Вярно ли се затъпява от интернет?

От телевизора често се говори, че нета затъпявал ползващите го. Моите впечатления са абсолютно противоположни. Ползвам редовно интернет от шест или седем години и през това време натрупах доста впечатления. Основното в този смисъл, е това, че нета действа по точно обратния начин. Имам поглед върху няколко стотин човека, че и повече хора. С някои имам прак контакт, други само чета и изводът е, че през изминалото време никой не стана по-тъп, отколкото беше в началото. Напротив, не са малко тия, при които забелязвам развитие в положителна посока. С времето някои хора станаха по-начетени, по-аналитични, по-внимателни и към детайла, и към цялата картина.

Някои наблюдения върху природата на българина

Българинът е ляв, когато става дума за чуждото и десен, когато се отнася до неговото.
Но това вече съм го казвал пред хората и не ме утрепаха, което ми дава кураж да досподеля, каквото си мисля. Освен, че е ляв и десен, според както му отърва, българинът е велик и по отношение на свободата, правото, избора. Той е краен либерал за собствения си избор и краен консерватор по отношение избора на другия. Иска да може да избира, да има право и да бъде свободен, и не иска някой да му се бърка. От друга страна, ако стане дума за правото на някой друг, за свободата на някой друг и за избора на другия, тогава българинът е консерватор, дори краен консерватор, че дори си пада и доста тоталитарист. Българинът спира да бъде либераст в момента, в който стане дума за чуждото право, свобода или избор. Със същата свирепост, с която отстоява правото, свободата и избора си, българинът се нахвърля срещу правото, свободата и избора дори на най-близките му. Прави го за неща, които съвпадат напълно със собствената му свобода, право и избор. Без колебание зачерква правото, свободата и избора на детето си да пуши цигари и да цуца ракия. Примерът с пушенето и ракията е силен наистина, но е показателен. Тази полярност в отношението граничи с абсурд.
Описах една пълна свиня, ще ме извините.
Сигурно и другите народи са така. Не сигурно, а са така. Хората са тикава навсякъде и не е проблема, че някой е десен за своето и ляв за чуждото, че е либерал за себе си и консерватор за другите - проблемът е в крайността на отношението и пълната неспособност да се влезе в обувките на другия и да се погледне през неговите очи. Това е проблем, защото срещу всеки десен либерал, каквито сме, когато се отнася до нас, срещу си имаме няколко милиона леви консерватори. Много леви, много консервативни и много крайни в отношението си "хора", които искат да ни отнемат свободата, правото, избора и парите със същата свирепост и крайност, с която ние бихме го причинили на тях.
Ако има нещо вярно в казаното от мен, ако ви харесва как е казано - споделето го с някой. Някой ден ще се отплати.

Всичко в едно - Николай Бареков

По всичко личи, че Бареков катери към върховете на народната любов и става все по-вероятно да успее да се пласира солидно в българската политика. Причината да бъде харесван е в могъщия популизъм, който проповядва. Някои от заявените му намерения през последните месеци са меко казано абсурдни, но те удовлетворяват напълно, че и повече много голяма част от населението. Той предлага неговите депутати да не получават цялата си заплата, а да жертват по-голямата част от нея в името на някакви добродетелни неща. С това декларирано намерение, Бареков със сигурност ще докара до екстаз немалко българи, тъй като отколешната мечта на българина е политика не само да работи за него, както впрочем следва от Конституцията на Република България и от неписаните принципи на демокрацията, но и ако е възможно от тази работа на ползу роду, те - политиците да претърпяват вреди. В този ред на мисли, както я е подкарал нищо не му пречи да обещае публично самобичуване от страна на неговите депутати. Това със сигурност ще задоволи още повече изтерзания българин.
Накратко - Бареков предлага всичко в едно. И работа на ползу роду, и лишаване от всичко, което една добре свършена работа би следвало да осигури на онези, които я вършат. Как да не гласуваш за него?
Колкото по-далече във времето са следващите избори, толкова повече влияние ще събере Бареков. Така е, защото изборите не се печелят от единия милион твърди електорати или от трите милиона негласуващи, а от двата милиона и половина идиоти, които са решавали всеки един избор от 1990 година насам. Не се обиждайте, ако случайно попадате сред тях. Не искам да ви обидя. Просто констатирам по-емоционално. Проблемът е, че дори изборите да се случат скоро, пак сме там.
Не се съмнявам нито, че този Бареков популизъм ще върже и с него той ще набере височина, нито, че популизмът ще бъде онова, което ще го приземи. Всичко е много просто и е подчинено на желязната логика. Този популизъм, както повечето популизми не може да се приложи на практика, а дори и да се направи опит за практическото му прилагане, несъмнено няма да сработи, защото популизмът не е предназначен да се прилага, а да примамва лековерните. Това може да означава няколко неща. Първо - неговите депутати набързо да го отсвирят, в случай, че това са "обикновени хора", за които заплатата е единствения източник на доход. Второ - да се съобразят привидно и да намерят допълнително финансиране, тоест да се корумпират. Трето - ако са от така наречените успели българи, които не се нуждаят от заплата, защото си имат достатчно и причината да са в политиката е единствено да облагородят нелекото битие на народа, то ще гледаме трето издание на сериалите НДСВ и ГЕРБ. Така или иначе този начин на правене на политика гарантира бързото влизане и скоропостижното излизане от властта. Които го правят си отиват, а за "изтерзания народ" остават само щетите.
Дерзайте, драги сънародници, защото както казах тия дни - Бареков ще ви оправи, а така също и всеки, който ви докопа. За съжаление, заради вас и аз ще ще го отнеса солидарно.

Какво научихме от съботните митинги, Лъжат ли партиите и Толерантни ли са българите

За двата дни от съботните явни митинги на БСП/ДПС в София, ГЕРБ в Пловдив и подмолните партизански прояви на ДСБ пред сараите на Доган и "Окупацията" на дома на Бойко Борисов от новия политик, когото дори не искам да споменавам, се изказаха всякакви капацитети. Мненията варират в диапазона от минус до плюс безкрай, но поне няколко хиляди са схванали основното и са успели сами да направят точните изводи. Пиша за останалите, които не са сред тях.

В резюме за онова, което научихме в събота.
Ще започна с това, че партиите лъжат. Правят го нагло и безочливо, а за капак използват държавните институции за алиби на лъжите си. Следващото, което научихме е, че има огромен дефицит на демокрация, както по отношение на губещата се подкрепата за партиите, така също и в прекия смисъл на отсъстващо политическо представителство и тотално незачитане на правилата на демократичните процедури. Научихме още, че домът е свещен и неприкосновен. По-разтегнато назад във времето, през последните месеци научихме, че българите са толерантни към всякакъв род небивалици, към които е редно да не бъдем никак толерантни. Следват подробностите.


В събота БСП/ДПС лъга, а после маза здраво. Най-напред на излъчвания директно митинг, от БСП/ДПС в лицето на Местан се чу една очевидна лъжа за броя на митингуващите. По-късно държавната полиция посмали малко, като обяви присъствие от 50,000 души на Цариградско, което е видно от кадрите снимките, че е абсолютна лъжа.

Ясно е, че на 5 декара място няма как да се побере петдесет хилядната тълпа или седемдесет хилядна, както се изказа един. Тук изниква въпроса, защо го правят. Защо лъжат така елементарно? Отговорът е прост. Той засяга не само БСП/ДПС, но и всички останали партии и се отнася до липсата на обществена подкрепа за тях. Може би изглежда абсурдно, че БСП/ДПС има над 200,000 гласа само в София-град и София-област, но въпреки това се налага да извозва народ от Варна, Бургас, Северозападнала България и от къде ли не, за да сколаса има-няма десет хиляди души присъствие. Може да изглежда абсурдно, но не е, защото БСП/ДПС няма хората за нищо - не работи с тях, не ги пита, не слуша гласа им. Това само по себе си ни отправя към генералния проблем на българската политика - липсата на представителство. Тези 200,000 гласоподаватели на БСП/ДПС само от София и областта не са представени в политиката. Ако бяха, те щяха да са на митинга в събота и тогава нямаше да се налага партийните босове да се излагат с плоски лъжи.
Що се отнася до митнига на ГЕРБ в Пловдив, то и там бяхме свидетели на подобни хитрувания. Самата Лиляна Павлова така се беше улисала, че изстреля крайно безумното "стотици хиляди". Да не забравяме, че и ГЕРБ беше докарвал хора с рейсове.
Но проблемът с подкрепата далеч не е само на БСП/ДПС и ГЕРБ. Той е всеобхватен и засяга всички партии, тъй като незачитането и неглижирането на хората е обичайна практика на всички. За да съберат повече от десет хиляди човека, те са принудени да ги хранят, поят, возят и да им дават пари, защото хората са наясно, че де факто нямат свои представители и рядко са ония, които ще застанат безвъзмездно, защото виждат изразител на техните интереси в политката. За съжаление е така. Остава въпроса, защо гласуват за такива партии - въпрос, на който никой от тези гласоподаватели не е в състояние да отговори като дееспособен или вменяем човек.

В съботния ден, освен на големите партийни митниги, станахме свидетели и на поредната доза от течащите няколко месеца гротески по софийските улици. Тъй като обичайното им място за изява беше заето от значително превъзхождащите ги по брой фенове на БСП/ДПС и от футболните хулигани, активистите на ДСБ се отправиха под прозорците на Доган, където играха скечове. Медиите съобщиха за двайсетина човека, част от които виждаме редовно в последните месеци, като лица и подстрекатели на безредиците в София. Само ще вметна, че ДСБ има 44,000 гласа в трите градски района на София. Изводите се натрапват сами, когато видим развитието на събитията от началото на юни, още преди случая Пеевски. Започнат да се събират недоволни хора - уж граждански, уж маскирано, но така ДСБ не може да осребри авторитета от протеста и понякога се налага да се обяви, че тоя или друг ден участва официално. И хората рязко намаляват. Става по причните споменати във връзка с липсата на подкрепа за БСП/ДПС.

Последното събитие с политически привкус от събота, е "окупацията" на къщата на Бойко Борисов от новия спасител на нацията. По този случай научихме, че и бабаитите били хора, представете си. Че домът е свещен и неприкосновен и че не замесвали семействата в бизнеса си. Може би Бойко трябваше да извика Гуцанов или Човекът-глас за морална подкрепа. Та кой по-добре от тях знае, какво е бандитско нахлуване в дома.


