Не жалете за Местан

Отишъл бил човекът да дири помощ в турското посолство. Може и при арменския поп да е ходил, но да не се е разчуло. Може и трябва - там да ходи да се жали, защото няма да преувелича, като кажа, че Местан е жертва на собствената си политическа въртоглавост. Иначе казано, ако в продължение на години не се беше занимавал с дълго отработвани словоблудства, а си беше дал зор да съдейства за наличието на работещо и справедливо правосъдие, нямаше сега да му се налага да хлопа по вратите на това или онова посолство, а можеше да поиска и да получи защита от съда.

Бърз тест за политическа грамотност

Вярно или грешно е следното твърдение:
Някой е длъжен да ни осигури политическо представителство, само защото така ни изнася.

В анкетата можете да посочите верният според вас отговор, а по-долу да кажете, ако имате нещо за казване по въпроса.

И днес ще се протестира, и днес ще се прелива от пусто в празно

Не е зле, че все пак нещо е в състояние да трогне и размърда народа. Днес електрическите протести продължават, вече в тридесет града на страната. На някои места броя на присъстващите е значим, тоест понадхвърля един процент от населението. Другаде процесите вървят по-вяло. Общото за всички е наличието на призиви за саморазправа и линч с електрическите компании и с някои политически престъпници. Народът вече ясно ги разпознава. Казах, че не е зле случващото се, но ако продължа мисълта си докрай, то положението не е и много добре. От една страна е хубаво, че ударът по джоба успя да събуди народа. От друга страна май това е единственото, което е в състояние да го накара да излезе от летаргията. Както би казал Ханку брат - малко е.
А аз бих допълнил, че начините и схемите, по които се случват събитията не предполагат никакви качествено добри резултати. Онзи ден гледах интервюто на Люси Манова в "Панорама" и останах изненадан от огорчението й, че липсва интерес от страна на политическите субекти към проблема. Изненадах се и се учудих на това, защото на всички протести в последните години организаторите им винаги са казвали, че не искат обвързване с политически партии. Донякъде това е разбираемо, тък като обикновено гражданското недоволство се употребява във възможно най-грозния смисъл на думата и след това нищо. Да си спомним 1997-а. От друга страна това изказване на Манова подсказва сериозността на проблема - той е политически. По принцип политиката е върха на мелбата, когато става дума за защита на граждански права и колективни или групови интереси. За съжаление тази аксиома среща масово неразбиране, а на политиката се гледа, като на нещо недостойно, което създава проблемите. В действителност именно политиката е най-легитимното средство за намиране на правилните решения. От друга страна протестите, като част от цалялата палитра на политическите средства, са предпоследното средство за постигане на някакви резултати - обикновено нетрайни, нестабилни и като правило далеч от предварителните намерения. Да си спомним 1997-а.
Като цяло не съм оптимист, че добрите решения ще станат факт точно сега, след тези протести. Бих бил оптимист, ако това стихийно изригване на гражданското чувство успее да се канализира, обуздае и намери правилния път, чрез стабилно и дългосрочно присъствие на всички нива в институциите даващи възможност за регулярен контрол над процесите не само с електричеството, а и във всяко друго отношение. Разбирате ли за какво говоря?
Всичко това може би е малко над нивото, до което успяхме да я докараме след четвърт век упражняване на демокрацията - да скачаме, едва когато ни вземат и хляба от ръцете. А може би не.

ПАРИТЕ

Тук в България е криза, откак се помня. Не се сещам да е имало време, когато вървейки по улицата съм чувал хората да не се оплакват, че са в недоимък. Вярно, че днес, ако погледнем как е било вчера, може би ще си кажем, че сме живели добре. Все пак живеем в настоящето, а в настоящето още не сме имали оня момент, да кажем, че живеем добре.

В днешното кризисно настояще казват, че трябват инвестиции и усвояване на еврофондовете, които ще ни оправят живота. А как беше във вчерашното предкризисно настояще - казваха същото. Всякакви специалисти се изказват в тази посока, а видно е, че хората не са доволни. Личи от политическите резултати. Оценката е недвусмислена, защото живеещите добре хора дават нов мандат на управлявалите политици.

Политиците се сменяват, но думите не. Идват нови и говорят за същото. Пресмятат статистически живота на хората и казват - има повече, по-добре е... А на следващите избори същите хора, които статистически са по-добре, решават да ги сменят за пореден път. Сменят хората, но думите остават същите, а парите вероятно пак няма да им стигат.

Парите са нещо добро и с тях се постигат различни качествени резултати в зависимост от употребата им. Една сума пари, да кажем милион лева прави различен кръг в икономиката, според това у кого е попаднала. Милион лева в ръцете на един човек имат една посока на движение. Друга е посоката им, ако са разпределени на хиляда човека. Съвсем друг е пътят им, когато попаднат под формата на пет лева джобни в ръцете на 200000 деца.

При всеки от случаите икономическият ефект е различен.

