Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 25 февруари 2012 г.

К'во, да ви ръкопляскам ли бе!? (150)

Кажеш, че не правят нещата като хората - ахаа, значи ти си от бесепето. Айде, почнете да ги правите като хората и ще стана от вас.

Това не е наред, онова не е наред, като не си доволен си от бесепето. Вчера стана дума - това, това, това не е направено. Няма кой да го свърши от години. Ама видите ли, онези предишните били виновни.
Боли ме мене фара кой е виновен - работата не е свършена и трябва да се свърши. Нищо не е като хората и никой не ебава да се запусне. За какво седят там. Ясно е за какво, за заплата и некой лев от ходатайстване. Добре де, ама мене това хич не ме устройва. От бесепето съм бил.
К'во, да ви ръкопляскам ли бе!?

Лятото или беше миналото лято, бяха хванали някакви проститутки край Варна и ги глобили по член некой си за безделничество. Законодателството е от 68-ма и само се докърпва. То вярно, че на някои хора още им се насълзяват очите, като се сетят как е било едно време - срещне те милиционера, дай си паспорта и като не види в полето месторабота - бам-бам някалко шута с колена в хълбоците и те завлече в некое ТПК. По тоя същия член за безделничеството.
А така и нямаме наказателен кодекс със света. Няма кой да го направи. Шест-седем събрания се смениха и нищо, що така? За безделничество ги прибрали, че то половината държава е от безделници - изгонили го от работа, шляе се - безделник. За какво говорим? Срамота.

петък, 24 февруари 2012 г.

Къде управляващите се издъниха най-много (149)


Българските управляващи са се дънили най-много по отношение на три от сферите с голяма обществена значимост - здравна, социална и пазар/цена/ на труда. В останалите не е много различно, но българите обичат да се самообразоват и така компенсират слабото образование, знаят, че полицията трябва да бие и са свикнали на беззаконие, което води до лекото приемане на липсата на адекватно правосъдие.

По отношение на здравето, социалната сфера и пазара/цената/ на труда не е така обаче. Свиква се трудно, защото негативите се усещат веднага. Човек веднага усеща, че не му стигат парите и веднага усеща, че няма добро здравеопазване, а така също бързо разбира и че социалната система не работи, когато опре до нея.

По тези три направления не беше направено нищо от цяла поредица български правителства (те затова и си отидоха). Малко и некачествено се работи и от сегашното правителство. Вероятно и то ще си отиде поради същата причина.

Здравната и лекарствената политика са обект на общественото внимание от няколко дни и какво от това. Какво от това? Нищо. Специално в здравния сектор през половината време след промените се наблюдава засилващо се ограничаване на достъпа до медицинска помощ и петнайсетократно нарастване на административното и експертно обслужване за периода от 1989 година до наши дни. В момента здравния сектор - министерство и каса, надхвърлят 3000 души чиновници, което не е довело до количествени или качествения подобрения за ползвателите на медицински услуги. В същото време цената, която се плаща от всеки нараства непрекъснато.
Това не е нито от днес, нито ще приключи скоро, ако системата не бъде подложена на цялостна ревизия. Изглежда малко вероятно сега съществуващата система на здравеопазване да е възможно да се реформира, по-скоро е нужно да се направи изцяло нова.

Подобно нещо прави ли се - НЕ. Същото е положението при социалния сектор и пазара/цената/ на труда. Пълна приемственост без значение кой е на власт и колко честни са били изборите. Явно нещо не достига.

сряда, 22 февруари 2012 г.

Биг Брадър вижда през стените (148)

Разбираемо е желанието на тецаджиите да си опазят топлинката от нерегламентирани посегателства, както и намерението им да доказват по всякакви начини кражбата на топло в това число и чрез заснемане на жилища с термо камери, обаче...

Има едно обаче - снимат зад стените. Без позволение от собственик, съд и когото и да било.

Бъбрем си по всякакви медии за гражданското общество, за правата и свободите, за всякакви такива категории, обаче...

вторник, 21 февруари 2012 г.

