Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 10 октомври 2014 г.

Развитието на "случаят Лукарски" показва доста дефекти на българската политическа култура

Случаят Лукарски
Случаят се състои, предполагам вече всички са чули, в това, че Лукарски бил казал нещо по време на кампанията, пък после казал на някакъв вестик, че казаното по-рано било трик за мамене на електората, пък още по-после казал, че не е казвал "трик", пък още по-по-после вестника го изпорти, пък най-после Лукарски почна да се обяснява, че било на шега, а след това изглежда почитателите му са му размахвали пръст във фейсбук и за финал Лукарски направи обръщение към въпросните почитатели, което бе прочетено, като "абе, я си...".
Накратко това е случаят.

Развитието на случаят Лукарски ще покаже доста дефекти на българската политическа култура. В това число - партийната, електоралната и коалиционната. Може би не в този ред, но ще видим всичко. То ще обясни, на който се е чудил защо не искам да гласувам за РБ, въпреки че теоритично сме в един отбор.


В какво се изразяват дефектите
Най-общо ще ги разделя на две основни групи - частни и общи. Частните засягат конкретно Реформаторския блок, а общите организацията и дейността в повечето български партии, както и някои грешни схващания на партийните симпатизанти и електората в цялост.
Ще започна с общите.


Дефекти от електорално естество

Първи дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии му дължат представителство по презумпция (и конституция).
Това е дефект, защото инициатор на политическото представителство е електоратът. Властта произлиза от народа и се осъществява от негово име, за негова сметка и с избраните от него представители - основен принцип на съвременната демокрация. Тоест, политическият представител представлява, ако това е било поискано от него, посредством избирането му от страна на електората. И го прави - поради дефектите, за които ще стане дума по-долу, обикновено това става по негова лична преценка или следвайки нечии указания.

Втори дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии могат да отгатват желанията му.
Това е дефект, защото чисто и просто отгатването не е възможно. Методи от сорта на социологическите изследвания биха могли да дадат известна насока на политическите представители, но пак е ходене на сляпо, тъй като едно такова изследване може да даде представа за обществените очаквания и желания по даден въпрос, но в никой случай не може да гарантира припокриване на общото желание, с желанието на избирателите на точно определен представител или група представители. С други думи, това е пряк път към популизма.

Трети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическото представителство се осъществява, само с пускане на бюлетина през определен период от време.
Това е дефект, защото се губи обратната връзка във времето между две ходения до урната.

Четвърти дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политиката е нещо лошо.
Това е дефект, защото политиката е система, начин за прокарване и защита на интереси - интересите на електората, на всеки един.

Пети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че възникналите проблеми от лично естество се решават, чрез личен контакт или познанство с политическия представител.
Това е дефект, защото личните проблеми се решават от институциите, а политическите представители правят законите и контролират тяхното спазване. Накратко - търсенето на личен контакт с политическо лице е по-скоро тип отношения "патрон-клиент".

Шести дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че е безполезно да се участва лично в политическите партии, да се участва лично в изработването на тяхната политика, да се участва лично в излъчването и избора на кандидатите за политически представители.

Под значителна част имам предвид повече от половината българи с избирателни права.


Дефекти на партиите

Първи дефект - Партийните елити старателно ограничават възможностите на хората в партиите да вземат решения. Това се отнася, както до кадровите въпроси, така и до определяне на политиката на партиите, а също и за отношението им към другите партии, коалиционните партньорства и така нататък. За целта нерядко използват различни методи за убеждаване, като се почне с баламосвания от сорта на това, че имат нужда от повече оперативна свобода, мине се през това, че всичко е прекалено сложно за всеки и се свърши с най-разнообразни форми на преки заплахи.

Втори дефект - Партиите изграждат феодално структуриране по вертикалата. Партийните елити разполагат с прекалено голяма вътрешнопартийна власт. Понякога тя е нормативно подплътена с текстове в партийните устави, а друг път се изземва с процедурни трикове. Не са редки случаите, когато партийните елити си позволяват преки вмешателства в дейсността и решенията на първичните или низови партийни организации. Натрупаната двадесет и пет годишна практика на българските партии показва нескритата готовност от страна на партийното ръководство да прави кадрови чистки, в това число и по отношение на пряко избрани партийни функционери. Например - партийният шеф или даден висш колективен орган решават да отстранят някой регионален ръководител, въпреки факта, че последния се ползва с подкрепата на партийния актив в съответния район. Това е практика във всички български партии.

Този дефект заедно с първия, накрая изражда партийния живот в дадената партия до състояние, в което членовете чисто формално легитимират взетите "горе" решения с иначе демократичната процедура на гласуването.

Трети дефект - Партиите често са твърде пестеливи откъм разходване на средства за експертно обезпечаване. Вместо да плащат с пари за услугите, те нерядко се отплащат с раздаване на места в листите по време на избори. Това води до фактическа промяна на волята на партийните членове. Често им се казва, че първите места не се полагат на тях и волята им да посочат кандидати, а са за хора със заслуги. Този подход може би изглежда рентабилен краткосрочно, поради спестяването на някой друг лев, но деформира целия политически процес и действа демотивиращо в дългосрочен период. Такива партии постепенно губят живата си основа и с скоро след това престават да съществуват или го правят формално. Последното може да се види добре в изборните резултати на всеки едни национални избори.

Четвърти дефект - Пасивност от страна на партийните членове-"редници". Те нито имат думата да решават, нито искат да я вземат. Единствено са там, защото разглеждат тези субекти, като вид бюра по труда. Това е действителното положение.

Пети дефект - Не са редки случаите, в които партийната и политическата работа е спомагателна за партийните елити. Това ще рече, че те пребивават в политиката и полагат всички споменати по-рано усилия за обезличаване на партийния актив и овладяване на партийната власт, само и единствено да могат да използват положението си за подпомагане на някакъв друг свой бизнес.


Дефектите на коалиционната култура и на Реформаторския блок в частност (Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар