Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 27 юли 2013 г.

Обнадеждаващо начало

Изследването за отношението към конституцията е в ход от вчера. Въпреки че още не съм приключил с качването на всички анкети, може да се каже, че тръгна доста добре. По-късно днес и утре ще се опитам да кача всичките няколкостотин анкети.
Целта на това изследване е да даде отговор на въпроса, как се приема конституцията от хората и да събере впечатления, относно това спазва ли се тя. Ако гледаме в перспектива, когато приключи, ще е ясно и дали има нужда от нова конституция, от ремонт на сегашната или от нови хора, които не е ясно откъде ще изпаднат. По план изследването ще продължи около година, като идеята е да обхване максимален кръг от хора. Доколкото ми е известно, досега не е правено проучване по темата, поне не така детайлно с разглеждане на конституцията в пълната й цялост - текст по текст.

Изследването е по лична инициатива и не е спонсорирано от правителствени или неправителствени организации. На този етап не е търсена и медийна подкрепа.

Харесваме ли тази КОНСТИТУЦИЯ

четвъртък, 25 юли 2013 г.

рожден ден (comming soon)

На осми август блогът ще стане на две години. По този повод си спомних намерението, с което го създадох. Не беше това, да си драскам прозренията, ставаше дума за нещо друго. Хрумна ми някъде около деня на конституцията през 2011 година. Към оня момент много се говореше за нуждата от нова конституция и за недостатъците на сега действащата. В тази връзка си спомних за клишетата, с които ни промиваха мозъците - първо в училище, а след това и в университета. Клишета за Търновската конституция, която... чували сте нейната прелест и хубост. Прелест и хубост, за които знаем главно и предимно от хората написали и приели я, но в същото време никога няма да разберем мнението на онези няколко милиона българи от онова време. За Търновската е късно да добием обективна представа, но за сегашната не е. Всеки от нас си има мнение за нея и според разбирането си решава кое му харесва и кое не. Виждаме и доколко се спазва, но това са лични и много субективни мнения. За добиване на обективна представа, следва да видим съвкупността от тези лични мнения и оценки. До днес изследване за отношението на българина към основния му закон не е правено и боя се, че никоя институция няма интерес от подобно нещо.
Много станаха обясненията наистина, но именно от идеята за едно що-годе обективно изследване на отношението към основния закон, се роди този блог, който след дни ще направи двете си годинки живот. Планираното изследване така и не се случи през изминалото време. Все имаше някакъв проблем. Първо беше изборната обстановка от 2011 и съпътстващия конституционен популизъм, после нещо друго, след това трето, но основният проблем беше и продължава да бъде намирането на поне 1000 участници за подобен род изследване. Намирането на 1000 човека, които първо да седнат и да прочетат конституцията, а след това да изкажат мнение и позиция по отделните й текстове е проблем не само в ситуация на изострена политизация, а по принцип.
И така се стигна до появата и съществуването на този скромен личен блог. Виждал съм, че по подобни поводи хората се хвалят с разни статистики - колко са избълвали, колко много са ги прочели и така нататък. Това ще ви го спестя, а и няма с какво толкова да се похваля. Блогчето не е много популярно, посетителите ми не са от тия, дето се възторгват и шерват току-така, така че е обяснимо. В интерес на истината, ако примерно бях някой, когото го показват по телевизията, вероятно това нямаше да е така, но още по-вероятно е, при подобна ситуация изобщо да не се занимавам да поддържам блог :)
А относно конституционното изследване, нямерението е все още живо и нищо чудно, ако успея да преборя жегата в следващите дни, да му дам старт със скромните ресурси на блоггер.ком.

сряда, 24 юли 2013 г.

това-онова

Докато гледам полицейската свинщина в центъра на София, България, Европа - не Африка, се хванах да подобрявам това-онова по блога. Разкарах едно-две неща, чиято полза не разбрах и за тяхна сметка вкарах формуляр за връзка, в случай, че някой иска да ми казва нещо на ушенце. Това е за блога, пък за ония педерунгели - проказа да хванат, малко ще им е.