147

Да си запиша каквото ме впечатли в последните дни, че нещо взех да остарявам и почнах да забравям (смех)

Първото е за лежането в арест за превишена скорост. Политици и полицаи решиха, че ще променят закона и за превишена скорост ще се лижи в ареста. Едно на ръка, че напоследък политик и полицай взеха да се припокриват, а съвсем друго е, че в ареста ще лежи само Сульо и Пульо. Цялата дъндания тръгна от това, че една майка възнегодува за тънката присъда на кукувицата, която сгази дъщеря й на пешеходна пътека и поиска онази да гние в затвора. Правилно е поискала жената. За сгазване с превишена скорост трябва да се гние. Естествено полтполицаите се попрехвърлиха и тоя път и ще решават как да загниват пътните джигити превантивно.
не е ясно дали, ако някое депутатско лайно сгази даден човек на пътя, както имаше такъв случай с бивш НДСВ-еец, дали и тогава медиите ще дават рамо на пострадалите или ще потулват случая. Както напрвиха със споменатия. Спомням си, че когато тоя сгази човека, една от националните телевизии се скъса да разказва версията му още от асфалта - не бил ял 4-5 дни и му било прилошало, а онзи бил с москвич, който сигурно бил счупен. Да, ама полицаите казаха друго - москвичът си е бил съвсем редовен, а депутатското нещо си е минало през него с... не е ясно с колко, но е било с много висока скорост. Ама не си бил доял човека. Жив да го ожалиш. Та на мен ми е интересно, дали новия закон ще важи и за такива недохранени недоразумения.

Другото, за което се бях съсетил, но вече започва да ми излиза от акъла, е една от телевизионните изяви на Росен Плевнениев. Май беше някъде между времето на изборите и встъпването му в длъжност. Та Росен Плевнелиев разправяше, не, не е онова за жигулката на немската магистрала. И това де, но и онова за хороскопите. Дето в началото на 90-те, май преди другото с жигулката, бил почнал да прави хороскопи с някакъв свой авер - трябвало да се прави нещо, за да се изкарват парички.
По тоя повод се сетих за императорите едно време. Най-вече за византийските, много от които били силно пристрастени към всякакви видове предзнаменувания, предсказания и астрологични прогнози. Около тях било пълно с всякакви гадатели. Те били много, ама много близо до властта, но не се сещам за случай някой такъв да е успявал да стане цар или император, или нещо подобно. Явно има някакво развитие, щом като днес автор на хороскопи може да стане съвременния еквивалент на някогашните царе. Интересно.

сряда, 15 февруари 2012 г.

събота, 11 февруари 2012 г.

Харесвате ли този текст?

Сблъсквам се със сериозен и както изглежда непреодолим проблем и си признавам, че това ми тежи, затова ви питам. За този пост става дума.
Питам ви, защото за разлика от повечето пъти, сега се постарах докато го писах. Старах се да стане добре и според мен се получи. Постарах се, защото за разлика от повечето пъти, сега писах за вас, които посещавате този блог.

Затова ви питам харесвате ли написаното.

Никой не каза, че не го харесва или че не съм прав, или че изводите и констатациите, които споделих са грешни. Никой не каза подобно нещо, но и никой не каза обратното. Затова сега ви питам.
Харесвате ли го както е написан, харесвате ли позицията и духа му, вярно ли е написаното и разбирате ли го, смятате ли, че има смисъл написаното да бъде прочетеното или не.
На тези въпроси търся отговори сега, кажете мненията си.


Забележка: Моля да оставите мненията си тук, а не по мрежите, където ще потънат безвъзвратно. Благодаря.

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

142

Наскоро Уикипедия участва в еднодневен протест срещу SOPA и PIPA. Гугъл също удари едно символично рамо, като сложи черно в английската си версия. В беге варианта на търсачката май нямаше подобно нещо, но може и да греша. Не чух Ю Тюб да са протестирали, поне не, както го направи Уикипедия - със затваряне на сайта за ден. А със сигурност щеше да се чуе, ако го бяха направили.
Не зная каква е вероятността да закрият Уикипедия по силата на SOPA и PIPA, но ми се струва, че и част от онова, което се говори за тези "неща", ако е вярно, то шансовете Ю Тюб да гризне дървото са много по-големи, отколкото това да се случи с Уикипедия. Може и да бъркам, не знам със сигурност. По-интересно ми е друго.
Какво ще се случи, ако закрият Ю Тюб?
В момента хората отиват на работа и си пускат да слушат нещо - парче или цяла листа. И така ведро минава работният им ден. Какво ще стане, ако го няма Ю Тюб. Слушането спира или ще трябва да си купуват дискове по 19,99, а след десетина прослушвания, когато им стане досадно ще трябва да си купят нови.
Мисля си, че колкото и голям сайт да е Уикипедия, неговите потребители са с пъти по-малко от тези на Ю Тюб. Да не говорим за съществената качествена разлика между едните и другите. Да предположим, че затворят Уикипедия, какво следва тогава - хората ще ходят по библиотеките и ще се оправят с ограничения ресурс, който е в наличност там. Толкова. При слушащите Ю Тюб е по-различно. Спирането на сайта ще им бръкне директно в джоба, а както казах е много по-вероятно Ю Тюб да го отнесе преди Уикипедия.
Следващият път, когато им хрумне да правят масовки в интернет, могат да опитат да придърпат и Ю Тюб. Нека бъде затворен за ден, та хората да свикват.

