Защо ни излиза скъпо руския газ?

Една от причините е в самата Русия, която има определен тип поведение. Поведение подчинено на логиката, че икономиката може и трябва да се използва за политически цели или натиск. Това е факт. И както е факт, така не е основния ни проблем. В крайна сметка цената на руския газ може да е висока за България, но тя е пазарна и в конурентен режим. Пазарна е, защото българската компания я плаща, следователно може да си я позволи. В същото време руския газ се конкурира на българския пазар, като под това не бива да се разбира само и единствено конкуренция с някакъв друг вид газ, но и с всички останали източници на енергия, като: петролни, въглищни и други.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.


Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.


Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.

На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.

Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:

Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.

Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.


За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.

За "ДАНСwithme ден 7", "антоанетките" и политическите кадаври

Скандалите в последните дни по линия на протеста #дансуитми (много ме кефи да го пиша на кирилица) поставиха много въпроси и така нататък. На практика протеста умря след създаването на "Протестна мрежа". Капсулова се някак в тесни партийни рамки, главно сред агитката на Реформаторския блок - ДСБ, Кунева и още някакви. Онова, което беше ясно от самото начало, вече е трудно да бъде скрито и това общо-взето довърши протеста. Ще ми се да кажа, че толкова грозни обиди и лични нападки не съм виждал, но ще излъжа, защото съм - всеки път, когато на десебарите им припари под гъзовете, те озверяват (нищо, че са умни и убави). Въпросните и друг път са опитвали да маскират собствени масовки, като някакви обществени или граждански, или както им е партизанската лексика и до сега не им се е получавало, но отпор като сегашния май не са виждали. Може би е излишно да обаяснявам целта на описаните виражи, а може и да е нужно. Все пак ще кажа с няколко думи.
Споменатите партийно ангажирани хора знаят отлично, че не се радват на масова подкрепа и обявят ли открито, че именно те стоят зад дадено мероприятие, това автоматично го обрича на провал. Ясно им е много добре и са си измислили заблуда, че ако правят нащата "по-граждански така", ще могат да омотат повечко хора. Така уж се получва, докато не си кажат (или някой не ги изпорти). Голямата им драма е в това, че няма как дадено събитие да е хем без тях, хем да подкарат народа като добитък в собствената си кошара, без да му кажат "дий". И пак се връщат на изходна позиция до няколкото стотин човека масовка след началото на мрежовия скандал.

Жалка история наистина. Ясно е, че системата им е куца и не произвежда резултат, но е ясно и че това не им пречи. Веднъж на десетина опита успяват да съберат навалица, ползвайки за прикритие няколко "граждански" организации.

Глобалният резултат от участието на подобни персонажи в протеста и процеса е, че го изхабяват, амортизират и неминуемо го провалят със собствените си амбиции и стремежи. Това надменно и лицемерно десебарско, а отскоро и на реформаторския блок поведение, е пагубно за развитието на гражданското общество по принцип, защото подобен род присъствие и дори само прокрадването на идеята, че тези може би са замесени, задушава процеса на гражданско съзряване. Тези хора са излишен товар и без тях може.

В тази връзка на страницата на #ДАНСwithme ден 7 тече анкета, имаща за цел да изясни проблема и в бъдеще подобни недоразумения да не бъдат допускани.

С оптимизъм за по-далечното бъдеще

Вчера загубихме, но упражнението си струваше. Това е начинът да се решават мащабните въпроси. Щом едни от най-богатите хора в света са го разбрали, значи и ние ще се научим. Оптимист съм за по-далечното бъдеще :)
Ако проследим поведението на политиците, няма как да не забележим нежеланието им властта за вземане на решения да бъде върната на суверена. Използват се всевъзможни, абсурдни и граничещи с откровения фашизъм аргументи в полза на това да не се правят референдуми. Така беше и по повод на вчерашното допитване. Първо го отричаха, след това твърдяха, че провеждането му ще струва скъпо, а накрая фалшифицираха въпроса. В крайна сметка някакво количество хора, които изобщо не са малко решиха, че искат да се прави референдум, но въпреки това и в самия ден на вота се чуваха гласове, че хората нямали права, компетентност и куп други работи, за да решават. Идеята на референдума е всички да могат да се изкажат, а на само онези, които са искали да го организират. Това е много по-честно за обществото от другото - някой да решава на тъмно. След като валидността на този начин за решаване на всякакви въпроси е потвърдена, защо да не се възползваме.