сряда, 17 юли 2013 г.

#‎пълноесфашагией‬

Снощи Слави пак си изчете разбиранията и пак ме вбеси. Най-много ми бърка в задника претенцията му за задължително гласуване. Мен пък ме устройва да не съм собственост на държавата и гласуването да е право, което да ползвам, когато искам. Тоя, кво - направо държавата да си решава вместо мене, кво има да ме тарамешкат насила.

понеделник, 15 юли 2013 г.

Липсата на достоверна информация е голям проблем

Понеже сме на вълна протести, ще използвам събитието като пример за липса на достоверна информация. Днес беше огласено изследване на НЦИОМ. Различните медии си го четат, както им дойде, а пръвърженици и противници на протеста го четат, като процент на подкрепа.
"Дневник" например казва, че 60% искат оставка на правителството.
БНТ прави анонс на новината в емисията си от 18:00 часа, като казва 37% искат оставка веднага. В рамките на емисията се казва, че 58% искат оставка, като 37% я искат веднага, а другите я искали, но не веднага.

В същото време на страницата на протеста се вижда, че около 83 хил. души са се присъединили към протеста, докато повече от 320 хил. са поканени, но не са приели. Тук излиза, че само един от пет участва/подкрепя.

По същият начин стои въпроса за броя на присъстващите на площада и по улиците.

Вътрешни борби за власт - ЗАЩО?

Борбата за власт в политическите субекти е явен симптом за проблеми с политическата представителност. Случвало се е и преди демокрацията, но след 10 ноември българите се нагледаха на явлението във всички възможни проявления. Малко от реално съществуващите партии не са били засегнати от тези процеси. Най-силно се набиват на очи проблемите в така наречените демократични партии и най-вече в СДС. Скоро след възникването на СДС започнаха чести и публично неприятни "отлюспвания". Подобни опити имаше и в БСП през 90-те години, като някои отцепили се формации успяха да влязат самостоятелно в парламента. В списъка на цепещите се партии влизат представители на почти всички идеологии и течения - земеделци, еколози, националисти и така нататък.
На пръв поглед коренно различни субекти страдат от една и съща болест - защо?
През годините е говорено много за проблема и винаги е било давано лесното обяснение - борба за кокала. Различни крайно амбициозни хора, се борят за овладяване на партийната власт, чрез която биха получили възможност да реализират собствените си възгледи за политиката. Това е общо за всички политически партии, в които през годините се е случвало някакво роене. Лесното, дори примитивно обяснение за явлението, е борбата за кокала, което може да е вярно - зависи, какво значение се влага в думата "кокал".
По-задълбоченото обяснение включва перманентно съществуващия проблем с политическата представителност и в частност с функционирането на партиите. За всяка разцепила се партия през годините, е характерно това, че даден човек - член на определена партия, може да реализира възгледите си за политиката, тоест да получи представителство само, ако притежава вътрешнопартийната власт.
За разлика от повечето пъти, когато хората са проблема, в случаите с цепене причината е в заложените механизми за функциониране на партиите, а именно липсата на демократичност.
Чисто прагматично е лишено от смисъл да седиш в партия, която не ти дава възможност да кажеш думата си. В този смисъл цепенето, люспенето и роенето са логичните развръзки. Някои просто напускат, други се опитват да овладеят партийната власт, а трети отцепват парчета заедно с други недоволни.
Казано направо, не се дава възможност за политическо представителство на онези, които не са в ръководствата на партиите. Организации от подобен тип, независимо от факта, че съществуват масово, са нежизнеспособни дългосрочно, а дейността им е съпътствана с драми и интриги. В такава обстановка е невъзможно да се постигне никакъв политически резултат, а целите по естествен път се свеждат до докопване на кокала и злоупотребяване, доколкото е възможно.
Разбираемо е, че повечето интелигентни хора без сериозни отклонения, не желаят да участват в подобен род субекти.

