Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 21 февруари 2014 г.

Месии и други разни

Политиката е съвсем отделна дисциплина и иска точно определени знания, умения и не малко интуиция, при това конкретно за тази област. Защото това, че определен индивид е добър в дадено нещо, не означава, че става за политиката и това, че пред името му пише професор е без всякаква стойност, ако не е професор по политика. Не по политология, а по политика. Затова не ми пробутвайте шашми за успелия човек, който ще дойде в политиката мажоритарно и ще стори чудеса. По-вероятно е да затъне до кръста.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Какъв е бил Левски (според мен)

Левски е бил железен. От една страна абсолютен хардлайнер, а от друга либераст. Изпреварил е времето си със 150-200 години и в заключение ще кажа, че е усетил, че се е преебал - онова "народеее????".

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Когато се работи умно и с внимание

Може да сте чули, че от скоро всеки норвежец е формално милионер. Или неформално, не знам как се чете новината в случая, обаче оня фонд, в който кътат бели пари, е набъбнал до такава степен, че на един човек-норвежец се падат средно по милион долара. А норвежците са малко над 5 милиона, така че смятайте.
Лично за мен Норвегия е една от загадките на съвременния свят. Споменавал съм тази държава и преди, най-вече в контекста на икономическите й постижения. Някои хора са ми казвали, че на норвежците им е лесно, защото имат газ и той ги обогатява. Логично е, заради газа да са толкова богати, но знам, че руснаците и Русия също имат газ, много повече газ, имат и петрол, и гора - много повече от норвежците, и най-вече имат много повече хора. Но не, няма по милион срещу човек по домовата книга. Защо ли?

неделя, 16 февруари 2014 г.

Ролята на Конституцията и законите

Съществува схващане, че всяко нещо, което не е забранено от закона е позволено. Твърдението е вярно, което следва да ни насочи към същността на смисъла на законите. Изхождайки от позицията, че всичко незабранено от закона е позволено, стигаме до извода, че законите са ни повече, ни по-малко списъци със забрани. Законите ни забраняват да вършим онова, което е неприемливо от обществена гледна точка или позицията на мнозинството представители на едно общество.
Но каква е рамката, до която могат да се простират забраните - именно тук се намесва Конституцията, която посочва докъде може да стигат те.
Ролята на Конституцията е да пази правата на хората от законите. Конституцията ни пази от държавата или поне би трябвало да го прави на теория. Конституцията защитава нашия живот, собственост и права от държавата и нейния произвол, но не и от нарушаването им от страна на съседа или престъпника. От съседа и престъпника трябва да ни пазят законите. Същите закони, които представляват списък със забранените за правене неща. Например - Конституцията казва, че имаме право на живот, а законите забраняват на съседа да ни го отнеме и определят наказанието в случай, че го направи.
Такава е логиката, от което можем да заключим, че Конституцията следва да гарантира единствено права и свободи на отделния човек, но не и да му вменява отговорности и задължения, тъй като свободният човек е в състояние сам да прецени кое е негов дълг и кое не. Така е на теория и така би трябвало да са поставени нещата в една истински правова държава. За съжаление у нас практиката се разминава с тези прости принципи, а Конституцията в едно ни гарантира правата и в същото време ни ги ги отнема, вменявайки ни задължения.
Българската конституция е прекалено дълга и изпълнена с противоречия. Конституцията, в чиято рамка са поставени правилата, по които живеем, кара хората да бягат или да се чувстват онеправдани.
Дали е добра такава конституция преценете сами.

http://constitutionbg.blogspot.com/

сряда, 12 февруари 2014 г.

В защита на свободния пазар

Странно или не, но тук и сега има хора, млади хора на по около 30 години, които ми казват, че каквото и да е било преди, то сто процента е по-добре от сегашното. И не говоря за някакви идиоти, а за интелигентни хора. Както е казал немския класик с брадата - битието..., съзнанието. Но да не се отклонявам, а да кажа онова, което намирам за нужно да бъде казано, пък било то и на стотината посетители.
Феноменът, който смятам за опасен що се отнася до близкото и по-далечното ни бъдеще, се състои в това, че страшно много хора намират обяснение за всички неудачи в настъпилите преди четвърт век капитализъм и демокрация, като антиподи на съществуващите преди това комунизъм и тоталитаризъм. По-конкретно обвиненията са насочени към така наречения "неолиберален модел" и "свободния пазар". За липсата на работеща демокрация ще пропусна този път, въпреки очевидната за всеки по-внимателно наблюдавал процесите връзка между качествата на демокрацията и капитализма. Тук ще изненадам мразителите на свободния пазар и неволите, които смятат, че им е докарал, като кажа, че кошмарът, който ви се случва не е от свободния пазар, а липсата му.

