Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 31 март 2012 г.

За феновете на бат Бойко (165)

Феновете на бат Бойко ще се зарадват на петъчния преглед на печата по Нова телевизия.
Във втората част гостува журналистката Павлина Трифонова (интересното започва от 42-рата минута) и заедно с водещия си говорят за:
- Белене, газовата централа, липсата на последователност, обезверяването на гражданите, шистовия газ, отказването от всичко, трънския курс, неустойките, профанизирането на проблема, чувала с картофи, Козлодуй, цената на руския газ и прострелването в краката, тежкото положение на България в международните преговори, неистините на Борисов, липсващите - споразумение и меморандум за газовата връзка с Турция.

Имайте малко милост (164)

Свестните хора, които познавам не са чак толкова много. Още по-малко са онези, които са успяли да сбъднат детските си мечти, които стават за пример - човек да може да ги погледне и да си каже, че е възможно с упоритост и здраво бачкане да се постигне нещо в тоя живот. Тия хора наистина не са много сред нас и е жалко, когато ги сполети някакво нещастие. За по-малко от година два пъти ставам свидетел на подобно нещо. Гадно е.
Още по-гадно е, когато личната трагедия се появи по първите страници на вестниците, по телевизията и във всички знайни и незнайни сайтове. Драскането и клюкарстването само тормози и без това притеснените близки. Левкимията не е шега работа, нито за болния, нито за хората около него. Оставете ги на мира, тия хора не заслужават това. Това не са някакви душмани и изедници, които си търсят да им дрънкаш кокалите. Всичко постигнато е с цената на много и честен труд. Пожалете ги.

петък, 30 март 2012 г.

За политиката по принцип и в некои частности (163)

И така, приятели мои, ще се постарая перото ми да извае един хубав разказ за онова, което мисля за политиката - по принцип и в некои частности. Надявам се да се получи малко по-добре от последния път за инвестиционния климат, когато, признавам си не ми хареса как стана.
Ще разкажа за политиката и за маджуна, и кое е общото между тях.


Начало

Как да започна, че да не е скучно на драгия читател?
Няма начин - началото ще бъде скучно.

С две думи за важността на политиката.
Важна е, защото определя икономиката, гражданските ни права, свободите и така нататък. Въпреки, че мнозина биха поспорили с мен, относто това дали не преувеличавам, аз ще си държа на моето - политиката е важна част от живота ни и затова трябва да й обръщаме внимание отвреме-навреме.


Малко пикантерия

Политическата действителност дава доста материал с жълтеникав нюанс.
В няколко от партиите тече процес на разместване на пластовете, боричкания за домогване до ключови партийни постове и даже политически разводи. Е, в случая с Атака разводът е и в буквален, и в преносен смисъл. Смея (им) се. Семейното предприятие е на път да фалира. Жалка история.
В партията майка ръководителка също се случват разни неща. Гоце вече сложи тигана и обяви амнистия за провинилите се, като каза, че няма да ги уволнява, ако стане началник. Било кампания, разбираемо било, щял да им прости. От своя страна Станишев не му остана длъжен и отвърна, че иска да бъдат модерна партия, а не вождистка и такава от миналото, като по този начин тактично прати Първанов да пасе в историята. За капак на всичко двамата претенденти бяха атакувани по десния фланг със самоделно изработено клипче, което освен за повдигане на духа в оределите десни редици, за друго не можа да послужи.
Като стана дума за десните и там положението е във форс мажор. Изглежда процесът на полуразпад продължава. Последно Прошко наля вода в огъня, изказвайки се в дух на другарска и вътрешнопартийна самокритика пред Дневник.


Лично и някак безсрамно

Ако се насиля, бих могъл да поприкрия хейтърския порив, който ме обзема четейки новините за горе казаните събития, обаче не би - няма. Готино ми е, когато гледам определени политици да страдат, макар и не физически. Когато виждам как драпат да се закачат за кокала и той е на път да им се изплъзне, изпитвам частично удовлетворение. За жалост е само частично, но и това е нещо.


