Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 26 април 2014 г.

За политическата култура на българите

Снощи изхлипах на стената си във фейсбука - Гледах "Панорама" и четох нещо в нета. Това ме накара да се замисля за лимита произтичащ от политическата ни култура. Ами, ако това ни е предела? Ужас.

Отдавна съм споделил впечатленията си относно българското разбиране за политиката, или по-точно за неразбирането й. Не е приятно да го чуваме, когато някой казва, че българите само чакат на готово, мрънкат и намират кусури. Като че ли всичко става на принципа - не знам как е, но не е така.
Вчера по някое време си четях кротко за отстраняването на поредния мераклия за евродепутатско място и набързо превъртях през ума си онова, което ми се е набило под формата на стереотипи. Първото, което е, че всички не стават. Да - така е. Към момента ми е трудно да намеря такива, за които мога да кажа, че стават. Поне не бих се изложил публично да кажа "този става". Като казвам стереотип, имам предвид масовото усещане. Един от стереотипите е този. Някои казват заплашително, че "ще сме така, докато всеки ни е крив", но не паса трева и знам, че го правят да пласират изметта, на която симпатизират. Техен си проблем. За останалите е дилемата, как да кажеш на черното бяло. Не върви. И да не е черно, сиво да е - пак не е бяло. Вторият стереотип е, че народния представител непременно трябва да е някакъв доказан специалист в нещо си. Да е успял човек, така да се каже. Глупав стереотип. Защо е глупав ли - едва ли ще дадеш и най-доказания специалист, да речем молекулярен биолог или бръснар, да ти направи операция на апендицита. Но на същият този доказан специалист, българина е повече от склонен да гласува доверие за разпореждане с парите и законите му. Тъпо. Тъп стереотип. Трети стереотип е този, че депутатството е едва ли не форма на награда или отблагодаряване за някаква минала заслуга. Примерно - направил е нещо за имиджа на България, като Угърчинска да речем или е спасил десет души от катастрофирал на магистралата автобус, или нещо друго умилително. Много хора така си избират представителите. Проблемът е, че ако искаме да награждаваме хората си за неща, за които смятаме, че са заслужили да бъдат наградени е едно, а представителството в националния или европейския парламент е нещо съвсем друго - то е работа, която тепърва трябва да се върши. Значи не е много добре да си награждаваме заслужилите съграждани точно по този начин, пък били те и много заслужили. Ако трябва да обобщя, политиката не е занимание, което следва да се подчинява на страсти, емоции и сантименти, а на прагматизма и ползата. И тук положението започва да изглежда отчайващо.

Чия е ползата?

По дефиниця ползата трябва да е за суверена или субекта на властта, което в нашия случай ще рече на народа. Да, но как един политически представител може да знае, какво точно иска народа, какво му е мнението по този или онзи въпрос? За това си има начини. Те са измислени и не се налага сега да откриваме топлата вода или колелото. Съществуват социологически изследвания, допитвания в рамките на партиите, така нареченото гражданско участие, каквото и да значи това и други инструменти. И пак опираме до проблем, до същинския проблем произтичащ от политиеската ни култура - как да накараме Иван Петров да каже какво иска, когато Иван Петров не иска да казва. Той иска нещо, но не иска да каже какво. Той не знае как е, но знае, че не е така. Той е тъпунгер.

