Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 31 май 2013 г.

2-ри юни

Утре е първи юни - ден на детето, а вечерта за кулминация на празника, различни знатни и анонимни хорица, ще се изпъчат на площада във Враца в подготовка за следващия празник от календара. Ще има големи думи с малко съдържание, а после заря за радост на децата. Гражданството и народа ще почетат Ботев и други герои, но главно Ботев и главно заради добрите му намерения. Често се сещам за Пишурка, когато стане дума за Ботев. Пишурка, Кръстьо Пишурка е един от ботевите "любимци", така да се каже. Не знам, защо му е бил такъв трън в задника, но знам, че на 2-ри юни ще почетем Ботев, както споменах - предимно за добрите му намерения, а Пишурката.... под общия знаменател на Будителите, някак между другото, когато и ако. Къв е тоя, ще кажете, та ще му обръщаме внимание. Какъв да е. Правил читалище и други просветни неща. Не просто е имал добри намерения, но и ги е реализирал. Толкова по въпроса.

понеделник, 27 май 2013 г.

Имам много добро обяснение

Имам много добро обяснение за чувството на неудовлетвореност от държавата, което витае сред обществото. Към този момент двата субекта се движат в съвсем различни коловози.
Държавата, като държава, се намира на точно определено място на политическата карта. Съвкупността от декларираните ценности и намерения, произтичащи до голяма степен от геополитическата ориентация на страната, както и реалните практики, които нерядко се разминават с писаните правила, я поставят на мястото, което заема - графика 1. Обществото от своя страма има съвсем други разбирания за живота и като цяло за правилата и посоката, в която следва да се развива страната. Мястото, на което се намира обществото или народа, е видимо на графика 2.

Какво означават тези разминавания.

На първо място, те водят до огромното чувство на неудовлетвореност, което се шири и което може да бъде прочетено в резултатите от проведените неотдавна избори. Фактите са безпощадни в това отношение и са съвсем категорични - половината население изобщо не желае да участва в политическия процес, а една четвърт от участвалите останаха без формално представителство. Терминът "формално представителство" се очертава, като възможно най-коректен, тъй като и останалите около 38% процента от народа, които успяха да излъчат свои представители, реално не разполагат с никакви възможности за политическо влияние.
Неудовлетвореността идва някак естествено, когато човек се вгледа в изграждания с години политически профил на държавата и съвкупния профил на българското общество. Един поглед върху графика номер 3, е достатъчен да онагледи разминаванията. Видно е, че сферата на интереси и разбирания на народа, в много малка степен се застъпва с тази, която е зададена от държавата. Лично мен настоящото положение ме удовлетворява много повече, от онова, което би било, ако държавата се развиваше в унисон с масовите разбирания. Моите дискомфорти са породени главно от лошите практики, които така или иначе се случват, което ми създава усещане за липса на стабилност и перспектива за развитие, но на общия фон ме устройва, както вече споменах. Съвсем друг е въпроса, как се чувстват всички онези, чието множество оформя общия облик на народа - вероятно зле.

На второ място е лошата перспектива, която произлиза от тези разминавания. По-точно перспективите и възможностите са две. Едната е държавата да се синхронизира с разбиранията на широките маси и да заработи, според тези разбирания. Това ще доведе до дефицит на тоалетна хартия и други дребни неразположения, подобно на случващото се във Венецуела, тъй като моментните разбирания на народа, са много по-близо до тази екзотична дестинация, отколкото до нещо качествено по-добро. Втората възможност е държавата да направи така, да създаде такива условия, че народа да заживее значително по-добре от материално-битова гледна точка, което да го дръпне към центъра на политическата карта. Лично мен второто ме устройва повече, въпреки че е по-трудно.


Връзката между между материалния статус на населението и политическите му наклонности е ясна и отдавна известна. Дали марксисткото схващане, че битието определя съзнанието, се приема или не - не е толкова важно, тъй като практиката го потвърждава. Що се отнася до личните ми претенции, то те се свеждат до няколко много прости неща - още малко лични и икономически свободи в реалната практика на държавата, както и свеждане до минимум на нерегламентираните практики, биха направили мястото много приятно за живеене. Но пак казвам, това е лично мнение. Сигурно, ако попитам него, него или нея, биха казали, че искат по много от всичко и нищо чудно да са прави.

четвъртък, 23 май 2013 г.

Цяло чудо е, че атакизмът и нъфъсъбизмът не са масови религии

Слушам-гледам така и е трудно да ми убегне обществения консенсус по въпроса за бъдещето на бившите властващи, без значение точно кои и точно защо, а по принцип. Та този обществен консенсус се заключава основно в това, че бившите трябва да бъдат лишени от бъдеще. Тук вече има доста вариации, като почнем от пращане в затвор или Северна Корея, минем през забрана да правят едно или друго и завършим с призиви за физическото им... Така де - трепане.
При това положение изглежда цяло чудо, че атакизмът и нъфъсъбизмът не могат и не могат да прокопшат :)
Хората хем искат споменатите по-горе неща, хем повечето от тях знаят, че това е доста ненормално.