141

"Гледам по БТВ човека, който през 2005 г спаси от водния ад в Елин Пелин, 32 души!
Никой от тези хора не го е потърсил до момента.
Той е безработен и има проблем с жилище, но общината няма общинско за него!!!
Питам се що за хора сме!!!!!!"

FB-приятел



Интересен въпрос наистина - що за хора сме? Добри, лоши или просто говна. Да се опитаме да разберем.

Този от Елин Пелин не го помня, но се сетих за един друг от наводненията във врачанско преди време. Беше млад несретник, който скачаше във водата и спасяваше бабички, деца, животни и всичко, което му попаднеше пред погледа. На журналистите им беше интересен и го питаха - какъв е, що е, с какво се занимава. Човекът беше съвсем обикновен от северозапада - без някакво сериозно занимание, без добра перспектива за бъдещето. Несретник. Думата е подходяща, макар и грозна. Не че човека за нищо не ставаше или нещо такова, просто не му беше провървяло в живота.
В един момент този обикновен човек направи много необикновени неща, докато останалите стояха и гледаха. Истински герой, въпреки че не беше ходил да завладява чужди земи или да убива в името на родината. В онзи момент се беше случило така, че нашия обикновен човек, попаднал в една необикновена ситуация направи много необикновени неща. Два или три дни, след като беше спасил десетина човешки живота или повече - не помня, същият този герой влезе за пореден път в новините. Този път искаше да подари един от бъбреците си на изпаднало в нужда момиче, за което вървеше поредния зов за помощ по националните телевизии. И медиите пак го навестиха.

Добре си спомням какво си помислих тогава - този иска да спечели от вниманието към него. Иска да се уреди, да се измъкне от калта, да оправи живота си. Поне така изглеждаше от всяческите му напъвания да издрапа от житейската яма, в която се намираше. Всички са си го помислили и са си казали - не, откъде-накъде ще печели, щото е спасил някого. И медиите си помислиха същото, а после го отсвириха и обърнаха камерите в друга посока.
Ще ми печели той, от чуждото нещастие...
Всички дружно - държавни институции, медии, общество и съседи го поставиха на мястото му - заметоха човека под килима при останалия боклук.

Историята на героя от Елин Пелин не е много по-различна, както изглежда. Пълен несретник, който не може да се оправи с живота си - няма дом, няма работа...
Ние имената на тия хора не ги знаем, а може би щеше да е добре да беше обратното, защото това са истински герои в най-прекия смисъл. Когато някой обикновен човек направи нещо необикновено, това е героизъм.


Тези обикновени хора, тези несретници, които не могат да сколасат свой дом да направят и да си осигурят някакво сносно препитание, тези същите са хората, които отиват и те вадят, ако започнеш да потъваш, докато останалите стоят и гледат. Те не получават ордени, не получават уважение. Не получават нищо, ако не броим гласните и негласни упреци към тях, че искали да спечелят от чуждото нещастие.
НО ЗАЩО ДА НЕ ИСКАТ? И защо да не спечелят от героизма си.


