От няколко дни върви възмутителен пост или статус срещу учебника по история за трети клас, ако не се лъжа. Честно казано не разбирам ропотите, пък били те и родолюбски. Какво иска този? Във въпросния възмутен ропот на колегата историк, аз виждам класическото промито и тесногръдо отношение към историята ни. Ще взема за пример частта, отнасяща се до един от малкото исторически българи, които харесвам - Левски. В недолюбения учебник за ТРЕТИ КЛАС, за Левски е казано малко - лек щрих на фактите и никаква оценка за тях. Напълно липсва стереотипното представяне. Изцяло е премахнато и не съществува. Липсват оценки и квалификации, като това, че Левски е добър и българин, както и това, че турците са лоши. Казано е, че полицията го е заловила, съдът го е осъдил, а присъдата е била изпълнена в покрайнините на София. Страхотно, бих казал. И не се шегувам. ЗАЩО?
Само факти, без емоции, няма драматизъм. Точно така трябва да се чете историята. Конкретно в случая фактите са малко, но и публиката, за която е предназначен учебника е малка. На по-късен етап ще се запознаят по-подробно, тъй като това се учи и по-нагоре. Лично аз се радвам, че от този учебник липсва частта с мозъчната промивка. Липсва натрапването на изводи и заключения. Това е добра предпоставка, идващото сега поколение да успее някак си, въпреки гнилата среда, да усвои умението да мисли, разсъждава и прави собствени изводи и оцвнки на миналото.
Знам, че вероятно мнозина от вас ще бъдат шокирани от казаното по-горе, но помислете кое е по-добре. Кое е по-добре за нас - изкараното на конвейер поредно поколение овци или развити мислещи индивиди.
Показват се публикациите с етикет Държавата. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Държавата. Показване на всички публикации
понеделник, 1 септември 2014 г.
понеделник, 14 април 2014 г.
Защо ни излиза скъпо руския газ?
Една от причините е в самата Русия, която има определен тип поведение. Поведение подчинено на логиката, че икономиката може и трябва да се използва за политически цели или натиск. Това е факт. И както е факт, така не е основния ни проблем. В крайна сметка цената на руския газ може да е висока за България, но тя е пазарна и в конурентен режим. Пазарна е, защото българската компания я плаща, следователно може да си я позволи. В същото време руския газ се конкурира на българския пазар, като под това не бива да се разбира само и единствено конкуренция с някакъв друг вид газ, но и с всички останали източници на енергия, като: петролни, въглищни и други.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
неделя, 16 февруари 2014 г.
Ролята на Конституцията и законите
Съществува схващане, че всяко нещо, което не е забранено от закона е позволено. Твърдението е вярно, което следва да ни насочи към същността на смисъла на законите. Изхождайки от позицията, че всичко незабранено от закона е позволено, стигаме до извода, че законите са ни повече, ни по-малко списъци със забрани. Законите ни забраняват да вършим онова, което е неприемливо от обществена гледна точка или позицията на мнозинството представители на едно общество.
Но каква е рамката, до която могат да се простират забраните - именно тук се намесва Конституцията, която посочва докъде може да стигат те.
Ролята на Конституцията е да пази правата на хората от законите. Конституцията ни пази от държавата или поне би трябвало да го прави на теория. Конституцията защитава нашия живот, собственост и права от държавата и нейния произвол, но не и от нарушаването им от страна на съседа или престъпника. От съседа и престъпника трябва да ни пазят законите. Същите закони, които представляват списък със забранените за правене неща. Например - Конституцията казва, че имаме право на живот, а законите забраняват на съседа да ни го отнеме и определят наказанието в случай, че го направи.
Такава е логиката, от което можем да заключим, че Конституцията следва да гарантира единствено права и свободи на отделния човек, но не и да му вменява отговорности и задължения, тъй като свободният човек е в състояние сам да прецени кое е негов дълг и кое не. Така е на теория и така би трябвало да са поставени нещата в една истински правова държава. За съжаление у нас практиката се разминава с тези прости принципи, а Конституцията в едно ни гарантира правата и в същото време ни ги ги отнема, вменявайки ни задължения.
Българската конституция е прекалено дълга и изпълнена с противоречия. Конституцията, в чиято рамка са поставени правилата, по които живеем, кара хората да бягат или да се чувстват онеправдани.
Дали е добра такава конституция преценете сами.
http://constitutionbg.blogspot.com/
Но каква е рамката, до която могат да се простират забраните - именно тук се намесва Конституцията, която посочва докъде може да стигат те.
Ролята на Конституцията е да пази правата на хората от законите. Конституцията ни пази от държавата или поне би трябвало да го прави на теория. Конституцията защитава нашия живот, собственост и права от държавата и нейния произвол, но не и от нарушаването им от страна на съседа или престъпника. От съседа и престъпника трябва да ни пазят законите. Същите закони, които представляват списък със забранените за правене неща. Например - Конституцията казва, че имаме право на живот, а законите забраняват на съседа да ни го отнеме и определят наказанието в случай, че го направи.
Такава е логиката, от което можем да заключим, че Конституцията следва да гарантира единствено права и свободи на отделния човек, но не и да му вменява отговорности и задължения, тъй като свободният човек е в състояние сам да прецени кое е негов дълг и кое не. Така е на теория и така би трябвало да са поставени нещата в една истински правова държава. За съжаление у нас практиката се разминава с тези прости принципи, а Конституцията в едно ни гарантира правата и в същото време ни ги ги отнема, вменявайки ни задължения.
Българската конституция е прекалено дълга и изпълнена с противоречия. Конституцията, в чиято рамка са поставени правилата, по които живеем, кара хората да бягат или да се чувстват онеправдани.
