Случва се понякога, някой българаин да успее да се прослави. Един с едно, друг с друго, трети с трето. Като почнем от постиженията на Асен Йорданов и още двайсетина българи по-известни по света, отколкото у нас и свършим с новоизпечените печенки, шампиони по канадска, пърдене с уста или панаирджийски спортове, всеки един от тези хора е успял да постигне, каквото е постигнал - вън от страната. Именно признанието извън страната е онова, което прави постиженията им значими, тъй като, каквото и да успее човек в България, първо - то е максимум за местна консумация и второ - винаги остава да се прокрадва едно съмнение, че работата е била нагласена и така нататък. Знаем си процедурите все пак, знаем си и навиците. Общо-взето, ако човек иска нещо повече, ще се наложи да го търси, намира и постига някъде в странство.
Та, в този ред на мисли най-голямото достойнство на българина се явява не друго, а задграничният му паспорт.
the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове
Ако мога сега да се върна до едно място хващам паспорта като едното нищо . Па ако ще да ма наричат ..... Айде да не казвам.
ОтговорИзтриванеНякои казват, че никога не е късно за подобно нещо, обаче не е вярно.
ОтговорИзтриване