Лизане на сол по симпатизантски

Партийните драми предизвикват понякога леки, понякога ожесточени спорове между симпатизантите на отделните партии или вътрешно сред поддръжниците на някоя определена. Често действията на симпатизантите са водени от омраза към политическия враг или от липсата на алтернатива и безизходица. Водени главно от такива подбуди хората озверяват и се обиждат. Едни ги е страх, че комунистите ще се върнат или че другите ще вземат властта и ще направят серия от глупости, които могат да им влошат живота, а други са наясно, признават си и ги е яд, че подкрепят залудо дадена партия или политик, но не намират зад кого друг да застанат.

Образно представени нещата изглеждат много кофти, направо идиотски.
Искат да правят крем карамел, но като няма захар слагат сол. Решението е просто - ще правиш крем карамел, когато намериш захар или подходящ заместител. Иначе всичко отива на боклука и язък за останалите продукти. По-лошото е, че като не стане с готварска сол, следват опити с морска, с египетска, с румънска, с калиева - все неподходящи заместители за липсващата захар.
Аналогията ми се вижда много подходяща за случая със симпатизантските неволи.


Захар

Захарта изчезна от рафтовете и в един момент спряхме да ходим до кварталния гастроном, а парите и купоните за полагаемите количества от така ценната суровина ставаха все по-малко нужни хартии. Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Трябваше ни някакъв изход от ситуацията.


Маджунясване

Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Тогава на бабите и дядовците на село им просветна, че бихме могли да си правим "маджун", както правили едно време. Речено-сторено.
Отнякъде се изнамериха семена за захарна тръстика. След това тази позабравена култура започна да наднича иззад много селски огради. През ваканцията - някъде през лятото или в ранната есен на хиляда деветстотин и деветдесета година реколтата беше готова. В задния двор бяхме засяли няколкостотин квадрата с наподобяващото царевица растение. Когато дойде момента всичко беше изрязано със сърпове. Беше минало известно време, откакто даваха "Робинята Изаура" по телевизията и по тоя повод се шегувахме, че сме станали като робите на плантацията, та така работата вървеше по-леко (смех). Беше интересно, че тръстиковите семена се появиха по същото време, когато изчезна захарта, а по онова време всичко се намираше мъчно, с много връзки и с триста зора. Съвпадение някакво такова, но както и да е. Изрязаните тръстикови стъбла ги изстискахме с една примитивна машинка, състояща се от манивела и две зъбчатки. След това сокът се сипваше в казана и се вареше, докато се сгъсти и добие вид и плътност на пчелен мед. Готовият продукт старците наричаха маджун. По-късно научих, че това било меласа, но много им разбират на тях селските главици (смех). Въпросният маджун го спивахме в буркани, след това пак варене - за стерилизация, за да не ферментира. С бурканирания материал избутахме до следващата година, когато освободиха цените и пуснаха капитализма да напълни прашлясалите социалистически рафтове с продукти - започна да си има захар и повече не се налагаше да излизаме 'на плантацията" (смех).
Беше си направо ужасно, но намерихме подходящото решение. Не е захар, но върши същата работа. Сигурно сме могли да опитаме със сол дали ще стане, но на никой не му хрумна и падна доста бачкане (смех).

понеделник, 26 март 2012 г.

Идеята не е нова (162)

Всички осигурителни вноски да се плащат от страна на осигурявания.


Да видим кое е хубавото на предложението.

Първо
Икономиката ще изсветлее

Второ
Събираемостта ще се повиши значително

Трето
Събраните над планираното средства, могат да се използват за подобряване на макроикономическата среда. Например:
- намаление на ДДС;
- намаление на ДОД;
- манипулиране на трудовия пазар.
Могат и да бъдат пропиляни.


Струва си да се помисли.

събота, 24 март 2012 г.

Не искам да досаждам, обаче... (161)

Мразя паразитирането по принцип, а като блогър мразя да паразитирам върху вече казани от някой друг неща, обаче темата е и моя, така че.

