Ние и бежанския наплив

В обществото няма консенсус по въпроса. Това е странно, тъй като бежанци тук никога не са липсвали и би следвало народ и държава да са изградили някаква стратегия към процеса, но не са. За последните стотина години е имало цяла поредица от бежански вълни към страната ни и би трябвало да приемаме това за нормално или поне човешки, доколкото ни е възможно. Ще припомня, че тук са идвали всякакви - арменци от Турция, българи от Турция, Гърция и Югославия, гърци след гражданската война, сърби през втората световна, българи от Румъния. Повечето от тези хора са останали тук за постоянно и повечето от тях са били посрещани остро, дори и онези от тях, които са българи, въпреки всеобщия плакатен патриотизъм. Основанията са били различни - ще ни вземат мястото, ще ни вземат работата, ще ни претопят и така нататък. Което виждаме днес, като отношение към бежанци и имигранти, е вече било. Общо-взето няма нищо ново под родното слънце, но има и добри примери, колкото и да са редки.

В селото на бабите и дядовците ми в северозападната част на България има един такъв добър пример. Странно, нали - добър пример от северозапада. Обаче има. Част от селото носи неформалното име "бежанците", така му казват местните. Преди там е било общинска мера или някаква пустееща земя, но когато по време на войната дошли сърбите, бягайки от неволите си с немските окупатори, тук ги посрещнали подобаващо. Не зная дали е имало някаква държавна политика по въпроса през ония години, но селяните са решили нещата на общинско ниво. Дали им място да си построят домове, където да живеят, записали децата им на училище, дали им и по 30 или 35 декара от общинската земя, за да могат да се препитават. Било е в началото на 40-те. Ония хора тогава избягали от немците за малко, но в последствие някои от тях останали тук за постоянно. Днес те са наши съседи, приятели и дори роднини. Така се е случило, колкото и невероятно да изглежда.

Частният случай, за който разказах, ми дава основание да мисля, че ЕС и в частност България може да се справи с проблема, при това по най-високите стандарти за хуманност и т.н.. Оптимист не съм, но знам, че е възможно. Смятам, че щом едно село от най-пропадналия район на ЕС е могло преди седемдесет и пет години, то е по силите на всички останали. Примерът го има.

Не искам някой да ме разбере погрешно. Изобщо не си затварям очите пред потенциалните рискове и проблеми. Лошите хипотези са съвсем реални, но са само хипотези в крайна сметка. Смятам, че от казаното до момента е станало ясно отношението ми към въпроса. Честно да си призная, много се дразня от експлоатирането на хорските страхове - от ислямизация, от тероризъм, от болести, от какво ли не. Да, има рискове. Дразнят ме и спекулациите с вида и качеството на бежанците и имигрантите. Вчера видях някаква публикация, която схематично показваше, че ако правилно помня, някъде към 75% от мигриращите на запад са мъже. И се почва едно - терористи са, къде са им жените и децата и така нататък. Моля ви, не злоупотребявайте. Тия хора са живели някъде, имали са дом, работа, семейство и не са тръгнали за кеф. Няма как сред тях да няма и гнили ябълки, но общия случай не е такъв. А относно жените и децата им, те са в околните на Сирия държави - Ливан, Йордания и Турция, където чакат или войната да свърши, за да се върнат по домовете си, или мъжете им да уредят заселване на друго място. Нормално е мъжете им да са първите, които отиват на запад, където да изкарват пари и да издържат семействата си или да опитат да се установят, ако войната се проточи. Това са нормални неща.

Моля ви да мислите. Мислете за това, как вие бихте постъпили в подобно положение и ще разберете за какво говоря.

Какви бежанци от Сирия искаме

Със или без нападение над Сирия бежанците ще продължават да идват, докато страната им не се успокои. Да се успокои означава да бъдат прогонени или избити всички, които са противници на управляващия в определен момент режим. По тези ширини упражняването на геноцид е главен критерий за спокойствие. В момента бягат враговете на Асад. Сирийските имигранти у нас ги определят, като ислямисти и терористи. Сирийските имигранти у нас подкрепят Асад и са против международна намеса, заради страховете им от ислямизация на Сирия и гонения срещу християните и светски настроените мюсюлмани. Страховете им са основателни, но как засяга това нас по отношение на бежанците.

Ясно е, че докато Асад е на власт вълната от бежанци няма да спре. Всеки ден няколко десетки сирийци идват в България и получават статут на бежанци. Властите казват, че ресурса е изчерпан почти напълно и се задава хуманитарна криза. Докато Асад е на власт, у нас ще идват неговите противници, които са недолюбвани от техните сънародници на родна почва.

Какво би се случило, ако Асад бъде свален?
Зависи, дали в Сирия ще настъпи мир или страната ще влезе в продължителна гражданска война с характерните за района етнически и религиозни прочиствания. Мирът не изглежда много вероятен и това предполага размирици, което означава, че бежанската вълна ще продължи - този път ще бягат поддръжниците на Асад - светски настроеното население и християните.

Единственото сигурно е, че бажанците ще продължават да идват със или без удар срещу Асад, въпросът е - от кой вид предпочитаме?

Абонирани за тоталитаризъм

Споровете за това, дали трябва международната общност, НАТО, САЩ или България да се намесват в конфликта в Сирия, ми напомниха за времето отпреди двадесет и няколко години. По онова време много се говореше за пътя, който следва да изберем, като народ и държава. Част от гласовете бяха в полза на това, да се върнем във времето преди девети септември и да започнем оттам, откъдето сме спрели, а други бяха категорично против. И двата лагера изтъкваха положителните страни на своите тези, като се облягаха на противниковите пасиви. Добрите им страни се състояха в лошите на другия, но с този акъл - толкова.
Все едно да избираш между тоталитаризъм, в който разнасянето на глави в чанти и размяната им за стотици хиляди левове и такъв с вързани за горящи купи сено жертви, е някакъв добър избор. За щастие феновете и на двете не успяха да се наложат и мокрите им сънища не се сбъднаха.
По сходен начин стоят нещата и в днешна Сирия. Изборът на сириеца е ограничен между тоталитаризма наложен от един диктатор и такъв подчинен на религиозни догми от мрачното средновековие. С този акъл - толкова.
А дали е добре онзи да бъде освиткан - Да, без никакво съмнение.