Парадоксът на противоречието е изключително мощен интелектуален инструмент, когато конвенционалната логика е безсилна.
Може ли с капиталистически средства да се прави социализъм или възможно ли е със социалистически средства да се прави капитализъм - въпроси, които граничат с пълния логически абсурд.
Откъде, накъде - би казал някой шокирано.
Парадоксът на противоречието казва, че не само е възможно, ами е единственото възможно.
Парадоксът на противоречието може да даде търсените отговори, върху които ортодоксалната логика не е в състояние да хвърли светлина. Точно, както е в сентенцията или в онова другото твърдение, то ми е любимо - бавното е сигурно, сигурното е бързо => бавното е бързо. Да се обясни защо нелогично изглеждащото е напълно логично, трябва да се мине през много пъти "затова, защото...".
Съвсем нормално е и няма нищо учудващо, че най-много социална политика се провежда в най-капиталистическите държави. Такъв вид политика изисква много средства и само с капиталистическите методи е възможно те да бъдат набавени. Да се раздават пари и услуги на онези, които нямат е социалистическа работа, която е най-силно застъпена там, където има най-много пари. Да се правят големи разходи за трудова сила, също е крайно социалистическо занимание, но то не се случва в социалистическите държави, а напротив - най-силно застъпено е в най-капиталистическите.
Реално приложение на парадокса на противоречието - за да имаш силен капитализъм, трябва да правиш социализъм и за да правиш социализъм, трябва да имаш силен капитализъм.
Практически този модел осигурява единствено голям обем, а когато има много, то стига за всички.
сряда, 30 ноември 2011 г.
вторник, 29 ноември 2011 г.
102
Ако еврото пропадне, Европа ще заприлича на предградие 13.
И да не забравяме, че няма да е за първи път, щото нали преди това имаше неуспешен прототип със смешното име екю.
И да не забравяме, че няма да е за първи път, щото нали преди това имаше неуспешен прототип със смешното име екю.
понеделник, 28 ноември 2011 г.
101
Развитите държави изнасят мебели.
По-малко развитите държави изнасят дървесина.
Останалите държави изгарят дървесината и си купуват мебели от пластмаса. След това и тях изгарят (смех).
Пътят на дърветата е добър индикатор за развитие.
По-малко развитите държави изнасят дървесина.
Останалите държави изгарят дървесината и си купуват мебели от пластмаса. След това и тях изгарят (смех).
Пътят на дърветата е добър индикатор за развитие.
неделя, 27 ноември 2011 г.
100
Независимо от оформилата се вече депресия в Евросъюза, тук в България потенциалът за ръст е огромен. Страната има много голямо поле за развитие по отношение на производството за вътрешно потребление, тоест за разрастване на икономиката независимо от външната обстановка. Стига да има кой да купува и най-вече с какво да купува.
Тезата ми, че страните с висока цена на труда са и тези с най-силни икономики породи въпроси, като доста хора не намират логика в казаното. Едва ли има голямо значение начина, по който се случва тази подредба на нещата. В крайна сметка зависимостта между ръста и цената на труда е факт. Факт е и друго - страните с ниска цена на труда не привличат инвестиции. Получва се друго в тези държави и то се изразява в чакане инвеститорите да дойдат. При онези, при които цената на труда е висока никой не чака да идват инвеститори и да създават икономика. Високата цена на труда поражда икономиката, създава я. Най-добрият пазар е най-близкия платежоспособен. Един пример от България - никой не иска да развива бизнеса си в Монтана, всеки гледа да го позиционира в София. Нищо, че там ще харчи повече за заплати.
Дори и сега в света има стотина държави с по-евтин труд и там никой не иска да ходи. Този тип икономики са експортно ориентирани и привличат предимно нискотехнологични производствени инвестиции и тук филма свършва - няма развитие. Местен пазар почти няма или го има, колкото да задоволи екзистенциалните нужди.
Точно обратното се случва там, където цената на труда е висока. Колкото е по-висока, толкова развитието е по-устойчиво. Високата цена на труда предизвиква технологично развитие от една страна, а от друга увеличава значително производството за вътрешно потребление, което прави икономическата система независима от външни сътресения. В същото време качеството постоянно нараства.
В българския случай към днешна дата, при положение, че вътрешното потребление е изключително ниско, възможностите за растеж са повече от добри. Но как да стане?
Единствената възможност е, чрез повишаване цената на труда. Другото е пробвано - субсидии за заплати, данъчни стимули и така нататък. Без резултат.
Тезата ми, че страните с висока цена на труда са и тези с най-силни икономики породи въпроси, като доста хора не намират логика в казаното. Едва ли има голямо значение начина, по който се случва тази подредба на нещата. В крайна сметка зависимостта между ръста и цената на труда е факт. Факт е и друго - страните с ниска цена на труда не привличат инвестиции. Получва се друго в тези държави и то се изразява в чакане инвеститорите да дойдат. При онези, при които цената на труда е висока никой не чака да идват инвеститори и да създават икономика. Високата цена на труда поражда икономиката, създава я. Най-добрият пазар е най-близкия платежоспособен. Един пример от България - никой не иска да развива бизнеса си в Монтана, всеки гледа да го позиционира в София. Нищо, че там ще харчи повече за заплати.
Дори и сега в света има стотина държави с по-евтин труд и там никой не иска да ходи. Този тип икономики са експортно ориентирани и привличат предимно нискотехнологични производствени инвестиции и тук филма свършва - няма развитие. Местен пазар почти няма или го има, колкото да задоволи екзистенциалните нужди.
Точно обратното се случва там, където цената на труда е висока. Колкото е по-висока, толкова развитието е по-устойчиво. Високата цена на труда предизвиква технологично развитие от една страна, а от друга увеличава значително производството за вътрешно потребление, което прави икономическата система независима от външни сътресения. В същото време качеството постоянно нараства.
В българския случай към днешна дата, при положение, че вътрешното потребление е изключително ниско, възможностите за растеж са повече от добри. Но как да стане?
Единствената възможност е, чрез повишаване цената на труда. Другото е пробвано - субсидии за заплати, данъчни стимули и така нататък. Без резултат.
събота, 26 ноември 2011 г.
099
Емпирично доказаните факти не би трябвало да бъдат обяснявани прекалено - така е, защото е така. Няма нужда да бъдат обяснявани, именно защото са емпирично доказани.
И все пак емпирично е доказано, че дори и те имат нужда от обяснение.
Неща, които са категорично ясни, безспорни и потвърдени, трябва да бъдат обяснявани пак и пак.
И пак.
Азбучна истина е, че математиката е най-точната наука. Ясно е, че една задача може да има множество решения, но винаги верният отговор е точно определен и не би следвало да се обяснява допълнително - защо, какво, как и така нататък.
Обаче емпирично е доказано, че колкото и да е точна една наука, понеже хората не са толкова точни, пак се налага да се дават пояснения. Досадно е, като този пост е досадно (смех).
Очевидният пример за всичко казано до момента е задачата за второкласници
5 + 5 + 5 - 5 + 5 + 5 - 5 + 5 x 0 = ?
Лесна задача с прости действия и прости правила.
Както и да бъде решена, понеже е математика, би следвало всеки път отговорът да бъде един и същ, обаче виждаме, че не е така - емпирично доказано (смех).
След като една толкова проста аритметика е в състояние да затрудни огромно количество хора - във фвйсбук са отговорили повече от 11000 души, повечето грешно, разбира се (смех), какво остава за случаите, когато не говорим за категорично точна наука с пределно ясни правила и взаимодействия. За икономика например. Какво става тогава - става манджа с грозгье. Това става.
Вземам примера от вчерашния пост в блога и коментара за каруцата и коня.
След като е емпирично доказано къде е мястото на каруцата и коня, би трябвало на всеки да му е ясно, в това число и на останалите 95 процента от човечеството, че мястото на каруцата и коня е точно там, където е доказано емпирично, че те трябва да са.
Ама то и за задачата трябваше да е ясно (смех).
И все пак емпирично е доказано, че дори и те имат нужда от обяснение.
Неща, които са категорично ясни, безспорни и потвърдени, трябва да бъдат обяснявани пак и пак.
И пак.
Азбучна истина е, че математиката е най-точната наука. Ясно е, че една задача може да има множество решения, но винаги верният отговор е точно определен и не би следвало да се обяснява допълнително - защо, какво, как и така нататък.
Обаче емпирично е доказано, че колкото и да е точна една наука, понеже хората не са толкова точни, пак се налага да се дават пояснения. Досадно е, като този пост е досадно (смех).
Очевидният пример за всичко казано до момента е задачата за второкласници
5 + 5 + 5 - 5 + 5 + 5 - 5 + 5 x 0 = ?
Лесна задача с прости действия и прости правила.
Както и да бъде решена, понеже е математика, би следвало всеки път отговорът да бъде един и същ, обаче виждаме, че не е така - емпирично доказано (смех).