Сигурно си спомняте, че скоро писах на няколко пъти за пренебрежимо ниската цена на труда в България и всички произтичащи от това проблеми. Не знам каква е връзката между моите публикации и случилото се след това, но ми стана хубаво, когато видях и други хора да говорят за същото - по-висока цена на труда. Проблем в това отношение има и той касае всички, което прави темата подходяща за всякакви видове популистко говорене. Често без никаква здрава мисъл зад казаното, но това е нормално за популистите.
В тази връзка един човек онзи ден ми показва поредния изблик на идейна и политическа немощ, показва и се смее. Пита ме, това не е ли подобно на моята теза за цената на труда.

Е, трябва да кажа, че между двете няма нищо общо, най-вече заради това: "В "Атака" нямат идея откъде в държавата могат да се извадят толкова пари.". Ами, като нямат идея, да пускат печатницата или с декрети - нареждам и така нататък. Няма съмнение, че обществото ще ръкопляска.

петък, 23 март 2012 г.

Инвестиционният климат в България, 2012 (160)

Инвестиционният климат е точен индикатор за състоянието на една икономика.

В България се говори за чакания благоприятен ефект от чуждите инвестиции, но е факт, че те не идват или поне не идват в нужния обем, което да даде качествено изменение на средата. Изглежда инвестиционният климат в България не се възприема като здравословен. През 2012 година се запазва тенденцията за застой в икономиката, процес започнал с началото на световната криза и продължаващ към този момент, а в разгара на кризата инвестициите секнаха. Както чуждите, така и местните инвеститори се оттеглиха успоредно със свиването на пазара и няма изгледи скоро да се завърнат.

Причините за случилото се са в нездравословния инвестиционен климат, като водещо място заемат: допусканите с години грешки при стратегическото планиране по отношение на вида инвеститори; лошата макроикономическа среда; липсата на пазар; тромавата бюрокрация, множеството регулаторни и разрешителни режими; бавното правосъдие, когато става дума за междуфирмени спорове; високите нива на корупция; произвол от всякакво естество.

Въпреки всичко изброено България все пак попада в групата на така наречените "бели" държави, поне на хартия и в бъдеще ще е все по-малко привлекателна за спекулативния тип инвеститори. Най-малкото, заради нормативната уреденост на доста спорни и неясни в миналото моменти, като ОВОС например. Независимо от корупцията, некомпетентността и мудното търговско правосъдие, наличието на нормативна уредба прави скъпо спекулативното инвестиране. Съществуването на законодателство вдига цената на подкупите. Други важни елементи, като цена на транспорт и на енергия също слагат страната в групата на белите държави. Единствено по цена на трудовата сила се наблюдава драстична разлика с развитите държави, но цената на труда не е достатъчна причина да доведе инвеститор тук. Ниската цена на труда по-скоро се явява възпиращ фактор пред чужденстранните, а и пред местните инвеститори, тъй като това се отразява върху обема и качеството на пазара. Липсата на пазар лишава от смисъл развиването на производствена дейност. Това е и причината десетки милиарди лева да стоят заключени в банките и да няма желаещи, които да ги вземат за правене на бизнес.
На този фон всякакви усилия за привличане на сто или двеста арабски милиона изглеждат направо жалки.
В тази обстановка на България й остава да бъде притегателен център за инвестиции от рода на шивашките манифактури, които наистина работят за износ, но единствената причина да са тук е високия дял на ръчния труд в това производство.