сряда, 10 юли 2013 г.

Платени протестиращи

Вече на всички е ясно, че различни организации наемат хора за участие в протести. Това нито е от вчера, нито е българско изборетение. Всички помним ромския щурм на евродепутата Бинев срещу БНТ. За спонтанно присигащите автобуси на други малки партии, също се знае отдавна. Както казах, това не е ново, обаче си спомних една история от Германия, за която ми разказаха преди време. Оказва се, че там се прави същото, но по малко по-различен начин. Обикновено зад подобен род демонстрации в Германия седят синдикатите. Не става въпрос за случите, когато се прави обща стачка - не, тогава си излизат работещите и стачукват. Номерът с наетите протестиращи се прави, когато трябва да се привлече внимание към даден проблем. Значи, там хората си ходят на работа и вместо да губят по 30, 40 или повече евро на час, те предпочитат да немат масовка, съставена главно от безработни или студенти, на които плащат някакви пари. В крайна сметка така се дава гласност на съществуващия проблем, но не се предизвикват кой знае какви сътресения. Това е в Германия, а в България синдикалните пари се ползват за оформяне на добри шкембета на синдикалните главатари, които от своя страна не се занимават със синдикализъм, а предпочитат да пишат конституции.

вторник, 9 юли 2013 г.

Гедерейска история с летален край

Разпадът на Съветския блок доведе до много сътресения в тогавашните източноевропейски общества. Още със старта на Перестройката сред комунистическите сателити на СССР започна да се усеща паника. След четири десетилетия постоянен натиск, източноевропейските комунистически вождове бяха загубили усета си за ориентация и по навик чакаха да им бъде наредено от Москва. Може да се каже, че появата на Горбачов тотално разби представите им за света и ги постави в съвсем нова ситуация, в която те трябваше да решават сами - нещо, на което не бяха научени. Всъщност през изминалите четиредесет години всеки опит за самостоятелно вземане на решения, винаги е бил посрещан остро от страна на московските господари, а последствията за дръзналите на самостоятелност са служили за назидание на останалите. Съвсем разбираемо е, че тази рязка промяна в отношението на господаря към неговите подчинени, се оказва предизвикващо стрес събитие и води до истински разпад в ценностите и представите. В резултат на объркването настъпва тежка морална криза в страните от Съветския блок. Ако до вчера за тези не до там начетени хора, заемащи върховете на държавното управление всичко е било черно и бяло, то с обявяването на Перестройката нещата се променят рязко и вече нито черното е съвсем черно, нито бялото - бяло. Настъпва период изпълнен с големи количества сива мъгла. Преди това всичко е било ясно. Комунистическите тоталитарни режими са следвали стриктно рамката зададена им от Москва. Следвали са я до степен крайно неприемлива според днешните стандарти - държавата се е намесвала във всяко отношение на човешкото битие, а това да определя посоката на личното развитие на отделния индивид се е смятало за нещо нормално. Държавата и по-висшата й проекция - партията, е била тази, която е решавала за всякакви неща, които по принцип не би следвало