Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

неделя, 22 януари 2012 г.

135

Твърде рано е да се правят генерални обобщения за наследството на Георги Първанов в българската политика, но все пак на пръв поглед се набиват няколко очертали се тенденции по време на десет годишнотото му управление.
Основното е обезличаването на политиката.
След започналия в края на 90-те години залез на класическите идеологии в България, логичното развитие на политическата ситуация предполагаше поглед към прагматизма. От една страна да се използват всякакви подходи и решения, незвисимо от тяхната идеологическа обвързаност, тоест да се ползват по целесъобразност. А от друга, по линия на политическото представителство - хората да се вкопчат във властта, да наложат контрол над провежданата политика, над политическите си представители и сами да генерират политика, тоест да упражняват повече и повече власт - прагматичнио стечение.
По времето, през което Първанов беше на власт, отчасти се случи първото - прословутия плосък данък, като пример в тази посока. В този конкретен случай политическите партии успяха да надскочат идеологическата догма и го направиха. Друг въпрос е, че ако го правеха днес, вероятно щяха да го заковат на 15 процента и да оставят необлагаем минимум за всички, но това е по-скоро технически въпрос.

Втората линия на политическия прагматизъм не се състоя, тази за политическото представителство. Случи се точно обратното. Вместо да правят политически организации, които да бъдат под тотален техен контрол, редовите хора наляха доверие и авторитет във водачи и вождове, които да вземат правилните за тях решения.
Хората по света винаги правят максималното в политиката, максималното според моментните им възможности. В настоящия момент българинът прави това, което може. Вчера е било по определен начин, днес е така, утре ще е някак иначе - според възможностите, желанията и настроението в съответния момент.

Рано е да се определи, какъв е точно приноса на Първанов за тези стечения на политическите обстоятелства. Аз ще запомня властването му с това, че по негово време собственикът на един жълт сайт беше набит с винкели, след като беше писал лоши неща за него, а престъплението така и не беше разкрито. Колкото до останалото, струва ми се, че Първанов просто се носеше по течението. Всеки ще го запомни по своему, както предпочита и както разбира ролята и функцията на един държавен глава.

неделя, 15 януари 2012 г.

134

Текущите дати за край на света са
За тази година

12.12.2012
20.12.2012
21.12.2012

Очаква се събитието да настъпи в 12 часа и 12 минути, 20 часа и 12 минути или 21 часа и 12 минути в някой от посочените дни. Маите не са казали дали началото ще бъде по Гринуич или според часовата зона по местоживеене.

За 2013 година датите са, както следва - 13.13.2013 и така нататък. На печелившите честито.