Пазарът след 1989 година и за ден не е бил свободен в България.

Така е и това е безспорно, защото совбоден пазар не означава, както си мислят повечето от вас - ненамеса или минимална намеса на държавата в пазара. И това означава, разбира се, но то е само половината от задачата. Другата, не по-малко важна част от пазарното уравнение е това, че за да се нарече един пазар свободен, освен липса на изкривяващата го държавна намеса, пазарът трябва да е свободен и от подобен род намеса от страна на частните играчи. Това е определението за свободен пазар и вие, драги жертви на свободния пазар, ще има да взимате, защото свободния пазар до момента не се е случил, така че няма как той да ви е стоварил тоновете неволи, които ви смазват ежедневно.

Един конкретен случай от началото на "свободния пазар" в България. Действието се развива в началото на 90-те.
На територията на северопропаднала България е създадена и започва да развива дейсност компания с разнообразен предмет на дойност. Една от дейностите е в млекопреработването. До тук всичко изглежда добре. Малко по-късно на българския млечен пазар влиза френска компания. Съвсем скоро между двете компании възниква напрежение, след като френския инвеститор започва да изкупува суровина от кравефермите в района, който компанията от северозапада почти е успяла да феодализира. Напрежението ескалира и мутрите на новоизлюпения северозападнал бизнесмен започват да стрелят с пистолети по цистерните на френската компания.
Кое е свободното на такъв пазар и кой печели от него - пазарът, потребителите, производителите на сурово мляко, КОЙ?

В заключение към всичко казано ще добавя още една важна подробност и тя е, че в свободния пазар държавата не е имагинерен субект, който стои настрана и не се намесва, защото, когато държавата си драпа макарите, се случва описаното по-горе. Напротив, държавата е изключително важна за наличието на свободен пазар, не само като не му пречи, а и като създава рамките и границите, които не бива да бъдат преминавани от отделните участници на пазара и следи стриктно за спазване на правилата.

За финал ще си пожелая да бъдете умни и да искате от държавата да направи истински свободен пазар, а за да го направи следва да бъде принудена, което ще рече, че е нужна работеща демокрация. Бъдете умни, не гледайте назад, искайте това и когато го постигнете ще имате всичко.

петък, 7 февруари 2014 г.

ЩЕТИ (в минало и бъдеще време)

С приятел обсъждахме преди малко щетите, които ни е нанесло така нареченото качествено българско образование. Той е малко по-малък от мен и е пропуснал дружинните ръководителки и пионерските връзки, обаче по същество в чисто образователен план е претърял същите поражения. Проблемът, който съществуваше някога, а именно "фабрично" заложената функционална неграмотност или казано иначе липсата на умения за прилагане на накълваните знания, е съвсем наличен и днес, при това в цялата си прелест. И тъй като образователната система подобно на йезуитски орден има склонност по-първо да се погрижи за възпроизводството на "правилното" разбиране за смисъла и функцията на образованието, то скоро съществен качествен прогрес едва ли ще се случи. Вътрешната съпротива срещу всяка промяна и не говоря за технологичните играчки, е толкова могъща, че по-скоро полицаите ще престанат да пребиват хора за радост, отколкото даскалите да приемат нещо различно от единственото правилно. Не е никак случайно, че най-мразените министри са точно тези, които се опитаха да променят нещата.
Заключението е, че, ако нещо е в състояние да промени мелачаката, мислете за "Another Brick in the Wall", за да ме разберете, то това е университета и нямам предвид някаква промяна в онова, на което се учат бъдещите даскали, защото, когато попаднат на терен, там си има кой да им набие кофите по калъп. Нещо би се променило в това обещество, когато е налице качествено друг подход към образованието и като че ли възможността се крие в това, университетите да игнорират средното образование, тоест да отворят прием без изискване за диплома.

сряда, 5 февруари 2014 г.

Грозна констатация

Две разменени реплики преди малко, ме накараха да се замисля, че ние хората, които сме наясно с всички негативи на бай тошовото време, на практика сме се провалили в обясняването им, а популисти и негодници използват това за да бутат иначе свестни хора в онази посока, вместо усилията да са за развиване на недъгаво конструирания сегашен модел, сътворен пак от същите негодници и популисти.
И споделяме щетите от старите ни грешки и неумението в подхода, и още ще теглим, ако не се поправим.