вторник, 29 април 2014 г.
Най-качествената национална телевизия е:
Преди няколко дни приключи анкетата в блога. Резултатите са, каквито са.
Евроизборите 2014 и Аз
Знаете ли, като съм решил от далече да не гласувам на идващите избори и ми е някак лабаво. Иначе ще гледам с интерес как се газирате и палите. Не съм много сигурен обаче, че от тия ви напъни ще излезе нещо, най-много да се вдигне оборота на диазепам в аптечната мрежа.
А за моето негласуване е просто. Не виждам как точно ще бъда представен от някой от тези, желаещи да ми вземат гласеца. Не, че нямам идеологически сходства с никоя партия, но просто не стават. Сега гледам, че завъртяха цели два "пътепоказателя" за потенциалния избирател и се оказва, че и на двете места ми посочва водещо, че трябва за РБ да гласувам. Ама няма. То с един представител толкова и ще ме представят там в Еуропата, ако примерно изпадна в транс и си представя, че изобщо имат такова намерение. Един със сигурност ще пратят, особено сега, когато ЦИК отсвири онова дърто ЗКПЧ с американския акцент, което щеше да им отмъкне 20-30 хил. гласа. Като казах за ЗКПЧ-тата, тук е мястото да спомена нечовешката прилика между някогашните "наши" и техните на запад - все са с главите в задниците. Ще кажеш, че в една манифактура са правени, само настройките са им различни.
Пък за тия, дето ми пробутват хитрите пътепоказатели за гласуване, те ако ставаха за нещо, сега щяха да правят калкулации за това, как да вземат три мандата, но не би. Нещо неясно стоят, не знаят накъде са и като че ли - не, не е като че ли, ами си е баш така - само намърдването в Брюксел и Страсбург ги интересува.
А за моето негласуване е просто. Не виждам как точно ще бъда представен от някой от тези, желаещи да ми вземат гласеца. Не, че нямам идеологически сходства с никоя партия, но просто не стават. Сега гледам, че завъртяха цели два "пътепоказателя" за потенциалния избирател и се оказва, че и на двете места ми посочва водещо, че трябва за РБ да гласувам. Ама няма. То с един представител толкова и ще ме представят там в Еуропата, ако примерно изпадна в транс и си представя, че изобщо имат такова намерение. Един със сигурност ще пратят, особено сега, когато ЦИК отсвири онова дърто ЗКПЧ с американския акцент, което щеше да им отмъкне 20-30 хил. гласа. Като казах за ЗКПЧ-тата, тук е мястото да спомена нечовешката прилика между някогашните "наши" и техните на запад - все са с главите в задниците. Ще кажеш, че в една манифактура са правени, само настройките са им различни.
Пък за тия, дето ми пробутват хитрите пътепоказатели за гласуване, те ако ставаха за нещо, сега щяха да правят калкулации за това, как да вземат три мандата, но не би. Нещо неясно стоят, не знаят накъде са и като че ли - не, не е като че ли, ами си е баш така - само намърдването в Брюксел и Страсбург ги интересува.
понеделник, 28 април 2014 г.
Направо сме се утрепали от хуманизъм
Гледах сутрешни блокове за пръв път от доста време и съжалих. По едната телевизия (Нова) даваха гонения на имигранти, а по другата (БНТ) говореха за гонения на луди. И в двата случая хората нямат нищо против тях, но да вървят в друга община (не е смех). Дано не става случай да се наложи да бягаме от зор и да попаднем на такова място.
събота, 26 април 2014 г.
За политическата култура на българите
Снощи изхлипах на стената си във фейсбука - Гледах "Панорама" и четох нещо в нета. Това ме накара да се замисля за лимита произтичащ от политическата ни култура. Ами, ако това ни е предела? Ужас.
Отдавна съм споделил впечатленията си относно българското разбиране за политиката, или по-точно за неразбирането й. Не е приятно да го чуваме, когато някой казва, че българите само чакат на готово, мрънкат и намират кусури. Като че ли всичко става на принципа - не знам как е, но не е така.
Вчера по някое време си четях кротко за отстраняването на поредния мераклия за евродепутатско място и набързо превъртях през ума си онова, което ми се е набило под формата на стереотипи. Първото, което е, че всички не стават. Да - така е. Към момента ми е трудно да намеря такива, за които мога да кажа, че стават. Поне не бих се изложил публично да кажа "този става". Като казвам стереотип, имам предвид масовото усещане. Един от стереотипите е този. Някои казват заплашително, че "ще сме така, докато всеки ни е крив", но не паса трева и знам, че го правят да пласират изметта, на която симпатизират. Техен си проблем. За останалите е дилемата, как да кажеш на черното бяло. Не върви. И да не е черно, сиво да е - пак не е бяло. Вторият стереотип е, че народния представител непременно трябва да е някакъв доказан специалист в нещо си. Да е успял човек, така да се каже. Глупав стереотип. Защо е глупав ли - едва ли ще дадеш и най-доказания специалист, да речем молекулярен биолог или бръснар, да ти направи операция на апендицита. Но на същият този доказан специалист, българина е повече от склонен да гласува доверие за разпореждане с парите и законите му. Тъпо. Тъп стереотип. Трети стереотип е този, че депутатството е едва ли не форма на награда или отблагодаряване за някаква минала заслуга. Примерно - направил е нещо за имиджа на България, като Угърчинска да речем или е спасил десет души от катастрофирал на магистралата автобус, или нещо друго умилително. Много хора така си избират представителите. Проблемът е, че ако искаме да награждаваме хората си за неща, за които смятаме, че са заслужили да бъдат наградени е едно, а представителството в националния или европейския парламент е нещо съвсем друго - то е работа, която тепърва трябва да се върши. Значи не е много добре да си награждаваме заслужилите съграждани точно по този начин, пък били те и много заслужили. Ако трябва да обобщя, политиката не е занимание, което следва да се подчинява на страсти, емоции и сантименти, а на прагматизма и ползата. И тук положението започва да изглежда отчайващо.
