трябва още тормоз

системата става - хората не стават. имам предвид широката маса, която не знае как да я употребява. то е като да дадеш лаптоп на неандерталец.

За добро е

Вече се случиха няколко по-малки ефекта. Хората вече не изпитват никакъв срам, от това, че някой ще ги нарече боклуци, неудачници и каквото в последните години беше наложено, че трябва им се казва, когато споделят, че нямат пари, дом или работа. Спряха да се срамуват от това. Спряха, защото им дойде до гуша и защото не са виновни за това и вече гнетът с насаждането на този комплекс не минава. Всичко, срещу което хората протестират тези дни, е плод на лошата среда в България, а митовете, че са зле, защото не били ставали и не били качествени, са съшити с бели конци, което се вижда още на пръв поглед, когато видиш един такъв "непрокопсаник", който до вчера е живял тук в тази гнусна среда и защото го е било срам да поиска повече, се е принудил да емигрира и вече там - в чужбината, същият този негодник се оказва, че вече не е негодник и вече има нещата, за които го е било срам да се оплаче, че му липасват- пари, дом, работа. Щом хората са в състояние да отидат някъде, където им е напълно ново, където нямат познати, където не могат да общуват нормално в продължение на месеци, поради незнаене на местния език и въпреки това скоро успяват да имат всичко, което тук им е липсвало - това е повече от показателен факт, че причината не е в хората.

Въпреки че големият и траен ефект от бунтовете все още не се е случил, предпоставките, че ще се появи вече са факт. Хората навикват и псуват политиката, но почти всички от тия на площадите, да не казвам абсолютно всеки един от тях, вече гледа на политиката, като на средството, което може и трябва да му реши проблемите. Тая митология, че знаещите, можещите, трудолюбивите се оправят, вече е неприемлива. Пределът на възможностите за развитие се определя от средата, не само от личните способности. Колкото и да напъва човек, в определен момент се случва така, че стига тази граница определена му от средата и повече няма накъде - освен в чужбина. Тук е ясно кой остава - политическите и институционалните престъпници, които свличат по петнадесет кожи от гърбовете на хората, а когато не се занимават с това, обикновено заниманието им се състои в ятачество на някой, който го прави за лична сметка. Ясно е, че само политиката е в състояние да реши проблемите със средата. И хората, като субекти на тази политика.

Третото важно случило се е, е това, че тези дни станахме свидетели на директно практикуване на политическата лустрация. Конкретно на събирането в Сливен става дума. Хората не само казват, че искат да се сложи край и да се започне на чисто, но и директно прибегнаха към изпълнение и осъществяване на това си желание, като дадоха пътя на нежеланите лица.

Наистина, тези дни бяха казани и много глупави неща, дори опасни в известен смисъл намерения, бяха заявени. Това не означава, че ще случат. Първо, най-нелепите искания нямат и няма как да съберат подкрепа, което означава, че или ще отпаднат напълно, или ще минат на заден план, а отпред ще останат консенсусните теми, или пък ще се оформят крайни политически субекти, базирани именно на тези искания. Не изключвам никоя възможност. Като историк знам, че ако има възможност нещо да се случи, то може и да се случи. Така или иначе нещата не се завъртат около крайните искания, базирани на крайни идеологии. Те са крайни и съсвем естествено ще останат по края, някъде в периферията, тоест ще се маргинализират в политическото пространство и в голяма степен това ги омаловажава.
Разни утопии и близки до фашизма теории също бяха завъртяни в общия поток на гневното говорене. Исканията за отмяна или забрана на политическите партии са основни в тази група. Като се има предвид, че поне четири партии или политически идеологии имат своите твърди електорати, плюс значителен брой симпатизиращи, едва ли някой ще позволи и ще търпи фактически действия в посока на забрана на партиите. Пълен абсурд.

Съществува схващане или метод на действие, според който, ако не можеш да овладееш една система, е по-добре да я разрушиш. Обаче и обратното е не по-малко валидно - ако не можеш да я разрушиш, можеш да опиташ да я контролираш.

Големият и траен ефект, за който споменах преди малко, е в това, което предстои да се случи. Машината тръгна, така че е неизбежно да стане. Единственото неизвестно в момента е времето, за което ще се избистрят нещата и ще се развият процесите. Това че хората събраха смелост да кажат проблемите с техните имена и потърсиха решението им на правилното място - в политиката, е само началото на процесите, които предстои да се случат в следващите няколко години.
Най-трайният и качествено положителен ефект от сегашните протести, въпреки цялата антиполитическа риторика е в това, че хората започват да мислят за политиката. Големият проблем, който в крайна сметка ни доведе до сегашната ситуация е, че до сега повсеместно не се мислеше за политиката. Правеше се без да се мисли. Гласуваха, псуваха, протестираха и никой не мислеше - защо, как, какви ще са последствия, кой, колко, защо и така нататък. Псуването и изказвания, че политиката е далавера и други такива, не са мислене по същество за механизмите, по които работи и би могла да удовлетвори всички онези потребности, които изкараха хората на улицата - работа в тяхна полза и за техния интерес, стабилно и реално политическо представителство и така нататък. Ако до сега беше мислено за политиката, днешните събития нямаше да се случват. Именно в това е разковничето и това е трайният ефект, който ще остане от тези бунтове. За първи път обикновения човек започва да мисли. Онова, което повечето от нас си спомнят от времето на прохождащата демокрация, няма нищо общо с днешното. Тогава не се мислеше за разлика от днес. Решенията ще дойдат по естествен начин и ще бъдат също толкова естествени, в резултат на едното мислене. И все пак, да не изпадаме в някаква безпредметна еуфория на свръхочакваното. Има много голяма вероятност пъвият опит да бъде катастрофален, но тъй като тенденцията е към борба за реално работещо в полза на хората политическо представителство, един или два неуспешни опита не би трябвало да доведат до големи драми. Има дефицит на адекватното представителство на интересите на хората в политиката. Има осъзнаване на този дефицит. Има желание този дефицит с липсата на представителство да бъде преодолян. Има и много резерви това да се случи. Просто ще се случи. Вярно, с 23-30 години закъснение, но вече гледната точка е друга.

Протестите очертаха посоката - създаване на една или повече политически партии, с акцент върху изконното предназначение на политиката. Първият опит ще е катастрофлен най-вероятно, както вече споменах. Ако някой от протестиращите реши, че може от днес за утре и хайде - след три месеца да се яви на избори, то провалът е повече от гарантиран. С времето лумпениадата от сегашните протести ще отпадне. Тези, които ходят пияни, буйстващите вандали и идеологическите маргинали ще бъдат изтикани встарни и в политическия процес ще останат основно най-мотивираниете сред днешната тълпа, от които само и единствено ще зависи докъде ще стигнат. Ако успеят да композират една качествена концепция и правят нещата, както трябва, имат много големи шансове, а и обществото ще извлече големи ползи. Всяка нова партия, ако прави нещата в интерес на хората си, има поле за изява от порядъка на 70% от днешното политическото пространство, така че...
От втория, третия или петия опит ще се получи. Не се съмнявам изобщо, като гледам как вървят нещата. Преди два месеца, ако ме бяхте попитали, щях да кажа, че това ще стане, ама друг път. Очевидно моментът да имаме качествена политика, а от там и добра среда за живот и развитие, е дошъл някак тихичко и неусетно за всички.

Случващото се през последните седмици е за добро.