След като една толкова проста аритметика е в състояние да затрудни огромно количество хора - във фвйсбук са отговорили повече от 11000 души, повечето грешно, разбира се (смех), какво остава за случаите, когато не говорим за категорично точна наука с пределно ясни правила и взаимодействия. За икономика например. Какво става тогава - става манджа с грозгье. Това става.
Вземам примера от вчерашния пост в блога и коментара за каруцата и коня.
След като е емпирично доказано къде е мястото на каруцата и коня, би трябвало на всеки да му е ясно, в това число и на останалите 95 процента от човечеството, че мястото на каруцата и коня е точно там, където е доказано емпирично, че те трябва да са.
Ама то и за задачата трябваше да е ясно (смех).
петък, 25 ноември 2011 г.
098
Историята дава рецептата - висока цена на труда.
Първоизточник на силната икономика и материалното блогополучие, е високата цена на труда. Това трябва да се прави, друго спасение няма.
Ниската цена на труда е опасна за икономиката, за държавата и за мира. Евтиният труд застрашава, както бедния, така и богатия. Историята е написала много уроци за икономиката и някой трябва да ги прочете.
Днес Европа е затънала в проблеми. Често се говори за Европа на две скорости. Политици и икономисти от по-бедната част на континента изтъкват ниската цена на труда, като предимство за страните си. В ниската цена на труда те съзират панацеята, която ще оправи нещата, ще привлече инвеститори, ще се стигне до забогатяване.
Да видим какво казва историята по въпроса - при американците не се е получило. И при комунистите.
Американците дават добър пример за случващото се при движение на две скорости.
Сто и петдесет-двеста години назад, в Америка се е случило същото. В страната се обособили две области с различен темп на развитие. С времето пропастта между тях се разширявала, докато един ден бавноразвиващата се южняшка икономика се сринала и системата била унищожена от по-развития Север. Интересна подробност е, че през цялото време цената на труда в Севера е многократно по-висока от тази в Юга.
По логиката на източноевропееца, би трябвало северняшките хора и капитали да се прелеят на Юг, обаче се случило точно обратното. Впрочем и днес в Европа посоката на движение е от по-бедните към по-богатите части на континента.
Времето доказва, че парите и хората отиват, където се харчи много за труд.
Американският пример е христоматиен за значението на високата цена на труда, по отношение цялостното развитие на икономиката.
От гледна точка на отделния бизнесмен е много по-добре, когато разходите му за труд са минимални, защото така успява да калкулира по-голяма печалба. Същевременно ниската цена на труда е зле за цялата система, защото се свива обема на икономиката.
Най-големите противници на премахването на робството са били най-богатите хора в Юга - робовладелците, които ползвали евтиния робски труд. Те всячески се стараели да запазят съществуващата система, защото смятали, че ще загубят от премахването й.
Въпреки високите разходи за труд в Севера, там икономиката се развивала много по-добре. Елементарната сметка показвала, че е по-евтино да се инвестира в технология и минимално количество хора, отколкото да се плаща на Х работници, които да произвеждат на ръка. Този казус не стоял на дневен ред на Юг, защото както и да смятали, винаги било по-евтино да се ползват роби. Там технологии рядко се използвали и още по-рядко се развивали. Скъпотията на Север накарала хората да бъдат по-предприемчиви, по-съобразителни и по-борбени. Скъпотията ги направила технологично по-напреднали. Те произвеждали повече и по-качествена продукция и с времето онези от Юга им ставали все по-голям трън в очите. В крайна сметка Севера започнал да гледа на Юга, като на паразит - нелоялен конкурент.
В продължение на няколко десетилетия Севера изцеждал човешкия потенциал на Юга (това става в момента с Източна Европа), като давал убежище, работа и свобода на избягалите негри. Били привличани и всички онези хора с предприемачески дух, работещи за собствена сметка дребни производители, които нямало как да се впишат в икономиката на Юга. В същото време постоянно прииждали и нови заселници от Европа. Северът бил гостоприемен към тях и им давал възможност да се установят, като си намерят работа. На юг никой не би ги наел, защото си имали по-евтина алтернатива.
Още една интересна подробност е, че на Север и бедните и богатите имали повече, отколкото онези на Юг.
В един момент се случило логичното и Севера приключил с Юга.
Развитието в Америка преди век и половина е категорично в подкрепа на тезата, че високия, а не ниския разход за труд е онова, което движи икономиката. С други думи историята съвсем еднозначно оборва източноевропейското схващане, че евтината работна ръка може да докара какъвто и да било положителен ефект за икономиката.
Случва се точно обратното - хората и капиталите отиват там, където цената на труда е висока. В обратната посока се движи само отпадъка - мърляв, слабоконкурентен и нискотехнологичен бизнес, който разчита на евтин труд.
Американците от Юга са ни показали ясно какво се случва, когато цената на труда е ниска - застой, упадък, инфлация.
Онези от Севера са ни показали какво се случва, когато цената на труда е висока - икономически растеж, технологичен прогрес, богатство.
Най-важното обаче е, че когато две толкова различни системи влязат в досег помежду си, едната бива унищожена.
Първоизточник на силната икономика и материалното блогополучие, е високата цена на труда. Това трябва да се прави, друго спасение няма.
Ниската цена на труда е опасна за икономиката, за държавата и за мира. Евтиният труд застрашава, както бедния, така и богатия. Историята е написала много уроци за икономиката и някой трябва да ги прочете.
Днес Европа е затънала в проблеми. Често се говори за Европа на две скорости. Политици и икономисти от по-бедната част на континента изтъкват ниската цена на труда, като предимство за страните си. В ниската цена на труда те съзират панацеята, която ще оправи нещата, ще привлече инвеститори, ще се стигне до забогатяване.
Да видим какво казва историята по въпроса - при американците не се е получило. И при комунистите.
Американците дават добър пример за случващото се при движение на две скорости.
Сто и петдесет-двеста години назад, в Америка се е случило същото. В страната се обособили две области с различен темп на развитие. С времето пропастта между тях се разширявала, докато един ден бавноразвиващата се южняшка икономика се сринала и системата била унищожена от по-развития Север. Интересна подробност е, че през цялото време цената на труда в Севера е многократно по-висока от тази в Юга.
По логиката на източноевропееца, би трябвало северняшките хора и капитали да се прелеят на Юг, обаче се случило точно обратното. Впрочем и днес в Европа посоката на движение е от по-бедните към по-богатите части на континента.
Времето доказва, че парите и хората отиват, където се харчи много за труд.
Американският пример е христоматиен за значението на високата цена на труда, по отношение цялостното развитие на икономиката.
От гледна точка на отделния бизнесмен е много по-добре, когато разходите му за труд са минимални, защото така успява да калкулира по-голяма печалба. Същевременно ниската цена на труда е зле за цялата система, защото се свива обема на икономиката.
Най-големите противници на премахването на робството са били най-богатите хора в Юга - робовладелците, които ползвали евтиния робски труд. Те всячески се стараели да запазят съществуващата система, защото смятали, че ще загубят от премахването й.
Въпреки високите разходи за труд в Севера, там икономиката се развивала много по-добре. Елементарната сметка показвала, че е по-евтино да се инвестира в технология и минимално количество хора, отколкото да се плаща на Х работници, които да произвеждат на ръка. Този казус не стоял на дневен ред на Юг, защото както и да смятали, винаги било по-евтино да се ползват роби. Там технологии рядко се използвали и още по-рядко се развивали. Скъпотията на Север накарала хората да бъдат по-предприемчиви, по-съобразителни и по-борбени. Скъпотията ги направила технологично по-напреднали. Те произвеждали повече и по-качествена продукция и с времето онези от Юга им ставали все по-голям трън в очите. В крайна сметка Севера започнал да гледа на Юга, като на паразит - нелоялен конкурент.
В продължение на няколко десетилетия Севера изцеждал човешкия потенциал на Юга (това става в момента с Източна Европа), като давал убежище, работа и свобода на избягалите негри. Били привличани и всички онези хора с предприемачески дух, работещи за собствена сметка дребни производители, които нямало как да се впишат в икономиката на Юга. В същото време постоянно прииждали и нови заселници от Европа. Северът бил гостоприемен към тях и им давал възможност да се установят, като си намерят работа. На юг никой не би ги наел, защото си имали по-евтина алтернатива.
Още една интересна подробност е, че на Север и бедните и богатите имали повече, отколкото онези на Юг.
В един момент се случило логичното и Севера приключил с Юга.
Развитието в Америка преди век и половина е категорично в подкрепа на тезата, че високия, а не ниския разход за труд е онова, което движи икономиката. С други думи историята съвсем еднозначно оборва източноевропейското схващане, че евтината работна ръка може да докара какъвто и да било положителен ефект за икономиката.
Случва се точно обратното - хората и капиталите отиват там, където цената на труда е висока. В обратната посока се движи само отпадъка - мърляв, слабоконкурентен и нискотехнологичен бизнес, който разчита на евтин труд.