133

Не ми остава много време за блогване напоследък. Света няма да свърши от това, разбира се. Сещам се за един от епизодите на Хаус. Някакво шашаво момченце имаше червеи в окото, но това се разбра после. Преди това един от докторите искаше да му извади окото, но Хаус не даде и каза, че така ще му намалят на половина възможността да не комуникира - малкия все отбягваше поглед, когато някой го погледне. И аз така, като намалих блогването ви отнех половината от възможностите да не ме четете (смех).
А теми има - не е, като да няма.
Преди малко пералнята свърши и отидох да простра якето си на терасата. Докато се борех с десетината литра вода, които беше поело чух, че съседката под мен започна да дудня - не съм бил видял, че си е простряла прането и съм го намокрил. За стремежа към повече жилищно пространство е ставало дума и преди. Местене на панели, издадени простори и други такива подобрения. Даже не погледнах дали има нещо отдолу. На мен комшията няма да ми накваси жакета, щото е там, където му е мястото - на терасата, а не някъде наоколо (смех).
В общи линии животът е интересен, мамка му и постоянно дава поводи за негодувание, а насреща винаги ще има някой друг още по-недоволен (смех).
Гледам например новините и виждам, че бил проведен поредния протест срещу шистовия газ. Човек да не смее да има мнение по въпроса. Ако е против - взима пари от руснаците и е комунист, и долна утрепка, и антиглобалист, и отпадък в най-общия смисъл. Ако е за - взима пари от някой друг и е империалист, и долна утрепка, и глобалист, и отпадък в най-общия смисъл. Ха - май определенията взеха да се повтарят (смех).
Сетих се друг сходен случай - енергоспестяващите лампи от по няколко лева. Години наред различни застъпници на еко и зелената идеология ни убеждаваха, че трябва да ги използваме и дори успяха да се наложат с обяснението, че като използваме енергоспестяващи лампи ще се харчи по-малко ток, от което ще падне нуждата да се произвежда чак толкова и от това ще се намали отделянето на въглеродни емисии. Освен това ще е по-евтино, въпреки високата цена на новите лампи, защото ще се плащат по-малки сметки.
С времето се оказа, че сметката е направена малко така, без кръчмаря. Излезе, че използването на скъпите енергоспестяващи лампи е по-скъпо, защото те биха могли да изкарат години, дори десетилетия, но само в някакъв измислен свят, в който напрежението върви с една постоянна стойност и дори за миг не трепва. За съжаление в нашия истински свят, това не е така. Тук тока постоянно примигва и лампите често изгарят. После еко и зелените активисти се сетиха, че от тях излизат отровни пари, когато бъдат счупени, та и еко ефекта никакъв го няма. Сега очаквам и тях да започнат да забраняват (смех).
Добре, че не си падам по конспиративните теории, защото веднага щях да заподозра заговор от страна на някой крупен производител на лампи, който е дал пари на еколозите за да пропагандират неговата технология (смех).
А за шистовия газ тепърва ще се види. От новините научих, че от управляващата партия ГЕРБ били казали, че са за мораториум върху използването на тази технология. Така беше казано от самите тартори на протестиращите. Това малко ме обърка, защото бях останал с впечатлението, че точно от ГЕРБ искат да дупчат за шистов газ, но както и да е - били им обещали и да ги включат в някакви групи. Май цялата работа е за присъствие в голямото "доброутро", за медийно внимание и за личен престиж. Иначе откъм Делиормана и Добруджа започва все повече да мирише на умряло. По нищо не личи технологията е да е много читава, но нищо - като представител на Северозапада скоро може да ме зарадват с новината, че вече не живея в най-пропадналия район на ЕС, Добруджа може да отнеме водачеството (смех). Ще поживеем и ще видим, както казват руснаците. На руснаците може да се разчита за мъдрост, щото ако съдим от всичките приказки как давали пари на противниците на шистовия, явно имат много, а само мъдрия може да има много (смех). Не знам доколко може да се схване иронията в един писан текст, но тезата, че който е против газа е комунист е идиотска.
В интерес на истината тези твърдения се подхранват от съвпадението на хората, които участват в акции против шистовия газ, но и против неща, които харесвам. Получава се така, че най-дейните участници срещу тази технология за добив на газ, са тези, които най-силно компроментират идеята за забрана на технологията. Но пък ще ги поканят да си разговарят и ще ги дават по телевизията. Колко му трябва на човека.
Та така, забложих засега, пък ако е рекъл господ след няколко дни ще има още.

четвъртък, 12 януари 2012 г.

132

На село било голям купон. Онзи ден ме светнаха, че в половината магазини цените са според клиента. Гледа го и преценява колко да му иска (смех). Като на Капълъ чарши, ама не съвсем. За пазарлък и дума не може да става - това е цената и край.
Сега на село има повече магазини, отколкото едно време имаше в града. Разбира се, повечето от тях са абсолютни говнарници, от които никой уважаващ себе си човек не би купил дори за кучето си. Рядко ходя на село и още по-рядко пазарувам там и сигурно затова не бях обърнал внимание, че половината от тях дори нямат обявени цени на стоките. Ако не ми бяха казали за тоя селски тарикатлък, вероятно никога нямаше да разбера, щото като вляза някъде и вътре е мрачно, смрадливо и някакъв дебил ми се коколи насреща... Както тъпо ме е изгледал, докато се чуди с колко да ме врътне, така тъпо ми вижда гърба (смех).
Една от магазинерките била продавала олиото по 2,40 на едни, по 2,60 на други и по еди-колко си на трети. Селяните били недоволствали. Може би, ако караха продавачите да им издават касови бележки, тарифата щеше да е явна и еднаква за всички, но техен си проблем. И на Дянков. Хубаво свързаха касовите апарати с НАП, сега остава един молебен за ползване да им направят (смех).
В интерес на истината има и съвсем нормални магазини, които правят 500-600 кинта дневен оборот.

понеделник, 9 януари 2012 г.