И днес ще се протестира, и днес ще се прелива от пусто в празно

Не е зле, че все пак нещо е в състояние да трогне и размърда народа. Днес електрическите протести продължават, вече в тридесет града на страната. На някои места броя на присъстващите е значим, тоест понадхвърля един процент от населението. Другаде процесите вървят по-вяло. Общото за всички е наличието на призиви за саморазправа и линч с електрическите компании и с някои политически престъпници. Народът вече ясно ги разпознава. Казах, че не е зле случващото се, но ако продължа мисълта си докрай, то положението не е и много добре. От една страна е хубаво, че ударът по джоба успя да събуди народа. От друга страна май това е единственото, което е в състояние да го накара да излезе от летаргията. Както би казал Ханку брат - малко е.
А аз бих допълнил, че начините и схемите, по които се случват събитията не предполагат никакви качествено добри резултати. Онзи ден гледах интервюто на Люси Манова в "Панорама" и останах изненадан от огорчението й, че липсва интерес от страна на политическите субекти към проблема. Изненадах се и се учудих на това, защото на всички протести в последните години организаторите им винаги са казвали, че не искат обвързване с политически партии. Донякъде това е разбираемо, тък като обикновено гражданското недоволство се употребява във възможно най-грозния смисъл на думата и след това нищо. Да си спомним 1997-а. От друга страна това изказване на Манова подсказва сериозността на проблема - той е политически. По принцип политиката е върха на мелбата, когато става дума за защита на граждански права и колективни или групови интереси. За съжаление тази аксиома среща масово неразбиране, а на политиката се гледа, като на нещо недостойно, което създава проблемите. В действителност именно политиката е най-легитимното средство за намиране на правилните решения. От друга страна протестите, като част от цалялата палитра на политическите средства, са предпоследното средство за постигане на някакви резултати - обикновено нетрайни, нестабилни и като правило далеч от предварителните намерения. Да си спомним 1997-а.
Като цяло не съм оптимист, че добрите решения ще станат факт точно сега, след тези протести. Бих бил оптимист, ако това стихийно изригване на гражданското чувство успее да се канализира, обуздае и намери правилния път, чрез стабилно и дългосрочно присъствие на всички нива в институциите даващи възможност за регулярен контрол над процесите не само с електричеството, а и във всяко друго отношение. Разбирате ли за какво говоря?
Всичко това може би е малко над нивото, до което успяхме да я докараме след четвърт век упражняване на демокрацията - да скачаме, едва когато ни вземат и хляба от ръцете. А може би не.

Лесно е така (185)

Една известна мисъл на Далай Лама казва, че хората си затриват здравето за да изкарат пари, а след това харчат парите за да си възстановят здравето. Така се предава от уста на уста във фейсбук. Другото е снимката с чехлите и тояжката на Махатма Ганди, под която обикновено пише - единственото притежание на Ганди.
Далай Лама и Ганди са свободни хора. От най-свободните въобще. Отвързани от грижите за материалното и отдадени на размишления и поучителни сказки. Като Тодор Живков. Арестуваха го горкичкия, а той - едното одеало лично притежание и туйто. Гол като тояга.

Не е смех.

Когато си обгрижван като писано яйце е лесно да даваш акъл и да се превъзнасяш. Не ти трябва имот, не ти трябват лични вещи. За какво са ти, само да те обременяват. Каквото ти е нужно се доставя. И не питаш - кой, как, откъде? Покрива ти - покрив, яденето ти - ядене.
След това е лесно да бъдеш свободен.

Идеята не е нова (162)

Всички осигурителни вноски да се плащат от страна на осигурявания.

Да видим кое е хубавото на предложението.

Първо
Икономиката ще изсветлее

Второ
Събираемостта ще се повиши значително

Трето
Събраните над планираното средства, могат да се използват за подобряване на макроикономическата среда. Например:
- намаление на ДДС;
- намаление на ДОД;
- манипулиране на трудовия пазар.
Могат и да бъдат пропиляни.


Струва си да се помисли.

Биг Брадър вижда през стените (148)

Разбираемо е желанието на тецаджиите да си опазят топлинката от нерегламентирани посегателства, както и намерението им да доказват по всякакви начини кражбата на топло в това число и чрез заснемане на жилища с термо камери, обаче...

Има едно обаче - снимат зад стените. Без позволение от собственик, съд и когото и да било.

Бъбрем си по всякакви медии за гражданското общество, за правата и свободите, за всякакви такива категории, обаче...

138

Видях, че се е посъбрало доста за пране и си пуснах пералнята. Смятах да го направя миналата нощ, а на сутринта да ми е готово, обаче се оказа, че са спрели водата. Нали при нас "въведоха" режим на водата. Вече забравих кога направиха въведението, трябва да е било малко след нова година, но веднага след това заваля и режима продължи само няколко дни. Поне така си мислех, докато един ден ме светнаха, че водата си я спират редовно. При нас естествено режима беше преустановен. До снощи.
Първото, което ми мина през ума е, че концентрацията на политическо влияние в мястото, където живея е причината да нямаме воден режим през нощта. И наистина, в блока ни има цели трима кандидат-съветници. За толкова знам, но може и повече да са. Вярно, че само един влезе в общинския съвет, а останалите двама не ги огря, но все пак това си е доста политическо влияние на градска почва.
Не се оплаквам, дори съм доволен, че покрай местните големци намазвам нещо и аз, обаче си задавам въпроса, така ли трябва да се ползва политиката. Това ли е начинът.
Другото, което се питам е дали някога ще оправят шибания водопровод, когато тия, които трябва да решават проблемите, имат привилегията да минават по специалната тарифа.