Събитията, за които стана дума ни отвеждат до последния въпрос за днес - толерантни ли са българите.
За съжаление в някои отношения са нелепо толерантни. Връщам се на споменатия в началото дефицит на демокрация в частта му незачитане на демократичните процедури. Към това българите са толерантни, а не бива, защото без демократичната процедура демокрацията се превръща в дума лишена от съдържание, става фикция. Затова не бива да се отстъпва и на сантиметър от демократичните принципи и процедури. Прояви излизащи от обичайната демократична практика и процедура, не бива да бъдат толерирани по никакъв начин. Аргументът, че анархистичните прояви и вандализма са част от демокрацията е валиден само в определени случаи и те са, когато демократичната процедура не е спазена или липсва на практика. Когато на някой му е отказано да участва в изборите и следвайки демократината процедура да трансформира събраната подкрепа във власт, тогава са допустими извънпроцедурни ексцесии. Случаят обаче не е такъв. Явните организатори зад вандализма и анархията по софийските улици, са партии приели и декларативно признали демократичната процедура по силата, на която останаха извън властта. Да бъдат така добри и да се съобразят. Напълно неудачно е да бъдем толерантни към безчинстващи индивиди, само защото щели да буйстват. Да, и на мен не ми харесва това правителство, не ми харесваше и предишното, но така са се стекли обстоятелствата. Така работи демокрацията, според процедурата, която я крепи. Демокрацията е преди всичко процедура за вземане на решения. Самите решения са съвсем отделен въпрос и това дали на някой му харесват или не, не бива да служи като извинение за никакви изстъпления. Около разиграващите се улични драми се чу, че някои от главатарите били казали, че ще тормозят населението на София, докато не стане тяхната. Към такова нещо не бива да има никаква толерантност. Населението на София, а и на страната като цяло показа местата на отделните партии за този четиригодишен цикъл - това е. Не бива да сме толерантни към подобни изпълнения, защото по тази логика направо трябва да им дадем властта пряко волята ни, само и само да мирясат. Защо? Най-късно след три години и половина ще има избори, може и по-рано да се случат и тогава всеки ще получи отново шанс да се впише (или отпадне) в политиката. Такава е демократичната процедура и тя изисква плурализъм, спазване на приетите правила и възможност за всеки да участва в политиката по ясно определени процедури. Да, сигурно може и по-добри процедури да се направят и със сигурност може да се разшири обхвата на политическото представителство, но това не дава извънредни права за улично насилие и погроми.
Пак в тази връзка, е добре да се обърне внимание на лъжите на партиите. БСП/ДПС лъже, че ГЕРБ стои зад уличните безредици в София, като е пределно ясно, че това е дело на Реформаторския блок и в частност на ДСБ. Лъжата им е толкова плоска, колкото онази за числеността на съботния им митинг, но за съжаление масата хора, които не използват интернет, вече са убедени, че ГЕРБ организира ранобудните студенти, че ГЕРБ прави ДАНСwithMe, че ГЕРБ им драска паметниците. Защо лъжат ли? За да не легитимират изпаднали от политиката партии.
Всъщност ГЕРБ няма как да има влияние над студентите, тъй като повечето от тях основателно се имат за по-умни от знаковите лица на тази партия, ако това може да се нарече партия изобщо. Малко по-умни. Какви ли не слухове се пускат по техен адрес, пускат се и по повод на ДАНСwithMe. Някои от тях са верни, други са частично верни, а трети са откровени лъжи, но в политиката има и немалко мърсотия. Казват например, че им плащали. Лично аз не съм чул такова нещо. Като изключим НПО-помагачите на партиите от Реформаторския блок, които това работят и следователно вземат пари и които се опитват да маскират политическите събития, като неполитически или граждански, както ги наричат, то останалите участници, особено в двата или трите митинга с масово участие едва ли видели и стотинка.
Истината е, че в страната се оформиха и утвърдиха деформации, които дразнят страшно много големи маси от хора - повече, отколкото партиите са в състояние да докарат с влакове и автобуси; и това това дава шанс и възможност на откровено извратени, ще ги нарека хора, в периферията на политиката, да злоупотребяват с иначе справедливия гняв на народа. Тоя гняв е и мой, така че всякакви опити за злоупoтреби от лица с предимно икономически интереси, чрез политиката, ме дразнят много. Това са долни хора, които се опитват да ни използват. Понякога успяват. По-наблюдателните сред вас са обърнали внимание, че има случаи, когато даден индивид с едната ръка драска надписи, а с другата държи камерата и едва ли не предава в реално време "събитието". Видяхме и го онзи ден, когато скачаха върху движещи се депутатски автомобили. Почти самоубийствено действие. Напрежението в момента е толкова голямо, почти истерично, че напомня на дните преди самозапалването на момчето от Варна и последвалата вълна от подобни актове на явна безпомощност. Подстрекаването към подобни прояви е извращение. Тези хора няма да се спрат пред нищо в името на корпоративните интереси. Не бива да бъдем толеранти и към тях.

