Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 10 август 2012 г.

Лятото на големите държавни промоции

С това ще го запомним, ако изобщо го запомним, но сигурно е, до следващата година по това време ще се нагледаме на всякакви промоции - от тъпа, по тъпа. Поменът с чуждата пита, който правителството пробута, като ценова промоцоя е само начало на предстоящата серия от тъпотии. Що така - ще попиптате, ами идват избори, затова е всичко. Изобщо, чака ни едно повсеместно масово ощастливяване. Чакат ни промоция след промоция, поне до следващото лято. След това ще видим. Някак набързо и отдалеч почнаха, та не е ясно де ще му излезе края. Железничарите бяха задоволени със субсидия от 14 млн. на месец и няма да ги уволняват (до изборите). Трябва да са доволни (и благодарни). Феновете на ЦСКА, Левски, Локо, Боко и ко, също трябва да бъдат доволни (и благодарни). Сигурно и тока ще поевтинее за зимата - няма, но нищо чудно да отложат поредните 20-25 процента поскъпване за другата есен. Всички трябва да са доволни, иначе к'ви избори, к'ви пет лева. А сметката ще се плаща после.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?

Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.

Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.

Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.

Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар