Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 31 август 2013 г.

Абонирани за тоталитаризъм

Споровете за това, дали трябва международната общност, НАТО, САЩ или България да се намесват в конфликта в Сирия, ми напомниха за времето отпреди двадесет и няколко години. По онова време много се говореше за пътя, който следва да изберем, като народ и държава. Част от гласовете бяха в полза на това, да се върнем във времето преди девети септември и да започнем оттам, откъдето сме спрели, а други бяха категорично против. И двата лагера изтъкваха положителните страни на своите тези, като се облягаха на противниковите пасиви. Добрите им страни се състояха в лошите на другия, но с този акъл - толкова.
Все едно да избираш между тоталитаризъм, в който разнасянето на глави в чанти и размяната им за стотици хиляди левове и такъв с вързани за горящи купи сено жертви, е някакъв добър избор. За щастие феновете и на двете не успяха да се наложат и мокрите им сънища не се сбъднаха.
По сходен начин стоят нещата и в днешна Сирия. Изборът на сириеца е ограничен между тоталитаризма наложен от един диктатор и такъв подчинен на религиозни догми от мрачното средновековие. С този акъл - толкова.
А дали е добре онзи да бъде освиткан - Да, без никакво съмнение.

събота, 17 август 2013 г.

Поуките от протеста накратко

Докато не разберете, че така не може, драги ми "реформисти", ще обръщаме всяка лодка, на която откажете да ни качите. Да, в септичната яма сме, но и вие при нас.
Не върви да ни пробутвате мантри и заклинания, не върви на ни плашите с Баба Яга и не върви да насъсквате вашите фанатизирани активисти срещу нас, крещейки ни "бегайте, като не ви харесва". Годината е 2013, а не 1990 и днешните баламурници, не са баламурниците от тогава.

Протестът ни умря и тези, които го домориха, сте именно вие. Вие го съсипахте. Ние, протестиращите не искаме да се бутате пред нас - не ви щем. Не става така. Не става, вие да решавата кое и как, а ние да ви подкрепяме, щото сме били в безизходица. Нищо такова няма да ви огрее.


Все пак от протестът ни имаше полза. Няколко ползи.

Първата и най-голямата е, че стана очевидна силата на обществото. Много скоро след началото на протеста, ние отбелязахме първата си и единствена победа - Пеевски отпадна. Видя се, че бидейки незрели политически и нямайки усет и умения да упражняваме постоянно властта, която по конституция ни принадлежи, все пак имаме силата да "налагаме вето" със спорадичните си изригвания. Този модел работи и това се видя съвсем категорично. Той можеше да бъде приложен и да доведе до благоприятна развръзка и със следващите примери на управленско безочие - областните управители и НЗОК. Можеше, но не се случи, защото някой реши, че може да се качи на гърба ни.

Втората полза е осветяването на част от така нареченото гражданско общество, състоящо се предимно от тъмносини фанатици, изживяващи се като блогъри и НПО-деятели. Видя се мястото и ролята на споменатите в този протест, но едва ли са очаквали такъв масиран отпор от страна на масовия протестиращ извън този тесен и претендиращ за елитарност кръг.

Третата полза е навлизането в публичното говорене на понятия, като "соросоиди", които може би в българския им вариант ще е по-точно, ако бъдат наричани "антоанетки". Стана ясно и вече всички знаят, че има хора, които получават пари, за да се бъркат в обществените процеси. Не коментирам на чия страна и ползата от намесата им, а само тяхното съществуване. Ясно е, че има хора, които получават заплата, за да организират протести. По-точно организират, за да оправдаят хонорарите си.
Тези платени общественици не останаха незабелязани, както от страна на техните по-именити противници вляво, като Волгин, Андролова и други, така и от страна на по-обикновените участници в протеста. Масовото възмущение от съществуването им не можа да бъде замазано, както се е случвало преди и този път противниците на НПО-задкулисието не можаха да бъдат засрамени с обичайните епитети "фашизоиди, антисемити и комунисти".
"Антоанетките" отнесоха много здрави словесни атаки отвсякъде и казано на разговорен език - свиха ушите. В известен смисъл се случи известна дезориентираност и в крайна сметка основен потърпевш се оказа мажоретката на споменатата група, докато началниците успяха да се покрият от общественото полезрение.

Като цяло протестите се оказаха полезни за обществото и дадоха друг поглед върху случващите се под повърхността процеси и от двете страни на барикадата.