Жокер за протестиращи

Ако още се чудят защо масата хора им се изплъзва и отказва да дава подкрепата си, ще подскажа. За повече демокрация и работещо политическо представителство мнозина биха дали подкрепа. Сигурно ще имат някои условия и изисквания за гаранции, но за такова нещо хората биха дали. И сигурен съм ще го направят масово, както се е случвало. Виж, за прокопити, куневити и десебари е друго. Тук не само, че масово няма да дадат, ами ще са малко ония, които биха се съгласили да им продадат. Така че, ако някой иска подкрепа, ще трябва или да ритне настрана споменатите, ама да ги избоци яко, или ще трябва да развържат кесията, но вероятно никое от двете няма да се случи. Все пак говорим за българи и клоунадата е прекалено ясна (смех)

Иска ти се да те дават по телевизията, но не се получава? Ето начина.

Сигурно пускаш телевизора и се чудиш, как аджеба все канят разни дебили, капути и малоумници, а теб не, въпреки че от сутринта прегряваш редакционните телефони? Всеки път те прекъсват и ти казват да се обадиш след предаването и те лъжат, че ще те потърсят. Нали? Знаеш, че си по-умен, по-хубав, че имаш меден глас и правилна дикция, но за теб няма. Колкото и да им се слагаш, все те отбягват и не става, и не става. А толкова го желаеш. Така е, защото нямаш подход. Ето как се прави.
Начините да изгреш на екрана са много. Някои са добри, други още по-добри, а трети са направо супер. Въпросът е да знаеш за какво искаш да се покажеш, каква ти е ползата, целта. Както казах вариантите са много.

Да извършиш престъпление е един от начините. По възможност то трябва да е зрелищно, но да не е достатъчно тежко, за да те пуснят срещу подписка или гаранция. Важно е, защото постоянното задържане или пращането за освидетелстване, би ти отнело възможността да даваш интервюта и да участва на живо. Например, ако извършиш някое дребно нарушение, но с известна обществена значимост, това те вкарва в ефир. Оцветяването на скулптури, паметници и други такива са подходящи за случая. Подкарването на трамвай заради несподелена любов и преобръщането му на някое кръгово, не е начин. Същото се отнася и до катеренето по комини на топлоелектрически централи :)

Да се самонараниш публично е друга възможност, обаче ще боли. Освен това може да свършиш в реанимацията или в Карлуково, което ще е пречка за медийната ти изява, която в края на крайщата е основната цел. В този ред на мисли самозапалването не ти върши работа, но да си отрежеш част от пръста - става. Вярно, ще те покажат един или два пъти, ще се изтъкнеш, обаче това не е коса или нокът и няма да порасте отново. С други думи идеята е тъпа, но ако толкова го желаеш... :) Ако пък самоосакатяването ти се струва неприемливо, може би някой от следващите варианти е твоя.

Извършването на подвиг също е начин, но случайността трябва да е на твоя страна. Освен, ако сам не предизвикаш катаклизъм, в който да се изявиш. В крайна сметка ще те хванат, но преди това ще имаш достатъчно време да се сгрееш от светлините на прожекторите :) По-добре е да не правиш подобен род гимнастики - винаги ги хващат. Ако обаче свалиш коте от дърво, скочиш в придошлата река да извадиш някой давещ се или влезеш в горящ автобус да измъкваш пострадали, това определено ще ти даде петнайсет минути слава по всички национални телевизии. След това ще те забравят, а и е малко вероятно да имаш полза като цяло, но по принцип е по-добре от първите две възможности.

Организиране на масови прояви
Правенето на благотворителна проява, спортно събитие, фестивал, протест, флашмоб или спорна арт инсталация, са сред любимите за отразяване събития. Организирането на проява от такъв характер със сигурност ще те вкара в полезрението на камерите и ще ти даде така жадуваната медийна слава. Тук е важно да знаеш, че не е толкова просто, както изглежда. Ще ти трябва известно количество пари и със сигурност хора. В същото време няма гаранция, че ще постигнеш желания ефект, така както си го представяш :)

Влизането в обяснителен режим е добър подход към медийната изява. Уловката е, че трябва да предизвикаш преднамерено някой, който вече е успял да се пробута, да те назове по име и да каже нещо по твой адрес, за предпочитане злонамерено. Така ще ти се отвори възможността да се ползваш от право на отговор, който е трудно да ти бъде отказан. Може естествено, да уговориш някой и да изиграете такъв театър. Хитро, а :)
Правят го постоянно и всеки път минава.