да влизат в работата й. Държавата е определяла какво да се произвежда, какво да се продава, каква да е цената му, какво да се учи в училище, с какво да се занимават децата извън училище и така нататък. Изобщо, тоталитарната комунистическа държава в Източна Европа следвайки наставленията на Москва, винаги и по всякакъв начин си е позволявала да изземва функции и права от отделния човек. Особено добър пример за описаната държава е ГДР или Източна Германия. В ГДР всичко спомента е в повече. Тоталният натиск е по-силен, а следенето е повече, от където и да било в Съветския блок. Жената следи мъжа си и донася, мъжът следи жена си, щатните агенти на ЩАЗИ следят всички в случай, че някой пропусне да докладва за нещо. Излизането зад граница е почти немислимо в тези условия. За да напусне човек такава държава, е трябвало да подписва специални документи и пак е можело да му се откаже, ако агентът Х реши, че искането е неоснователно или човекът няма роднини, за които да се страхува. Следенето е било тотално във и извън страната.
Ситуацията е представена много добре във филма с Долф Лунгрен, където героят е олимпийски състезател и бяга с риск за живота си по време на олимпийските игри в Южка Корея. Едва се спасява при американската делегация. Малко по-късно режимът пада, пада и стената. Хаосът в ГДР е пълен, както и кризата на ценностите и мирогледа. В един момент щазарите остават безпризорни и напълно безконтролни. В цялата обърквация те променят рязко курса и както до вчера са се грижили за правилното комунистическо възпитание на поверените им подрастващи, така от днес започват да си отглеждат неонацисти. Впрочем, това се случва в цяла Източна Европа. Почти веднага след краха на комунистическия режим, в тези малки и силно объркани общества бързо започват да се развиват всякакви крайни в идеологическо отношение организации. Най-често този процес е бил продуциран, както в споменатия филм - таковците комунисти започнали да възпитават децата, често собствените си деца по коренно противоположен на обичайния до момента начин - почнали да ги правят фашисти, вместо комунисти. 90-те години се оакзват благодатни за разцвета на подобен род идеологии, главно сред тийнейджърите. В почти всички държави от някогашния Съветски блок възникват нови и се реабилитират стари организации с фашистки, нацистки, ксенофобски и расистки идеологии, които десет-петнадесет години по-късно се превръщат от маргинални, в политически представени субекти. Другаде, като в Русия подкрепата за подобен род организации се превръща в полуофициална държавна политика. По неофициална информация, само в района на Москва над 100,000 младежи, главно тийнейджъри се упражняват в осигурени им от държавата тренировъчни центрове. Междувременно на по-ниското битово ниво се случват не една или две трагедии, породени именно от този вид увлечения. Един ритал до смърт спящ на автогарата циганин и после... при сплотената ромска общност в затвора. Не му е било леко. Друг ритал циганин по тъмна доба, но попаднал на австралийски тревоман-антифашист с ножле... И всичко заради болните мозъци на разни ченгесари. На някои обаче сметката им излезе твърде солена, но пак не им увира акъла.