Дали е добра такава конституция преценете сами.
http://constitutionbg.blogspot.com/
сряда, 12 февруари 2014 г.
В защита на свободния пазар
Странно или не, но тук и сега има хора, млади хора на по около 30 години, които ми казват, че каквото и да е било преди, то сто процента е по-добре от сегашното. И не говоря за някакви идиоти, а за интелигентни хора. Както е казал немския класик с брадата - битието..., съзнанието. Но да не се отклонявам, а да кажа онова, което намирам за нужно да бъде казано, пък било то и на стотината посетители.
Феноменът, който смятам за опасен що се отнася до близкото и по-далечното ни бъдеще, се състои в това, че страшно много хора намират обяснение за всички неудачи в настъпилите преди четвърт век капитализъм и демокрация, като антиподи на съществуващите преди това комунизъм и тоталитаризъм. По-конкретно обвиненията са насочени към така наречения "неолиберален модел" и "свободния пазар". За липсата на работеща демокрация ще пропусна този път, въпреки очевидната за всеки по-внимателно наблюдавал процесите връзка между качествата на демокрацията и капитализма. Тук ще изненадам мразителите на свободния пазар и неволите, които смятат, че им е докарал, като кажа, че кошмарът, който ви се случва не е от свободния пазар, а липсата му.
Пазарът след 1989 година и за ден не е бил свободен в България.
Така е и това е безспорно, защото совбоден пазар не означава, както си мислят повечето от вас - ненамеса или минимална намеса на държавата в пазара. И това означава, разбира се, но то е само половината от задачата. Другата, не по-малко важна част от пазарното уравнение е това, че за да се нарече един пазар свободен, освен липса на изкривяващата го държавна намеса, пазарът трябва да е свободен и от подобен род намеса от страна на частните играчи. Това е определението за свободен пазар и вие, драги жертви на свободния пазар, ще има да взимате, защото свободния пазар до момента не се е случил, така че няма как той да ви е стоварил тоновете неволи, които ви смазват ежедневно.
Един конкретен случай от началото на "свободния пазар" в България. Действието се развива в началото на 90-те.
На територията на северопропаднала България е създадена и започва да развива дейсност компания с разнообразен предмет на дойност. Една от дейностите е в млекопреработването. До тук всичко изглежда добре. Малко по-късно на българския млечен пазар влиза френска компания. Съвсем скоро между двете компании възниква напрежение, след като френския инвеститор започва да изкупува суровина от кравефермите в района, който компанията от северозапада почти е успяла да феодализира. Напрежението ескалира и мутрите на новоизлюпения северозападнал бизнесмен започват да стрелят с пистолети по цистерните на френската компания.
Кое е свободното на такъв пазар и кой печели от него - пазарът, потребителите, производителите на сурово мляко, КОЙ?
В заключение към всичко казано ще добавя още една важна подробност и тя е, че в свободния пазар държавата не е имагинерен субект, който стои настрана и не се намесва, защото, когато държавата си драпа макарите, се случва описаното по-горе. Напротив, държавата е изключително важна за наличието на свободен пазар, не само като не му пречи, а и като създава рамките и границите, които не бива да бъдат преминавани от отделните участници на пазара и следи стриктно за спазване на правилата.
За финал ще си пожелая да бъдете умни и да искате от държавата да направи истински свободен пазар, а за да го направи следва да бъде принудена, което ще рече, че е нужна работеща демокрация. Бъдете умни, не гледайте назад, искайте това и когато го постигнете ще имате всичко.
Феноменът, който смятам за опасен що се отнася до близкото и по-далечното ни бъдеще, се състои в това, че страшно много хора намират обяснение за всички неудачи в настъпилите преди четвърт век капитализъм и демокрация, като антиподи на съществуващите преди това комунизъм и тоталитаризъм. По-конкретно обвиненията са насочени към така наречения "неолиберален модел" и "свободния пазар". За липсата на работеща демокрация ще пропусна този път, въпреки очевидната за всеки по-внимателно наблюдавал процесите връзка между качествата на демокрацията и капитализма. Тук ще изненадам мразителите на свободния пазар и неволите, които смятат, че им е докарал, като кажа, че кошмарът, който ви се случва не е от свободния пазар, а липсата му.
Пазарът след 1989 година и за ден не е бил свободен в България.
Така е и това е безспорно, защото совбоден пазар не означава, както си мислят повечето от вас - ненамеса или минимална намеса на държавата в пазара. И това означава, разбира се, но то е само половината от задачата. Другата, не по-малко важна част от пазарното уравнение е това, че за да се нарече един пазар свободен, освен липса на изкривяващата го държавна намеса, пазарът трябва да е свободен и от подобен род намеса от страна на частните играчи. Това е определението за свободен пазар и вие, драги жертви на свободния пазар, ще има да взимате, защото свободния пазар до момента не се е случил, така че няма как той да ви е стоварил тоновете неволи, които ви смазват ежедневно.
Един конкретен случай от началото на "свободния пазар" в България. Действието се развива в началото на 90-те.
На територията на северопропаднала България е създадена и започва да развива дейсност компания с разнообразен предмет на дойност. Една от дейностите е в млекопреработването. До тук всичко изглежда добре. Малко по-късно на българския млечен пазар влиза френска компания. Съвсем скоро между двете компании възниква напрежение, след като френския инвеститор започва да изкупува суровина от кравефермите в района, който компанията от северозапада почти е успяла да феодализира. Напрежението ескалира и мутрите на новоизлюпения северозападнал бизнесмен започват да стрелят с пистолети по цистерните на френската компания.
