Бихте ли взели подкуп?

Мамят ли те политиците?

Народът е казал "дай на прост човек власт, за да видиш колко му е простотията", обаче и народа не е много с акъла си, защото упражнението по правило му излиза през носа. Ще перефразирам горната сентенция - дай на някакъв човек власт, за да го видиш колко е откачен. На някой обикновен човечец или необикновен, все тая. Колкото повече власт му дадеш, толкова повече има да гледаш. И най-вероятно няма да ти е много смешно, но да се върна на въпроса - мамят ли те политиците. Мамят те. Като си глупав ще те мамят, затова спасението е да бъдеш по-малко глупав и да ги усещаш навреме. Политиците имат специални магии за ловене на глупаци. Ползват заклинателни думи и точно по това можеш да ги усетиш. Един вид ти трябва а-то, бе-то и це-то за предпазване от измами. Като чуеш политик да ти говори за: a - морал, b - принципи и c - идеали, на момента трябва да ти светне лампичката. Ако не е изгорела, разбира се.
Най-важното е първо да се научиш, как да не те мамят. Другото е лесно, но първо трябва да се научиш да не лапаш на гола кука.

За "Окупирай", диктатурата на пролетариата и демокрацията

В моите разбирания "Окупирай" е по-близо до диктатурата на пролетариата, отколкото до демокрацията, а това е лошо. Налагането по този начин е основано върху липсата на елементарна доброта. В диктатът няма нищо добро. Така е, защото налагането на политически, религиозен или житейски мироглед, чрез окупация, е на практика силов похват от страна на относително ограничена група, която се стреми с потискане да установи и наложи своите разбирания. Самият начин за правене на политика посредством окупация е лош, независимо дали става дума за налагане на мирогледа и разбиранията на група нюйоркски анархисти или за група български студенти. Няма значение, дали ми харесват исканията им или не, защото този път е лош и води другаде. От друга страна демокрацията с всичките й кусури е по-добрият избор. Демократичният начин предполага търсене и набиране на подкрепа, легитимност, прозрачност, понякога пазарлъци и компромиси, но не и налагане със сила. В крайна сметка демокрацията се свежда до вземане на решенията след сформиране на някакво мнозинство зад дадената теза, а мнозинство означава привличане на по-голямата част от заинтересованите от проблема. Демокрацията изисква и нещо друго - предварителен ангажимент и нагласа да се признае волята на мнозинството, дори и в случай, когато сме от губещата страна. Демокрацията е изборът на по-добрите сред нас. Демокрацията се основава на зачитане, а не на диктат. С окупация и контраокупация, с протест и антипротест, с използването на силови методи и похвати се стига до никъде. Налице е и пресният пример от Варна, където с протести и окупации, но без подкрепа и мнозинство хората свалиха кмета, а скоро след това, следвайки демократичната процедура беше възпроизведен същия модел с избора на кмет от същата политическа сила. Както казах, този път води другаде.
Правенето на политика с окупация е еманация на антидемократичното в едно общество. Това е лош начин и нищо чудно, че практикуването му единствено успява да привлече други лоши в лицето на контраокупиращите.

Предполагаемата майка на русото момиченце от катуна в Гърция

Майката с друго от децата й - Снимката.

Антибългарската партия АТАКА

След днес всички съмнения за характера на партия Атака следва да отпаднат. Това е една антибългарска, антидемократична и антинационална партия.

Обяснявам защо е така.

Първо
Практикуването на демокрация е най-висшата форма на национализъм. Логиката е, че държавата е на народа и той е онзи, който държи правата да решава. Така пише и в Конституцията на РБ. Член първи, алинея втора гласи:

"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."

В това число влизат и правата за разпореждане със собствеността.

Отнемането на правото на българите да решават сами е антидемократично. То е и антибългарско, тъй като именно народа в цялост и всяка от отделните му части в лицето на всеки български гражданин, е онзи, който знае кое е най-добре за него. Властта е негова, негово е и правото на избор.

Второ
Това е директна обида към цялата нация - какви ни изкарва с мораториума си? Недееспосбни, невменяеми, неможещи да преценим кое е най-добро за нас?
Национализмът е нещо друго.

