Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 31 март 2014 г.

За качеството на националните телевизии

Най-напред ще направя две уточнения. Първото е, че под национални се имат предвид онези, които се разпространяват ефирно, чрез мултиплексите. Към момента те са десетина, но тези дни се чу, че две щели да бъдат свалени, поради ниска икономическа ефективност и в бъдеще ще се разпространяват само платено. Второто касае качеството и тук вече всеки може да даде воля на въображението си, тъй като разбирането за това, какво е качествено и какво не е, е индивидуално.
Разбирането за качествена национална телевизия е намерило своето цифрово изражение в анкетата, която е поместена в дясната страна на блога. Резултатите са временни, тъй като остават три седмици и половина до края на гласуването, но вече се очертават фаворити и аутсайдери. Кой, как и защо е глусувал, мога само да гадая. Същото се отнася и до разбирането за качество. Лично аз харесвам неща от програмите и на петте упоменати поименно телевизии, но дадох вота си за качествена национална телевизия, следвайки не това, което харесвам от наличното, а онова, което не ми харесва да виждам в ефира, като например: жълтини и "скандални" истории с флашки, както и друга явно недостоверна информация; хороскопи; формати за умствено поразяване.
Ами, това е. Ако ви се гласува в анкетата за най-качествената национална телевизия, направете го, така както разбирате значението на качеството, пък после ще броим.

петък, 28 март 2014 г.

Це-се-ка, це-се-ка! Амааа

Прави ми впечатление, че много хора се палят за акциите на ЦСКА, но малко са тия, дето са се залетели да си купуват. Много хора се палят много. Хората, които се палят, се палят много. Но малко купуват. Много се палят и малко купуват. И аз така. Паля се де. Не, че съм се залетел. А и не съм наясно, дали акциите са с право на глас. Щото ако не са, съвсем ще се засиля.
Иначе излизането на борсата е добре като цяло, тъй като темата ЦСКА е масова, а търговията с акциите ще обясни на много хора такива понятия, като стойност, себестойност, цена, печалба, надценка и други такива, от които всички "много разбират". Аре ;)

Тия луди ли са?

"Алфа Рисърч" са извадили и смело тиражират някакво напълно откачено социологическо изследване, което може да се сбъдне само на силни психотропни лекарства. Или иначе казано, не може да бъде.
Ето за какво става дума. Казват значи, че за този, този и този на европейските избори ще гласуват еди-колко си процента, примерно по над 15 за първите две партии - това прави към един милион гласа за всяка от партиите. А, дали ги хапе кучето, а :)

Казвам, че тази прогноза е куха и няма да се сбъдне.

сряда, 26 март 2014 г.

ДАЛТОНИЗЪМ ИЛИ ОБИКНОВЕНА ОЛИГОФРЕНИЯ

Значителна част от българите стоят неадекватно по отношение на външната политика, така както стоят по отношение и на вътрешната. Много хора не могат да различават черното и бялото, ако не ги съпоставят с нещо близко по форма и размери. Мнозинството имат проблем с вестибуларния апарат, когато се намират върху координатната система, а това води до натрапчиво уродливи резултати, които се изразява по няколко начина.
- Боко е добър, защото Станишката е лош;
- Украйна е добра, защото Путин е лош.
В действителност никое не е достатъчно добро.

събота, 22 март 2014 г.

"Материала" е лош, но за сметка на това е и глупав

Ще ви обясня защо. След някой друг месец ще се задължи да гласува задължително и през ум няма да му мине, че на практика по този начин се задължава да дава кажи-речи двойно повече пари за субсидиите им, защото те са по броя на гласовете.
Нали се сещаш, че ще позинат и ще се преклатят за н-ти път. И е лош, и е глупав. Рекох и отсекох.

сряда, 19 март 2014 г.

Суверен и суеверен

Една буква разлика в изписването и колкото от земята до небето в съдържанието.

Суверен е оня, който вярва на себе си, суеверен - който вярва на кого ли не.
Суверен е оня, който вярва в себе си, суеверен - който вярва на какво ли не.
Суверен е оня, който решава, както му е изгодно, а суеверен - както е редно.

Българската позиция за Крим

Ако има нещо в последно време, за което всички са на едно мнение, то е, че няма българска позиция за Крим. Просто никой не я направил.