четвъртък, 16 май 2013 г.

Ама, чакайте. Ама, още не е станало престъпление. Трайте си. Тайте се. Правете се на ненормални, пък после пишете жалби.

Имаше време, когато мутрите се бяха развилнели.
Имаше време, когато всички се правеха на улави - Сульо, Пульо, полицията, прокуратурата, съда, законодателя, партиите, всички.
Отиде мутрата при Някой и му каже да плаща, щото ще го бие, запали или нещо такова. Въпросният Някой тръгне да се жали - на полицая, на прокурора, на тоя, на оня и всички му казват: "Ама, чакай - няма доказателства. Плати му, пък тогава ела и ние ще го хванем.". В началото се правеха на улави от чист мързел, но после стана публична тайна, че почнаха да вземат пари от рекетьорите и това продължи с години. Продължи, защото всички се правеха, че не са от тука - правеха се на откачени, на улави. И това ни излезе през носа.


Тези дни разни мутроподобни, тоест същите, които преди пребиваха Някой за парите му, се опитаха да извършат престъпление срещу гражданските и политическите ни права. Опитаха пак да изиграят същата игра, но изглежда хората са се променили. Отново някои казаха: "Ама, чакайте. Ама, още не е станало престъпление. Трайте си. Тайте се. Правете се на ненормални, пък после пишете жалби." Е, извинете, но тоя номер вече не минава. Искало им се пак да мине, но не мина - хората са се променили. И то е много естествено, защото в една по-конкретна ситуация - примерно някой да тръгне да те убива, ти няма да чакаш да го направи, че после да се жалиш на Арменския поп, ами ще му сцепиш веждите и ще го пратиш по живо, по здраво да ходи да пише жалбичка. Нали така? Та и в този случай така стана - всички части на обществото, които преди се правеха на ударени, сега реагираха съвсем навреме и на място.
Откъде-накъде ще ги търпим.
А на ония, които чакат да им върже, ще кажа едно "много ви здраве".

вторник, 14 май 2013 г.

понеделник, 13 май 2013 г.

Вчерашни прозрения

Днешните избори произведоха значим резултат, въпреки неблагоприятните като цяло резултати. На първо място е това, че населението(обществото, народа) лустрира онези партии, които трябваше да осигурят прехода, но не го направиха добре. Лошата новина е, че дори и онези, които са гласували и избраните от тях партии са влезли, отново на практика си остават непредставени и без никакви възможности за контрол над избраниците си.

***

Другарите от прокуратурата и полицията преебаха другарите от милицията. Хванаха част от "помощните им средства" и ги наплашиха достатъчно, за да не използват предварително изнесените.

петък, 10 май 2013 г.

Малка е вероятността за честни избори в неделя

Развръзката беше предопределена, още през 2009 година с въвеждането на така наречения мажоритарен елемент. Тенденцията за стремеж към отказ от прозрачност и честност се затвърди през следващите години, във времето, през което ГЕРБ доминираше в законодателната власт, а завършващият щрих беше положен с избора на съставите на РИК, където почти изцяло контролът е съсредоточен в ръцете на една партия. За капак ЦИК постави на мястото им гражданските и неправителствените организации, като им отказа достъп, с което се освободи от възможността да бъде уличена в случай на грешки и злоупотреби.
Политическите партии ще правят паралелно преброяване, което само по себе си е безпрецедентно, поради формата, с който ще се случи. И все пак гаранциите за провеждане на честни избори....
В крайна сметка същинското броене на изборните резултати се извършва в секционните избирателни комисии - СИК, където практически дейността ще бъде безконтролна на много места. Съвсем реална е възможността за злоупотреба и подмяна на вота на избирателя, посредством подмяна на цялата изборна документация - урни, бюлетини, протоколи. Какво ще броят после? В момента страната и обществото са изправени пред хипотезата, не гласуването, а броенето да определи резултатите от изборите. Това поставя под въпрос възможността за упражняване на правото от страна на населението, което единствено има право да реши кой, как и в каква пропорция да упражнява политическата власт.
Много е вероятно резултатите да не бъдат признати от никой и да влезем в продължителен период на политическа дестабилизация.

suspicious minds

Или по-скоро подозрителни тези, да не казвам по-тежки думи. Става въпрос за следното - в серия телевизионни предавания, тоест със средствата за въздействие върху обществото и отделния индивид, различни хора пропагандираха съмнителни от гледна точка на демокрацията и правото на избор идеи.


