заключения, а доказателство за грешката е, че в България това не успява да се случи. Ако погледнем на всеки аспект поотделно, ще видим, че нещата са почти такива, каквито ги казват макроикономистите. Всичките са верни без едно.
Вкарването на технология води до:
- повишаване на производителността - Вярно.
- намаляване на себестойността - Вярно.
- понижаване на технологичния брак - Вярно.
- спестяване на енергийни разходи - Варно.
- повишаване на качеството - Вярно.
- по-добра конкурентноспособност - Вярно.
- повишаване на заплатите - Грешно.
Българските макроикономисти разчитат, че този модел би следвало да сработи и у нас, след като вече се е доказал в далеч по-напреднали икономики. Като очакванията са свързани с по-голям растеж и в резултат повишаване на жизнения стандарт. Сама по себе си тази грешна представа не представлява никакъв проблем, ако не се прехвърли на ниво политика. В случай, че бъде прехвърлена и самата политика възприеме тази логическа последователност като универсална и работеща винаги и всякога, тогава вече е налице сериозен проблем.
Цялото недоразумение се получва в резултат не грешното позициониране на фактора работна заплата или цена на труда в контекста на разглеждания модел. В този ред на мисли работната заплата се разглежда като следствие от всичко останало. Когато моделът веднъж е сработил, тогава всичко изглежда точно, както е описано и заплатата или цената на труда може да се приеме за следствие от всичко останало, но възниква въпроса, защо този модел на едни места, като Северна Америка, Западна Европа и Япония работи, а на други, в това число и България - не.
Фактът, че на определени места не може да работи, еднозначно говори, че не е универсален, тоест не е приложим във всяка една ситуация.

петък, 28 октомври 2011 г.

066

Пак под формата на повърхностни наблюдения и пак в качеството ми на един средностатистически провинциалист, реших да продължа темата за музикалните риалита. Този път по-конструктивно, което кой знае, може да се окаже от полза за следващите мераклии за слава.
След като вече изяснихме какво не трябва да се прави на кастинг за музикално риалити, дойде момента по обратния ред на мисли, същото като метода на Шерлок е, да видим какво пък би било добре да се прави за евентуално добро представяне.
Първото, което ми идва на ум е, че кандидатът за слава би било добре, ако умее да пее. Може и да не е Павароти, Ян Гилън или Джако, но все пак да може малко от малко. Тъй като става дума за музикално риалити, а не за пантомима, моженето да се пее не е за изключване.
Друго важно, но не за самия кастинг, а за малко по-късно е, кандидат-слависта да не се престарава или изхвърля. Може да е адски способен, но не бива да се насира от виртуозност още на първата си среща с журито. Едно да не ги засрамва, ако е по-добър от тях и второ, че на по-късен етап ще очакват още и още, което ще е трудно, ако вече е показал прага на възможностите си. Обикновено журито изпълнява ролята и на ментор и би било полезно, ако кандидата за слава ги остави да си мислят, че имат принос в развитието му. Дори и да нямат, за добрия краен резултат е полезно да си мислят обратното.
Третото важно е изборът на песен за кастинга. Хубаво е песента да е лесна. Под лесна да се разбира такава, която не изисква прекалено усилие и кой знае какви умения да се изпее що-годе правилно. По-добре самата песен да е под възможностите на кандидата, така вероятността нещо да се осере ще намалее значително. Сложното и трудното така или иначе сами ще дойдат в развитие на риалитито, а целта на кастинга е само да осигури присъствието на мераклията по-нататък в шоуто. Лесната песен се познава лесно с влизане в Ютуб. Ако дадено парче има пет-шест кавъра, значи е лесно. Кой прави кавъри на Селин Дион и Уитни Хюстън? - Никой и това не е случайно, затова кандидат-звездите да си взимат бележка и да не се излагат.
Да се пее често пята песен си има и друго предимство, което не е за пренебрегване. Ако пееш песен на Селин Дион, която по правило няма кавъри, журито ще чака да я изпееш като Селин Дион и трудно ще приеме нещо различно. От друга страна парче от сорта на това, може да бъде изпято по десетки начини, а пък журито е свикнало да го чува всеки път различно. Така е, може да се изпее бавно или бързо, ниско или високо, да се импровизира, не е нужно дори да можеш да пееш и пак ще го изкараш горе-долу прилично. Сетих се Давид и Голиат от Х фактор. Тези двамата вероятно не са най-големите музиканти, но със сигурност са сред най-интелигентните.
Имаше и още неща, но докато стигна дотук ги забравих, а и пак да кажа важното. Не забравяйте, че това е гледната ми точка на средностатистически провинциалист, който трудно различава Бах от Бетовен, затова не ми се връзвайте много за да нема сълзи и сополи след това.

065

Заговорихме се за кашкавала и от дума на дума стигнахме до връзката между размера на заплатите, производителността на труда и автоматизацията на производствените процеси, и всичко тръгна от нищо и никаквия кашкавал.
Случи се онзи ден. Минахме през магазина и купуването на кашкавал не беше предвидено, но видяхме, че е на странно ниска цена и след няколко думи с продавачката решихме, че покупката е оправдана. После отидохме у сестра ми да си правим сандвичи. Сандвичите станаха добре, както винаги с този материал и реших да го пробам на сурово как е. Оказа се, че има лек вкус на загоряло. Набързо изтърсих, че сигурно някое реле е запекло и са го прегорили при пастьоризацията, но така и така вече са били с няколко бона вътре, са решили да довършат процеса и са го пуснали на промоция. Вероятно точно това се е случило. Както често се прави около маса в края на деня и ние се отдадохме на разговор за неща, които не ни засягат. Споменаха се рисковете от автоматизацията, ефективността, процента брак, производителността, връзката между автоматизацията и производителността и причините в България да има ниска производителност и непостоянно качество. Изводите бяха наистина впечатляващи, а всички събрали се бяхме единодушни, че размера на заплащането е водещ и определящ, но за това не ми се разказва точно сега.