Дали трябва да има българска позиция, каква да е тя, защо да е такава и други подобни подробности би следвало да се решат с референдум. Бавен е - ще кажат някой. Да не се прави, защото българите може да не преценят подходящо - ще кажат други.

Защо с референдум?
Така и така добрите или лошите резултати от тази или онази позиция ще са на сметката на населението, та щеше да е по-добре то само да си реши, за да няма после "мрън, мрън", "те ни накараха" и "той е виновен". Бавен бил, казват. Така е, демокрацията е бавна. Който иска бързи решения - ей му го Путин, при него всичко се решава бързо.

вторник, 11 март 2014 г.

А е толкова просто

Хора се възпроизвеждат и мигрират на места, където има четири неща - пари, лична свобода, икономическа свобода, политическа свобода. - това споделих преди седмица по повод на демографската истерия, която се лееше от екрана на държавната телевизия.

Наличието на четирите елемента прави пъзела пълен, но житейската практика показва, че е възможно да се стигне до определена устойчивост и при отсъствие на някой от тях. Все пак резултатите са най-добри на местата, където е постигнато и от четирите в максимална степен. Те не са много в света и като че ли са по-скоро изключения, затова се набиват на очи и именно те са отправните точки, към които се стремят хора (и капитали). Винаги посоката на движение е от места с по-малко пари, лична, икономическа и политическа свобода, към места с повече от споменатото. Наличието на пари и свободи е естествено притегателно за всички хора.

Човешката природа е такава, че той винаги степенува приоритетите си, както предполагам знаете от пирамидата на Маслоу. В нашият случай, следвайки житейската логика, първото, от което хората са склонни да се лишат, е политическата свобода. Това до известна степен крие рискове, тъй като последствията са непредсказуеми. Всъщност са предсказуеми, но перспективите не са добри. Въпреки това е възможно да съществуват относително устойчи системи и в отсъствието на политическа свобода, като успеха по отношение на качеството на живота зависи в много голяма степен от наличието на останалите елементи - пари, лична свобода и икономическа свобода. Интересното обаче е друго и то е, че независимо от факта, че човек най-напред жертва политическата си свобода, то тяя е най-определящата за наличието на останалото. Типичният пример е видим от следвоенното развитие на Китай, Тайван и още няколко държави в района. Общото между Китай и Тайван е липсата на политическа свобода. И двете държави в началото представляват тоталитарни режими, а и до днес в голяма степен продължават да са такива, но не това е най-важното. По-важното е значението на останалите три елемента, а именно - парите, личната свобода, икономическата свобода. По идеологически причини Китай и Тайван поемат в различни посоки своето развитие. Китай е тоталитарен и комунистически, докато Тайван е тоталитарен и капиталистически, което означава, че в Тайван има много повече икономическа свобода. Личните свободи и парите също са повече. Разликата между двете държави е очевидна и до днес, когато Китай продължава да е тоталитарен, но вече е променил в голяма степен разбиранията си по отношение на икономическата и донякъде на личната свобода. Днес Китай се развива по пътя на Тайван и дава на населението повече икономическа и лична свобода, което неминуемо води до прогрес по отношение на парите. Въпреки това Китай и до сега е много по-назад в развитието си от Тайван.

Ако към примера с Китай и Тайван добавим Северна Корея, Южна Корея и Япония, значимостта и връзката между четирите елемента - пари, лична свобода, икономическа свобода и политическа свобода става очевидна. От петте държави най-зле е Севрна Корея, където няма политическа свобода, няма икономическа свобода, личната е силно ограничена до степен граничеща с пълната и липса, а пари просто няма. Парите са следствие най-вече от икономическата свобода и в по-малка степен от останалите. Най-добре се развива Япония, която излиза от войната в не по-добро състояние от останалите, но въпреки това много бързо дръпва напред и прекарва доста време на позицията втора икономическа сила в света. Как става възможно това. Това става възможно именно по по споменатите многократно фактори или елементи. В Япония личната свобода е повече отколкото в Китай и Северна Корея; икономическата е повече от тази в Китай, Тайван, Северна и Южна Корея, и на последно място, но не и по значение - Япония е страната с най-много политическа свобода сред останалите, за които става дума. Съвсем логично е и парите в Япония да са най-много.

Сигурно се чудите, как бихме могли и в България да живеем по-добре, а отговорът е лесен - повече политическа свобода, повече икономическа свобода, повече лична свобода и повече пари. И въпреки привидно сгрешения ред, именното това са приоритетите, когато се тръгва отдолу-нагоре. Важното е да не се забравя това, че човекът е субекта и ако той създадава правилата и нормите, а след това ги спазва, то всичко това е възможно. Резултати не могат да бъдат постигнати, нито с чудо, нито на готово, нито насила, а само в резултат на осъзнато желание и действие.

Това означава, че за да има прогрес, трябва да се развиват - личната, икономическата и политическата свободи. Всичко зависи от хората и от начина, по който разбират нещата и преди всичко от това всеки да гледа своята си работа, а не тази на другия. Това ще рече, че първо трябва да надвием адета си, навика и чак тогава може да чакаме нещо по-добро. Това ще рече, да уважаваме личната свобода на другите и да не ни интересуват неща, които засягат само тах. Това ще рече да уважаваме икономическата свобода, тоест да правим капитализъм и пазарно стопанство, които да ни изкарат парите за всичко останало. Това ще рече, всеки да спазва правилата и да помни, че правата му свършват там, където започват правата на другия. Това ще рече, да се поеме отговорността за вземане на решения, включително и най-вискотото политическо ниво. Това ще рече, да бъдем субекти, да бъдем общество, а не стадо. Това е съвсем друг мироглед.

Толкова е просто всичко.




понеделник, 10 март 2014 г.

Защо да няма референдум и за това?

В момента вървят две инициативи за провеждане на референдум. Първата е тази с трите предложения на президента за изборното законодателство. Втората също е свързана с политическата тема, но касае конкретно партиите и отмяната на техните субсидии.Третата тема, която отсъства, а е не по-малко важна за политическото представителство и демокрацията, е тази за изборната бариера от четири процента. Десетина дни назад немският конституционен съд отмени действащата в Германия бариера пред кандидатите за влизане в бундестага, въпреки че тя бе с един процент по-ниска от българската. Редно е подобно нещо да се случи и в България, тъй като това е някакъв архаичен остатък, които има за цел да предпазва мастодонтите в политиката от навлизане на конкуренция, а както знаем конкуренцията е полезно нещо, особено, когато се отнася до гражданските и политическите права на хората.
Назад във времето този въпрос е бил повдиган периодично, но никога до момента не се е стигало до сериозен дебат, а още по-малко до конкретни действия в посока разширяване на демокрацията. Мисля, че времето да се излезе от омагьосания кръг, в който се въртим по отношение на политическата представителност или по-скоро липсата на такава, е дошло. Днес, когато е на лице прецедент и при положение, че в Глава трета - НАРОДНО СЪБРАНИЕ на Конституцията на Република България не се споменава и дума за прагове, прегради и бариери пред правото на хората да имат свои представители, би следвало да се предприемат действия в тази посока. Де факто четири процентовата бариера за сдобиване с политическо представителство е извънконституционна, тъй като Конституцията не не изиксва наличието й. Така погледнато се вижда, че темата е висяща и може да се търси решение в определена посока, а именно премахване на ограниченията.
Основанията да се направи не са едно или две. Освен, че Конституцията не каза нищо по въпроса, наличието на четири процентова бариера е в много голяма степен дискриминационно по отношение на българския гражданин и данъкоплатец, който е поставен в неравностойно положение спрямо други свои съграждани и данъкоплатци. Наличието на прегради и пречки пред реализацията на политическото представителство поставя остро въпроса за качеството на човешкия материал, една болезнена тема, за която стана дума в публичното пространство преди години. На практика се получава така, щото законодателят произволно е решил да категоризира част от българите, като втора, трета или по-низша категория хора. А това не е правилно и със сигурност е политически несправедливо. Нека вземем за пример само резултатите от последните парламентарни избори, когато над една четвърт от хората бяха поставени именно в някоя от споменатите вече категории. Настоящата практика казва по един категорично брутален начин, че дванадесетте хиляди гласоподаватели на останала под прага партия, колкото е приблизителния брой на избирателите за един депутат в момента, са по-некачествен човешки материал от тези дали вота си за парламентарно представена партия. А всички знаем, че това не е така. Знаем също, че е неправилно, унижаващо и обидно. Знаем още, че е възможно днес да си над четирите процента, а утре да си под тях. Последното сме го виждали на практика.
Време е този проблем да започне да се решава или най-малкото да се даде ход на обществена дискусия по въпроса, която да търси и намери отговорите. В крайна сметка няма значение дали ограниченията за сдобиване на хората с политическо представителство ще паднат по силата на решение взето с референдум или ще се търси начин бариеарата да бъде атакувана пред конституционния съд на основание липса на конституционна необходимост за съществуване й. Важното е да се работи в тази посока.