Ще се върна на повода за снощния ми песимизъм. Както споменах, четях си за отбичването на един от кандидатите за европейско депутатство и мненията на коментиращите в едно онлайн издание с репутацията на десномислещо, където се предполага, че и читателите, респективно изказващите мнение са малко от малко такива. Като споменах десното мислене, тук е мястото да отбележа, че хората не се делят на такива с ляво и десно мислене, както повечето си го представят, а на егоисти и идиоти. Ще направя кратко отклонение, за да внеса известна яснота. Давам за пример безплатния градски транспорт в Талин, за който смятам, че ще пасне повече от добре на град, като София.
Лявото мислене в неговата най-патологична крайност казва, че всичко трябва е безплатно и според нуждите, дори директно накланя към посока на едно братско, приравнено и безпарично общество. В този смисъл идеята за безплатно возене би трябвало да бъде приета много добре.
Десното мислене върви в точно обратната поска, а именно, че всяко нещо си има цена, тя трябва да се плаща от всеки ползващ го и така нататък.
Клишета. За жалост много изкривени и неверни клишета. Какво имам предвид? Нали споменах, че хората се делят на егоисти и идиоти. В конкретния пример с безплатния транспорт идиотската позиция е против, а егоистичната за и това не почива на някаква идеологическа логика, както може да се предположи, въпреки че именно с идеологическите клишета ще ви обяснят защо трябва или не трябва да стане. Напротив, тук идеологията няма нищо общо. Идиотът не иска да има безплатен транспорт главно, защото е идиот и на второ място, защото циганите ще се возят без пари. ИДИОТЕ, те се возят без пари! Егоистът от друга страна е за, защото е егоист. Той иска, ако ще се вози с рейса, да няма ангажименти с формалности. Наясно е, че така или иначе палаща безплатното возене с данъците, но ще пристига по-бързо, ако няма здръствания. Или ако реши да се вози с кола, ще има къде да паркира, защото повечето ще се засилят на авантата. А, ако е пешеходец, ще има къде да върви, заради по-малкото автомобили.
В конетекста на лявото и десното "мислене", кое е лявото - да си идиот или егоист. А десното?

Но да се върна на конкретния повод с отстранения кандидат за европейски депутат и произтеклия от това разговор с въпросните "затрудненомислещи" индивиди. Попитах ги с конкретен пример:
Да речем, че се бях кандидатирал за ЕП - по новия закон беше напълно постижимо. Да речем и че след това ме изберете. Как щяхте да предпочетете:

1. Да изложа някаква рамкова програма, намерения и т.н.

или

2. Да се допитвам до вас - хипотетичните ми избиратели (да речем с анкети в интернет) за позицият6а ви по съответните въпроси и да гласувам в ЕП съгласно получените по този начин указания.

Просто ми е любопитно.


Някои ми обясниха за мен - какъв съм, що съм, за какво ставам и за какво не. Всъщност, само за какво не ставам ми обясняваха. Нали споменах стереотипите по-горе. Споменанах и това, че Иван Петров сигурно иска нещо, но не иска да каже какво. Иска на готово. Иска представител с дарба свише, който да му чете желанията. Иска лодката му да е паркирана в блато, за да не се клати, но водата наоколо да му е чиста планинска. Иска си предизборното обещание, програмата, концепцията и ич не го ебе, че за пет години един куп планове, обещания и концепции ще пропаднат. Нещата се променят за пет минути, камо ли за пет години.



Снощи изхлипах на стената си във фейсбука... Ужас.


4 коментара:

  1. Нещо си объркал категориите... предполагам по емоционални причини.
    Като говориш за егоисти, защо забравяш алтруистите?
    В съвсем друга плоскост са идиотите, простаците, добряците и "нормалните".
    Когато твърдиш, че политикът трябва да е прагматик, имаш предвид, че в действията си, той трябва да се ръководи от ползата. И да умее да я открива, да я отсява и да я постига. Но когато намериш този човек, ще разбереш, че се ръководи от ползата за себе си, а не за обществото. Защото ползата е отношение, а не конкретно благо. В този смисъл, аз не виждам измежду нашите политици, някой, дето да не отговаря на критерия. И не искам да гласувам на нито един от тях доверие.
    Та... не знам как е, но не е тъй, както казваш ;-) И светът наоколо го доказва.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност, част от нещата, за които говориш изобщо не съм ги казвал, а останалите имат съвсем друга посока на взаимодействие.

      Изтриване
    2. Не си казвал това, което аз доразвих, изхождайки от идеята за прагматичност и полза. И ти показвам безсмислеността на очакването "ползата да е за суверена" :-)

      Изтриване
    3. Ако е суверен, за него ще е. Ако не - ще яде хурката.

      Изтриване