сряда, 26 октомври 2011 г.

064

Терезето пак ще изяде мезето или кокала, или порцията власт.
Гражданските права и свободи, магистралите, реда и сигурността, правосъдието и електронното правителство не са никак маловажни и всички правителства са им обръщали внимание в последните десетина години. С различен успех и интензивност, но са го правили, а в края на мандата са си събирали нещата в кашони и у дома, както се казваше в една политическа реклама.
Сега проведените избори потвърждават тенденцията за драстичен спад на доверието към управляващите. Въпреки сигналите за нередности и злоупотреби, това е най-точната социология - кандидатът на управляващите е събрал с около 350 хиляди гласа по-малко в сравнение с изборите преди две години. Между другото и в този момент, три дни след изборите, ЦИК няма окончателните резултати. Дали не е време за връщане към старите индивидуални бюлетини?
Така или иначе спадът е очевиден, въпреки усилията по отношение на инфраструктурните проекти и по-малките съпътстващи изяви от страна на властта. Подобно на предишните три правителства и тези търпят огромни негативи и спад, който е значим след само две години управление, а причините си остават все същите.
Терезето или ТРЗ, или труд и работна заплата е в основата на политическите провали от последните десет-дванадесет години.
Досега правителствата са опитвали различни и все безрезултатни подходи за борба с безработицата, сивата икономика и нивата на работната заплата, като за целта се е прибягвало или до репресия, или до колаборация с работодатели и синдикати. А резултатите са все едни и с предизвестен край по време на избори.

063

Открих я. Открих формулата на неуспеха в кастинг за музикално риалити. Или на провала, който, както предпочита. Комбинацията гарантирано гарантира подигравки от журито и жълтата преса, рев и нужда от психотерапия.
Вечерна рокля в червено или черно за предпочитане тази от бала, високи токове, тежък грим и разбира се подходящата песен на Уитни Хюстън, Селин Дион, Тони Брекстън или Марая Кери.

Разбирам от музика, колкото всеки средностатистически провинциалист и доста се колебаех дали да пиша за музикалните риалита. Сигурно поради това няколко пъти се заканвах да го направя, но все се раздумвах в последния момент. Поне ще има известен шанс някой меломан да ме поправи, ако греша в аматьорските си заключения.

вторник, 25 октомври 2011 г.

062

Тези избори прибавиха нов момент към политическия пейзаж. Плевнелиев и Калфин заявиха, че чакат подкрепа от демократично мислещите хора в неделя. В исторически план това е пробив срещу обвързването на демокрацията с определена политическа идеология. Дълго време демокрацията и дясното се приемаха като тъждествени и между тях се слагаше знак за равенство. Така тръгна в началото и продължи прекалено дълго.
Единият кандидат се определя, като център-дясно, другият е ляво-център, но и двамата се целят в една и съща мишена. Засега никой от авторитетите в областта на политическите науки не е взел отношение по въпроса, но разчупването на шаблона така или иначе се случи.

понеделник, 24 октомври 2011 г.

061

- А Вие ще можете ли...
- Кат-тегорично НЕ!

Значи, за какво става дума. На асансьора ме пресреща някакъв и ме пита:
- В кой апартамент живеете?
- Чи ко Ви влиза в раотата? - отговарям, праа се на шашав. Онзи продължава с обясненията:
- Апартаменти 10 и 16 не са си плащали водата.
- И? - питам.
- Те тука ли живеят?
- Да, тук живеят.
- Ама няма никой... А Вие ще можете ли...
- Кат-тегорично НЕ!

Та така, не е ли кат-тегорично - с двойно "Т" и с натъртване, следват още обяснения, а така бързо се сеща откъде ще го запукат шамарите и си тръгва бърже-бърже.
К'во ме засягат мен отношенията между 10, 16 и ВиК. Деа и олигофрените смотани. Да не казвам, че не ми е изобщо работа да знам за дълговете на тоя или оня.

неделя, 23 октомври 2011 г.