Кое е свободното на такъв пазар и кой печели от него - пазарът, потребителите, производителите на сурово мляко, КОЙ?
В заключение към всичко казано ще добавя още една важна подробност и тя е, че в свободния пазар държавата не е имагинерен субект, който стои настрана и не се намесва, защото, когато държавата си драпа макарите, се случва описаното по-горе. Напротив, държавата е изключително важна за наличието на свободен пазар, не само като не му пречи, а и като създава рамките и границите, които не бива да бъдат преминавани от отделните участници на пазара и следи стриктно за спазване на правилата.
За финал ще си пожелая да бъдете умни и да искате от държавата да направи истински свободен пазар, а за да го направи следва да бъде принудена, което ще рече, че е нужна работеща демокрация. Бъдете умни, не гледайте назад, искайте това и когато го постигнете ще имате всичко.
понеделник, 4 ноември 2013 г.
Ето защо има усещане за ненормалност на средата
Усещането за ненормалност на средата, до голяма степен се дължи на разминаването между разбирането за нещата на народа и държавата.
Преди няколко месеца си направих труда да снема профилите на народа и държавата, така както ги виждам - субективно, от собствената ми камбанария. Тогава взех предвид от една страна писаните правила и закони, а от друга ситуирах двата субекта в контекста на реалните им практики в съответствие или несъответствие с писаните норми. Ще онагледя с конкретен пример - отношението към абортите. От едната страна е държавата, която има много либерално отношение към това право, като не само не го преследва, а и съдейства за неговото упражняване. От другата страна е народа, който подобно на държавата приема правото на аборт, макар и някак по-дискретно, но в никой случай не и с изразено негативно отношение. Казано накратко, в този случай държава и народ са на една вълна - когато хората са в нужда го правят, а държавата им съдейства. В много от останалите казуси има къде по-малки, къде по-големи противоречия. Съществуват и ситуации на явно лицемерие, когато държавата е записала определени правила, но в същото време нейните институции имат съвсем други практики, които са по-близки до традиционните за народа възприятия. Народът от своя страна нерядко си кара в собствен коловоз, в пълен разрез с писаните норми, а държавата от своя страна се прави на ударена, тоест не работи. Последното изпълнява функция на изпускателен клапан, тъй като поради традиционната липса на адекватно политическо представителство, стриктното спазване на писаните норми би довело до гражданска война - избират се някакви с едни обещания и заявени намерения, които след това приемат закони по свое усмотрение в разрез с посланията дали им властта да го направят.
Преди няколко месеца си направих труда да снема профилите на народа и държавата, така както ги виждам - субективно, от собствената ми камбанария. Тогава взех предвид от една страна писаните правила и закони, а от друга ситуирах двата субекта в контекста на реалните им практики в съответствие или несъответствие с писаните норми. Ще онагледя с конкретен пример - отношението към абортите. От едната страна е държавата, която има много либерално отношение към това право, като не само не го преследва, а и съдейства за неговото упражняване. От другата страна е народа, който подобно на държавата приема правото на аборт, макар и някак по-дискретно, но в никой случай не и с изразено негативно отношение. Казано накратко, в този случай държава и народ са на една вълна - когато хората са в нужда го правят, а държавата им съдейства. В много от останалите казуси има къде по-малки, къде по-големи противоречия. Съществуват и ситуации на явно лицемерие, когато държавата е записала определени правила, но в същото време нейните институции имат съвсем други практики, които са по-близки до традиционните за народа възприятия. Народът от своя страна нерядко си кара в собствен коловоз, в пълен разрез с писаните норми, а държавата от своя страна се прави на ударена, тоест не работи. Последното изпълнява функция на изпускателен клапан, тъй като поради традиционната липса на адекватно политическо представителство, стриктното спазване на писаните норми би довело до гражданска война - избират се някакви с едни обещания и заявени намерения, които след това приемат закони по свое усмотрение в разрез с посланията дали им властта да го направят.
вторник, 13 август 2013 г.
Проблеми с югоизточния съсед
Не остана обществена енергия за повече скандали, иначе тайната турска вечеря в Пловдив, както я нарекоха от една телевизия, би предизвикала огромен, ама наистина огромен скандал. Скандално донякъде е, че събитието е проведено тайно, извън погледа на медиите, респективно далеч от погледа на народа.
(Ще ни наричам народ, по-уместно е от общество.)
Големият скандал обаче, е в това, че вечерята е тайна турска. Да се оправдая още един път - определението е на Нова телевизия. По-малко скандално в случая е, че е тайна и повече скандално е, че е турска. Проблемът не е малък, но може би ще му бъде придадено по-голямо значение, отколкото заслужава. Причината е, че не става дума за друг, а за Югоизточния ни съсед. С Югоизточния съсед берем ядове, откак можем да помним или казано иначе 14-ти век вече. Откакто предците ни са дошли тук, все проблеми е имало с Югоизточният ни съсед. Проблеми и отвреме-навреме неприятности, така че страховете и опасенията са исторически обусловени и докнякъде непреодолими.
От времето на първите ханове стъпили по тия земи, българинът е научил, че с Югоизточния съсед трябва да се внимава, защото невниманието причинява болка и страдание. Такова място са ни избрали и дотам са им стигали силите, че винаги на югоизток е имало респектиращ, силен и плашещ съсед, чието присъствие всявало ужас поколения наред. Времената се променяли, сменявали се и съседите на югоизток, но заплахата никога не си отишла. Византийци, латинци, турци - който и да дойдел, винаги гледал на северозапад. Гледал към нас. И не само гледал.
Така че с нищо непредизвиканото неадекватно поведение в присъствието на югоизточния съсед, няма как да остане незабелязано.
Ако погледнем назад, ще видим, че винаги е било така. Югоизточният съсед винаги е предизвиквал страх и паника, при всеки свой поглед насам. Така е от времето на нашите ханове. Хановете много се страхували от югоизточния си съсед, който не пропускал сгоден случай да им отрови живота. Къде с основание, къде без им се привиждал и причувал прокрадващия се в тъмнината враг. Виждали врага в търговеца, посланика, попа. Най-вече в попа, но и всеки по-близък с югоизточния съсед, можело да остане без глава върху раменете. Поповете, църквата и християнската религия били голямата заплаха за българските ханове в първите им два века тук. В тях те виждали прокарване на чужди и враждебни интереси от югоизточна посока. Накрая се предали, а според други - продали на съседа. С хановете било свършено. Скоро след това и държавата паднала. Години по-късно дошъл нов съсед и всичко започнало да се повтаря. За щастие по онова време турците били много невежи по отношение на историята и въпреки че успели за втори път да сложат край на държавността ни, поне не съумели да ни асимилират или обезличат, като своите предшественици. Чисто и просто народът извадил голям късмет, задето турците не били наясно, как онези преди тях купили хана срещу малко илюзорно спокойствие. Така били онези турци, в онова време.
Днешните югоизточни съседи далеч не са толкова боси по отношение на историята. Дори напротив - много добре подготвени са. Те имат стратегия, която е добре измислена и тактика за реализацията й. Имат и един много умен и отлично подготвен министър на външните работи. Ще ми се и ние да имахме един такъв през последните двадесет и няколко години, но не било писано. Днешният югоизточен съсед е респектиращ в качеството на приятел и плашещ като враг. По стечение на обстоятелствата страната ни има много добри съседски отношения с днешна Турция, но не бива така айляшката да се пускат фандъци, като тайната турска вечеря в Пловдив - опредлението е на Нова телевизия.
(Ще ни наричам народ, по-уместно е от общество.)
Големият скандал обаче, е в това, че вечерята е тайна турска. Да се оправдая още един път - определението е на Нова телевизия. По-малко скандално в случая е, че е тайна и повече скандално е, че е турска. Проблемът не е малък, но може би ще му бъде придадено по-голямо значение, отколкото заслужава. Причината е, че не става дума за друг, а за Югоизточния ни съсед. С Югоизточния съсед берем ядове, откак можем да помним или казано иначе 14-ти век вече. Откакто предците ни са дошли тук, все проблеми е имало с Югоизточният ни съсед. Проблеми и отвреме-навреме неприятности, така че страховете и опасенията са исторически обусловени и докнякъде непреодолими.
От времето на първите ханове стъпили по тия земи, българинът е научил, че с Югоизточния съсед трябва да се внимава, защото невниманието причинява болка и страдание. Такова място са ни избрали и дотам са им стигали силите, че винаги на югоизток е имало респектиращ, силен и плашещ съсед, чието присъствие всявало ужас поколения наред. Времената се променяли, сменявали се и съседите на югоизток, но заплахата никога не си отишла. Византийци, латинци, турци - който и да дойдел, винаги гледал на северозапад. Гледал към нас. И не само гледал.
Така че с нищо непредизвиканото неадекватно поведение в присъствието на югоизточния съсед, няма как да остане незабелязано.
Ако погледнем назад, ще видим, че винаги е било така. Югоизточният съсед винаги е предизвиквал страх и паника, при всеки свой поглед насам. Така е от времето на нашите ханове. Хановете много се страхували от югоизточния си съсед, който не пропускал сгоден случай да им отрови живота. Къде с основание, къде без им се привиждал и причувал прокрадващия се в тъмнината враг. Виждали врага в търговеца, посланика, попа. Най-вече в попа, но и всеки по-близък с югоизточния съсед, можело да остане без глава върху раменете. Поповете, църквата и християнската религия били голямата заплаха за българските ханове в първите им два века тук. В тях те виждали прокарване на чужди и враждебни интереси от югоизточна посока. Накрая се предали, а според други - продали на съседа. С хановете било свършено. Скоро след това и държавата паднала. Години по-късно дошъл нов съсед и всичко започнало да се повтаря. За щастие по онова време турците били много невежи по отношение на историята и въпреки че успели за втори път да сложат край на държавността ни, поне не съумели да ни асимилират или обезличат, като своите предшественици. Чисто и просто народът извадил голям късмет, задето турците не били наясно, как онези преди тях купили хана срещу малко илюзорно спокойствие. Така били онези турци, в онова време.
Днешните югоизточни съседи далеч не са толкова боси по отношение на историята. Дори напротив - много добре подготвени са. Те имат стратегия, която е добре измислена и тактика за реализацията й. Имат и един много умен и отлично подготвен министър на външните работи. Ще ми се и ние да имахме един такъв през последните двадесет и няколко години, но не било писано. Днешният югоизточен съсед е респектиращ в качеството на приятел и плашещ като враг. По стечение на обстоятелствата страната ни има много добри съседски отношения с днешна Турция, но не бива така айляшката да се пускат фандъци, като тайната турска вечеря в Пловдив - опредлението е на Нова телевизия.
вторник, 11 юни 2013 г.
Пушеци над Истанбул
Виждам, че хората се питат за турските протести. В нета може да се видят доста мнения, които задават въпроси за повода и причината или обясняват качеството на протестиращия мат'рял.
А то е ясно. Отговорът се чете в думите на политолога, който описва Едроган като Бойко Борисов и казва, че се държи, като начален учител и говори назидателно, а това е нетърпимо. Или в думите на студента, че дърветата са само повод, но причините са по-дълбоки.