сряда, 14 август 2013 г.

Усложняване му е майката

Тези дни си поговорих с доста политически активни, но за сметка на това фрапиращо невежи по отношение на политиката хора. Хора без собствена мисъл и разбиране за политиката, такива без елементарна представа за принципите и смисъла от съществуването й. Хора повтарящи взети назаем думи и абсолютно неспособни да погледнат извън определенията, дадени им на готово от някой по-запознат.
Ще излезе вярно онова, което от години различни експерти - политолози и социолози, внушават от малкия екран, а именно, че политиката е сложна работа, която не е за всеки и трябват "специални" способности. И няма как да не са прави, при положение, че мнозина нямат собствена преценка за принципно ясни категории, като хубаво-грозно, добро-зло, черно-бяло, редно-нередно и правилно-грешно, а чакат някой да ги упъти.
И преди съм казвал, че за простия човек чуждата работа е най-лесна, но може би трябва да доизкажа мисълта си и да добавя, че на същият този прост, собствената работа му идва най-нанагорно. Защото политиката е наша работа, тя е собствена за всеки един член на обществото и докато сме прости, тя все ще ни се вижда сложна, и все ще чакаме накой по-запознат да ни упъти.

вторник, 13 август 2013 г.

Проблеми с югоизточния съсед

Не остана обществена енергия за повече скандали, иначе тайната турска вечеря в Пловдив, както я нарекоха от една телевизия, би предизвикала огромен, ама наистина огромен скандал. Скандално донякъде е, че събитието е проведено тайно, извън погледа на медиите, респективно далеч от погледа на народа.
(Ще ни наричам народ, по-уместно е от общество.)
Големият скандал обаче, е в това, че вечерята е тайна турска. Да се оправдая още един път - определението е на Нова телевизия. По-малко скандално в случая е, че е тайна и повече скандално е, че е турска. Проблемът не е малък, но може би ще му бъде придадено по-голямо значение, отколкото заслужава. Причината е, че не става дума за друг, а за Югоизточния ни съсед. С Югоизточния съсед берем ядове, откак можем да помним или казано иначе 14-ти век вече. Откакто предците ни са дошли тук, все проблеми е имало с Югоизточният ни съсед. Проблеми и отвреме-навреме неприятности, така че страховете и опасенията са исторически обусловени и докнякъде непреодолими.
От времето на първите ханове стъпили по тия земи, българинът е научил, че с Югоизточния съсед трябва да се внимава, защото невниманието причинява болка и страдание. Такова място са ни избрали и дотам са им стигали силите, че винаги на югоизток е имало респектиращ, силен и плашещ съсед, чието присъствие всявало ужас поколения наред. Времената се променяли, сменявали се и съседите на югоизток, но заплахата никога не си отишла. Византийци, латинци, турци - който и да дойдел, винаги гледал на северозапад. Гледал към нас. И не само гледал.
Така че с нищо непредизвиканото неадекватно поведение в присъствието на югоизточния съсед, няма как да остане незабелязано.

Ако погледнем назад, ще видим, че винаги е било така. Югоизточният съсед винаги е предизвиквал страх и паника, при всеки свой поглед насам. Така е от времето на нашите ханове. Хановете много се страхували от югоизточния си съсед, който не пропускал сгоден случай да им отрови живота. Къде с основание, къде без им се привиждал и причувал прокрадващия се в тъмнината враг. Виждали врага в търговеца, посланика, попа. Най-вече в попа, но и всеки по-близък с югоизточния съсед, можело да остане без глава върху раменете. Поповете, църквата и християнската религия били голямата заплаха за българските ханове в първите им два века тук. В тях те виждали прокарване на чужди и враждебни интереси от югоизточна посока. Накрая се предали, а според други - продали на съседа. С хановете било свършено. Скоро след това и държавата паднала. Години по-късно дошъл нов съсед и всичко започнало да се повтаря. За щастие по онова време турците били много невежи по отношение на историята и въпреки че успели за втори път да сложат край на държавността ни, поне не съумели да ни асимилират или обезличат, като своите предшественици. Чисто и просто народът извадил голям късмет, задето турците не били наясно, как онези преди тях купили хана срещу малко илюзорно спокойствие. Така били онези турци, в онова време.