060

Да споделя няколко впечатления от изборите за кмет, общински съвет и президент.
Гласуването върви доста мудно и се образуват опашки. Когато отидох имаше пет човека в моята секция, а ми отне към петнайсет минути да гласувам. Пред съседните се бяха наредили значително повече хора. Чакането беше добре дошло за децата и те използваха случая да бутат колички по пода на залата. Организаторите се бяха сетили да поставят по две кабинки за попълване на бюлетините, от което пред тях нямаше навалица. Някаква жена преди мен държа поучителна реч на жените от комисията, след което се фръцна и си отиде. Влязох да гласувам. Оказа се, че бюлетината е прекалено дълга за стандартните места за попълване и това създава неудобство. Квадратите за отбелязване са прилично големи и човек трудно може да излезе извън очертанията, освен ако не се престарае. Направи ми впечатление, че от задната страна на бюлетините се вижда печатния шрифт. Не обърнах внимание, дали отбелязаното с химикалка прозира, защото в този момент започна да ми звъни телефона. Излязох и оставих трите бюлетини пред човека, който ги подпечатва. В бързината да си напипам телефона бях оставил две от бюлетините с полето за подпечатване надолу и човека от комисията малко се смути, че трябва да ги обърне. Оправихме се, след което пуснах двете в първата урна и тази за президент отделно. От ЦИК лъжат, когато казват, че бюлетината не може да се отоври в урната и да се види вота на избирателя. Това не е вярно - може и аз видях няколко отворени бюлетини в президентската урна. Видели са ги и членовете на комисията. Старата система с поставяне на бюлетината в плик е значително по-конфиденциална.
Така протече изборният ден за мен, сега ще гледаме телевизия за да научим резултатите. На сайта на ЦИК до преди малко нямаше абсолютно никаква информация, като изключим състава на самата комисия. Надявам се да кажат и за нашия град нищо, че не е сред най-големите.

събота, 22 октомври 2011 г.

059

Комбинацията между глобализъм, капитализъм и демокрация, дава на съвременния човек всичко необходимо да живее пълноценно и по начина, по който иска. Благодарение на глобализацията, днес можем да избираме мястото, където да устроим живота си, където да си намерим работа или да развием собствен бизнес, където да растат децата ни. Доскоро това не е било възможно. Капитализмът ни дава възможност да разгърнем собствения си потенциал или поне да опитаме. А демокрацията дава възможност за контрол над първите две. Трите заедно са една отлична комбинация, която дава почти неограничени възможности за избор.
Вълната от протести в Ню Йорк, Гърция и някои части на Европа ме накара да се замисля. Всичко се случва в условията на глобализъм, капитализъм и демокрация, което ме учудва. Още по учудващото е, че протестите повече или по-малко са насочени срещу тези три неща. Ставало е дума за значението на гледната точка. Струва ми се, че причините за протестите се коренят в противопоставянето на песимизма срещу оптимизма, а не толкова в идеологическите различия. В известен смисъл протестите срещу капитализма и глобализма са и протести срещу самата система на регулация в обществените отношения. Тоест, те са и антидемократични.
Казано накратко глобализмът, капитализмът и демокрацията са преди всичко възможности, които можеш да ползваш или не. Друг въпрос е, че някой не умее да го прави и е решил, че може да се наложи над всички останали за тяхна сметка, като прави бутове и погроми.

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

058

От новините можахме да научим за най-новия град в България. Село Крън изпълнило изискването за населеност и получило статут на град. Един от хората уместно каза, че за да бъде град му е нужна някаква инфраструктура - културен дом, ресторант, хотелче за да има къде да отсядат хората. В случая имаме пример, как количествените натрупвания не са довели до съществени качествени изменения. Не зная какви са точно изискванията, обаче си мисля, че трябва да бъдат завишени. Не би било лошо да се наблегне на качествените показатели и да има изискване за определени неща, като да речем определен процент вътрешни тоалетни, наличие на работещ театър, ресторант, хотел. Определено не би било зле, ако някое село ще става град, да има и използваеми тротоари, както и възможност за достъп до различните обществени места за хора с двигателни затруднения. Липсата на обори по дворовете също би могло да се отчете.
Все съществени подробности, които правят от селото град и е разбираемо негодуванието на местните от новата им придобивка.

сряда, 19 октомври 2011 г.

057

Стана сряда, докато се наканя да седна. Изборите за президент са в неделя и мисля повече да не се затормозявам с централната власт. Реших сега да си напиша последния пост посветен на тези президентски избори. Нещата са ясни и няма какво да протакам. В неделя ще отида до урната, ще пусна бюлетината и отношенията ми със Светльо Витков ще приключат. Всъщност тe вече са приключили и единствената причина да отида е, че в същия ден се гласува и за кмет.
На изборите в неделя Светльо Витков ще събере значителен по обем вот. Дали ще са тридесет, петдесет или сто хиляди гласа е без значение за тези избори. От друга страна всеки глас е политическо доверие.
Ние историците се ориентираме за посоката на вятъра или когато има някакви несъответствия. Налице са индикации, че политическата одисея на Светльо ще завърши с опит за създаване на партия. Вероятно ще е песимистка, протестна, пънкарска или с подчертано крайна насоченост.
Както казах, след пускането на бюлетината отношенията ни приключват. Един глас подарък мога да направя, но повече от това.

вторник, 18 октомври 2011 г.

056

Зависи от гледната точка. За нас пътят свършва, където почва морето. За гърците или британците там започва магистрала. За нас морето е края, а за тях началото. Зависи от гледната точка и не само, защото гледната точка е еднаква - от брега към морето.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

055

Може би трябва да променят задължителния текст в края на всеки предизборен репортаж - Купуването и продаването на гласове е унижение! Подаряването им също не е най-умното нещо, но пак е за предпочитане пред търгуването с правото на глас. Да се гласува има смисъл по принцип, а най-много го има, когато перспективите изглеждат добри. Има смисъл да се гласува, когато има подходящ кандидат, който знае какво, как и кога да се прави, а когато не знае умее да чува. За точно такъв кандидат съм решил да дам гласа си на тези избори за местна власт. Няма да му го продавам или подарявам, а ще му го дам, за да върши работа и от мое име.
Избрах да подкрепя този човек. Казва се Людмил Сандов и е кандидат за кмет на град Монтана. Избрах да го подкрепя активно, не само с гласа си в неделя, а и сега, когато се ангажирам и ви занимавам с личния си избор.
Избрах да подкрепя Людмил Сандов за кмет по няколко много простички причини. Първата е в решението на деликатния въпрос за името на нашия град. Бях малък, но си го спомням все едно е било миналата седмица. В ония години на политическо и идеологическо озверяване, когато хората се обиждаха, заради политическите си предпочитания, Людмил Сандов успя да намери решение по възможно най-тънкия начин. За половината от хората не беше приемливо града да остане Михайловград - на името на Христо Михайлов, герой от времето преди това. За другата половина беше неприемливо старото име Фердинанд. Още по-старото Кутловица беше напълно неприемливо за всички и тогава се роди Монтана. В началото хората се шегуваха и казваха щата Монтана, други подхвърляха, че това е най-пропадналия американски щат и щом ще е американско, трябвало да бъде нещо по-така. С времето новото име на града се прие добре от хората. Решението беше добро.
Людмил Сандов да е бил трийсетина годишен по онова време, но голяма зрялост е това и за мен е ясен знак за качество и способност за намиране на най-добрата пресечна точка между различните интереси.
Въпреки времевата дистанция, тази случка е показателна и водеща при решението ми да дам подкрепата си за Сандов на изборите в неделя.
Не забравям и факта, че той вече е бил кмет веднъж, което предполага много бърза адаптация към работата, а не тепърва да се учи. Формулата "специалист в това и онова, значи става" очевидно не сработва всеки път. Градът ни има нужда от промяна на управлението и е добре работата да се поеме от човек, който знае какво се прави в тази специфична дейност.
Липсата на корупционни скандали от времето на първия кметски мандат на Людмил Сандов, също не е за пренебрегване.

В общи линии изборът ми е изцяло мажоритарен и по никакъв начин няма отношение към политическата сила, от чието име се явява Людмил Сандов. За двете години на власт ГЕРБ не са ме убедили, че заслужават подкрепа, въпреки добрия подбор на кандидати, както сега, така и на предишните избори за местна власт. И все пак ще гласувам за техния кандидат, а при това положение ще се наложи да дам подкрепа и за общинската им листа. Предполагам, че много хора са в същото деликатно положение в случая, но ако ще се реже, трябва да е до здраво. В противен случай не би имало никакъв смисъл.

В заключение ще пожелая на моите съграждани да направят добър избор за града ни, а Людмил Сандов да не забравя, че всеки ден в кметството е ден от кампанията за следващите избори. Успех!

неделя, 16 октомври 2011 г.

054

Бях забравил за случката и едва ли щях да се сетя скоро за нея, но прочетох нещо и това ме върна във времето, когато бях малък. Е, не чак толкова малък, но, абе малък съм бил, ученик.
Един ден влязохме в кабинета по практика и видяхме, че на дъската има чертеж на странна машина. Групата от предния ден била нарисуавала машината, докато умували по въпроса за перпето мобиле. Учителят ни по практика Слави Георгиев беше пич и поради това, когато видеше, че някой се опитва да мисли, винаги поощряваше това желание. Ние също се включихме и стигнахме до същите заключения - не е възможно да се направи. За тази малко странна случка ме подсети поста на Владо. В живота няма как любопитството да задвижи нещо реално, но то е онова, което често ни бута напред и ни кара да се развиваме и все пак точно тази машина не може да тръгне с енергията на човешкото любопитство. Дали да не пробваме с котешко?
Години по-късно, вече бях студент, когато една вечер се прибрахме в квартирата и не знам изобщо как се е случило, сигурно съм видял нещо, което да ме подсети, но в този момент реших, че съм го измислил. Ей така, напълно безпричинно и без никаква връзка с ежедневието ми. Някои любители на бирата казват, че тя действа стимулиращо. Само така ще да е, щото освен бирата, друго не ми идва като смислено обяснение за случилото се. След това спах и съм забравил, но години по-късно се сетих за това и реших да проверя. Оказа се, че бирено стимулираното ми прозрение, не противоречи на никой от познатите физични закони. Поне на теория изглежда, че би могло да работи и се уплаших. Животът ми беше беден откъм пари, но за сметка на това доста спокоен и реших, че положението ме устройва напълно, за да го усложнявам излишно. Може да се окаже, че това е било най-правилното ми решение изобщо.
Така или иначе по тоя повод ме напъна любопитство, онова същото от приказката на Владо и погледнах какво има по темата в гугъл. Оказва се, че страшно много хора са работили по идеята за перпето мобиле и резултатите винаги са едни и същи - не се е получило. Всъщност доста от машинариите приличат на онази, която беше начертана някога на черната дъска в кабинета по практика.

петък, 14 октомври 2011 г.

053

Гледам на ситуацията през погледа на историка, но съм сигурен, че не съм единствения, който е обърнал внимание на тези метаморфози.
Светльо Витков влезе в тази кампания, като човека, който не знае за какво е там, но само от него зависи как ше излезе от нея. Все още продължава да ми бъде интересен в качеството му на политически кандидат, въпреки някои странни негови действия. Той влезе в кампанията с репутацията си на готиния пич с весел нрав, който не се притеснява от нищо. Веселяк, бъзикчия и изобщо пич, който може да ръси простотии на поразия и в същото време да не се връзва прекалено на чуждите глупости.
Нали така, Светльо е готиния кандидат в тази кампания - неполитичен, непартиен и веселяк. Поне така започна.
Не го познавам лично, но съм събирал впечатления двайсетина години, още отпреди надървените въглища и те са, каквито се е постарал да ги направи през това време. Точно затова се изненадах, когато видях как публично изруча и започна да намира маана на начините, по които е бил отразен в Господарите пред много зрители и тук пред петдесетината читатели на блога. Ако беше някой задник разбирам, но от Светльо? Първо несериозния стана сериозен, а после неполитическата кампания мина на вълна "револусион", "венсеремос", "ел президенте", пънкарската партия в Рейкявик и конспиративната теория, която всеки трябвало да прочете, но иначе е без коментар...
Като историк съм виждал много случаи на хора, които се променят при допира си с политиката. В крайна сметка от Светльо зависи дали ще излезе на плюс или ще успее да счупи глупомера с някоя екзотична простотия. Засега и двата светофара светят в зелено, накъде ли ще хване?

Напомнянето - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

052

Бил съм десетина годишен, когато за първи път видях отблизо самолет и тогава ми просветна да си направя собствен. Всъщност не беше истински самолет, беше мотоделтапланер. Като обикновените делтаплани, но с шаси, седалка и мотор. Спомням си, че най-голямата ми тревога беше, откъде да намеря двигател. Дядо ми се беше помайтапил с мен, че ако направя другото, щял ми даде двигателя на акмето. Въпрсното акме представлява пародия на селскостопанска машина или тракторчето, както му казвахме. Двуколесен мъртвец с възможност за прикачване на ремарке с една ос, много малък плуг за оране на градината и фреза. Самото му название идва от марката на двигателя - ACME. Това не е анимационен механизъм от Уорнър, а съвсем истински италиански двигател от ACME MOTORS, което не го прави по-малко смешно. Това недоразумение с мощност четири коня, трябваше да издигне въображаемия ми самолет във въздуха. След като реших болния въпрос с набавянето на двигателя, вече можех да започна правенето на другото. Лесна работа, колко му е - триъгълна рамка и малко платно, лесна работа. Спомням си, че по някое време успях да събера разни руски чертежи от Моделист-Конструктор. Така разбрах, че реално двигател нямам - наличния не ставаше за нищо, а без двигател...

сряда, 12 октомври 2011 г.

051

Вчера написах във фейсбук, че около изборите винаги са се раждали и струва ми се, че ще продължават да се раждат серия от феноменални по своя характер идиотизми. Всякакви изблици могат да се видят и чуят, но малко биха могли да се мерят с проявата на един от политическите кандидати в Полша. Човекът очевидно е бил решил да си увеличи шансовете, чрез страхуване на избирателите и намери да ги заплаши със злите сили, издигнали Меркел на власт в Германия. Този явно живее в свят на сенки и фантоми, а и изглежда му е станало навик, защото преди две години заплашваше със злите сили от изтока. Не, че и тука си нямаме представители на добрите, които се борят с... Има и още как, независимо от факта, че за една трета от хората е напълно непонятно за какво говорят, а на пет от шест от останалите им е писнало да ги занимават с глупости. След проведените избори, споменатият полски кандидат каза, че въпреки провала не смята да се оттегли и ще продължи борбата за кокала. Подобно на нашите тук, този също не ще да се маха и ще драпа до последно.

вторник, 11 октомври 2011 г.

050

От известно време в квартала зачести бръмченето с бъгита, атевета и кросови мотори. Не са кой знае колко, може би са четири или пет, но има дни, когато обикалят постоянно. Движат се бързо за жилищен квартал, както по улиците, така и по черните пътища в междублоковите пространства и около спортната зала. Не знам дали е забранено, но ми се струва опасно.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

049

С интерес следя развитието покрай изборите тази година. Не защото за първи път имам кого да избера за кмет и за президент, а заради важността на събитието. Тези президентски избори са по-важни от обикновено. Важни са заради момента, в който се случват. Важни са заради резултатите, които ще очертаят посоката на развитие в следващите две, три, четири, пет, шест години. Само 2012 е празна, а след нея идват пет последователни с избори.
Сега ще си проличи накъде ще тръгнат нещата и какво ни чака. Ще проличи, дали ще тръгнем към период на свободна стабилност или ще завием в обратната посока. Ще си проличи имаме ли бъдеще тук или да започваме да се оглеждаме за дестинация.
А може и нищо да не проличи.

неделя, 9 октомври 2011 г.

048

Какво се контрабандира най-често?
Контрабандират се две неща - за които има търсене и върху които тегне частично или пълно ограничение. Контрабандират се цигари и сланина ще започне да се контрабандира, ако сложат данък на мазното. Щом има търсене, винаги ще се намери кой да достави.

047

Успях да проспя вчерашната дата и да не забележа, че блога стана на два месеца.

събота, 8 октомври 2011 г.