101

Развитите държави изнасят мебели.
По-малко развитите държави изнасят дървесина.
Останалите държави изгарят дървесината и си купуват мебели от пластмаса. След това и тях изгарят (смех).
Пътят на дърветата е добър индикатор за развитие.

044

<< Първата част

Един бърз преглед на прогнозите показва различна щедрост към определени кандидати от страна на агенциите. По отношение на Светльо Витков, явно той съществува единствено за Алфа рисърч, която му отмерва един процент подкрепа сред гласуващите. Може би е малко пресилено, но ми се струва, че резултатите ще бъдат значително по-добри с долна граница от 80,000 гласа. Не това е важното в момента.
Факт е, че симпатизанти, активисти и застъпници на някои кандидати от "по-сериозните" партии, вече започнаха да замерят Светльо Витков с фекалии в коментарите под публикациите за него в Дневник, а вероятно и на други места.
Традиция още от времето на Алеко е опонента да бъде цапан. В случая това е своебразно признание за значимост. Не най-приятното, но си е признание.
Вероятната причина за нахвърлянето се дължи на приказките за протестния вот в подкрепа на Витков и някакви страхове, че с участието си в изборите той ще им отнеме от гласовете.
В известен смисъл акцентирането върху протестния характер на вота е нож с две остриета, а и не е съвсем така. Трудно е да се прецени какви точно са хората даващи подкрепата си за Светльо Витков. Той е нов участник в политиката, който се явява за първи път на избори. Поглед върху симпатизантите във Фейсбук може да даде известна представа. Протестните се натрапват със своята експресивност, което не ги прави автоматично мнозинство. На пръв поглед преобладават сериозните хора, които до момента са страняли от политиката и сега за първи път ще намерят смисъл да отидат до урната и да пуснат за своя кандидат. Независимо от липсата на социологическа и медийна подкрепа. В крайна сметка не социолозите и медиите ще определят резултата, а хората с техните гласове.
Така или иначе участието на Светльо Витков в кандидатпрезидентската надпревара ще даде отговор на някои въпроси и същевременно ще постави нови. Трудната за премерване подкрепа ще добие числово измерение в деня на изборите. Без значение дали тя ще бъде един процент от гласувалите, както казва Алфа рисърч или ще е неколкократно повече, вероятността Светльо да стане президент точно на тези избори е малка. По-важно е какво ще се случи с подкрепата получена по време на провеждането им.
Засега Светльо Витков пази мълчание по този въпрос. Отговор липсва. Твърде вероятно е самото му поставяне на масата, отново да подразни Светльо, но няма начин, важно е да се знае какво следва да се случи с натрупания политически капитал по време на тази кампания. Повдигането на завесата ще даде профил и смисъл на вота.
Давам си сметка, че публичното обсъждане сигурно не е най-умното, което може да се направи, но ме интересува, а нямам възможност да попитам tete-a-tete, както се казва.
Независимо от всичко, както и да реши да постъпи по-нататък Витков, самото му участие в изборите и най-вече резултатите, които ще получи, ще виснат като една хубава обица на ухото на така наречените "по-сериозни" партии. На някои от тях ще се наложи да преразгледат смисъла от по-нататъчното си участие в политиката. Погледнато от този ъгъл, участието на Светльо Витков може и да не задоволи напълно очакванията на симпатизантите, особено на по-екзалтираните, но то има потенциал да даде нова тенденция в политиката. Времето ще покаже.