Чия е ползата?
По дефиниця ползата трябва да е за суверена или субекта на властта, което в нашия случай ще рече на народа. Да, но как един политически представител може да знае, какво точно иска народа, какво му е мнението по този или онзи въпрос? За това си има начини. Те са измислени и не се налага сега да откриваме топлата вода или колелото. Съществуват социологически изследвания, допитвания в рамките на партиите, така нареченото гражданско участие, каквото и да значи това и други инструменти. И пак опираме до проблем, до същинския проблем произтичащ от политиеската ни култура - как да накараме Иван Петров да каже какво иска, когато Иван Петров не иска да казва. Той иска нещо, но не иска да каже какво. Той не знае как е, но знае, че не е така. Той е тъпунгер.
Ще се върна на повода за снощния ми песимизъм. Както споменах, четях си за отбичването на един от кандидатите за европейско депутатство и мненията на коментиращите в едно онлайн издание с репутацията на десномислещо, където се предполага, че и читателите, респективно изказващите мнение са малко от малко такива. Като споменах десното мислене, тук е мястото да отбележа, че хората не се делят на такива с ляво и десно мислене, както повечето си го представят, а на егоисти и идиоти. Ще направя кратко отклонение, за да внеса известна яснота. Давам за пример безплатния градски транспорт в Талин, за който смятам, че ще пасне повече от добре на град, като София.
Лявото мислене в неговата най-патологична крайност казва, че всичко трябва е безплатно и според нуждите, дори директно накланя към посока на едно братско, приравнено и безпарично общество. В този смисъл идеята за безплатно возене би трябвало да бъде приета много добре.
Десното мислене върви в точно обратната поска, а именно, че всяко нещо си има цена, тя трябва да се плаща от всеки ползващ го и така нататък.
Клишета. За жалост много изкривени и неверни клишета. Какво имам предвид? Нали споменах, че хората се делят на егоисти и идиоти. В конкретния пример с безплатния транспорт идиотската позиция е против, а егоистичната за и това не почива на някаква идеологическа логика, както може да се предположи, въпреки че именно с идеологическите клишета ще ви обяснят защо трябва или не трябва да стане. Напротив, тук идеологията няма нищо общо. Идиотът не иска да има безплатен транспорт главно, защото е идиот и на второ място, защото циганите ще се возят без пари. ИДИОТЕ, те се возят без пари! Егоистът от друга страна е за, защото е егоист. Той иска, ако ще се вози с рейса, да няма ангажименти с формалности. Наясно е, че така или иначе палаща безплатното возене с данъците, но ще пристига по-бързо, ако няма здръствания. Или ако реши да се вози с кола, ще има къде да паркира, защото повечето ще се засилят на авантата. А, ако е пешеходец, ще има къде да върви, заради по-малкото автомобили.
В конетекста на лявото и десното "мислене", кое е лявото - да си идиот или егоист. А десното?
Но да се върна на конкретния повод с отстранения кандидат за европейски депутат и произтеклия от това разговор с въпросните "затрудненомислещи" индивиди. Попитах ги с конкретен пример:
Някои ми обясниха за мен - какъв съм, що съм, за какво ставам и за какво не. Всъщност, само за какво не ставам ми обясняваха. Нали споменах стереотипите по-горе. Споменанах и това, че Иван Петров сигурно иска нещо, но не иска да каже какво. Иска на готово. Иска представител с дарба свише, който да му чете желанията. Иска лодката му да е паркирана в блато, за да не се клати, но водата наоколо да му е чиста планинска. Иска си предизборното обещание, програмата, концепцията и ич не го ебе, че за пет години един куп планове, обещания и концепции ще пропаднат. Нещата се променят за пет минути, камо ли за пет години.
Снощи изхлипах на стената си във фейсбука... Ужас.
Отдавна съм споделил впечатленията си относно българското разбиране за политиката, или по-точно за неразбирането й. Не е приятно да го чуваме, когато някой казва, че българите само чакат на готово, мрънкат и намират кусури. Като че ли всичко става на принципа - не знам как е, но не е така.
Вчера по някое време си четях кротко за отстраняването на поредния мераклия за евродепутатско място и набързо превъртях през ума си онова, което ми се е набило под формата на стереотипи. Първото, което е, че всички не стават. Да - така е. Към момента ми е трудно да намеря такива, за които мога да кажа, че стават. Поне не бих се изложил публично да кажа "този става". Като казвам стереотип, имам предвид масовото усещане. Един от стереотипите е този. Някои казват заплашително, че "ще сме така, докато всеки ни е крив", но не паса трева и знам, че го правят да пласират изметта, на която симпатизират. Техен си проблем. За останалите е дилемата, как да кажеш на черното бяло. Не върви. И да не е черно, сиво да е - пак не е бяло. Вторият стереотип е, че народния представител непременно трябва да е някакъв доказан специалист в нещо си. Да е успял човек, така да се каже. Глупав стереотип. Защо е глупав ли - едва ли ще дадеш и най-доказания специалист, да речем молекулярен биолог или бръснар, да ти направи операция на апендицита. Но на същият този доказан специалист, българина е повече от склонен да гласува доверие за разпореждане с парите и законите му. Тъпо. Тъп стереотип. Трети стереотип е този, че депутатството е едва ли не форма на награда или отблагодаряване за някаква минала заслуга. Примерно - направил е нещо за имиджа на България, като Угърчинска да речем или е спасил десет души от катастрофирал на магистралата автобус, или нещо друго умилително. Много хора така си избират представителите. Проблемът е, че ако искаме да награждаваме хората си за неща, за които смятаме, че са заслужили да бъдат наградени е едно, а представителството в националния или европейския парламент е нещо съвсем друго - то е работа, която тепърва трябва да се върши. Значи не е много добре да си награждаваме заслужилите съграждани точно по този начин, пък били те и много заслужили. Ако трябва да обобщя, политиката не е занимание, което следва да се подчинява на страсти, емоции и сантименти, а на прагматизма и ползата. И тук положението започва да изглежда отчайващо.