Задължително гласуване

Идеята е, че всеки пълнолетен гражданин с право на глас, трябва да бъде задължен да гласоподава.


Обвързване на гласуване и плащане на данъци

Идеята е, че правото на глас може да се упражнява, само и единствено от хората, които плащат данъци.


Колкото и да ми е неприятно, все пак ще трябва да го кажа - това са фашистки тези и по-точно едната е типично крайно дясна, а другата е откровено тоталитарна. Двете предложения, както споменах, са съмнителни от гледна точка на демокрацията и произтичащите от тази система на обществени отношения права. Проблемът е в това, че и идеята за задължително гласуване, и тази за обвързване на правото на глас с плащането на данъци, де факто и де юре директно и пряко атакуват правото на глас, като такова. Те не просто оспорват правото на всеки човек да упражнява политически вот, а го подменят - в първия случай го трансформират в повинност(задължение, дълг), а във втория го превръщат в привилегия. Това е грешно и спокойно може да се чете, като проповядване на антидемократична идеология, тъй като става дума за тиражиране на идеи, удрящи директно върху фундаментите на демократичното общество, основаващо се върху свободата на избора.

Нека внимаваме, когато слушаме какво ни предлагат.

вторник, 7 май 2013 г.

Най-голямото българско достойнство

Случва се понякога, някой българаин да успее да се прослави. Един с едно, друг с друго, трети с трето. Като почнем от постиженията на Асен Йорданов и още двайсетина българи по-известни по света, отколкото у нас и свършим с новоизпечените печенки, шампиони по канадска, пърдене с уста или панаирджийски спортове, всеки един от тези хора е успял да постигне, каквото е постигнал - вън от страната. Именно признанието извън страната е онова, което прави постиженията им значими, тъй като, каквото и да успее човек в България, първо - то е максимум за местна консумация и второ - винаги остава да се прокрадва едно съмнение, че работата е била нагласена и така нататък. Знаем си процедурите все пак, знаем си и навиците. Общо-взето, ако човек иска нещо повече, ще се наложи да го търси, намира и постига някъде в странство.
Та, в този ред на мисли най-голямото достойнство на българина се явява не друго, а задграничният му паспорт.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

неделя, 5 май 2013 г.

Американци с пушки

Странно е, като се има предвид, че САЩ е страна на свободни хора, цялата тази полемика за забрана на оръжията. От време оно САЩ е държава на свободните хора с пушки. Така е била замислена, така и са я направили. Именно с пушките си американците са отвоювали правото да бъдат свободни и още от онзи момент правото да се носи оръжие е тъждествено на свободата. От времето на "белия човек с пушката" са се променили много неща и много други хора са получили правото да бъдат свободни, а с това и правото да имат оръжие. Затова е странно цялото брожение за ограничаване на това свещено за американеца право. В известен смисъл желанието да се ограничи правото за притежание и носене на оръжие, много прилича на някогашната социалистическа уравниловка по отношение на материалното благосъстояние - да няма богати и бедни (а само бедни). Нормално е редовия американец да недоволства, в това число и да се противопоставя на мераците да му бъдат отнети пушките и пистолетите.
Ако се върнем по-назад, ще видим, че откакто има организираната форма на съвместно съществуване във вид на държава, винаги и навсякъде без изключение, притежанието и носенето на оръжие е свързано със свободата. Свободният може да носи оръжие, зависимият или несвободният - не може. В Европа, в Азия, в Америка, навсякъде е било и продължава да е така. И тук не става дума за мечове, рапири, шпаги или пушки и пистолети, а за значението и смисъла, който се крие зад правото на хората да ги притежават и носят, или обратното - да им е отнето правото на притежание и носене.
Противниците на оръжията обиновено казват, че имало много убийства и самоубийства с огнестрелни оръжия и това щяло да се промени, ако бъдат забранени. Сигурно убитите и самоубилите се с огнестрелни оръжия ще намалеят, ако има забрана и наличното се конфискува, обаче в крайна сметка не оръжията убиват, а хората. От друга страна, където няма оръжия или са силно ограничени, хората намират други средства да убиват или да се самоубиват. Изобщо логиката на това да се забранява е доста куца. Ако следваме този принцип, сигурно следващото за забрана ще са автомобилите или тубите с бензин и кибрита, ако съдим от родния опит.




the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

четвъртък, 2 май 2013 г.

Без особена полза и много смисъл

Въпреки че често споделям/блогвам какво мисля за едно или друго, всъщност не ми е много приятно, когато някой ме подпитва да кажа мнение за това и онова, или ако съм споменал, че дадено нещо може и по-добре, да се налага да дообяснявам как. Леко ми е досадно и не за друго, а поради това, че хвърлям думите си на вятъра. Обикновено, който пита, най-често от него нищо не зависи и общо взето ми губи времето, за да уплътнява своето по тоя начин.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове