Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

неделя, 30 юни 2013 г.

Тъмната страна на протеста

Като всяко друго нещо и протестът ни си има две страни. Има една светла и една тъмна страна - условно казано.

Светлата страна сме ние - хората, които протестираме, защото така повече не може и искаме промяна. Ние, които протестираме на площада и ние, които протестираме в мрежата искаме това - нормална, спретната, подредена, правова и свободна държава. Предполагам, че всеки протестиращ би се подписал, че иска именно тези неща и това е минималното.

Тъмната страна на протеста
Това са самозванците. Онези, които се опитват да говорят от наше име - от името на протестиращия. Това са онези, които се опитват да ни закачат като значка върху собствените си амбиции. Това са онези, които подписват протеста под харти, без да са ни питали. Това са хора, които използват нашия справедлив гняв, като собствена придобивка.
Такива хора не са упълномощени от масата протестиращи. Не са упълномощени от нас да ни представляват и не са легитимни, защото нямат нашето доверие. А го нямат, защото не са дали основание, че са благонадеждни. Когато някой иска да говори от името на всички, той трябва да се ползва от доверие даващо му легитимност. А такова доверие липсва. Липсва на площада, липсва и във фейсбук. Въпросът за доверието е фундаментален за всеки желаещ да говори от името на всички. Самозванците застанали начело и опитващи се да употребят протестиращия човек, нямат нашата благословия. Това се видя много ясно вчера. Те могат да спрат въпроса за доверието към тях, както направиха премахвайки анкета в страницата на протеста във фейсбук, но отговорът е кристално ясен - не ви вярваме.
Всеки от нас протестира за своето бъдеще. Ние сме много и протестираме за себе си. На нас не плащат по 15, 30 или 50 лева да имаме позиция. Не ни финансират и неясни фондации. Всяка майка, всяко дете, всеки баща на площада или в мрежата, всеки един, който е съпричастен с необходимостта и нуждата от промяна, протестира за себе си и от свое име. Ние нямаме нужда от посредник, за да заявим исканията си. Ние ги казваме направо - на площада или във фейсбук. Ние протестираме за себе си и от себе си, и не сме давали право на никой да се изказва от наше име, от която и да било публична трибуна. Не сме упълномощавали никой да преговаря, договаря или да се пазари от наше име. Не сме.

петък, 28 юни 2013 г.

Атакуват безработицата със субсидия, отново

Безидейността на социалистите няма равна и по традиция търсят изход в някоя стара, а в този случай и доказано неработеща идея. Както предположих и продължавам да твърдя, безработицата ще продължи да расте.



вторник, 25 юни 2013 г.

Колко струва армейският керосин?

Боко летял час и половина с хеликоптер, а разходът само за горивото бил 7200 лева (според репортаж по Нова телевизия).
Е, мама му деба, ама на какви цени армията си купува керосина, той златен да е, пак нямаше да е толкова скъп.

Някой да сезира прокуратурата.

Експерт-Шизофреници

Този протест е определян от разбирачите, като: на младите, образованите, интелигентните, плащащи сметките си, перспективните.

Същите "разбирачи" казват и друго - този, онзи, трети и пети манипулират протеста.


А - млади, образовани, интелигентни
Б - някой ги манипулира


Та, въпросът е, дали тези, които говорят двете неща едновременно са шизофреници. Защото, представете си го цялото
А+Б = някой манипулира младите, образованите и интелигентните.

Или са млади, образовани и интелигентни, или някой ги манипулира - едно от двете е.

неделя, 16 юни 2013 г.

