Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 28 август 2012 г.

Полуомагьосаният кръг

Положението ти не е много добро, но е в рамките на нормалното. Двете причини за това са твоя мързел и лошата среда.
Ако се размърдаш и дадеш сто процента повече от себе си, при база за сравнение сегашното ти полукоматозно състояние, ще бъдеш с петдесет процента по-добре. Ако обаче средата се подобри с петдесет процента, ти ще си сто процента по-добре.
Желаещ да си мръдне пръста? (смех)

понеделник, 27 август 2012 г.

Два инцидента, които можеха да не свършат трагично

Първият случай е на алкохолен турист, загинал в български морски хотел, след като се налял и минал през стъкло. Не си спомням кога точно се случи, може да е било миналото лято, може и по-миналото да е било. Няма значение. Друго има значение и то е, че това можеше да не се случи. Не казвам, че младежа е нямало пак да се напие, след което да мине с главата напред през същото това стъкло, но можеше да не умре, ако вместо обикновено, бяха сложили от по-специалните, ситно чупещи се стъкла. Да, те са по-скъпи и някой е решил да поспести.

Другият инцидент е катастрофата в Швейцария, която погуби почти цял автобус с деца. Тази трагедия можеше да не се случи. Не казвам, че шофьора е нямало пак да се заплесне и да престърже автобуса в стената на тунела, но можеше да се размине много по-леко, ако същият този тунел беше направен като хората и в него нямаше фронтално поставени препятствия.


събота, 25 август 2012 г.

Казано през седмицата (1)

Няколко от казаните умни неща през седмицата, които не намериха място в блога.


Некои хора са родени да им е криво.
Дневник спокойно може да се прекръсти на Гневник, така като гледам от трите коментара преди моя (много смех)

За френската интеграционна политика по отношение на циганите и специалните преференции за работодатели, решили да ги наемат, което е предимство по етнически/расов признак.
И к'во? Дискриминация за всички останали.

Оптимизмът на МВФ няма да спре да ме учудва (смех)
Между другото, този коментар много се хареса на читателите на Дневник, което личи от изцяло положителния вот за него. И пак между другото, това се случва изключително рядко.
А според мен Гърция още не е ударила дъното и да се говори за рецесия е твърде рано.
Грубо сметнато гръцката икономика има да се свива с още около 30%, докато се преодолее разликата между действителното й състояние и онова, което е написано на хартиения балон.

Драмите около уволнената съдийка продължават. Продължава също преекспонирането и политизирането на случая, а съдебната система продължава да е все така затлачена и да няма никакво развитие. Лично аз предпочитам всеки съдия, които не си върши работата и бъде спипан, да бъде гонен безвъзвратно от правосъдната система, независимо кой анцуг го е хванал. Явно тук се разминаваме с масовото мнение.
В този филм няма добри герои. В опита си да изкараме Цв. Цв., Б. Б. и цялата им шайка лоши, ние някак неусетно забравихме, че става дума за магистрат, системно забатачил работата си. Без значение по какви причини е станало, по-добре е такива да бъдат гонени от правосъдието. Престараването често дава обратни резултати.

Относно Дянков, странните му разбирания за икономика и отказът да се търси решение с високите цени на горивата.
Да, що да го прави. Франция ще намали акциза, България няма да се дава току-така. Смех. В действителност всички ценови аномалии са в резултат на договора от Киото. САЩ не го прилагат, що им е да съсипват икономиката си, като резултатите и без друго са съмнителни. Що се отнася до Европа, този договор и произтичащите от него акцизи, е в основата на износа на производство към Китай. Обяснението за последното е в евтиния робски труд там, но то е само за замазване на очите. Причината де факто е ниската цена на енергията. А резултатите ги виждаме - икономически спад, безработица, намаляла покупателна способност, рецесия, сериозни политически катаклизми евентуално. Изобщо, чака ни едно продължително окопаване по независещи от нас причини. Не е смех.