Първокласните инвеститори търсят едно-единствено нещо - разширяване на обема си, посредством стъпване на нови пазари или изграждането им, когато съществува потенциал. В България не липсват такива висококачествени инвеститори и те могат да се видят в различни сектори на икономиката.
В производството на храни - Нестле, Якобс, Делта(вече не съществува), Макдоналдс и други. В производството на напитки - Кока-кола, Пепси и почти всички пивоварни. Във фармацията - Актавис. В призводството и търговия с горива - Лукойл. В електроенергийния сектор - ЧЕЗ, EVN.
А общото между всички тях е, че са инвестирали, след като са установили, че има пазар за техния продукт. Това са наистина първокачествени инвеститори, които създават продукт, добавена стойност, работни места и като цяло влияят изключително положително върху макроикономическата среда, но те все пак не са вездесъщи и не биха могли да заменят държавата, чиято е отговорността и задължението да създава условия и подходяща среда за развитие. Няколко компании, колкото и велики да са, не биха могли да попълнят съществуващите дефицити.
Друг важен момент е, че тези компании реализират продукцията си на местния пазар почти изцяло, което не кореспондира добре с очакванията и надеждите от страна на държавата за повече износ, като панацея за родната икономика.


По неизвестна причина в България битува схващането, че икономимката може да върви напред, само ако има производство, чиято продукция да бъде изнасяна зад граница. От тук следва и стратегията за привличане на инвестиции - големи, стратегически инвеститори, които да изнесат производството си в България и по този начин да създават работни места. В същия дух е изказването пред Панорама на новия икономически министър: "Ние трябва да търсим икономика, в която да произвеждаме и изнасяме"
Самият подход предполага отлив на първокласните компании и привличане на спекуланти от различен калибър. През годините не липсват примери, като най-емблематични си остават БГА "Балкан" и "Кремиковци".


Изводите се натрапват от самосебе си.
Държавата не разполага с ресурс да търси и намира външни пазари за потенциалните инвеститори от типа, който очаква. Не й е и работа да се занимава с търсене на пазари. Онова, което държавата би могла да направи е по отношение на инвестиционнния климат и макроикономическата среда, по отношение на корупцията, търговското право и правосъдие, дейността на администрацията. Мерки и дейности за създаването на работещи и платежоспособни пазари в рамките на страната също не биха навредили. Има много за правене и като начало ще е добре усилията да бъдат насочени към усвояване на съществуващите потенциали тук, преди да се гледа към онзи износ, който ще реши проблемите.
Известно е, че частните компании имат много по-адекватно управление на ресурсите си, от която и да е държава, независимо колко добре функционира тя. В този ред на мисли би било добре, ако се вземат под внимание издържаните в логическа последователност действия на компаниите.
Какво правят те всъщност? - следват най-късия път между ресурсно обезпечаване, производство и пазар. Това е и причината добрите инвеститори, за които стана дума, да са тук.

Държавата има много несвършено, над което да се потруди преди да започне да бере някакви плодове. Дейности несвързани пряко с икономиката, но имащи косвено въздействие върху нея и върху инвестиционния климат. За корупцията и мудността на държавните институции стана дума. А какво да кажем за произвола. Никоя свястна компания не би се съблазнила да инвестира парите си в държава, в която при възникване на спор трябва да търси протекция вместо правосъдие. За съжаление примерите на произвол по отношение на бизнеса се увеличават в последните няколко години. Като започнем с ненавременното и в непълен размер плащане от страна на държавата към компаниите реализиращи дейности по обществените поръчки и свършим с натрапчивия пример от тази година, когато висш държавен служител отиде и принуди бизнесмен да спонсорира футболен клуб.
Има какво да се желае, има какво да се направи.

понеделник, 19 март 2012 г.

Знаеш ли кое е тъпо (159)

Да направиш от служебните проблеми лична вражда, това е тъпо.
За сметка на това го дават по телевизията вече трета година.
И не е смех, да знаете.

събота, 17 март 2012 г.

Пазарът на хамути (158)

Като че ли има голямо недоволство срещу пазарната икономика. Недовлните са стотици хиляди, ако не и милиони. Всъщност, като че ли по-голямата част от населението е недоволна от пазарната икономика. Населението недоволства от различните цени в различните магазини. Не е като едно време, марципан "Косе-Босе" - 7 стотинки, кисело мляко - 23 стотинки и така нататък. При пазарната икономика това го няма, а цените са свободни и се определят от пазара.
Кръстьо и Николай също са сред недоволните, но от какво всъщност недоволстват - от принципа, по който се случват нещата или от нещо друго? Да видим.