131


От първата седмица на годината си пролича, че държавата не функционира със света. Започнахме с транспортен хаос и калпава организация. Това е на повърхността, а какво има по-надолу можем само да предполагаме. Онова, в което малцина се съмняват е, че ще минем без поредната порция от трудности, най-вече икономически и под формата на извращения.
Започна се с вестта за прехвърляне на собственост от общините към гражданите. На собственост и на ангажименти по обгрижване на ничията зема в околоблоковите пространства и тротоарите. Досега грижата за тротоарите пак се падаше на живеещите до тях, като държавата ги задължаваше да ринат снега през зимата и ги глобяваше, когато не го правят. Вече всеки ще може да си отдъхне, че чисти своята собственост. Смех. Мнозина биха ми възразили, че не е "смех", но на мен ми е смешно. Смешно е това, че се случва всичко, за което целокупния български народ бленува от много години. Искахме да ни бъде подредено, дисциплинирано и чистичко. Сега ни подреждат, дисциплинират и карат да чистим. Смех е отвсякъде.
Другото, за което народа си мечтае също е на път да се сбъдне - по-богатите да плащат повече данъци. След прехвърлянето на собствеността от общините на гражданите, всеки собственик на апартамент, къща или парцел в рамките на населените места ще стане по-състоятелен (смех). Който има ще плаща.
Изобщо темата за околоблоковите пространства и тротоарите сполучливо отразява нагласата на по-активната част от целокупния български народ. Страничен наблюдател би се объркал, като чуе, че българинът изпитва неприязън към демократичната организация на обществения живот и към политическата си класа, след като види, че се случва точно онова, за което хората казват, че биха искали да се случи - да има ред, да има закони, да се пазват, държавата да глобява и наказва нарушителите, по-заможните да плащат повече данъци. Някой външен наистина би се объркал, но ние не. Ние си знаем най-добре.
Покрай предстоящото "оземляване", освен вероятното повишаване на имотните данъци възникват и други въпроси. Например ще можем ли да изполваме подарената земя за да изкараме нещо от нея. Оказва се, че няма да можем. Държавата не дава. Значи, ако някой иска да ползва подарения му тротоар или междублоково сметище, ще трябва да плати я тротоарно право, а някой патентен данък или нещо такова. Който иска да печели ще си плаща. За по-богатите повече, за тия дето мечтаят да са по-богати - предварително (смех).
Та така, годината се очертава да бъде интересна, досущ като в проклятието да живееш в интересни времена. Някои имат интереси, други се радват да им бъде интересно.
Като споменах интересното се сетих, че и по икономическите въпроси се очертават доста емоции. След като края на кризата беше обявяван многократно, но се оказа, че вестта е силно преувеличена с това се приключи. На думи, иначе обстановката е форсмажорна и не е ясно от кой ръкав ще изскочи поредния заек. Засега изглежда драмата със съдбата на еврото се е поуталожила, но да не бързаме с овациите. Тия дни мина новината за рекордно доброто положение в Германия - над петдесет процента работещо население. Нещо небивало за федералната република. Няколко дни след това дойде вестта, че в Испания са го закършили здраво. А още не е уреден статута на Гърция. Не ми се мисли какво ще стане, ако още някоя държава от еврозоната или от съюза вземе да издиша. Кандидати в никой случай не липсват. Като започнем от балтийските тигри, минем през Чехия и Словакия, и свършим с деклариращата цветущо здраве Германия. Унгария вече започна да изпуска въздух, така че годината определено ще бъде много интересна. Дано опасенията ми не се сбъднат, въпреки че не са малко европейските държави, чиито икономики се крепят основно на износа. Държави като споменатите вече Германия, балтийските, Чехия, Словакия. Досегашният опит показва, че еврото едва оцелява при минимални сътресения, каквото е гръцкото. Евентуално валутата би могла да понесе още един срив в някоя от малките икономики, но какво ще стане в случай на спад в немския износ. Фактите са безпощадни и каквото се случи, то определено ще ни повлече при сегашната обвързаност на страната ни с еврото. Вероятно покрай празниците повечето хора са проспали, но за периода 8 декември 2011 - 8 януари 2012 година левът е загубил седем стотинки от стойността си спрямо долара - от 1,45 до 1,52 лева за долар. Като прибавим и това, че дела на износа спрямо БВП е значителен, перспективата се очертава като много интересна и никак не добра.
