Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 31 октомври 2014 г.

Сред какви твари живеем

Да се карат, псуват и анатемосват, че всеки може избира кой празник иска да празнува и дали да празнува нещо изобщо.
"Откъде-накъде ще ми решава той, какво може да празнува!", "Продаваме си гъза на американците" и сакралната реплика на оня поп от телевизора: "Човек, ако няма страх от бога - прави, каквото си иска" - демек е свободен човек, а не добиче. Явно е, че това не са добри хора. И няма причина да ги търпим. Така мисля.

Както много пъти съм казвал - фашизмът не е политическа идеология, а психиатрично състояние.

сряда, 29 октомври 2014 г.

Кравата и политическите идеологии

Не съм много убеден, че масата българи правят ясно разграничение на политическите идеологии, нито в способността им да гледат в перспектива резултата от сляпото следване на една или друга идеология, но въпреки това ще кажа онова, за което смятам, че трябва да бъде казано, чуто и най-вече разбрано. Ще разкажа всичко това, защото го смятам за важно и до голяма степен незнанието и необмислянето на обща база, все някак си успява да влияе върху мен и върху личните ми възможности за развитие, тъй като реално политическите идеологии определят средата, а това ми налага определени ограничения или ми дава някакви възможности за развитието ми. Това се отнася и до всеки от вас.

В примерът си ще използавам една крава. Овца е дори по-удачно, но е някак обидно за мнозина. Кравата или овцата е икономическият субект. Според различните идеологии, тази крава или овца изпълнява определени функции и в зависимост от идологическата догма отношението към нея е различно за всяка от тях. Да вземем за пример две от класическите идологии - лявата и дясната, или социалистическата и капиталистическата. Държа да направя уточнението, че ляво и дясно не съответстват напълно на социалистическо и капиталистическо. Те се покриват само отчасти, въпреки че в масовото съзнание са тъждествени понятия.
Но да се върна на кравата или овцата. Най-общо лявата идеология се стреми да заколя добичето и да нахрани гладните, а дясната се стреми да го дои, стриже и така нататък. Именно в степента на прилагане на това желание, се корени онова разминаване между ляво и дясно от една страна и социалистическо и капиталистическо от друга.
Както споменах, кравата или овцата е икономическия субект или частника, както казват някои. Онова, което левите трудно разбират е, че заколването на кравата е еднократен акт, който дава ограничен във времето резултат и никаква перспектива в положителен план. Останалите леви опити за полузаколване на добичето или доене, стригане и така нататък, но без полагане на грижа за него, водят до същия краен резултат. Ще изляза от метафорите. Говоря за крайния ляв избор - собствеността е кражба; всичко се конфискува от частния собственик и се раздава на бедните; всичко се конфискува от частния собственик и става общо или държавно, или ничие; всичко частно се експолоатира безмилостно от държавата, искат се всякакви данъци, такси, разрешителни, позволителни - от вол мляко и под вола теле. Тук някъде лявото започва да се покрива с някои от разбиранията за дясно.
Онова, което левите трудно проумяват е, че всичко се прави с пари - в това число и лява политика. Част от лявото е и онова, което се отнася не толкова до икономическите субекти и собствеността, а до грижата за общата социална сигурност и стабилност - за бедните, онеправданите и всички други без възможност да се справят сами. Тази страна на лявото се отрича от фундаменталния капитализъм, но сама по себе си тя е полезна и за него, ако се погледне глобално върху въздействието на подобни практики по отношение на стабилността и устойчивостта на средата. В дългосрочен план капитализмът вирее много по-добре в стабилна и устойчива среда, в която липсват сериозни социални напрежения и съществуват голям брой платежоспособни купувачи. Или най-малкото поддържането на качествена социална (лява) политика по отношение на тези хора, е онова, което дава гаранция за избягване на радикализация в крайно лявата посока. А това е добре за капитализма, за собствеността и за всеки човек поотделно.