Да си медийно интересен по подразбиране е друг начин за присъствие в медиите, при това често и продължително. За целта е добре да притежаваш професия или занимание, които по принцип са интересни за телевизиите. Да речем, ако си поп изпълнител, чалга певица, спортист с постижения или издънки, политик или експерт в дадена интересна за отразяване област - енергетика, тероризъм или каквото е днавен ред в момента, то появата ти на екран може да се осъществи относително лесно. Има някои условия, разбира се, които никак не са за пренебрегване и именно те ни отвеждат към последната възможност в това кратко ръководство за кандидати за медийна слава. Тази възможност отива в категорията "висш пилотаж" и по правило може да те вкара в телевизора и без да притежаваш кой знае какви качества. Даже почти никакви са напълно достатъчни :)


/Следва продължение/



ПП: Ако споделеното дотук ти е било полезно, може да ме черпиш една боза на сбора.

Впечатления

Шматкайки се из нета в ранния съботен следобед, попаднах на свада между политикани. Разтреперали са се нещо и обсъждат - кой щел да влезе в следващия парламент и кой не. То, ако ставаше със заклинания, ехеее. Няма да споменавам за кои се разправят, щото не е и важно. По начало влизането в българския парламент си има някаква своя логика, съвсем самостоятелна от смисъла на това на занимание - влизането във властта имам предвид. Отделно седи и въпроса за начина по който се влиза, а той е комбинация от твърд електорат и колко загубеняци ще бъдат примамени да подарят гласовете. Твърдите електорати ще бъдат броени през пролетта по време на евро изборите. Колкото до привличането на нискоинтелигентен вот, то с времето повечето партии загубиха много от тази си способност и очевидно доста от тях ще чакат на магия и заклинания да им стане работата. Евроизборите по принцип, освен за мерене на твърди електорати, са и много добра стартова площадка за всеки нов претендент в политиката. Ако не директно да заблажи, поне да си свери часовника. Ползването на този форум в качеството му на социологическо изследване е повече от оправдано - едно, че е много по-точно и второ, че е доста по-евтино. А иначе олигофрените може спокойно да продължават с пенявенето по форуми и тротоари - все тая. За щастие поне от тях нищо не зависи. Честно да си призная, харесва ми да им чета глупостите. Често са по-забавни от сборник смешки. Известно е и едва ли някой много ще се учуди, като кажа, че повечето от изказващите са неадекватни, както политически, така и в най-широкия смисъл. Но така е - знаем, че гласът на разума е тих, пък и мисленето не е толкова елементарно занимание, нито е лесно да се научи, ако изобщо е възможно. Предполагам за последното са нужни и известни заложби, ако съдя от масовото слабоумние, когато става дума за политика, а и за повечето обществено-значими неща. Спомянм си, когато преди доста време започнах да чета в интернет, как се бях стреснал първоначално от всичките истерии и заблуди, които витаят сред немалка част от публично активните кибици. В интерес на истината има и интелигентни сред тях, но те, като че ли интуитувно повече присъстват с цел забавление, като нерядко си го осигуряват, чрез възпаляване на някои от по-болнавите в общия хор. В известен смисъл има нещо садистично в това, но ги разбирам, тъй като понякога е трудно човек да се сдържи (смех). Накратко казано, политическите малоумници преобладават в нета, както и навсякъде, така че това не е новина. И все пак има феноменално глупави хора. Повечето са първосигнални идиоти. Може и да не са, но аз така съм си ги кръстил. Те приемат първосигнално и идиотски всяко нещо, което прочетат, видят или чуят. Така и му реагират. Така, както си се мешам с тия хора, напоследък чувам от тях упреци, че съм пречел на развитието на гражданското общество. А дали са тъпунгери, а? Мисля си, ако съм в състояние да преча на нещо толкова голямо, каквото би следвало да е развитието на гражданското общество, то буквално и преносно трябва да съм към хиляда пъти по-едър. Там някъде, може и две хиляди пъти. Имам още неща за разказване, ама ме домързява нещо, така че ще ме извините. Аре.