Днешните югоизточни съседи далеч не са толкова боси по отношение на историята. Дори напротив - много добре подготвени са. Те имат стратегия, която е добре измислена и тактика за реализацията й. Имат и един много умен и отлично подготвен министър на външните работи. Ще ми се и ние да имахме един такъв през последните двадесет и няколко години, но не било писано. Днешният югоизточен съсед е респектиращ в качеството на приятел и плашещ като враг. По стечение на обстоятелствата страната ни има много добри съседски отношения с днешна Турция, но не бива така айляшката да се пускат фандъци, като тайната турска вечеря в Пловдив - опредлението е на Нова телевизия.

понеделник, 12 август 2013 г.

За "ДАНСwithme ден 7", "антоанетките" и политическите кадаври

Скандалите в последните дни по линия на протеста #дансуитми (много ме кефи да го пиша на кирилица) поставиха много въпроси и така нататък. На практика протеста умря след създаването на "Протестна мрежа". Капсулова се някак в тесни партийни рамки, главно сред агитката на Реформаторския блок - ДСБ, Кунева и още някакви. Онова, което беше ясно от самото начало, вече е трудно да бъде скрито и това общо-взето довърши протеста. Ще ми се да кажа, че толкова грозни обиди и лични нападки не съм виждал, но ще излъжа, защото съм - всеки път, когато на десебарите им припари под гъзовете, те озверяват (нищо, че са умни и убави). Въпросните и друг път са опитвали да маскират собствени масовки, като някакви обществени или граждански, или както им е партизанската лексика и до сега не им се е получавало, но отпор като сегашния май не са виждали. Може би е излишно да обаяснявам целта на описаните виражи, а може и да е нужно. Все пак ще кажа с няколко думи.
Споменатите партийно ангажирани хора знаят отлично, че не се радват на масова подкрепа и обявят ли открито, че именно те стоят зад дадено мероприятие, това автоматично го обрича на провал. Ясно им е много добре и са си измислили заблуда, че ако правят нащата "по-граждански така", ще могат да омотат повечко хора. Така уж се получва, докато не си кажат (или някой не ги изпорти). Голямата им драма е в това, че няма как дадено събитие да е хем без тях, хем да подкарат народа като добитък в собствената си кошара, без да му кажат "дий". И пак се връщат на изходна позиция до няколкото стотин човека масовка след началото на мрежовия скандал.

Жалка история наистина. Ясно е, че системата им е куца и не произвежда резултат, но е ясно и че това не им пречи. Веднъж на десетина опита успяват да съберат навалица, ползвайки за прикритие няколко "граждански" организации.

Глобалният резултат от участието на подобни персонажи в протеста и процеса е, че го изхабяват, амортизират и неминуемо го провалят със собствените си амбиции и стремежи. Това надменно и лицемерно десебарско, а отскоро и на реформаторския блок поведение, е пагубно за развитието на гражданското общество по принцип, защото подобен род присъствие и дори само прокрадването на идеята, че тези може би са замесени, задушава процеса на гражданско съзряване. Тези хора са излишен товар и без тях може.

В тази връзка на страницата на #ДАНСwithme ден 7 тече анкета, имаща за цел да изясни проблема и в бъдеще подобни недоразумения да не бъдат допускани.

"Ко каза, ко?" или как осраха Протеста

четвъртък, 8 август 2013 г.

Чичо Митко се жали до Арменския поп

Чакайте малко бе. Айде по-леко. Ше ми приказват тука някакви суфльори, че трябвало всички заедно и дрън, дрън, дрън - все благо звучащи приказки, обаче не е така работата, защото тарторите тук се правят, че ни няма. Говоря по принцип, когато някой има въпроси и пита "защо така, а не така", тия се правят на откачени. Те не ни виждат, не искат да говорят с нас, а ако случайно се минат менторстват. Аре, не така, молим. Не така с рогите. Като вас има достатъчно - в парламента.
Ше трябва да се снишите, иначе няма да стане работата. Протестираме именно срещу тоя тип манталитет. Фактът, че точно във фейсбук има по-малко хора, които подкрепят точно този протест (вижте колко са поканените и колко присъединените), би трябвало да ви даде наклон на мисълта. Изглежда ли ви нормално, точно във фейсбук подкрепата за иначе справедливия ни протест, да е с пъти под тази давана и от най-червените социолози. Ъ?