Има причина швейцарците да са сред най-богатите хора на света, а обществото им да е едно от най-премерените и балансирани общества изобщо. Там не се притесняват да харчат пари за такива упражнения и то им се отплаща. Мисля си, че ако започнем да правим нещата по правилния начин, с времето ще се научим да вземаме и правилните решения. В това се корени оптимизма ми.
Страхът от правене на политика с референдуми е неоснователен, а мотивите този начин да се отрича са съмнителни.

И София с безплатен градски транспорт (168)

Добро заглавие, нали?
За съжаление не е вярно. Новината може и да е добра, но ще я съобщи някой друг, най-вероятно друг път. Засега си оставаме само с благата вест от Талин, Естония, където оказва се за първи път европейска столица прибягва до това нововъведение.
В действителност самата идея не е чак толкова нова. Около новината от Естония се чу, че подобна практика вече съществува в няколко малки градчета на Белгия и Германия, а у нас преди време във връзка с междинните избори за кмет на София, си говорихме с познати именно по този въпрос. Независимо от всичко в крайна сметка Талин ще бъде първата столица, която пуска транспорта си за безплатно ползване от пътниците.

Да се опитаме да проследим логиката за това решение, което между другото е взето след референдум, но преди това едно уточнение във връзка със заглавието.
Днес в София, България за разлика от Талин, Естония се прилага съвсем различен подход по отношение на обществената услуга градски транспорт. Как да не възкликне човек "Глей к'во нещо е Европа - в Талин безплатен транспорт от 2013 година, а в София двойни глоби от по 20 лева, пак в градския транспорт. А е все Европа.".
Затова днешното заглавие би било по-подходящо така - Талин изпреварва всички, София включи заден.


Талин наистина изпревари всички с това решение, което няма да е пресилено, ако бъде наречено революционно в много отношения. Разбираемо е, че и у нас новината предизвика немалко реакции - от абсолютен възторг до крайно отричане, което личи, както от заглавията, така и от коментарите под съответните публикации посветени на темата. В случая никак не липсва и идеологическото оцветяване. Всъщност повечето мнения са точно политически мотивирани и попадат в двете класически крайности на радостта от "позакъснялата победа на комунизма", до ужаса от същото това. Не липсват и зелени интусиасти, но те бледнеят пред крайността на класическите идеологии. Най-парадоксалното е, че политическите идеологии - и лявата, и дясната, и зелената в основата са си поставили идеята за по-добър живот на хората - индивидуално или като общество.

Възможно е на това място в публикацията мнозина вече да са затворили таба и да са напуснали безвъзвратно, като са видяли, че става дума и за политика, обаче решението дали да има безплатен градски транспорт или да няма е преди всичко политическо. Главно заради разходването на обществени средства за тази придобивка, както и поради принципните разминавания във вижданията по отношение ползване-плащане на дадено нещо. И поради това идеята на левите и на десните за по-добър живот остава на заден план.


Щамповани с идеологическите си шаблони, хората често забравят главния смисъл на собствената си идеология и на политиката изобщо. В този случай е същото и това не е добре, защото...
Безплатният градски транспорт означава по-добър живот, тъй като решава проблемите на градската среда, от които страдат всички.
Трафик, газове във въздуха, коли по тротоарите, задръствания и нерви - все ефекти от урбанизацията, които са валидни за всички обитаващи дадената среда и не правят разлика по политическа пристрастност или социален статус. Лошият въздух не пробира, задръстеният тротоар кара и десния, и левия да скочат на платното, а идващата насреща кола едва ли ще ги дели на наши и ваши. С други думи добрата градска среда е добра за всички, а хубавото си има цена.