046

Едно момче бачкаше при някакъв, но станала злополука и се осакати малко. Тръгнаха да се съдят. Някакви абсолютни циркове ставали в съда, лъжесвидетелства и какво ли не, но в крайна сметка онзи не можа да се измъкне. На първа инстанция го бяха осъдили да плати определено обезщетение, но е имало обжалване и сумата е скочила. Междувременно, докато вървяло делото онзи вземал и прехвърлил цялото си имущество на баща си, за да не плаща. Та по тоя случай чух коментар - такава ни е държавата, как може да позволи подобно нещо да се случи.
Сега не знам как точно си го представят и вярно, че държавата може да е всякаква, но със сигурност не е врачка. Тия се съдили, ама никой не се е сетил да поиска запор или друга гаранция за платежоспособност. Човека ще има да взима.
Сега се бил хванал някъде и работи от известно време, но още не е вземал заплата. Там си имало ред и за всички било така - три месеца ги влачат.
Близко е до акъла, че пак държавата е виновна, че никой не й е съобщил какво става там.
Пича вече има да взима от две места, щото такава ни е държавата. Ами такава ще е, докато не придобие ясновидски способности, та да нацели на всеки къде го сърби.

045

За технологичната гениалност на Джобс не знам, но си спомням, че с появата на 95 употребата на компютъра вече не изискваше специална подготовка. Иначе Джобс винаги съм го приемал, като добре пласиращ се бизнесмен и толкова. Знам, че компанията му се опита и май донякъде успя да секне устрема на азиатската си конкуренция - джаджите им били приличали на техните, а и можели същото, че даже повече. Обаче се замислих за речта му, която от два дена заобикаля отново в пространството. Общи приказки за това и онова, които всеки е чувал, но казани от не толкова известни хора...
Така или иначе мисълта ми е за бъдещето, не за технологичното, а като цяло. Накъде отива живота, такива работи. Много от видяното напоследък ме насочи в тоя ред на мисли. И онова в Норвегия преди време, и това у нас, и случващото се в световните финанси, и желанието за повече контрол, и всичко друго, което пряко и непряко ще окаже известно влияние върху моя живот и на хората около мен.
Като, че ли се очертават две тенденции. Едната е за избора между интегрираното и мултикултурното общество, а другата се отнася за престъпността и начините за справянето с нея. Две от темите с пряко отношение към физическата сигурност.
Да си призная, по отношение на обществото ми е все тая, но за престъпността си имам мнение. Преди време вътрешният министър беше ходил на визита из кавказките републики и от това последва изказването, че там се справяли по-добре, защото имали много повече затворници. Хрумна ми, че може и да не са справили чак толкова добре, щом успяват да препълнят затворите, но честно казано слабо ми е известно за положението в Кавказ.
От друга страна мога да сравнявам по-познати места, като САЩ и Англия. И на двете има престъпност - насилие, грабежи, кражби, отвличания, незаконен трафик, изобщо всякаква престъпност. Интересното е, че за едни и същи престъпления в Англия се лежи с пъти по-малко, отколкото в САЩ. В САЩ за относително леки престъпления дават доживотни присъди на поразия, а в Англия за убийства карат по десетина години. Не зная къде престъпленията са повече на глава от населението, но се смънявам разликата да е много голяма, въпреки различния подход към проблема. Сигурен съм обаче, че в САЩ има повече затворници на единица население. Обяснявам си го с по-продължителния престой зад решетките. На, да речем 100 хил. души се случват всеки ден по толкова кражби, толкова побоя и толкова други престъпления. Това е всеки ден, а за броя пандизчии има значение дали хванатия днес ще се застъпи с този от утре и с оня от вдругиден или с попълненията през следващите десет години. Така че, заключението за доброто справяне, понеже затворите са пълни издиша.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

044

<< Първата част

Един бърз преглед на прогнозите показва различна щедрост към определени кандидати от страна на агенциите. По отношение на Светльо Витков, явно той съществува единствено за Алфа рисърч, която му отмерва един процент подкрепа сред гласуващите. Може би е малко пресилено, но ми се струва, че резултатите ще бъдат значително по-добри с долна граница от 80,000 гласа. Не това е важното в момента.
Факт е, че симпатизанти, активисти и застъпници на някои кандидати от "по-сериозните" партии, вече започнаха да замерят Светльо Витков с фекалии в коментарите под публикациите за него в Дневник, а вероятно и на други места.
Традиция още от времето на Алеко е опонента да бъде цапан. В случая това е своебразно признание за значимост. Не най-приятното, но си е признание.
Вероятната причина за нахвърлянето се дължи на приказките за протестния вот в подкрепа на Витков и някакви страхове, че с участието си в изборите той ще им отнеме от гласовете.
В известен смисъл акцентирането върху протестния характер на вота е нож с две остриета, а и не е съвсем така. Трудно е да се прецени какви точно са хората даващи подкрепата си за Светльо Витков. Той е нов участник в политиката, който се явява за първи път на избори. Поглед върху симпатизантите във Фейсбук може да даде известна представа. Протестните се натрапват със своята експресивност, което не ги прави автоматично мнозинство. На пръв поглед преобладават сериозните хора, които до момента са страняли от политиката и сега за първи път ще намерят смисъл да отидат до урната и да пуснат за своя кандидат. Независимо от липсата на социологическа и медийна подкрепа. В крайна сметка не социолозите и медиите ще определят резултата, а хората с техните гласове.
Така или иначе участието на Светльо Витков в кандидатпрезидентската надпревара ще даде отговор на някои въпроси и същевременно ще постави нови. Трудната за премерване подкрепа ще добие числово измерение в деня на изборите. Без значение дали тя ще бъде един процент от гласувалите, както казва Алфа рисърч или ще е неколкократно повече, вероятността Светльо да стане президент точно на тези избори е малка. По-важно е какво ще се случи с подкрепата получена по време на провеждането им.
Засега Светльо Витков пази мълчание по този въпрос. Отговор липсва. Твърде вероятно е самото му поставяне на масата, отново да подразни Светльо, но няма начин, важно е да се знае какво следва да се случи с натрупания политически капитал по време на тази кампания. Повдигането на завесата ще даде профил и смисъл на вота.
Давам си сметка, че публичното обсъждане сигурно не е най-умното, което може да се направи, но ме интересува, а нямам възможност да попитам tete-a-tete, както се казва.
Независимо от всичко, както и да реши да постъпи по-нататък Витков, самото му участие в изборите и най-вече резултатите, които ще получи, ще виснат като една хубава обица на ухото на така наречените "по-сериозни" партии. На някои от тях ще се наложи да преразгледат смисъла от по-нататъчното си участие в политиката. Погледнато от този ъгъл, участието на Светльо Витков може и да не задоволи напълно очакванията на симпатизантите, особено на по-екзалтираните, но то има потенциал да даде нова тенденция в политиката. Времето ще покаже.