Чия е ползата?
По дефиниця ползата трябва да е за суверена или субекта на властта, което в нашия случай ще рече на народа. Да, но как един политически представител може да знае, какво точно иска народа, какво му е мнението по този или онзи въпрос? За това си има начини. Те са измислени и не се налага сега да откриваме топлата вода или колелото. Съществуват социологически изследвания, допитвания в рамките на партиите, така нареченото гражданско участие, каквото и да значи това и други инструменти. И пак опираме до проблем, до същинския проблем произтичащ от политиеската ни култура - как да накараме Иван Петров да каже какво иска, когато Иван Петров не иска да казва. Той иска нещо, но не иска да каже какво. Той не знае как е, но знае, че не е така. Той е тъпунгер.
Ще се върна на повода за снощния ми песимизъм. Както споменах, четях си за отбичването на един от кандидатите за европейско депутатство и мненията на коментиращите в едно онлайн издание с репутацията на десномислещо, където се предполага, че и читателите, респективно изказващите мнение са малко от малко такива. Като споменах десното мислене, тук е мястото да отбележа, че хората не се делят на такива с ляво и десно мислене, както повечето си го представят, а на егоисти и идиоти. Ще направя кратко отклонение, за да внеса известна яснота. Давам за пример безплатния градски транспорт в Талин, за който смятам, че ще пасне повече от добре на град, като София.
Лявото мислене в неговата най-патологична крайност казва, че всичко трябва е безплатно и според нуждите, дори директно накланя към посока на едно братско, приравнено и безпарично общество. В този смисъл идеята за безплатно возене би трябвало да бъде приета много добре.
Десното мислене върви в точно обратната поска, а именно, че всяко нещо си има цена, тя трябва да се плаща от всеки ползващ го и така нататък.
Клишета. За жалост много изкривени и неверни клишета. Какво имам предвид? Нали споменах, че хората се делят на егоисти и идиоти. В конкретния пример с безплатния транспорт идиотската позиция е против, а егоистичната за и това не почива на някаква идеологическа логика, както може да се предположи, въпреки че именно с идеологическите клишета ще ви обяснят защо трябва или не трябва да стане. Напротив, тук идеологията няма нищо общо. Идиотът не иска да има безплатен транспорт главно, защото е идиот и на второ място, защото циганите ще се возят без пари. ИДИОТЕ, те се возят без пари! Егоистът от друга страна е за, защото е егоист. Той иска, ако ще се вози с рейса, да няма ангажименти с формалности. Наясно е, че така или иначе палаща безплатното возене с данъците, но ще пристига по-бързо, ако няма здръствания. Или ако реши да се вози с кола, ще има къде да паркира, защото повечето ще се засилят на авантата. А, ако е пешеходец, ще има къде да върви, заради по-малкото автомобили.
В конетекста на лявото и десното "мислене", кое е лявото - да си идиот или егоист. А десното?
Но да се върна на конкретния повод с отстранения кандидат за европейски депутат и произтеклия от това разговор с въпросните "затрудненомислещи" индивиди. Попитах ги с конкретен пример:
Да речем, че се бях кандидатирал за ЕП - по новия закон беше напълно постижимо. Да речем и че след това ме изберете. Как щяхте да предпочетете:
1. Да изложа някаква рамкова програма, намерения и т.н.
или
2. Да се допитвам до вас - хипотетичните ми избиратели (да речем с анкети в интернет) за позицият6а ви по съответните въпроси и да гласувам в ЕП съгласно получените по този начин указания.
Просто ми е любопитно.
Някои ми обясниха за мен - какъв съм, що съм, за какво ставам и за какво не. Всъщност, само за какво не ставам ми обясняваха. Нали споменах стереотипите по-горе. Споменанах и това, че Иван Петров сигурно иска нещо, но не иска да каже какво. Иска на готово. Иска представител с дарба свише, който да му чете желанията. Иска лодката му да е паркирана в блато, за да не се клати, но водата наоколо да му е чиста планинска. Иска си предизборното обещание, програмата, концепцията и ич не го ебе, че за пет години един куп планове, обещания и концепции ще пропаднат. Нещата се променят за пет минути, камо ли за пет години.
Снощи изхлипах на стената си във фейсбука... Ужас.
сряда, 23 април 2014 г.
Евроизбори по български
И к'во излиза - от 27 кандидати за ЕП (партии, коалиции и частни мераклии), на първо четене поне 11 се оказват с проруски и подобни наклонности. Яко, а?
Добре, че от тези избори не зависи много. Злето е, че и на тези за бг-парламент ще се явяват същите "меринджеи".
Добре, че от тези избори не зависи много. Злето е, че и на тези за бг-парламент ще се явяват същите "меринджеи".