Американците от Юга са ни показали ясно какво се случва, когато цената на труда е ниска - застой, упадък, инфлация.
Онези от Севера са ни показали какво се случва, когато цената на труда е висока - икономически растеж, технологичен прогрес, богатство.
Най-важното обаче е, че когато две толкова различни системи влязат в досег помежду си, едната бива унищожена.
четвъртък, 24 ноември 2011 г.
097
Смятах пак да попиша малко за фактора работна заплата и за пазара на труда по-конкретно, обаче нещо не ми идва както трябва и се отказвам да го правя в този момент. Наскоро споделих, че пиша за себе си и просто споделям за четене написаното. В последно време обърнах внимание, че постовете за икономика се радват на някакво читателско внимание и реших, че е по-добре да не претупвам. Да си призная съм изненадан от интереса точно към тези публикации. Още повече, че съм историк, а не икономист по образование. То вярно, че в днешно време академичното образование девалвира, особено що се отнася до икономиката. Както и да е, от един момент нататък човек трудно може да намери някой, който да го научи на нещо и обикновено започва сам да събира частите на пъзела, та и аз така. Сигурно точно това интригува.
В момента мисълта не тръгва гладко и ще отложа за по-късно. По принцип ми е интересен феномена Европа на две скорости, за който напоследък често се говори и ролята на цената на труда, като фактор за това разминаване. Исторически погледнато имаме пример с Америка на две скорости, който пример е добър за съпоставка с днешните събития.
После ше го мисля.
В момента мисълта не тръгва гладко и ще отложа за по-късно. По принцип ми е интересен феномена Европа на две скорости, за който напоследък често се говори и ролята на цената на труда, като фактор за това разминаване. Исторически погледнато имаме пример с Америка на две скорости, който пример е добър за съпоставка с днешните събития.
После ше го мисля.
сряда, 23 ноември 2011 г.
096
Стават странни неща в транспортното и някакви хора вършат нередности, но не можеш да им хванеш края.
Нормално и очаквано е синдикалистите да вършат глупости, обаче няма никакво обяснение за твърденията на жепейския началник пред Нова телевизия, че за един ден стачка БДЖ ще понесе еди-какви си загуби. С тоя административен капацитет няма да я бъде. Или компанията е печеливша и търпи загуби при неработене, или е губеща и няма как да губи по време на стачка.
И ако горните недоразумения може да се обяснят с капацитета в транспортния сектор, то изказвания, че "Български пощи" ще последват съдбата на БДЖ, само дни преди облигациите на компанията да бъдат пуснати на фондовата борса, изглеждат като престъпление.
Нормално и очаквано е синдикалистите да вършат глупости, обаче няма никакво обяснение за твърденията на жепейския началник пред Нова телевизия, че за един ден стачка БДЖ ще понесе еди-какви си загуби. С тоя административен капацитет няма да я бъде. Или компанията е печеливша и търпи загуби при неработене, или е губеща и няма как да губи по време на стачка.
И ако горните недоразумения може да се обяснят с капацитета в транспортния сектор, то изказвания, че "Български пощи" ще последват съдбата на БДЖ, само дни преди облигациите на компанията да бъдат пуснати на фондовата борса, изглеждат като престъпление.
095
Трудно се изкарват малкото пари, многото се вадят сами. Поговорката гласи, че пари при пари отиват, а не при глупаци. Тя казва формулата на успеха.
Само с пари не става, щото като няма акъл, парите бързо ще си отидат.
Само с акъл не става, ако стане, ще е по-скоро чудо.
Трябва да има акъл, трябва да има пари и финансите започват да се възпроизвеждат. В противен случай обикновено не става. Колкото и акъл да имаш, като нямаш парички ще гледаш как възможностите минават покрай теб.
Само с пари не става, щото като няма акъл, парите бързо ще си отидат.
Само с акъл не става, ако стане, ще е по-скоро чудо.
Трябва да има акъл, трябва да има пари и финансите започват да се възпроизвеждат. В противен случай обикновено не става. Колкото и акъл да имаш, като нямаш парички ще гледаш как възможностите минават покрай теб.
вторник, 22 ноември 2011 г.
094
Какво искате от живота? - понякога включвам телевизора и виждам репортери да задават такива въпроси на случайно преминаващи хора. Хубав въпрос. От една страна е прекалено общ, но от друга е и доста конкретен. Учудващо е, но има и умни хора, които бързо включват по темата. Останалите се правят, че бързат или плашат микрофона, че ше го счупят (смех). Като че ли чакат някой да им каже правилния отговор (смех), а като няма правилно и грешно направо изпадат в някаква сервилна истерия, че може да не оправдаят очакванията на питащия. Разговорливите са по-симпатични, на мен са ми по-симпатични.
Аз знам какво искам от живота.
Аз знам какво искам от живота.
понеделник, 21 ноември 2011 г.
093
Ха, отеца се оплаква при Слави.
А лятото, когато строителните власти подбраха някакви, щото онези си бяха заградили устието на Резовска, тогава Жорж Ганчев, който искаше да става президент, каза в стил и ловец съм, и рибар съм - "да не се бута, к'во като е незаконно". Щото там разни такива обичали да си плацикат дупетата в компанията на нежни хора от арт средите (смех)
А лятото, когато строителните власти подбраха някакви, щото онези си бяха заградили устието на Резовска, тогава Жорж Ганчев, който искаше да става президент, каза в стил и ловец съм, и рибар съм - "да не се бута, к'во като е незаконно". Щото там разни такива обичали да си плацикат дупетата в компанията на нежни хора от арт средите (смех)
092
Ролята на потреблението за ръста на икономиката продължава да предизвиква спорове и противоречия, а не бива. Същината на полемиката е във връзка с това, на кое се пада водещото място или ролята на катализатор на икономическото развитие - дали е производството или потреблението. Споровете по въпроса протичат на различни нива и във всякакви форуми, но ето последното, което имаме като пример.
В своето финално изречение I. Georgiev казва, че "за да се консумира нещо преди това то трябва да се произведе, а не обратното. Не, че казаното не е вярно, напротив - вярно е, обаче е непълно.
От трите основни части на икономиката, потреблението е онова, което се е появило най-рано, но това само по себе си не е създало икономика.
Потреблението е естествена необходимост. Човекът се превръща в консуматор, още преди да е станал съвсем човек. От мига, в който оплодената яйцеклетка се захване за мястото си, човек започва да потребява (консумира). Потребява, расте и изобщо не се вълнува от това, колко е упадъчно да бъдеш консуматор (смех).
По идентичен начин най-ранните човешки общности са потребявали, каквото и колкото успеят да си набавят. Главно с лов и събиране на разни неща от земята.
Производството е възникнало по-късно. То е отговор на осъзнатата необходимост да се снижи влиянието на случайността.
Наличието на потребление и производство не е достатъчно да създаде икономика. Катализатор за възникването на икономика е пазарът.
Ролята и значението на пазара често се забравя, когато се заговори за потребление и производство.
А не бива.
Пазарът е педала за газта, който определя оборотите на икономиката.
Ясно е, че по-голямото потребление води до ръст в произвежданата продукция, което ни връща на изходната позиция за финансовите възможности на потребителя. Тъй като вече стана дума за това, че хората продаващи труда си са най-голямата потребителска група, следва да заключим, че икономическо съживяване може да се случи, тогава и само тогава, когато се повиши цената на труда им.
Освен за непосредствения ръст на икономиката, високата цена на труда има пряко значение за производителността и качеството на произведеното.
От гледна точка на ситуацията у нас, най-доброто, което може да се направи е по отношение повишаване цената на труда. Едно успешно действие в тази посока, би довело до решаване на множество проблеми, като започнем с конкурентността и свършим с това, че родната икономика в момента не работи на повече от една пета от потенциала си. Тук ролята се пада на държавата.
В своето финално изречение I. Georgiev казва, че "за да се консумира нещо преди това то трябва да се произведе, а не обратното. Не, че казаното не е вярно, напротив - вярно е, обаче е непълно.
От трите основни части на икономиката, потреблението е онова, което се е появило най-рано, но това само по себе си не е създало икономика.
Потреблението е естествена необходимост. Човекът се превръща в консуматор, още преди да е станал съвсем човек. От мига, в който оплодената яйцеклетка се захване за мястото си, човек започва да потребява (консумира). Потребява, расте и изобщо не се вълнува от това, колко е упадъчно да бъдеш консуматор (смех).
По идентичен начин най-ранните човешки общности са потребявали, каквото и колкото успеят да си набавят. Главно с лов и събиране на разни неща от земята.
Производството е възникнало по-късно. То е отговор на осъзнатата необходимост да се снижи влиянието на случайността.
Наличието на потребление и производство не е достатъчно да създаде икономика. Катализатор за възникването на икономика е пазарът.
Ролята и значението на пазара често се забравя, когато се заговори за потребление и производство.
А не бива.
Пазарът е педала за газта, който определя оборотите на икономиката.
Ясно е, че по-голямото потребление води до ръст в произвежданата продукция, което ни връща на изходната позиция за финансовите възможности на потребителя. Тъй като вече стана дума за това, че хората продаващи труда си са най-голямата потребителска група, следва да заключим, че икономическо съживяване може да се случи, тогава и само тогава, когато се повиши цената на труда им.
Освен за непосредствения ръст на икономиката, високата цена на труда има пряко значение за производителността и качеството на произведеното.
От гледна точка на ситуацията у нас, най-доброто, което може да се направи е по отношение повишаване цената на труда. Едно успешно действие в тази посока, би довело до решаване на множество проблеми, като започнем с конкурентността и свършим с това, че родната икономика в момента не работи на повече от една пета от потенциала си. Тук ролята се пада на държавата.
събота, 19 ноември 2011 г.
091
Синдикалистът винаги гледа да сговни живота на някой друг, вместо да си улесни собствения (смех).
петък, 18 ноември 2011 г.
089
При нарастване на потреблението(ляво), балонът на производството(дясно) започва да се раздува. Когато потреблението върви надолу, балонът се свива. Грубо казано, така работи икономиката.
Потреблението зависи от финансовата наличност на потребителите, следователно и производството зависи от същото, следователно цялата икономика е зависима от финансовата наличност сред потребителите. Когато потребителите са бедни и нямат пари да купуват, икономиката продължава да се свива. А потребителите са бедни, когато изкарват малко пари.
Потребителите изкарват малко пари, когато работят и произвеждат малко, но това важи само в случай, че го правят за собствена сметка. В случай, че не работят за себе си, тези хора изкарват толкова, за колкото успеят да продадат труда си.
Тъй като повечето потребители изкарват парите си продавайки своя труд, именно те имат и най-голямо значение за размера на потреблението, респективно за обема на икономиката.
Така погледнато, оптимизъмът, че икономиката ще се съживи благодарение на вътрешното търсене, може би няма да бъде оправдан.
Потребителите, които продават труда си евтино, имат малко пари да купуват.
Голяма част от хората, които се прехранват продавайки труда си, имат ниско самочувствие, ниска самооценка и трудно могат да определят цената на своя труд. Вече стана ясно, че никой не може да бъде насилен да получва повече, отколкото му е акъла. И понеже сред най-голямата потребителска група преобладават евтиняците, те са тези, които определят параметрите на икономиката.
Ако въобще е възможно да се направи нещо за да тръгне икономиката нагоре, това несъмнено е по отношение цената на труда, което явно няма как да се случи с определяне на минимални заплати и други палиативни мерки.
Продължава
сряда, 16 ноември 2011 г.
088
Значи, онези санитарки от Левски, като са искали да работят за по малко от мРЗ и шефа им, като е искал да му работят за по-малко от МРЗ, са намерили начин да го уредят. Излиза, че държавата не може да накара някой да взима повече, отколкото струва труда му.
Аз като ви казвам, че тука няма да има оправия, щото хората са евтиняци, некои хора ми се обиждат (смех).
От друга страна някой и да иска да взема повече, като е обиколен от евтиняци, остава му или емиграция, или свободното предприемачество, или да се примири с положението.
Аз като ви казвам, че тука няма да има оправия, щото хората са евтиняци, некои хора ми се обиждат (смех).
От друга страна някой и да иска да взема повече, като е обиколен от евтиняци, остава му или емиграция, или свободното предприемачество, или да се примири с положението.
087
Блогането или блогването е яко занимание, щото човек може да си напише, квото му е на акъла в тоя момент и като магарето - да си покаже рогите. Да се насере, само за да види какво ше кажат останалите. Можеш да си пишеш и аз мога, и го правя. За всякакви сериозни или несериозни неща, или просто да си се лигавя, ако ми е кеф.
Квото изкарам ще го видят дватрийсе човека или сто, ако им се стори интересно или ако някой им го прати в социалната мрежа, но пак е ограничено. Общо взето, пишем си по блоговете известно количество хора и си се четем помежду си. Умно или тъпо, весело или тъжно, сериозно или лигня, написаното много рядко може да излезе извън този тесен, почти семеен кръг.
Та, те така.
И нещо лично за финал, към Иво.
Иво, не знам дали се опитваш да ме убеждаваш в някакви неща, които си мислиш, че са еди-как си или си мислиш, че така ше разпространиш "словото си", но и в двата случая е от пусто в празно. Не за друго, а щото тука никой не влиза да чете (смех).
Квото изкарам ще го видят дватрийсе човека или сто, ако им се стори интересно или ако някой им го прати в социалната мрежа, но пак е ограничено. Общо взето, пишем си по блоговете известно количество хора и си се четем помежду си. Умно или тъпо, весело или тъжно, сериозно или лигня, написаното много рядко може да излезе извън този тесен, почти семеен кръг.
Та, те така.
И нещо лично за финал, към Иво.
Иво, не знам дали се опитваш да ме убеждаваш в някакви неща, които си мислиш, че са еди-как си или си мислиш, че така ше разпространиш "словото си", но и в двата случая е от пусто в празно. Не за друго, а щото тука никой не влиза да чете (смех).
вторник, 15 ноември 2011 г.
понеделник, 14 ноември 2011 г.
085
В англоговорящите държави има най-малко недохранени, недолекувани и бездомни. Само САЩ, като че ли не се вписва в този порядък.
В държавите от северна и западна Европа положението е същото, че даже и по-здраво харчат пари за всякакви социални дейности.
А други правят социализъм (смех).
В държавите от северна и западна Европа положението е същото, че даже и по-здраво харчат пари за всякакви социални дейности.
А други правят социализъм (смех).
неделя, 13 ноември 2011 г.
084
За трупането на богатство е много по-важно как се работи, отколкото усилията по време на работа. От голямо значение е, колко е голям кръгът на икономическата система, в която се работи. Дядо ми е правил диги ръчно, заедно с още няколкостотин свои събратя по съдба. Било е нужно да се правят диги и държавата е намерила привидно евтин начин да го стори. Казвам привидно евтин, защото на пръв поглед изглежда евтино да се ползва безплатен труд и да не се харчи за оборудване.
В същото време, ако човек хвърли едно око върху цялата икономика на страната, вероятно ще забележи, че в действителност този начин на работа потвърждава напълно поговорката, че евтиното излиза скъпо. Непосредствените разходи за направата на тази дига са били значително по-малко, отколкото, ако е се е плащало или с използването на технология - багери, камиони и много по-малко хора. С безплатния труд на трудовака изглежда е било евтино, но тогава никой не е гледал пропуснатите ползи. Реално с използването на технология, стотици хора можеха да вършат нещо друго, като да произвеждат БВП да речем. Вместо това са размахвали примитивните си сечива в Подунавието и са си губили времето. Икономика от типа малък кръг.
Неслучайно споменах сринатата от войната Германия, където положението е било много по-тежко от това при нас. Каквото и да се говори за качествата на немците, в онзи момент те са тръгнали от много по-лоша изходна позиция и въпреки това днес имат една от най-силните икономики в света. Какво би станало с тях, ако бяха хванали кирките, като нас?
Клишето казва, че един историк не трябва да предполага, какво е можело да се случи, а да гледа само действително случилото се. Между другото, не се сещам за един историк, когото познавам, който поне веднъж да не е нарушил този принцип (смех). Когато става дума за следвоенното икономическо развитие на България и на Германия, всякакви предположения са излишни - съвсем видно е какви са резултатите при единия начин на работа и какви са при другия. За разлика от типа малък кръг икономика, както е била нашата, немците не разполагали с хора за срочно робство в полза на държавата и им се наложило да плащат, ако искат работата да стане. Няма спор, че първоначално им се е видяло нанагорно и всяко построено е струвало с пъти повече от направеното в България, но виждаме какви са резултатите извън конкретния исторически момент, дългосрочно, така да се каже.
Немската система е била изключително проста и много логична. Те направили голям кръг икономика. Вместо да ангажират стотици хора в размахване на кирки, онези заменили голяма част от хората с машини. Примитивното мислене веднага довежда до въпроса, какво ще стане с изгонените. Отговорът е много прост - каквото е ставало с робите от набор '25 след уволнението им.
Така или иначе немците вместо да бухат на ръка, започнали да вкарват машини. Нищо, че страната им тъкмо е била счупена и разпарчетосана от победителите и че са били загубили към 14 милиона от населението си. Големият кръг икономика успява да намери мястото на всеки. Част от стотиците хора, които биха копали на ръка, след като нямало какво да правят повече там, се насочили където има работа.
Някои копаели руда и въглища, другите обработвали изкопаното и правели от него метали, а третите с металите произвеждали машини. Останалите се занимавали с транспорт, товаро-разтоварни дейности и така нататък. Малцината, които нямо къде да се денат, били пратени на борсата за социални помощи и пак живеели по-добре от трудоваците набор '25.