Държавната PRомоция върви с пълна сила. След атрактивната, но куха намеса в ценообразуването на салама, леба и да го еба, наред са цените на лекарствата. Правителството смело и безотговорно се намеси и в този сектор, като каза на аптекарите колко имат право да печелят на бройка. Не им осигури минимален оборот обаче, та сметката пак ще излезе крива. Някои казаха, че всичко било заради Марешки, които бил голям приятел с Боко и така щял много да спечели. Казват така, защото са глупави и не могат да мислят. Чисто физиологически мисленето не им се отдава.
Мерките определено са кухи, а в добавка и популистки, следователно ще бъдат безрезултатни. Единственото хубаво и потенциално работещо предложение по въпроса за цените на лекарствата, което е било давано от някое институционално свързано лице, е това на шефа на НЗОК.


четвъртък, 23 август 2012 г.

Държавата е с гъза нагоре

Министърът на европейските фондове е заточен за два месеца в Перник. Министърът на европейските фондове ще оправя последиците от земетресението. Само така, европейските фондове ще ги оправят, а къде е МВР, къде е МРРБ, те къде са? Та нали МВР погълна някогашното МИС и иззе всичките му функции. Къде е МВР, когато населението бедства. Къде е МРРБ, нали МРРБ е министерството с компетенции да реши въпроса. Имаме бедствие и последствия от него - ще ги оправя министъра на европейските фондове. В същото време полицаите преговарят за по-високи заплати не с вътрешния, а с финансовия министър.

Ще перифразирам Гор Видал и ще кажа, че...

Ще перифразирам Гор Видал и ще кажа, че четиресет процента от хората не могат да смятат и четиресет процента не ходят да гласуват, дано това са едни и същи четиресет процента.

сряда, 22 август 2012 г.

Коя ли пък ще е тая звезда:?

...аз съм си супер-звезда за България от 20 години, каквото и да мислиш и кажеш.

Думите са на български музикант и са казани от него по негов адрес. Нек'ви преположения?

неделя, 19 август 2012 г.

Цените могат да паднат

Министър Московски не беше докрай коректен в изказването си, че държавата няма ефективни средства за повлияване на цените на горивата. Напротив, държавата може да окаже влияние в посока надолу, като направи промяна в закона за ДДС, с която да спре начисляването на този данък и върху вече начисления акциз.
Тоест, цените на горивата могат да паднат с една шеста от сумата начислена като ДДС върху акциза.
Същото се отнася и за всички останали стоки, върху които се начислява акциз - захар, тютюн и т.н.
По-важното е, че това е възможно да се направи без бюрократичната намеса от страна на Европейския съюз. Въпросът е, защо не се прави?

събота, 18 август 2012 г.

за Pussy Riot и някои нашенски особености

К'ъв е смисъла? Кой ще го чете? На кого му дреме? - Отказах се от първоначалната идея за цялостен пост. Но пък вече казах някои неща и що да не ги покажа. Ей така, насипно. В обратна хронология.


Това че няма подкрепа за руските политзатворнички го разбирам. Проблемът от една страна си е техен, от друга е руски. Ние сме далече, няма да лежим, Путин не ни тероризира. Казвам го честно - и аз съм така, не ми е проблем, затова какво има да ги подкрепям.
Онова, което ми е трудно да разбера, е настръхването срещу осъдените пусита и "заставането на страната на закона"... Пак по същите причини - далече е, не ни засяга и т.н.
Нещо не е съвсем наред.

Никой не казва, че Pussy Riot са осъдени на каторга. Не на затвор, а на две години в концлагер.

Тези "Pussy Riot" мязат на нашенския Васко Кръпката, но по-глупави. Васко изчека комунизма да падне и тогава даде израз на бунтарската си муза, а тия ше ги смелят от побоища по занданите. (не е смех)


сряда, 15 август 2012 г.

Бахти резила

Сигурно вече сте чули новината за разкритата, издадена и арестувана плантация канабис в недостроеното римско метро. Да видим, как ни разказват за случая две от водещите телевезии.