вторник, 22 април 2014 г.
Яко тъпо
Великден мина и набожното чувство вече ни напуска, но в интернет все още цари затишие. Явно народа още храносмила, а някои може да са изпаднали в диабетен унес (смех). Като ония тримата, които се задънили с храна. Добре, че запушването е станало още на входа, че ако беше на изхода... да е имало гъзобрък (още смех). Кяо? Да не им се подигравам ли? Що, къв е проблема.
Иначе днес е тъпо. Тъпо е наоколо, тъпо е и в нета. Просто скука. Поне безумието понамаля леко. Гледах ги предните дни, как се тътрят по чукарите за поклонение пред парче дъска. Мъка. По тоя повод се сещам, че са почнали да въртят филма за Захари Стоянов. И там същото - лекуване по овчарски с плашене на болестите с манари, геги и баяния. Естествено - финалът е трагичен.
Иначе днес е тъпо. Тъпо е наоколо, тъпо е и в нета. Просто скука. Поне безумието понамаля леко. Гледах ги предните дни, как се тътрят по чукарите за поклонение пред парче дъска. Мъка. По тоя повод се сещам, че са почнали да въртят филма за Захари Стоянов. И там същото - лекуване по овчарски с плашене на болестите с манари, геги и баяния. Естествено - финалът е трагичен.
четвъртък, 17 април 2014 г.
Политически драми разни
С наближаване на изборите ще зачестяват, това е сигурно. Шумът е голям, но шумолещите са малко. Теми има, а когато няма се измислят, но какво от това.
Първо беше за изборния кодекс - такъв бил, онакъв бил, хубав бил, не бил хубав. И к'вп значение има какъв е, след като все същите калтаци ще го прилагат. Добър, лош - ние си знаем...
После пак Пеевски излезе на мода. И като ревнаха - не е за приказване. И к'во, като се кандидатира, и к'во, като бъде избран. То си е работа на избирателите му.
Днес пък Цецо Цветанов е истерията. Щял да назначава, пардон - да сложи за избиране - своя роднина. И к'во, като се кандидатира, и к'во, като бъде избрана. То си е работа на избирателите й.
Всеки се занимава с далаверата на другия. Само за клипчето на десебарите се изказаха предимно хора с отношение - техни избиратели. Вероятно вече бивши избиратели, щото бяха обявени за кумунуиди от началството. Та едва ли ще го преглътнат.
В общи линии качеството е ниско и по-претенциозните сред нас ще пасуват. Да не говорим, че по начало е европейско да не се гласува много на европейските избори. Значи нещо не е наред по принцип. Калпави процедури, лайнри движат процеса. Нормално е. Последните винаги са били по-напористи и това не е само тук, но и навсякъде.
Че не можем сами да се оправим е вече ясно. Би трябвало да е ясно. Остава чакането. Ще чакаме някой да ни се представи, да го харешем и да решим, че той е човека. Или не? И на това му мина времето. С магии, месии и заклинания не се получи до сега, едва ли ще се получи и в бъдеще. По-скоро няма. Не, че липсват желаещи да заемат поста. Напротив - има много. Положението обаче е такова, че това вече не минава, както преди и само фундаментално качествен субект ще бъде в състояние да привлече и канализира вота и стремленияъа на хората.
Оглеждам се, но такова чудо на хоризонта не се задава. Очертава се дългосрочна распутица. Но пак ще кажа, че всичко си е от хората. Не, че не искат всичко да е наред, но ако може някой да им го направи. Най-добре и ако от това пострада. Чакат на готово, ама няма. Засега и Неволята не са почнали да викат. А сигурен съм, че Тя веднага ще се отзове. Нали споменах, че желаещи за поста не липсват. Ще се отзове, не ами мног на куп ще се предложат. И всичките ментета. Гледам в нета, във фейсбук, някаква нова партийка се прави, ама традиционно - урбулешката. Колкото и да не е за вярване, 220 хиляди последователи са сбрали. И яко спам, и яко глупости, и масово са ги изключили от фийда. Спамят и това вече е за вярване - за час пет лайка събират (смех).
А след тия избори идват нови и всичко ще почне от начало. Или просто ще си продължи.
Първо беше за изборния кодекс - такъв бил, онакъв бил, хубав бил, не бил хубав. И к'вп значение има какъв е, след като все същите калтаци ще го прилагат. Добър, лош - ние си знаем...
После пак Пеевски излезе на мода. И като ревнаха - не е за приказване. И к'во, като се кандидатира, и к'во, като бъде избран. То си е работа на избирателите му.
Днес пък Цецо Цветанов е истерията. Щял да назначава, пардон - да сложи за избиране - своя роднина. И к'во, като се кандидатира, и к'во, като бъде избрана. То си е работа на избирателите й.
Всеки се занимава с далаверата на другия. Само за клипчето на десебарите се изказаха предимно хора с отношение - техни избиратели. Вероятно вече бивши избиратели, щото бяха обявени за кумунуиди от началството. Та едва ли ще го преглътнат.
В общи линии качеството е ниско и по-претенциозните сред нас ще пасуват. Да не говорим, че по начало е европейско да не се гласува много на европейските избори. Значи нещо не е наред по принцип. Калпави процедури, лайнри движат процеса. Нормално е. Последните винаги са били по-напористи и това не е само тук, но и навсякъде.
