Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

сряда, 28 януари 2015 г.

Защо демокрация?

Резултатите от гръцките избори за пореден път дадоха храна на полемиката за ползата и нуждата от демокрация. Това поставя въпроса "Защо демокрация?". Много народи, за които се смята, че живеят в условията на демокрация, нерядко я използват за доброволно отказване от права, за вменяване на задължения или за репресия към групи от собствените им общества. Най-често жертва стават етнически и религиозни малцинства, но може да има и други проявления. Някъде хората използват демокрацията повече, а другаде по-малко. Някъде правят референдуми за щяло и нещяло, а другаде делегират права на избрани представители, които вземат решения от тяхно име в добрия случай или вместо тях в не толкова добрия. На останалите места, където дори на думи няма демокрация, управлението и властта са в ръцете на един човек или на група от хора. Нерядко за легитимация на такава власт се използват тези от сорта на тази, че властта му е дадена от бога - на царя или религиозния водач. Има много примери, както в настоящето, така и в исторически порядък. Общото между всички изброени форми на управление е това, че независимо какво е положението от гледна точка на произхода и държането на властта, е това, че дали в условията на много или малко демокрация, дали в условията на идеологически, религиозен или друг вид тоталитаризъм, винаги хората или народът е този, който плаща сметката. Независимо от вида на управление, винаги резултатите са за сметка на хората, без значение от тяхната положителната или отрицателната оценка.
Е, ако сметката е за хората, не е ли по-смислено те сами да вземат решенията?
Отговорът на въпроса "Защо демокрация?" изглежда все по-лесен.
Да, прави са противниците на демокрацията, когато казват, че колкото повече демокрация - толкова по-бавно се случват нещата. Напълно прави са. Многото хора вземат трудно решенията. Най-бързо се вземат, когато "горе" има един и той решава, но пак остава плащането на сметката. Независимо кой, как и къде взема решенията, сметка винаги има и винаги тя се пише на хората. Защо демокрация?

сряда, 7 януари 2015 г.

Все така

Миналата година свърши и започна новата. Хората обикновено правят равносметки за миналото и заклинания за бъдещето си. Всъщност, не знам така ли правят наистина, но това казват по телевизора. Значи е верно, щото телевизията е майка на истината. Само чакаме да ни кажат коя точно е правилната телевизия. Лани беше 7-цата до някое време, но после я бушонихара строго правосъдно и й омекнаха колената досущ, като на Пулев в мача с Кличко. Колкото е по-надут балона, толкова по-добре гърми. Така или иначе телевизията е основен източник на всякакви прсототии, а истината е, че простотиите правят добрите емоции, развеселяват зрителя. Това между другото е добре. За щастие, както повелява традицията, щом мина коледа, като с магична пръчка спряха обичайния за последните години дарителски тормоз. Някой да не ме разбере погрешно - вярно е, че има страдащи, болни, голи и гладни хора, но телевизията е за забавление, а това че покрай него ни пробутват разни видове тормоз е друга песен. Тъжна и жалка песен, бих добавил. Предпочитам да видя някоя новинка оттук-оттам, някой филм, сериалче, добре е и музика да има, но няма много и всякакви разпускащи неща, защото обикновено времето пред телевизора е и времето, в което си почиваме физически и емоционално. Така че шашавлъците и простотиите са за предпочитане. Като онова видео на банкоматния обирджия от Дарвин, Австралия, който опитвайки да думне банкомата, гръмва себе си. Има нещо символично в това - обирджията от Дарвин и кандидат за Дарвиновата награда в същото време. Друг такъв е Кленди, за когото всички научихме пак от ефира на телевизията. Добре го подхвърли еърбега. Предполагам, че ако простата започне да го алармира, ще е някъде от областта на сливиците (смех) или не е смех. На мен идиотите са ми смешни. Ако към колекцията от умпомрачителни бисери добавим и новогодишната реч на държавната глава, то колекцията ще стане пълна. Не бяха европейски фондове, саниране и стиропор. За жалост без картинки този път, но и запецването стига. Впрочем, малко преди словото на държавната глава по една от телевизиите даваха хумористична програма, където имитиращ персонаж правеше същото. Човек да се чуди кой е оригинала (пак смех). Така изпратихме старата и посрещнахме новата година. Собствено аз не съм правил заклинания и магии за благодат. Знам, че не бачкат, а да правиш нещо, което не бачка е обратното на остро. Демек е тъпо. Тъпо е, обаче за смтка на това е масово практикувано. Народните вярвания и суеверия са дълга и широка, но винаги може и още простотия към вече струпаната традиционна такава. Вчера беше Данчовден, което стана чуден повод за нови порции изстъпления. Калоферските ги мисля за кретени. Не знам, може и да не са, но много ми приличат през тв екрана. Обаче ботевградските и първомайските цигани избиха рибата, а може би и по някой зъб (смех). Традиции, кво да ги правиш. А едни за малко да се издавят в Струма - и те за здраве завалиите (смех). Тук-там между боищата разправяха за патриотичната си гордост и традицията-традицията. Не знам дали липсата на космополитност е порок или някакъв ментален недъг, но съм сигурен, че гордостта с национален, народен, етнически и всякакъв друг произход е малоумно. Не, че е лошо човек да бъде горд с разни неща, напротив - хубаво е. Въпреки че някой поп сигурно би ми възразил, нали знаете, че за поповете гордостта е грях. От всички попове уважавам само Нафарфорий, щото е хем менте, хем е натурален (да го еВа) (смех). Но да се върна за националната гордост. Да се гордееш, че си българин - ВЕЛИКО. Само дето нямаш никакъв принос към това. Просто така ти се е паднало. Паднало ти се е да си българин - добре. Паднало ти се е да си глупав - гордееш се (смех). Не познавам голям брой умни хора, но никой от малкото, които познавам не се гордее с чужди постижения или такива плод на случайност. Безродници такива! Смъ-ъъъ-рт! (смех). Ако се чудите кога ще се оправим... За общата ни работа говоря - за държавата, подредбата й и така нататък неща, от които мрънкаме. Скоро ще е, погледнато в космически мащаб.