Всъщност турците протестират за една нормална съвременна държава, а определението за съвременна държава е дадено през 1776 година и няколко години след това, с Първата поправка на щатската конституция. Това е типа държава, в която конституцията защитава народа от държавата, а законите го пазят от всички останали. Просто е. Само с молове не става - пак думи на политолога.
А то е ясно. Отговорът се чете в думите на политолога, който описва Едроган като Бойко Борисов и казва, че се държи, като начален учител и говори назидателно, а това е нетърпимо. Или в думите на студента, че дърветата са само повод, но причините са по-дълбоки.
Всъщност турците протестират за една нормална съвременна държава, а определението за съвременна държава е дадено през 1776 година и няколко години след това, с Първата поправка на щатската конституция. Това е типа държава, в която конституцията защитава народа от държавата, а законите го пазят от всички останали. Просто е. Само с молове не става - пак думи на политолога.
вторник, 5 март 2013 г.
Обратната държава
Знам в каква държава искам да живея.
В такава, която да ме остави да развивам потенциала си, а не да ме затиска и да е до мен, когато имам нужда.
Сега живея в някаква обратна държава - никаква я няма, когато ми е нужна и гледа да ме умори, когато съм добре.
В такава, която да ме остави да развивам потенциала си, а не да ме затиска и да е до мен, когато имам нужда.
Сега живея в някаква обратна държава - никаква я няма, когато ми е нужна и гледа да ме умори, когато съм добре.
вторник, 19 февруари 2013 г.
След фарса, който гледахме
Не вчера, нито в предишните осем дни обществото показа своята зрялост - днес ще е.
Днеска е рубиконя на народното недоволство.
неделя, 20 януари 2013 г.
Ритащите хора и демокрацията
Вчерашният акт показа, че при демокрацията и такива хора могат да се доредят до властта - хората-ритачи.
При демокрацията и такива могат да докопат власт, а при диктатурата само и единствено такива имат тази привилегия.
Колкото до така нареченото покушение, ако вчера е имало някакви въпросителни относно това, дали е можело Догана да бъде убит, дали е тероризъм, дали е хулиганство (както твърдят властите), то днес няма съмнение, че става дума за политически акт, под формата на добилия популярност в последно време флашмоб. Действие, което по нищо не се различава от хвърлянето на галош по някой политик.
Политическо убийство не стана, но политическото самоубийство стана факт, когато първата "либерална" обувка се заби в главата на поваления на земята "атентатор".
Толкова по въпроса
снимка: БНТПри демокрацията и такива могат да докопат власт, а при диктатурата само и единствено такива имат тази привилегия.
Колкото до така нареченото покушение, ако вчера е имало някакви въпросителни относно това, дали е можело Догана да бъде убит, дали е тероризъм, дали е хулиганство (както твърдят властите), то днес няма съмнение, че става дума за политически акт, под формата на добилия популярност в последно време флашмоб. Действие, което по нищо не се различава от хвърлянето на галош по някой политик.
Политическо убийство не стана, но политическото самоубийство стана факт, когато първата "либерална" обувка се заби в главата на поваления на земята "атентатор".
Толкова по въпроса
петък, 4 януари 2013 г.
В условия на отсъстваща държавност - част от 2012 през погледа на един тридесет и шест годишен страничен наблюдател
Част първа
Отсъстващата държавност е това, което остава, като трайно впечатление от отишлата си вече 2012 година. Държавността отсъства и за първи път това е ясно забележим факт. Положението не е така от вчера, но през миналата година, главно поради технически причини се видя същинското състояние на нещата. Липсват механизми за осигуряване на минималната сигурност, която следва да бъде гарантирана от съществуването на една държава. Всеки прави, каквото си поиска или не прави, което му е вменено и никой не е в състояние да го накара да върши друго. Липсват елементарни механизми, гарантиращи следването на вече написаните правила, от което следват произвол и тежка инвалидизация на държавността. Примерите за това са безброй, само в рамките на изминалите дванадесет месеца.
Дали става дума за доктор Танков от пернишката ТЕЛК, за анонимния катаджия, за премиера Борисов и действията на президента Плевнелиев или за изпълнението на съдебните актове, е едно и също, защото на всички нива отсъства държавността. Няма механизми, с които да се гарантира силата на правото в най-общия смисъл. Няма начин някой, който не желае да свърши онова, което му е вменено като задължение, да бъде накаран да го направи - примерно да освидетелства медицинското състояние на пациент или да потвърди с присъствието си избора на конституционен съдия, да не говорим, че е невъзможно при това положение да се очаква образуване на дело срещу министър-председателя за извършено престъпление, въпреки констатациите в присъдата на ЕСПЧ срещу България.
Изминалата година еднозначно доказа, че никой не е в състояние да накара президента, прокурора или доктора да си свърши работата. Никой не може да ги накара и никой не може да им търси сметка.
Ако му е кеф ще присъства на клетвата на конституционен съдия, ако не му е кеф ще се тръгне и с действието си ще анулира цяла институция, чието съществуване е императивно по силата на действащата в момента конституция. Колко му е. Може би трябва да променят конституцията - чл. хх "Конституционен съд съществува, ако тоя ден Росен Плевнелиев е на кеф." Фактът, че след достигане на определено ниво в сферата на обществените услуги (след постъпване на държавна работа), отделни хора могат безконтролно да се разполагат със служебно делегираните им права, е достатъчен за заключението, че държавността отсъства напълно.
Държавността чисто и просто е заритана под обкръжаващата мебелировка, заметена е под килима и повече така не бива.
