Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 31 юли 2012 г.

Една леличка, дето прилича на скумрия

- Вуйчо, запали запалката.
- Опитай да запалиш сама.
- Ъъъъъъъъъъ - напъва се - не мога.
- Леле как ти почервеняха пръстчетата...
- Вуйчо, защо ги правят толкова твърди?
- Преди не ги правеха така, но после една леличка, дето прилича на скумрия го измисли...
- Кметката на София!?
-... за да не могат децата да палят. Защо реши, че е кметицата на София?
- Леличка, дето прилича на скумрия. Тя ли го е измислила така?
- Не, друга една.


Седемгодишните са голяма работа, няма скрито-покрито.

понеделник, 30 юли 2012 г.

Пушачи срещу ГЕРБ

През 2009 година средно един на всеки четири пушача е дал своята подкрепа за ГЕРБ. Целта е това да не се повтори. Това е акт на политическо отмъщение. Мисля, че е дошло време за проява на малко гражданско отношение. Когато ни мачкат, няма друго какво да се направи.


ВНИМАНИЕ!
Каузата на страницата е да накажем ГЕРБ с лишаване от гласовете на пушачите, а не пропаганда на определена политическа партия. Всеки опит за политическа агитация в полза на дадена партия или политически кандидат ще бъде своевременно наказван.

- По статистически данни, пушачите сме около 2500000 души и всеки един е пряко потърпевш от политиката на ГЕРБ спрямо нас.
- ГЕРБ очевидно няма намерение да промени отношението си към нас.
- ГЕРБ заслужава политическо отмъщение.

Следващата година има избори и няма по-удобен момент ние, пушачите да изразим своята благодарност към ГЕРБ, като не гласуваме за тази партия.
Целта е с този граждански акт да дадем ясен знак, че в бъдеще всеки опит за гавра с нас ще има политически последствия.
ДВА МИЛИОНА И ПОЛОВИНА СМЕ, можем да ги поставим на мястото им.

ВНИМАНИЕ!
Каузата на страницата е да накажем ГЕРБ с лишаване от гласовете на пушачите, а не пропаганда на определена политическа партия. Всеки опит за политическа агитация в полза на дадена партия или политически кандидат ще бъде своевременно наказван.


Инициативата е в ход от снощи. Всеки съпричастен с каузата е свободен да се присъедини във фейсбук.

събота, 28 юли 2012 г.

Трябва ли да има референдум за Белене?

Подписката на социалистическата партия за произвеждане на референдум за бъдещето на Белене набира сила, което прави въпроса актуален за пореден път. Позицията на въпросната партия е известна за разлика от позициите на останалите. Междувременно дебатът се измести от основната плоскост и пое в посока трябва ли да има референдум или не. Колкото е тъпо, толкова е и обичайно по тези земи. За мен е учудващо, че голямата част от противниците на Белене, са против решаването на въпроса с референдум. Било ги страх, че народа ще каже "ДА" и затова е по-добре да няма референдум. В крайна сметка никой не може да каже предварително какво ще реши народа, нали?