Пазарът на един особен вид стока, може да обясни как работи пазарната икономика и как се случва всичко, когато няма държавна намеса. Става дума за пазара на хамути.
Този пазар е толкова малък, че статистиката не може да го обхване, но въпреки всичко той съществува. Хамути се произвеждат, предлагат за продан и се купуват.
Благодарение на пренебрежително малкия дял на този пазар спрямо БВП, той е изцяло необременен от държавна регулация и не се радва на никакъв популистки интерес от страна на политиците. Казано с други думи, пазарът на хамути е идеален пример за това, какво означава свободен пазар и как работи пазарната икономика.

Пазарът определя максималната цена, себестойността - минималната. Кратко и ясно.


Дали на купувачите на хамути е скъпо да купуват или пък на продавачите им се иска по-висока продажна цена? Вероятно, но някой да е чувал за проблеми на този пазар!? Да сте чули производителите на хамути да искат субсидия или държавно регулиране на изкупните цени? Някой чул ли е за протести от страна на купувачите?

Няма и да чуете, докато пазарът не стане обект на държавна регулация. Стане ли - почват проблемите. (смех)

понеделник, 12 март 2012 г.

Спекулация с нули, запетайки и щастливи яйца (157)

Хората започват да се изнервят от високите цени на яйцата, тъй като наближава великден, а е известно, че в България цените отлитат рязко нагоре по случай празниците. Движение нагоре в духа на пазарната логика за търсенето и предлагането. Тази година увеличението изпревари празника, като и този път причината е в пазарната логика, но по малко по-различен начин. А именно, чрез вмешателство на пазара от страна на държавата и създаване на усещане, че се задава недостиг - бам и цените отлетяха предсрочно.
За проблема с яйцата от така наречените "щастливи кокошки" се изписа и изговори много от началото на ценовата сага, но като че ли все нещо оставаше неизказано. Бяха казани и много лъжи за причините, за директивите, за стойността, себестойността, търговската надценка, пазарната и антипазарната логика, но пак си остана трудно да се види на едно място всичко. Най-доброто, на което попаднах до този момент по темата, е публикация на ИПИ (Институт за пазарна икономика). Там е обърнато внимание на споменатите вече разминавания между действителността и публичното изказаните тези на разни съмнително отговорни политически фактори. Препоръчвам ви да я прочетете, нищо че е дългичка и има много числа. Статията е добра и единствената забележка, която ще си позволя да направя е свързана с прекаления ентусиазъм за силата на пазара - финалното изречение, което гласи дословно следното:
"С други думи, пазарът ще се справи с временния ценови шок, стига да не му се пречи."

Самият аз съм привърженик на идеята за свободния пазар, без вмешателство от страна на държавата, но си давам сметка, че пазарът не е всесилен по много причини и именно поради това ми се струва пресилено, да се очакват кой знае какви чудеса. Не че нещо може да се направи, просто да не си правим подобни илюзии, за да няма разочарования след това.
Както казах, причините пазарът да не е всесилен, дори и когато е оставен да функционира напълно свободно от страна на държавата, са много. Основният проблем е в това, че пазарът не е независим, а прекалено зависим от множество фактори и без държавна намеса или регулаторен режим.

Слуховете, очакванията и страховете са сред тези фактори - непреодолими сили извън пряката пазарна логика, които влияят на търсенето, предлагането, цените и търгуваните обеми. Да си спомним неотдавнашната диоксинова истерия в Германия или дълго време неустановената зараза, която мистериозно убиваше хора, пак в Германия и няколко съседни страни. Какво стана в двата случая - тотален срив на пазара и риск за цели сектори от икономиката.

