Руската мечка и гнилите ябълки

Едни разсъждават за положението на Руската федерация, казвайки, че валутния срив не е проблем, защото една произведена ябълка си е една произведена ябълка. Това е логиката на така наречения ППП - паритет на покупателната способност или по-точно един от вариантите на ППП. Това е същата логика, по която се развиваше социалистическото планово стопанство по времето на НРБ. Тогава, следвайки този начин на мислене и изчисление, управляващите измерваха нещата в милиона тона, хиляди кубика и т.н. На пръв поглед висчко това може да изглежда логично и би било, ако разплащането на всичко онова, което не можеш да си произведеш става в милиона тона или хиляди кубика от онова, което си произвел. Положението обаче не е такова. Обективният измерител на произвденото е величината, която се ползва за разплащане, а това са парите и когато за да купиш един портокал, за който вчера си плащал цената получена от продажбата на произведената от теб ябълка, днес трябва да продадеш две ябълки, то сметката ти се оказва крива. Така например някога в нашия край се добиваше злато от реката. Защо? Защото другите вадят злато и ние ще вадим. След това ще запишем, че сме призвели х грама на глава от населението - много повече от прогнилия класов враг. Обаче в един момент това време на икономическо безумие свърши и се оказа, че получените пари от извадените за месец килограми злато, не стигат да се плати горивото нужно за следващия месец. И златодобива приключи.

Власт под подозрение

От началото на годината сме свидетели на още по-ожесточено подновената медийна атака с темата за санирането. Подновена, защото по-паметливите помнят, как в предишния мандат на ББ бяха направени първите опити в същата посока. Ще се абстрахирам от основното, което може би вече ви е минало през ума, а именно, че всичко се прави с цел да бъдат "усвоени" няколко милиарда лева. Това е ясно, а ако не е, се подразбира. Които помнят, сигурно знаят, че при първия опит да се прокара санирането, кампанията вървеше с обещанието, че някой - държавата или ЕС ще плати много голяма част от сумата. Дали заради нуждата от вадене на свои пари, дали поради друга причина, но тогава хората отсвириха "изгодното" предложение, като пасивно го пратиха по дяволите. Днес управляващите ни атакуват по няколко пъти на ден отвсякъде, с норо още по-примамливо предложение. Този път е съвсем изгодно, защото някой - държавата или ЕС ще се изръси с цялата сума. На практика офертатата изглежда много по-различна. Има едно нещо обаче и то е притеснително. Това е

Общата черта между саниране 1.0 и саниране 2.0
Онова, което и преди, и сега остава непроменено, е тънкото условие, че за да можете да се възползвате от така направеното "изгодно" предложение, вие трябва да влезете в съдружие с поне още 35 собственици на жилища. Това е измислено много добре, като: Много добре го е измислил градоначалника - реплика от сериала "Капитан Петко войвода". Добре измислено, но опасно за пациента.
Един разговор преди дни изостри вниманието ми към тази обща черта между първото и второто саниране. Запитахме се, къде е уловката. Трябва да има все някаква причина, това условие да остава постоянно във времето, въпреки всички останали примамливи промени.

Трябва да мислиш, като престъпник, ако искаш да хванеш престъпника!
Това е ключва реплика в много криминални филми, а вероятно и в практиката при разследване на престъпления. Изхождайки от тази максима, реших да влеза в обувките на средностатистическия тарикат с власт и да се огледам наоколо през неговите очи. За какво би ми послужило едно учредяване на юридическо лице под формата на етажна собственост, за какво мога да го ползвам? Погледнато от този ъгъл всичко се изясни. Спокойно бих могъл да използвам учреденото юридическо лице "етажна собственост" за всички видове административен и властови произвол, ако съм в положение да ми трябват парични постъпления. Примерно в ситуация, като днешната, когато не мога да си изпълня бюджета и съм изправен пред това парите да свършат още в края на октомври.

Как "етажната собственост" може да се използва срещу населението
Обичайната ситуация в кварталите е мърсотия около блоковете, сняг през зимата, пепел през лятото, кал при дъжд. Отделно от това са проблемите със събираемостта на местните данъци и такси. Реално, ако някой не си плати данъците на жилището, общината не може да го накара, освен ако не реши да го съди, което е скъпо и я стане, я не. Все познати хипотези и състояния за чието решаване учреденото юридическо лице много ще улесни местната и централната власт. За съжаление ще ги улесни не да си изпълнят задълженията или да си вземат вземанията, а в това да прехвърлят всяка възможна тегоба произтичаща от по-горе изброените ситуации към всички солидарно.
Представете си го:
Около блока е мръсно - акт.
Около блока е прашно - акт.
Около блока има лед и сняг - акт.
Те формални основания и сега имат да пишат актове за щяло и нещяло, но няма до кого да ги адресират. Предвид факта, че плащаме данъци и такси за чистота, би следвало именно общината да рине снега, да мие и да събира довлечени от вятъра шушляци, но не го прави, а вменява задължения на собствениците. Трябва да чистиме около блока и тротоарите - ще кажат по-глупавите от вас. Ще кажат и ще сбъркат жестоко. Ще сбъркат, защото, ако някой реши да си сложи сергия на тротоара, то не собственика на имота, пред който е сложена прибира парите, а общината. Съвсем ясно е на кого са правата и задълженията към тези терени. Няма какво да се умува.
Друг казус - неплатени данъци и такси на съдружник в юридическото лице - тря-ааас, акт на всички.

По-глупавите от вас ще кажат, че не може, че не е така, че няма да стане. Добре, съгласен съм - ако някой докаже ясновидски способности, може и да ме убеди в несъстоятелността на съмненията ми. До тогава обаче, ще запазя правото си да се съмнявам в подбудите и намеренията на властта, особено, след като погледнах потенциала за властови произовол от позицията на милиционеро-тарикат с власт. И като имам предвид открадването на парите от НЗОК при предишния мандат, както и опита да бъдат откраднати парите от пенсионните фондове.

В заключение ще кажа накратко, че целия зор, освен "усвояването" на няколко милиарда лева в рамките на следващите години, е да бъдат установени отношения и порядки, при които хората в блоковете да бъдат поставени в условията на постоянно напрежение и колективен дух на порядъчност. Нещо като в ГДР или пък, като в затвора.