Както вчера се заканих, така и започвам да го изпълнявам - включвам се в дебата по предложението свързано с отпадането на "без право на замяна". Май трябва да потърся друга дума, че току-виж "заканата" ми докарала някое обвинение. Шегичка. Въпреки, че идиоти в правораздаването не липсват. Упс, май уроних престижа на националното правосъдие. Така, налигавих се, мога да продължа малко по-серизно.
Вече споменах, че преди всичко друго е хубаво да помислим и да си отговорим, всеки сам за себе си на някои въпроси. За смисъла на провосъдието. За целите, които преследва. За някои други неща. Ще се опитам да ги подредя някак. Ще дам и някои примери, а други преднамерено или неволно ще пропусна, но преди това ще споделя впечатленията си от чутото по въпроса до момента.
Хората се гневят на предложената поправка. Други се възторгват предварително. А някои отговорни фактори вече се изказаха, че промяната е формална и нищо няма да се промени по същество. Което ще рече, че промяната е подмяна, тоест отбиване на номер, колкото да се каже, че няма да има формални основания да съдят РБългария в ЕСПЧ. Имена няма да споменавам, защото съм... не съм излишно храбър.
Да видим хората какво казват. Първо да спомена, че в рамките на този обществен дебат, най-малко ще се чуят нормалните мнения на нормалните хора. Ще се чуят основно мненията на фанатизираните застъпници и на някои магистрати с мисионерски наклонности. Мнението на последните ще е определящо, което обяснява състоянието на правосъдието ни, но това е друга тема. Иначе гласовитите са крайни. Едните, грозно ще прозучи, но пикат газ, само да се заговори за въпросната, макар и формална промяна на закона. Другите казват, че е правилно, че е европейско и че такава е тенденцията в световен мащаб. Лично за мен е много интересна интерпретацията на отпадането на "без право на замяна", като безусловна амнистия - дайте да ги пуснем, дайте да им дадем медали, като убият някой - такива реплики могат да се прочетат във форумите. Същевременно дори и най-лекия намек, че е добре да се обмисли първо, а после да се действа, се приема "на нож", все едно съдържа позиция "за" или "против".
Може би мисленето е трудно и предлагането му се приема за застрашаващо?!?
Въпросите, които е хубаво да си зададем остават за довечера.
петък, 30 ноември 2012 г.
четвъртък, 29 ноември 2012 г.
Без право на замяна
Президентството и БНТ се опитват да възбудят обществен дебат за наказанията на осъдените престъпници. Попова предложи да отпадне прословутата фраза "без право на замяна" от доживотната присъда, но широк отзвук на този етап не се забелязва. БНТ повдига този и сродни въпроси в предаването "Студени досиета", където магистрати, журналисти и свещеници обсъждат темата за смъртното наказание, доживотния затвор и други. Политици движещи се по периферията на легитимността призовават за връщане на смъртното наказание. Петко Симеонов - либерален политик от миналото, се изказа във фейсбук против предложението на Попова. Тепърва ще се виждат и чуват мнения по това и по останалите предложения засягащи правосъдието, но преди да се отговори, какви трябва да бъдат наказанията, е нужно да бъдат зададени някои въпроси в рамките на този дебат.
Използвайки възможностите на скромната си трибунка и аз ще се включа в обсъждането.
Току-що БНТ съобщи, че правосъдния министър Ковачева се е изказала в подкрепа на отпадането на "без право на замяна".
Използвайки възможностите на скромната си трибунка и аз ще се включа в обсъждането.
Току-що БНТ съобщи, че правосъдния министър Ковачева се е изказала в подкрепа на отпадането на "без право на замяна".
понеделник, 26 ноември 2012 г.
--- (малък политически коментар)
СДС умря, но не днес, вчера или миналата седмица, а още в далечната 1997 година. Годината, в която яхна протеста и ползвайки се от липсата на алтернатива взе властта. Умря съвсем скоро след това, когато използва дадената му от народа власт за съвсем други цели и закри по възможно най-безпардонния начин едно сатирично политическо телевизионно шоу. СДС се обиди, разгневи се и си отмъсти. Точно тогава тръгна надолу, но не за да набере скорост, а за да може да се изтряска с всичка сила. Не им хареса на облечените във власт седесарски вождове, как предаването отразяваше техните постижения и след първото излъчване го закри. Не им хареса Надето на кола - сатирична реакция на случилото се дни по-рано взаимодейтвие между външната министърка Михайлова и немския канцлер Кол. Не им харесата, че Елена вика Ваньо да яде боб. Не им хареса и пародията, в която Шмайзер виси на Лостов.
