Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 25 септември 2012 г.

Все пак ще го бъде

Работното заглавие е "На какво да учим децата". Без въпросителна. Първо си дадох сметка, че ще се прочете от малко хора. Темата заслужава много повече публичност. Разколебах се, дали изобщо да почвам тази публикация. След това ми мина, че мога да претупам, както често се случва - кратко, семпло, без въпроси, без отговори - лесно за смилане. И без друго ония, които могат, ще разберат от половин дума. Останалите... и да им го нарисувам... Мина повече от седмица, откакто се роди идеята да пиша за образованието. Все пак реших да го направя. И не само - реших да бъде, както трябва. Да го напиша за себе си и за всеки, който цени добре направените неща. Претупването в случая, би било проява на не достатъчно уважение, към читателя и към мен самия. Не и този път. Публикацията ще я има и ще се постарая да е на ниво. Обещано :)

Как си го представя Умника (произволно избран умник)

33,3 млрд. лв. банкови депозити
всеки втори има банкова сметка, по която му се начислява лихва
данъкът върху лихвата би бил политическо самоубийство

сряда, 19 септември 2012 г.

Неоптимистично

Рано или късно проблемът с буйстващите мюсюлмани ще намери своето логично военно решение. Войните, откак свят светува се водят със средствата, с които воюващите разполагат към дадения момент. Воюва се с каквото има, а буйстващите мюсюлмани се стараят да имат от най-якото възможно. И те искат да имат, но не да плашат, че го имат, а да го употребят по-директно. Военният сблъсък е въпрос на време и като се има предвид характера на буйстващите мюсюлмани, то въпросът ще бъде решен едва, когато една от страните изчерпа своя човешки ресурс. А човешки ресурс има много и от двете страни.
Различията в мирогледа с толкова непреодолими, че единственото работещо решение изглежда военното. Въпросът е не дали, а кога.

понеделник, 17 септември 2012 г.

Входиране в дисциплинирането

Колкото идиотски звучи, токлкова е идиотско в действителност. Преди дни засичам по телевизията да се говори, че трябва да пазим децата на пътя. Мисля "това са нашите деца" или "вашите", или "твоето", няма значение - идеята е хубава. Не е хубаво другото. Разни хора, като мен хвалеха начинанието пред камерата и непрекъснато повтаряха как трябва да сме дисциплинирани на пътя, да спазваме дисциплина, да се дициплинираме, да имаме дисциплинирано отношение към децата...

И си помислих - защо да сме дисциплинирани, като можем да бъдем внимателни. По-осъзнато ми се вижда и по, не знам как да го кажа, но ми се струва, че да пазиш някого, не само децата, а и останалите хора заради самите тях, струва много повече от това да ги пазиш, защото ще бъдеш наказан, ако не го правиш.

вторник, 11 септември 2012 г.

РУСОФИЛИТЕ

Както всяка година и тази русофилите в България организираха годишната си сбирка. В България има русофили. Има и русофоби. Русофили има отпреди освобождението, главно заради сходния произход и общата религия на двата народа и поради таените надежди, че Дядо Иван ще ни избави от вековния душманин. По-късно русофилството придобива политическо измерение. На сцената се появяват и русофобите.
Завръзката е чествания преди дни национален празник - Съединението и последвалите го събития. Руският цар не останал доволен, че българите на своя глава, без да го питат, решили да се съединят. Троснал се и наредил на Сърбия да отмъсти за унижението. Последвала войната, известна ни, като Сръбско-българската война. Българите победили. Било трудно, било много неочаквано, но българите победили Сърбия. Във войната участвали и много доброволци - от петнайсет годишни деца, до старци на преклонна възраст. Но историята не свършила дотук. Последвали още събития - преврати, контрапреврати, извънредни положения и диктатура. Все в името на народа и за благото му. Съединените неотдавна българи започнали да се разединяват. Появили се русофобите, които с всички сили и средства искали да спасят българския народ от Русия. Те били твърди и непреклонни в делото си. Отрязали не една или две русофилски глави в името на победата над злите сили. Най-известният сред русофобите бил Стефан Стамболов, когото и днес мнозина считат за национален герой. Клали и бесили русофобите и окото им не мигвало - в името на благото на народа.
Народа никой не се сетил да го попита. Всъщност сетили се били, но ги било страх, че великата любов към Русия може да обърне колата. И му отнели думата насила.