В индивидуално качество всяка крава или овца, всеки икономически субект има интерес към нисък непосредствен разход - за заплата на наемника, за размер на данъка и така нататък. В този смисъл кравата е дясна по подразбиране. Гледайки непосредствения си интерс, кравата е напълно права, а разбирането й е логически издържано. Така погледнато за всяка крава или овца ще остане повече. Тук е мястото да обърнем внимание и на голямата картина в нейната цялост. Пълният отказ от социален ангажимент на кравата или овцата, е рисковано и за самата нея, и в крайна сметка създава условия за неблагоприятно развитие по отношение на общата среда. Наличето на голямо количество бедни и онеправдани в дадено общество, е предпоставка за лошо развитие по отношение на кравата или овцата. Това може да има различни проявления, като почнем от завишената престъпност и свършим с политическа радикализания на крайните леви. И двете влияят зле на кравата, която няма интерес от среда, в която собствеността е кражба.

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Мнението на една безгласна буква

Мен ме притеснява обучението по родолюбие, ако преди това не е дадена ясна дефиниция на фундаменталното понятие "нация". Според мен трябва да се почне от това и с него да се свърши, а любовните отношения към родината да бъдат оставени на всеки сам да реши.
Така, както са поставени нещата от страна на el debiles, е все едно всички да кажат, че искат цената на тока да падне, но едните да си го представят посредством свободен пазар и конкуренция, а другите чрез национализация.

сряда, 22 октомври 2014 г.

Ей, Дебили!

Помните ли предизборния блян за задължаване на земеделските производители да отглеждат зеленчуци, защото зеленчуците трябвало да бъдат български, а и понеже там се иска много ръчно бачкане, така щели да намират поминъци, за който си няма. Живея в най-северозападналия край на Европа и днес пътувах в околоградския прованс. От десет години не съм виждал пустееща земя в района, но ако патриотарството вземе връх и реши, че на чужд гъз и сто такова са малко, пак ще гледам пустиняк навсякъде.

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

ДПС, турците и циганите - удобното извинение за собствената ни неспособност

Ужасно много се дразня на полуинтелигентните внушения, според които България се управлява от турци, цигани и така нататък. Това са полуинтелигентни внушения за съответната публика. В действителност те са напълно неверни.

Според един авторитетен източник, етнически българското население в страната възлиза на 76.9%. Седемдесет и седем процента от 6,924,716. Останалите почти 1,6 милиона души са от друг етнически материал - турци, цигани и неопределени (българи мюсюлмани, цигани и други). Няколко десетки хиляди от тези 1,6 милиона "небългари" са от гръцки, арменски или еврейски произход - традиционно добре интегрирани в обещството и държавата малцинства.

Но какво да кажем за останалите малко над милион и половина - турци, цигани и неопределени. Поне 1,1 милиона от тези хора имат избирателни права. Искам да попитам всички онези, които опитват да ни внушават откровено идиотски тези за собствена облага, как ще обяснят разликата между получените от ДПС около 430 хил. гласа в България и липсващите до 1,1 милиона?

Имам просто обяснение. Онези около 1,5 милиона турци, цигани и неопределени, не са хомогенна маса. Част от тях е напълно интегрирана в обществото и държавата, и тя не е електорат на ДПС. Те имат образование и контрол над живота си, и ДПС няма никаква възможност за издевателстване над тях. Другата част са селска и безпросветна измет. Тези често са необразовани, трудно говорят и рядко могат да пишат на български, те нито са интегрирани в обществото, нито имат желание да се интегрират - те са крепостно подобие на хора. За тях е ясно кои са, какви са и за кого гласуват. Обаче това не са "турците", "циганите" или "малцинствата". Иначе те, заедно с ДПС са удобното извинение за собствената ни неспособност.

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Ебола поразява мозъка

Ебола е все по-близо до нас и този факт дава своето отражение. Въпросът е не дали, а кога вирусът ще долети и тук. Това поражда множество страхове и притеснения. Основания има, тъй като смъртността е около 60 процента, а може и повече. Възможно е не всички заболели и починали да са отчетени.
Освен страховете и опасенията, които е нормално да бъдат счетени за основателни, има и откровено налудни теории. Последните започват от злоупотреба на фармацевтични компании с цел печалба от производство и продажба на ваксини и лекарства, и свършат с масонски и всякакви други заговори с различни предполагаеми цели. С други думи ебола поразява мозъка. До този извод стигам, четейки различните конспиративни теории в мрежата. Теории развивани и разпространявани дори от хора, за които преди съм смятал, че са рационални и с всичкия си.

Въпреки че ебола и другите подобни вируса са древни и са морели обитателите на Африканския котинент хиляди години, това не е в състояние да спре параноидните изблици на паника. Така беше със СПИН-а, така вероятно е било и преди векове, когато в Европа са върлували чумните епидемии. Разликата е, че тогава вестта за заразата, а и самото й разпространение са вървяли далеч по-бавно. Сигурен съм обаче в едно - и някога е имало необоснова паника. Вероятно е било нещо от сорта на "бич божи" или подобна някаква шитня за слабоумници. Днес е ред на ебола, утре ще нещо друго.
Що се отнася до теориите, че разни фармацевтични компании са съчинили вируса в лабораторни условия, то те са напълно дебилни. Къде са лекарсвата и ваксините, ако има нещо вярно в това? Нали целта е да спечелят много, много пари. Факт е, че и американското лекарство не работи, и канадското, а и китайското. Проблемът ебола е известен отдавна и повече от десетилетие се опитват да търсят решение, но не се получава.
Колкото до теориите, че разни тайни общества правели планове за ограничаване на човешката популация, тях изобщо не искам да ги коментирам. Природата сама дава достатъчно възможности, а технологичния напредък допринася страшно много за разпространението им. Като се замисли човек, до началото на 20-ти век подобни епидемии са започвали и свършвали преди изобщо някой да разбере, а днес в рамките на две денонощия един заразен може да обиколи земното кълбо и само той пряко и косвено да зарази хиляди. Само благодарение на добрия късмет епидемията не е прераснала в пандемия с катастрофални за човечеството последствия.
Както казах, въпросът не е дали, а кога ебола ще дойде при нас. Сутринта Викито Николаев от Нова телевизия четеше нещо и казваше, че шансът това да се случи е 0,03 процента, което било едно на три хиляди и нямало страшно. Истината е, че при вероятност от 1:3000, човек има големи основания да се тревожи и без да е параноик.

Едно към три хиляди не е добър шанс, когато става дума за собствения живот.
Едно към три хиляди е повече от зле. То е много по-вероятно, от това да спечелиш шестица от тотото, да те удари гръм или дори да загинеш в автомобилна катастрофа в рамките на една година. Вероятността да умреш в автомобилна катастрофа е три пъти по-малка. Не е добре работата и основания за притеснения има. Положението има потенциал да се влоши катастрофално. Нелепите теории са излишни, защото "лепите" са достатчъно основателни за тревоги - ползвайте тях.

петък, 10 октомври 2014 г.

Развитието на "случаят Лукарски" показва доста дефекти на българската политическа култура

Случаят Лукарски
Случаят се състои, предполагам вече всички са чули, в това, че Лукарски бил казал нещо по време на кампанията, пък после казал на някакъв вестик, че казаното по-рано било трик за мамене на електората, пък още по-после казал, че не е казвал "трик", пък още по-по-после вестника го изпорти, пък най-после Лукарски почна да се обяснява, че било на шега, а след това изглежда почитателите му са му размахвали пръст във фейсбук и за финал Лукарски направи обръщение към въпросните почитатели, което бе прочетено, като "абе, я си...".
Накратко това е случаят.

Развитието на случаят Лукарски ще покаже доста дефекти на българската политическа култура. В това число - партийната, електоралната и коалиционната. Може би не в този ред, но ще видим всичко. То ще обясни, на който се е чудил защо не искам да гласувам за РБ, въпреки че теоритично сме в един отбор.


В какво се изразяват дефектите
Най-общо ще ги разделя на две основни групи - частни и общи. Частните засягат конкретно Реформаторския блок, а общите организацията и дейността в повечето български партии, както и някои грешни схващания на партийните симпатизанти и електората в цялост.
Ще започна с общите.


Дефекти от електорално естество

Първи дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии му дължат представителство по презумпция (и конституция).
Това е дефект, защото инициатор на политическото представителство е електоратът. Властта произлиза от народа и се осъществява от негово име, за негова сметка и с избраните от него представители - основен принцип на съвременната демокрация. Тоест, политическият представител представлява, ако това е било поискано от него, посредством избирането му от страна на електората. И го прави - поради дефектите, за които ще стане дума по-долу, обикновено това става по негова лична преценка или следвайки нечии указания.