Не им хареса и си отмъстиха, като дръпнаха шалтера. Точно в онзи момент СДС умря. През следващите четири години само се устабили на новото си положение и толкова. Не им е виновен нито Симеон, нито международното положение - такива са, толкова могат, такава е природата им. Гнусновата. Което обяснява как след едно що-годе прилично управление, особено сравнено с предходното на БСП и Виденов, СДС успя да загуби две трети от подкрепата на хората. Трябва да си много отвратителен и много глупав, за да загубиш двама от трима подкрепящи те, без да си им причинил глад, война или друга очевидна катастрофа.
Не им хареса и си отмъстиха, като дръпнаха шалтера. Точно в онзи момент СДС умря. През следващите четири години само се устабили на новото си положение и толкова. Не им е виновен нито Симеон, нито международното положение - такива са, толкова могат, такава е природата им. Гнусновата. Което обяснява как след едно що-годе прилично управление, особено сравнено с предходното на БСП и Виденов, СДС успя да загуби две трети от подкрепата на хората. Трябва да си много отвратителен и много глупав, за да загубиш двама от трима подкрепящи те, без да си им причинил глад, война или друга очевидна катастрофа.
Никой не е по-голям от хляба
Поговорката за мнозина изглежда пресилена. Други я приемат прекалено буквално. За трети звучи демоде. Хлябът като метафора за храна е бил и си остава водеща мотивираща сила в икономиката. Пряко или косвено по-голямата част от икономиката се върти около храната - добив на суровини за хранителната промишленост, средства за производство, транспорт, метали, горива, руди, търговия, опазване и защита на изброените - оръжейна индустрия и военни структури, и така нататък. Ако има нещо сигурно, освен смъртта и данъците, то несъмнено е това, че храна винаги ще се търси.
петък, 23 ноември 2012 г.
"Икономиката, Глупаци!" - избори под знака на ТРЗ
Слабият икономически растеж, високата безработица и ниската платежоспособност на населението ще бъдат ключови по време на предизборната кампания идното лято. След четири години също. За след още четири - много вероятно. Преди всичко икономиката, въпреки че провалите на политическо ниво не са един или два. Ако направим антология на провала, няма как да не забележим приемствеността, която върви трето десетилетие.
Провалите в образованието, правосъдието, енергетиката, корупцията на всички нива във всички видове власти и администрации, дефицитите в политическото представителство, здравеопазването и демокрацията, като цяло са съществени, тежки и последователно предавани от едно правителство и парламентарно мнозинство на следващото, но те бледнеят пред провалите по отношение на ТРЗ - труд и работна заплата. Така е и няма как да бъде иначе, защото всеки от споменатите проблеми е тежък сам по себе си и наистина всеки човек, когато се сблъска с корупцията на едно или друго ниво или опре да търси медицинска помощ и лечение си дава сметка за положението, но това така или иначе не е ежедневие, а само понякога. В същото време безпаричието и липсата на социална сигурност са перманентни. Това са сериозни проблеми, пораждащи разнообразни последици, като чувство за безнадежнодност, а основният резултат е постоянен стрес и страхове за бъдещето. Много показателно е и всеки ден чуваме по улицата или виждаме по телевизията, как някакви хора плачат, че не са получавали заплата с месеци, а понякога и с години. Други работят за четиристотин лева, често по 60-70 часа седмично и крият лицата си от страх да не бъдат уволнени, когато разказват за неволите си. Това не са свободни хора.
Казано с други думи, стабилното замитане на проблема ТРЗ под килима в продължение на десетилетия е обществен, а не частен проблем на онзи, когото е сполетяло такова нещастие. Седим върху социална, икономическа и политическа бомба, а правителството не прави нищо да я обезвреди. Всъщност, всички български правителства през времето, за което имам съзнателен спомен, тоест всички от падането на тоталитариза насам са така. И ако положението беше ударило някакво дъно щеше да е добре, но виждаме, че броя на маргинализираното налселение по ТРЗ-причини расте.