Дори днес, много години след ония срамни събития, българите продължават да се делят на русофили и русофоби. За щастие с времето редиците и на двете групи са оредели значително, но не и яростта, с която отстояват позициите си.
Сега си мисля, че това можеше изобщо да не го обсъждаме, ако някога, преди много, много години, някой не беше решил, че народа ще си навреди, ако сам реши накъде да поемем.

Лесно ми е да си го представя.
Съединяват се, защитават се и обичат Русия, а след това същата тази Русия им казва, че не може.
Изводът е, че отказът от демокрация, пък било то и "за доброто" на народа, след това се плаща прескъпо. Убеден съм, че ако бяха играли по правилата и бяха оставили хората сами да решат, днес думата "русофили" нямаше да съществува в политическия речник на българина.

понеделник, 10 септември 2012 г.

Четиресет милиона, триста хиляди... Искате ли да посмятаме?

Телевизия би ти ви снощи съобщи, че започва раздаване на хранителна помощ за социално слабите граждани. За целта са били отпуснати пакети с храна за 300,000 човека. В доброто дело участват доста институции и организации и няма как да бъде иначе, след като научаваме, че стойността на въпросните помощи е 40 млн. лева. Четиресет милиона лева са много пари за усвояване, ама много наистина.
Искате ли да посмятаме?
Разделяме 40-те милиона лева на 300-те хиляди пакета.
Горките социално слаби ще се претрошат от влачене на брашно, макарони и ориз за 133,33 лева.
Ако тази "евтина" храна не е предвидена да плати следващите избори на управляващата партия, то би следвало Бойко Борисов лично да изпотроши главите на въпросните "благотворители" и да уволни Мирослва Найденов незабавно.

Информация за далаверата може да намерите тук и тук.


P. S. - 11:21 часа
Държавата би могла да подпомогне същите тия хора, като издаде емисия купони на стойсност 40 милиона, раздаде ги на подпомаганите и след това си ги изкупи обратно от търговците на храни. Само че, тогава няма да има обществена поръчка и няма да може да се краде. Грубо сметнато по това, което е обявено като помощ и стойността, на която тя възлиза, ще се окаже, че да бяха взели продуктите от лавката на аерогарата, пак щяха да бъдат с по-нормални цени.

неделя, 9 септември 2012 г.

Къде отива Европа

Лятото свършва и атаките срещу Гърция бяха подновени. Началото сложи президента ван Ромпой, като заяви, че членството на Гърция в еврозоната е необратимо. След това дойде и новината за понижаващото се доверие в ЕС, поради свиване на потреблението. За финал преди няколко дни от ЕЦБ съобщиха, че стартират Outright Monetary Transactions - програма за безлимитно изкупуване на облигации. Планираното бъдеще на Европа не изглежда много розово.

