А и по правило чудовищата винаги се обръщат срещу създателите си. Винаги става така и колкото онзи да пищи и вика, всички гледат и доволно потриват ръце.
В България, както си му е реда, всичко се случва под формата на гротеска, пък била тя и съвсем не безобидна. Сигурно само тук един и същи може да бъде едновременно и чудовище, и създател на такова. Като резултат се нагледахме на всевъзможни недоразумения, като: чудовище банкер, чудовище политик и медиен дерибей, както и общото им изчадие - политик 2.0.
Ето например, когато другата банка беше подложена на атака, всички вкупом се спуснаха да помагат. И ЕС каза - "може", и държавата каза - "искам", и банкерите казаха, че вече работят по въпроса. А, когато банката-чудовище го отнесе, всички стояха и сучеха мустаци. Мустаци - хаха. Нищо чудно. Банковият пазар у нас е, колкото на един парижки район или по-малък, а банките са повече от тридесет. Всеки се бори за място под слънцето, но всички са наясно за границите, които не бива да бъдат прекрачвани. Което не може да се каже за мустакатото.
И понеже крушката си има опашка, драмите на чудовищата в едно с техните банки, партии и телевизии беше преизвествна. Мигът, в който мустакатото поиска безграничен достъп до масивите на ЕСГРАОН, предопредели съдбата му. Ако обаче беше успял да пласира първото си недоносче в структурите на държавна сигурност, най-вероятно щеше да се сдобие с всичко нужно му без никой да разбере. За щастие не им се получи и то благодарение на всички нас, които казахме НЕ. Нали помните миналото лято. Дадоха заден за има-няма ден.
Но да се върна на ситуацията. Напълно нелепо е ти да се опитваш да правиш банков бизнес, медиен бизнес или политика в една лимитирана среда, в конкуренция с всички останали на пазара и в същото време някакви изчадия по обичайния за тях извратен начин да се домогват до значителни части от без друго ограничената среда. Съществуването на подобен род субекти е нетърпимо за всеки що-годе нормален участник в някоя от споменатите сфери. Няма нищо случайно, че никой не пожела да помогне на единия, когато банката му закъса, и на другия, когато му щурмуваха телевизията. Засега само политиците се очертават, като трайно невменяеми и си позволяват да влизат в диалози с едно явно недоразумение.
Ах Бюрече, защо не си стоя в телевизиите, развинтената ти уста само за това става. Политика с олигархски пари е опасна! Ама си алчен, нейден! Хай подвивай веч опашка! Свърши циркът! Ще я закъсаш бая, не е за твойта дзурла таз хапка!
ОтговорИзтриване