Имайки предвид даденостите малко се тревожа, че годината ще бъде най-тежката от началото на кризата до този момент. За да отлепим от дъното, а не тепърва да откриваме нови дълбини, на нас като държава ни е нужен икономически растеж. Деликатността на перспективата идва от прекомерната зависимост между растежа и износа. Осезаем ръст в износа може да очакваме едва, когато държавите, за които изнася българкста икономика тръгнат нагоре. Тоест, при сегашното развитие на българската икономика се получва първо другите, ние след тях.
Една от възможностите за ръст е в това да се търси развитие на потреблението вътре в страната. Ставало е дума вече, че за целта са нужни средства в широк кръг потребители - платежоспособни купувачи, каквито в страната има някъде между двеста и триста хиляди души. В същото време статистиката отчита, че над милион и половина българи са бедни и живеят с под 200 лева на месец. Социално и икономическо структуриране, което изцяло е резултат от ниската цена на труда. Ако има резерви за развитие, то те несъмнено са в тази посока и от там може да се задвижи икономиката - по линия на вътршното потребление.
Държавна политика за това липсва не от днес или вчера, просто такава никога не е имало на задоволително и даващо резултати ниво. Опити са правени без резултат, главно за субсидиране на заетост и от тази година правителството ограничава въпросните програми. Крайно време беше, но пак продължава да няма политика по отношение цената на труда. Един от начините да се постигне траен ефект е, чрез манипулиране на трудовия пазар, за каквото няма индикации, че се предвижда.
Един от моите пруиятели във фейсбук преди време беше дал много хубав пример за производителност на труда - мъжка подстрижка у нас и в Австрия. Берберинът и тук, и в Австрия върши едно и също, но австриецът е десет пъти по-производителен. За същата работа ще вземе десет пъти повече. За това говорим. У нас това е немислимо, защото хората продават труда си евтино и не биха могли да платят цената, която ще плати един австриец. Иначе и двамата работят едно и също, за едно и също време.
Държавата има не малко за вършене, ако случайно някой се сети, че има такава нужда.
Така или иначе най-близкия пазар за българската икономика е този тук, но само при положение, че е платежоспособен. В известен смисъл възниква противоречие между прекия частен интерес в и общия, в това число и непрекия частен. Май го казах прекалено замотано.
Ето за какво става дума.
Един представител на бизнеса без значение дали е много дребен или едра риба, от една страна има интерес да разполага насреща си с голям брой платежоспособни купувачи, но от дуга страна има и много силен интерес да плаща малкко за труда на наетите от него хора. Всъщност това са купувачите.
Според мен е нужно да се наблегне на работа в посока увеличаване цената на труда, защото това е много важно за обема на производството, за обема на вътрешния пазар и за стабилността на икономиката. Ако вземем за пример икономиките на Великобритания, Франция или САЩ ще видим, че при тях зависимостта от внос-износа е много по-малка от тази при нас или в Германия. Особено изразено е това в САЩ, но Великобритания и Франция са на същата вълна. Икономиките на тези страни са сред десетте най-развити. Те произвеждат страшно много продукт и сами консумират огромната част от него. При тях основните пазари са вътрешните, износа е поддържащ, а вноса е на суровини и продукти, които не е възможно да бъдат произведени на място. Това е правилната структура за една икономика. Тези икомомики в много по-голяма степен са си самодостатъчни и много по-малко звисими от състоянието в другите страни. Който се интересува, може да погледне за повече подробности статистическите данни на Световната банка.