Ако към всичко казано до момента прибавим онази дребна подробност, че икономическата логика е с по-голяма тежест от пазарната, тогава става съвсем видно, че да се чакат чудеса от пазара е нереално.
Става дума за следното.
Независимо от принципа, че търсенето е основен ценообразуващ фактор, ние не бива да забравяме, че цената на даден продукт не може да е по-ниска от своята себестойност. Или поне не може да бъде по-ниска за дълъг период от време, така че...


Засега толкова. Лек ден на всички и дано да ви е харесало.

петък, 9 март 2012 г.

Знам какво ще пише в учебниците за това правителство и управляващата партия :))) (156)

Нещо такова

"Оня имаше всички шансове да съсипе икономиката на страната, но използва само някои от тях, защото не се усети, обаче за сметка на това се оказа много ефективен"

(тука се смеят)

Милозливите норвежци и суровите българи (155)

От тогава минаха месеци и вече не си спомням, но някъде между седемдесет и осемдесет души са жертвите на атентатите в Осло и на остров Ютьоя. Обявиха, че ще повдигнат обвинение на Брейвик, което може да му донесе присъда от 21 години затвор. Все пак щяло да има още една психиатрична експертиза, но явно нещата вече са ясни.
Онова, което изглежда странно при тези обстоятелства е, че законите си остават, каквито са били. Не се говори за законодателни промени или поне тук не се е чуло.
В България сме свикинали, а при сегашния режим това се е превърнало в нещо, като неписан стандарт за законотворство, че когато се случи нещо извънредно, непременно трябва да има законови промени и за това, за онова или за другите пет престъпления трябва на извършителите да им се причинява това, това и онова третото. Така гледа на положението властта, така гледа и обикновения човечец в лицето на гражданина Селяндурски.
В Норвегия явно е друго и както изглежда хората там не са се засилили да съсипят законодателството си, защото е станал един такъв извънреден случай. Вероятно точно, поради факта, че случая е извънреден, хората не искат да бъзикат ежедневното си законодателство, докато тука не е така. Тука всеки селяндур знае - кожата да му одерат, да му направят това или онова на тоя...

Като историк знам, че не закона е онова, което възпира даден човек да извърши определено престъпление.
Простичката истина е, че подобни прояви на насилие се случват навсякъде - в държави с либерално законодателство, където за седемдест и няколко убити се лежи 21 години и на места, където за открадната маруля отлита някой друг горен крайник.
Чисто и просто, когато някой си науми да свърши нещо, само случайността може да го спре. И това не е достатъчна причина при всеки изолиран случай, да се правят законодателни промени.

Случва се дори ефектът да е обратен, както го бях казал във финалния абзац на една от предишните ми публикации. Същото се случва и когато се говори за престъпление и наказание. Наскоро гледах Михаил Миков в Панорама, където обясняваше за подобен обратен ефект някъде през 60-те години. Някогашната власт решила да приравни изнасилванията към убийствата и в резултат броя на изнасилванията с убийства рязко скочил. Преди това само ги изнасилвали, а след законовата промяна ги и убивали. Очевидно е, че идеята е била да се постигне точно обратния ефект - тежкото наказание да доведе до намаляване на изнасилванията.
От друга страна по онова време за убийство най-често присъдата е била смърт чрез разстрел. За изнасилвача е било все тая, дали ще го гърмят за изнасилване или за изнасилване и убийство, а същевременно вероятността да му се размине е била по-голяма, ако убие свидетеля.
Не знам преди петдесет години как е било прието от обществото това завишаване на наказанието за изнасилване. Най-вероятно е срещнало голямо одобрение, както се случва и днес в подобни ситуации.

ФЕНКЛУБОВЕТЕ (154)

От фенклуба на голям футболен отбор изреваха, че са против новите руски и турски спонсори. Приискало им се спонсорът да бъде български, но и да не е пеерас...

неделя, 4 март 2012 г.

Не искам да правя внушения, обаче... (152)

Обаче в уредените държави един закоравял безделник живее по-добре, отколкото повечето, които бачкат здраво от тъмно до тъмно у нас.

събота, 3 март 2012 г.