Тия дни след поредното престъпление с жертви се чу, че държавата щяла да "компенсира" умрелите с по 10,000 лева. Толкова струва смъртта или живота на един човек за държавата, когато самата тя го е затрила. Защото десетте убити в село Бисер бяха убити от държавата. На човек му идва да направи молебен, ако се случи да го трепе някой, това да е частник, та поне близките му да получат сносно обезщетение - 100 до 400 хил. лева, както често отсъжда съда.
Дори чисто счетоводителски да погледнем на героизма на нашите несретници, би следвало проблемите от материално-битов характер на тези хора да престанат да съществуват от момента, в който са скочили във водата и са извадили първия давещ се. Дори по държавната тарифа за човешкия живот, онзи от Елин Пелин е снижил щети за минимум 320,000 лева, като е спасил тридесет и двама давещи се. Най-малкото една къща можеха да му направят и това е най-малкото, защото героите не падат от дърветата.
Наистина не всеки е роден да бъде герой и да спасява давещите се. Винаги е било така и винаги ще бъде. Докато един се бори за своя и чуждия живот със стихията, останалите ще стоят и ще го гледат. Нормално е не всеки да го може, но поне могат да бъдат хора.
Защо човека да не спечели от това, което е направил? ЗАЩО?

Хората казват, че по време на трагедия най-добре си проличава, кой колко струва, но не са прави. Най-добре си проличава след трагедията. Една трагедията може да покаже кой е героят, а след нея изплуват и говната.
Той излиза от водата и те полепват по него.

вторник, 7 февруари 2012 г.

140

Силно не вярвам, че ще се сбъдне пожеланието на репортера от националната телевизия и от язовирния ужас ще бъдат извадени поуки и дрън-дрън.
Като историк изказвам недоверието си, не че няма да е добре, ако го направят. Просто това у нас не се е случвало до сега и не изглежда много вероятно да се случи скоро. Чиновника така си работи. Като стане трагедия с природна стихия, производствена експлозия или падне поредната сграда и има убити, чиновника започва много да състрадава на пострадалите и техните близки, а като мине някой друг месец и работата се поутиши, този същия сяда и започва да издава "разрешителни". В най-добрия случай ще се запусне да съчини още някой разрешителен режим, който да бъде пробутан към политическото ръководство с надеждата, че ще мине и ще има повече за "разрешаване".
Затова се съмнявам, че поуките и дрън-дрън.

139

И на мен ми искаше да пиша за Анонимуса, но ме достараша от това, да не би да ме хакнат, затова ще разкажа нещо, което ме впечатли неотдавна.

Нали убиването на хора е лошо нещо и се наказва от правосъдието, нали така. Наскоро гледах "Закон и ред ЛА" и там се случи точно обратното. Някакви хора бяха убили трима - двама скитници и активист срещу собствениците в квартала, до който се беше настанил катуна. Единият беше убит брутално и преднамерено, а другите двама за да се прикрие първото убийство. Полицаите успяха да съберат един куп доказателства и сглобиха цялата картинка (без да мъчат заподозрените за пълни самопризнания). Случаят влезе в съда и започна процес със заседатели. По време на процеса беше разкрита цялата истина за това как просяците тормозели жителите на квартала, как им ровели из боклуците, как уринирали и онанирали навсякъде, а когато ги подгонели ставали агресивни. Беше разкрито и какво са вършили тези от квартала за да се предпазят - слагали негасена вар в контейнерите при боклука, нападали натрапниците с водна струя и други такива. Властта в щата Калифорния не била в състояние да се справи с проблема и да прогони навлеците. Аналогията с незаконните гета в София и по другите градове е очевидна. И така един ден избухнал горски пожар и била обявена евакуация, но собствениците на жилища в квартала се върнали пренебрегвайки щатските разпоредби. Върнали се за да се опитат да опазят домовете си от огъня, рискувайки по този начин собствения си живот. В същото време, докато бягали от огъня, бъдещите жертви на убийство разбили една от къщите и влезли вътре да търсят спасение. Един от собствениците ги заплашил с пистолет, на което активистът отвърнал, че ще ги съсипе, ще ги прогони от домовете им, задето гонят скитниците. Последвала саморазправа. Първият бил застрелян, а другите две жертви били убити от съседите, докато се опитвали да се спасят с бягство. Убили ги с брадви и градински инструменти.
За всичко случило се в този ден полицията беше събрала всякакви възможни доказателства и въпреки това, в края на съдебния процес журито обяви подсъдимите за невинни и ги пуснаха да си ходят. нищо че бяха извършили три предумишлени убийства.

събота, 4 февруари 2012 г.