Че не можем сами да се оправим е вече ясно. Би трябвало да е ясно. Остава чакането. Ще чакаме някой да ни се представи, да го харешем и да решим, че той е човека. Или не? И на това му мина времето. С магии, месии и заклинания не се получи до сега, едва ли ще се получи и в бъдеще. По-скоро няма. Не, че липсват желаещи да заемат поста. Напротив - има много. Положението обаче е такова, че това вече не минава, както преди и само фундаментално качествен субект ще бъде в състояние да привлече и канализира вота и стремленияъа на хората.
Оглеждам се, но такова чудо на хоризонта не се задава. Очертава се дългосрочна распутица. Но пак ще кажа, че всичко си е от хората. Не, че не искат всичко да е наред, но ако може някой да им го направи. Най-добре и ако от това пострада. Чакат на готово, ама няма. Засега и Неволята не са почнали да викат. А сигурен съм, че Тя веднага ще се отзове. Нали споменах, че желаещи за поста не липсват. Ще се отзове, не ами мног на куп ще се предложат. И всичките ментета. Гледам в нета, във фейсбук, някаква нова партийка се прави, ама традиционно - урбулешката. Колкото и да не е за вярване, 220 хиляди последователи са сбрали. И яко спам, и яко глупости, и масово са ги изключили от фийда. Спамят и това вече е за вярване - за час пет лайка събират (смех).
А след тия избори идват нови и всичко ще почне от начало. Или просто ще си продължи.
сряда, 16 април 2014 г.
Барека даде заявка да престъпи първото си предизборно обещание
Обещанието му от есента на 2013 година гласеше, че ще стане водач на листата на бъдещата му партия на изборите за ЕП, но ще се откаже от поста европейски депутат в полза на следващия кандидат. Обяснението беше, че ще е водач, тъй като е лидер, но остава в страната, защото ала-бала - имало какво да се върши в България.
Днес пред новините на БНТ1 заяви, че ще ходи в Брюксел, докато ала-бала - се отвори възможност за вършене на нещо в България.
Да има изненадани?
Смех.
Днес пред новините на БНТ1 заяви, че ще ходи в Брюксел, докато ала-бала - се отвори възможност за вършене на нещо в България.
Да има изненадани?
Смех.
вторник, 15 април 2014 г.
POST MORTEM - За СДС в разговорен стил
Разговорът е воден преди година - месец преди парламентарните избори и четири години след споменатите в него събития. Без много-много емоции или пристрастия, което го прави до голяма степен обективен, като съдържание.
- как мислиш, дали ако сдс бяха пуснали членовете си да си избират, партията щеше да оцелее?
- 100%. не, не са 100, но 100% това беше единствения им шанс.
- не е 100%, защото самите членове са били дресирани да не разбират и да им се предлагат лидери, които да борят комунизма. но поне щяха да имат шанс.
- да, да, ама не е баш така, щото се разбягаха драстично в последните 15 години. то ясно им беше показано, че ако искат да решават ще бъдат гонени. и си ги гонеха на общо основание.
сдс изпусна вълната, която се генерира от пламен кафеджи. той почна да ги прави партия, но беше над възможностите му, поради склонността му да се обяснява за личните си и всякакви други дела, което преекспонираше нещата и правеше скандали. но иначе този, квото и да говорят за него, на практика за първи път отвори партията им за решения с директно гласуване и ми се струва, че хиените се усетиха, че след директния избор на председател, следваше същата процедура и за листите, та го изгониха от там.
- то скандалите с въпросния идваха отвътре. от партията бяха почнали да го ядат, ако помня правилно.
- точно това имам предвид. искаха да се маха, защото оставят ли членовете да решават, щяха да бъдат изгонени до един.
- спомням си, че директният избор на шеф на сдс беше такова събитие, че се превърна в национална тема и заля блоговете.
- то е безпрецедентно за българия.
- по-будните надушиха, че им се отваря шанс за участие и настана оживление, обаче после дойде малтин и айдееееее.
- то идеята им беше, че малтин ще доотвори партията.
- обаче се превърна в табуретка на костов.
- на мен лично, както сега, така и тогава ми беше ясно, че малтин или ще довърши процеса, или ще даде заден, с което ще сложи край на седесето. жалко е, че избра второто, при положение, че имаше целия авторитет на прекия избор да довърши първото. ****
- то тогава дойдоха изборите. малтин явно се уплаши за местата в парламента, властта го засмука и се удави.
- малтин се уплаши, че няма да влезнат сами. те дсб го прокараха, както направиха и на зелените.
- интересно как можаха?
- лесно.
- как политическия труп костов успя да прецака останалите?
- лесно е бе. подхвърлят им постоянно социологическите изследвания, които дават граничен резултат и чакат дали ще се хване. и им се получи. малтин, ако се беше концентрирал в партията си, а не в изборите, сега щяха да си свиркат и да се борят за 3-то място парламента. така мисля.
- дали пък нямаше да се разпукат, като останат извън парламента? злите езици щяха да го емнат - ето, не се обединихте сините и сега сте отвън.
- то може само да предполагаме. лично аз мисля, че в момента, когато малтин беше избран пряко, тази партия вървеше нагоре и много хора от неангажираните или бивши и изгонени редови седесари бяха почнали да се ослушват за връщане, ако нещата тръгнат в желана от тях посока.
- после дойде сватбата с иван костов и... за един сватба, за друг брадва ;)
- според мен, от дистанцията на времето нещата са доста по-ясни от тогава. съвсем реално беше сдс да оцелее и влезе в парламента, а дсб да умре. за 2009 говоря.
- да. СДС наистина бяха на границата и сватбата с костов всъщност отблъсна избиратели.
- точно това стана. докара им малкото, които бяха нужни за общо влизане и прогони целия потенциал за собствено битие. предполагам, че ако се бяха развили по другия сценарий, днес с теб щяхме да сме седесари.