__________
Във втора и трета част ще има за: Орлов мост; протестите в частност и по принцип; ролята на медиите; ярките личности
Отсъстващата държавност е това, което остава, като трайно впечатление от отишлата си вече 2012 година. Държавността отсъства и за първи път това е ясно забележим факт. Положението не е така от вчера, но през миналата година, главно поради технически причини се видя същинското състояние на нещата. Липсват механизми за осигуряване на минималната сигурност, която следва да бъде гарантирана от съществуването на една държава. Всеки прави, каквото си поиска или не прави, което му е вменено и никой не е в състояние да го накара да върши друго. Липсват елементарни механизми, гарантиращи следването на вече написаните правила, от което следват произвол и тежка инвалидизация на държавността. Примерите за това са безброй, само в рамките на изминалите дванадесет месеца.
Дали става дума за доктор Танков от пернишката ТЕЛК, за анонимния катаджия, за премиера Борисов и действията на президента Плевнелиев или за изпълнението на съдебните актове, е едно и също, защото на всички нива отсъства държавността. Няма механизми, с които да се гарантира силата на правото в най-общия смисъл. Няма начин някой, който не желае да свърши онова, което му е вменено като задължение, да бъде накаран да го направи - примерно да освидетелства медицинското състояние на пациент или да потвърди с присъствието си избора на конституционен съдия, да не говорим, че е невъзможно при това положение да се очаква образуване на дело срещу министър-председателя за извършено престъпление, въпреки констатациите в присъдата на ЕСПЧ срещу България.
Изминалата година еднозначно доказа, че никой не е в състояние да накара президента, прокурора или доктора да си свърши работата. Никой не може да ги накара и никой не може да им търси сметка.
Ако му е кеф ще присъства на клетвата на конституционен съдия, ако не му е кеф ще се тръгне и с действието си ще анулира цяла институция, чието съществуване е императивно по силата на действащата в момента конституция. Колко му е. Може би трябва да променят конституцията - чл. хх "Конституционен съд съществува, ако тоя ден Росен Плевнелиев е на кеф." Фактът, че след достигане на определено ниво в сферата на обществените услуги (след постъпване на държавна работа), отделни хора могат безконтролно да се разполагат със служебно делегираните им права, е достатъчен за заключението, че държавността отсъства напълно.
Държавността чисто и просто е заритана под обкръжаващата мебелировка, заметена е под килима и повече така не бива.
__________
Във втора и трета част ще има за: Орлов мост; протестите в частност и по принцип; ролята на медиите; ярките личности
неделя, 2 декември 2012 г.
Маркетингов патриотизъм
Напоследък вкарват патриотична нотка в рекламите на яденье и пиенье - славен народ, велики битки, завладени територии и други.
Да умреш за земя ли е величието?
Докато интелектуално по-слабите народи се гордеят с броя жертви, които са облагородили плодородната им почва, великите са разширявали териториите си покупка на земя и суверенитет. Една-единствена държава в цялото човешко съществуване е успяла да добие повече територия с търговия, отколкото с война. И това я прави най-велика от всички, защото да живееш е по-велико, от това да умреш.
Ръсел казва, че не би умрял за убежденията си, защото може и да греши. С територията е същото. А на ония, които си обясняват величието с многото територия и голямата военна мощ... Грешите, ей - те са резултат на самото величие, а не негови създатели.
Да умреш за земя ли е величието?
Докато интелектуално по-слабите народи се гордеят с броя жертви, които са облагородили плодородната им почва, великите са разширявали териториите си покупка на земя и суверенитет. Една-единствена държава в цялото човешко съществуване е успяла да добие повече територия с търговия, отколкото с война. И това я прави най-велика от всички, защото да живееш е по-велико, от това да умреш.
Ръсел казва, че не би умрял за убежденията си, защото може и да греши. С територията е същото. А на ония, които си обясняват величието с многото територия и голямата военна мощ... Грешите, ей - те са резултат на самото величие, а не негови създатели.
четвъртък, 15 ноември 2012 г.
Ескалиращ олигофренизъм
Постъпката на президента е може би най-смисленото действие от този политически цикъл, изпълнен с толкова много олигофренски прояви. След неуспеха на натрапчивите му намеци, че Марковска още има време да вземе (правилното) решение, единственото смислено действие беше това, въпреки че стана в разрез с добрия тон и конституцията, за което е много вероятно отново да си платим.
Още от сега изглежда, че България за пореден път ще бъде съдена и осъдена да плаща, този път на несъстоялата се конституционна съдийка Марковска. За олигофренията се плаща по един или друг начин.
Случилото се днес е нищо друго, освен естествен резултат от ескалиращия олигофренизъм, започнал през лятото на 2009 година. Ако проследим събитията, ще видим, че нищо не е наред. По олигофренското предложение на "независими" депутати и с олигофренските гласове на представители на няколко политически партии, беше избрано едно меко казано съмнително попълнение на конституционния съд. Фактът, че изборът беше направен с олигофренските гласове на представители на няколко политически сили, идва да покаже, че олигофренията е всеобхватна. От друга страна, зад олигофренските гласове на тези депутати стои олигофренския вот на повече от половината гласували преди три години и половина. Този политически цикъл спокойно може да се определи, като участие в конкурс по олигофренизъм, защото никой не е виновен за нищо.
Този политически цикъл тръгна на принципа - олигофренията напред и аз след нея - и така продължава. На всеки следващ етап от "конкурса" се класират, все по-способни лица и хора (по Цветанов), които показват небивали възможности в проявата на олигофренизъм. В резултат се стигна до положение, в което нацията успя да извади най-доброто от себе си във въпросния жанр - Бойко, Цецка, Цецко, Дянче, а за капак и избора на конституционен съдия. Но, ето че президента счупи шаблона. Пак казвам, че това беше единственото умно решение в случая, пък било то и в разрез с добрия тон и конституцията. Та нали всичко преди това беше сътворено според добрия тон и конституцията - и олигофренския вот на избирателя, и олигофренското издигане на въпросната съдийка, и олигофренското й избиране. Всяко от тези действия беше правено по правилата. Или ако не съвсем по правилата, поне близо до тях.