Не бъдете глупави, не ставайте смешни! (151)

Скандалите с премиите в НЗОК и за цените на платените от същата институция лекарства, тръгнаха почти едновременно. Причина и за двата са обществените пари, които са се харчили за едно или друго. В случая с бонусите става дума за малко пари, ако съпоставим сумата с онази разходвана за плащане на лекарства, но като че ли бонусите предизвикаха по-голямо обществено напрежение.
От една страна причината е в дълбоко залегналата завист или страх на българина - страх от чуждото материално благополучие, както и от солидните дози политически популизъм, които се леят от страна на премиера и от опозиционните политици. От друга страна е конфликтът, в който се оказа, че е попаднала шефката на НЗОК.
Казва тя "работила съм добре, заслужавам". Хубаво, права е да иска повече за труда си и е глупаво да си мислят, че ще я ограничат. Свалям й шапка, че има куража да го каже, за което си плати цената.
В същото време тя е наемен служител, макар и много на високо. Трудно ми е да си представя как някой наемник сам си определя премията. Това не е нормално. Точно тука е конфликта.

В същото положение попадна и друга шефка на държавна агенция - тази на вписванията. Била си писала по 4000 на месец над заплатата. Мисля, че горе-долу толкова е нормалната заплата за такава висока длъжност с такива големи възможности.
Народа нема да иска, така че не може. И хората (шефовете на агенции) си ги взимат сами.

Истината е, че шеф на държавна агенция (каквато и да е) да се подписва срещу 1500 лева е смешно, когато управлява десетки милиони.
Заплатата е малка за нормално битуване в София, а възможностите за злоуопотреба са големи.
Ама нали знаем, че никой не може да получава повече от Него (премиера Борисов).


Това е положението около големия скандал с малкото пари. В резултат на популистките брожения от страна на управляващи и опозиция, се очертава да бъдат правени законови промени, които да регламентират раздаването на премии. Президентът Плевнелиев също се включи в публичното говорене с някак половинчата позиция за "прозрачност при ясни критерии".
Предстои замазване на очите - първо ще съчинят поредния неработещ закон, а след това критериите...



При по-малкия от двата скандала, този за разходването на обществени средства за плащане на медикаменти, положението върви при далеч по-малка яснота. Липсва политическа категоричност и всички са се концентрирали около идеята за повече регулация, което е поредния глух коловоз.
Народа масово иска регулация. Искат я и от опозицията, и от властта, и от неправителствените и пациентските организации.
Държавата да казва на каква цена да се продава, на каква цена да се купува, колко да е печалбата. Най-вече народа го е страх някой да не спечели (смех)
И е готов за сбора.

Точно това ще стане с допълнителните регулации - нищо. Ще се пошуми до следващата "тема" и край. Накрая пак всичко ще се намести, както си е било. Някой да е чул случайно, да е казано нещо по същество - няма такива работи. Иначе е правилно всеки продавач/производител да иска да продава с повече печалба, както е нормално и купувача да иска ниска цяна, но ме съмнява, че с регулация, на което и да било, би могло да се постигне ефект. То пазар на лекарствата няма. Основните количества се доплащат от касата. Сигурно са 5-600 милиона на година само за това перо, може и повече да са.
Известно е, че пазарът е добър регулатор и няма капчица милост към продавач или купувач - където се засече цената, това е и край. В момента какво е? Някакви търгове, някакви конкурси, поръчки - цената зависи от един или десетина човека в комисия. Когато има пазар, тогава цената зависи от няколко милиона потребители. Мисля, че втората система е много по-трудна за корумпиране. В момента обществените настроения са в обратната посока - към повече регулация и доубиване на пазара, вместо да се иска обратното. Ако държавата следи качествените показатели на лекарствата, това би било съвсем достатъчно при наличието на работещ пазар.


Вземайки под внимание всички обстоятелства, както и житейската, политическата и търговската логика смятам, че двата казуса ще се рашават по начина, по който обществото иска и ще доведат до резултати различни от онези, които същото това общество желае.