Втори дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии могат да отгатват желанията му.
Това е дефект, защото чисто и просто отгатването не е възможно. Методи от сорта на социологическите изследвания биха могли да дадат известна насока на политическите представители, но пак е ходене на сляпо, тъй като едно такова изследване може да даде представа за обществените очаквания и желания по даден въпрос, но в никой случай не може да гарантира припокриване на общото желание, с желанието на избирателите на точно определен представител или група представители. С други думи, това е пряк път към популизма.

Трети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическото представителство се осъществява, само с пускане на бюлетина през определен период от време.
Това е дефект, защото се губи обратната връзка във времето между две ходения до урната.

Четвърти дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политиката е нещо лошо.
Това е дефект, защото политиката е система, начин за прокарване и защита на интереси - интересите на електората, на всеки един.

Пети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че възникналите проблеми от лично естество се решават, чрез личен контакт или познанство с политическия представител.
Това е дефект, защото личните проблеми се решават от институциите, а политическите представители правят законите и контролират тяхното спазване. Накратко - търсенето на личен контакт с политическо лице е по-скоро тип отношения "патрон-клиент".

Шести дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че е безполезно да се участва лично в политическите партии, да се участва лично в изработването на тяхната политика, да се участва лично в излъчването и избора на кандидатите за политически представители.

Под значителна част имам предвид повече от половината българи с избирателни права.


Дефекти на партиите

Първи дефект - Партийните елити старателно ограничават възможностите на хората в партиите да вземат решения. Това се отнася, както до кадровите въпроси, така и до определяне на политиката на партиите, а също и за отношението им към другите партии, коалиционните партньорства и така нататък. За целта нерядко използват различни методи за убеждаване, като се почне с баламосвания от сорта на това, че имат нужда от повече оперативна свобода, мине се през това, че всичко е прекалено сложно за всеки и се свърши с най-разнообразни форми на преки заплахи.

Втори дефект - Партиите изграждат феодално структуриране по вертикалата. Партийните елити разполагат с прекалено голяма вътрешнопартийна власт. Понякога тя е нормативно подплътена с текстове в партийните устави, а друг път се изземва с процедурни трикове. Не са редки случаите, когато партийните елити си позволяват преки вмешателства в дейсността и решенията на първичните или низови партийни организации. Натрупаната двадесет и пет годишна практика на българските партии показва нескритата готовност от страна на партийното ръководство да прави кадрови чистки, в това число и по отношение на пряко избрани партийни функционери. Например - партийният шеф или даден висш колективен орган решават да отстранят някой регионален ръководител, въпреки факта, че последния се ползва с подкрепата на партийния актив в съответния район. Това е практика във всички български партии.

Този дефект заедно с първия, накрая изражда партийния живот в дадената партия до състояние, в което членовете чисто формално легитимират взетите "горе" решения с иначе демократичната процедура на гласуването.

Трети дефект - Партиите често са твърде пестеливи откъм разходване на средства за експертно обезпечаване. Вместо да плащат с пари за услугите, те нерядко се отплащат с раздаване на места в листите по време на избори. Това води до фактическа промяна на волята на партийните членове. Често им се казва, че първите места не се полагат на тях и волята им да посочат кандидати, а са за хора със заслуги. Този подход може би изглежда рентабилен краткосрочно, поради спестяването на някой друг лев, но деформира целия политически процес и действа демотивиращо в дългосрочен период. Такива партии постепенно губят живата си основа и с скоро след това престават да съществуват или го правят формално. Последното може да се види добре в изборните резултати на всеки едни национални избори.

Четвърти дефект - Пасивност от страна на партийните членове-"редници". Те нито имат думата да решават, нито искат да я вземат. Единствено са там, защото разглеждат тези субекти, като вид бюра по труда. Това е действителното положение.

Пети дефект - Не са редки случаите, в които партийната и политическата работа е спомагателна за партийните елити. Това ще рече, че те пребивават в политиката и полагат всички споменати по-рано усилия за обезличаване на партийния актив и овладяване на партийната власт, само и единствено да могат да използват положението си за подпомагане на някакъв друг свой бизнес.


Дефектите на коалиционната култура и на Реформаторския блок в частност (Следва)

вторник, 7 октомври 2014 г.

Бърз тест за политическа грамотност

Вярно или грешно е следното твърдение:
Някой е длъжен да ни осигури политическо представителство, само защото така ни изнася.

В анкетата можете да посочите верният според вас отговор, а по-долу да кажете, ако имате нещо за казване по въпроса.