В тоя смисъл действието на Плевненлиев е напълно оправдано. Някой трябваше да опита да сложи край на олигофренията. По някое време идва момент, когато човек трябва да каже, че е дошло време да се престане и тогава оправданията, че е олигофренията е законна следва да отстъпят на заден план. Иначе в конкретния случай, ако съдя от показаното до момента поведение от страна на Марковска, няма да се учудя, ако утре дойде новина, че тя ще съди България за нарушените й намкви права. Ще съди и България, българския бюджет и българските граждани ще си платят за олигофренията. По-добре да си платим в брой, отколкото да се правим на принципни и да продължаваме с олигофренията, като я оставим на поста. И дано накрая си извадим някакъв полезен извод от упражнението.
Още от сега изглежда, че България за пореден път ще бъде съдена и осъдена да плаща, този път на несъстоялата се конституционна съдийка Марковска. За олигофренията се плаща по един или друг начин.
Случилото се днес е нищо друго, освен естествен резултат от ескалиращия олигофренизъм, започнал през лятото на 2009 година. Ако проследим събитията, ще видим, че нищо не е наред. По олигофренското предложение на "независими" депутати и с олигофренските гласове на представители на няколко политически партии, беше избрано едно меко казано съмнително попълнение на конституционния съд. Фактът, че изборът беше направен с олигофренските гласове на представители на няколко политически сили, идва да покаже, че олигофренията е всеобхватна. От друга страна, зад олигофренските гласове на тези депутати стои олигофренския вот на повече от половината гласували преди три години и половина. Този политически цикъл спокойно може да се определи, като участие в конкурс по олигофренизъм, защото никой не е виновен за нищо.
Този политически цикъл тръгна на принципа - олигофренията напред и аз след нея - и така продължава. На всеки следващ етап от "конкурса" се класират, все по-способни лица и хора (по Цветанов), които показват небивали възможности в проявата на олигофренизъм. В резултат се стигна до положение, в което нацията успя да извади най-доброто от себе си във въпросния жанр - Бойко, Цецка, Цецко, Дянче, а за капак и избора на конституционен съдия. Но, ето че президента счупи шаблона. Пак казвам, че това беше единственото умно решение в случая, пък било то и в разрез с добрия тон и конституцията. Та нали всичко преди това беше сътворено според добрия тон и конституцията - и олигофренския вот на избирателя, и олигофренското издигане на въпросната съдийка, и олигофренското й избиране. Всяко от тези действия беше правено по правилата. Или ако не съвсем по правилата, поне близо до тях.
В тоя смисъл действието на Плевненлиев е напълно оправдано. Някой трябваше да опита да сложи край на олигофренията. По някое време идва момент, когато човек трябва да каже, че е дошло време да се престане и тогава оправданията, че е олигофренията е законна следва да отстъпят на заден план. Иначе в конкретния случай, ако съдя от показаното до момента поведение от страна на Марковска, няма да се учудя, ако утре дойде новина, че тя ще съди България за нарушените й намкви права. Ще съди и България, българския бюджет и българските граждани ще си платят за олигофренията. По-добре да си платим в брой, отколкото да се правим на принципни и да продължаваме с олигофренията, като я оставим на поста. И дано накрая си извадим някакъв полезен извод от упражнението.
неделя, 28 октомври 2012 г.
Тротоарно право
Не, никого не са били на тротоара. Е, може и да си били някой, но не за това ще стане дума сега.
Думата е за предстоящата зима и поредната порция неволи за така наречените собственици на тротоара, на които за пореден път ще бъде напомнено, че са длъжни да го чистят от падналия сняг. Който не си чисти тротоара ще бъде глобяван.
Нормално, позната ситуация.
По същество на въпроса.
Ако сложиш сергия на тротоара, от общината идват да те таксуват - плащаш тротоарно право. Плащаш пари на общината, а не на собственика, пред чиято къща си опънал тезгяха. Плащаш и в случай, че сложиш сергия на тротоара пред собствената си къща.
Плаща се на общината, защото е собственик и защото е на власт, и защото иска пари, и закона така казва, и така нататък. А през зимата дължиш на общината ангария - или това, или идва да те глоби, задето не си почистил нейния тротоар - оня същия, за чието ползване плащаш тротоарно право на тази същата община.
Думата е за предстоящата зима и поредната порция неволи за така наречените собственици на тротоара, на които за пореден път ще бъде напомнено, че са длъжни да го чистят от падналия сняг. Който не си чисти тротоара ще бъде глобяван.
Нормално, позната ситуация.
По същество на въпроса.
Ако сложиш сергия на тротоара, от общината идват да те таксуват - плащаш тротоарно право. Плащаш пари на общината, а не на собственика, пред чиято къща си опънал тезгяха. Плащаш и в случай, че сложиш сергия на тротоара пред собствената си къща.
Плаща се на общината, защото е собственик и защото е на власт, и защото иска пари, и закона така казва, и така нататък. А през зимата дължиш на общината ангария - или това, или идва да те глоби, задето не си почистил нейния тротоар - оня същия, за чието ползване плащаш тротоарно право на тази същата община.
четвъртък, 23 август 2012 г.
