Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 30 април 2012 г.

Любими

За времето от началото на блога се събра доста материал, най-рзнообразен и по различни теми. Днес успях (най-накрая) да отделя онези текстове, които най-много ми харесват. Трябваше да го направя отдавна, но пусто време все не стига. Ето и вчера съм работил, но да не се оплаквам, а да си кажа намисленото. Не, че останалите не си ги харесвам, но има такива, които са "по". По-добри, по-добре направени, в които съм успял да кажа всичко, което съм искал да бъде казано в онзи момент, при това по начина, по който съм искал да го кажа. Не винаги се получава, но предполагам и при другите е така.
И така, днес направих нова категория "Любими". Тя включва точно тези публикации. Интересно е, че голяма част от тях са на икономическа тема и предимно за ролята на разхода за труд при развитието на икономиката. Явно това успява да привлече интереса ми по-трайно. Да, и човешката глупост също, но за нея пиша рядко. Както и да е, докато преглеждах старите постове за подборката видях, че имам и такива, които са някак минималистични - от по две-три изречения, но които са ми сред най-любимите. Не бих казал, че притежавам умението да мога винаги да изразя онова, което искам само с няколко думи, но ето, че понякога се получава - кратко и ясно, толкова категорично, че често не търпи възражения. Който е писал някога ще разбере за какво говоря. И така, дано да ви бъде интересно.

вторник, 24 април 2012 г.

Саламът - баща и майка на свободата (178)

Свободата, Санчо... или салама - такава беше дилемата в една телевизионна реклама. Мнозина "свободолюбци" възнегодуваха срещу предложения избор, но какво от това. И извън рекламата дилемата е тази, поне докато не бъде задоволен глада за салам. След това дилема няма. В крайна сметка салама винаги е бил на първо място. В случая салама е метафора на задоволяването на основните битови потребности или казано накратко - на парите. Така е при всички животни, така е и при човека, който не прави изключение и също е част от фауната. Винаги и навсякъде основната нужда е била подсигуряването на храна. В процеса на еволюцията човек се е сдобил и с други нужди, вписващи се в метафората със салама - подслон, топло, светло. Все базови неща, които дават здравата основа за искане на повече.
Изборът между свободата и салама е основна тема и в документалната поредица на BBC посветена на парите, която се излъчва по БНТ. В един от показаните наскоро епизоди се разглеждаше проблема със свободата в Латинска Америка и провалът на Боливар в опитите му да установи система подобна на онази в САЩ по това време. Заключението на авторите е, че на гол тумбак чифте пищови не стоят - образно казано. Това е и причината Боливар да не успее, въпреки голямото му желание. В крайна сметка латиносите успяват да постигнат независимост от Испания, но не и свобода, защото им липсвала база, на която да я изградят - така наречената демокрация базирана върху частната собственост.
С годините демокрацията е загубила първоначалното си значение, като форма за политическа изява и се е отъждествила със свободата. Тази еволюция на значението е особено изразена в годините след втората световна война, когато в развития западен свят се наблюдава процес на трансформация на най-ниските социални слоеве и (клик, връзката е важна за темата) превръщането им от обикновени наемни черноработници, в хора пртитежаващи недвижима собственост - свободни хора. Благодарение на материалната си обезпеченост тези хора в рамките на няколко десетилетия се сдобиват с такива по размер права и свободи, каквито само поколение преди това е било немислимо.
Свободата винаги е била обвързана с възможността за нейното материално обезпечаване. Поради тази причина няма известен случай на беден и същевременно свободен народ. В този ред на мисли е напълно закономерно, че местата по света, където няма свобода, са най-бедните и най-лоши места за живеене. Диктаторите знаят, че за да държат хората в подчинено положение, те непременно трябва да ги държат и в бедност. Защото апетита идва с яденето, а когато човек задоволи първичната си нужда от "салам", той започва да иска повече, започва да мечтае, започва да иска свобода и е само въпрос на време да се пребори за нея. Затова диктаторите държат хората в бедност, защото знаят, че основната грижа на човека е преди всичко да оцелее и чак после да мисли за другото.
Някои казват, че истината ни прави свободни, но е ясно, че наличието на достатъчно салам прави това. Богатството прави човека свободен. Няма нищо случайно в стечението на обстоятелствата, че тук в България има малко свобода. Преди години българите получиха до голяма степен свободата си на готово. Те не бяха готови за нея, не бяха си подсигурили достатъчно салам. Бяха прекалено бедни за да могат да бъдат и свободни. В резултат днес хората губят свободата си. Губят материалното, губят собствеността си, губят парите си, губят "салама", губят основата да бъдат свободни.

неделя, 22 април 2012 г.

Кучешкото аки и други истории (177)

Това освен на лайна, мирише и на дискриминиция. Разбираемо е предложението да се издирват и глобяват ония хора, които изхвърлят малки кученца, които от своя страна стават големи и изяждат хора.
Това добре, но останалите повинности, дето общини и държава се опитват да вменяват от години на собствениците на домашни кучета са прекалени.


Данъци

Всеки собственик на куче тряба да му плаща данък. Хубаво, общината иска да събира данъци, но кой плаща данък на бездомните кучета? Те не са ничия собственост, те са на общината, в която живеят. Интересно, дали общината ще вземе да се самообложи в качеството си на собственик или ще го направи друг път.


Нашийници и намордници

Всеки собственик на куче трябва да слага нашийник на своето куче. За някои кучета се иска да бъдат и с поставен намордник. Пак двоен стандарт - общината пуска своите кучета да се движат свободно. Същите кучета, дето изядоха стареца в "Малинова долина" и ухапаха момичето пред сградата на общината в София. Излиза, че домашното куче е опасно и може да ухапе някого, а общинското е безопасно. Като в оня виц - обадила се бабата и казала: "Помощ, кучетата ни хапят", а от общината й отговорили, че ще пратят някой да ги кастрира, бабата продължила: "Ама те ни хапят, чедо, не ни изнасилват".


Изпражнения

Всеки собственик на куче е длъжен да събира лайната на домашния си любимец. Когато кучо се изтропка на тротоара, собственика вади едно пликче, мушка си ръчичката в него, хваща акито и го прибира. Дотук добре, но кога ще видим Фандъкова, Живков или бай Танас от Долно Уйно да се наведат и да вдигнат лайното на някое от общинските си кучета.



Та така, има собственици и по-собственици. Има такива, които връзват, водят и пипат лайната на кучетата си, но има и по-неприкосновени.

вторник, 17 април 2012 г.

България срещу Норвегия (176)

Гледах документалния филм на БНТ за атентатите в Норвегия. Всичките ми косвени впечатления за тази държава и народ се потвърждават. Не е случайно, че тези хора не съсипаха градените с години правила и отношения заради един ненормален.
А вчера беше годишнината от друго подобно събитие у нас - атентатът в Света Неделя. Разликата в мисленето и възприятията е огромна.
И между другото да отбележа, че норвежците са в десетката на най-щастливите и най-богатите народи в света.
За финал ще отбележа постигнатата политическа симбиоза между ляво и дясно в тази северна държава. Те правят здраво и от двете. Дясното ги прави богати, а с парите си правят ляво, което им дава стабилност и сигурност, а вероятно и щастие.

Здравоопапване (175)

Много малък бях тогава и не съм сигурен дали всичко съм разбрал точно, но се сетих за случая, докато четях за плановете целящи да направят оправия в здравеопазването и слушах за поредната случка с пострадал от медицинското счетоводство пациент - два дни му правили ненужни изследвания и на изпроводяк му връчили сметка за седем стотака.
Трябва да съм бил около 10-12 годишен, когато чух историята. Беше във времето преди 89-та и затова някои неща от чутото ми се сториха много непонятни, все едно ставаше дума за някакво друго място. Дочух баба и някой друг да се разправят за някой си - техен братовчед или просто познат, на когото щели да му ампутират крака. Или вече го бяха резнали, не помня. Послушах ги и за което не разбрах питах. Било се случило още по-отдавна - преди девети. Въпросният човек паднал ли, ударил ли се нещо, но пострадал сериозно и се наложило да го карат в болница. Тогава бил ученик. Полежал там известно време и доктора по някаква причина решил, че трябва да му прави разни интервенции. После се оказало, че изобщо не е имало нужда да му се правят тия неща. Питах що е станало така и старците ми казаха, че доктора нарочно го ръгал излишно, за да може да остане по-дълго на лечение и да му вземе повече пари. Много добре си спомянм какво каза баба тогава - На частно е така, не гледа да те излекува, а гледа да те мота повече време, та да ти вземе повече пари.

Излишно е да казвам, че "частното" не ми звучеше много ясно, както и цялата логика на случилото се.
Мина известно време и полека започнах да виждам за какво са ми говорили. В първите години вървеше малко на самотек, а после седесарите решиха да го направят навсякъде да е "частно". И от десетина години всеки гледа да те дере, а здравето си го опазваш сам.

понеделник, 16 април 2012 г.

16 април 1925 (174)

На този ден тогавашните българи ни показаха кой не е начина да се прави политика, а в месеците след това ни показаха и как не трябва да се раздава правосъдие. Малоумници.

Отварям топблоглог и какво да видя (173)

Отварям топблоглог и какво да видя - Светът е заплашен от нашествие на гъби. Това е заглавие на пост в блог. Един много странен блог между другото, но което е още по-странно е, че неотдавна един от що-годе сериозните сайтове беше тафил публикация от него и я беше представил като достоверна (смех).

неделя, 15 април 2012 г.

Просто констатация (172)

Започвам да осъзнавам, че реално няма с кого да си говоря за икономика и политика, с едно-две изключения. Защото "Уууу, дуу и да гу еба" е далече от представата ми за смислено говорене, а който не "ука и дюдюка" обикновено мирва като тенец.

четвъртък, 12 април 2012 г.

Сладур :) (171)

Във времето на хиперконсумацията българина хиперконсумира предимно леп и боп. Иска му се и на българина да хиперконсумира всякакви други неща, но е евтин, продава се евтино и нема пари за друго, освен за лепа и бопа. Сладур :)

сряда, 11 април 2012 г.

Има надежда (170)

Малката заразказва какъв бизнес план има. Естествено, тя не знае какво е бизнес план, защото е само на шест и половина, обаче разказаното си е план, при това добре обмислен, все едно не е на шестгодишно хлапенце, а е дело на добър маркетингов специалист с няколко години практика.
На фона на всички заявявани стратегии за възможностите пред младите хора с идеи, съм решил да насоча детето към чуждоезиково обучение, за да може, когато настъпи момента, да емигрира и да реализира идеите си.

понеделник, 9 април 2012 г.

ЕКОРАВНОВЕСИЕ (169)

В жилищните райони няма място за никакви свободно движещи се животни - коне, кози и кучета. Мястото на животното е в гората или на полето, или на майка му в гъза. В градовете, селата и останалите места, където живее човека, животното следва да се държи затворено или вързано, а не да се разхожда свободно и да притеснява хората - да се бута в тях, да им яде от месата или да им хвърля къчове.
Има голямо лицемерие в това, животните над определен размер да се броят за еди-какви си, а под съответната мярка да се считат за вредители. Май само уличните котки минават метър - ни в клин, ни в ръкав.
Крайно време е нещата да си дойдат на мястото и излишните твари да бъдат избити или прогонени, а ония, които ги защитават да бъдат намазани с мас и пуснати при глутницата в "Малинова долина". Кучетата обичат мас.
Това се нарича екоравновесие.

неделя, 8 април 2012 г.

И София с безплатен градски транспорт (168)

Добро заглавие, нали?
За съжаление не е вярно. Новината може и да е добра, но ще я съобщи някой друг, най-вероятно друг път. Засега си оставаме само с благата вест от Талин, Естония, където оказва се за първи път европейска столица прибягва до това нововъведение.
В действителност самата идея не е чак толкова нова. Около новината от Естония се чу, че подобна практика вече съществува в няколко малки градчета на Белгия и Германия, а у нас преди време във връзка с междинните избори за кмет на София, си говорихме с познати именно по този въпрос. Независимо от всичко в крайна сметка Талин ще бъде първата столица, която пуска транспорта си за безплатно ползване от пътниците.

Да се опитаме да проследим логиката за това решение, което между другото е взето след референдум, но преди това едно уточнение във връзка със заглавието.
Днес в София, България за разлика от Талин, Естония се прилага съвсем различен подход по отношение на обществената услуга градски транспорт. Как да не възкликне човек "Глей к'во нещо е Европа - в Талин безплатен транспорт от 2013 година, а в София двойни глоби от по 20 лева, пак в градския транспорт. А е все Европа.".
Затова днешното заглавие би било по-подходящо така - Талин изпреварва всички, София включи заден.


Талин наистина изпревари всички с това решение, което няма да е пресилено, ако бъде наречено революционно в много отношения. Разбираемо е, че и у нас новината предизвика немалко реакции - от абсолютен възторг до крайно отричане, което личи, както от заглавията, така и от коментарите под съответните публикации посветени на темата. В случая никак не липсва и идеологическото оцветяване. Всъщност повечето мнения са точно политически мотивирани и попадат в двете класически крайности на радостта от "позакъснялата победа на комунизма", до ужаса от същото това. Не липсват и зелени интусиасти, но те бледнеят пред крайността на класическите идеологии. Най-парадоксалното е, че политическите идеологии - и лявата, и дясната, и зелената в основата са си поставили идеята за по-добър живот на хората - индивидуално или като общество.

Възможно е на това място в публикацията мнозина вече да са затворили таба и да са напуснали безвъзвратно, като са видяли, че става дума и за политика, обаче решението дали да има безплатен градски транспорт или да няма е преди всичко политическо. Главно заради разходването на обществени средства за тази придобивка, както и поради принципните разминавания във вижданията по отношение ползване-плащане на дадено нещо. И поради това идеята на левите и на десните за по-добър живот остава на заден план.