НОВА:
14/08/2012 21:24 ч.
Откриха ферма за марихуана, изградена в подземен тунел от времето на Мусолини
Опиатът се отглеждал на площ от 4 хил. квадратни метра

телевизията на народа :P:
Седемдесет декара марихуана открити в подземията на Рим

Свикнали са, да им дават новините, написани от пресцентъра на Б и ето какво се получава :)
Между другото и БНТ съобщава за същото, само за сравнение.





вторник, 14 август 2012 г.

И взе да става някак неудобно

Хората са любопитни и искат да знаят. Такава е природата ни, но не винаги има отговори. И тогава религията идва на помощ: казано е....


Зората на човечеството в Стария завет - обяснено е идеално ясно.

БИТИЕ

ГЛАВА 2.
....
7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
....
21. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
....
ГЛАВА 4.
1. Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.
2. Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.


И взе да става някак неудобно, защото...

17. И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.


...към оня момент не е известно съществуването на друга жена, освен Ева - майката на Каин.


Из СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Но да не се заблуждаваме. Събитията са представени по същия или сходен начин и в изданията на останалите църкви.

неделя, 12 август 2012 г.

Няма страшно

Някъде прочетох израза "милиционерска хунта", като определение за сегашната власт на ГЕРБ. Не бих се съгласил, че е точно така, но сам по себе си този израз е интересен. Още не е хунта и едва ли ще има шанс да се превърне. Режимът на Борисов е чиста проба авторитарен с тенденция за трансформиране в тоталитарен, но и това няма да стане. Такава е човешката природа. За да стане тоталитарна, тази власт трябва да е в състояние да се крепи без патрона си. Тоест, Борисов трябва да я пригоди до състояние на способност за водене на самостоятелен живот без/след него. Проблемът е, че в момента, в който неговите храненици усетят, че са способни да живеят и без него, ще побързат да му бият шута. Вероятно с някой мръсен милиционерски номер. Едва ли им леко да го търпят и отпадне ли необходимостта търпението им бързо ще свърши. Затова няма страшно.

Голямата придобивка

Голямата придобивка за българите от присъединяването на страната в ЕС, несъмнено е правото на свободно движение в рамките на съюза, което беше добито в едно с членството. Онези, които не обичат много да пътуват, или иначе казано противниците на българското членство в съюза, казват: "Ама, къде да пътуваме, като нямаме пари?". Ай, сиктер.
Важното е, че днес имаме право, а и винаги ще се намерят услужливи люде, които да уредят нямащите пари, я с бране на боровинки в Швеция, я с бране на смокини в Лапландия. То и без друго слабоумието е нелечимо.

петък, 10 август 2012 г.

Онези сто хиляди

След новината за похарчените от Мирослав Найденов 100 хил. лева за разпространение на словото му в twitter, се замислих малко.
Излиза, че да работиш за държавата може да бъде много добре платено, ако си се уредил да бъдеш външен изпълнител. Как става уреждането мога само да предполагам. Предполагам, че и вие предполагате същото. Предполагам и че оня, който се е подписал срещу стоте хиляди, едва ли взел повече от 50. Не знам, само предполагам.
Онова, което не предполагам, а съм сигурен е, че поне сто интернет приятели биха могли за една десета от споменатата сума, да направят туитър акаунт с десет пъти повече последователи. Друг е въпроса, че от поддръжката на акаунт в туитър полза няма, пример - ако имаше полза, щях да поддържам своя редовно.
Днес пък чета, как един журналист се кахъри, че Плевнелиев си нямал туитър акаунт. Иване, Иванеее, няма да те огрее, Иване. Даже решил да му услужи и взел та му регистрирал един. Сега чака да си го поиска. Чудя се, дали да не взема и аз да му регна един, че да си има два. Само не знам с Иван как ще се разберем за премията (смех).

