Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 26 февруари 2013 г.

За добро е

Вече се случиха няколко по-малки ефекта. Хората вече не изпитват никакъв срам, от това, че някой ще ги нарече боклуци, неудачници и каквото в последните години беше наложено, че трябва им се казва, когато споделят, че нямат пари, дом или работа. Спряха да се срамуват от това. Спряха, защото им дойде до гуша и защото не са виновни за това и вече гнетът с насаждането на този комплекс не минава. Всичко, срещу което хората протестират тези дни, е плод на лошата среда в България, а митовете, че са зле, защото не били ставали и не били качествени, са съшити с бели конци, което се вижда още на пръв поглед, когато видиш един такъв "непрокопсаник", който до вчера е живял тук в тази гнусна среда и защото го е било срам да поиска повече, се е принудил да емигрира и вече там - в чужбината, същият този негодник се оказва, че вече не е негодник и вече има нещата, за които го е било срам да се оплаче, че му липасват- пари, дом, работа. Щом хората са в състояние да отидат някъде, където им е напълно ново, където нямат познати, където не могат да общуват нормално в продължение на месеци, поради незнаене на местния език и въпреки това скоро успяват да имат всичко, което тук им е липсвало - това е повече от показателен факт, че причината не е в хората.

Въпреки че големият и траен ефект от бунтовете все още не се е случил, предпоставките, че ще се появи вече са факт. Хората навикват и псуват политиката, но почти всички от тия на площадите, да не казвам абсолютно всеки един от тях, вече гледа на политиката, като на средството, което може и трябва да му реши проблемите. Тая митология, че знаещите, можещите, трудолюбивите се оправят, вече е неприемлива. Пределът на възможностите за развитие се определя от средата, не само от личните способности. Колкото и да напъва човек, в определен момент се случва така, че стига тази граница определена му от средата и повече няма накъде - освен в чужбина. Тук е ясно кой остава - политическите и институционалните престъпници, които свличат по петнадесет кожи от гърбовете на хората, а когато не се занимават с това, обикновено заниманието им се състои в ятачество на някой, който го прави за лична сметка. Ясно е, че само политиката е в състояние да реши проблемите със средата. И хората, като субекти на тази политика.

Третото важно случило се е, е това, че тези дни станахме свидетели на директно практикуване на политическата лустрация. Конкретно на събирането в Сливен става дума. Хората не само казват, че искат да се сложи край и да се започне на чисто, но и директно прибегнаха към изпълнение и осъществяване на това си желание, като дадоха пътя на нежеланите лица.

Наистина, тези дни бяха казани и много глупави неща, дори опасни в известен смисъл намерения, бяха заявени. Това не означава, че ще случат. Първо, най-нелепите искания нямат и няма как да съберат подкрепа, което означава, че или ще отпаднат напълно, или ще минат на заден план, а отпред ще останат консенсусните теми, или пък ще се оформят крайни политически субекти, базирани именно на тези искания. Не изключвам никоя възможност. Като историк знам, че ако има възможност нещо да се случи, то може и да се случи. Така или иначе нещата не се завъртат около крайните искания, базирани на крайни идеологии. Те са крайни и съсвем естествено ще останат по края, някъде в периферията, тоест ще се маргинализират в политическото пространство и в голяма степен това ги омаловажава.
Разни утопии и близки до фашизма теории също бяха завъртяни в общия поток на гневното говорене. Исканията за отмяна или забрана на политическите партии са основни в тази група. Като се има предвид, че поне четири партии или политически идеологии имат своите твърди електорати, плюс значителен брой симпатизиращи, едва ли някой ще позволи и ще търпи фактически действия в посока на забрана на партиите. Пълен абсурд.

Съществува схващане или метод на действие, според който, ако не можеш да овладееш една система, е по-добре да я разрушиш. Обаче и обратното е не по-малко валидно - ако не можеш да я разрушиш, можеш да опиташ да я контролираш.

