Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

неделя, 21 декември 2014 г.

Швейцарски странности и абсурди

Наскоро четох разказа на някаква жена за швейцарските нрави. Три от случките ме впечатлиха и първоначално ми се сториха доста странни, да не казвам идиотски. После помислих малко и всичко се дойде на мястото. Историите са за културните "шоци" на българин, румънец и американка. Ще ги преразкажа с няколко думи. Българинът правил джумбуш и когато швейцарския му съсед дошъл да недоволства, той му обяснил, че правят семейно тържество и го поканил. Онзи влязъл после яли, пили и се веселили, а когато станало 22:00 часа си отишъл и се обадил. След пет минути дошли полицаите и закрили вечеринката. Румънецът возил швейцарския си съсед и жена му към болницата, понеже на онзи му била счупена колата, а жената тръгнала да ражда. След някой друг ден румънеца получил честитка от тамошния КАТ - глобили го, защото минал на жълто същата нощ. Казал на швейцареца, като се срещнали, а онзи му отговорил, че знае и че той го е обадил, понеже минавайки на жълто е застрашил живота на жена му. Американката пък я нацепили с глоба, защото децата й ходили да погребват роднина в Щатите и отсъствали седмица от училище, а според правилата за подобно събитие се полагат два дни отсъствие. Така е в Швейцария. Може да изглежда гестаповско и дори да е, но за друго ми е мисълта. На няколкото човека тук, на които разказах прочетената история, това им се видя направо нелепо, абсурдно и трудно намирам думи да опиша израженията на лицата им. Имаше коментари, че хората са кофти, че се топят пред властите, дори и когато си нарушил правилата, докато им правиш услуга, че там не се живее, че ако тук ни натряскат подобни правила никой няма да ги спазва. За последното са прави, напълно прави. Вероятно и в Швейцария никой нямаше да ги спазва, ако някой им ги беше натресъл, НО - сега внимавайте - както и да ни изглеждат тези правила и нрави, те не само, че не са натресени за принудително изпълнение, а нещо повече - вероятно някой обикновен човечец ги е измислял, а след това всички са ги приели с гласуване на референдум. С други думи това са си техните правила, които отговарят на техните разбирания и мироглед, затова ги и спазват. Съвсем нормално е тези правила да бъдат сгазени на мига, ако някой се опита да ги натрапи на българите в България, защото това не нашите правила. Ние не знаем какви са нашите правила, защото не ние ги създаваме и в резултат често се случва да ги нарушаваме. Да вземем за пример забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Тази забрана беше натресена, докато в Швейцария правиха референдум по този въпрос и отхвърлиха предложението, като неприемливо. Едва ли някой се съмнява, че ако бяха решили обратното и бяха забранили пушенето по кръчми и здравни инспекции, някой щеше да си позволи да пуши или че никой нямаше да го натопи на момента. Аз нямам такива съмнения. Изобщо цялата им организация следва принципа, че не законите правят хората, а хората - законите. И че не хората трябва да служат на законите, а точно обратното. И им се получва. Също като на онзи прочут или измислен ландшафтен архитект, чиито градини и паркове никога не били огазени и всички вървели по направените пътеки и алеи, защото човека преди да прави първо гледал, откъде минават хората.

петък, 19 декември 2014 г.

БДЖ ще се превърне ли в поредното Кремиковци

Краткият отговор е, че вече се е превърнало. Сутринта директора на компанията обясни по телевизията, ще обощя накратко - че компанията има разход около или малко над 270 млн. лева, приход от около или малко над 90 млн. лева и се нуждае от дотация в размер на 180 млн. лева, за да продължи да работи нормално... В противен случай, ако отпуснатата субсидия е в размер на 140 млн. лева, както се очертава, ще бъдат спрени Х-броя влакове и без работа ще останат около 1500 човека. Ясно е, че БДЖ е обречена да произвежда загуби. Очевидно е, като се има предвид, че при наличето на един лев приход, за да бъде вързан разхода е необходимо държавата, тоест всеки данъкоплатец да плати два лева от данъците си - около 25 лева на глава гпдишно. В случая за печалба от развиването на тази превозваческа дейност не може да става и дума.

И следват въпроси от сорта на, какво да се прави.

Обиикновено в подобни случаи възможностите не са много, свеждат се до действия за намаляване на загубите и винаги са свързани с харчене на пари. В случаят компанията е държавна собственост, така че се получава малко по-различно от това, ако беше частна, която в подобна ситуация отдавна щеше да е обявила фалит, а произлизащите от него разходи щяха да се прехвърлят на социалната система и частният проблем да приключи. В случая на БДЖ не е така и все държавата плаща - било за покриване на загуби, било за социални плащания и така нататък.

Накратко възможните решения са няколко.

Първото е близкото до акъла закриване на компанията.
Второто е да продължи, както до момента.
Третото е да се правят опити за оздравяване и довеждане до състояние съвместимо с живота.
Четвъртото е да се търси творческо решение, като се гледа в цялост на всички последствия, тъй като, при който и да е от изброените варианти цената ще се плаща от държавния джоб. Следователно, след като така и така ще се плаща, е хубаво да се търси максимално добър резултат от плащането.

Не намирам за смислено да обяснявам дълго и широко какво може и би било добре да се направи, затова само ще обобщя, че с част от нужните 180 млн. лева "за нормалната работа" на БДЖ, могат да се изкарат много ползи в дългосрочен порядък и да се спести обществен разход, което ще е непосредствения ефект от упражнението.

събота, 13 декември 2014 г.

В последно време

стана традиция да влизам рядко тук. За имане какво да кажа - имам. Но смисълът ми бяга, все повече. Днес смених името на блога. Новото е по-точно в контекста на мизансцена.
Иначе през последния месец, откак не съм бложил нищо тук, се събраха доста впечатления за споделяне. Събития не липсваха. Говоря за нещата в по-общ план. То е международното положение, КТБ, буйстващите Бинев и интелектуалци, буйстващия Москов, Южния поток, руската лихва, синдикалните щения, френския посланик, английския посланик, сгазения съдия и още, и още. Събития да искаш. И са все важни, та си струва да им се обърне внимание. Може и да го направя.