Кой и защо атакува българските банки

Ще споделя няколко хипотези.


Хипотеза първа - Не банките, а валутния борд е мишената.
Хипотеза втора - Някой отвън дърпа конците.
Хипотеза трета - Зад банковата криза стоят болнави политически амбиции.

Ще тръгна в обратен ред, от болнавите политически амбиции. Има политически водачи и партии, които таят надежди за възкресение при ситуация близка или идентична с тази от 1996-7 година. В техните представи подобна ситуация ще им даде шанс пак да ни спасяват. Хванали са се, като удавник за сламка и няма пускане. Това е единственият им шанс. Той е илюзорен, но както казах амбициите им са болнави и неосъществими, тъй като за разлика от тогава днес има и валутен борд. Дори да успеят да ударят една, две или десет от трийсетте български банки, пак е малко вероятно да предизвикат катаклизми с познатите ни от ония години размери.
Други пък, отново политици и партии са насочили усилията си в блокиране дейността на държавата, чрез предизвикване на банкова криза. Това би се изразило в невъзможност държавата и държавните компании да осъществяват разплащанията си, което косвено би могло да предизвика гражданско недоволство и сваляне на правителството, което така или иначе си отива. Подобни амбиции и цели са далеч по-реалистични от целите и амбициите на политиците от първата група.

На пръв поглед целостта на борда изглежда гарантирана, дори ако предположим, че няколко банки изпаднат в положение да не могат да работят нормално, поради недостатъчна финансова наличност или направо фалират. Бордът в много по-голяма степен засяга валутната политика, отколкото банковата система, така че продуцирането на недоверие в банковите институции не е достатъчно условие той да бъде съборен. Отделно от това вътре в страната няма субект или група от субекти, които да разполагат с ресурс първо - да бутнат борда и второ - да калкулират ползи от това. Което ни отвежда към хипотезата за участие отвън. Първото, което идва на ум и което се завъртя в медиите е, че това атака т страна на Русия, като отговор на проблемите с "Южен поток". Лично за мен е очевидно, че някой използва ситуацията за да накисне руснаците. Храна за това ми подозрение е факта, че атаките срещу двете пострадали банки в по-предишен период винаги идваха не от Русия, а от субектим които назад във времето бяха разконспирирани, като "соросоиди".
В този ред на мисли, ако изобщо може да се търси някаква конспирация с международно участие, то следите водят към добре познатите ни валутни и борсови спекуланти с опит в извличането на ползи от играта с валутните курсове. Пак чисто хипотетично бих казал, че ако има такова участие и ако неговата цел е извличане на комплексен - финансов и политически дивидент, то следващата стъпка вероятно ще бъде опит да се подкопае доверието, но не към банковата система, а към българския лев, с цел създаване на условия за паническо купуване на други валути. Това вече ще застраши борда и вероятно ще го срине. Това е тероризъм.

Fimeto na mai4ica balgariq

Очертават се няколко консенсуса "Fimetona mai4ica balgariq"

1 - Всички за банката (мустакатата)
2 - Да няма предсрочни избори, а коалиционно правителство в името на споменатата майка
3 - Пост за Станишев в ЕК

Ден на национално лицемерие

И няма как да бъде друг, след като на никой не му е пукало за живите, но всички ще (се правим, че) жалим за мъртвите.
Ще се направим, че ни пука.
Или няма.

Спомянм си, беше един хубав ден преди няколко години. Пуснах телевизора да гледам новините и виждам някакво кръстовище. Първа новина. Веднага разбрах, че се е случило нещо ужасно. След първото изречение спрях телевизора. Малко по-късно включвам следващата емисия и пак същото. По всички канали. Казах си - нещо много ужасно ще да е. Зная, че трагедии се случват. Просто стават лоши неща, но усещането в момента, когато разбираш, че е някой познат... блъсва те товарния влак. Най-тежкото е за роднините, за близките, за приятелите.
За всички останали е ден, като ден.

Отказвам да участвам в лицемерието "национален траур". Не познавам тези хора в Аспарухово. Не ги познавам и не ми пука за тях, така както не му пука на никой извън близките им. Мъката е нещо лично и съкровено. Тя е за техните роднини, приятели и познати, но не и за мен. Това са хора, за чието съществуване дори не съм подозирал. Изглежда е нормално да се преструваме. За мен не е нормално.