ДСБ

Менталния статус на повечето привърженици на ДСБ е такъв, че в следващите дни очаквам да започнат да обясняват за цвета на венците на бившия си лидер.

Син съм на юнашко племе

Време е, ако не да го направим, поне да опитаме да зачеркнем това патетично-патриотично "син съм на юнашко племе". Всъщност сме н-то поколение на поколения страхливци и в това няма нищо лошо.
Защото за смелите знаем, гледали сме филма - жената, децата, слугите и до девето коляно.

ЗАДНИЦИ

Некви десебари си спретнаха разправия с мен по повод на това, че някой ми давал пари да не харесвам партията им. Разказваха ми какъв съм, научих много за себе си (смигам ехидно) Обясних им, че, цитирам дословно: "ако в ДСБ имаше нещо демократично и българско, сега щеше да има един-двама депутати, които да спамят от парламентарната трибуна, а не да се излагате с перформънси. И ше ви обясня, въпреки съмнението ми, че е възможно да го разберете - да бяхте махнали 4% бариера. Или "главния мозък" си е мислил, че има гаранции? Или сте мислили, че "тия, като нямат за кого, ще гласуват за нас". Големо мислене е падало и в резултат нямате представителство. Време е да свикнете с новото си положение на политически маргинали (много смех)", което утиши устрема им. Утихнаха, ама пак са си задници (лендзя се)

Българското здравеопазване - поле за изява на идиоти

Няколко пъти съм попадал на анкети касаещи доволството или недоволството от българското здравеопазване в последните години и нито веднъж не съм видял доволните да са повече от недоволните. Точно обратното, като се почне от по-оптимистичните и се свърши с крайно песимистичните, оценката варира от 60 до 90 неодобрение. Общо взето има обществен консенсус, че здравеопазването ни не струва. Разликите в процентите са по-скоро плод на въпросите и тяхната конкретика, отколкото на някаква съществена качествена промяна във времето.

Да обобщя накратко по-видимите от страната на потребителя проблеми. Бих казал, че са налице два главни и няколко второстепенни.
Главните са от финансово естество и засягат входа и изхода на системата. Както знаем парите на изхода все не стигали и всеки ден някой мрънка, че го карали да си плати, че нямало направления, че не му плащат лечението. За капак тези неудачи породени от некадърността за управление на обществен ресурс рефлектират върху всеки от нас под формата на всекидневен тормоз във вид на дарителски кампании. Отвсякъде изскачат с викове "ДАЙ!". Най-лошото е, че на всеки може да се случи и хората дават. Балъците с балъци скапани дават и ще дават, след като са безмозъчни и не могат да изискат работеща система. Но да предположим, че се случи чудо и все пак на злоупотребите на изхода на системата бъде сложен край, тогава парите пак няма да стигат, защото опираме до втория главен проблем - този на входа. Смея да предположа, че в частта с набирането на средства системата на здравеопазването е измислена от някой кръгъл идиот. Не зная кой е, но ако няма някакви други постижения извън сътворяването на това недоносче, то определено е кръгъл идиот. Така замисленото финансиране, чрез плащане на здравноосигурителни вноски персонално и като дял от заплатата е меко казано дебилно и идиотско, тъй като финансирането на системата е пряко зависимо от броя на работещите и нивата на техните заплати и когато някой остане без работа, то парите секват, което прави невъзможно планирането на приходите. Освен това от гледна точка на обикновения човек, оставането без доходи означава и оставане без медицинска помощ, което обезмисля изцяло плащането на вноски, когато е добре. Представете си, че същата методика важи за пожарната безопасност и ще добиете представа за мащабите на идиотията. Просто не си представяте колко мащабна е идиотията на здравеопазването само по линия на приходно-разходната част.
И тук опираме до един куп второстепенни проблеми и дефекти на системата - тотална липса на контрол по отношение на медицинските стандарти; липса на каквато и да е отговорност за лекарски грешки, липса на професионализъм и откровена мърлявщина - най-много да уволнят някой, след което същия отива да касапи в друго лечебно заведение. Случаите на отнети права са изключение, а осъдени доктори май няма изобщо. Човек ще каже, че са сто процента безгрешни, нали? Към тези да добавя множеството законодателни пречки, които спъват развитието на медицината. Мнозина критици на здравеопазването изтъкват финансови доводи за непреспиращата лекарска емиграция, обаче това не е съвсем вярно, защото, ако един лекар иска да се развива професионално и изобщо да се докосне до най-съвременните методи и технкии на лечение, а не дай боже и сам да измисли нещо, то той несъмнено трябва да отиде в някоя по-напредничава в мисленето страна.