Историческа обремененост
Отказът да се вземе решение, страхът да се поеме отговорност, да се отложи във времето, някой друг да реши вместо мен, избирателната демократичност - референдум, ако сме сигурни, че нашата теза ще бие.
Много сериозна деформация на разбиранията. Не е само по въпроса за Белене, така е по-всеки въпрос от общо значение, който някога е бил решен половинчато или в разрез с масовите разбирания. Типичен пример е темата за смъртното наказание.
Адски много се дразня, когато видя поддръжниците на умишленото умъртвяване на хора да излизат пред медиите с искания за референдум по въпроса и онези, които по принцип ридаят за гражданско общество, демокрация и прозрачност на процедурите да им се противопоставят. Противопоставяне не срещу позицията за смъртното наказание, а срещу самото обсъждане и вземане на решение с референдум. Народът бил прост и дебилен и нямало да реши по правилния начин. Ами, да - такъв е народа, щото не се е научил. Дебилен и прост е и не се съмнявам, че ще поиска да бъдат убивани хора. Впрочем аз съм против умъртвяването, като средство за раздаване на правосъдие. Споменавам го за да няма спекулации.
Референдумите като средство за вземане на решения, са нещо различно от конкретната тема на даден референдум и е престъпно двете да бъдат подменяни. Този подход е проява на тежък тоталитаризъм, защото да откажеш на някой правото на мнение чрез референдум, не е по-различно от това да застанеш до него и да му запушиш устата с ръка. Отказването от референдум, само защото може би няма да стане нашата, е чиста проба цензура. Това е историческата обремененост, която споменах.
Няма друг с повече право да решава от самия народ. Отнася се до всеки въпрос от общ характер, без значение дали става дума Белене, за НАТО, за ЕС, за смъртното наказание или за нещо друго. В съвременния свят съществуват два вида държави - демократични и недемократични. И в двата случая решенията се взимат от собствениците - народа или някой узурпатор. Кой да реши вместо нас? Да, вярно народа може и да е дебилен и не съвсем зрял, може да нямаме гражданско общество, което да решава адекватно, но няма и да се научим, ако не опитаме и всеки път се поддаваме на страха, че ще загубим. Като карането на колело е, докато не се качиш не става.


По същество за Белене
Когато става дума за важен въпрос като Белене, трябва да се вземе под внимание всяка подробност. На пръв поглед всичко е ясно. Има две противостоящи си тези, от които трябва да се избере едната. Под видимата повърхност нещата изобщо не са толкова прости. Практически идеите и групите зад тях са повече от две.
Тук се преплитат идеи и интереси стоящи зад конкретната за/против позиция, които изобщо не са хомогенни. Едни са против руската Белене, докато други са против Белене и атомната енергетика по принцип. По подобен начин са разделени и поддръжниците на проекта. За част от тях Белене трябва да се строи за производство на електричество, но за останалите въпросът е по-скоро политически и цивилизационен - връзката с Русия.
Пропускането на никой от мотивите би било голяма грешка, защото към ден-днешен няма никаква яснота за количественото измерение на подкрепящите и противопоставящите се според тези мотиви, а в бъдеще тази неяснота може да произведе политически катаклизми. Погледнато така на проблема Белене, а едва ли има някой, който да каже, че Белене не е проблем, са нужни два, а не е един референдум - за АЕЦ по принцип и за руския проект Белене. В никой случай обаче не бива да се допуска подменяне на темите, както се опитва да направи социалистическата партия в качеството й на подкрепяща проекта партия или както правят противниците му. Тези подробности не са за пренебрегване, защото против руска АЕЦ и против АЕЦ не е едно и също, както и подкрепата за АЕЦ не е еднозначно на руска централа у нас.

Да няма спекулации ще кажа две важни-важни неща.
Аз съм против строежа на АЕЦ Белене и подкрепям идеята въпроса да бъде решен с референдум. Против строежа съм, защото взех пари от американците да бъда против и съм за референдума, заради куфара рубли, който получих да го подкрепя.

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Пич си търси нова работа

Здравейте.
Пичът съм аз и си търся нова работа. Идеята да пусна тази своеобразна обява не е нова, но по различни причини все я отлагах. Главно поради ангажименти и недостиг на време. Както може би вече се досещате, това не е типичния случай на някой, който си търси някаква работа за да върже двата края. Не е това. Имам си... Натиснете тук за повече подробности.

сряда, 25 юли 2012 г.