Втори ден на протеста - краят на спонтанността

В обществен план съботния ден се оказа продължение на петъчния. Протестите срещу назначението на Пеевски продължиха. На пръв поглед не се случи нищо различно, но само на пръв поглед. В действителност протестът започна да еволюира - едновременно в няколко посоки. Това развитие се вижда, както на реалния протест пред министерски съвет, така и във фейсбук, където по обяснисми причини той е далеч по-масов. Първото нещо, което прави впечатление е началото на идеологическо разделение сред протестиращите. Разделение, чиито предпоставки бяха създадени още в петък с първите скадирания "червени боклуци". Последното не изглежда много уместно, като се знае, че в първия ден на протеста имаше и значителен брой участници с леви разбирания. Това продължи и вчера. То беше показано от телевизиите. Междувременно разделение по идеологически признак започна да се забелязва и на страницата на събитието във фейсбук. Някои започнаха директно да се обиждат. На "червени боклуци" започна да се отвръща с "десни гадове". Сред част от участниците се заговори за десен протест, обединение на десните и така нататък, което само по себе си изключва всички не дотам десни... Идеологическото все още не е преминало в партийно. Или поне не е открито заявено. Въпреки това на площадчето пред МС се виждат плакати с пътен знак, изобразяващ десен завой, които са запазена марка на привържениците на една непредставена в парламента партия. Партия, която е неспособна да организира и оглави масов протест открито, поради факта, че хората бягат веднага щом чуят за каквато и да било нейна съпричастност.

Друга наченка на разделение сред протестиращите, е желанието протеста да бъде насочен в посока към сваляне на правителството. И тук отново има известно разминаване в развитието между действителния протест пред МС и този в мрежата. Вчера видяхме и чухме някои от протестиращите да скандират за оставка на кабинета. По-рано през деня, около 15:00 часа някой или няколко от домакините на събитието във фейсбук, промени името на протеста в същата посока. Това беше посрещнато на нож от протестиращите в мрежата, което доведе до бързо връщане към началните повод и искания.
Другото, което се случи вчера и което е повод за заключението, че денят е сложил край на спонтанността, са тиражираните инструкции за това, какво трябва да се вика и как да се подскача по време на протеста. Общо-взето има опити протеста да се насочи в определена посока, която е различна от онова, което изкара хората на улицата.


Какво следва?

При така оформилите се противоречия са възможни няколко неща.

Първо - протестът да продължи до избирането на директор на ДАНС по коректен от обществена и политическа гледна точка начин.
Второ - да еволюира в протест срещу правителството на Пламен Орешарски.
Трето - да бъде директно подменен, по подобие на протестите от месец февруари.
Четвърто - да премине в протест срещу правителството, но да е открито заявен, като протест от името и в полза на извънпарламентарна партия.
Пето - правителството да разцепи протеста, като си избере "представители на протестиращите", с които да преговаря нещо си.

събота, 15 юни 2013 г.

Какво се случи вчера - пробив в матрицата или поредната задънена улица

Вчера. Събитията са едва в началото си. Ще има още, още и още. Докога? Не е ясно. Или е?
Историята е твърде банална, почти абсурдна. За съжаление е съвсем реална. Случи се вчера. Случилото се е трудно да се опише. Мафия - казват хора. Може би е повече, може би е тоталитаризъм. Рано е да се каже точно, но е безспорно, че не е нищо добро.


Какво стана всъщност

Двете управляващи партии подмениха дневния ред на парламента и възползвайки се от вече осигурения кворум, набързо разиграха водевил. Гнусно. Да, има дума за случилото се вчера и тя е гнусно. Толкова гнусно, че по някое време вечерта изтече новината за това, че цялата организация на БСП в Берлин е напуснала. Нормално е направеното вчера да отврати, дори собствените им хора. Човек луд да е, пак ще избяга, но не това е важното сега.

Важното е, че обществото реагира почти мигновено на стореното безобразие и буквално за няколко часа на улицата се озоваха повече от 10,000 души. С пъти повече са онези, които подкрепят протеста, но поради географска отдалеченост не успяха да се включат в него. Излишно е да казвам, че съм напълно солидарен с гражданското недоволство. Няма как, не бива така. Не бива да се правим, че нищо не се случило, когато се случва пред очите ни. Реакцията на хората беше спонтанна и непринудена. Гражданското недоволство тръгна от фейсбук, както стана обичайно в последно време. Организатори на събитието са обичайните заподозрени. За разлика от друг път, сега протестът успя да се разгърне още първия ден. За няколко часа подкрепата срещу сутрешното безобразие беше минала 30,000. Към момента броя на съпричастните надхвърля 50,000 души. Такава е ситуацията до момента, но какво следва после...