За какво говорим изобщо?

Субективно за Бареков

Да видим с кое да започна. Социологията на ИМП е добре за начало. Изследването дава подкрепа от 5 процента за Бареков, а още не е направил партията си. Изследването успя да предизвика известна суматоха. Така наречените "реформисти" вече пропищяха от резултатите. Те имат навика първо да налитат с клевети и обиди на всеки новопоявил се субект, а после да му се правят на приятели и да пускат слухове, че ще се коалират с него. Нищо чудно и сега така да стане. Самата партия вече се очертава с политически профил. Чух, че Бареков споменал, че партията му ще бъде в центъра. Като човек с точния за целта ценз, бих казал, че се заформя една ляво-националистическа партия, но не националистическа в атакисткия и лява в бесепарския смисъл. Лично на мен не ми харесва политическия профил на барековата партия. Вижданията ми ме поставят в широкия център - либерално дясното пространство, докато поне от досега заявеното, партията на Бареков попада някъде в очертанията на черния контур.

Принципно да се гледа обективно е трудно, но в случая не бих казал, че изпитвам затруднения. Нито имам за какво да треперя, подобно на скапаните десебари, че тази партия ще вдигне активността и няма да минем 4-те процента или по-автентичния им страх - че ще им открадне гласовете (смех), нито пък изпитвам някакви симпатии към бъдещата формация, така че е лесно в този случай.


Обективно, но в условно наклонение

Едно е ясно и то е, че появата на Бареков в политиката, както и на всеки друг нов политически субект, ще се отрази много благоприятно на политическата среда. Може да я отпуши. Мнозина разбирачи на политическия процес се изумяват от ниската избирателна активност. Ами, к'во да ви кажа - от четирите партии в парламента и от извънпарламентарните (водещите в РБ и националистическите на Симеонов и Каракачанов) нито една не минава в долната половина на политическата карта (виж картинката по-горе). Политическите субекти с някакви шансове за реално участие, без изключение се намират в горната част на картата и по-конкретно повече в централната и дясната й част, в това число БСП и Атака. При това положение умерените либерасти, като мен, в голямата си част не гласуват, а останалите се самоизтезават с гласоподаване за несъвместими с разбиранията им политически партии - десебета, гербове, царски недоразумения и други такива. Тези от ляво, а те са значително повече като бройка, правят същото - по-голямата част от тях не гласуват, а останалите се минават с вот за БСП. Реално има голям политически вакуум от началото на демокрацията, който стои незапълнен. Половината спектър стои празен, нема никой. Нормално е при това положение да гласуват само 55-60% от хората. Останалите няма за кого.
Всичко е в рамките на хипотетичното, но с посланията си, Бареков има много големи шансове да запълни значителна част от празното пространство. Главно от негласуващите левичари и така-така може да дръпне и половината електорат на БСП. Другото, което изглежда реалистично е, барековата партия да стане първата със собствено създаден твърд електорат в големи размери. За разлика от БСП, които наследиха твърдия си електорат от компартията и ДПС, на които практически им беше предпоставен или зачислен твърд електорат, Барека има всички шансове да си създаде собствен от нищото. До момента, ей така, както още не е учредена, партията му събира пет процента. До края на турнето му с "без цензура". тези проценти ще станат 6,6-7,0.
Обективно погледнато посланията му са леви и националистически. Левите са автентично леви, а националистическите - креативни, а не деструктивни, както е станало традиция от известно време. Освен това Бареков вече даде едно конкретно обещание към бъдещите си гласоподаватели и ако го спази, е много вероятно след изборите за европарламент да утрои подкрепата си.
Има и откровен популизъм, като този за депутатските заплати на неговите хора.

