Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

четвъртък, 14 май 2015 г.

Ке я спасиме ли Македония?

"За много българи Македония е, като контакт за глупаво дете. Въпросът не е дали, а кога пак ще бръкне в него."
/слабо известен автор от Фейсбук/

Четем и чувааме от новините, че българската армия е на границата с Македония. Какво ще прави на границата - ще я пази ли? Та нали МВР пази границите. Или ще напада. Всъщност идеята не е лоша. Що не вземат да я изтряскат, но не, както предните пъти за завземане, а вандалската. Да строшат, строшат, к'во могат и обратно.

Шегата настрана.
Положението, когато стане дума за Македония е трагично сериозно. Пряко или косвено именно стремежите да се завладее тази земя, са причина за участието на България в четири от петте войни, които е водила. Припомням - двете Балкански, ПСВ и ВСВ. Забравил съм бройката на убитите, осакатените и ошашавелите в резултат на тези "приключения", но и един да е, след първия опит е много. Наблюдавам кварталните кучета. Те, че са кучета и интелектуално не могат да се мерят с човека, пак имат достатъчно мозък и с времето се научават и знаят - тук бият, тук стрелят с прашка и въздушна пушка, тук дават ядене, тук минава камионетката. Научават се и избягват някои места, а на други се събират. Нищо и никакви кучета на фона на човешкия интелект. Е, питам се аз, как кучето може, а българинът не може да запомни.

Иначе Македония е стара българска рана. От една страна е договорът от Сан Стефано, който определя тази земя за българска, тоест населявана от българи (към онзи момент), а от другата страна са политическите реалности и международното положение. Днес нещата стоят по различен начин в сравнение с 1878 година. От тогава е изтекла много вода и много неща са се променили. Променил се е етническия състав, променила се е и самооценката на хората там. На причините е излишно да се спирам, но е важно да се разбере и вниманието да бъде насочено именно към това, че днес хората в Македония са други. Близо една трета са станали албанците, мнозина от потомците на някогашните българи са станали македонци. Няма значение ние как ги възприемаме, водеща е собствената им самооценка. По времето на подписването на Сан-стефанския договор, а и преди това, когато е издаден ферманът за българската църква, се е считало, че ако човек говори български и е православен, то той е българин. Днес основен фактор е самоопределението. С други думи, с течение на времето и случилите се процеси, днес в Македония българите са дефицитна стока. Българските власти съобщават, че 90000 са македонците с български паспорти. Различни изрточници дават информация, че самоопределящото се, като българско население там, е от порядъка на 200-300 хиляди души. Останалите са някакви други - македонци, албанци, цигани, всякакви, но не и българи. С други думи, това вече не е българска земя. Пак ще спомена, че причините довели до това фактическо положение не са фактор в случая. Защо е станало и кой е виновен, може да са теми на научни дискусии и пиянски разговори на маса, но миналото не може да бъде променено. Физически не е възможно това да се направи. С времето основанията ни да гледаме към Македония са намалели драстично. Днес там живеят хора, бивши българи основно, които се определят по друг начин, мразят ни и виждат в нас заплаха.

Искаш ли да те саможертват за Македония?