Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

четвъртък, 16 април 2015 г.

Може да плащат пенсиите с Bitcoin-и

Двама се разправят нещо за стаж и годин'. А вчера или онзи ден мернах за малко, умуване в същата насока, но за стажа и годините на балерините. Преди години си говореха за точки.
В тая връзка предлагам пенсиите да се плащат в стаж и годин' или в биткойни, щото тука парите ги нямат за нищо.
Мога дълго и широко да обяснявам - защо, как и защо - но...

сряда, 1 април 2015 г.

Уестингхаус очаквано отказа сделка от типа "вие ще ни дадете пари (ток, газ, нафта), а ние ще ви подложим дупе"

Видях "новината" за отказа на Уестингхаус и си казах: "то се знаеше". Сега някои си скубят косите от яд, други се насират от щастие, а за мен това беше една предизвестена смърт. Още на 28 януари написах в профила си във фейсбук дословно следното:
Да не си помислите сега, че имам някаква ясновидска дабра. Не, нямам. Просто нещата са прозрачно ясни. А те са две. Първото е българското разбиране за правене на геополитика, което се заключава горе-долу в следното - вие ще ни дадете пари (ток, газ, нафта), а ние ще ви подложим дупе. Второто е, че американците не работят така. Комбинацията от двете предполагаше крайния резултат.

По-интересно е да се поровим в това, откъде се получават тези разминавания в желанията и очакванията на двете страни, визирам РБългария от едната страна и Уестингхаус от другата.
За България е ясно, предполагам. Тука е така. Такава е традицията. България, независиомо дали ще се казва Царство България или РБългария, е все същото нещо. Дали ще влиза в дружески отношения с нацистка Германия или с комунистическа Русия, България винаги включва отдаване на задни част, като част от сделката. По принцип този начин на правене политика и икономика е по вкуса на пропадналите народи, независимо от коя страна на сделката се намират. Каквито са случаите на българските отношения със споменатите вече нацистка Германия и комунистическа Русия. И уж изглежда, че минава време и нещата се променят, но те не се променят. Както някога България е давала дупе срещу някакви въображаеми ползи и продължава с опитите до ден днешен, така и Русия и Германия правят абсолютно същото, което са правили и преди. Навиците умират трудно. Това се вижда, както по отношение на България в контактите й с Германия и Русия към днешна дата, така в отношенията на Германия и Русия към Украйна. Русия и Германия обичат да смесват икономика и политика. Не само обичат, а само така процедират. Но да успокоя драгия сънародник - това българското не е частен случай. В Европа по начало по-състоятелните или по-мощните физически се опитват да плащат с пари или с газ, нафта и ток, или с каквото е на дневен ред, тоест използват икономически ресурси за правене на политика. И тук се появяват американците, които правят нещата различно. Политиката си е политика, а икономиката е икономика и най-много политиката да подкрепи икономиката, но в никой случай икономиката не влиза в употреба, като бухалка. Мислят по друг начин и правят нещата по друг начин, което само по себе си беше предпоставка Уестингхаус да се откаже. За тях в случая правенето на АЕЦ е бизнес, а не политика. Изобщо, този подход с проституирането минава само пред руснаците. Поне само те проявяват интерес към това, което им се предлага в този случай. Това е то да имаш нещо, за което никой не ще да плати (смех).

Към разминаването в американските и българските разбирания за правене на политика и икономика, и степента, до която двете категории могат да се смесват, можем да добавим още един аргумент в подкрепа на тезата, че сътрудничеството между България и Уестингхаус беше обречено.
Това е пословичната българска непочтеност. На някои подобно твърдение може да се стори не особено патриотично, но фактите са си факти.
Неоспорим факт е, че България не спазва договорите си. Като тръгнем от факта, че държавата "ни" още не си е платила сградата на парламента (вече 130 години) и минем през всичките престъпени договори с кого ли не и за какво ли не. Конкретно в случая с преговорите за АЕЦ, българското енергийно министерство водеше дилаог и с американските ТЕЦ-ове, именно с намерението да наруши подписаните договори. Като действие и съвпадение в момента, това говори и за глупост или откровена тъпота, имам предвид обратното на висока интелигентност.

Имаме на лице - глупост, проституция, непочтеност. Казано иначе, думата на България струва по-малко от хартията, върху която е написана. Срам или не, ние в качеството си на организиран субект - държава, олицетворяваме всичко онова, което имаме в разбирането си за негативния стереотип, когато кзваме думата цигания. Само типове и държави с ниски естестически и морални разбирания ще искат да работят с такъв субект.