Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

сряда, 30 януари 2013 г.

Денят след деполитизацията

В началото на деветдесетте години на 20 век в България върви процес на деполитизация. Обект на деполитизиране са въоръжените сили, но по същото време върви масова деполитизация и отлив от комунистическата партия. Заедно с военните и полицаите, които са принудени със закон да напуснат комунистическата партия, общо около 600000 души правят това. С напускането на комунистическата партия, вече бившите й членове получават увеличение на своите заплати в размер на десятъка, плащан преди като членски внос. По груби сметки общата сума възлиза на над 300 милиона лева годишно. Икономическият ефект от случилото се тогава не е изследван и до днес.

Има ли изход?

Комбинацията от застаряващо население, ниска производителност, технологична изостаналост и евтина работна ръка не вещае много светло бъдеще. България не е изключение по отношение на демографията. Страни като Япония, Германия и Италия са изправени пред същите проблеми, като България. Разликата е, че всяка от тези държави е значително по-развита от нашата и има много по-големи резерви. Това не решава задаващите се проблеми, но поне им дава известна отсрочка и време за реакция. Време, което ние българите нямаме.
Всички са единодушни, че социалната система на страната е пред колапс и предстои време, в което икономиката няма да е в състояние да издържа изпадналите от нея хора, поради старост. В същото време, отново всички са единодушни, че българската икономика е със слаба производителност и ниска конкурентноспособност.
И тук идва момента, в който следва да си зададем въпроса - има ли изход?
Отговорът е, че изход има, но най-големия ни проблем си остава в това, че ние българите не сме новатори. Ние, като общност от хора не сме склонни на решения, които преди това не са били прилагани другаде. Това ни обрича винаги да вървим след останалите. Падаме си традиционалисти в лошия смисъл на думата.
Ето какво можем да направим, накратко.
На първо време, би било добре държавата да създаде среда, която да повиши драстично цената на труда. Такава среда, в която бизнесът да има един простичък избор между две възможности - да плаща тази висока цена на голям брой ръчно трудещи се хора или да плаща за технологии.
Следващото, което би било добре да се направи е, да бъде дадена абсолютна свобода на бизнеса, когато става дума за наемане или уволняване на хора.
Прилагането на тези две мерки - създаване на подходяща среда и даване на свобода на бизнеса - са напълно достатъчни да решат проблемите със слабата производителност, ниската конкурентноспособност и технологичната изостаналост. Това са двете неща, които в момента липсват в българската икономика. Средата е лоша и предполага предпочитане на евтиния ръчен труд, пред високотехнологичния такъв, което води до ниски обем и качество на продукцията. В същото време над бизнеса тегнат един куп ограничения, които така или иначе биват заобикаляни с различни средства, от което не следва нищо добро.
Много е важно да се отбележи, че двете трябва да се направят едновременно, в противен случай би настъпил хаос с различни последици, в зависимост на кое от двете бъде даден превес. Това са масови фалити за бизнеса или тотален произвол по отношение на наетите. И в двата случая ефекта би бил обратен на желания.
По отношение на осигурителна система също може да се направи немалко. За начало би било добре, ако фактори от рода на възраст и трудов стаж престанат да бъдат определящи за начина на пенсиониране и размера на пенсиите. Този вид социални плащания не се осъществяват с време, а с пари, така че е съвсем логично парите да станат водещи, а не нещо друго.


Забележка: Този текст е свободен за препечатване и друг вид ползване, достъчно е да има връзка към него и да бъде споменато името ми, като негов автор.

вторник, 29 януари 2013 г.

Май не ни бива много (смех)


А ето какво сме предвиждали в малката ни говорилня.

Прогнозата на Спас Колев за броя на гласувалите е най-близо до получените на 27 януари резултати.
А най-близо до получения резултат За/Против е (хи-хи) моята прогноза.
Трябва да направим една обща следващия път :)

понеделник, 28 януари 2013 г.

С оптимизъм за по-далечното бъдеще

Вчера загубихме, но упражнението си струваше. Това е начинът да се решават мащабните въпроси. Щом едни от най-богатите хора в света са го разбрали, значи и ние ще се научим. Оптимист съм за по-далечното бъдеще :)
Ако проследим поведението на политиците, няма как да не забележим нежеланието им властта за вземане на решения да бъде върната на суверена. Използват се всевъзможни, абсурдни и граничещи с откровения фашизъм аргументи в полза на това да не се правят референдуми. Така беше и по повод на вчерашното допитване. Първо го отричаха, след това твърдяха, че провеждането му ще струва скъпо, а накрая фалшифицираха въпроса. В крайна сметка някакво количество хора, които изобщо не са малко решиха, че искат да се прави референдум, но въпреки това и в самия ден на вота се чуваха гласове, че хората нямали права, компетентност и куп други работи, за да решават. Идеята на референдума е всички да могат да се изкажат, а на само онези, които са искали да го организират. Това е много по-честно за обществото от другото - някой да решава на тъмно. След като валидността на този начин за решаване на всякакви въпроси е потвърдена, защо да не се възползваме.

Има причина швейцарците да са сред най-богатите хора на света, а обществото им да е едно от най-премерените и балансирани общества изобщо. Там не се притесняват да харчат пари за такива упражнения и то им се отплаща. Мисля си, че ако започнем да правим нещата по правилния начин, с времето ще се научим да вземаме и правилните решения. В това се корени оптимизма ми.
Страхът от правене на политика с референдуми е неоснователен, а мотивите този начин да се отрича са съмнителни.

събота, 26 януари 2013 г.

Харесват им нещата ми

Въпреки че не съм някой големец и не се показвам по вестници и телевизии, хората харесват нещата ми. Харесват онова, което мисля и казвам. Не преувеличавам, но за това след малко. Разбира се, харесват ги, когато имат възможност да ги видят. Мога да кажа какво мисля, имам блог, имам профил във фейсбук. Абе, готино си е, но по принцип, като са малко хората и реакциите са малко. Вчера например четох някакъв материал в "Дневник", посветен на коментарите в интернет. Честно казано не схванах съвсем смисъла, но и не съм се старал, обаче някои от констатациите съвпадат със собствените ми наблюдения. Както и да е, за разлика от споделянето на мнения в блога или във фейсбук, специално в "Дневник" казаното може да бъде видяно от много повече хора. Там не се налага някой да ти каже "така е, съгласен съм с теб" или "грешиш, не си прав", или пък "я си еби майката бе, боклук". Не, такива работи няма. Е, не, че не се случват, но не се налага по принцип - там има +/-. Има значение дали ще кажеш нещо пред петдесетте читатели на блога си, трийсетте приятели, с които реално общуваш във фейсбук или ще споделиш с много повече хора. Ако хората са повече, съответно реакциите са много повече. Идва ти нещо на ум, решаваш да го разкажеш на всички и веднага ти става ясно, какво мислят другите. Като казах, че ми харесват нещата, наистина е така. Онзи ден ме зачовърка да проверя как се приема онова, което казвам - над седемдесет процента от всичко постнато във вид на коментар е с положителен баланс.
Да се върна на тоя материал за коментарите в интернет - там се казва, че малко са хората, които изказват мнения за написаното в дадена публикация. Коментира се и качеството на изказаните мнения. Човек, ако се замисли, по начало са малко хората, които изобщо имат мнение. Повечето са тапири и нямат, к'во да изказват при това положение. Отношение иди-дойди, но така, мнение в класическия смисъл, особено такова с позиция е трудно да се чака в голям обем. Малко хора имат и още по-малко са склонни да го изказват публично. Особено, ако трябва да се подходи задълбочено или става въпрос за някаква сериозна тема. Причините за това стечение са различни, но няма да се спирам на тях, щото слабо ме засягат - аз си имам мнение, имам свободата и куража да го казвам на глас или в случая през клавиатурата.
Ако трябва да съм докрай честен - не, че трябва, но и не виждам причина да не съм - за собствените ми неща, особено ония във вид на кратки коментари в "Дневник", бих ги определил повече като вербални карикатури, отколкото като сериозно задълбаване.
Не е да нямам какво да кажа, но не съм много сигурен, че някой го интересува. В крайна сметка, ако можеш да удариш центъра с три реда, не е нужно да се разтягаш на три страници, нали? Като стана дума за карикатури, де да можех да рисувам :)
За мен е важно, а предполагам, че и за всички е така, да знам как останалите хора приемат онова, което казвам. Обратната връзка е важна за ориентацията в общественото пространство. Както се казва и в самата статия, около един е процентът на склонните да изкажат мнение, така че тук или във фейсбук ще разбера какво мислят останалите, но на кукуво лято. Имам щастието и късмета, онова което говоря/пиша да бъде харесвано и да се радва на одобрение в голямата си част. Е, има и изключения, но няма как, това е в реда на нещата. За мен е така, а вероятно и за останалите е важно да знаят, че и някой друг е на тяхното за нещата, които ги интересуват. Малко хора биха го казали направо, но знам, че е така. Давам си сметка за значимостта на интернет по отношение комуникацията и контактите с други живи хора. С голямо количество и разнообразие от хора, многократно повече, с отколкото човек би могъл да осъществи обмен на майпапи или да поговори за някакви важни и сериозни неща. Много е важно човек да има свободата и възможността да каже онова, което иска и да разбере какво мислят другите. Пък, ако не зависи от това дали харесват казаното е още по-важно.
И все пак, да ти харесват нещата е яко, няма какво да се лъжем ;)

неделя, 20 януари 2013 г.

Ритащите хора и демокрацията

Вчерашният акт показа, че при демокрацията и такива хора могат да се доредят до властта - хората-ритачи.

При демокрацията и такива могат да докопат власт, а при диктатурата само и единствено такива имат тази привилегия.



Колкото до така нареченото покушение, ако вчера е имало някакви въпросителни относно това, дали е можело Догана да бъде убит, дали е тероризъм, дали е хулиганство (както твърдят властите), то днес няма съмнение, че става дума за политически акт, под формата на добилия популярност в последно време флашмоб. Действие, което по нищо не се различава от хвърлянето на галош по някой политик.

Политическо убийство не стана, но политическото самоубийство стана факт, когато първата "либерална" обувка се заби в главата на поваления на земята "атентатор".



Толкова по въпроса

петък, 18 януари 2013 г.

Относно изборното законодателство

Защо прагът за влизане в народното събрание е четири процента?

Защо прагът за влизане в народното събрание не е пет, шест или повече процента, както е в други държави?

Защо прагът за влизане в народното събрание не е, колкото е нужно за избиране на един представител?

Защо се избира по райони, а не в национална листа?

Защо при избирателна активност от 60 процента, трябва да храним 100 процента парламент?

Защо броят на народните представители е фиксиран, а не е зависим от избирателната активност?

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Античалгин

Група добри граждани щели да правят античалга флашмоб.
АНТИ. Идеологията "анти".
Тук ми идва на ум филма "Твърда вяра". Разказва се да едно момче, добро момче. Добро, но антисемит. Антисемит, но евреин.
Добро момче, но някак болнаво.
Има много такива случаи. Случаи, като този на евреина-антисемит, педала-хомофоб, комуниста-антикомунист, фашиста-антифашист и така нататък. Някои са соло, други се организират в гупички по диагноза, като тези комунистите-антикомунисти. Цяла партия са си спретнали - нещо си за силна България и сега ще правят античалга...
Има и нормални хора сред тях, те вероятно ще пропуснат участие. Не им е мястото там. От интернет познавам няколко такива и видях как увиснаха с позицията си по въпроса с чалгата, както се е случвало и във всички предишни подобни прояви.

вторник, 15 януари 2013 г.

Има голям брой емпирични доказателства

Има голям брой емпирични доказателства за ситуцаии, в които един е прав, а всички останали грешат. Голям е и броя на емпиричните доказателства, че обикновено на правия му излиза през носа.

събота, 12 януари 2013 г.

УЖАС!

Пускам "Панорама" и какво да видя - Иво Инджев обяснява против Белене. Гледам, слушам и си мисля - правилната теза, правилните аргументи, грешния човек.
Има едни 98% хора, за които образа на Иво Инджев предизвиква същите възприятия и емоции, каквито поражда образа на Иван Костов за същите 98% хора. И продължавам да си мисля, дали моята позиция против Белене има нужда от такава публична подкрепа.

четвъртък, 10 януари 2013 г.

Приемат се залози за изхода от референдума

Наградата е безпредметна или иначе казано морална и се състои от лек гъдел по егото на най-точно позналия :)

Приемат се залози в категориите "брой гласували" и "съотношение За/Против"

вторник, 8 януари 2013 г.

Изборните предсказания

Щатските президентски избори поднесоха неприятна изненада за тамошните социолози, които през цялата кампания даваха противоречиви сигнали за изхода от вота. Междувременно в обръщение се пускаха и всевъзможни, почиващи на едното нищо поверия и поличби, вещаещи победа за единия или другия кандидат. В крайна сметка в дните след вота стана известно, че резултатите с най-висока степен на достоверност са били познати от двама извънсистемни политически прогностици. Интересното в случая е това, че те са ползвали данните от изследванията на платените социолози. Изборната социология в САЩ е в криза, а какво има в България.

Прогнози с ниска степен на автентичност
Социологически агенции и именити политолози от сега се надпреварват в даване на предсказания за политическата ситуация след парламентарните избори. За съжаление изказваните предположения не почиват на нищо, което по показател достоверност ги доближава повече до телевизионните гадателки, отколкото до истинската наука. Причините да се дават прогнозни резултати при наличието на голям брой неизвестни и от такава времева дистанция, вероятно са свързани с желание за по-добро позициониране в борбата за клиентела сред представителите на политическата фауна.

Известни и неясноти, които може да решат изхода от изборите
Списъкът с известните започва и свършва с четиристотинте хиляди гласа за ДПС. Към този момент, всичко извън тази известна величина отива в сферата на догадките.
Факторите, които ще окажат влияние върху изборните резултати не са никак малко и преди изясняване на повечето подробности е немислимо да се направи прогноза, както за броя на политическите субекти в следващото народно събрание, така и за разпределението на мандатите помежду им. При това положение е съвсем изключено да се даде, каквато и да било прогноза за бъдещи коалиции и посоката на политическото развитие след изборите.

Някои неизвестни, които следва да се изяснят преди да е възможна точната прогноза
- Участниците в изборите
- Избирателната активност
- Твърдите електорати
- Търговията с гласове
- Начинът на гласуване и избиране
- Други

На първо място липсва яснота за изборните правила, за начина на гласуване, за начина на избиране и как ще се разпределят мандатите. Никой не е в състояние да предвиди как ще се развие изборното законодателство до официалния старт на кампанията. Сам по себе си този факт е източник на непредвидимост и по останалите пунктове.
При това положение не е ясно колко и кои точно ще бъдат допуснати до участие в изборите, което прави непредвидима избирателната активност, влиянието на твърдите електорати и покупко-продажбата на гласове за изхода от вота. Възможни са единствено хипотези.
Не без значение е механизмът, по който ще се разпределят депутатските мандати. Има съществена разлика между това, дали получените гласове ще участват в пропорционалното разпределение на 240 или на 209 депутатски мандата.

Избирателната активност е друг ключов фактор за резултатите от изборите през тази година.

Кой печели при ниска активност?
При ниска избирателна активност печелят партиите с твърди електорати, които изпитват затруднение с привличане на нова подкрепа. Типични примери в това отношение са БСП, ДСБ и в най-голяма степен ДПС. При ниска избирателна активност, такава в рамките на около 4,000,000 избиратели тяхната относителна тежест ще бъде значително по-голяма от това, ако да речем в изборите участват пет милиона или повече. Като в случая за ДСБ ниската избирателна активност е жизнено важна за влизане в парламента, тъй като партията страда от непреодолими пречки, непозовляващи й привличането на допълнителни гласоподаватели извън твърдия електорат. При участие на повече от 4 милиона гласоподаватели в предстоящите избори, политическото бъдеще на ДСБ е под въпрос.
Другата група печеливши от една ниска активност са купувачите на гласове. Има причина да смятам, че поне една от партиите ще разчита основно на купени гласове за влизането си в народното събрание.

Кой печели при висока активност?
При висока активност печелят партиите, които имат потенциал, подход, умения и възможност за привличане на допълнителна подкрепа. По отношение на възможностите, тук несъмнено ГЕРБ има водеща позиция, тъй като разполага с властови и финансови възможности за привличане на допълнителни гласоподаватели, в това число и с директно раздаване на пари под формата на социални плащания. Другата партия с големи резерви за ръст при висока избирателна активност е СДС. Всъщност, за СДС това е единствения шанс за политическо оцеляване. От една страна, защото това е единствената им възможност за привличане на електорат, а от друга страна високата избирателна активност ще елиминира прекия им политически конкурент в лицето на ДСБ.
Най-големият почеливш при висока избирателна активност е целокупния българския народ. Високата активност намалява тежестта и влиянието на твърдите електорати и на криминалния елемент в правенето на избори.

Факторът търгуване на гласове Независимо от обнародваните социологически изследвания за готовността на десет, двадесет или петдесет процента от гласоподавателите за продажба на техния вот, в крайна сметка реално продаваемите гласове са ограничени. Не всеки глас е годен за купуване. Българската практика в търговията с гласоподаватели казва условията, на които трябва да отговаря продавача на вот - да е циганин, да живее в гето, да е съгласен. За да може да си продаде гласа, всеки трябва да отговаря на трите изброени условия, в противен случай няма да се явят купувачи. Не е достатъчно само желание или само етническа принадлежност, така че този начин за набиране на електорална подкрепа има своята горна граница, а тежестта на един такъв глас намалява с вдигането на избирателната активност.


В крайна сметка от видимото към този момент става ясно, че нищо, освен 400-те хиляди гласа за ДПС няма да е ясно, поне до приключване на регистрациите и официалния старт на кампанията. Горе-долу по това време ще дойде яснотата по отношение начина на гласуване и разпределение на мандатите. Останалото най-много ще зависи от избирателите, може би за първи път, откакто се провеждат демократрични избори. Нивото на избирателната активност ще бъде определящо за резултатите от тези избори. Все пак, ако си позволя да дам някаква прогноза, на този етап тя ще е обвързана преди всичко с активността.

понеделник, 7 януари 2013 г.

Бедни сме, защото...

Българите са бедни, защото продават евтино своите труд и продукт. Онези, които разчитат за прехраната си, като продават своя труд, го продават евтино, дори на безценица. Бизнесът от своя страна прави същото с продукта си. Разбираемо е - нископлатения продавач на труд не е в състояние да плаща за скъп продукт. Тук сакралната мантра за търсенето и предлагането се дъни, не работи. Не е да няма търсене, нито липсва предлагане, обаче...
Всички търсят стоки и услуги, храни и напитки, коли и климатици, обаче...
Като нямат пари, какво да търсят толкова - търсят според наличните в джоба. С други думи, котира се само евтиното.
Това е в страната.

На външния пазар българите страдат от болестта на Максуел.
В биографичния филм за Робърт Максуел, героят се гневи на поредния си неуспех и казва, че всичко, което купи автоматично губи пет процента от цената си, докато, ако същото бъде купено от Рупърт Мърдок, това добавя пет процента отгоре...
Идентично е положението с българското на международния пазар. При равни други условия едно българско нещо може да се продаде единствено, ако цената му е по-ниска. Един и същи продукт, стока, услуга, знание, умение и каквото и да било, ако носи клеймото "Произведено в България" автоматично губи част от продажната си цена. Абсолютно еднаква стока, опакована в немска опаковка не само се продава с пъти повече, но и продажната й цена е по-висока.

С едно изречение - бедни сме, защото сме слаби търговци с калпава репутация.
Дългото обяснение започва с липсата на развити местни пазари за каквото и да било и свършва....

петък, 4 януари 2013 г.

В условия на отсъстваща държавност - част от 2012 през погледа на един тридесет и шест годишен страничен наблюдател

Част първа


Отсъстващата държавност е това, което остава, като трайно впечатление от отишлата си вече 2012 година. Държавността отсъства и за първи път това е ясно забележим факт. Положението не е така от вчера, но през миналата година, главно поради технически причини се видя същинското състояние на нещата. Липсват механизми за осигуряване на минималната сигурност, която следва да бъде гарантирана от съществуването на една държава. Всеки прави, каквото си поиска или не прави, което му е вменено и никой не е в състояние да го накара да върши друго. Липсват елементарни механизми, гарантиращи следването на вече написаните правила, от което следват произвол и тежка инвалидизация на държавността. Примерите за това са безброй, само в рамките на изминалите дванадесет месеца.

Дали става дума за доктор Танков от пернишката ТЕЛК, за анонимния катаджия, за премиера Борисов и действията на президента Плевнелиев или за изпълнението на съдебните актове, е едно и също, защото на всички нива отсъства държавността. Няма механизми, с които да се гарантира силата на правото в най-общия смисъл. Няма начин някой, който не желае да свърши онова, което му е вменено като задължение, да бъде накаран да го направи - примерно да освидетелства медицинското състояние на пациент или да потвърди с присъствието си избора на конституционен съдия, да не говорим, че е невъзможно при това положение да се очаква образуване на дело срещу министър-председателя за извършено престъпление, въпреки констатациите в присъдата на ЕСПЧ срещу България.
Изминалата година еднозначно доказа, че никой не е в състояние да накара президента, прокурора или доктора да си свърши работата. Никой не може да ги накара и никой не може да им търси сметка.

Ако му е кеф ще присъства на клетвата на конституционен съдия, ако не му е кеф ще се тръгне и с действието си ще анулира цяла институция, чието съществуване е императивно по силата на действащата в момента конституция. Колко му е. Може би трябва да променят конституцията - чл. хх "Конституционен съд съществува, ако тоя ден Росен Плевнелиев е на кеф." Фактът, че след достигане на определено ниво в сферата на обществените услуги (след постъпване на държавна работа), отделни хора могат безконтролно да се разполагат със служебно делегираните им права, е достатъчен за заключението, че държавността отсъства напълно.

Държавността чисто и просто е заритана под обкръжаващата мебелировка, заметена е под килима и повече така не бива.



__________
Във втора и трета част ще има за: Орлов мост; протестите в частност и по принцип; ролята на медиите; ярките личности