Лятото на големите държавни промоции

С това ще го запомним, ако изобщо го запомним, но сигурно е, до следващата година по това време ще се нагледаме на всякакви промоции - от тъпа, по тъпа. Поменът с чуждата пита, който правителството пробута, като ценова промоцоя е само начало на предстоящата серия от тъпотии. Що така - ще попиптате, ами идват избори, затова е всичко. Изобщо, чака ни едно повсеместно масово ощастливяване. Чакат ни промоция след промоция, поне до следващото лято. След това ще видим. Някак набързо и отдалеч почнаха, та не е ясно де ще му излезе края. Железничарите бяха задоволени със субсидия от 14 млн. на месец и няма да ги уволняват (до изборите). Трябва да са доволни (и благодарни). Феновете на ЦСКА, Левски, Локо, Боко и ко, също трябва да бъдат доволни (и благодарни). Сигурно и тока ще поевтинее за зимата - няма, но нищо чудно да отложат поредните 20-25 процента поскъпване за другата есен. Всички трябва да са доволни, иначе к'ви избори, к'ви пет лева. А сметката ще се плаща после.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?

Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.

Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.

Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.

Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.

сряда, 8 август 2012 г.

ФБ-Рекет

Хората много по-често "лайкват" във фейсбук, отколкото "споделят". Нормално - лайкването е по-лесно. Лайква се с един клик, а се споделя с два. Затова и се получва да има повече "лайквам" и по-малко "споделям".

Така е в сто процента от случаите, освен ако човек не е станал обект на рекет. Тогава се получва -
143 души харесват това.
721 споделяния


Случаят е обичаен и всеки е ставал свидетел как фб-приятелите му задръстват потока с всякакви слабоумни картинки с надпис "ако (сърце) баща си, натисни "сподели"". Споделят, щото ако не го правят, значи не обичат баща си, майка си, дедо си и така до девето коляно.

една година по-късно...

...happy birthday to my blog

неделя, 5 август 2012 г.

Дълбока е народната душа

Голям човек е българина. Най-големият, обаче все не му върви. Все бърка и все повтаря "водач ни трябва, водач ни е нужен", но не би. Трудно е да се намери. Трябва да е хем достоен, хем голям, хем да не го засенчва. Не му е лесно на българина...
Така е, големите дървета го отнасят в буря.
Затова му е трудно на българина. И голям да си, пак е мъка. Мъка. Затова не му върви с водачите. Все водач гледа да намери, а накрая все карач ще се откаже. Българинът водач веднъж е имал и неговото име е Левски, Васил Иванов. Стане Левски отпреде и каже "Айде! Да вървим!" и тръгне. Ходи, ходи, а като поспре и се обърне... Отзаде празно. Нема никой. Всички избегали.
Сигурно поради това българинът се радва и на карачи. Стамболов например.
Друго си е да застане изотзаде, да изока "дууу, жено шашава" и да ги подкара. Той отзад, като пастир - те отпреде... като тигри.
После слага Левски редом Стамболова.
Дълбока е народната душа, дълбока като локва.

събота, 4 август 2012 г.

Въпрос за тесни специалисти

Криза е. Всеки мрънка, че е на крачка от фалита. Някои вече са фалирали, а други са фалирали, но още не го знаят. Започването на нов бизнес е почти немислимо в тези условия, а запазването на вече съществуващия е предизвикателство. Фирмите се лутат в търсене на изход. Мнозина няма да оцелеят, а малкото, които знаят какво да правят не само ще преживеят кризата, но ще излезнат от нея по-силни... Стига да знаят какво да правят.

Типичният казус е малка производствена компания.
- служители - от 1 до 10;
- производство - лимитиран от производствените мощности обем, между 20 и 30 артикула;
- пазар - ограничен брой постоянни клиенти.

Пазарът се е свил от кризата и продажбите са паднали. Какво следва оттук-нататък?


В тази примерна ситуация се намират повече от половината малки фирми и не малко от средните предприятия.

четвъртък, 2 август 2012 г.

Има някакви заслуги все пак

За правителството става дума.
Почнаха да ме упрекват, че само негативно се изказвам за героичните усилия на гербавото правителство и реших да се поправя. Което е верно, верно е и е редно да се отдаде заслуженото на това правителство. То има някои забележими постижения, като това например, че успя да разбие тютюневия монопол. Не е обещавало да прави такова нещо, но монополът е разбит.