Затова казвам, че у нас има поле за развитие, но трябва някой да даде посоката и икономиката да тръгне. Да се надяваме, че управниците ще се сетят да работят в тази посока. Важността на цената на труда е особено голяма и никога не е прекалено рано да се почнат действия за нейното повишаване. Никога не е и прекалено късно да се направи.

петък, 6 януари 2012 г.

130

Снощи заваля. Хубаво е, щото сушата тъкмо ни вкара в режим има-нема. Язовирът се бил изпразнил и се налагало да пестим водата. Интересно, но по телевизията казаха, че загубите на водните компании били около 60%. Не знам, но ако и местното водоснабдяване разлива по литър и половина срещу всеки литър, който излиза през чешмите, дали тормозът над клиентите е в състояние да им реши проблема. Съмнявам се.
Парадоксално е, но ако не спрат подаването още при язовира, водата пак ще продължи да си изтича. От друга страна честата промяна на налягането в резултат на спирането и пускането пука тръбите и пробойните се увеличават.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

129

Тая работа с фалшивия френски силикон започва да се оказва пълен ташак. Ама ташак в най-прекия смисъл. Одеве гледам умно в телевизора и разбирам, че силиконената драма търпи развитие в последните дни. Според последните новини и много мъже били сред пострадалите, тъй като са използвали силиконови имитации на гръдни и гъзни мускули. Това добре, чувал съм и преди, че има такава простотия, обаче човек не може да знае всичко, нали така (смех). Значи силиконовите подплънки, освен за всичко споменато били използвани и за уголемяване на тестисите.
Абе, ташак работа.

128

Никаква обективност. Обективността е минавка. Дали става дума за футболен мач, за политика или къде да се паркира, да си обективен означва всички да те мразят - и едните, и другите. Винаги е по-добре поне от едните да бъдеш обичан (смех).

сряда, 4 януари 2012 г.

127

Много обичам да виждам как някой търговец фалира, заради раздаване на стока на вересия. Слушам някой магазинер да разказва, как има да взима толкова и толкова пари от раздадени вересии, а след това мрън-мрън - се примирява с това, че никога няма да си ги получи.
Има много такива пишман търговци.
Интересна е мотивацията на тези бизнесмени. Най-често на вересия раздават селските и малките квартални магазини. Обяснението винаги е, че им дават на вересия, иначе ще останат без клиенти (смех).
Отношенията търговец-клиент са ясни и включват плащане, а когато няма плащане...

За клиентелата ползата е очевидна. Взима си храна, цигарки и биричка с уговорката, че ще плати когато има пари. Естествено, когато има пари не плаща, а ходи да пазарува в Кауфланд, където е по-евтино. Най-сигурният начин да бъде загубен един клиент е, като му се даде стока без пари. Когато има пари ще ходи, където без пари не дават, а когато няма ще се връща за още от безплатното (смех).
След половин година сметката е набъбнала до няколко стотака (смех).

Обикновено малките магазинчета фалират и на тяхното място се появяват нови, след което кололото се завърта отново - същите "клиенти", същата процедура и така до следващия фалит.

понеделник, 2 януари 2012 г.

126

Изглежда 2012 ще мине под знака на въпроса "къде изчезнаха парите". Според Дневник 6,3 трилиона долара са изчезнали от пазара. По данни на Световната банка, за 2010 година китайската икономика възлиза на $5,926,612,009,750. Споменаването на Китай е необходимо, за да се добие по-точна представа за размера на бедствието. Все едно някой да протегне ръка и да извади Китай и няколко балкански държави от световната икономика - това се е получило. Изглежда светът навлиза в дългосрочна депресия.
Самите пари естествено не са се изпарили - прибрани са. Прибрани са и не от някаква невидима ръка, която се протяга и взима от купчинката - прибрани са от хората и са заделени на страна. Бели пари за черни дни, както казва народа. Не е случайно, че спестяванията се увеличават. Човешкото поведение е такова, че когато има очакване за несигурност всеки гледа да задели някакви резерви. Не че тези пари са излишни и няма за какво да бъдат изхарчени, напротив - нужни са повече от всякога, но страхът главно от неадекватно политическо вмешателство в икономиката, е този, който задвижва процеса. За съжаление, както показва историята, в края на такива икономически цикли има война.
В случая човешкото поведение определя какво ще се случи. Реално тези пари са извадени от икономиката. Обикновено е добре, когато в банките влизат пари, които след това биват раздаване във вид на кредити и захранват икономиката, но в този случай не е така.
На първо място трябва да се отбележи един прост факт. Сега хората не спестяват излишъците си, а увеличените спестявания са главно в резултат на лишения. Всеки се свива и гледа да харчи по-малко, за да му остане нещо, което да задели за черни дни. Следователно купуват по-малко, а това води след себе си свиване на цялата икономика - производство, търговия, транспорт, развлечния, всичко се свива. И парите в банковите влогове стават ненужни - никой не иска да тегли кредити за да прави бизнес при това положение.
Втората важна особеност е, че много пари излизат от икономиката, но изобщо не влизат в банките, а отиват под дюшека. Това от своя страна крие рискове за банковата система, като цяло.
Друг голям риск за банковата система е от самото свиване на икономиката, но по линия на раздадените вече кредити. Как ли, ето как - компаниите свиват производствата и спират погасяването на кредитите си, хората губят работата си и спират да плащат ипотеките на домовете си. Следват масови разпродажби на активи, които не покриват вземанията по заемите и идват фалитите по примера на Исландия и САЩ.
За пореден път наблюдаваме двоен ефект - веднъж има вадене на парите от икономиката, заради лошата или несигурна перспектива и втори път има вадене на парите от банковата система, заради страховете от лошата перспектива за банките в резултат от лошата икономическа среда.
Положението не изглежда добре, а и всеки опит да му се правят подобрения влошава нещата. Общо взето, усещането ми е, че в САЩ се справят много по-добре, отколкото в Европа и по-скоро ще регистрират ръст. Това е условно, разбира се и много зависи от това да не стане нещо извънредно междувременно, като непредвидено бедствие или война. За втори път споменвам думата и това не ми харесва, но ще бъде цяло чудо, ако до края на десетилетието не стане някой сериозен сакатлък. Локалните и гражданките войни изобщо не ги броя - изглеждат неизбежни.