Грозната истина е, че българските правителства, в това число и сегашното нямат адекватно поведение по въпроса. За стратегия и визия да не говорим. Видимите действия включват формално местене на проблема от единия крачол в другия и от много години се изчерпват до няколко доказано неефективни практики.
Първата група действия, са действия по отношение на хората и се отнасят основно до безработните. Те включват крайно съмнителни от гледна точка на резултатите практики, като - плащане с обществени средства, а в последно време и с европари на квалификицанионни курсове и изплащане на социални помощи извън обезщетенията при съкращение. Последните касаят закоравелите безработни, които срещу смешно ниски помощи се подпират по няколко часа месечно на метли и лопати. Де факто това е отбиване на номер, както от страна на държавата, така и от страна на подпомаганите хора. И най-важното е, че не им решава проблема - нито влияе на статистиката за безработицата, нито оправя финасовия статус на ангажираните безработни, нито пълни дефицитите в осигурителните фондове, нито създава продукт. Единственото доказано е, че се разходват пари.
Втората група действия от страна на държавата, е от действия насoчени към фирмите и тук вече виждаме известна изобретателност. От една страна държавата се опитва да реши проблема с ниското заплащане, като прибягва до репресивни методи и определя минимална размер на минималната заплата. Същевременно няма никакви механизми за контрол над ситуацията и да, хората си получават определения минимум, но работят по час-два допълнително. Другата глупост е така наречената субсидирана заетост. Очевидно прилагането на този подход е свързано със заблуда, че това е средство за справяне с безработицата. Някой слабоумен го измислил преди няколко правителства и идеята се възприема добре и от следващите. Накрая става така, че едни други хора вършат същата работа, но получават минимума платен от държавата, а онези, които преди това са разботили сега са на борсата и вземат обезщетение за безработица. Гледащите телевизия знаят, че безработицата не ще и не ще да свърши - значи всеки, не е нужно да е "специалист от министерството", може да заключи, че това не работи.
Като извод се очертава много затънтена картина без перспектива. Картина, в която държавата преследвайки собствените си заблуди, действа задържащо върху динамиката на заплащането за труд в посоката му нагоре.
Не липсват и други ирационални виждания по отношение на ТРЗ - държавата е цар на глупавите решения. Вече не са останали хора, които вярват, че от Марс или Дубай ще паднат купища пари под формата на инвестиции. Надявам се да не са останали такива вярващи. Подобен род очаквания са... Както и да е, ясно е, че правителтвото толкова може, а след няколко месеца идват избори и оправданието с комунистите и международното положение няма да мине. Генералният проблем обаче е друг. Няма заявена алтернатива. Не, не става дума за нов или друг политически претендет. Ясно е, че такива ще има. Голямата трагедия е в липсата на заявена алтрнатива по отношение на подхода към решаване на проблема с хрночното безпаричие, безработицата и липсата на икономически растеж. Преди малко споменах, как положението казва и показва, че хората не са свободни. Ако някой още не е видял връзката между ниското средно заплащане и слабия икономически растеж, значи няма и да я види. Такъв няма да види и политическите рискове, които се крият зад това.
Понеже изборите така или иначе ще се състоят, няма съмнение, че въпроса за финасовия статус на хората ще влезе в предизборната полемика. Ще има обещания за реки от инвестиционен капитал. Ще има обещания за 1000 лева минимална заплата. Признавам си, много се радвам на гръмко прокламираното желание за 1000 лева минимална заплата и 500 лева минимална пенсия. Радвам се с насмешка, не искам да обидя автора на въпросното предложение, но... Други ще ни обещават средноевропейки нива на това и онова.
МАЛКО Е! Малко е като цел и амбиция, освен това в тази среда е непостижимо. По принцип е, но не тук, сега и с тези евтини хора. Колкото до хилядата лева минимална - да, примамливо ще прозвучи за мнозина. Лично на мен ми се ще, гения съчинил тази нелепица, да ми обясни как ще накара оня, който днес работи два часа повече за да получи определената от държавата минимална заплата, утре няма да прави същото за хилядарка. Иначе мазно звучи, бива.
За всеки политически и икономически наблюдател е ясно, че по време на избори има много словесни злоупотреби - от хиперболи, до откровени лъжи, някои, от които успяват да пробият до нива на масова хипноза. Виждали сме го няколко пъти за петнадесет години. И, к,во?