- можеше да сме активни членове на съответните си местни клубове. аз наистина бях тръгнал да захапвам, като видях отворения избор. но после видях самия Малтин и ми угасна ентусиазмът.
- посоката беше много добра, ако бяха продължили - това е варианта на партия, който ме устройва напълно. аз не искам някой да ме обгрижва, а само възможност да се развивам, според колкото мога.
- как мислиш, дали ако сдс бяха пуснали членовете си да си избират, партията щеше да оцелее?
- 100%. не, не са 100, но 100% това беше единствения им шанс.
- не е 100%, защото самите членове са били дресирани да не разбират и да им се предлагат лидери, които да борят комунизма. но поне щяха да имат шанс.
- да, да, ама не е баш така, щото се разбягаха драстично в последните 15 години. то ясно им беше показано, че ако искат да решават ще бъдат гонени. и си ги гонеха на общо основание.
сдс изпусна вълната, която се генерира от пламен кафеджи. той почна да ги прави партия, но беше над възможностите му, поради склонността му да се обяснява за личните си и всякакви други дела, което преекспонираше нещата и правеше скандали. но иначе този, квото и да говорят за него, на практика за първи път отвори партията им за решения с директно гласуване и ми се струва, че хиените се усетиха, че след директния избор на председател, следваше същата процедура и за листите, та го изгониха от там.
- то скандалите с въпросния идваха отвътре. от партията бяха почнали да го ядат, ако помня правилно.
- точно това имам предвид. искаха да се маха, защото оставят ли членовете да решават, щяха да бъдат изгонени до един.
- спомням си, че директният избор на шеф на сдс беше такова събитие, че се превърна в национална тема и заля блоговете.
- то е безпрецедентно за българия.
- по-будните надушиха, че им се отваря шанс за участие и настана оживление, обаче после дойде малтин и айдееееее.
- то идеята им беше, че малтин ще доотвори партията.
- обаче се превърна в табуретка на костов.
- на мен лично, както сега, така и тогава ми беше ясно, че малтин или ще довърши процеса, или ще даде заден, с което ще сложи край на седесето. жалко е, че избра второто, при положение, че имаше целия авторитет на прекия избор да довърши първото. ****
- то тогава дойдоха изборите. малтин явно се уплаши за местата в парламента, властта го засмука и се удави.
- малтин се уплаши, че няма да влезнат сами. те дсб го прокараха, както направиха и на зелените.
- интересно как можаха?
- лесно.
- как политическия труп костов успя да прецака останалите?
- лесно е бе. подхвърлят им постоянно социологическите изследвания, които дават граничен резултат и чакат дали ще се хване. и им се получи. малтин, ако се беше концентрирал в партията си, а не в изборите, сега щяха да си свиркат и да се борят за 3-то място парламента. така мисля.
- дали пък нямаше да се разпукат, като останат извън парламента? злите езици щяха да го емнат - ето, не се обединихте сините и сега сте отвън.
- то може само да предполагаме. лично аз мисля, че в момента, когато малтин беше избран пряко, тази партия вървеше нагоре и много хора от неангажираните или бивши и изгонени редови седесари бяха почнали да се ослушват за връщане, ако нещата тръгнат в желана от тях посока.
- после дойде сватбата с иван костов и... за един сватба, за друг брадва ;)
- според мен, от дистанцията на времето нещата са доста по-ясни от тогава. съвсем реално беше сдс да оцелее и влезе в парламента, а дсб да умре. за 2009 говоря.
- да. СДС наистина бяха на границата и сватбата с костов всъщност отблъсна избиратели.
- точно това стана. докара им малкото, които бяха нужни за общо влизане и прогони целия потенциал за собствено битие. предполагам, че ако се бяха развили по другия сценарий, днес с теб щяхме да сме седесари.
- можеше да сме активни членове на съответните си местни клубове. аз наистина бях тръгнал да захапвам, като видях отворения избор. но после видях самия Малтин и ми угасна ентусиазмът.
- посоката беше много добра, ако бяха продължили - това е варианта на партия, който ме устройва напълно. аз не искам някой да ме обгрижва, а само възможност да се развивам, според колкото мога.
понеделник, 14 април 2014 г.
Защо ни излиза скъпо руския газ?
Една от причините е в самата Русия, която има определен тип поведение. Поведение подчинено на логиката, че икономиката може и трябва да се използва за политически цели или натиск. Това е факт. И както е факт, така не е основния ни проблем. В крайна сметка цената на руския газ може да е висока за България, но тя е пазарна и в конурентен режим. Пазарна е, защото българската компания я плаща, следователно може да си я позволи. В същото време руския газ се конкурира на българския пазар, като под това не бива да се разбира само и единствено конкуренция с някакъв друг вид газ, но и с всички останали източници на енергия, като: петролни, въглищни и други.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
петък, 11 април 2014 г.
Ще взема да
...отворя фабрика за глупомери, защото в оставащите шест седмици до изборите ще ги чупят много.
Колко малка и незначителна е България в рамките на ЕС?
Колко често чувате фразата, че България е малка и незначителна европейска държава и че от нея не зависи нищо? Дразня се, когато я чувам. Още повече се дразня от нейната несъстоятелност. Да, може на пръв поглед да изглежда точно така, но не е вярно. Страната ни има значително представителство, а повтарянето на онова, с което започнах, е чисто и просто оправдание от всякакъв род политици и чиновници за тяхната неспособност да се впишат в механизмите на Съюза и да реализират онова, за което получават заплати. Никак не лоши заплати между другото.