събота, 6 юли 2013 г.

Излишно обяснение

Промяната на изборния закон няма да реши проблемите произтичащи от партиите или хората в тях, така както трудовото законодателство не оправя дефектите на синдикатите или пък закона за слънцегреенето не е в състояние да накара слънцето да свети по 20 часа на ден. Това обяснение нямаше да е излишно, ако бяхме тъпи, глупави и неуки, но Ние сме, както ни определят - млади, учени и интелигентни, и затова за нас това обяснение е напълно излишно.

вторник, 2 юли 2013 г.

Господин Пот, другаря Сидеряги и интелектуалничещите лигльовци

Винаги съм се дразнел от колективните изблици на така наречената интелигенция, но днес успяха да надскочат всички предишни интелектуални дрисни. Интелигенти пишат жалба до Арменския поп. Или до президента Плевнелиев. Все тая. Жалят се от Сидеряги, другаря Сидеряги. Защо другар ли - ами, точно тук идва смешното. Написали драгите едно отворено писмо, че и се подписали. Оплакват се от същото, от което би се оплакал всеки с всичкия си. Добре, лошо няма. Както и да е, мисълта ми е за друго. Определили го, представете си, като крайно десен и така нататък. Четирима философи, четирима седесари и още поне дузина, които не съм и чувал. Е, кажете ми, не е ли нормално, тези ерудити, тези образовани, културни и интелигентни хорица, най-малкото да знаят под какво се подписват. Да кажеш, че са млади и не са чували - не са и сигурно знаят за господин Пот, Пол Пот. Питам се, как при това положение можаха да нарекат другаря Сидеряги крайно десен, като разликата между камбоджанския господин и нашето другарче, се състои във фазата им на развитие - единия е реализирал се изверг, другия е засега само мечтател. Как можаха, просто не ми го побира ума. Учени били, били ги давали по телевизора - много знаели. Знаят те - дръжки. Неграмотници. Степента на политическото невежество е потресаваща и в този случай поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата, е вярна. Напълно вярна. И това ми било елит, при това интелектуален. Че вие с тоя акъл, сте си без акъл. Как може хора, определящи се по определен начин, в случая десни, да са неспособни на елементарна разлика. Това е пълен политически далтонизъм. Добре бе, Умници, питам ви нещо просто - нали сте ми десни, къде при това положение видяхте и една допирна точка между себе си и Сидеряги? Краен, краен, колкото и да е краен, все някъде ще имате поне една допирателна - къде я видяхте. В бълнуванията му за национализация или може би в ксенофобията и расизма? Наистина ще ми е интересно да разбера. Във всеки случай е добре да си изясните понятията, преди да ви дойде да обяснявате, че народа е прост, тъп и невеж, и не разбирал от тия неща. Разбирачи.



а това е въпросното писмо


"Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас с тревога за днешния ден на България – и с опасения за нашето общо бъдеще. Правим го, защото политическата ситуация в България е абсурдна, налудна и опасна.

Управлявани сме от правителство, което е плод на задкулисни сделки и олигархични интереси, съставено от една аморална коалиция между загубилите изборите партии, лишена от реално мнозинство и зависеща изцяло от капризите на партия "Атака" – крайно дясна, с откровено антиевропейско и нецивилизовано поведение. Това правителство концентрира огромна силова мощ в Държавната агенция за национална сигурност и назначи за шеф на тази служба Делян Пеевски – медиен олигарх и фигура, чужда на всякакви цивилизовани стандарти. Това назначение беше прокарано тихомълком и без обсъждане – но с неприкритите намерения да се създаде силов апарат, който да се разправи с настоящите и бъдещи политически опоненти на управляващите.

Техните реваншистки планове станаха видни от намеренията да бъде рестартиран антибългарският проект за АЕЦ "Белене", от реабилитацията на сътрудниците на комунистическия репресивен апарат на Държавна сигурност във висшата администрация, от чистката в МВР и други ключови ведомства, както и от десетки публично известни прецеденти. Цивилизационният стандарт на управляващото парламентарно мнозинство стана виден с назначението на Волен Сидеров за председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика – и то в деня, в който Сидеров провали Консултативния съвет за национална сигурност. Неговите "демократични стандарти" проличаха в обръщението към нацията на председателя на НС Михаил Миков, който призова вътрешния министър да се разправи с протестиращите – и се опита да наложи ограничения върху редакционната политика на българските обществени и частни медии.

В същото време в столицата и големите градове протичат многохилядни протести срещу правителството и мнозинството в НС, които управляващите не чуват – въпреки че техните искания се подкрепят от мнозинството от българските граждани. Пълната липса на доверие в правителството и парламента и упоритото нежелание на тези институции да се вслушат в исканията на протестиращите нагнетяват опасно напрежение с непредвидими последици.

Паралелно с това сме свидетели на провокации, немислими за една страна в цивилизована Европа. По улиците се появиха шпицкоманди, които претендират да налагат ред в държавата, като провеждат "граждански арести". Техният водач Волен Сидеров влезе в сградата на парламента с пистолет на кръста и полицейска палка в ръка и никой не му попречи да държи речи, в които нарича гражданския протест "преврат срещу държавността" и заплашва с гражданска война.