Припомням - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

043

Кампанията за президентските избори уж набира скорост, но върви вяло. И дебати не са проведени до момента. Няма смисъл от тях, защото какво има да си опонират - от президента нищо не зависи. Някои биха възразили на казаното и ще имат формални основания. Изглежда, че кандидатите са в патова ситуация без очевиден полезен ход. В изборната нощ всички ще се наредят в ендекато на културата и ще кажат, че са спечелили. Ще излъжат за пореден път, сякаш забравили, че кампанията вече е приключила.
В действителност ще има само двама печеливши. Това са вероятният бъдещ президент Плевнелиев и Бате Гойко (Светльо Витков). Светльо Витков е безспорно по-интересният от двамата. Кампанията, която са му организирали също е не по-малко интересна от самия него.
Участието на Витков в изборите за президент на България, в никакъв случай не може да се определи, като типично. Кампанията му определено не е от онези, които сме свикнали да гледаме и на практика прилича много повече на промотиране на марка или продукт, отколкото на ефективен ход към голямата политика. Когато в изборната нощ Светльо Витков застане пред камерите и каже "аз спечелих", думите му ще звучат напълно буквално. Ще е спечелил авторитет, какъвто български музикант може само да сънува. В добавка се очертава да станем свидетели на прецедент не само за българската политика, кандидат да излезе от кампанията си с повече пари, отколкото е влязъл. Само по себе си това изглежда странно, но от друга страна е единственото честно решение - избирателя(публиката) да плати за всичко, а не някакви незнайно какви типажи. Казано накратко, пиарката му е вложила мозък.
Явяването на Витков на тези избори идва да открехне обществото и по един друг въпрос. Много хора са се питали, защо има такъв голям наплив за политиката. За не малко е ясно, че там има възможности да се краде, да се вземат подкупи, да се задоволява егото и за други прояви на тъмната страна на човешката природа. И все пак има свестни и честни хора, които се занимават с политика. С участието си Светльо Витков дава отговор на въпроса, а той е прост - единственият начин да станеш суперзвезда в България, е като влезеш в политиката.
Може да си супер богат, да си супер талантлив, да можеш по вода да ходиш, но не си нищо, ако не си в политиката - ще си останеш много популярен в много тесен приятелски кръг. Политиката дава друго, по-сериозно измерение на нещата.
Не зная как точно виждат ситуацията и каква е дългосрочната цел на екипа на Витков, това все пак са неща от кухнята, но предусещам, че ще бъде направен (неуспешен) опит, натрупания авторитет в рамките на тази кампания да получи творческо измерение.

(Следва)
Може би не е най-подходящото място, но все пак ще припомня - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

016

Битовизми завършили с кръвопролития. Единия ден имаше убийство и самоубийство с пистолет, а на следващия тийнейджър наръга друг с ножле, на по-следващия гледахме чист бандитизъм с обир, похищение на кола с пътници и полицейска гонка. Във времето, когато имаше една телевизия, а интернет беше нещо чудновато от холивудските филми, нямаше и да разбера за клането или за стрелбата. И щеше да ми бъде спокойно - без престъпност.
Част от изговорените думи през миналата седмица ме подразника - същинската причината да продължа поста си от онзи ден. Благодарение на телевизионния екран и интернет станах свидетел на няколко брутални престъпления. Всички са разбрали и обсъждат.
Достойно място между всичко изговорено заема отъждествяването на обществено-политическата реалност с понятия, като правосъдие и справедливост. Подобен полъх идваше, както от думите на един полицейски началник, така също и от тези на майката на шестнайсет годишния убиец. По улиците и във форумите е същото.
Хората не са длъжни да правят разлика, но щеше да е добре, ако все пак я правеха, защото, вече го казах - справедливост и правосъдие не са едно и също. Вида държавност и обществено-политическите реалности също нямат кой знае колко общо с правосъдието и справедливостта.
Гледам на ситуацията исторически и правя няколко констатации.
Въпреки идеята, че правосъдието трябва да дава справедливост, това често не е така. Правосъдието е твърде конкретно, справедливостта е прекалено разтеглива. На правосъдието може да му се съшие дреха и да бъде облечено в нея. За да има правосъдие е достатъчно да има закон. Бъде ли спазено написаното в закона, значи правосъдието е на лице. За да има справедливост трябва повече. Или по-малко, зависи. От друга страна политическата реалност или обществената система не е от голямо значение за наличието или липсата на правосъдие.
Пак исторически погледнато в България никога не е имало произлизаща от правосъдието справедливост. И сега в демокрацията, и по комунистическо, и през царско е било все така. Народът мрази лиспата на справедливост и очакваше, че демокрацията ще му я донесе, и сложи знак за равенство между двете. Като не му я донесе, народът й се разсърди. Ще й накриви капата, ама карай.
Като историк знам, че в България сме видяли само демокрацията, но знам и друго - раздаването на правосъдие не е предметът й на дейност.

009

Оня ден си говорихме у дома, че някога, ако си имал земя си можел да правиш с нея каквото искаш - да я направиш от нива на гора или обратното, да вдигнеш къща, да изкопаеш геран и не е трябвало да дириш позволение.