неделя, 9 март 2014 г.

Неделни глупости по телевизора

Целият ми ден вчера беше ангажиран и когато се прибрах у дома към шест и половина вече бях гроги. Към осем и нещо полегнах да отдъхна за няколко минути и се събудих около девет часа по-късно. Последното се оказа добре, тъй като благодарение на него ви разказвам сега. Събудих се отлично наспал се, направих си кафе, огледах се из нета за нещо да не съм изпуснал и седнах да гледам телевизия. Гледах всякакви неща, някои си струваше да бъдат видяни, а други не. Няма да ви разказвам за документалния филм за ВСВ, а за останалото, за големия идиотизъм, който се лее от ефира за добро утро. Препържиха ми се картофките, докато ви разказвам. Да се върна на основната си мисъл за неделните глупости по телевизора. Говориха се и се показхва обичайните в последно време неща, като барека, гоцето и сидерака, както и такива, които представляват сериозен интерес за средностатистическия олигофрен - врачки, мистерии и мистификации. Пълно малоумие. По един от каналите засякох директно излъчване от дома на популярна предсказателка. Малко по-късно, май беше по друг канал, станах свидетел на разсъждаване по проблемите на Людмила Живкова и манията и да пилее народната пара за дивотии. И ако споменатите включвания могат да минат за относително безобидни, то новия любемец на телевизиите изобщо не попада в тази категория. По някое време, може би след девет цъкнах на би ти ви и хванах поредния гост на Хекимян. Става дума за набиращият медийна слава професор по нещо си, който ходи от телевизия в телевизия и заплашва, че българите ще се свършат. Всичко това щеше да е смешно, ако не е потенциално опасно. С всяко следващо гледане на негово учстиие по демографската тема, ми е все по-трудно да го приема на сериозно, което интуитивно ми подсказва, че обществените нагласи вървят в точно обратната посака. Този образ е абсолютен демагог в прекия смисъл на думата. Казва един верен или звучащ достоверно факт, след което започва свободните съчинения и преиначаване, както му е удобно. Нищо чудно, че от НСИ и БАН не исакт да влизат в едно студио с него. То аз разбирам от статистика и демография повече от него, което ще рече, че тоя е пълен профан и това е ясно на всеки, който малко от малко има понятие за какво става дума. Разбираемо е да не искат да го легитимират. Това, че излиза по телевизията и говори глупости е едно, но патетиката, с която го прави буди притеснение. А най-лошото е, че подобно нещо се радва на голям медиен интерес. На практика въпросния професор е навсякъде, а като знам колко е трудно е да се пласираш в медиите, почвам да си мисля, че има нещо съмнително около цялото пропагандиране на демографската истерия. Искам да наблегна на пропагандиране и истерия, защото се случва точно това. И не само се случва, а се случва по един мръснишки и демагогски начин. Ще дам пример - говори човека за свършека на българина и буквално прищраква на разликата между минималната пенсия в провинцията и средната заплата в София, която разлика е, забележете - десетки пъти; след това довършва - пенсиитге в провинцията са малки, заплатата в София е голяма, българите свършват.... Съдейки по риториката, мога да предположа какви са му мотивите, както и някои други неща, но да не спекулирам. Само ще споделя нещо в същия ред на мисли, което видях в минаващата 11000 численост групичка на евразистите във фейсбук - българите свършват, спасението е България да влезе в Евразийския съюз.



петък, 7 март 2014 г.