Има горичка, няма горичка

Уикенда горя самораслата горичка в двора на някогашното дезесе. Подпалиха я земеделци, а пожарникарите откибичиха няколко дни в опити да се ограничат щетите. Горичката не беше нищо особено - широколистни местни видове, подивели овошки, храсталаци, различни видове треви. За горичката с площ от няколко десетки декара ще говоря в минало време, защото не остана много. Тази горичка се намираше точно до пътя и минаващите можеха да видят лисици, зайци, таралежи, фазани и всякакви други по-дребни гадинки. Вече ги няма, земеделците им разказаха играта.
В последното десетилетие държавата се опита да спре палежите, но успехът е частичен. Големите глоби успяха да постреснат подпалвачите и броя на горящите ниви значително намаля в сравнение с преди, но паленето на стърнища все още продължава. Да кажа, че горичката не беше подпалена директно, просто обитателите й нямаха късмет и огъня се прехвърли от горящите ниви. Онези с нивите били казали, че не са те, но...
Очевидно е, че само с глоби и заплаха със затвор процесът не може да бъде спрян. Земеделският смисъл на подпалването е прост - корените и тревите пречат на обработката, забират се по плуговете и орането става невъзможно. По принцип има технология, която позволява обработването и без да се пали, но пък трябва скоро да е валяло, защото първичното разбиване на коренищата не става, когато земята се е нацепила от суша. Те са му намерили лесното - палят и влизат направо с тежката техника, а държавата стои и гледа...
На теория има решение на престъпното земеделско поведение и би било добре, ако на законодателно ниво се вземат съответните мерки. Една едномесечна карантина за обработка на опожарени земи, в добавка към вече предвидените санкции, би могла да сведе броя на палежите до минимум. Едва ли ще ги спре напълно, но ще ги намали значително. Естествено, ако законодателят реши да предприеме подобен род законови промени, трябва да има предвид и още нещо.
Седмица преди въпросния пожар, някой беше подпалил житото на някого. Нивата беше спасена, но можеше и да не бъде. Точно в този смисъл трябва да се внимава и евентуалната забрана за обработка, да се отнася само за опожарените ожънати ниви. В противен случай вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи.

събота, 21 юли 2012 г.

Той е напълно невинен

Когато се гневим, че някой министър оставя впечателение за пълен кретен, ние не бива да забравяме, че той не е виновен, нито за кретенизма си, нито за това, че е станал министър.

петък, 20 юли 2012 г.

Какво ново в блога

Скоро ще стане една годинка от първата публикация в блога. По случай предстоящия празник, вече е на разположение възможност за абонамент - напълно безплатен. Всъщност възможностите са няколко, можете да ги видите най-горе в първата спомагателна колонка. За друго ново не се сещам. Освен може би това, че напоследък се хващам често на въдицата и пиша по разни обществено важни въпроси. Като гледам така и другите се връзват, така че явно е някаква епидемия. Ми, това е засега. Приятен престой на страниците на блога и хев а найс дей, както казват американците.

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Народната милиция ни пази

Ню Йорк Таймс цитира една от жертвите на атентата в Бургас и същевременно очевидец на последвалите събития.
Oren Katz described tamping down the flames of a woman who had caught fire. “It was strange that there were so many security people around but none of them seemed to be focused on actually helping the wounded people, and couldn’t believe that I of all people was the one taking care of this burning woman and stopping her from burning up.”


Казаното създава впечатление, че родната полиция е организирана повече, като репресивна машина, която мачка гражданите, отколкото като обществена организация в тяхна помощ. Тези "security people" са стояли и са гледали в пълен синхрон с онова, за което са обучавани. А можеше да не е така, ако през изминалите двадесет и три години някой си беше мръднал пръста да направи от милицията полиция. Защото системният дефект е очевиден и той няма да бъде решен със служебна подмяна на надписите по фасадите и униформите на служителите.

АЗ НЕ СЪМ ТЕРОРИСТ

От името на всички нас, които ходим с дълги коси, с тениски, с раници и с бермуди, заявявам:

АЗ НЕ СЪМ ТЕРОРИСТ!

Нелепото внушение, което прозира зад думите на разни опрятно изглеждащи чичковци с по шест апартамента е крайно обидно. Засрамете се.

вторник, 17 юли 2012 г.

209

слушам коментарите за доклада. едните искали да правят вот на недоверие с перспектива за предсрочни избори. другите ще запеят в един глас с тях. чакам и сините интернет активисти да се присламчат. това няма да промени нищо, както досега не е променяло. ще пасувам. говорят за съда и полицията - кой бил виновен, защо така и прочие празни приказки. полицията си е така - бие, проси пари, така си е била и ще бъде, докато назаначенията се купуват и докато висшестоящия дели отговорността с подчинените си. как да не ги прикрива - издаде ги и духа супата редом с тях. със съда също няма да има оправия. назначават ги политически най-горе и разчитат така да ги държат - няма да стане. системен контрол няма, а опитите за вмешателство са обречени, освен срещу много пари. следващият доклад няма да е по-различен.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Бойко Борисов и новините

В новините трябва да казат вместо "Похвала за България от Ангела Меркел...", това - "Бойко Борисов си измисли похвала за България от Ангела Меркел";
или - "Бойко Борисов си измисли приятелство с Дейвид Петреас";
или, или, или.
Най-добре да прекръстят новините на - "Басни бойкови"...

P.S. Временно, докато журналистите не се научат да не пускат непотвърдена информация.

Минчо Спасов пише на главния прокурор

"Като бивш народен представител от НДСВ, който Ви е избрал на този пост,

НАСТОЯВАМ:

......"


край на цитата


толкова за политическото кадруване в съдебната система, а за личните достойнства на тоя и оня депутат...



Главният прокурор е длъжен на всички нас, не само на Минчо, който го е бил избрал.

сряда, 11 юли 2012 г.

Селинджър

Някакъв търгува кола и от новините го прихващат да дава мнение за новата здравноосигурителна хрумка. Онзи, така, нещо не му беше много удобно, а и май го беше страх да не даде грешен отговор, но, като че ли уцели. Даже се аргументира - хубаво е, защото ще се види, че онзи отсреща е изряден и е хубаво, защото... мрън-мрън, защото щяло да може да се види, че си си платил здравната осигуровка.

Мен лично, такива кретени ми идва да ги бия по ушите, докат им паднат от главите. На всичкото отгоре тоя има същите граждански права, като мен - градския човек. Има и същата относителна тежест да посочи кой и какво да прави през следващите четири години. Принципно това не ми пречи. Има правото човека да бъде дебилен, ама много са тия, като него, мамка им. Гледа все едно е на викторина - "познах ли отговора?". Не знам с бонбонче ли чакаше да го наградят. Деа и малоумниците смотани, да се връщат по въшливите си землянки и да вървят на майната си.

вторник, 10 юли 2012 г.

"Нобелистите" от НСИ

От няколко дни медиите широко разпространяват поредните данни на НСИ за икономическото състояние. Позовавайки се на НСИ, на 6 юли Капитал пише за свиващите се производство и потребление, а подзаглавието е: "Понижението на годишна база при продажбите е 1.8 на сто, а на месечна - 0.3 на сто". В същия ден Дневник съобщава, отново позовавайки се на НСИ: "Промишленото производство нараства с 0.9% през май".
Двете съобщения са в пълно противоречие, но оптимистите биха могли да намерят някакво свързано обяснение, като например увеличение в износа. Звучи логично до момента, в който излиза поредното позоваване на НСИ: "Вносът продължава да расте по-бързо от износа".

Твърде противоречиви данни, които спокойно и безкритично биват цитирани от повечето медии, като достоверни факти и в това нямаше да има нищо обезпокоително, ако статистиката не беше онзи фактор, чиято функция е да осигурява точна и надеждна информация. Все пак не бива да забравяме, че гръцката криза започна със серия подобни статистически "грешки".

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Мачле над околовръстното

Трябва да сме били четвърти клас и като всички деца от средата на оседемдестте обичахме да ритаме мач. Веднъж се бяхме събрали да играем над околовръстното, да поиграем на трева. То там беше пълна мизерия, но като няма къде става. Спарихме се в жегата, изгоряхме за вода, но кой да се сети да вземе. Някой фиксира, че в локвата откъм пътя блика вода. Спуканият водопровод изкарваше струйка нагоре. И почнахме да се чудим, става ли или не става за пиене. А то една тиня. По едно време стигнахме за заключение, че водата, като блика нагоре минава бързо през калната локва и излиза чиста...
Чудя се как сме оживяли изобщо (смех)

понеделник, 2 юли 2012 г.