Уважаеми г-н Президент,

Намираме се в гранична ситуация, която предполага избора на едно от двете положения: или властниците да отстъпят и така да се отвори пътя на роденото в тези драматични условия гражданско общество, или управляващите да останат на ретроградната си позиция и страната ни да продължи да затъва в кризата и да се дискредитира още повече в очите на демократично мислещите ни съотечественици и на европейската демокрация.

В тази ситуация, г-н Президент, Вашата роля е изключително важна и отговорна. Президентската институция е единствената, която все още не е загубила доверието на народа. В тези решаващи за страната ни дни Вие се държахте достойно и доказахте, че сте автентичен държавен глава. Затова трябва да изразите публично, ясно и недвусмислено отношението си към драматичните събития у нас – включително чрез обръщение към нацията и като предупредите евроатлантическата общност за мрачните перспективи, които се очертават пред страната ни днес.

Настояваме за това, защото е възможно случващото се да бъде план за промяна в геополитическите приоритети на България - за откъсването ни от цивилизована Европа и асимилирането ни в подготвяната от Путин Евразия. Възможно е това, на което днес ставаме свидетели, да цели налагането на санкции и отнемането на гласа на България в ЕС и бъдещо откъсване на страната ни от евроатлантическата общност.

Уважаеми г-н Президент,

Преди двадесет години българският поет, публицист и гражданин Едвин Сугарев обяви гладна стачка в знак на протест срещу лъжата, бандитизма и разграбването на страната ни, свързани с безотговорното марионетно правителство на БСП и ДПС с премиер проф. Любен Беров. Тогава неговият достоен жест не беше разбран от всички, но оценката на времето доказа правотата на поета. Сега Едвин Сугарев обяви гладна стачка, солидаризирайки се с гнева и нетърпимостта на българските граждани към наглите действия на управляващата коалиция и на правителството на доц. Пламен Орешарски. Той декларира непоколебимата си решителност да продължи стачката до оставката на правителството или до фаталния й край. Нека мислим и за това, г-н Президент!

Демократична България разчита на Вас – на Вашето мъжество и отговорност.

Борис Христов – писател
Иван Теофилов – писател
Евгений Михайлов – режисьор
Георги Господинов – писател
Д-р Любомир Канов – психиатър и писател
Проф. д.ф.н. Добрин Тодоров – философ
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев – философ
Ева Димчева – преводач
Проф. д-р Божидар Кунчев – литературовед
Д-р Петко Бакърджиев – стоматолог
Георги Данаилов – писател
Богдан Глишев – актьор
Проф. д-р Христо П. Тодоров – философ
Тони Николов – публицист
Доц. д-р Вихрен Чернокожев – литературовед
Доц. д-р Рая Кунчева – литературовед
Проф. д.ф.н. Атанас Стаматов – философ
Теди Москов – рeжисьор
Рада Москова – писател
Атанас Киряков – кинорежисьор
Антоанета Бачурова – журналист
д-р Стефан Москов – лекар
Марин Янев – актьор
Георги Гроздев – писател
Митко Новков – журналист
Ясен Атанасов – писател
Александър Кипров – композитор
Александър Петров – поет
Огнян Видев – музикант

София, 01.07.2013 "

Протестни бисери от фейсбук


Сганта да се маха, пък после накъдето ни видят очите

Трудно ми е да гледам обективно на ситуацията в момента, защото имам отношение и позиция към случващото се. На първо време искам това правителство да се маха. А после да се раздадат карти от същото тесте. И така, докато не сколасаме да се организираме в собствена партия. Засега толкова, това имаме. Криво ми е, че ще стане така, но няма значение. Трябва да се маха. Ненормално е правителството да живее благодарение волята, желанието и халюцинациите на един психопат. То е мъртво отвътре. Трябва да се махне преди да е ни е увредило повече. Всеки ден съществуване на това нелепо управление ще бъде в повече. Заслужава си да поемем риска и да раздадем от същия комплект карти. За повече би било прекалено да мечтаем. А и то с мечти не става, ясно е.