Дали е евтино или скъпо да има безплатен градски транспорт, кой ще го плаща - това са само част от въпросите, които изникват при поставяне на проблема и за да разберем по-добре същността, трябва да погледнем картината в цялост, като започнем от това какви са смисъла и функцията на обществения транспорт.
Ако гледаме на градския транспорт, като на транспортна компания, която трябва да гони съответните икономически показатели, то тогава без всякакво съмнение идеята за безплатно возене на гражданите не издържа. От друга страна обаче, общественият транспорт често пъти не успява да покрие своята издръжка и се налага да бъде дотиран, както е в случая с транспортна на Талин. От тая гледна точка, ако следваме логиката за икономическата целесъобразност, следва градският транспорт да бъде премахнат, след като не успява да покрие изискването за самостоятелно съществуване. Но това не се случва и следва да си зададем въпроса "ЗАЩО?". Отговорът е прост - защото функцията на градския транспорт е друга, различна от тази на обикновените транспортни компании, които работят на търговски принцип и където изискването за икономическа целесъобразност е неотменно.
Функцията на градския транспорт не е да трупа печалба, а да осигури оптималност на градската среда, като отнеме от трафика и облечки екологичното състояние, осигури пространство и така нататък. Точно поради тази причина общините не закриват обществения си транспорт и го реанимират, като наливат дотации, субсидии и друг вид помощи.
В този смисъл логиката на естонската столица е безпогрешна, а как стоят нещата в София. В София, както на мнозина е известно съществуват обичайните за съвременната градска среда проблеми с придвижването, с атмосферното замърсяване, с пешеходните зони и тротоарите, с местата за паркиране - все проблеми породени от автомобилния трафик. И все непреодолими, ако се съди от факта, че никой от посочените не е решен, от което следва да се търсят решенията.
Някои столици и други големи градове прибягват до репресия под формата на високи такси за паркиране, затваряне на определени участъци за движение и така нататък, обаче това не решава проблемите. Въздухът си остава все така лош, а пешеходеца няма откъде да мине и постоянно се случват инциденти с преминаващи автомобили. Впрочем проблемите с въздуха и ходенето пеша се отнасят до абсолютно всчики, в това число и до хората придвижващи се със собствен автомобил, когато трябва да пребягат няколкото метра от автомобила до мястото, където са се запътили. Тук е мястото да отбележим и още нещо, за което стана дума в началото - политическото и идеологическо противопоставяне. Негативите за градската среда не правят добре разлика между хората "за" и онези "против" - всички дишат и рискуват да бъдат прегазени.
Изводът се самоналага и той е, че добрата градска среда е от полза за всички. Единствено лошо би било, ако придобивката безплатен градски транспорт се въведе и някой реши, че трябва да я направи задължителна за всички. Това вече би било истински проблем от политическо естество, но докато нещата се придържат към схемата - да го има и да е по желание - проблем няма.
В заключение е редно да се спомене, че независимо от качеството на услугата и дори тя да е безплатна, не трябва да се възлагат прекалено големи надежди, че всички заедно, като целокупния китайски народ ще се качат на автобуса. В крайна сметка, ако не му отговаря на стила или не иска да се бута с даскалите и работниците, човек не би се качил не да е безплатно, ами ако ще и пари да му дават за това.
Вероятно не липсват хора, на които им минават подобни мисли, както и такива, които с лекота биха казали - хубаво, да качим всички на рейса (насила). Това на теория би могло да стане в нечий болен мозък, но на практика, ако с въвеждането на безплатен градски транспорт се постигне едно намаление на трафика от порядъка на десетина процента, тогава значи си струва и всички ще го усетят. Иначе да се предположи, че всички ще рипнат на обществения транспорт е далече от здравословното мислене.