Кво стана, мама му

Мнозина почнаха да се питат, кого представлява "протестната мрежа". Не знам. Знам, че не представлява мен. Не говори от мое име и не може да говори от мое име, защото не съм оторизирал. Въпросната мрежа не е прецедент за този протест. Предният път беше "харта". Тогава някакви човечета пак се изказаха от мое име без да ме питат. Ясно е, че протестът ни не е хомогенен. И други неща са ясни. Различни агенции обявявяваха резултати за и против обществената подкрепа за протеста. Първо се говореше за осемдесет, осемдесет и пет процента подкрепа, а след това други извадиха данни в съотношение 40 на 40, 50 на 50 и в тоя порядък на изравненост. В крайна сметка зависи и какво точно са питали, но друго се набива на очи. Ако в рамките на страната подкрепящите протеста и онези против, са приблизително едно към едно, как така се случва, че например във фейсбук, където по начало настроенията са опозиционни - не само към това управление, се стига да там, че само един от петима поканени за присъединяване към протеста е приел, а останалите четирима не са.

Има нещо ненормално в това, поне на пръв поглед. Аз не мога да си представя вариант, в който четири от пет човека ще откажат да заявяват негативното си отношение към това правителство. По-точно мога, защото това е факт. Всеки може да види на страницата на протеста.

Обяснението е много просто
Половината хора в страната са срещу правителството и сигурно поне половината във фейсбук са на същата позиция, но очевидно този начин на експлоатиране на нашето недеволство от разни типови образи не е приемливо. То е ясно, че е неприемливо. Времето на това мина. Ако някой много иска да го строяват, да говорят и да мислят вместо него, то такъв си има свой вариант - ей ги тия в парламента са точно такива. За свободният човек случващото се е неприемливо. Нямаше да бъде никакъв поблем, че различни хора опитват да извадят дивидент за себе си. Напротив, личната амбиция е нещо похвално, обаааче...

Натрапва се впечатлението и то се натрапва силово, чрез страницата на протеста във фейсбук и в медиите, че случващите се е някак си инспирирано от протестиращия човек и едва ли не той го иска, подкрепя и така нататък. Няма такова нещо. Да, някои са във възторг, а други подкрепят всякакви мрежи и харти, обаче тези подкрепи са строго лични и въпреки че са от страна на хора съпричастни с протеста, те няма как да бъдат от името на целия протест. Големият проблем в случая е в узурпирането на протреста от много малка група хора. Притеснително е това, че едни и същи хора стоят в повече от едно качество в този протест. Налице е онова, което в рамките на организиран субект, се нарича преяждане с власт. Не върви и да си организатор или домакин на събитието, и в същото време като такъв да поемаш ангажименти от името на всички нас. На етапа на общественото ни развитие, колкото и да не сме съвсем развити.... Как я мислите тая работа.

вторник, 6 август 2013 г.

Да се просълзиш от умиление направо

Вече рядко влизам на страницата на простеста, но преди няколко дни попаднах на нещо сърцераздирателно. Една разказваше, как някой от организаторите бил събрал дарения от протестиращите, за да й купят колело, защото старото било откраднато. Казах си - Боже, къде съм попаднал. От самото начало знаех, по-точно усещах, че има нещо неадекватно в цялата постановка. Първо, хората наричащи се домакини, са събрани от кол и въже - десни ентелектуалци, карикатуриста Комарницки, зелени, хипари и всякакви други психари. Е, има и един-двама нормални, които освен, че знаят какво не искат, са наясно и с онова, което искат, но те са по-скоро изключения. При това положение е разбираемо протеста да започне да прилича на някаква комуна, където се събират волни пожертвования.
И си мисля по тоя повод, че такъв протест може само да бъде аплодиран тайно от онези, срещу които е насочен. Какво имаме всъщност? От едната страна е онова, което наричаме "мафия" и "олигархия", а от другата - какво?

събота, 3 август 2013 г.

Брато, таа работа с двата ТИР-а немаа стане

Нещо взе да ми омръзва тая политическа мелодрама пред МС и НС. С протести е ясно - до кривата круша, ако не следва нищо организирано след тях. Най-активните, както винаги не са най-умните, но пък са активни и гласовити. Те не дават да се прави организация и перспективата отива на познатото място - кривата круша. Други от активните си точат ножлетата за агнешко, демек се праат на вълци, ама от псе вълк не става и АНТИправителственото настроение, не ще се обърне в ПРОреформаторскиблоково. Не би. Както се казваше в един шеговит хороскоп от мутренските години - Лъв: "Брато, таа работа с двата ТИР-а немаа стане".