Амбициите и тревогите на европейските първенци са разбираеми. Личните им позиции са пряко зависими от централизацията на Европейския съюз. Разбираеми са желанията и стремежите им към засилване ролята на оглавяваните от тях европейски структури и няма да подбират средствата, с които да постигнат целите си. Защото без водещата позиция на ЕЦБ и ЕК, тези хора не значат нищо, те са никои. Тях не ги устройва сегашното разпределение на влиянието в Съюза. Не ги устройва ЕС да бъде съюз на споделящи икономика, територия и отбрана, но все пак суверенни държави. Висшите европейски чиновници искат централизация на властта в ЕС, която да се предава по писани от тях правила и процедури, в разрез с демократичните традиции, интересите на различните държави и на отделния човек живеещ в Съюза. За това е цялата драма свързана с бъдещето на еврото и с непоправимото положение на Гърция.
Планираното от брюкселските костюмари бъдеще на ЕС, кореспондира пряко със съществуването на единна европейска валута под тяхната власт. Без еврото, така желаната от тези хора централизация, няма как да се случи.
Освен икономическо средство, парите също са и много силен политически инструмент. Който владее контрола над тях, той ще притежава властта, независимо от принципите за демократичния произход на властта в съвременния свят и в частност в Европейския съюз.
Не е чудно, че при тези дадености, хора като Барозу, Драги и ван Ромпой проявяват повече от старание да спасят еврото, вместо да оставят нещата на естесвения им ход. Самото евро дори в този привидно тежък случай, какъвто е случая на Гърция, не е в опасност. Излизането на Гърция от еврозоната не може да сложи край на общата европейска валута, но ще отвори кутията на пандора, а от там ще се покажат много неприятни за радетелите на европейската централизация неща. Ако Гърция излезе, това ще е ясен знак, че европейските бюрократи и чиновници нямат ресурс и авторитет да запазят целостта на зоната. От тук нататаък те спокойно могат да забравят всички свои властови амбиции и намерения. В това е голямата трагедия.
И нищо чудно, защото единствено властовите позиции на тези хора, са онова, което ги легитимира пред света. Нима някой знаеше кой е Херман ван Ромпой, преди да бъде поставен за президент на Съюза? Едва ли. Вероятно и в родната му Белгия мнозина не са подозирали неговото съществуване. В такова положение се намират почти всички представители на европейската власт.
Кой беше чувал дори за Кристалина Георгиева и щяхме ли да знаем за съществуването й, ако не беше поставена за европейски комисар?

Натискът върху Гърция за оставане на страната в еврозоната започва да придобива някакъв смисъл, нали? Този натиск ще продължи, докато нещо не се счупи. Защото, колкото и абсурдно да изглежда, на първо място ламтящите за постове и власт евробюрократи избързаха със създаването на еврото, а от друга страна, конкретно за Гърция изхода от тежкото положение може да мине само по два пътя - страната да достигне практически невъзможните за състоянието й, критерии за членство в зоната, или да се оправи лесно и безболезнено, като я напусне и учреди своя самостоятелна валута, в синхрон с икономическите реалности и условия. Второто, както стана ясно е немислимо за Ромпой, Драги и Барозу. Да не забравяме и Меркел, която вероятно вече се вижда в ролята на някакъв свръхканцлер на централизирана Европа.

Отстояването целостта на еврозоната може би не е невъзможно, но дали Европа и ние сме готови да платим цената. Обявеното от Драги безлимитно изкупуване на облигации, практически означава включване на машините за печатане на пари. Цената, както се вижда ще бъде висока.

събота, 8 септември 2012 г.

Най-опасното животно в гората

е:

мечка
вълк
блед човек с пушка
мургав човек с брадва
смоляновска бабичка
ято стършели
Гоце Бракониера
олигофрен с кибрит - драсва клечката и дим, дим, дим, дим, дим да го няма

сряда, 5 септември 2012 г.

Когато се каляваше железото и се развиваше транспорта

Машиностроително предприятие в някогашния Михайловград трябвало да си набави желязо. Било свършило в склада и решили да отидат да вземат от Лом, но някой казал: "Не може, ще идете до Варна!". Дядо Нено ги разказва тия истории. Бил по онова време във въпросното предприятие и лично е видял как стават нещата. Имало било директива да се развива транспорта, затова михайловградските машиностроители трябвало да купуват желязото от Варна. Тогава не се е казвало директива, друго е било, но бистрите умове седящи зад съответния документ са били досущ сегашните. Лом е на има-няма 50 километра, а Варна е на пичка си майчина, но като има директива - трябва. Не знам, ако се беше случило дядо Нено да е бил на работа във варненската корабостроителница в оня момент, дали нямаше да ми разказва как са експедирали камази до Лом за ламарина. Най-вероятно.
Здраво се е работило някога, а не като сега. Здраво и залудо (смех).

събота, 1 септември 2012 г.

Бъдещето през погледа на киното

Темата за бъдещето е една от многото, с които киното се занимава от години. В почти всички произведения след "1984" бъдещето изглежда обречено на високотехнологичен, здравен или обикновен фашизъм.



Всички изображения са от Уикипедия