Какво ще правим, когато и това правителство падне?

Анкетата, която пуснах в социалната мрежа, цели да отговори на този въпрос, но за резултатите малко по-късно. Сега предстои друго, а именно - ориентиране в ситуацията. Въпрос на време е правителството да падне. Не е задължително управляващите да вземат предвид гражданското недоволство, да се уплашат или да не дава господ да се случат по-неприятни неща, но така или иначе валидността му ограничена във времето. Дори БСП и ДПС да отстъпят, дори да дадат крачка назад, дори да успеят да овладеят недоволството е ясно едно - рано или късно ще си отидат. В най-лошия случай, това ще стане през лятото на 2017 година. Или може би не това е най-лошото. Не знам. Ако ще паднат предсрочно, за да се върне ГЕРБ, едва ли изобщо може да се говори за добра възможност и тук е уловката. Пред същата дилема бяхме изправени през февруари и както изглежда нищо не се е променило съществено. Именно това е причната обществото, хората и всеки един човек самостоятелно, да се опита да погледне малко по-далеч, малко по-напред - какво следва?
Отговорът на този въпрос търся и в анкетата.
Първоначалните четири възможни отговора постепенно набъбнаха до двайсетина, тъй като формата е отворена. До момнета мнение са дали повече от 1300 участника, като се оформят три основни групи - "Свикване на Велико народно събрание и промяна на Конституцията", "Ще се организираме" и "Нов парламент". Настроенията изглеждат ясни, но дали?


Какви са възможностите

Повече от половината гласували (около 56%) са дали подкрепа на идеята за ВНС и промяна на конституцията. Нова конституция, изработена от тези четири партии плюс евентуално още две или три, няма как да е по-добра от сегашната. Иначе предложението може и да е хубаво, но без носител на идея и дух, които да залегнат в новата конституция, е преливане от пусто в празно. Между другото, тезата за необходимостта от нов основен закон беше залегнала в предизборната програма на най-малко една от невлезлите в парламента политически партии.

Втората по популярност опция е да се организираме - около 15% от гласувалите. Това, че идеята е далеч по-непопулярна от първата е разбираемо, защото "да се организираме" предполага личен ангажимент, време, усилия, разправия и тонове помия по адрес на съпричастните. Казано накратко - трудно е. Позитивът от подобно действие, би бил в това, че много хора биха могли да намерят реална възможност за политическо участие, в това число и най-високо ниво.

Третата от водещите възможности е за нов парламент. Те да се наредят - ние да гласуваме за тях.


Като човек, който е наблюдавал задълбочено гражданските и политическите събития в последното десетилиетие, както тук, така и в чужбина, мога да си направя някои изводи, които не са много ласкави за моментното състояние на обществото. Особено недобро впечатление прави съвкупното желание за нов парламент и/или нова конституция, без наличието на организирана форма-носител във вид на политическа партия, подчинена на същите тези недоволни, непредставени и прецакани хора, сред които съм и аз. За повтарянето на едно и също действие, в очакване на различни резултати си има дума, която ми е неудобно да спомена.
Има надежда за пробив в матрицата. Тя се крие в желанието за организиране. Има и още нещо обаче.
Предвид известната яснота за желанията и намеренията на протестиращите, може би ще е добре да чуем мнението и на неформалните организатори. Аз не мога, само масовка съм в този протест. Добре е тези неформални лидери да вземат отношение, тъй като вече събраха хората. Те са начело, познати са, време е да поемат отговорност. Няма кой.




Оригиналната анкета във фейсбук
Страницата на протеста във фейсбук


Допълнение.
След като изтече вестта за оттеглянето на Пеевски от поста директор на ДАНС, протестът вече е срещу правителството. В същото време липсва всякаква ясно заявена позиция, относно развитието му по-натам. Казано накратко, протестираме на сляпо. Или може би не. Факт е, че организаторите упорито отказват да вземат отношение по поставените тук, а и там въпроси. Може би идеята е да се съживи някой политически труп, но и това е само предположение. Това е засега.