125

За чий? - питам аз. За чи хуй трябваше да възприемаме социална архитектура, харакерна за времето отпреди войната.
Напоследък си давам сметка, че представата на българина по отношение социалната структура е силно разцентрована и това се отразява зле. Ние, българите е време, като начало да си изясним какво означават следните категории - богат, беден, средна класа.

В този ред на мисли, сутринта слушах Конакчиев, който беше гост в Нова телевизия. Той спомена, че очаква през година да се увеличат бедните и много богатите, понеже в криза се случва това. Нормално явление. Всеки, който успее да отдели стотинка над екзистенциалните си нужди, ще я къта за черни дни и ще става все по-богат. Така се трупа богатството. На другия полюс са всички ония, които са под нивото позволяващо им да заделят и една троха настрана.

Другото, което се сетих е, че...
Добре си спомням, че като малък ни учеха, как в социализма няма бедни и богати. След това при демокрацията се бъзикаха със старото "учение", като мнозина казваха, как през социализма нямало бедни и богати - имало само бедни.
Днес като се замисля, първите лъжеха в реално време. Вторите също лъжеха, обаче в исторически порядък - бедни и богати винаги е имало. Дори през социализма.
Съмнява ме обяснението, че имало само бедни, да е много-много плод на преднамерена лъжа, по-скоро е резултат на някакво разкривено възприятние. Това прозира от последвалите схващания за богат, беден и средна класа.

По времето, когато в България идва края на социализма, в развития западен свят понятието средна класа е придобило по-широк смисъл и е започнало да включва всеки, който е в състояние да плаща ипотека, без значение от начина, по който си изкарва парите. Дали ще работи за собствена сметка или ще е на заплата, това постепенно отстъпило на количеството пари, които изкарва. Или казано по-така, много голяма част от някогашния пролетариат се е придвижила нагоре по социалната стълбица. По политически и икономически прични хората на запад са си направили така нещата, щото средната им класа обхваща 80-85% от населението. Разбрали са, че колкото повече хора разполагат с достатъчно пари, толкова по-производителна е икономиката - много богатите стават още по-богати, дребните наедряват и всички заедно наливат пари в разни социализми(така казвам на социалните дейности и системи - пенсия, здраве, безработица и др.), че да вдигат нивото на най-пропадналите. Просто са разбрали, че се калят, ако ги натискат в калта и вместо това са започнали да ги вадят от нея. И ги правят платежоспособни купувачи :))

От тая гледна точка българското разбиране за средна класа е напълно съвременно за годините преди войната. Надявам се да схващате сарказма ми.
По онова време в тази категория са влизали дребни(натъртвам на дребни) занаятчии, земеделци, търговци, предприемачи и държавните чиновници. Всички останали наемни работници, било в индустриалното производство, услугите, търговията, земеделието или в някаква друга дейност, са минавали под обобщаващото пролетариат - под нивото на средната класа.

Констатациите и изводите се натрапват от самосебе си.