Малко ми е трудно да намеря подходящия завършек за този пост. Мога до коледа да пиша и обяснявам и накрая едва ли всичко, което има ще бъде казано достатъчно. Все пак това е блог и се съмнявам, че ще се намери и един желаещ да чете пост с характеристиките на аналитичен доклад в размер на 30-40 страници, затова слагам точката тук.
Щях да забравя важното - trust no one. Все пак наближават избори.
Провалите в образованието, правосъдието, енергетиката, корупцията на всички нива във всички видове власти и администрации, дефицитите в политическото представителство, здравеопазването и демокрацията, като цяло са съществени, тежки и последователно предавани от едно правителство и парламентарно мнозинство на следващото, но те бледнеят пред провалите по отношение на ТРЗ - труд и работна заплата. Така е и няма как да бъде иначе, защото всеки от споменатите проблеми е тежък сам по себе си и наистина всеки човек, когато се сблъска с корупцията на едно или друго ниво или опре да търси медицинска помощ и лечение си дава сметка за положението, но това така или иначе не е ежедневие, а само понякога. В същото време безпаричието и липсата на социална сигурност са перманентни. Това са сериозни проблеми, пораждащи разнообразни последици, като чувство за безнадежнодност, а основният резултат е постоянен стрес и страхове за бъдещето. Много показателно е и всеки ден чуваме по улицата или виждаме по телевизията, как някакви хора плачат, че не са получавали заплата с месеци, а понякога и с години. Други работят за четиристотин лева, често по 60-70 часа седмично и крият лицата си от страх да не бъдат уволнени, когато разказват за неволите си. Това не са свободни хора.
Казано с други думи, стабилното замитане на проблема ТРЗ под килима в продължение на десетилетия е обществен, а не частен проблем на онзи, когото е сполетяло такова нещастие. Седим върху социална, икономическа и политическа бомба, а правителството не прави нищо да я обезвреди. Всъщност, всички български правителства през времето, за което имам съзнателен спомен, тоест всички от падането на тоталитариза насам са така. И ако положението беше ударило някакво дъно щеше да е добре, но виждаме, че броя на маргинализираното налселение по ТРЗ-причини расте.
Грозната истина е, че българските правителства, в това число и сегашното нямат адекватно поведение по въпроса. За стратегия и визия да не говорим. Видимите действия включват формално местене на проблема от единия крачол в другия и от много години се изчерпват до няколко доказано неефективни практики.
Първата група действия, са действия по отношение на хората и се отнасят основно до безработните. Те включват крайно съмнителни от гледна точка на резултатите практики, като - плащане с обществени средства, а в последно време и с европари на квалификицанионни курсове и изплащане на социални помощи извън обезщетенията при съкращение. Последните касаят закоравелите безработни, които срещу смешно ниски помощи се подпират по няколко часа месечно на метли и лопати. Де факто това е отбиване на номер, както от страна на държавата, така и от страна на подпомаганите хора. И най-важното е, че не им решава проблема - нито влияе на статистиката за безработицата, нито оправя финасовия статус на ангажираните безработни, нито пълни дефицитите в осигурителните фондове, нито създава продукт. Единственото доказано е, че се разходват пари.
Втората група действия от страна на държавата, е от действия насoчени към фирмите и тук вече виждаме известна изобретателност. От една страна държавата се опитва да реши проблема с ниското заплащане, като прибягва до репресивни методи и определя минимална размер на минималната заплата. Същевременно няма никакви механизми за контрол над ситуацията и да, хората си получават определения минимум, но работят по час-два допълнително. Другата глупост е така наречената субсидирана заетост. Очевидно прилагането на този подход е свързано със заблуда, че това е средство за справяне с безработицата. Някой слабоумен го измислил преди няколко правителства и идеята се възприема добре и от следващите. Накрая става така, че едни други хора вършат същата работа, но получават минимума платен от държавата, а онези, които преди това са разботили сега са на борсата и вземат обезщетение за безработица. Гледащите телевизия знаят, че безработицата не ще и не ще да свърши - значи всеки, не е нужно да е "специалист от министерството", може да заключи, че това не работи.
Като извод се очертава много затънтена картина без перспектива. Картина, в която държавата преследвайки собствените си заблуди, действа задържащо върху динамиката на заплащането за труд в посоката му нагоре.
Не липсват и други ирационални виждания по отношение на ТРЗ - държавата е цар на глупавите решения. Вече не са останали хора, които вярват, че от Марс или Дубай ще паднат купища пари под формата на инвестиции. Надявам се да не са останали такива вярващи. Подобен род очаквания са... Както и да е, ясно е, че правителтвото толкова може, а след няколко месеца идват избори и оправданието с комунистите и международното положение няма да мине. Генералният проблем обаче е друг. Няма заявена алтернатива. Не, не става дума за нов или друг политически претендет. Ясно е, че такива ще има. Голямата трагедия е в липсата на заявена алтрнатива по отношение на подхода към решаване на проблема с хрночното безпаричие, безработицата и липсата на икономически растеж. Преди малко споменах, как положението казва и показва, че хората не са свободни. Ако някой още не е видял връзката между ниското средно заплащане и слабия икономически растеж, значи няма и да я види. Такъв няма да види и политическите рискове, които се крият зад това.
Понеже изборите така или иначе ще се състоят, няма съмнение, че въпроса за финасовия статус на хората ще влезе в предизборната полемика. Ще има обещания за реки от инвестиционен капитал. Ще има обещания за 1000 лева минимална заплата. Признавам си, много се радвам на гръмко прокламираното желание за 1000 лева минимална заплата и 500 лева минимална пенсия. Радвам се с насмешка, не искам да обидя автора на въпросното предложение, но... Други ще ни обещават средноевропейки нива на това и онова.
МАЛКО Е! Малко е като цел и амбиция, освен това в тази среда е непостижимо. По принцип е, но не тук, сега и с тези евтини хора. Колкото до хилядата лева минимална - да, примамливо ще прозвучи за мнозина. Лично на мен ми се ще, гения съчинил тази нелепица, да ми обясни как ще накара оня, който днес работи два часа повече за да получи определената от държавата минимална заплата, утре няма да прави същото за хилядарка. Иначе мазно звучи, бива.
За всеки политически и икономически наблюдател е ясно, че по време на избори има много словесни злоупотреби - от хиперболи, до откровени лъжи, някои, от които успяват да пробият до нива на масова хипноза. Виждали сме го няколко пъти за петнадесет години. И, к,во?
Малко ми е трудно да намеря подходящия завършек за този пост. Мога до коледа да пиша и обяснявам и накрая едва ли всичко, което има ще бъде казано достатъчно. Все пак това е блог и се съмнявам, че ще се намери и един желаещ да чете пост с характеристиките на аналитичен доклад в размер на 30-40 страници, затова слагам точката тук.
Щях да забравя важното - trust no one. Все пак наближават избори.
неделя, 18 ноември 2012 г.
Пилците се броят по всяко време
Загубих броя на обществените скандали в последните три години и нещо. Истината е, че повечето от тях не можаха да се развият докрай, поради скорострелното им затискане от следващ, често по-актуален скандал. Изобщо, кара се през просото. Наистина не помня колко скандала се случиха, затова реших да ги записвам. Интересно ми е, колко още такива емоции ни чакат до края на този политически цикъл.
Започвам и ще ги следя внимателно :)
Започвам и ще ги следя внимателно :)
събота, 17 ноември 2012 г.
Президент с прецедент
Едва днес си давам сметка, че действието на президента онзи ден, създаде много по-значим и с по-продължаващо действие прецедент, който излиза, вероятно ще излезе - да бъда по-точен, от конкретния повод и случай, от който беше предизвикан. Виждам, че анализаторите все още не са го отбелязали, но не знам дали това се дължи на проспиване, некомпетентност или има някаква умисъл, обаче този акт за първи път дава индикация за наличето на гражданско общество и реалната му способност да оказва натиск с постигане на конкретния желан резултат, когато са нарушени неговите интереси. Няма как да не забележа разликата, тъй като до момента управляващите винаги са си правили оглушки и са се криели зад накакви законови норми и процедури, само и само да неглижират недоволството от едно или друго своеволие и обикновено до реакция в защита на обществения интерес се е стигало единствено след масирани улични протести. Този път стената беше пробита без да се налага никой да подскача на площада. И това е много сериозен прецедент, дори бих казал могъщ автогол за онези, които по навик гледат да ни държат на страна от големите държавнически дела.
Всъщност, що се отнася до анализаторите, се сещам, че и в САЩ се случиха сериозни разминавания между техните предсказания и реалната картина.
Всъщност, що се отнася до анализаторите, се сещам, че и в САЩ се случиха сериозни разминавания между техните предсказания и реалната картина.
четвъртък, 15 ноември 2012 г.
Ескалиращ олигофренизъм
Постъпката на президента е може би най-смисленото действие от този политически цикъл, изпълнен с толкова много олигофренски прояви. След неуспеха на натрапчивите му намеци, че Марковска още има време да вземе (правилното) решение, единственото смислено действие беше това, въпреки че стана в разрез с добрия тон и конституцията, за което е много вероятно отново да си платим.
Още от сега изглежда, че България за пореден път ще бъде съдена и осъдена да плаща, този път на несъстоялата се конституционна съдийка Марковска. За олигофренията се плаща по един или друг начин.
Случилото се днес е нищо друго, освен естествен резултат от ескалиращия олигофренизъм, започнал през лятото на 2009 година. Ако проследим събитията, ще видим, че нищо не е наред. По олигофренското предложение на "независими" депутати и с олигофренските гласове на представители на няколко политически партии, беше избрано едно меко казано съмнително попълнение на конституционния съд. Фактът, че изборът беше направен с олигофренските гласове на представители на няколко политически сили, идва да покаже, че олигофренията е всеобхватна. От друга страна, зад олигофренските гласове на тези депутати стои олигофренския вот на повече от половината гласували преди три години и половина. Този политически цикъл спокойно може да се определи, като участие в конкурс по олигофренизъм, защото никой не е виновен за нищо.
Този политически цикъл тръгна на принципа - олигофренията напред и аз след нея - и така продължава. На всеки следващ етап от "конкурса" се класират, все по-способни лица и хора (по Цветанов), които показват небивали възможности в проявата на олигофренизъм. В резултат се стигна до положение, в което нацията успя да извади най-доброто от себе си във въпросния жанр - Бойко, Цецка, Цецко, Дянче, а за капак и избора на конституционен съдия. Но, ето че президента счупи шаблона. Пак казвам, че това беше единственото умно решение в случая, пък било то и в разрез с добрия тон и конституцията. Та нали всичко преди това беше сътворено според добрия тон и конституцията - и олигофренския вот на избирателя, и олигофренското издигане на въпросната съдийка, и олигофренското й избиране. Всяко от тези действия беше правено по правилата. Или ако не съвсем по правилата, поне близо до тях.
В тоя смисъл действието на Плевненлиев е напълно оправдано. Някой трябваше да опита да сложи край на олигофренията. По някое време идва момент, когато човек трябва да каже, че е дошло време да се престане и тогава оправданията, че е олигофренията е законна следва да отстъпят на заден план. Иначе в конкретния случай, ако съдя от показаното до момента поведение от страна на Марковска, няма да се учудя, ако утре дойде новина, че тя ще съди България за нарушените й намкви права. Ще съди и България, българския бюджет и българските граждани ще си платят за олигофренията. По-добре да си платим в брой, отколкото да се правим на принципни и да продължаваме с олигофренията, като я оставим на поста. И дано накрая си извадим някакъв полезен извод от упражнението.
Още от сега изглежда, че България за пореден път ще бъде съдена и осъдена да плаща, този път на несъстоялата се конституционна съдийка Марковска. За олигофренията се плаща по един или друг начин.
Случилото се днес е нищо друго, освен естествен резултат от ескалиращия олигофренизъм, започнал през лятото на 2009 година. Ако проследим събитията, ще видим, че нищо не е наред. По олигофренското предложение на "независими" депутати и с олигофренските гласове на представители на няколко политически партии, беше избрано едно меко казано съмнително попълнение на конституционния съд. Фактът, че изборът беше направен с олигофренските гласове на представители на няколко политически сили, идва да покаже, че олигофренията е всеобхватна. От друга страна, зад олигофренските гласове на тези депутати стои олигофренския вот на повече от половината гласували преди три години и половина. Този политически цикъл спокойно може да се определи, като участие в конкурс по олигофренизъм, защото никой не е виновен за нищо.
Този политически цикъл тръгна на принципа - олигофренията напред и аз след нея - и така продължава. На всеки следващ етап от "конкурса" се класират, все по-способни лица и хора (по Цветанов), които показват небивали възможности в проявата на олигофренизъм. В резултат се стигна до положение, в което нацията успя да извади най-доброто от себе си във въпросния жанр - Бойко, Цецка, Цецко, Дянче, а за капак и избора на конституционен съдия. Но, ето че президента счупи шаблона. Пак казвам, че това беше единственото умно решение в случая, пък било то и в разрез с добрия тон и конституцията. Та нали всичко преди това беше сътворено според добрия тон и конституцията - и олигофренския вот на избирателя, и олигофренското издигане на въпросната съдийка, и олигофренското й избиране. Всяко от тези действия беше правено по правилата. Или ако не съвсем по правилата, поне близо до тях.
В тоя смисъл действието на Плевненлиев е напълно оправдано. Някой трябваше да опита да сложи край на олигофренията. По някое време идва момент, когато човек трябва да каже, че е дошло време да се престане и тогава оправданията, че е олигофренията е законна следва да отстъпят на заден план. Иначе в конкретния случай, ако съдя от показаното до момента поведение от страна на Марковска, няма да се учудя, ако утре дойде новина, че тя ще съди България за нарушените й намкви права. Ще съди и България, българския бюджет и българските граждани ще си платят за олигофренията. По-добре да си платим в брой, отколкото да се правим на принципни и да продължаваме с олигофренията, като я оставим на поста. И дано накрая си извадим някакъв полезен извод от упражнението.
вторник, 13 ноември 2012 г.
ВНУШЕНИЕ: Безплатна енергия от природата
НЯМА! Безплатно ня-ма! Няма, няма, няма, няма - набийте си го в главите празни :P
Докато си мислих за сметката за вода се сетих за нея - чешмата в началото на града. Сетих се и за ония безмозъчни внушения за безплатната енергия от слънцето, вятъра, прилива, отлива, пълнолунието, лятното слънцестоене, пролетното равноденствие и други фиктивно безплатни източници. Та от сметката за водата ми тръгна думата. От природата е, следователно по логиката за безплатната енергия и тя трябваше да ми е безплатна. Ама не е. Е, ако ида до началото на града да си я налея от чешмата, тогава ще ми е безплатна, но да ми я докарат до чешмата у дома е платено. Ако и да е от природата. Така и с безплатната енергия от природата. Сега, ако някой мисли, че ще се намери слабоумен, който да трантува, за да може тоя да има у дома си топло, светло и мокро без пари... - е това вече е друг въпрос.
Докато си мислих за сметката за вода се сетих за нея - чешмата в началото на града. Сетих се и за ония безмозъчни внушения за безплатната енергия от слънцето, вятъра, прилива, отлива, пълнолунието, лятното слънцестоене, пролетното равноденствие и други фиктивно безплатни източници. Та от сметката за водата ми тръгна думата. От природата е, следователно по логиката за безплатната енергия и тя трябваше да ми е безплатна. Ама не е. Е, ако ида до началото на града да си я налея от чешмата, тогава ще ми е безплатна, но да ми я докарат до чешмата у дома е платено. Ако и да е от природата. Така и с безплатната енергия от природата. Сега, ако някой мисли, че ще се намери слабоумен, който да трантува, за да може тоя да има у дома си топло, светло и мокро без пари... - е това вече е друг въпрос.
петък, 9 ноември 2012 г.
Негърската лотария и мазните жабарски свине
Било е някъде през 30-те във времето на голямата депресия. Чикагските негри организирали своя лотария. По онова време негрите в Америка били наричани просто негри. Лотарията била по-скоро благотворителна, отколкото чиста търговийка. През седмицата организаторите продавали билети от по няколко цента, а накрая някой късметлия грабвал печалбата от няколко десетки хиляди долара. За другите оставала надеждата, че може би те ще са щастливците другия път. И всчико вървяло много добре, докато един ден Ал Капоне и мазните му жабарски свине не ги огряло прозрение, че това са много пари, за да оставят въртенето им от някакви си негри. По онова време на италианците в Америка им казвали просто жабари. Всичко било вече направено, само трябвало да им го вземат и да сложат ръка на парите. Започнало се с побоища, убийства, заплахи и в крайна сметка жабарите успяли да вземат бизнеса с лотарията, но нещо се объркало. Негрите разбрали, че тяхната негърска лотария, същата лотария, която те създали с трудно изкарания си четвърт долар сега била присвоена от жабарите. И престанали да участват. Просто спрели да купуват билетите, а на Капоне му останало да духа супата. Това не било обикновен бизнес със собственици, които можел да бие, ако не му платят или да заплаши с унищожение на имуществото. Било повече от това - било идея, лъч надежда за по-добър живот на негрите от онова време. Не било възможно Капоне и мазните жабарски свине да принудят стотици хиляди хора да купуват от тях, това вече не било негърската лотария и негрите не искали да дават своя четвърт долар за нея.
Така свършва историята. Е, сигурно не е било дословно така, но горе-долу е ясно какво е станало. Една от многото истории с участието на Капоне, но тя е показателна за важността на прозрачната собственост. Прозрачност на собствеността... Човек пазарува храна, хладилник, научава новините или решава в коя банка да си сложи парите и никой не би се доверил на престъпник. Стига да знае.
Така свършва историята. Е, сигурно не е било дословно така, но горе-долу е ясно какво е станало. Една от многото истории с участието на Капоне, но тя е показателна за важността на прозрачната собственост. Прозрачност на собствеността... Човек пазарува храна, хладилник, научава новините или решава в коя банка да си сложи парите и никой не би се доверил на престъпник. Стига да знае.
сряда, 7 ноември 2012 г.
Селската лига
Едно селянче ми разказа преди време за обичаите при провеждане на футболен мач от селската лига. Казва - той (местния бабаит и компания) пребива агитката на другия отбор или футболистите, ако няма агитка. После - казва - бият нас, като идем на мач в другото село.
В селската лига е така, а в градската, ако някой обича да убива - ние плащаме за кефа му.
В селската лига е така, а в градската, ако някой обича да убива - ние плащаме за кефа му.
събота, 3 ноември 2012 г.
И гражданите, така - се поогледаха, поогледаха...
"Десните партии в Европа неслучайно се наричат народни. Те имат много силни структури по места, с много силни лидери и много голяма свобода на действие. Сами си избират лидерите, участват във взимането на национални решения. А тук какво се случи всъщност - по време на изборите тичахме, убеждавахме хората, снимахме се с тях, прегръщахме се. И дойде време да се прави партия, и хората, гражданите бяха събрани в един салон и им беше казано: "Ето, това са ви лидерите, ето с тоя ще се коалираме, с тоя няма да се коалираме" - и гражданите така се поогледаха, поогледаха..."Думите са на Валентин Василев - бивш седесар, министър, депутат и са по повод начина на създаване на партията на Меглена Кунева.
Ако се абстрахираме от този тъй конкретен случай и се вгледаме в цялата партийна палитра у нас, няма как да не забележим, че няма нито едно изключение - нито едно изключение няма. Винаги е едно и също, едно и също е винаги - и при дясната партия е така, при лявата, при капиталистическата, при социалистическата, при либералната, при консервативната, при зелената, навсякъде е едно и също. И гражданите, така - се поогледаха, поогледаха...
Пооглеждат се и след това си тръгват, защото не искат да ги ползват за донори на средства и електорална мощ. Партиите са му намерили колая и я от Аденауер, я от някоя мутра си намират пари и решават проблема с финансирането. А след това със същите пари си купуват медийно присъствие и социологически резултати, купуват гласове и мамят селяните, че ще им подобрят живота - че знаят как да им го подобрят. И онези гласуват за тях. След това солидарно духаме супата.
четвъртък, 1 ноември 2012 г.
Че к'во му има на Хелуина
Гледам продължава хейтенето на хелуина. Здраво и от сърце. Щото не бил български, ама на лапетата им дреме на гъза чий е :D и се радват.
Та тези хейтърите - не бил български казват. Патриоти. Да го забранят не казват, щото кой ли обича да го псуват, но то сещам се и без уточнения. Така преди време забраняваха рокендрола - не бил български и бил...
Хейтъри. Днес ми честитят будителите, но сърце юнашко не трае и пак не моа минат без захейтване - мрън, мрън, мрън, немало будители, много упадъчни сме били. Алоуууу, говорете си за вазе. И ти ГОШО, най-вече ти (смех).
Много будителско е да запираш другите от нещо и да им натрапваш собствените си ограничения.
Абонамент за:
Публикации (Atom)