Ново допълнение - 15:09
Ха, много интересно развитие. След като хората изреваха, че им е подменен протеста, сега отново се протестира срещу назначението на Пеевски за директор на службата.
Т'ва гласа народен голем звер че излене, да знаате (смех)









петък, 14 юни 2013 г.

Рекетът на търговските вериги - мит или реалност?

Преобладаващото обществено мнение за рекетьорските практики на чуждите търговски вериги над българските производители, може да се окаже лошо скалъпен мит. Какво имам предвид. Всички сме ги чували да мрънкат и да се оплакват, но тези дни съм свидетел на нещо, което по никакъв начин не се вписва в публично представеното.

Ето и конкретния случай. Действието се развива на Северозапад.

Голяма търговска верига (Кауфланд) продава български кашкавал в магазина си. Продажната цена е 15 лева. В същото време значително по-малък магазин (Жизел) продава същия този кашкавал с 2,50 по-евтино. Този по-малък магазин няма никакъв ресурс и възможност да упражнява, какъвто и да било натиск върху производителя и да му извива ръцете, но въпреки това продава значително по-евтино - с около 16% по-евтино от големия си конкурент.

четвъртък, 13 юни 2013 г.

Разни хора, разни други неща

Видяли сте, предполагам, че съм сложил една анкета за политическото ви самоопределение. Сложих я от любопитство, а и заради момента на относително висока обществена политизация. Интересно ми е, що за хора сте вие, с които споделям мислите си. Признавам си, че резултатите малко ме изненадаха. Очаквах по-хомогенна аудитория, така че изненадата е по-скоро приятна :)
Сигурно се питате - защо точно въпрос за политическата самооценка. Отговорът е много прост - тя отразява мирогледа на човека. Съвсем отделно е това, дали е реална или не :)
Искам и да се извиня за неудобството от възможността да се посочва само един отговор, както Христо правилно отбеляза, като че ли с известно неудоволствие, но общо-взето решението беше добро. Пак казвам - радвам се, че има разнообразие. Като цяло мога да кажа, че принципно познавам хората, които минават насам, тъй като с една част си "говорим" във фейсбук, че даже с няколко се познаваме и лично. Мнението ми е, че тези, с които си общуваме са свестни хора. Различни в разбиранията си, но свестни. Предполагам, ако беше друго, нямаше да си говорим :)
Да се върна на политическото самоопределение. Може би някои от вас са погледнали теста разположен под анкетата и са видяли как се формира резултата. Всичко е базирано на отношението към определени неща, събития и отношения - често към такива, които не засягат пряко отговарящия. Всъщност, политически, а и чисто човешки, ние сме това, което е отношението ни към нещата незасягащи ни пряко. За онези, които ни касаят пряко, е относително ясно. Разказвам ги всичките тези неща, защото имайки вече някаква представа за вас, които минавате оттук, бих искал да ви попитам нещо съвсем конкретно. Нещо, което едва ли вече ви засяга, но то само по себе си е важно. Имам предвид образованието. Направо да питам - Какво смятате, че трябва да е образованието, какво да се учи в училище и кой да решава?
Ще предложа две опции за посочване.
Първата - Каквото е решила държавата, по начин, качество, обем и времетраене, което е определила. (това е сегашната система)
Втората - Всеки сам (родителите и учениците, в различните семейства е различно) да решава - какво, как и колко иска да учи или смята, че ще му е полезно да научи.
Питам ви, не защото нещо зависи от нас, а от любопитство донякъде и защото образованието е важно. То е, като дърво, което днес засаждаш, но плодовете му ще береш след години. Лично аз смятам, че днешното положение е плод на вчерашното образование и както и да го оценяваме - ние и експертите, то резултатите така или иначе са на лице.
Ще се радвам, ако имате мнения и ги споделите.

вторник, 11 юни 2013 г.

Радикализираща бедност

Бедността радикализира. Това е отдавна известно. Бедността кара хората да озверяват, кара ги да не мислят с главите, а със стомасите си. Хората не са виновни, защото най-напред е физическото оцеляване, а чак след това идва ред на "екстрите". Затова радикализацията е обяснима, а най-добре тя личи в най-бедния район на ЕС - 12 МИР Монтана.



Това са резултатите на партия Атака от трите последни избори за парламент. Видно е, че партията стои колебливо на национално ниво, което е в противоречие с тенденцията в 12 МИР Монтана. В 12 МИР тенденцията е ясна, категорична и много показателна. За период от осем години, тази партия е удвоила подкрепата си, а на последните избори в някои секции е втора политическа сила.



Пушеци над Истанбул

Виждам, че хората се питат за турските протести. В нета може да се видят доста мнения, които задават въпроси за повода и причината или обясняват качеството на протестиращия мат'рял.
А то е ясно. Отговорът се чете в думите на политолога, който описва Едроган като Бойко Борисов и казва, че се държи, като начален учител и говори назидателно, а това е нетърпимо. Или в думите на студента, че дърветата са само повод, но причините са по-дълбоки.
Всъщност турците протестират за една нормална съвременна държава, а определението за съвременна държава е дадено през 1776 година и няколко години след това, с Първата поправка на щатската конституция. Това е типа държава, в която конституцията защитава народа от държавата, а законите го пазят от всички останали. Просто е. Само с молове не става - пак думи на политолога.

вторник, 4 юни 2013 г.

Две анкети и още нещо

Здравейте гости,
Вдясно от този текст са поместени две анкети - за изборните резултати и за политическата самооценка. Непосредствено под тях е намерил място и линк към теста за политическа ориентация, чрез който можете да си сверите часовниците.
Ами, това е :)

Ако някой се чуди

Ако някой се чуди, че в последно време рядко пиша в блога, да кажа, че е заради фейсбука - споделям директно там.

понеделник, 3 юни 2013 г.

Безработицата ще продължи да расте

СЕГА >> ПЪРВА СТРАНИЦА >> 80 000 българи остават без работа в края на годината >>
Нужни са 60 млн. лв., за да се осигури нова заетост на хората, чиито договори изтичат, изчисли социалният министър



Анонсът от заглавието представя горе-долу ситуацията, както и визията на министъра, министерството, правителството и предходните няколко правителства за решаване на проблема, чрез субсидирана заетост. Безработицата няма как да бъде преборена така и всеки, който казва, че това е възможно със субсидиране, се е объркаЛ. Трудът е стока/услуга, като всяка друга и пазара на труда е пазар, подобен на всеки друг. А това означава, че и на този пазар важат всички известни пазарни зависимости, като: търсене-предлагане-цена.
Трудът не е краставица или домат, които може да се пипнат, премерят и оценят обективно, но е стока/услуга, която се търгува по същите правила, така както се търгува зарзават. Да си го представим, за по-добра образност пазарът е на домати.
Пазарът на домати е залят от продукция. Има много повече, отколкото е търсенето. Има повече, отколкото изобщо е възможно да се продаде на дадения пазар. Стоката за продан е много, качеството е разнообразно, а купувачите са ограничени като брой и като покупателни възможности и нужди. Максималното, което въобще е възможно да се прададе на този пазар, е по-малко от всичко, което се предлага в момента. Респективно цената на доматите е ниска - всеки опитва да продаде, пред възможността да си изхвърли стоката. Такава е ситуацията на пазара на домати в този момент. В същото време производители и търговци са недоволни от обема на продажбите и от нивото на цените - искат държавата да се намеси, за да се подобри положението им. Държавата бърка в резерва и вади от там още домати. След това ги пуска на пазара и започва да раздава на купувачите, като им дава и пари за това, че са решили да си вземат.
В този пример доматите са труда, а пазара на домати е пазара на труда. Всеки може да се сети за последствията върху пазара от тази държавната "помощ". Да се наводнява пазара, при положение, че е на лице свръхпредлагане, е меко казано малоумно.
Субсидирането не само е безрезултатно, но и вредно за пазара на труда и нивото на заплатите в посока нагоре.