Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 14 декември 2013 г.

Сидеров и бъдещите му жертви

След появата на снимките от луксозните преживявания на въпросния "националист", няколко от обслужващите го в българското народно събрание се хвърлиха да го бранят с всички сили. Според възможностите им, разбира се - с обиди, истерични крясъци и други поведенчески отклонения. Но това не се случва за първи път, а вероятно няма да е и за последен. Да си спомним някои от другите бранители на "националистическия" вожд, като например: Павката Чернев, Миткото Стоянов, Капката Сидерова и Стелата Банкова. Споменатите правеха същото в продължение на известно време. Самоотвержено влизаха в ролята на предпазителите за вожда, а когато на последния му омръзна да му лижат топките, те на мига станаха продажници и предатели. Към момента до един съжаляват, че са познавали този луксозен екземпляр.
Няма нищо изненадващо в поведението на "националистическия" вожд към антуража му. За такива хора това поведение е най-малкото обичайно. Севернокорейският диктатор Ким очисти чичо си тези дни. Не му харесало нещо и... До вчера му е бил най-близкия, съветник, ментор, роднина, а от днес е вредител подлежащ на унищожение. Сидеров не разполага с такава власт за саморазправа с "изменниците", което означава, че когато днешните му прислужници се превърнат в нежелана част от заобикалящия го пейзаж, най-вероятно ще оживеят подобно на предшествениците им.
Въпросът е не дали, а кога ще изпаднат в немилост пред този луксозен вожд. Защото това поведение е обичайно за такива хора.

понеделник, 9 декември 2013 г.

БРАДВА В ГЛАВАТА

Не съм блогвал сериозно повече от три седмици. От онези "спонтанни" митинги в София и Пловдив. Хейтенето и лигавеното не го броя. Теми и впечатления не липсват, но нещо не намирам особено голям смисъл да се впрягам. Предвид факта, че масовият потребител е меко казано дебил, няма никъф смисъл да влагам старание при споделянето на мислите ми с него. Масовият потребител. Масовият не е расов. Това е положението. Глупав, истеричен, първосигнален. Такъв който се лови подобно на шаран - на гола кука. Като идиот.
Тия дни ще разкажа за себе си. Не колко съм висок или хубав, или нещо такова. Ебентуално ще разкажа за себе си, но не като за пъросигнални идиоти, а като за хора, които ебентуално бих могъл да уважавам.

понеделник, 2 декември 2013 г.

Украйна в ролята на Мунчо

Така ми изглежда Украйна и не само тези дни, откакто тръгнаха поредните размирици. Украйна и преди сегашните политически предизвикани размирици, е изпадала в подобна глупава ситуация. Предните възторзи се развиха в Оранжева революция и като че ли изглеждаше, че украинците уж знаят, уж са решили какво искат и как ще го правят, но не след дълго върнаха властта на руската партия. Днес отново са в същата распутица и една от възможните развръзки е повторение на вече гледаната пиеса.
Теоритичните възможности пред Украйна днес са много.
- да свали сегашното проруско правителство и след не много дълго време да му върне властта с лихвите;
- да отпие голяма глътка от чашата със сепаратизма и да се разцепи;
- да се превърне в Беларус-2;
- да направят всичко с много мисъл, внимание и търпение.
Подредих възможностите, според вероятността да се случат. Много е вероятно резултатът да бъде добре познатия. Прецакването е, като карането на колело - научиш ли се веднъж, можеш го 4ever. Още по-вероятно е сегашната проруска власт да направи опит да вкара Украйна в белауския коловоз, но е малко вероятно опитът да бъде сполучлив. Дано не е. По-вероятно е подобно упражнение да разцепи страната на две или повече части. Най-невероятното е да направят нещо като хората. Съдя от българския опит и текуща практика, които казват, че за двайсетина години не може да бъде изградена устойчива традиция.
И така Украйна днес е в ролята на вазовия Мунчо - онзи ошашавения с бой, който знае, че не му е гот, но силите му стигат за... Знаете, предполагам.

неделя, 1 декември 2013 г.

ВЕИ ни правят на маймуни

И не само, че ни правят на маймуни, а ни свалят по две, по три маймунски козини от гърбовете. Разправят ни нещо, че само три процента от сметките ни били за ВЕИ. Разправят и че данък от двадесет процента се равнява на 160 милиона лева. При положение, че данъка е 160 милиона лева излиза, че целия обем на ВЕИ е 800 милиона лева, а това е над един процент от брутния вътрешен продукт (БВП).

Въпросите са следните:
1. На колко възлиза цялата електроенергетика, като дял от БВП, ако само 3% от сметките ни са за такава енергия?
2. Колко процента от сметките ни са за ВЕИ, ако целия обем на тези източници е 800 милиона лева?

Въпросите са по-скоро риторични, отколкото реални.