Уж скъпо, но докато няколкостотин безплатни наши са направили дигата на Дунава, онези в Германия са направили и дигата, и още един куп неща. Създали са много повече продукт и всичко е благодарение на това, че не са имали роби и е трябвало да плащат.
Така немците са станали по-богати, по-силни и по-уважавани, като вложените усилия в никой случай не са били по-големи от тези на хората с кирките и ръчните колички от набор '25.
В същото време, ако човек хвърли едно око върху цялата икономика на страната, вероятно ще забележи, че в действителност този начин на работа потвърждава напълно поговорката, че евтиното излиза скъпо. Непосредствените разходи за направата на тази дига са били значително по-малко, отколкото, ако е се е плащало или с използването на технология - багери, камиони и много по-малко хора. С безплатния труд на трудовака изглежда е било евтино, но тогава никой не е гледал пропуснатите ползи. Реално с използването на технология, стотици хора можеха да вършат нещо друго, като да произвеждат БВП да речем. Вместо това са размахвали примитивните си сечива в Подунавието и са си губили времето. Икономика от типа малък кръг.
Неслучайно споменах сринатата от войната Германия, където положението е било много по-тежко от това при нас. Каквото и да се говори за качествата на немците, в онзи момент те са тръгнали от много по-лоша изходна позиция и въпреки това днес имат една от най-силните икономики в света. Какво би станало с тях, ако бяха хванали кирките, като нас?
Клишето казва, че един историк не трябва да предполага, какво е можело да се случи, а да гледа само действително случилото се. Между другото, не се сещам за един историк, когото познавам, който поне веднъж да не е нарушил този принцип (смех). Когато става дума за следвоенното икономическо развитие на България и на Германия, всякакви предположения са излишни - съвсем видно е какви са резултатите при единия начин на работа и какви са при другия. За разлика от типа малък кръг икономика, както е била нашата, немците не разполагали с хора за срочно робство в полза на държавата и им се наложило да плащат, ако искат работата да стане. Няма спор, че първоначално им се е видяло нанагорно и всяко построено е струвало с пъти повече от направеното в България, но виждаме какви са резултатите извън конкретния исторически момент, дългосрочно, така да се каже.
Немската система е била изключително проста и много логична. Те направили голям кръг икономика. Вместо да ангажират стотици хора в размахване на кирки, онези заменили голяма част от хората с машини. Примитивното мислене веднага довежда до въпроса, какво ще стане с изгонените. Отговорът е много прост - каквото е ставало с робите от набор '25 след уволнението им.
Така или иначе немците вместо да бухат на ръка, започнали да вкарват машини. Нищо, че страната им тъкмо е била счупена и разпарчетосана от победителите и че са били загубили към 14 милиона от населението си. Големият кръг икономика успява да намери мястото на всеки. Част от стотиците хора, които биха копали на ръка, след като нямало какво да правят повече там, се насочили където има работа.
Някои копаели руда и въглища, другите обработвали изкопаното и правели от него метали, а третите с металите произвеждали машини. Останалите се занимавали с транспорт, товаро-разтоварни дейности и така нататък. Малцината, които нямо къде да се денат, били пратени на борсата за социални помощи и пак живеели по-добре от трудоваците набор '25.
Уж скъпо, но докато няколкостотин безплатни наши са направили дигата на Дунава, онези в Германия са направили и дигата, и още един куп неща. Създали са много повече продукт и всичко е благодарение на това, че не са имали роби и е трябвало да плащат.
Така немците са станали по-богати, по-силни и по-уважавани, като вложените усилия в никой случай не са били по-големи от тези на хората с кирките и ръчните колички от набор '25.
събота, 12 ноември 2011 г.
083
Народа е беден, защото е прост и се продава евтино. А като се продава евтино, колкото и да напъва, все беден ще си бъде.
Дядо ми например, е бил трудовак. Година и половина се е трудил за родината. От село почти всички набор '25 са били трудоваци и са строили родината. Тежък робски труд от тъмно до тъмно.
Като казвам робски, не преувеличавам ни най-малко. Работили са по петнадесет часа и срещу това са получавали единствено храна. И много бой по преценка на командирите, ако не се справят достатъчно добре. Роби.
Дядо ми ми е разказвал, че по време на службата първо са правили диги по Дунав, мисля някъде между Лом и Оряхово е било, а след това ги пратили в село Телиш близо до Плевен, където не разбрах какво точно са правили, но каквото и да е било, правено е на ръка с кирка, лопата и количка. Трябвало да копаят по пет кубика земя на ден и да я извозват. Който не успявал оставал да си доработва, докато другите вечеряли постната армейска чорбица. Случвало се командния състав да бие мързеливите с възпитателна цел. Имали в ротата някакво момче, турче от някъде си, което било слабичко и най-редовно не можело да си изпълни нормата. Един ден някакъв го хванал и го бил в продължение на часове. Дядо ми каза, че тялото на онзи почерняло, а после умрял. През това време всички са били строени да гледат.
Дали стана ясно, че дядо е бил в казармата, а не осъден на каторга или в някой концлагер?
Дядо и наборите му са били главно от село. Хорица без особени претенции и кой знае какви потребности. Да има да яде, да отърве поредния побой, на това са били свикнали от малки. Телата на градските от набор '25 вероятно са почернели, като на онова турче и после в някоя канавка.
Не зная дали някога тази страна от миналото ще влезе в учебниците по история или ще бъде заметена под килима при другите неща, които не са повод за гордост, но последиците така или иначе са факт.
В същото време сринатата Германия започвала да се съвзема от войната. Къде ли щяха да бъдат днес те, ако тогава бяха избрали нашата система.
Дядо ми например, е бил трудовак. Година и половина се е трудил за родината. От село почти всички набор '25 са били трудоваци и са строили родината. Тежък робски труд от тъмно до тъмно.
Като казвам робски, не преувеличавам ни най-малко. Работили са по петнадесет часа и срещу това са получавали единствено храна. И много бой по преценка на командирите, ако не се справят достатъчно добре. Роби.
Дядо ми ми е разказвал, че по време на службата първо са правили диги по Дунав, мисля някъде между Лом и Оряхово е било, а след това ги пратили в село Телиш близо до Плевен, където не разбрах какво точно са правили, но каквото и да е било, правено е на ръка с кирка, лопата и количка. Трябвало да копаят по пет кубика земя на ден и да я извозват. Който не успявал оставал да си доработва, докато другите вечеряли постната армейска чорбица. Случвало се командния състав да бие мързеливите с възпитателна цел. Имали в ротата някакво момче, турче от някъде си, което било слабичко и най-редовно не можело да си изпълни нормата. Един ден някакъв го хванал и го бил в продължение на часове. Дядо ми каза, че тялото на онзи почерняло, а после умрял. През това време всички са били строени да гледат.
Дали стана ясно, че дядо е бил в казармата, а не осъден на каторга или в някой концлагер?
Дядо и наборите му са били главно от село. Хорица без особени претенции и кой знае какви потребности. Да има да яде, да отърве поредния побой, на това са били свикнали от малки. Телата на градските от набор '25 вероятно са почернели, като на онова турче и после в някоя канавка.
Не зная дали някога тази страна от миналото ще влезе в учебниците по история или ще бъде заметена под килима при другите неща, които не са повод за гордост, но последиците така или иначе са факт.
В същото време сринатата Германия започвала да се съвзема от войната. Къде ли щяха да бъдат днес те, ако тогава бяха избрали нашата система.
четвъртък, 10 ноември 2011 г.
082
Някога на село се е живеело много спокойно. Без електричество, без вестници, без радио и телевизия, без тревоги. И без мечти. Като животните.
сряда, 9 ноември 2011 г.
081
Нещо подобно на дилема.
Едни юнаци от старата школа вдигат скеле. Ще правят външна изолация. Дилемата е, да им подхвърля ли да проучат репутацията на клиента си или да оставя онзи да ги преебе (смех).
От друга страна зная добре, че човек, когато тръгне да се набутва и с влекач не можеш да го издърпаш от лайната (смех).
Май ще ги оставя да духат супата, няма смисъл оня да ме мрази. Не, че и сега много ме обича, той никого не обича, но все пак (смех).
Едни юнаци от старата школа вдигат скеле. Ще правят външна изолация. Дилемата е, да им подхвърля ли да проучат репутацията на клиента си или да оставя онзи да ги преебе (смех).
От друга страна зная добре, че човек, когато тръгне да се набутва и с влекач не можеш да го издърпаш от лайната (смех).
Май ще ги оставя да духат супата, няма смисъл оня да ме мрази. Не, че и сега много ме обича, той никого не обича, но все пак (смех).
079
Миналата седмица комшо ми даде ключа от новия катинар за общите части на мазето. Питах дали не са обрали някой и той ми каза "Мене са ме обрали", но ми прозвуча на майтап. Оказа се, че вярно са го обрали - взели са му пиенето, та по тоя повод отидох да проверя при мен как е, дали няма изненади :)))
Видях, че вратата не е разбита, но докато я отварях усетих, че е нащърбена точно срещу езичето на бравата. Пробвали са.
Видях, че вратата не е разбита, но докато я отварях усетих, че е нащърбена точно срещу езичето на бравата. Пробвали са.
вторник, 8 ноември 2011 г.
078
Средно по веднъж в месеца от някоя медия ни предупреждават за многото опасности, които крие мрежата. Моите наблюдения са малко по-други, всъщност са коренно противоположни на казваното по медиите. Последно разказваха, че напоследък много често мамели кандидатите за зелена карта. Одрънкали този с няколко стотака, онзи с няколко стотака и така много хора ставали жертва.
В интернет нито могат да бият, нито да те ограбят, нито да те изнасилят по друг начин, освен ако сам не решиш да се подложиш на някой "хитър" експеримент. Като да решиш, че може да подкупиш някой, за да те уреди със зелена карта или нещо друго, което не ти се полага и за което си има ред, как да се получи.
Общо взето по интернет могат да ти направят толкова лоши неща, колкото им позволиш и не повече от онова, което биха ти сторили по телефона - примерно да ти избият зъбите през слушалката (смех). Или да ти измъкнат кинтите, пак през слушалката.
Е, могат да те викнат някъде, където да ти излекуват кариесите, но това е друго нещо и не се случва в телефона или в мрежата.
В интернет нито могат да бият, нито да те ограбят, нито да те изнасилят по друг начин, освен ако сам не решиш да се подложиш на някой "хитър" експеримент. Като да решиш, че може да подкупиш някой, за да те уреди със зелена карта или нещо друго, което не ти се полага и за което си има ред, как да се получи.
Общо взето по интернет могат да ти направят толкова лоши неща, колкото им позволиш и не повече от онова, което биха ти сторили по телефона - примерно да ти избият зъбите през слушалката (смех). Или да ти измъкнат кинтите, пак през слушалката.
Е, могат да те викнат някъде, където да ти излекуват кариесите, но това е друго нещо и не се случва в телефона или в мрежата.
понеделник, 7 ноември 2011 г.
077
План-ът или планът "Ран-ът" прилича на предсказанията на Баба Ванга - стане нещо и някой каже, че там го е пишело (смех).
Най-често повтаряното твъдение за въпросния план е, че той имал за цел да затрие българите, а също и че в условията на пазарна икономика България не можела да поддържа население над пет милиона души. Някой бил планирал да ни домори с пазарна икономика, но нещо не ми се връзва, щото:
1. Австрия е с територия 80% от българската.
2. Швейцария е с територия 40% от българската.
3. Много други са така и не разполагат с повече природни или енергийни ресурси, но въпреки това могат да издържат много по-големи популации.
Най-често повтаряното твъдение за въпросния план е, че той имал за цел да затрие българите, а също и че в условията на пазарна икономика България не можела да поддържа население над пет милиона души. Някой бил планирал да ни домори с пазарна икономика, но нещо не ми се връзва, щото:
1. Австрия е с територия 80% от българската.
2. Швейцария е с територия 40% от българската.
3. Много други са така и не разполагат с повече природни или енергийни ресурси, но въпреки това могат да издържат много по-големи популации.
неделя, 6 ноември 2011 г.
076
След като не мога да задоволя почти научното си любопитство, по някое време ми мина през акъла, че бих могъл да попитам сегашните българи, какво мислят за сегашната конституция, как я оценяват. Случи се преди половин година или малко повече. Така или иначе тогава се отказах от идеята да попитам в интернет. Предстояха избори, а една от партиите употребваше конституцията в предизборното си говорене. Въпросните политици бяха поставени на правилното им място. Изглежда и те самите го разбраха, така че - у дома. От десетина дни конституционната полемика вече не е актуална и терена изглежда чист, но пак няма да стане. Не си представям да се събере достатъчно човешка маса за обсъждане на конституцията, още повече, че ще се наложи и да бъде прочетена (смех).
събота, 5 ноември 2011 г.
075
Да драсна няколко реда, докато дойде време за Пришълецът. Само се чудя за кое точно да бъде. Даа, ще бъде за хората едно време и за хората сега. Спомням си какво са ни учили в училище, а и след това по време на следването. Като ни освободили от турците, руснаците в добавка решили да ни измислят и конституция. Те не са си изсмукали от палците разбира се, а са я преписали от белгийците. Учили са ни, че конституцията, която по-късно станала известна, като Търновска, била най-модерната за времето си. Досущ като белгийската. Да, ама не съвсем. Нашите решили да я дооправят и се получило така, че нашата конституция накрая не приличала много на оригинала. Но както и да е, за времето си пак била една от най-напредничавите. Така са ни учили. Учили са ни и да се съмняваме, което поставя въпроса, дали всичко друго, на което са ни учили е вярно. За конституцията и за духа на времето от тоя период можем да се информираме от запазените високопарни слова на мъдрите люде, които, както си му е реда са похвалили направеното от тях самите. Нали така, няма как да е лошо, щом ние сме го правили. Така е. Можем да прочетем за случилото се в следващите години, да видим мнението и оценката на Константинов, Стоянов или Каравелов, но какво от това, като не можем да разберем за начина, по който хората, народа, малкия човечец, са приемали нещата. Какво отношение са имали хората, пет милиона ли, колко ли бяха вече не си спомням. Това е безвъзвратно загубено и няма как да го разберем. А сигурно щеше да хвърли доста светлина по много въпроси. За съжаление няма как, обаче преди време се сетих, че като не можем да разберем какво са мислили онези хора, за онази конституция и за начина, по който е бил уреден живота им, най-малкото, което можем да направим е да се опитаме да разберем какво мисли днешния човек и как се отнася към сегашната констутиция определяща рамките, в които се развиваме. Това изглежда възможно, поне на теория.
Никога няма да узнаем как е било, но бихме могли да видим как е сега и да си представим как е било някога. Все тоя народец сме си. В някои отношения нещата толкова добре са се консервирали и се оказва, че сега, както и преди не е възможно да разберем какво мисли Петкан, Драган или Иван. Същото си е, както е било преди век, век и нещо. Мнението на обикновения човек не струва пукната пара, просто никой не го е питал и да кажем след десет или тридесет години, някой подобен на мен, докато си чака филма ще се сети, че са го учили, учили и недоучили - оставили са му куп бели страници в учебника. Ще отвори и ще прочете, как умните люде, които са написали конституцията са се похвалили и са казвали наздраве за добре свършената работа. Или ще изгледа някое клипче по темата. Както правя аз сега - чета колко хубава конституция са си били съчинили, но чета и колко хубаво неработеща е била тя. Това да ви прилича на нещо?
Омръзна ми, ще продължа друг път.
Никога няма да узнаем как е било, но бихме могли да видим как е сега и да си представим как е било някога. Все тоя народец сме си. В някои отношения нещата толкова добре са се консервирали и се оказва, че сега, както и преди не е възможно да разберем какво мисли Петкан, Драган или Иван. Същото си е, както е било преди век, век и нещо. Мнението на обикновения човек не струва пукната пара, просто никой не го е питал и да кажем след десет или тридесет години, някой подобен на мен, докато си чака филма ще се сети, че са го учили, учили и недоучили - оставили са му куп бели страници в учебника. Ще отвори и ще прочете, как умните люде, които са написали конституцията са се похвалили и са казвали наздраве за добре свършената работа. Или ще изгледа някое клипче по темата. Както правя аз сега - чета колко хубава конституция са си били съчинили, но чета и колко хубаво неработеща е била тя. Това да ви прилича на нещо?
Омръзна ми, ще продължа друг път.
петък, 4 ноември 2011 г.
074
Доста народ се чуди какво точно правят пиарите (PR), а то е много просто. Напредналите пиари имат в указателите си телефоните на всички по-известни журналисти, телевизионни водещи и продуценти.
Някой е решил, че трябва да разкаже за проваленото си семейно празненство, но му се вижда скъпо да се изръси с петдесет хилки за двайсет минути ефирно време и дава пет на някой пиар. Мераклията за популярност е получил желаното и си е спестил 45 хилки. Пиар и журналист си делкат петте бона и всички са доволни, а медията го духа.
Някой може да се зачуди, що му е на журналиста да ползва посредник, а не си вземе всичките пари сам. Или пък, за какво му е на клиента да плаща на пиар, като може да мине още по-евтино, ако плати директно на журналиста. Да, ама никой журналист няма да се върже на директен контакт с клиент, щото го снимат със скрита камера и му развяват кирливите ризи, както направиха с Васа. Е, почти никой, както се видя.
Отделно може да го избацат по някой архаичен член, за злоупотреба със служебно положение, корупция или вземане на подкуп. Включването на посредник в схемата гарантира липсата на неприятности.
Общо взето това работят пиарите. Правят далавери, а после нека някой каже, че от частното не можело да се краде (смех).
смехът ми е безлихвен заем от Кръстьо.
Някой е решил, че трябва да разкаже за проваленото си семейно празненство, но му се вижда скъпо да се изръси с петдесет хилки за двайсет минути ефирно време и дава пет на някой пиар. Мераклията за популярност е получил желаното и си е спестил 45 хилки. Пиар и журналист си делкат петте бона и всички са доволни, а медията го духа.
Някой може да се зачуди, що му е на журналиста да ползва посредник, а не си вземе всичките пари сам. Или пък, за какво му е на клиента да плаща на пиар, като може да мине още по-евтино, ако плати директно на журналиста. Да, ама никой журналист няма да се върже на директен контакт с клиент, щото го снимат със скрита камера и му развяват кирливите ризи, както направиха с Васа. Е, почти никой, както се видя.
Отделно може да го избацат по някой архаичен член, за злоупотреба със служебно положение, корупция или вземане на подкуп. Включването на посредник в схемата гарантира липсата на неприятности.
Общо взето това работят пиарите. Правят далавери, а после нека някой каже, че от частното не можело да се краде (смех).
смехът ми е безлихвен заем от Кръстьо.
073
Да им се неначудиш на акъла, че след като през цялото време имаха пред очите си един перфектно тиктакащ прототип, какъвто е Швейцария, европейците избраха да правят конструкция подобна на щатската. Европейските дадености по отношение на консолидацията са ограничени и работещият максимум вече е постигнат от Швейцария. Устойчивото решение за Европа е децентрализираното конфедеративно, а не федералното централизирано, какъвто е също толкова добре работещия американски модел.
Явно швейцарците не са никакви европейци, защото нито са в Европейския съюз, нито правят нещата по европейски (смех).
Като гледам истерията около еврото и всички трепети за бъдещето на съюза, си мисля, че европееца е или глупав, или да.
Явно швейцарците не са никакви европейци, защото нито са в Европейския съюз, нито правят нещата по европейски (смех).
Като гледам истерията около еврото и всички трепети за бъдещето на съюза, си мисля, че европееца е или глупав, или да.
четвъртък, 3 ноември 2011 г.
072
Време е да си доизкажа думата за дипломите на макроикономистите и лошо скалъпената им теза за технологиите, като панацея за висок жизнен стандарт. На пръв поглед всичко изглежда много достоверно, а като се прибавят и нагледните успехи на някои държави от северозападната част на Европа, Северна Америка и Япония, тогава логиката става съвсем непоклатима. Щеше да е хубаво, ако беше и вярна, но не е.
Всъщност цялата история е изсмукана от палците, а заключенията са чисто и просто напаснати към безспорните факти.
Факт е например, че САЩ, Канада, Германия, Великобритания, Франция и още няколко държави имат всичко, което да се впише в една изглеждаща завършено логическа последователност. Тези страни създават, купуват и използват масово високи технологии в най-различни сфери. Освен това произвеждат много и вискокачествена продукция, голяма част, от която консумират сами или обменят основно помежду си. Имат и изключително висок жизнен стандарт, много над средния за света и десетки пъти над онзи в миризливите държавици от третия свят. Казано накратко, голям брой от хората в тези страни имат достатъчно пари, че да могат да си позволят потреблението на големи количества с високо качество от редица продукти и услуги.
За масовият макроикономист всичко това е следствие от развитието и приложението на технологиите, от които идват големите обеми на произвеждана, продавана и купувана продукция, а така също големите заплати и високия стандарт.
Както вече казах, това не е така.
Технологията не е "А-то", а "Я-то" в тази поредица от взаимно свързани елементи, тя е финалния компонент в уравнението на високия жизнен стандарт. Ето в какво се състои всичко.
В прединдустриална Европа хората започнали да вкарват технологии в производствения процес. Всяка от дейностите, в които навлизали технологии била възможна и без тях. Работата се вършела ръчно от хората, а бизнесмените им плащали за труда. В действителност не нуждата от повече производство, а високите разходи за труд довели до въвеждане на технологиите в употреба. Всичко е въпрос на калкулация и винаги, когато сметката показвала, че дадена машина ще се изплати в кратък срок от спестените за заплати пари, собствениците вкарвали съответните технологични подобрения. Така със същият разход за работна заплата можели да произвеждат много повече, а в случай, че бил достигнат максимума, който може да се реализира на пазара, излишните хора били уволнявани.
Важна особеност е, че заплащането на хората не се повлиявало от вкарването на технология и повишената производителност. Заплатата им си остава непроменена, което от своя страна оборва друг от митовете на макроикономистите, а именно, че технологиите се отразяват върху размера на заплащането. В общи линии твърдението, че ако произвеждаме повече, ще получаваме по-големи заплати е валидно само в случаите, когато е налице производство за собствена сметка или иначе казано парите отиват при онзи, който държи капиталите.
Типичен пример е ситуация, в която дребен занаятчия или едноличен търговец произвежда определен вид продукция ръчно, заедно с един нает работник. Когато вкара технология и увеличи производството си, той ще получава много повече, но това не се отнася за наетия. Технологията и ръста на продукцията не се отнася за него - може с машината да произвежда десетократно повече, но собсвеника не би му дал и стотинка отгоре, защото не е инвестирал за да му подобрява битовия статус, а го е направил за себе си.
Споменатият пример е добър, но той не може да обясни случващото се в наши дни и объркването от страна на макроикономистите по отношение приноса на технологиите за високия жизнен стандарт. Още повече, че в самото начало на индустриализацията общият стандарт е бил кошмарно нисък. Примерът не може да обясни и как се е стигнало до промяна на ситуацията само за няколко века, а така също не дава отговор на въпроса, защо в едни страни има високи технологии и много висок стандарт, същевременно има някакви държави с някакви технологии и някакъв стандарт, а има и такива, които в същия този момент стриват зърното ръчно за да си направят хляб и живеят с 20 долара на месец или по-малко. Но все пак обяснение има и точно то прави недействителен модела на макроикономистите, според който високите технологии са първопричината за високия стандарт. Всъщност е точно обратно.
Високите заплати са причината да се вкарват нови и още по-модерни технологии. Мотивацията да се създават и въвеждат в употреба нови технологии е абсолютно същата, каквато е била, когато е тръгнала индустриализацията. Целта е не просто да ссе гони по-високо ниво на качеството, а да се снижи максимално разхода за труд. В този смисъл качествените подобрения са косвен ефект от стремежа за свиване на разходите за труд. Цената, която индустрията и икономиката като цяло плаща за труд, е причината да се използват високи технологии. Именно поради високата цена на труда се случва всичко и точно поради тази причина в страните, където е най-скъпо да се наеме трудова сила, са и най-широко разпространени технологиите. За качественото измерение вече стана дума.
Но все още не се е появило обяснението за голямото разминаване и как така става, че в едни държави разходите за труд са огромни, та се налага да развиват технологиите си, а на други места хората работят буквално за жълти стотинки и поради това употребата на технология е абсолютно нерентабилна.
Отговорът на този въпрос е много прост - човешкият фактор.
Част от хората, онези в белите и високотехнологични държави струват повече, отколкото смръдльовците в третия свят. Личната им самооценка е многократно по-висока и чисто и просто отказват да работят за по-малко, отколкото им е нужно за да си осигурят определено качество на живота. На част от населението на тази планета не му е достатъчно да има една коричка за обяд, а иска да има първо, второ и трето, иска да ходи на кино, да има електричество, комуникациии, вътрешна тоалетна, медицинско обслужване, пенсия, да му остава време да се радва на живота. И за капак на всичко хората от развития свят си помагат, като впрягат и неикономически ресурс за да си подсигурят нужното. Ето така се случва високия жизнен стандарт и затова постоянно се разработват нови и по-ефективни технологии.
Високото заплащане движи технологиите, а не обратното, както гласи изсмуканата от палците теза на макроикономистите.
Всъщност цялата история е изсмукана от палците, а заключенията са чисто и просто напаснати към безспорните факти.
Факт е например, че САЩ, Канада, Германия, Великобритания, Франция и още няколко държави имат всичко, което да се впише в една изглеждаща завършено логическа последователност. Тези страни създават, купуват и използват масово високи технологии в най-различни сфери. Освен това произвеждат много и вискокачествена продукция, голяма част, от която консумират сами или обменят основно помежду си. Имат и изключително висок жизнен стандарт, много над средния за света и десетки пъти над онзи в миризливите държавици от третия свят. Казано накратко, голям брой от хората в тези страни имат достатъчно пари, че да могат да си позволят потреблението на големи количества с високо качество от редица продукти и услуги.
За масовият макроикономист всичко това е следствие от развитието и приложението на технологиите, от които идват големите обеми на произвеждана, продавана и купувана продукция, а така също големите заплати и високия стандарт.
Както вече казах, това не е така.