Публичната среда, Свободна Европа, медиите, twitter и facebook, Арабската пролет и бългрската "разрешена алтернатива"

Кратко въведение
Протестите на Орлов мост и налудничавото поведение на една от националните телевизии поставиха пред обществото въпроса за медийната независимост и за свободата, като цяло. Другият въпрос е, възможно ли е съществуването на гражданско общество в условията на медиен геноцид. Следващата тема, която излиза на преден план е за медийната алтернатива в лицето на социалните мрежи.
Съдейки по изказаните мнения на активно борещите се за гражданско общество у нас, бих стигнал до заключението, че интернет може да пробие матрицата, но дали наистина е така. Не вярвам. Не, че не го желая, но не смятам, че интернет, като цяло или някоя от социалните мрежи има капацитет да разруши медийната матрица. Да, фактите еднозначно подкрепят тезата за могъществото на социалните мрежи, когато става дума за организиране на обществени и граждански движения, както това се случи в няколко арабски страни, но тук и сега реалността е друга, а това по-скоро пречи, отколкото помага.
Като историк проявявам интерес към обществените процеси в Европа и Северна Америка, както и в арабските държави напоследък и винаги съм се опитвал да гледам на конкретните ситуации в контекста, в който са се случили. Ето защо смятам, че в България въпреки голямата нужда от формиране на работещо гражданско общество и необходимостта от непрекъснато генериране на нови и нови политически алтернативи, интернет и социалните мрежи не са в състояние по примера на арабските движения да пробият информационната стена наложена от медиите. Тук и сега условията са други и в пъзела има повече части, отколкото са нужни да се нареди картината. А това всява объркване.


Когато няма риба и ракът е риба
Мисля, че "Свободна Европа" сама по себе си не се нуждае от представяне. Значението на радиостанцията е голямо за времето непосредствено преди и веднага след края на комунистическия тоталитаризъм. Чрез това радио хората научаваха, че има и други, на които им е дошло до гуша. Почти непробиваемата информационна стена от времето на Свободна Европа е съизмерима с положението в Египет непосредствено преди Арабската пролет. Държавното радио, държавната телевизия и един вестник под маската на десетина различни заглавия - това беше в България през 1989 година. Комуникационни канали йок, освен Свободна Европа. Египтяните бяха поставени в същото положение на медийно затъмнение, но нямаше кой да им направи станция, а както излезе и не е било нужно. Вместо радиостанция използваха друго средство - интернет. Без посредник, без филтриране, бързо, мобилно и много подходящо решение. И единственото възможно бих добавил. Не е медия, но е медиатор и върши някаква работа.


"Медийно многообразие.беге"
Циганията на медийния пазар у нас е извън съмнение. Твърдението важи с пълна сила, както за електронните медии, така и за печатните издания. Телевизии, радиостанции и вестници - колкото щеш, но количеството не прави качество. Ти можеш ли да си представиш, ако не можеш ще ти помогна, за каква липса на качество става дума.
Онези с класациите за медийна свобода с право недоумяват, като гледат какво става тук. Говорим за частни национални телевизии, които по дефиниция би следвало да са свободни от намесата на държавата и така нататък, и които нямат нито едно публицистично предаване за публично обсъждане или дискусия по общество-политически теми. Или имат едно - про форма. Визирам БТВ и Нова телевизия. Продуцират три неща - бльоч формати, лизачество и сапунени сериали. Най-качествената им продукция се изчверпва с холивудски филми, единсвеното им качествено впрочем. Програми в мащаб едно към едно с продукцията на провинциалните кабеларки. То е направо парадоксално, че при наличието на няколко национални телевизии, единствената, която си позволява да излъчва публицистични, коментарни и дискусионни предавания е БНТ. Наистина, до голяма степен всичко е доста казионно, но чат-пат между капките може да се провре и някое мнение извън разрешените. Добре, че имаме БНР. Националното радио открай време чупи шаблона. Там няколко храбри журналистки нищят темите-табу, като тази за престъпния генезис на част от властта и всякакви други, за които няма да се намери ефир в никоя частна телевизия или пък в БНТ. Стотици телевизионни и радиостанции, от които само една свободна и следователно само една, на която може да се има доверие. Медиите са силни, когато са свободни. Забравили са го.
При печатните издания е същата порнография, че и по-зле. Има няколко привидно независими вестника, а останалите се занимават основно в клеветене срещу конкуренцията или с обслужване на икономическите интереси на собственика. Така читателят може би ще научи защо на оня му казват Пъпката или пък, че каолина бил варовик, но не и нещо вярно.
В тези условия активните борци за гражданско общество, а и ние - простосмъртните си мечтаем за нормална публична среда. Ще има да почакаме.