Припомням - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

сряда, 5 октомври 2011 г.

043

Кампанията за президентските избори уж набира скорост, но върви вяло. И дебати не са проведени до момента. Няма смисъл от тях, защото какво има да си опонират - от президента нищо не зависи. Някои биха възразили на казаното и ще имат формални основания. Изглежда, че кандидатите са в патова ситуация без очевиден полезен ход. В изборната нощ всички ще се наредят в ендекато на културата и ще кажат, че са спечелили. Ще излъжат за пореден път, сякаш забравили, че кампанията вече е приключила.
В действителност ще има само двама печеливши. Това са вероятният бъдещ президент Плевнелиев и Бате Гойко (Светльо Витков). Светльо Витков е безспорно по-интересният от двамата. Кампанията, която са му организирали също е не по-малко интересна от самия него.
Участието на Витков в изборите за президент на България, в никакъв случай не може да се определи, като типично. Кампанията му определено не е от онези, които сме свикнали да гледаме и на практика прилича много повече на промотиране на марка или продукт, отколкото на ефективен ход към голямата политика. Когато в изборната нощ Светльо Витков застане пред камерите и каже "аз спечелих", думите му ще звучат напълно буквално. Ще е спечелил авторитет, какъвто български музикант може само да сънува. В добавка се очертава да станем свидетели на прецедент не само за българската политика, кандидат да излезе от кампанията си с повече пари, отколкото е влязъл. Само по себе си това изглежда странно, но от друга страна е единственото честно решение - избирателя(публиката) да плати за всичко, а не някакви незнайно какви типажи. Казано накратко, пиарката му е вложила мозък.
Явяването на Витков на тези избори идва да открехне обществото и по един друг въпрос. Много хора са се питали, защо има такъв голям наплив за политиката. За не малко е ясно, че там има възможности да се краде, да се вземат подкупи, да се задоволява егото и за други прояви на тъмната страна на човешката природа. И все пак има свестни и честни хора, които се занимават с политика. С участието си Светльо Витков дава отговор на въпроса, а той е прост - единственият начин да станеш суперзвезда в България, е като влезеш в политиката.
Може да си супер богат, да си супер талантлив, да можеш по вода да ходиш, но не си нищо, ако не си в политиката - ще си останеш много популярен в много тесен приятелски кръг. Политиката дава друго, по-сериозно измерение на нещата.
Не зная как точно виждат ситуацията и каква е дългосрочната цел на екипа на Витков, това все пак са неща от кухнята, но предусещам, че ще бъде направен (неуспешен) опит, натрупания авторитет в рамките на тази кампания да получи творческо измерение.

(Следва)
Може би не е най-подходящото място, но все пак ще припомня - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

вторник, 4 октомври 2011 г.

042

Дааа, Пени маркет фалира, поне този в квартала е вече история. Привидно всичко се случи изключително бързо, но симптомите бяха налице отдавна. В условията на свито потребление ще фалират доста, предимно тези оставени на самотек. Събитията се развиват като в поговорка или в учебник по история - ясно и предвидимо. Във времена на глад, стадото се прочиства от слабите си индивиди.
Сега на неговото място правят Била, която ще отвори най-вероятно до десетина дни. В градеца ни ще има цели две.

041

Това прилича на виц:
"... генерирайки в личния си блог трафик от близо 7 милиона посещения за три години и половина."
Иво Инджев
:P

понеделник, 3 октомври 2011 г.

040

След Катуница се случиха серия мирни и не съвсем мирни протести. Протестиращите поискаха различни неща от държавата. Едно от исканията, които чух е, да се раздават помощи само срещу отработването им. Част от протестиращите момчета приличат на хора, които работят здраво по 300 часа срещу 300 лева заплата. Друга част имат вид на безработни.
И в момента държавата принуждава, срещу петдесетте лева помощ да се работи по четири часа на ден в продължение на четиринайсет дни в месеца - 89 стотинки за час работа.
Тук логическата нишка се прекъсва.
Държавата толкова работа не може да намери и ако натискът от улицата се увеличи, може да прибегне до отдаване под наем на участниците в програмите за помощи. Бизнесът с готовност ще си спести 11 стотинки на човекочас.