138

Видях, че се е посъбрало доста за пране и си пуснах пералнята. Смятах да го направя миналата нощ, а на сутринта да ми е готово, обаче се оказа, че са спрели водата. Нали при нас "въведоха" режим на водата. Вече забравих кога направиха въведението, трябва да е било малко след нова година, но веднага след това заваля и режима продължи само няколко дни. Поне така си мислех, докато един ден ме светнаха, че водата си я спират редовно. При нас естествено режима беше преустановен. До снощи.
Първото, което ми мина през ума е, че концентрацията на политическо влияние в мястото, където живея е причината да нямаме воден режим през нощта. И наистина, в блока ни има цели трима кандидат-съветници. За толкова знам, но може и повече да са. Вярно, че само един влезе в общинския съвет, а останалите двама не ги огря, но все пак това си е доста политическо влияние на градска почва.
Не се оплаквам, дори съм доволен, че покрай местните големци намазвам нещо и аз, обаче си задавам въпроса, така ли трябва да се ползва политиката. Това ли е начинът.
Другото, което се питам е дали някога ще оправят шибания водопровод, когато тия, които трябва да решават проблемите, имат привилегията да минават по специалната тарифа.

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

137

Като се возиш с колата в ледените коловози и в същото време гледаш как пешаците се опитват да се набутат под гумите, си казваш, че тия нямат капчица акъл, че са самоубийци. Да, ама няма къде да се ходи пеша. Тротоари няма, не са почистени. После се сещаш, че и да няма сняг, тези пак ходят по пътя. То сняг и да няма, тротоарите пак липсват. В централните части върху тях се паркира, а извън центъра се и паркира, и се ползват за склад на строителни и инертни материали, дърва, кюмур и всякакви други лични притежания. В нашия град има всичко на всичко четири улици, които имат някакви почти проходими тротоари в топлия сезон. Почти проходими, защото, ако си майка с количка, ако си сакат или ако недовиждаш, със сигурност ще ти е проблем да се движиш по тях и айде пак на пътя.

сряда, 1 февруари 2012 г.

136

Месец назад се подигравахме на ония репи в Беларус, защото техния "демократично избран" Лукашенко ги оборудва с ново, по-модерно интернет законодателство. Нарочно споменавам демократичния избор на Лукашенко, тъй като в Дневник се гъбаркахме с един от неговите застъпници, който убеждаваше българската публика, че в Беларус всичко е тип-топ и демокрация има, докато в Италия Берлускони бил сменен недемократично, защото не били проведени избори.
Е, у нас проблем с демокрацията няма. Народа ходи да гласува и избира. Свъвсем друг въпрос е това, че значителна част от населението си иска едното време, а друга не по-малка по численост група е напълно незаинтересована, не участва по никакъв начин във формирането на политиката и така дава допълнителна тежест на онези първите. Но това не е проблем на демократичната система, това си е проблем на суверена. Междувременно останалите, които нито искат "едно време", нито са лишени от интерес към обществените дела, са поставени в позицията на малцинство. И аз май попадам в тази групичка, но това е друга тема.
Ако към всичко споменато прибавим и крайно налудничавия "избор" между свободата и салама, който ни беше пробутван доста дълго, нищо чудно, че днес я докарахме до там, съда да си позволява да иска цензура в медиите. Изборът да бъдем или свободни, или гладни не е никакъв избор. Мелодията на свободата звучи фалшиво на гладен стомах и както винското е добра добавка към свинското, но не го заменя и не върви на гладно, така свободата може да бъде подправка на салама, но не и да го замени.
Преди месец се подигравахме на онези в Беларус за жалкото положение, в което се намират и търпят, а днес говорим за АКТА, СОПА, ГЕГА, ДРЕНОВИЦА, ПИПА. Оказа се, че Лукашенко се явява нещо, като новатор в областта на контрола над интернета. Подигравахме се на онези в Беларус, че полицията ги изтезава, а после съда ги осъжда, защото вече са си признали, а днес...
Днес най-горното на закона - съда, казва на медиите какво могат и какво не могат да съобщават. Днес онези, които са призвани да пазят закона казват - пикаем ви и на законите, и на принципите, и на свободата.
Това е чиста проба тоталитаризъм, засега само на думи, като непремерено изказано желание.
Тоталитаризъм, който не идва от партии или политици, откъдето можеше да се очаква, а от мястото, от което най не бива.
Какво ли ще последва утре?