Ситуацията в момента: намираш се в стая без врати и прозорци, имаш трион и дървена маса - оправяй се.
В действителност е по-зле. Намираш се в стая с безброй бутафорни врати и прозорци... Споменах ли, че нашия пъзел има прекалено много части, излишни части. За българина от 1989 е било лесно, имал е едната Свободна Европа. За египтянина от миналата година е било лесно - интернет. И в двата случая задачата е с един възможен отговор. Тук и сега не е така. Има прекалено много разсейващи вниманието имитации, затова арабите са могли да използват twitter и facebook в стремежа си да намерят алтернатива, а на българите това е невъзможно. Не става въпрос да се правят революции, няма такава необходимост, но нуждата от отпушване на гражданското общество е голяма, както и нуждата от лесен достъп до средствата за масова комуникация в полза на обществения, а защо не и на политическия интерес.


"Разрешената алтернатива"
Така ни тръгна на нас още преди време. На някои толкова им хареса модела, че хората на ключовите позиции се сменят, но следващите го пазят, все едно е първородната им рожба. Практиката да се дава "разрешение" за обществена или политическа изява тръгна от Кръглата маса и беше подчинена на принципа "разделяй и владей". От тогава минаха много години и някои неща се промениха. Промени се субекта издаващ разрешителното. В самото начало това беше социалистическата партия(БКП), която вдигна ръка и посочи с пръст кои трябва да бъдат опонентите, след това седнаха на една маса и затвориха вратите пред останалите желаещи. С времето процедурата по даване на разрешение за политика или друга обществена дейност се поразпредели между, който е на власт в момента и медиите. Да, същите медии без предавания касаещи общесвено значими въпроси. Те започнаха да посочват, кой може и кой не може да присъства в публичната среда.


Епилог
Исторически прочетено никоя обществена инициатива не е минала без подкрепата на медиите, а още повече това се отнася за следващия етап на обществената изява - политическата. Затова медиите са важен фактор в обществените отношения и имат водеща роля за вертикалната комуникация между отделния гражданин и някакви организирани структури - НПО, партии и така нататък. По начало смисълът на медията е да посредничи в отношенията между общото и частното, което в България от години не се случва. Това обяснява много неща, като започнем от чисто нашите си обществено-политически недоразумения и свършим с постоянно влошаващия се имидж на страната ни, когато стане дума за граждански права и медийна свобода. Медиите постепенно иззеха функцията на обществото, на политическите и неполитическите организации и така вместо да посредничат, започнаха сами да продуцират "обществено значими фактори" - конкретни подходящи за политическа реализация хора и подходящи идеи и идеологии от всякакъв характер. Все едно забравиха, че ролята им е да представят наличното и нищо повече от това. Нищо чудно, че при така развилите се обстоятелства, днес българските медии устойчиво губят общественото доверие. За пореден път сме свидетели на онзи прословут парадокс на противоречието - колкото по-силни стават, толкова повече губят влиянието си. Като в онази приказка: Един си пожелал да има в джоба си толкова пари, колкото и тези насреща му. Веднъж седнали да играят комар и взело, че му провървяло...