Швейцарците са странни птици

Да споделя малко от разсъжденията си за произхода на швейцарската атипичност. Очевидно е, че не може да се открие някаква закономерност по линия на етническа, езикова или религиозна принадлежност, тъй като по тези признаци швейцарците приличат на доста от своите съседи - немци, франсета и италианци. Това, което е характерно за Швейцария и на което толкова се възхищават мнозина, няма как да е продукт на някое от качествата на споменатите им съседни народи, тъй като те имат съвсем различни практики и традиции, както във вътрешнообществените си отношения, така и по отношение на съседните народи. Което е в Швейцария, не е в никоя от съседните й големи държави. И ако за други успешни модели може да се търси връзка с етнически или религиозни особености, то при швейцарците очевидно това не важи. Визирам тезата на Калин Манолов за благотворното влияние на протестантството в някои западни държави. Теза, която намирам за повърхностна, ако не и абсурдна. Дълго е да обяснявам защо, но ще дам пример с македонците, сред които протестантството е намерило добър прием спрямо останалите страни на Балканите, а не са много прокопсали, но да се върна на швейцарската атипичност. Очевидно е, че нещо ги отличава от немците, французите и италианците и това, като изключим всичко останало, колкото и невероятно да изглежда, е келтското културно наследство.

вторник, 4 март 2014 г.

Идеал Петров и брат му Кофти

Украинската свада още не е приключила, но и на този етап могат да се направят някои важни изводи. Изводи, от които българинът може да си извлече поука. Ще е от полза да го направи. Ще е полезно и за Европейския съюз, който в създадената ситуация стоеше, като изритан в главата друсан наркоман, тоест неадекватно. Не е пресилено да се каже, че Съюза е в основата на украинските проблеми днес. Главно от слабоумие и от някакви не съвсем ясни намерения за кадруване в украинската политика. Като че ли брюкселските бюрократи бяха останали с впечатлението, че могат да се извращават с поредната страна кандидат-членка на Съюза, както им скимне. Като че ли изходната позиция е била - ще правят, каквото им кажем, ще се гърчат и ще ни се молят, защото няма къде да ходят. Е, оказа се, че има къде да ходят, а олигофрените, които преляха чашата, се скриха и никакви ги няма. Няма какво да се лъжем, причините да се стигне до тук са много, но поводът беше тръшкането да се пуска Тимошенко или ТимошЧенко, според Плевнелиев. Кой и как реши, че украинците и като отделни групи, и в цялост имат място в Европа на този етап от развитието си, е пълна загадка за мен. Най-вероятно някой бюрократ се е събудил една сутрин и така.
Европа има какво да научи, както за отношенията си по линия на така нареченото "източно партньорство", така и във връзка с механизмите, по които функционира Съюза. За има-няма две десетилетия Еврокомисията успя да вземе властта от жителите на Съюза, от европейския парламент, от отделните държави и за какво я ползва - за правене на глупости. Може би идеята за преформулиране на договора не е никак лоша, защото така до никъде няма да стигнем.

Българските ценители на митнговата демокрация също има какво да научат от събитията в Украйна, най-вече от случилото се около прогонването на диктатора Янукович. Аз изобщо не разбрах, как така тук в България изведнъж здравите сили осъзнаха, че в Украйна едните били европейци, а другите не били. Как същите решиха, че Украйна не трябва да се разделя, защото и тук се изреждат доводи. Уважавам свободния избор на хората, в това число и на двата основни вида украинци. Уважавам стремежите им сами да избират своя път на развитие. Знам, че двете групи нямат общ път и е наложително да се разделят, тъй като с "европейските" разбирания на едните, другите ще бъдат подложени на геноцид, както и обратното. В същото време съм наясно, че мястото на тези хора е другаде, но не и сред нас. Чекатили разни, европейци били.
Иначе уличното насилие в Киев успя да предизвика вълна от възторзи сред почитателите на този начин за "правене" на политика. Дано, след като видяха как на Майдана беше поднесена супата за духане, как революцията им беше гепена, как им натресоха новите сатрапи, как ще видят демокрация през крив макарон - дано сега наш'те кретени загреят, че това не е начина за правене на политика и най-вече, че води до резултати, различни от желаните.
Този начин води до това - Свалихме дикататора, идеално. Някои останаха без ръце, крака и очи, други умряха, но борбата иска жертви. Да, ама не и после пак мрънкат, че са ги прецакали.