Щамповани с идеологическите си шаблони, хората често забравят главния смисъл на собствената си идеология и на политиката изобщо. В този случай е същото и това не е добре, защото...
Безплатният градски транспорт означава по-добър живот, тъй като решава проблемите на градската среда, от които страдат всички.
Трафик, газове във въздуха, коли по тротоарите, задръствания и нерви - все ефекти от урбанизацията, които са валидни за всички обитаващи дадената среда и не правят разлика по политическа пристрастност или социален статус. Лошият въздух не пробира, задръстеният тротоар кара и десния, и левия да скочат на платното, а идващата насреща кола едва ли ще ги дели на наши и ваши. С други думи добрата градска среда е добра за всички, а хубавото си има цена.


Дали е евтино или скъпо да има безплатен градски транспорт, кой ще го плаща - това са само част от въпросите, които изникват при поставяне на проблема и за да разберем по-добре същността, трябва да погледнем картината в цялост, като започнем от това какви са смисъла и функцията на обществения транспорт.
Ако гледаме на градския транспорт, като на транспортна компания, която трябва да гони съответните икономически показатели, то тогава без всякакво съмнение идеята за безплатно возене на гражданите не издържа. От друга страна обаче, общественият транспорт често пъти не успява да покрие своята издръжка и се налага да бъде дотиран, както е в случая с транспортна на Талин. От тая гледна точка, ако следваме логиката за икономическата целесъобразност, следва градският транспорт да бъде премахнат, след като не успява да покрие изискването за самостоятелно съществуване. Но това не се случва и следва да си зададем въпроса "ЗАЩО?". Отговорът е прост - защото функцията на градския транспорт е друга, различна от тази на обикновените транспортни компании, които работят на търговски принцип и където изискването за икономическа целесъобразност е неотменно.
Функцията на градския транспорт не е да трупа печалба, а да осигури оптималност на градската среда, като отнеме от трафика и облечки екологичното състояние, осигури пространство и така нататък. Точно поради тази причина общините не закриват обществения си транспорт и го реанимират, като наливат дотации, субсидии и друг вид помощи.
В този смисъл логиката на естонската столица е безпогрешна, а как стоят нещата в София. В София, както на мнозина е известно съществуват обичайните за съвременната градска среда проблеми с придвижването, с атмосферното замърсяване, с пешеходните зони и тротоарите, с местата за паркиране - все проблеми породени от автомобилния трафик. И все непреодолими, ако се съди от факта, че никой от посочените не е решен, от което следва да се търсят решенията.
Някои столици и други големи градове прибягват до репресия под формата на високи такси за паркиране, затваряне на определени участъци за движение и така нататък, обаче това не решава проблемите. Въздухът си остава все така лош, а пешеходеца няма откъде да мине и постоянно се случват инциденти с преминаващи автомобили. Впрочем проблемите с въздуха и ходенето пеша се отнасят до абсолютно всчики, в това число и до хората придвижващи се със собствен автомобил, когато трябва да пребягат няколкото метра от автомобила до мястото, където са се запътили. Тук е мястото да отбележим и още нещо, за което стана дума в началото - политическото и идеологическо противопоставяне. Негативите за градската среда не правят добре разлика между хората "за" и онези "против" - всички дишат и рискуват да бъдат прегазени.
Изводът се самоналага и той е, че добрата градска среда е от полза за всички. Единствено лошо би било, ако придобивката безплатен градски транспорт се въведе и някой реши, че трябва да я направи задължителна за всички. Това вече би било истински проблем от политическо естество, но докато нещата се придържат към схемата - да го има и да е по желание - проблем няма.
В заключение е редно да се спомене, че независимо от качеството на услугата и дори тя да е безплатна, не трябва да се възлагат прекалено големи надежди, че всички заедно, като целокупния китайски народ ще се качат на автобуса. В крайна сметка, ако не му отговаря на стила или не иска да се бута с даскалите и работниците, човек не би се качил не да е безплатно, ами ако ще и пари да му дават за това.
Вероятно не липсват хора, на които им минават подобни мисли, както и такива, които с лекота биха казали - хубаво, да качим всички на рейса (насила). Това на теория би могло да стане в нечий болен мозък, но на практика, ако с въвеждането на безплатен градски транспорт се постигне едно намаление на трафика от порядъка на десетина процента, тогава значи си струва и всички ще го усетят. Иначе да се предположи, че всички ще рипнат на обществения транспорт е далече от здравословното мислене.

четвъртък, 5 април 2012 г.

Попа от Нови хан (167)

Днеска бях на село и видях новохансккия поп :)))
Явно трайно е решил да се установява при нас. Представителната извадка в Нови хан, сганта - у наше село на северозапад. Колкото по-далеко от камерите, толкова по-добре :)))
Хитър е да го... Да го ева бе, вие да не си помислихте нещо лошо (смех)

вторник, 3 април 2012 г.

Делничен хейт (166)

Така-така. Дремнах, но пропуспах новините. Явно ще трябва да изчакам тези в десет, за да науча днес с колко процента "сме" преебали руснаците и в комбина с кои гаджали е станало това.