Тъпаците се познават по преференциите или "феноменът 15/15" за пореден път

Покрай неуредиците със сайтовете на няколко държавни институции, натоварени с организацията на изборите и "волните" изстъпления в изборната нощ, някак убягна на анализатори, медии и прочие специалисти "феноменът 15/15". Това налага ние, наблюдателите-аматьори да се включим с някои пояснения.
Нали помните конфузната случка с избора на депутата Неков, добил популярност, като 15/15. Това беше в самото начало на избирането с преференция. След това имаше и други случаи на случайно избрани представители, около които много се шумя за известно време. Имаше и скандали по партиите по този повод. Изсипаха се и много основателни подигравки с избирателите на някои партии, а на други им се размина, поради добрия шанс да им се падне по-заден номер, който не се покрива с номерата в преференциалната листа. Много се говори за този проблем. Какви ли не специалисти взеха отношение, но уви - не улазя, както казва един фейсбук-приятел.

Тези избори не правят изключение, дори напротив - затвърждават правилото, че тъпаците са тъпаци, защото са тъпаци или иначе казано, от тъпота или страх да не сбъркат, мнозина или към десетина процента от народонаселението, особено електората на някои масови партии, направо се оливат.
В действителност почти няма изключение. Някои са пожалени от късмета и им се разминало на места, други са били с листи, по-къси от номера, който им се е паднал, трети трето ги е спасило от срама, обаче явлението е повсеместно и посъвместно. Други, като ГЕРБ не са имали този късмет и в 23 от 27-те областни града са направили въпросния феномен, а именно 15/15. Тук е мястото да отбележим, че към този момент все още не са публикувани така наречените ОИК протоколи на Благоевград, Бургас и София, така че е много вероятно бройката да достигне 26 областни града.

А ето как изглежда преференциалното гласуване конкретно за ГЕРБ по градове:

Видин - 4/4 392/4649
Враца - 14/14 625/8086
Плевен - 10/10 806/10429
Ловеч - 6/6 631/5766
Габрово - 12/12 938/11135
Велико Търново - 8/8 859/13190
Русе 1/1 - 2553/18729
Търговище - 13/13 524/6352
Разград - 6/6 425/5052
Силистра - 5/5 681/6847
Шумен - 3/3 866/10535
Добрич-град - 4/4 1044/10368
Варна - 40/40 2635/44225
Ямбол - 10/10 844/10194
Сливен - 8/8 1046/11402
Хасково - 13/13 1113/13213
Стара Загора - 10/10 2225/28363
Кърджали - 23/23 435/6620
Смолян - 14/14 431/5996
Пловдив - 3/3 2724/36057
Пазарджик - 6/6 421/7344
Кюстендил - 15/15 729/9783
Перник - 14/14 788/9470


При БСП, АБВ, ДПС, разните patroti и други фъшкии, положението е сходно, но не чак толкова. При РБ е малко по-добре, но малко.

Детски спомени от зрелия социализъм - На почивка с покупка на телевизор

Лятото. Ваканция. Годината е 1989-а. Отишли сме на почивка на Сандански. На гости сме у роднини, защото не сме успели да се вредим за карта, а квартира да се намери през лятото е немислимо. Два дни преди да си тръгнем виждаме огромна опашка. Тогава, когато човек видеше опашка, първо се нареждаше, а после питаше останалите "Какво са пуснали?". Някак естествено се подразбираше, че ще да е нещо ценно и дефицитно. Оказа се, че опашката е за телевизори "Велико Търново". И се почна - търчане до ДСК, теглене на пари, спане по тротоарите. Нещо, като онова, което виждаме по телевизията, когато в Америка пуснат нова видео игра, но тук беше за телевизори. На всеки час или два часа се правеха списъци с присъстващите и който го няма точно в този момент, губи реда си и почва от края на опашката. Всичко това се случваше по някакъв странен самоорганизиран начин, в който хората сами си измисляха правилата и чинно всеки ги спазваше. Два дни след началото на одисеята част от нас си тръгнахме с влака, а баща ми остана да спи на тротоара, за да вземе цветния телевизор. Няколко дни след останалите баща ми се прибра с телевизор на задната седалка на ладата. Висенето на опашката беше дало резултат. В други случаи нещата се развиваха неблагоприятно и неведнъж се е стигало до ситуация, в която някой е висял два дни и тъкмо да му дойде реда, стоката вземе, че свърши. Случвало се е много пъти за всякакви неща. То тогава, както споменах и в разказа за плетенето на мрежата, се чакаше за всякакви битови и домакнски вещи, за строителни материали, за мебели, за автомобилите и мотоциклетите да не говорим. А и честно казано повечето от тези дефицитни изделия бяха скъпи, каквото и да разправят, че едно време имало мног и било евтино. Например телевизорът "Велико Търново" се продаваше за скромните 1050 лева, което си беше четири-пет месечни заплати или шест на начинаещ лекар, учител или инженер. Примерно днес един 20-инчов телевизор да струва от порядъка на три бона, нещо такова.
Така беше тогава. Май с това ще запомня последното ми социалистическо лято. После нещата станаха други.