Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 26 юни 2012 г.

Любимите им въпроси

На всеки се е случвало да му ги задават. Преди всичко въпросите идват от страна на някой нов познат или любопитен комшия, или от някой друг подобен кретен. По правило ни най-малко не засягат задаващия ги и все пак се скъсват да питат. Все такива от лично естество - за работата, за заплатата, за семейното положение, такива разни. Май е излишно да казвам, че и на мен са ми любими. В кавички.
Обещах си, че в бъдеще, ако някой ме пита за тези неща, ще му казвам винаги едно и също - Fuck You, and have a nice Day :)
Да го духат под вода тъпаците. И да се засягат, колкото си искат (смех)

сряда, 20 юни 2012 г.

bTV, проблемите на околната среда и "чистенето"

Как ли ще изригне бТВ, ако някой ден група зелени екстремисти направи протест срещу изграждането на голф игрища върху земеделски земи и издигне искания за връщане на вече направените голфаджийски съоръжения към първоначалния им вид.

събота, 16 юни 2012 г.

Тези горе са пълни гъби

Тези горе са пълни гъби.
Първо правиха финтове с ветото, а сега "неочаквано" ново финтиране с общините и контрапротести. Онова, което не казаха на протестиращите за закона, а трябваше да им кажат е, че като искат закон, да се класират за парламента и да си го направят какъвто искат.
Но не би, що да са директни, като може и с циганявене. Нямам търпение да почнат мачовете, защото това започва да става досадно.

петък, 15 юни 2012 г.

Дразня се от подмяната

Дразня се от подмяната.
Случаи, в които се казва или прави нещо, но по някое време някой серсемин реши да смени тренда и започва да се казва и прави друго нещо с обяснението, че то е същото. Като типични примери в последно време, мога да посоча онзи с "храненето" на Блатечки и другия с хейтенето на Кунева. В първия случай изхранването на споменатия го подмениха с лозунги за АКТА, а във втория разни мизерници използват повода да се клеветят помежду си - по десебарски, или да се занимават с протести за опазване на горите или нещо друго, различно от казаното за правене.

Това развитие и поведение е грозно, елементарно и твърде класическо, за да не употребявам онези лоши думи, които ми идват в момента (смех).

неделя, 10 юни 2012 г.

Либералите са странни птици

Те дразнят, мразени са и винаги са били в малцинство. Въпреки всичко винаги ги е имало, а вероятно и ще продължи да ги има. И пак ще бъдат мразени, понякога бити и все така в малцинство.
Що за хора са либералите и какво ги мотивира. Един виц разказва за учител-либерал, който пита Иванушка защо е сталинист, на което малкия пикльо отговаря: "баща ми е сталинист, майка ми е сталинистка, приятелите ми са сталинисти и аз съм сталинист", а учителят допълва въпроса си и го пита, какъв би бил, ако баща му беше педераст, майка му курва, а приятелите наркомани и престъпници - на което Иванушка отговаря: "Е, тогава сигурно и аз щях да бъда либерал". Вицът е стар, лошо преразказан и политически некоректен, но дава известна представа за либералите и за отношението към тях. Политическата коректност също ще получи внимание, когато стане дума за либералния фашизъм. Това по-нататък, а сега...
Същността на либералите е странна и трудна за разбиране. Те подкрепят всякакви инициативи, които не им влизат в работата. Преди сто години са подкрепяли правото на глас на жените, днес подкрепят хомосексуалистите, утре ще подкрепят някой друг - каквото има да се подкрепя на дневен ред. Естетсвено е, че някак все успяват да бъдат магнит за неприятности и да предизвикват възмущение, но каквото и да се каже, би стояло като думи в нищото, ако не бъде направен прочит през някоя конкретна ситуация, а такива не липсват.
Интересна особеност на либералите е, че имат навика да се ангажират с решаването на дадени колективни проблеми, преди всичко във връзка с добиването на колективни или групови права. Не са редки случаите, в които те участват, а разглеждания проблем не ги засяга ни най-малко, нито пряко, нито косвено. И въпреки всичко са там за да отнесат ударите, често пъти чисто физически удари.
Ако към конкретиката на точно определен случай прибавим гледната точка и на други, като консерватори и либерални фашисти, тогава картината ще бъде пълна, а генералните изводи - точни.