039

Вниманието ми се насочи към фалшификатите в последно време. Това не е от вчера, но изглежда съм свикнал да се впечатлявам повече от нискокачествените имитации на разни продукти, отколкото на не толкова материални неща. Лесно е да различиш шоколада от нискокачествения боклук със същото название или гаражния еквивалент на Кока-Кола от оригинала. При нематериалните не е толкова елементарно. Гледаш го и виждаш, че има нещо гнило, но докато се усетиш вече си глътнал водата. В крайна сметка целта на фалшифицирането е даден нискокачествен продукт да се пробута за доказана марка. Започнали са да фалшифицират всичко, като се почне от нашумелия случай в Катуница и се свърши с други важни работи от сорта на политиката.
Нашият кмет например се кандидатира от името на фалшифицираното вемерео. Цяла партия са си измислили. То бива, ама това на нищо не прилича. Преди години попаднах на MERZEDES в един вестник - реплика на оригинала. Вярно, малко завоалирано и поприкритно, но все пак се вижда, че е MERZEDES, а не MERCEDES. А тука наш'те мамата са си ебали, слагат същата опаковка и казват, че са предупредили за фалшивия пълнеж. Не, че в този случай оригинала не е достатъчно смрадел, но все пак.
Ретроспективно погледнато се оказава, че в политиката споменатото изобщо не е изключие. Съвсем скоро от седесето си направиха собствено менте със същото име. Има и енепета, безенесета и други ментаци, все циганявене на дребно, но тези опити направо бледнеят в сравнение с негово величество бившия престолонаследник. Цар не е ставал и от тук отпада причината да се титулува като такъв и да прибавя втори към името си. Случай на нахално фалшифициране на реалност и политическа даденост.
Пробутването на ментета накрая може и национален спорт да стане. Със собствена федерация, която на свой ред някой ще вземе да фалшифицира. Честно казано малко се колебая в чувствата си - да се смея ли или да зароня крокодилските сълзи. Направо не знам, като пусна телевизора само ментета се опитват да пласират.

събота, 1 октомври 2011 г.

038

Мегабрутално. Много прилича на ситуацията при нас. Само дето тоя път ще отида с кеф да гласувам и на двата вида избори. Сега за разлика от друг път не мога да кажа, че няма за кого. Не ми се случвало да давам вот "против' или за да се махне еди кой си и затова не всеки път ходя на избори, но сега се получи идеално. Сегашният кмет трябва да се маха, а си имам и кандидат, който знам, че е годен.
Малко странно се нареди при нас.
Първият ни седесарски кмет се завръща в местната политика след 16 години доброволно изгнание. Недостатък е, че се явява от името на ГЕРБ, но това мога да го преглътна. Навремето не съм гласувал за него, понеже бях малък, но мнението ми е добро за човека. От друга страна настоящия хубостник също започна като седесарски, но сега се явява от подмененото ВМРО. Съветническата им листа е под друго заглавие, ще ги питам после :D :D :D
За кмет имам избор, а за президент ще е Бате Гойко от Хиподил ;)

037

Напоследък обърнах внимание, че всеки път когато седна да почета какво ново в икономиката, все до политика опира накрая. Това стечение на обстоятелствата ме заинтригува и се опитах да го визуализирам, да си представя откъде започва преплитането и кой е неговия първоизточник. Вината се падна на политиците. Съществен момент е това, че икономиката винаги е рационална, докато политиката често се повлиява от разни отвеяни каузи, принципи и идеологии. При икономиката всичко се завърта около това да се изкарат повече пари. Не се получва всеки път, но винаги целта е тази. Животът върви добре, когато икономиката е добре. Добре върви и когато политиката е добре. За жалост прекалено често пътищата на икономиката и политиката се пресичат и тогава икономиката тръгва на зле, а след нея и политиката, а животът започва да става недобре.
Сега например лобениците са внос, картофа е внос, всичко е внос. Това всичкото е от държавната намеса, тоест от ЕС. На гръцкия бостанджия му плащат не помня колко цента на кило продадена диня и тоя я продава за 2 цента за да лапне субсидията, която е много повече. Нашите фалираха. Продава, взема си бумагите и отива да си прибере субсидията. Нещо като нашия соц едно време се получава - хората не бачкат за да са конкурентни, а колкото да покрият изискването за помощи. Нашата земя пустее, щото няма пазарен смисъл да се работи, а субсидиите са малки, заради лошото договаряне. Няма пазарен смисъл да се работи и не се работи. Няма и субисдия.
Като няма смисъл да се работи земята - пустее, а хората седят без работа, нямат пари и не купуват. Икономиката е зле. Политиката също.
Първоизточник на преплитането между икономика и политика са политиците и вината е тяхна. Те са активната страна при взаимодействието между двете. Те са тези, които залагат препятствия пред икономиката, често пъти непреодолими без тяхната "помощ". Понякога го правят и по ирационални причини. Сещам се за скандалите около едни ски писти. Навремето човек е можел да промени предназначението на земята си без да се моли на някой чиновник. Сега не е така. Съществуват разни закони сякаш излезли от някаква паралелна реалност, които не кореспондират с действителността. В случая с пистите те се явяват пречка и така се почват обвиненията в корупция, в лобизъм и в какво ли не още. Всичко е пряко следствие от определено политическо решение в даден момент. Втори пример за това как политиката спъва икономиката.
Не се съмнявам, че когато са били взети политическите решения за субсидиране или за защита на екологията, това е било продиктувано от добри намерения. Малоумно, но все пак добронамерено, което не го прави по-малко вредно. Като добрите намерения по пътя за ада.