Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 30 октомври 2012 г.

Освободителната война

Историкът в мен се поразбуди, когато чух в предаването по телевизията оня израз - завоевателна/освободителна война. Няма освободителни войни, поне от гледна точка на нападателя. Войните винаги са завоевателни, а другото е въпрос на свободни интерпретации. Винаги целта е да се завоюва територия, над която да бъде наложен повсеместен тотален контрол и управление на ресурсите - природни дадености, местоположение, хора. Това е основната цел на всяка война. В случай, че постигането й е невъзможно и по някакви, най-вече политически или ресурсни причини първата цел не може да бъде постигната, следва низходяща градация, като - установяване и подпомагане на приятелско настроено управление над завладяната територия; извличане на политически и икономически ползи; престиж - в случай, че и това не е възможно; потупване по рамото - ако съвсем не е възможно (случаят на Русия след Руско-турската война).

неделя, 28 октомври 2012 г.

Електорални промени

Докато чета политическия анализ на едно от електронните издания, си давам сметка, че и медиите отписаха хората. Просто ги извадиха от политическото уравнение. Политиците отдавна са го сторили, а сега и медиите. Може би допускат грешка, а може и в България това да е начина - кой знае. Факт е, че човешкият фактор се пренебрегва в този момент. В същото време хората са основния политически ресурс. Очевидно има изместване на смисъла от правенето на политика, а на хората се гледа, като на някаква даденост - константна величина, която чака да бъде употребена. Очевидно е и друго - това не е така, действителността не е такава, човешкият елемент в политиката не е постоянен нито в количествен, нито в качествен смисъл. Показват го резултатите и липсата на точна прогнозируемост.
Хората се променят, а това води до промени в електоралните им предпочитания. За времето от четири години, колкото е стандартния период между два избора в българската политика, много неща са се променили по отношение на човешкия елемент. Дори математически промените са видни - около 400 хил. души са взели своя еднопосочен билет към чужбина или към "онова място", а вместо тях са се появили нови към 280 хил. Съвсем нови хора са попълнили местата на липсващите. Това е довело и до качествени промени. Нови хора - други потребности. Междувременно значителна част от останалите също се е променила в една или друга посока. Това от своя страна е променило политическите им възприятия, което означава, че ако днес вземем дадена група от хора, същите хора, които са били в период от четири години назад и ги накараме да вземат решение по въпрос, за който са решили преди четири години, то днес резултатите няма да съвпаднат. Просто хората са се променили.
Това е неизменен процес, който неминуемо дава своето електорално отражение и пренебрегването му е несериозно. Несереизоно е самото пренебрегване на хората, когато става дума за политика.

Тротоарно право

Не, никого не са били на тротоара. Е, може и да си били някой, но не за това ще стане дума сега.
Думата е за предстоящата зима и поредната порция неволи за така наречените собственици на тротоара, на които за пореден път ще бъде напомнено, че са длъжни да го чистят от падналия сняг. Който не си чисти тротоара ще бъде глобяван.
Нормално, позната ситуация.

По същество на въпроса.
Ако сложиш сергия на тротоара, от общината идват да те таксуват - плащаш тротоарно право. Плащаш пари на общината, а не на собственика, пред чиято къща си опънал тезгяха. Плащаш и в случай, че сложиш сергия на тротоара пред собствената си къща.

Плаща се на общината, защото е собственик и защото е на власт, и защото иска пари, и закона така казва, и така нататък. А през зимата дължиш на общината ангария - или това, или идва да те глоби, задето не си почистил нейния тротоар - оня същия, за чието ползване плащаш тротоарно право на тази същата община.

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Що ли не осъдят общината?

Новинарските потоци ни залаяха с оптимистични сведения за успехите на Столична община с проблемното паркиране, след въвеждане на така наречените "Синя" и "Зелена" зона. Цели двадесет и пет процента незаети паркоместа. Еми, БРАВО. Браво на Столична община. Браво, че успя да се справи с проблема.
Същите новинарски потоци постоянно ни заливат и с не толкова оптимистичното настроение на живеещите във въпросните зони. Протестирали били срещу добрата община, задето не им дава да си паркират колите пред домовете, а общината от своя страна не им давала да си паркират, защото... Хм, нямало места.
Да се чуди общинския чиновник, що ми е да подстрекавам към съдебно преследване срещу общината, след като не е мой проблем. Нито живея в района, нито се налага да паркирам в него и сигурно нямаше и да знам за изложения квартален проблем, но не би - новинарския поток ми набутва всяка вечер информация през екрана, та проблема един вид става и мой. А който има проблеми си ги решава.
И ето, че решението само идва - общината лъже, общината събира пари за паркиране и вдига колите на живеещите на лъжливо основание. Ясно е, че места има повече, отколкото са нужни и следователно няма никаква причина живеещите в района да плащат паркиране пред дома си, така както никой не плаща за да паркира колата пред дома си.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Син хейт, червена отровка

Мразя синия политически хейт в мрежата. Обикновения ми харесва, особено ако е умно направен, но синия го мразя. Мразя го не, че е син и политически, а поради една семпла за разбиране причина. Тези изглежда чакат по някакъв начин, ако може така да го материализират някак си и да заблажат от него. Пък то природата го е направила как да бъде и от лайната най-много някоя отровка гъбка да излезе. Най-много това и най-вероятно да е от вида поредна червена.