Като радетел за свободен пазар с минимална държавна намеса, не мога да не оценя резултата от акцизната политика на ГЕРБ. Резултатите са повече от категорични, когато става дума за постиженията по линия на разбиване на тютюневия монопол. Преди основните количества вървяха под контрола на правителството и то успяваше някак да събере акциз, ДДС и данък печалба от търговията с цигари, докато с повишаване на акцизите делът на държавата в този сектор се стопи няколко пъти. Преди незаконни цигари се търгуваха от, да го наречем мафията, а днес с незаконни цигари, хартии за свиване и тютюни търгува кой ли не, като почнем от старите организирани канали внасящи безмитни американски и канадски цигари, минем през новите с китайския внос и свършим с цигарените туристи, тираджиите, мюсюлманите от Западните Родопи и софийската цигания, които са се качили на тютюневия клон. Реално правителството само сдаде позицията.

Единствено ме притеснява малко цената платена за правителствените успехи срещу монополите. Вярно, че свободният пазар отлаби малко правителствената примка около пушаческото гърло, обаче нито стотинка от извънмонополното търгуване не влиза в бюджета. От търгуваните на черно количества не постъпва нито акциз, нито ДДС, нито се плаща данък печалба и почвам да си мисля, че малко се поизхвърлих с тази хвалба за героичните подвизи на гербавото правителство. Да не излезе само, че сега държавата прибира по-малко от търговията с цигари, отколко, когато струваха наполовина да речем.

сряда, 1 август 2012 г.

Историческата обремененост

Народното недоволство в арабския свят накара мнозина наблюдатели да направят аналогия със събитията в Източна Европа от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Други на свой ред побързаха да отбележат големите различия между източноевропейските и арабските процеси. В действителност обаче, големите разлики са в подробностите, докато в по-общ план сходствата доминират, тъй като и в двата случая говорим общества подложени на някакъв вид диктатура. Именно диктатурата е онзи фактор, който обуславя проявите на историческата обремененост. Диктатурата и нейната продължителност.
Времетраенето на диктаторския режим, на който е било подложено обществото, се оказва определящо за способността му за справяне след това, след падането на диктатурата. Видът на самата диктатура не е толкова важен. За потърпевшите в лицето на обикновения човек, това дали е налице режим подчинен на волята на един конкретен узурпатор и тесния приятелски кръг около него или пък става дума за идеологически подплътена диктаттура, е все тая, защото терорът и репресията са нещо обичайно и в двата случая. В условията на диктатура е нормално противниците да бъдат преследвани и систематично унищожавани. Именно тук се явява фактора време. Ако продължи дълго, диктатурата става въпрос на навик, нещо нормално и хората свикват, че нямат право на мнение, че изразяването на мнение е опасно. Свикват с това някой друг да решава вместо тях и когато режимът се срине и премине първоначлната еуфория, нещата се връщат в нормалното си русло - търсене на единствено познатото, на онзи, който да поеме нещата и със здрава ръка да управлява, както трябва. Търсене на следващия диктатор.

Ислямският свят
Иран остана някак встрани от събития в арабския свят и опит за промяна не се случи там, ако изключим безредиците няколко години по-рано. И все пак Иран е добър пример в подкрепа на тезата, че обществата подложени дълго на диктатура, са способни единствено на подмяната й с друга подобна. Иран никога не е бил свободна държава със свободни хора. Преди ислямаската революция да доведе на власт ислямската диктатура, там е имало друга диктатура, която е била предшествана от още по-друга диктатура. Свободни не са били и е някак нормално в момента, когато успяват да се отърват от поредния диктатор в лицето на шаха, иранците да заменят режима му с нов. Смениха едноличната диктатура с идеологически обоснована, но това не ги направи по-свободни.
В арабските държави е абсолютно същото. Без изключение народите на тези страни са познали само и единствено диктатурата. В продължение на стотици поколения се живели в условия, в които изразяването на мнение е водело до тежки репресии, преследване и смърт. Няма нищо случайно, че живели прекалено дълго в такива условия, хората там правят онова, което преди години направиха иранците - опитват се да заменят едноличния диктаторски режим с религиозна диктатура. Египет, Тунис, сега е наред Сирия да мине по-този път и положението няма да стане по-добро. Преди това беше Афганистан.
Хората не са виновни, че правят така - те друго не познават, а когато го видят им е чуждо, непонятно и трудно. Страхът от взимането на решение е така дълбоко втъкан в съзнанието им, че цялото им битие се подчинява на него.