Елементарната истина е, че самите ние поставяме грешни хора на грешните места. Един обективен прочит на фактите би ни казал, че страната ни има непропорционално представителство в ЕС, при това в нейна, тоест в наша полза.
Като член България е около 1,5% от населението; 0,3% от БВП и 2,6% от територията на Съюза. Срещу това страната ни ще получи 17 от всичките 751 депутатски места в Европейския парламент.
Има елементи, които са относително константни. Такива са числеността на хората, размера на територията и приридните дадености. Съществува и една променлива величина, която е функция от възможността да се използа наличното и нейното изражение е именно в стойностите на БВП. В рамките на една относително стабилна система, каквато е ЕС, ние българите се оказваме хората, които в най-малка степен успяваме да извлечем максимума на собствения ни потенциал. Казвам, че сме най-бедните, защото сме най-глупавите в качеството ни на компактна маса от хора. За съжаление същата лиспа на интелект се проявява и извън пределите на страната, а именно в участието ни в работата на ЕС. Има далече повече страни с много по-малко представителство, които съумяват много повече да извличат ползи от присъствието си в структурите на Съюза, така както го правят и на собствен терен. Мога да дам за пример страни, като Финландия, Дания, Словакия, Хърватска и още един куп други.
Елементарната истина е, че самите ние поставяме грешни хора на грешните места. Един обективен прочит на фактите би ни казал, че страната ни има непропорционално представителство в ЕС, при това в нейна, тоест в наша полза.
Като член България е около 1,5% от населението; 0,3% от БВП и 2,6% от територията на Съюза. Срещу това страната ни ще получи 17 от всичките 751 депутатски места в Европейския парламент.
Има елементи, които са относително константни. Такива са числеността на хората, размера на територията и приридните дадености. Съществува и една променлива величина, която е функция от възможността да се използа наличното и нейното изражение е именно в стойностите на БВП. В рамките на една относително стабилна система, каквато е ЕС, ние българите се оказваме хората, които в най-малка степен успяваме да извлечем максимума на собствения ни потенциал. Казвам, че сме най-бедните, защото сме най-глупавите в качеството ни на компактна маса от хора. За съжаление същата лиспа на интелект се проявява и извън пределите на страната, а именно в участието ни в работата на ЕС. Има далече повече страни с много по-малко представителство, които съумяват много повече да извличат ползи от присъствието си в структурите на Съюза, така както го правят и на собствен терен. Мога да дам за пример страни, като Финландия, Дания, Словакия, Хърватска и още един куп други.
сряда, 9 април 2014 г.
Порнографски ли е сайтът на Европейския парламент?
неделя, 6 април 2014 г.
Йебем ти журналистиката
Първата ми мисъл беше да излея кофата с говната върху клетото журналистче, но после ми дожаля за него. Помислих още малко и спря да ми жалее. Дано и него да запалят, малоумника му с малоумник. Не за пръв път виждам подобно нещо по телевизията. Мога само да се надявам това да се промени. Някак си. Някога.
По-рано през седмицата върви тема в сутрешния блок на една от националните телевизии. Темата - много ли пребива пернишката полиция. Полицаите млатили жестоко някой и се анонсираше директно включване от мястото. Междувременно по телефона се обажда зрител, който споделя патилата си. "Завлекоха ме в полицията и ме утрепаха от бой", казва, "Направо ме размазаха. Биха ме с каиши.". И журналиста му подхвърля, че сигурно е правил нещо и затова са го били... И други телевизионни идиоти правят така. Трябва ли да обяснявам кое не е наред?
Не знам докъде ще стигнем с такъв бракуван материал. Просто не знам.
По-рано през седмицата върви тема в сутрешния блок на една от националните телевизии. Темата - много ли пребива пернишката полиция. Полицаите млатили жестоко някой и се анонсираше директно включване от мястото. Междувременно по телефона се обажда зрител, който споделя патилата си. "Завлекоха ме в полицията и ме утрепаха от бой", казва, "Направо ме размазаха. Биха ме с каиши.". И журналиста му подхвърля, че сигурно е правил нещо и затова са го били... И други телевизионни идиоти правят така. Трябва ли да обяснявам кое не е наред?
Не знам докъде ще стигнем с такъв бракуван материал. Просто не знам.
четвъртък, 3 април 2014 г.
PISA, но за възрастни
За малките стана ясно. Да видим големите на какъв хал са, като се има предвид, че една значителна част са/сме плод на онова, "по-качественото образование". Да видим, ние какви умници сме ;)
Време е да направим нещо, от което малко от малко разбираме, а ако не, то поне ни засяга пряко, като ни бърка директно в джобовете.
Мисълта ми е следната.
Така и така сме в сезона референдумите, да направим един по неполитически въпроси. По-конкретно по два въпрса - гражданската отговорност и винетките на автомобилите.
Относно гражданската отговорност:
- Тя да не е на автомобила, а на шофьора.
Причината: Не автомобилите причиняват щети, а хората, които ги управляват.
Втора причина: В случай, че имаш две коли или кола и мотор, или някакво друго ППС, то е невъзможно да караш всичките едновременно.
Подобна промяна ще облекчи в значителна степен битието ни по много начини. Най-напред ще отпадне нуждата да се лепят стикери, което само по себе си е безумно. Вместо това застраховката може да се удостоверява с талон от застрахователя. Това ще бъде голямо улеснение, особено в случаите, когато се наложи да се кара чужд автомобил.
Относно винетката:
- Предлагам винетката да се направи във вид на талон, който да се представя при поискване от контролните органи.
Причината: Един човек не може да кара повече от един автомобил едновременно.
Как ви се струва?
Време е да направим нещо, от което малко от малко разбираме, а ако не, то поне ни засяга пряко, като ни бърка директно в джобовете.
Мисълта ми е следната.
Така и така сме в сезона референдумите, да направим един по неполитически въпроси. По-конкретно по два въпрса - гражданската отговорност и винетките на автомобилите.
Относно гражданската отговорност:
- Тя да не е на автомобила, а на шофьора.
Причината: Не автомобилите причиняват щети, а хората, които ги управляват.
Втора причина: В случай, че имаш две коли или кола и мотор, или някакво друго ППС, то е невъзможно да караш всичките едновременно.
Подобна промяна ще облекчи в значителна степен битието ни по много начини. Най-напред ще отпадне нуждата да се лепят стикери, което само по себе си е безумно. Вместо това застраховката може да се удостоверява с талон от застрахователя. Това ще бъде голямо улеснение, особено в случаите, когато се наложи да се кара чужд автомобил.
Относно винетката:
- Предлагам винетката да се направи във вид на талон, който да се представя при поискване от контролните органи.
Причината: Един човек не може да кара повече от един автомобил едновременно.
Как ви се струва?
сряда, 2 април 2014 г.
Търсиме под вола теле
Поставянето на проблема с качеството на образованието и нивото на безработицата в една плоскост е твърде плоско изпълнение, целящо може би да даде някакво обяснение за невъзможността да се реши второто, може би да се създаде някаква посока за действие за отбиване на номер или нещо, за което ми е бедна фантазията, но не и да се реши, който и да било от двата проблема - необразованост водеща до функционална инвалидност от една страна и безработица и нисък стандарт от друга.
Някъде на друго място, в друго време и при други обстоятелства би имало смисъл да се търси връзка между двата проблема, но тя пак ще бъде косвена и крехка. Ситуацията днес не предполага наличието на никаква целесъобразност от подобни действия и представлява ни повече, ни по-малко търсене на теле под вола. От една страна съществува много тежък образователен проблем, породен главно от стереотипи и тъпота, а друга страна има икономически проблем, състоящ се в липсата на икономика, което прави хората ненужни - просото никой няма нужда от тях, без значение от квалификацията им или нивото на тяхното образование. Истината е, че българското разбиране за образование е извън времето. Истината е, че масовия българин бърка образование с дисциплина и подчинението. Истината е, че се пилеят хиляди часове в теоритично изучаване на непотребни неща. Истината е, че образованието тормози индивида за сметка на колективния "разум". Истината е, че енергията на ученика се насочва там, където е най-зле и няма никакви заложби, което го лишава от времеви, физически и психически ресурс да развива талантите и интелекта си, където е най-силен. Истината е, че няма големи възможности за избор и това осакатява, превръщайки се в навик и предопределеност. Иситната е, че образованието потиска личността, а не я развива. Истината е, че така нареченото дуално образование, което напоследък им се е забило под нокъта, е пълна порнография. Истината е, че професионални умения се усвояват за не повече от петстотин часа (500 часа), което е всичко на всичко три месеца и то само в редки случаи. Истината е, че особено в големите компании, където има тясна специализация в извършването на различни дейности и операции, нужното се научва в рамките на ден. Истината е, че измислените курсове и обучения са се превърнали в отделна индустрия, ковто произвежда нищо. Истината е, че удавникът се хваща за сламка и след това се дави. Истината е, че по върховете на държавата се носят балони пълни с блатния газ на народните низини и перспективите не са никак добри.
Някъде на друго място, в друго време и при други обстоятелства би имало смисъл да се търси връзка между двата проблема, но тя пак ще бъде косвена и крехка. Ситуацията днес не предполага наличието на никаква целесъобразност от подобни действия и представлява ни повече, ни по-малко търсене на теле под вола. От една страна съществува много тежък образователен проблем, породен главно от стереотипи и тъпота, а друга страна има икономически проблем, състоящ се в липсата на икономика, което прави хората ненужни - просото никой няма нужда от тях, без значение от квалификацията им или нивото на тяхното образование. Истината е, че българското разбиране за образование е извън времето. Истината е, че масовия българин бърка образование с дисциплина и подчинението. Истината е, че се пилеят хиляди часове в теоритично изучаване на непотребни неща. Истината е, че образованието тормози индивида за сметка на колективния "разум". Истината е, че енергията на ученика се насочва там, където е най-зле и няма никакви заложби, което го лишава от времеви, физически и психически ресурс да развива талантите и интелекта си, където е най-силен. Истината е, че няма големи възможности за избор и това осакатява, превръщайки се в навик и предопределеност. Иситната е, че образованието потиска личността, а не я развива. Истината е, че така нареченото дуално образование, което напоследък им се е забило под нокъта, е пълна порнография. Истината е, че професионални умения се усвояват за не повече от петстотин часа (500 часа), което е всичко на всичко три месеца и то само в редки случаи. Истината е, че особено в големите компании, където има тясна специализация в извършването на различни дейности и операции, нужното се научва в рамките на ден. Истината е, че измислените курсове и обучения са се превърнали в отделна индустрия, ковто произвежда нищо. Истината е, че удавникът се хваща за сламка и след това се дави. Истината е, че по върховете на държавата се носят балони пълни с блатния газ на народните низини и перспективите не са никак добри.
БСП Монтана
"Тия нищо не дадоха" - реплика на 80-годишни старци на излизане от някакво събрание на БСП в Монтана.
Абонамент за:
Публикации (Atom)