Обречени на стрес и запек (смех)

Трябваше днес да ходя насам-натам, да върша това-онова, но снощната вечеря малко промени плановете ми за деня (смех). И тогава ми просветна за ония мениджърчета, младши-съдружници разни и други такива кадри. Тия са обречени на стрес и запек фореваа. Колкото повече му се е надула работата, толкова по-малко смее да се навечеря с нормална храна. Не че пицата, хамбургера и пилешките кълки е лошо, ама да се яде само такова си е чревно самобичуване (смех). Онези дето се возят в трамвая, вероятно много им завиждат, като ги видят да минават с новите си джиплета покрай тях, обаче... Обаче, колкото и да му се иска на някой да бъде на мястото на един такъв, да не забравя, че петте бона заплата не го правят нищо повече от заменима гайка. Наемниците с кайенчетата от своя страна се дуят на тия от трамвая, но са много наясно, че не могат да отидат до кенефа, когато ги напъне (смех). И нагъват хамбургери по цял ден, а като се повредят, собственика ги изхвърля и си взема нови.

събота, 20 октомври 2012 г.

Кръц ръцете, а после - извинявай

Дядо Нено разказва добри истории за едно време и винаги го слушам с удоволствие. Тия дни пак имах щастието да чуя нещо интересно.
Случката е станала в тъмните дебри на "едното време". Някакъв човек бил счетоводител на "Наркооп", "Селкооп" или ТПК. По някое време правили ревизия в предприятието и разкрили кражби. Някой бил краднал пари. Имало следствие, после съд и човека отишъл в затвора. Прекарал там около година и половина. През това време бил разкрит истинския крадец и нашия герой получил, както си му е реда - помилване, реабилитация и както е било някога по процедура. Бил напълно оневинен и пуснат на свобода. Разказвал, че не са го мъчили или нещо такова, но му е било много криво, че са го обявили за престъпник без да е виновен.
По тоя повод се заговорихме с дядо Нено за Крумовите закони или за иранските. Какво би станало с тоя човек, ако за кражба режеха ръце.

Без "ама", "но" и "ако"

Въпросът е
Имат ли право хората сами да решават какво харесват?

Или има и неща, които са длъжни да харесват, иначе.... И нямат право да казват, ако не ги харесват, иначе....

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

По свой образ и подобие

Интересът ми към начина, по който хората избират не е от вчера и изводите винаги се повтарят. Има определен модел, по който решават и той е универсален за всички хора по света. Става дума за местата, където хората все пак имат право и възможност да избират. Навсякъде без изключение хората избират някой и винаги избраникът им е на средното ниво за обществото. Или малко над, или малко под, но разликата не е драстична.
Американците измислиха демокрацията, но и те не могат да избягат от защитните механизми наложени от еволюцията. След броени дни ще избират между двамата кандидати, които въпреки и различни, са близки до средното за американското общество ниво. Те не са изключителни, те са обикновени с малко повече късмет и напоритост. Един изключителен кандидат не би бил приемлив, както за отделния човек, така и за цялото общество. Прекалено умният би застрашил обществото. Човешките качества като завист, злоба и ограничесност на мисленето, действат като защитни за обществения организъм. Когато човек види някой много по-умен, много по-богат или много по-хубав от него самия, той инстинктивно реагира като на заплаха. Той вродено знае: По-умният, по-красивият и по-богат човек винаги ще има презрително и незачитащо отношение към по-долния от него. Така е навсякъде. Затова американците ще избират между Обама и Ромни и никога не биха си помислили да гласуват власт и доверие на някой, като парализирания английски учен, който има славата на човек мислещ в n-на брой измерения.
Не биха гласували доверие, власт и права на подобен човек, не заради недостатъците му, а заради неговите предимства. Никоя съвременна държава, в която населението се ползва от правото да избира не прави изключение.
Хората винаги избират някой, на когото искат да приличат. Избират себе си, каквито биха искали да бъдат и никога не избират някой прекалено различен.

петък, 12 октомври 2012 г.

Следва да се замислим

Дали едно място е приятно и хубаво за живеене, зависи главно от хората. Планините, горите и езерата не са за пренебрегване, но те са второстепенни. Главната роля е на човека. България има природни дадености, но не е много добро за живеене място. Следва да се замислим - защо?

сряда, 10 октомври 2012 г.

Забранено, разрешено, задължително - познай липсващата дума

Може и в обратен ред, но признаците са на лице, когато се избяга от златната среда даваща право на избор.
Отношението към Вероучението и Пушенето са добри нагледни примери за наличието на някой от видовете. Пламен ще ме извинява, но видовете са повече от един. В това число влиза и либералния, нищо че не бил дефиниран. И без друго всичко извън класическия италиански не е дефинирано, а често се случва да се практикува и без идеологическа обосновка - това не го прави по-малко валиден.

Но да се върна на вероучението и пушенето.
Вероучението вече премина през първите две фази - беше забранено, сега е разрешено - който иска го ползва, но малко искат и това води до там, че и в този момент някакви, които не могат да попълнят паството си, поради очевадната нелепост на проповядваните от тях дивотии, искат да го направят задължително. Както е било едно време. Днес го раздават "по-либерлно" - щом има за нас, съгласни сме да има и за другите. Тоест някое еврейче няма да го карат да се кръсти, но под строй ще го карат да изпълнява някакви други заклинания. Така и арменския поп ще е доволен, и еврейския ще е доволен, и оджата, само за сектата на Муун дали ще се навият да отпуснат квота, щото не е традиционна, квото и да значи това. Принципно дивотията си е традиционна отвсякъде, но да не отварям друга тема.

По подобен начин пушенето и отношението на държавата към него премина през няколко фази и вече е близо до крайния си етап - да се превърне в престъпление. Първо беше разрешено, след това ограничено, а отскоро е забранено. В това число и на собствена зема.


Характерни и в двата случая са две неща. Акцентът върху полезността и/или вредността, като аргумент за забрана или задължение е първото. Второто е грижата за някой друг, да го наречем ближния.
Примерно, ти си ми ближен и всеки ден страдам за теб, когато те видя да пушиш и те чуя да богохулиш. Ближен си ми, мило ми е за теб и за твое добро ще ти забраня да пушиш и ще те задължа да ходиш на курс по исусаджийство за начинаещи. Аааа да, всъщост дядо ти е бил мюсюлманин - отиваш за обработка при Настрадин Ходжа, извинявай за недоразумението.

От отношението на населението към въпросните (и всички други) запрещения и задължения, личи що за стока са хората в качеството им на общност.

Ако трябва да изпадна в крайност...

Ако трябва да изпадна в крайност, бих казал, че съвеременното българско общество е като самуиловата армия - на сто слепока, един с едно око - и на тоя един се пада да държи кервана в пътя.

НО НЯМА. Няма да изпадам в крайност, защото така е с всички народи, не само с родния. Чат-пат се намира някой, който преди да бъде смазан от основната маса "слепоци", ще успее да избута един камък - образно казано камък, на който да стъпи и да се надигне малко над останалите, а след това да ги издърпва един по един на горното стъпало. И това не благодарение, а въпреки тях.

понеделник, 8 октомври 2012 г.

Борбата с кризата е безмилостно жестока

В Америка има криза и във Франция има криза. В Америка, който изкара пари над определена сума - плаща значително по-ниски данъци върху нея. Във Франция се върви към обратното, а може вече да се е направило, така че, който изкарва над определена сума - да плаща 75% данък върху нея.
В България също има криза и често се прави, както е направено в някоя европейска държава или в Америка - а сега де, да ви видим :)

неделя, 7 октомври 2012 г.

Българските и американските мечти

Американската мечта няма нужда от големи разяснения - успех, богатство, известност.
Българската мечта е друга работа обаче. Всъщност българските мечти са две - НРБ на три морета и Солунската митница. Първата е "досие Х" - никаква връзка със здравия разум. Втората изглежда по-земна, но мечтатели много, а митницата е само една.

петък, 5 октомври 2012 г.

Да сритаме умрялото куче!

Очертават се поредните славни дни за славната ни войска. Росен Петров има да изтъква героични подвизи и да брои топове. Смех. Не е смех, че Турция има проблеми със Сирия и явно ще ходи да бие. И България ще трябва да бие - съюзници сме все пак. Един за всички - всички за един. С времето мускетарския принцип е претърпял развитие, но в основата е същото и ако нападнат един от нас - нападат всички. Турция има проблем със Сирия, значи всички имат проблем със Сирия. Сирия е един голям проблем по принцип и си търси боя. Щом трябва - ще бием! Като мускетарите или не баш, важното е бой да има. Аз съм войньик! Туае. Така казваше един надъхан в рекламата за наемници, пардон - за професионални убийци. Пак пардон - професионални войници. Професионална армия, нима? Аню Ангелов каза, само за протокола да отбележим, че това е действащия в момента военен министър, та Аню в прав текст каза, че пенсия ще има само за професионалните - да се разбира онези с военно образование. В прав текст каза това, а в неправ приравни "Аз съм войньик! Туае." с обикновена наемническа измет. "Рейнджърите". Друг един пък беше казал, че ще коля, ще беси, каквото има да се прави. Те от своя страна казаха, че са го уволнили, щото петнял имиджа и светлото име на БА. БА. Онзи беше офицер, а какви ли ги вършат ония без право на пенсия... Бойният дух се калява в битка. Нека идат момчетата, нека побият малко в Сирия или каквото там правят наемниците. Да идат да изкарат по някой лев, че пенсионния фонд нещо девалвира, пък и да си имат занимания, че в последно време само тревожат нашето Слънце с намеренията си за протести.