Разбира се, както казах всичко е в условно наклонение и може да се случи, а може и да не се случи. Ако си изиграе правилно картите, а жокери дал бог - ще го бъде. Ако не - гростескаджийската подобно на Грило и...

Национализмът, който се продава

Кризата във високата политика, изразяваща се в наличието или липсата на парламентарен кворум тези дни, е само връх на айсберга на цялостната криза на политическото у нас. В България политиката не е средство за решаване на проблемите, а точно обратното и това се дължи на масовто неразбиране на функцията й. Страна, в която политиката повсеместно се възприема, като средство за реализиране на тесни икономически интереси и обръщането им в парична печалба, е нормално да деградира до степен даваща добра храна за всякакъв популизъм, в това число и на националистическия. Именно национализмът е единствената идеология във възход и повишаване на получената електорална подкрепа, в условия на спадане на цялостния интерес към участие в политическия процес. Гласуващите хора намаляват, а гласовете за определящи се за националистически партии вървят нагоре (2005 г. - ок. 300 хил. гласа; 2009 г. - ок. 400 хил. гласа; 2013 г. - ок 455 хил. гласа).

Случва се да ме упрекват, че липсва ясна и категорична позиция за/против в публикациите, които качвам в блога си. Липсва, щото я прикривам, но този път няма да е така. При положение, че има ясна неблагоприятна тенденция, ще си позволя да кажа директно, какво мисля за вида на продавания национализъм в момента.
Национализмът, който се котира повече от добре, национализмът, който върви нагоре от години е гаден, мръсен, долен и извратен. Този национализъм няма нищо общо с национализмът на Васил Левски. Това само по себе си е абсурдно, тъй като за всеки българин, в това число и за подкрепилите с гласовете си трите националистически партии, Левски е безспорен авторитет, а споделяните от него възгледи се приемат, като положителни и правилни. Нали е така? Или може би бъркам.

Национализмът на Левски и този, който се продава тук и сега нямат нищо общо. Национализмът на Левски, ако и да е от деветнайсти век, е национализъм изпреварил времето и мястото с много. Той е напредничав, либерален, демократичен и модерен. Стандартите на онзи национализъм надминават с много дори щатските от онова време, независимо от факта, че именно от САЩ тръгва разбирането за модерната демократична държава. Национализмът на Левски е основан на принципа "една държава - една нация". Днешният добре продаваем национализъм е някакъв друг национализъм. В него липсва чистата и свята република. В него отсъсътват равните права и възможности. За сметка на това могат да се видят цял куп други неща.

ЗАСРАМЕТЕ СЕ!

Спонтанно прозрение

Вайкането и търсенето на виновния за българската неспособност да се управлява посоката на развитие, са принципно безпредметни занимания и като цяло са загуба на време и полуинтелектуален ресурс. Какво, ако намериш причината/вината у комунистите, царистите или турците, ако дори на теория не можеш да хванеш виновните и да им сцепиш кратуните, а и да може, как това ще оправи стореното?
Прав съм, нали? Все тая - пак съм прав.
Много мразя излеянията в народо-психиатричния жанр, обаче понякога се налага някои работи да бъдат казани директно. Бъдещето е по-важно от миналото. Да се знае какво се иска, е по-важно от това да се прави просто нещо, ей така. Да се реши как ще се прави е по-важно, от това да се знае какво се иска. Ей ги швейцарците например - били събрали 126000 подписа с искане за референдум, по силата, на което държавата да им плаща по 2500 франка месечна заплата. Безумно, нали? Вероятността подобно нещо да мине е нулева, обаче хората са намерили начина, по който се решават тия въпроси и ги решават. Не се съмнявам, че решението им ще бъде правилно, независимо от това какво ще се реши - просто, когато се прави по еднозначен и ясен начин няма как да не е правилно. Просто е. Швейцарците го правят по един начин, чехите по друг, а българите веднъж така, веднъж иначе - според очаквания резултат.
Е, каквато системата, такива и резултатите.

Какво трябва да гледаме, когато избираме държава за емиграция?

Думата е ваша. Ако имате мнение, ще се радвам да го споделите.