Големият и траен ефект, за който споменах преди малко, е в това, което предстои да се случи. Машината тръгна, така че е неизбежно да стане. Единственото неизвестно в момента е времето, за което ще се избистрят нещата и ще се развият процесите. Това че хората събраха смелост да кажат проблемите с техните имена и потърсиха решението им на правилното място - в политиката, е само началото на процесите, които предстои да се случат в следващите няколко години.
Най-трайният и качествено положителен ефект от сегашните протести, въпреки цялата антиполитическа риторика е в това, че хората започват да мислят за политиката. Големият проблем, който в крайна сметка ни доведе до сегашната ситуация е, че до сега повсеместно не се мислеше за политиката. Правеше се без да се мисли. Гласуваха, псуваха, протестираха и никой не мислеше - защо, как, какви ще са последствия, кой, колко, защо и така нататък. Псуването и изказвания, че политиката е далавера и други такива, не са мислене по същество за механизмите, по които работи и би могла да удовлетвори всички онези потребности, които изкараха хората на улицата - работа в тяхна полза и за техния интерес, стабилно и реално политическо представителство и така нататък. Ако до сега беше мислено за политиката, днешните събития нямаше да се случват. Именно в това е разковничето и това е трайният ефект, който ще остане от тези бунтове. За първи път обикновения човек започва да мисли. Онова, което повечето от нас си спомнят от времето на прохождащата демокрация, няма нищо общо с днешното. Тогава не се мислеше за разлика от днес. Решенията ще дойдат по естествен начин и ще бъдат също толкова естествени, в резултат на едното мислене. И все пак, да не изпадаме в някаква безпредметна еуфория на свръхочакваното. Има много голяма вероятност пъвият опит да бъде катастрофален, но тъй като тенденцията е към борба за реално работещо в полза на хората политическо представителство, един или два неуспешни опита не би трябвало да доведат до големи драми. Има дефицит на адекватното представителство на интересите на хората в политиката. Има осъзнаване на този дефицит. Има желание този дефицит с липсата на представителство да бъде преодолян. Има и много резерви това да се случи. Просто ще се случи. Вярно, с 23-30 години закъснение, но вече гледната точка е друга.

Протестите очертаха посоката - създаване на една или повече политически партии, с акцент върху изконното предназначение на политиката. Първият опит ще е катастрофлен най-вероятно, както вече споменах. Ако някой от протестиращите реши, че може от днес за утре и хайде - след три месеца да се яви на избори, то провалът е повече от гарантиран. С времето лумпениадата от сегашните протести ще отпадне. Тези, които ходят пияни, буйстващите вандали и идеологическите маргинали ще бъдат изтикани встарни и в политическия процес ще останат основно най-мотивираниете сред днешната тълпа, от които само и единствено ще зависи докъде ще стигнат. Ако успеят да композират една качествена концепция и правят нещата, както трябва, имат много големи шансове, а и обществото ще извлече големи ползи. Всяка нова партия, ако прави нещата в интерес на хората си, има поле за изява от порядъка на 70% от днешното политическото пространство, така че...
От втория, третия или петия опит ще се получи. Не се съмнявам изобщо, като гледам как вървят нещата. Преди два месеца, ако ме бяхте попитали, щях да кажа, че това ще стане, ама друг път. Очевидно моментът да имаме качествена политика, а от там и добра среда за живот и развитие, е дошъл някак тихичко и неусетно за всички.

Случващото се през последните седмици е за добро.

6 коментара:

  1. Страхотна статия. Доста оптимистична, но и аз се старая да си налагам тази интерпретация. По-лошата е, че бедните хора в безизходица продължават да бъдат манипулирани към влошаване на тяхното положение. Но ако има един начин да разберем в кой от двата сценария влизаме, това е да се опитаме да наложим първия лично. Благодаря за статията, и извинете, че така изневиделица пуснах доста крайно мнение.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Най-вероятно и в двата. Първо паралено, след това един след друг, докато се избистри. Само колко време ще иска е неясно. Дано не е много, че той живота си мина :D

      Изтриване
  2. Браво, г-н Василев, жалко, че едва сега Ви откривам като автор! Много верен анализ,правилна позиция и оптимизъм... Продължавайте!
    (А тази "партия-антипартия" трябва да я направим...)

    сем. Кръстеви

    ОтговорИзтриване
  3. Дано да е за добро, че следващ път простести може и да няма, направо ще има линчуване на всичко с власт

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. де да знам.
      ако избора се сведе до сегашния гърч или някакви изстъпления, бал съм го в избора - билета, самолета...
      всяко нещо си има граници.

      Изтриване