Да, потиснат съм. Потиснат съм от идващото отвсякъде издевателство, но истината е, че случилото се в Аспарухово ме засяга точно толкова, колкото рухването на незаконния блок в Бангладеш или онзи в Северна Корея. Впрочем и двата случая са по причини сходни с тези, довели до трагедията в Аспарухово. Някой капут не си е свършил работата. От една страна редовия идиот ще си даде ден почивка от издевателстването над жена си, ще пострада малко, а от друга - точно тоя капут, чието бездействие е довело до инцидента, ще се изпъчи редом с останалите и ще се прави, че подсмърча, докато единствената мисъл в главата му ще е "дали ще ми се размине". Ще ти се размине, копеле. Ще минат три дни, идиота ще се опомни, че има да си го изкарва на жена си, и с теб никой няма да се занимава. Можеш да си сигурен. Ще минеш метър. Днес иди там и се прави, че ти пука. Защото така се прави. Ти се преструвай, на мен не ми е до това. По-скоро съм гневен. Днес е добър ден да бъдем гневни.

Капитализмът е вече тук. Дали?

Отдавна не бях гледал предаването на Асен Григоров, май го бяха спрели около изборите. но както и да е. Днес го гледах. Последният гост Дончев го засичам за втори път в рамките на три дни. Очертава се той да бъде новият медиен любимец в следващите месеци. Говори умно и дефицитно, в смисъл, че казва неща, които има нужда да бъдат казани, но упорито не им се даваше трибуна в продължение на близо четвърт век. Капитализмът е вече тук и ако този начин на мислене добие умерена популярност, то е много вероятно България да започне да отлепва до края на десетилетието. Все пак може и да доживея нормална държава с нормално общество. Ще видим. Засега тая умерен оптимизъм.

Мислете, ей!

В известен смисъл българите приличат доста на мюсюлманските народи, чиято способност в употребата на демокрацията се свежда до това да я използват за установяване на някаква тирания. Като слушам риториката по повод избирателните права, си мисля, че както е тръгнало скоро ще се заговори за връщане на робството. Между другото с удоволствие бих подкрепил последното, ако има някакви гаранции, че няма да попадна от грешната страна на камшика. За жалост гаранции няма, така че...

Две-три думи за изборите

Смятах да пиша подробно и внимателно, но първо - мързи ме; второ - няма кой да го чете; и трето - за изминалата седмица от изборите беше казано почти всичко, което щях да кажа. Един каза едно, друг каза друго, трети трето и наистина, каквото имаше да се каже, почти всичко беше казано и сигурен съм, че който се интересува вече се е информирал.
Двете неща, на които не беше обърнато достатъчно внимание са това, че големият печеливш реално се оказаха тия от ВМРО, тъй като от нищо успяха да направят един представител в ЕП. Изобщо не е малко. И второто е, не знам умишлено или неволно се повтаря, че 65 процента от българите не са имали за кого да гласуват. Наистина процентът е висок, но не е 65, а някъде около 40. Около 35 имат за кого да гласуват и го направиха. Те обикновено ходят и си гласуват. Други 25 процента са полуидиотите, които реално определят изборните резултати (а не твърдите електорати, както ги лъжат) на парламентарните избори. Знаете, че процентът на парламентарните обикновено е около 60. Останалите 40 процента са тия, които на практика нямат за кого да гласуват и поради това не го и правят. Чисто и просто на тези избори полуидиотите не излязоха, тъй като сами по себе си изборите са без голямо вътрешнополитическо значение.

Изконната мечта на българина е да се отъвне

Неотдавна, преди месец време някъде, хванах няколко епизода от "Записки по българските въстания" и това ме впечатли. По-точно припомни ми, че преди се бях впечатлил. Другите обичат да се впечатляват от геройствата и въстаническите страдания в тази книга/филм, а аз се впечатлявам от маловажното. Случките и образите описани от Захари Стоянов са впечатлителни, пък били и съвсем обикновени. Още от момента, в който Захари предизвиква гнева на баща си, казвайки му, че иска да се отъвне от овчарлъка (и от него) и да стане търговец, личи това желание, тази мечта. Естествено, не му се получава, но и доста други герои са насочили стремежите си в същата посока, макар и по други начини. Като Кондю например, който копа като ненормален, с едничката мисъл да намери заровено имане. И един куп други са такива. Изобщо, Захари е напипал на дълбоко народната душевност.
Другата голяма мечта на българина е да му работят и да им не плати, което вижда се не е от вчера.
Такива работи ме впечатляват. Това са нормалните хора от онова време, а и от сегашното. Едната им мечта - да се отъвнат да не бъдат морени ги крепи; и другата - те да морят безнаказано. Между другото филмът представя нещата от различна гледна точка спрямо тази в книгата. Трудно ми е да кажа кое от двете произведения е по-добро. Различни са, но като че ли не си противоречат, а се допълват.