Една от първите големи либерални инициативи в епохата на модерните времена е борбата срещу робството в САЩ. Аболюционистите или борците против робството в американския Юг често пъти са били преследвани, инквизирани или линчувани, заради своята дейност. Убитите са стотици, но въпреки яснотата за онова, което ги чака в случай, че бъдат заловени, тези хора не са се спрели. Възприемали са ги, като негодници и размирници, целящи да съсипят установения ред. И правилно, поне от гледна точка на класическия консерватор, чието мото е "ако нещата вървят някак, по-добре да не се правят никакви промени".
Години по-късно някъде преди около век, пак в САЩ, отново либералите стават гръбнака на борбата за повече права на друга онеправдана според тях група. Този път не става дума за расово или социално малцинство - напротив, на дневен ред е било правото на глас на жените. Дебатът е бил серизозен и съпътстван с напрежение, в това число е имало прояви на насилие.
Преди полвин век нещата се повтарят, този път на дневен ред са политическите права на чернокожото население - бившите роби. Отново процесите стават с дейното участие на либералите, отново има напрежение и насилие. И отново печелят.

Години по-късно е общоприето, че случилите се тогава неща са били правилни и необходими. Има изключения, рабира се, според които негрите трябва да са роби, а жените нямат място във важните обществени дела, но изключения винаги ще има. Общото мнение обаче казва друго - хората имат право да бъдат свободни, без значение от раса или пол; имат право и на политически права. Права, които днес се възприемат, като нещо обичайно и в реда на нещата, но когато е било времето тези процеси да се случат, разбирането е било по-скоро против или най-малкото със сериозна доза съмнение.
От гледна точка на неангажираните и непредубедени наблюдатели, либералите са странни. Наистина са странни. Съвсем нормално е един американски негър от средата на 19 век да се бори против робството, но не и един бял човек от американския Юг да прави това. От гледна точка на съвременника на тези събития, белият свободен аболюционист е изглеждал ненормален. Или най-малкото странен. Същото е с избирателните права на жените, половин век по-късно и на черните американци близо век след освобождаването им от робските окови.
Какво са казвали консерваторите съвременници на всички споменати процеси. Те са били против отмяната на робството, били са против политическите права на жените, след това са били против политическите права и на негрите. Не е задължително това да е било резултат от неприязън към някоя от споменатите групи, по-скоро масовото противопоставяне е било резултат в страх от неизвестното, което идва с всяка промяна. Не са редки случаите на нападки и обвинения в тесногръдие и закостенялост, от страна на по-буйните либерали към техните консервативни опоненти. Обвинявали са ги и в ретроградност, което е неправилно, но и за това ще стане дума, когато му дойде времето.

В общи линии либералите винаги ще намерят за какво да се захванат, от какво да не са доволни и някой, на когото да подобрят живота. Американските либерали средно на около петдесет години намират своята голяма кауза и се хвърлят с всички сили, докато не се получи исканото от тях. Първо робите, после правата на жените, след това на негрите, а днес са тръгнали да решават семейните проблеми на хомосексуалитите. След половин век ще е нещо друго. Като стана дума за правата на хомосексуалистите, тук е мястото да се спомене заявката за участие от страна на американския посланик Уорлик в гей парада тази година. Президентът Обама от своя страна зае позиция в подкрепа на еднополовите бракове. Първото, което човек би си помислил при това развитие е, че става дума за някакъв популизъм, а хомофобите казват, че двамата са еди-какви си, затова подкрепят. Истината е далеч по-скучна - те са либерали. За популизъм и дума не може да става, защото по правило това са непопулярни позиции, от които по-скоро може да се получи някаква вреда, отколкото полза за участниците. И въпреки всичко го правят. Странни птици, алтруисти.

Е, не остана място за генералните заключения, за либералните фашисти и консерваторите, но те също имат своето място в цялата история.