Технологията не е "А-то", а "Я-то" в тази поредица от взаимно свързани елементи, тя е финалния компонент в уравнението на високия жизнен стандарт. Ето в какво се състои всичко.
В прединдустриална Европа хората започнали да вкарват технологии в производствения процес. Всяка от дейностите, в които навлизали технологии била възможна и без тях. Работата се вършела ръчно от хората, а бизнесмените им плащали за труда. В действителност не нуждата от повече производство, а високите разходи за труд довели до въвеждане на технологиите в употреба. Всичко е въпрос на калкулация и винаги, когато сметката показвала, че дадена машина ще се изплати в кратък срок от спестените за заплати пари, собствениците вкарвали съответните технологични подобрения. Така със същият разход за работна заплата можели да произвеждат много повече, а в случай, че бил достигнат максимума, който може да се реализира на пазара, излишните хора били уволнявани.
Важна особеност е, че заплащането на хората не се повлиявало от вкарването на технология и повишената производителност. Заплатата им си остава непроменена, което от своя страна оборва друг от митовете на макроикономистите, а именно, че технологиите се отразяват върху размера на заплащането. В общи линии твърдението, че ако произвеждаме повече, ще получаваме по-големи заплати е валидно само в случаите, когато е налице производство за собствена сметка или иначе казано парите отиват при онзи, който държи капиталите.
Типичен пример е ситуация, в която дребен занаятчия или едноличен търговец произвежда определен вид продукция ръчно, заедно с един нает работник. Когато вкара технология и увеличи производството си, той ще получава много повече, но това не се отнася за наетия. Технологията и ръста на продукцията не се отнася за него - може с машината да произвежда десетократно повече, но собсвеника не би му дал и стотинка отгоре, защото не е инвестирал за да му подобрява битовия статус, а го е направил за себе си.
Споменатият пример е добър, но той не може да обясни случващото се в наши дни и объркването от страна на макроикономистите по отношение приноса на технологиите за високия жизнен стандарт. Още повече, че в самото начало на индустриализацията общият стандарт е бил кошмарно нисък. Примерът не може да обясни и как се е стигнало до промяна на ситуацията само за няколко века, а така също не дава отговор на въпроса, защо в едни страни има високи технологии и много висок стандарт, същевременно има някакви държави с някакви технологии и някакъв стандарт, а има и такива, които в същия този момент стриват зърното ръчно за да си направят хляб и живеят с 20 долара на месец или по-малко. Но все пак обяснение има и точно то прави недействителен модела на макроикономистите, според който високите технологии са първопричината за високия стандарт. Всъщност е точно обратно.
Високите заплати са причината да се вкарват нови и още по-модерни технологии. Мотивацията да се създават и въвеждат в употреба нови технологии е абсолютно същата, каквато е била, когато е тръгнала индустриализацията. Целта е не просто да ссе гони по-високо ниво на качеството, а да се снижи максимално разхода за труд. В този смисъл качествените подобрения са косвен ефект от стремежа за свиване на разходите за труд. Цената, която индустрията и икономиката като цяло плаща за труд, е причината да се използват високи технологии. Именно поради високата цена на труда се случва всичко и точно поради тази причина в страните, където е най-скъпо да се наеме трудова сила, са и най-широко разпространени технологиите. За качественото измерение вече стана дума.
Но все още не се е появило обяснението за голямото разминаване и как така става, че в едни държави разходите за труд са огромни, та се налага да развиват технологиите си, а на други места хората работят буквално за жълти стотинки и поради това употребата на технология е абсолютно нерентабилна.
Отговорът на този въпрос е много прост - човешкият фактор.
Част от хората, онези в белите и високотехнологични държави струват повече, отколкото смръдльовците в третия свят. Личната им самооценка е многократно по-висока и чисто и просто отказват да работят за по-малко, отколкото им е нужно за да си осигурят определено качество на живота. На част от населението на тази планета не му е достатъчно да има една коричка за обяд, а иска да има първо, второ и трето, иска да ходи на кино, да има електричество, комуникациии, вътрешна тоалетна, медицинско обслужване, пенсия, да му остава време да се радва на живота. И за капак на всичко хората от развития свят си помагат, като впрягат и неикономически ресурс за да си подсигурят нужното. Ето така се случва високия жизнен стандарт и затова постоянно се разработват нови и по-ефективни технологии.
Високото заплащане движи технологиите, а не обратното, както гласи изсмуканата от палците теза на макроикономистите.
сряда, 2 ноември 2011 г.
071
Предимството на интернет е във възможностите за комуникация и контакт с хора имащи различни интереси. Всичко се случва в реално време или с минимално закъснение и е много лесно. Вчера се бях сетил за последствията от липосукцията и попитах във фейсбук. Отговор не получих най-вероятно, защото са ми малко контактите. Онзи ден направих четиресе(дни) от присъствието си там и по тоя повод помолих фб-приятелите да ме запознаят със своите приятели. Искам да имам повече, защото когато попитам за липосукцията или някое друго странно нещо, е много по-вероятно да се нямери някой, който да ми отговори. Няколко човека препратиха съобщението, още няколко го "лайкнаха", но така или иначе никой не се отзова и не използва функцията "Предложете приятели". За липосукцията отговор не получих, както вече споменах, но ме питаха как така съм се сетил точно за това.
Бих казал, че съм човек с извънстереотипни интереси. Стереотипно е накой да реши, че щом съм завършил история, значи се интересувам само от това. Има и такива хора, но специално аз не съм от тях. От малък съм си такъв и си спомням, че чупех всичките си играчки за да видя какво има вътре и да разбера как точно работят. Дори успях да измрънкам от нашите да ми купят кукла, което ги беше попритеснило малко, но им мина, когато й отворих главата, да прегледам как точно се отварят и затварят очите :))) По принцип се интересувам от всякакви странни и противоречащи си едно с друго неща. Интересувам се от миналото, но повече ме интересува бъдещето. Имам интерес към физиката и по-точно към някои раздели от нея, като - механика, термодинамика, динамика на флуидите, такива работи. Интересувам се и от география, и от ботаника, от медицина, от човешкото поведение, от икономика, от политика, от техника и технологии, от наука в най-общия смисъл и от какво ли не още. Интересувам се дори от неща, които още не знам, че съществуват - предполагам, като се знам вероятно ще са ми интересни.
Ако интересите ми могат да бъдат събрани в няколко думи, сигурно те биха изглеждали така - как и защо се случват нещата и какво следва по-натам.
Интересувам се и когато не знам питам, а когато не знам кого да попитам, питам в интернет - във фейсбук или тук, все ще се намери къде. Питам, а ако някой знае и му се занимава ще ми каже. Интернетът позволява такова развитие на комуникацията и определено дава много повече възможности. Тук в мрежата мога да задам въпрос или да изкажа мнение, по начин невъзможен в реалния живот. Представяш ли си го, да спра някого и да го питам... Не става.
Затова в интернет ми харесва. Нивото на комуникацията е несравнимо по-добро от всяка друга възможност. Затова и съм тук и точно заради това искам да увелича максимално контактите си, помагайте.
Бих казал, че съм човек с извънстереотипни интереси. Стереотипно е накой да реши, че щом съм завършил история, значи се интересувам само от това. Има и такива хора, но специално аз не съм от тях. От малък съм си такъв и си спомням, че чупех всичките си играчки за да видя какво има вътре и да разбера как точно работят. Дори успях да измрънкам от нашите да ми купят кукла, което ги беше попритеснило малко, но им мина, когато й отворих главата, да прегледам как точно се отварят и затварят очите :))) По принцип се интересувам от всякакви странни и противоречащи си едно с друго неща. Интересувам се от миналото, но повече ме интересува бъдещето. Имам интерес към физиката и по-точно към някои раздели от нея, като - механика, термодинамика, динамика на флуидите, такива работи. Интересувам се и от география, и от ботаника, от медицина, от човешкото поведение, от икономика, от политика, от техника и технологии, от наука в най-общия смисъл и от какво ли не още. Интересувам се дори от неща, които още не знам, че съществуват - предполагам, като се знам вероятно ще са ми интересни.
Ако интересите ми могат да бъдат събрани в няколко думи, сигурно те биха изглеждали така - как и защо се случват нещата и какво следва по-натам.
Интересувам се и когато не знам питам, а когато не знам кого да попитам, питам в интернет - във фейсбук или тук, все ще се намери къде. Питам, а ако някой знае и му се занимава ще ми каже. Интернетът позволява такова развитие на комуникацията и определено дава много повече възможности. Тук в мрежата мога да задам въпрос или да изкажа мнение, по начин невъзможен в реалния живот. Представяш ли си го, да спра някого и да го питам... Не става.
Затова в интернет ми харесва. Нивото на комуникацията е несравнимо по-добро от всяка друга възможност. Затова и съм тук и точно заради това искам да увелича максимално контактите си, помагайте.
Абонамент за:
Публикации (Atom)