Така не бива

Аз не ходя да драскам по паметници. По начало нямам отношение към подобни фетиши, обаче все за някой там са важни. Има при нас един паметник от комунизма с някакви въстаници - омазаха го навремето с боя. После срещу него направиха друг, може би на жертвите на първите, може и за друго да е - и него омазаха с боя. Накрая и тоя на Левски се сдоби с надпис "ЦСКА". Кво е това?

За кой било ценност, за кой не било; Ако го били надраскали собствените ни малоумни пубери, дали пак така сме щели; Като държавата не ще - въоражавайте се срещу чужденците; Като не можело иначе - то и каубоеца така застреля банкерката, щото не можело иначе. Това е напълно малоумна работа. С вандализъм да събират политическа подкрепа. Нито е умно, нито е красиво. Тотален игнор за подобни екземпляри, както и да се именуват.

Ето защо има усещане за ненормалност на средата

Усещането за ненормалност на средата, до голяма степен се дължи на разминаването между разбирането за нещата на народа и държавата.

Преди няколко месеца си направих труда да снема профилите на народа и държавата, така както ги виждам - субективно, от собствената ми камбанария. Тогава взех предвид от една страна писаните правила и закони, а от друга ситуирах двата субекта в контекста на реалните им практики в съответствие или несъответствие с писаните норми. Ще онагледя с конкретен пример - отношението към абортите. От едната страна е държавата, която има много либерално отношение към това право, като не само не го преследва, а и съдейства за неговото упражняване. От другата страна е народа, който подобно на държавата приема правото на аборт, макар и някак по-дискретно, но в никой случай не и с изразено негативно отношение. Казано накратко, в този случай държава и народ са на една вълна - когато хората са в нужда го правят, а държавата им съдейства. В много от останалите казуси има къде по-малки, къде по-големи противоречия. Съществуват и ситуации на явно лицемерие, когато държавата е записала определени правила, но в същото време нейните институции имат съвсем други практики, които са по-близки до традиционните за народа възприятия. Народът от своя страна нерядко си кара в собствен коловоз, в пълен разрез с писаните норми, а държавата от своя страна се прави на ударена, тоест не работи. Последното изпълнява функция на изпускателен клапан, тъй като поради традиционната липса на адекватно политическо представителство, стриктното спазване на писаните норми би довело до гражданска война - избират се някакви с едни обещания и заявени намерения, които след това приемат закони по свое усмотрение в разрез с посланията дали им властта да го направят.

Когато решенията се вземат по правилния начин, няма как да не са правилни

Вчера БНТ съобщи за резултатите от импровизирания референдум в медицинския университет за вземане на решение за евентуална окупация на ВУЗ-а. Били гласували 1900 студенти, а резултатите за/против окупация са 35:65 и окупация няма да има. Ако след месец направят такъв референдум, може съотношението да е 65:35, 50:50 или същото като сега. Резултатът няма значение, тъй като взетото по такъв начин решение е правилно. Не зная колко са студентите в това учебно заведение, но изглежда онези с отношение към ситуацията са се изказали. Другите, за които няма значение, вероятно не са гласували и така са приели да стане, както са решили заинтересованите. Този начин е правилен, а онзи с упражняването на диктат не е.
Най-парадоксалното в случая е отношението на самозваните борци за правда и морал, в това число и на медийните им спонсори - пикая им и на правдата, и на морала; които очаквано се направиха на ненормални и деликатно запазиха мълчание.