Източна Европа
Близо четвърт век след краха на комунистическите диктатрски режими в тази част на Европа, анализаторите все още се лутат в търсене на обяснение за различния път, по който поеха отделните държави и различната скорост, с която се движат в развитието си. А обяснението е просто.
Народите в отделните държави са били подложени на различна по продължителност и степен на натиск диктатура. Що се отнася до времето на Студената война, там навсякъде е било еднакво. Или почти. В по-далечен исторически порядък, това обаче не е така и степента на историческата обремененост е различна при отделните народи. Затова посоката и скоростта на всяка държава са различни. Различната по продължителност диктатура се оказва определяща. За част от страните на Източна Европа периода е от порядъка на половин век, докато за други животът в условия на постоянен страх е от незапомнени времена.
Страни като Полша, Чехия, Словакия и Балтийските бивши съветски републики тръгнаха или поне се опитват да вървят по пътя към свободата, докато в Беларус, Русия и България хората търсят онова, което познават най-добре. Наистина не навсякъде процесите се движат еднакво, но разликата в посоката е очевидна.
В Беларус, където хората никога не са били свободни, на диктатурата се гледа съвсем нормално. Диктаторът не дава друго, а хората го приемат. В Русия е същото. А в България...
В България историческа обремененост има в изобилие и не само в резултат на комунистическия диктатрски режим доскоро. Още с освобождението нашите предшественици много бързо връщат реката в староро й корито, което се опитва да продължава до днес. Да не би да е плод на някаква случайност, това че един от най-хвалените е диктаторът Стамболов? Не, в това няма нищо случайно. Българинът е бил подлаган на терор и репресия откак се помни и подобно на иранците или арабите си търси онова, познантото положение, в което има някой по-горе, който знае. И не само това, ами се и страхува да има мнение, а повече от това се страхува единствено да го каже.
Дългото живуркане в условия на диктатура прави дълъг и труден прехода към нещо различно. Дори днес, когато има известни гаранции за свободата и правото на изразяване, мнозина сред нас се страхуват да имат мнение и продължават да търсят онзи по-горе от тях, който знае и може.
Но да не се заблуждаваме - положението е много по-розово, отколкото изглежда на пръв поглед.
След няколко години експерименти и опити да се намери правилната посока, българите си го получиха в лицето на Жан Виденов. Като, че ли разбраха, че така няма да стане и се върнаха към познатото - потърсиха за пореден път онзи, който знае и може вместо тях. Но не го търпяха дълго и при първата възможност го поставиха на мястото му. За Иван Костов говоря. Този политик е първата жертва на вътрешното противоречие на българина, който от една страна в синхрон с историческата си обремененост иска здравата ръка, но от друга страна не я иска прекалено. Иска някой, който да го води, но не и да го кара насила. В мномента обществото ни е в някакво средно положение между два стола - този на явната диктатура и онзи на свободата и демокрацията. Затова посотянно дава властта на разни кандидат-диктатори, но и много бързо ги слага на мястото им, когато започнат да се изявяват. Иван Костов не падна от власт, защото управлява лошо - напротив, тогава страната вървеше все още нагоре. Той си отиде, заради проявите на отвратителност, която демонстрираше непрекъснато. Заради това ще си отиде и Борисов. Менторстването, постоянното поучаване и размахването на пръст са сигурна гаранциа за провал на всеки политик в днешните обществени условия.

Нашето общество се развива по-добре отколкото има дадености за развитие, като се има предвид на какво е бил подлаган народа ни в продължение на хилядолетия. Надживяваме историческата обремененост нелошо. Изобщо не се справяме лошо, но можем и по-добре.