Държавата е с гъза нагоре
Министърът на европейските фондове е заточен за два месеца в Перник. Министърът на европейските фондове ще оправя последиците от земетресението. Само така, европейските фондове ще ги оправят, а къде е МВР, къде е МРРБ, те къде са? Та нали МВР погълна някогашното МИС и иззе всичките му функции. Къде е МВР, когато населението бедства. Къде е МРРБ, нали МРРБ е министерството с компетенции да реши въпроса. Имаме бедствие и последствия от него - ще ги оправя министъра на европейските фондове. В същото време полицаите преговарят за по-високи заплати не с вътрешния, а с финансовия министър.
Ще перифразирам Гор Видал и ще кажа, че...
Ще перифразирам Гор Видал и ще кажа, че четиресет процента от хората не могат да смятат и четиресет процента не ходят да гласуват, дано това са едни и същи четиресет процента.
неделя, 19 август 2012 г.
Цените могат да паднат
Министър Московски не беше докрай коректен в изказването си, че държавата няма ефективни средства за повлияване на цените на горивата. Напротив, държавата може да окаже влияние в посока надолу, като направи промяна в закона за ДДС, с която да спре начисляването на този данък и върху вече начисления акциз.
Тоест, цените на горивата могат да паднат с една шеста от сумата начислена като ДДС върху акциза.
Същото се отнася и за всички останали стоки, върху които се начислява акциз - захар, тютюн и т.н.
По-важното е, че това е възможно да се направи без бюрократичната намеса от страна на Европейския съюз. Въпросът е, защо не се прави?
Тоест, цените на горивата могат да паднат с една шеста от сумата начислена като ДДС върху акциза.
Същото се отнася и за всички останали стоки, върху които се начислява акциз - захар, тютюн и т.н.
По-важното е, че това е възможно да се направи без бюрократичната намеса от страна на Европейския съюз. Въпросът е, защо не се прави?
петък, 10 август 2012 г.
Лятото на големите държавни промоции
С това ще го запомним, ако изобщо го запомним, но сигурно е, до следващата година по това време ще се нагледаме на всякакви промоции - от тъпа, по тъпа. Поменът с чуждата пита, който правителството пробута, като ценова промоцоя е само начало на предстоящата серия от тъпотии. Що така - ще попиптате, ами идват избори, затова е всичко. Изобщо, чака ни едно повсеместно масово ощастливяване. Чакат ни промоция след промоция, поне до следващото лято. След това ще видим. Някак набързо и отдалеч почнаха, та не е ясно де ще му излезе края. Железничарите бяха задоволени със субсидия от 14 млн. на месец и няма да ги уволняват (до изборите). Трябва да са доволни (и благодарни). Феновете на ЦСКА, Левски, Локо, Боко и ко, също трябва да бъдат доволни (и благодарни). Сигурно и тока ще поевтинее за зимата - няма, но нищо чудно да отложат поредните 20-25 процента поскъпване за другата есен. Всички трябва да са доволни, иначе к'ви избори, к'ви пет лева. А сметката ще се плаща после.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?
Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.
Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.
Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.
Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?
Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.
Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.
Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.
Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.
неделя, 3 юни 2012 г.
Направо викайте вандалите
От два дни в медиите се прокрадва вестта за съдбата на хотела на Ванко 1. Въпреки названието му, този хотел, както може би си спомняте не е на Ванко 1, или поне вече не е. Хотелът беше конфискуван от държавата и оттогава е държавна собственост. И това си личи от пръв поглед. Разруха, скитници, наркомани, навсякъде боклуци в бившия хотел. Изобщо държавата толкова си може. Това е същата държава, която се грижи и за разни хора в безпомощно положение. Както може да се предположи, а и то е известен факт, че и за споменатите хора грижата е, както за държавния хотел на Ванко 1 - пълна мизерия.
Трети юни е днес, само ден след голямото пъчене под воя на сирени в чест на геройски загиналите за същата тази държава. Хубава държава, нали.
Хората даже не се и замислят, когато им кажат "Мир-р-р-р-но!"....
Е, който не е успял вчера, когато си пусне новините и види в какво се е превърнало конфискуваното от държавата имущество, със сигурност ще се зареди с поне мъничка доза патриотизъм.
Преди време един артист беше изобразил България под формата на кенеф. Мнозина се засегнаха, но поне миризмата я е нямало. Следващият път някой може да ползва макет или фотография на държавния ванков хотел.
Пак ще се обидим.
В контекста на случката с рушащата се държавна сграда, идва момента да се сетим за специализирания съд и закона за конфискациите. Много шум се вдигна, как щяла държава да раздаде справедливост, как щяла да накаже лошите и им вземе имуществото.
За какво?
Държавата никога не е била добър стопанин и едва ли някога ще бъде. Накрая, което не е откраднато, ще бъде строшено.
Трети юни е днес, само ден след голямото пъчене под воя на сирени в чест на геройски загиналите за същата тази държава. Хубава държава, нали.
Хората даже не се и замислят, когато им кажат "Мир-р-р-р-но!"....
Е, който не е успял вчера, когато си пусне новините и види в какво се е превърнало конфискуваното от държавата имущество, със сигурност ще се зареди с поне мъничка доза патриотизъм.
Преди време един артист беше изобразил България под формата на кенеф. Мнозина се засегнаха, но поне миризмата я е нямало. Следващият път някой може да ползва макет или фотография на държавния ванков хотел.
Пак ще се обидим.
В контекста на случката с рушащата се държавна сграда, идва момента да се сетим за специализирания съд и закона за конфискациите. Много шум се вдигна, как щяла държава да раздаде справедливост, как щяла да накаже лошите и им вземе имуществото.
За какво?
Държавата никога не е била добър стопанин и едва ли някога ще бъде. Накрая, което не е откраднато, ще бъде строшено.
Абонамент за:
Публикации (Atom)