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Много близо до целта (196)

Рядко се случва да пиша в блога си по така наречените "актуални теми" или новини, но днес си струва да направя изключение. Поводът е хубав, което също се случва рядко, а още по-рядко е, когато управляващите имат добро попадение в посока на решаване на съществуващ проблем.
Става дума за видяното по-рано в новините, където новия шеф на здравната каса (НЗОК) оповести намерение за отмяна на лекарствените списъци за доплащане и замяната на тази обществена услуга със съвсем друг принцип - плащане за диагноза. Да се дават определени пари за лечението на дадено заболяване, без оглед на това какви медикаменти се използват, а лекарите да преценяват кое е най-подходящото лечение, като пациента ще доплаща разликата, ако цената на избраното лекарство е по-висока.

Защо казвам, че идеята е много добра.
На първо място, защото отдавна съм се сетил за близко до споменатото решение, но това е малката причина да ми допада. Много по-интересно и важно в случая е, че една такава промяна ще прекъсне корупционната линия между фармацевтичната индустрия и високопоставените чиновници на касата. Прекъсването на взаимоотношенията между каса и фармацевтична индустрия ще има и друг ефект, изразяващ се в либерализиране на пазара или по-точно в създаване на условия за появата му. Защото де факто пазар на лекарства в момента няма.

Онова, което ме озадачи е твърдението, че би било възможно да се мине към новата методика едва след няколко години. Честно казано не намирам обяснение на това, при положение, че касата разполага и с финансов, и с човешки ресурс да премине към подобен род реорганизация.

неделя, 3 юни 2012 г.

Бахти историята

Човекът се прибрал от чужбина за семейно тържество. Не си бил идвал от години. Дошъл си, но го заболял зъб. Наложило се да го извадят. Извадили го, но се счупил корен. Докторът не могъл да се справи и го насочил към специалист. Онзи ръчкал, ръчкал и като не могъл да го извади, взел, че го набутал в синуса. Накрая казал, че няма да му вземе пари, защото не бил свършил работата.
Утре ще го оперират...

Направо викайте вандалите

От два дни в медиите се прокрадва вестта за съдбата на хотела на Ванко 1. Въпреки названието му, този хотел, както може би си спомняте не е на Ванко 1, или поне вече не е. Хотелът беше конфискуван от държавата и оттогава е държавна собственост. И това си личи от пръв поглед. Разруха, скитници, наркомани, навсякъде боклуци в бившия хотел. Изобщо държавата толкова си може. Това е същата държава, която се грижи и за разни хора в безпомощно положение. Както може да се предположи, а и то е известен факт, че и за споменатите хора грижата е, както за държавния хотел на Ванко 1 - пълна мизерия.
Трети юни е днес, само ден след голямото пъчене под воя на сирени в чест на геройски загиналите за същата тази държава. Хубава държава, нали.
Хората даже не се и замислят, когато им кажат "Мир-р-р-р-но!"....
Е, който не е успял вчера, когато си пусне новините и види в какво се е превърнало конфискуваното от държавата имущество, със сигурност ще се зареди с поне мъничка доза патриотизъм.
Преди време един артист беше изобразил България под формата на кенеф. Мнозина се засегнаха, но поне миризмата я е нямало. Следващият път някой може да ползва макет или фотография на държавния ванков хотел.
Пак ще се обидим.
В контекста на случката с рушащата се държавна сграда, идва момента да се сетим за специализирания съд и закона за конфискациите. Много шум се вдигна, как щяла държава да раздаде справедливост, как щяла да накаже лошите и им вземе имуществото.
За какво?
Държавата никога не е била добър стопанин и едва ли някога ще бъде. Накрая, което не е откраднато, ще бъде строшено.

петък, 1 юни 2012 г.

Конкурентност и правосъдие (193)

Конкурентността вирее само на места, където има свободен пазар. Места различни от България. На първо време свободният пазар на местна почва дава шанс за естествен подбор и един вид закалка за "голямата битка" на международната арена. И всичко това наистина минава през наличието на стабилно правосъдие. Държавата може и да вдигне ръце от регулациите, но ако няма правосъдие, тази функция моментално бива поета от частни, обикновено тъмни субекти. Тоест, всичко опира да желание и капацитет да се направи.