Негърската лотария и мазните жабарски свине

Било е някъде през 30-те във времето на голямата депресия. Чикагските негри организирали своя лотария. По онова време негрите в Америка били наричани просто негри. Лотарията била по-скоро благотворителна, отколкото чиста търговийка. През седмицата организаторите продавали билети от по няколко цента, а накрая някой късметлия грабвал печалбата от няколко десетки хиляди долара. За другите оставала надеждата, че може би те ще са щастливците другия път. И всчико вървяло много добре, докато един ден Ал Капоне и мазните му жабарски свине не ги огряло прозрение, че това са много пари, за да оставят въртенето им от някакви си негри. По онова време на италианците в Америка им казвали просто жабари. Всичко било вече направено, само трябвало да им го вземат и да сложат ръка на парите. Започнало се с побоища, убийства, заплахи и в крайна сметка жабарите успяли да вземат бизнеса с лотарията, но нещо се объркало. Негрите разбрали, че тяхната негърска лотария, същата лотария, която те създали с трудно изкарания си четвърт долар сега била присвоена от жабарите. И престанали да участват. Просто спрели да купуват билетите, а на Капоне му останало да духа супата. Това не било обикновен бизнес със собственици, които можел да бие, ако не му платят или да заплаши с унищожение на имуществото. Било повече от това - било идея, лъч надежда за по-добър живот на негрите от онова време. Не било възможно Капоне и мазните жабарски свине да принудят стотици хиляди хора да купуват от тях, това вече не било негърската лотария и негрите не искали да дават своя четвърт долар за нея.
Така свършва историята. Е, сигурно не е било дословно така, но горе-долу е ясно какво е станало. Една от многото истории с участието на Капоне, но тя е показателна за важността на прозрачната собственост. Прозрачност на собствеността... Човек пазарува храна, хладилник, научава новините или решава в коя банка да си сложи парите и никой не би се доверил на престъпник. Стига да знае.

Голямата придобивка

Голямата придобивка за българите от присъединяването на страната в ЕС, несъмнено е правото на свободно движение в рамките на съюза, което беше добито в едно с членството. Онези, които не обичат много да пътуват, или иначе казано противниците на българското членство в съюза, казват: "Ама, къде да пътуваме, като нямаме пари?". Ай, сиктер.
Важното е, че днес имаме право, а и винаги ще се намерят услужливи люде, които да уредят нямащите пари, я с бране на боровинки в Швеция, я с бране на смокини в Лапландия. То и без друго слабоумието е нелечимо.

Какво ново в блога

Скоро ще стане една годинка от първата публикация в блога. По случай предстоящия празник, вече е на разположение възможност за абонамент - напълно безплатен. Всъщност възможностите са няколко, можете да ги видите най-горе в първата спомагателна колонка. За друго ново не се сещам. Освен може би това, че напоследък се хващам често на въдицата и пиша по разни обществено важни въпроси. Като гледам така и другите се връзват, така че явно е някаква епидемия. Ми, това е засега. Приятен престой на страниците на блога и хев а найс дей, както казват американците.

Минчо Спасов пише на главния прокурор

"Като бивш народен представител от НДСВ, който Ви е избрал на този пост,

НАСТОЯВАМ:

......"

край на цитата


толкова за политическото кадруване в съдебната система, а за личните достойнства на тоя и оня депутат...



Главният прокурор е длъжен на всички нас, не само на Минчо, който го е бил избрал.

Саламът - баща и майка на свободата (178)

Свободата, Санчо... или салама - такава беше дилемата в една телевизионна реклама. Мнозина "свободолюбци" възнегодуваха срещу предложения избор, но какво от това. И извън рекламата дилемата е тази, поне докато не бъде задоволен глада за салам. След това дилема няма. В крайна сметка салама винаги е бил на първо място. В случая салама е метафора на задоволяването на основните битови потребности или казано накратко - на парите. Така е при всички животни, така е и при човека, който не прави изключение и също е част от фауната. Винаги и навсякъде основната нужда е била подсигуряването на храна. В процеса на еволюцията човек се е сдобил и с други нужди, вписващи се в метафората със салама - подслон, топло, светло. Все базови неща, които дават здравата основа за искане на повече.
Изборът между свободата и салама е основна тема и в документалната поредица на BBC посветена на парите, която се излъчва по БНТ. В един от показаните наскоро епизоди се разглеждаше проблема със свободата в Латинска Америка и провалът на Боливар в опитите му да установи система подобна на онази в САЩ по това време. Заключението на авторите е, че на гол тумбак чифте пищови не стоят - образно казано. Това е и причината Боливар да не успее, въпреки голямото му желание. В крайна сметка латиносите успяват да постигнат независимост от Испания, но не и свобода, защото им липсвала база, на която да я изградят - така наречената демокрация базирана върху частната собственост.
С годините демокрацията е загубила първоначалното си значение, като форма за политическа изява и се е отъждествила със свободата. Тази еволюция на значението е особено изразена в годините след втората световна война, когато в развития западен свят се наблюдава процес на трансформация на най-ниските социални слоеве и (клик, връзката е важна за темата) превръщането им от обикновени наемни черноработници, в хора пртитежаващи недвижима собственост - свободни хора. Благодарение на материалната си обезпеченост тези хора в рамките на няколко десетилетия се сдобиват с такива по размер права и свободи, каквито само поколение преди това е било немислимо.
Свободата винаги е била обвързана с възможността за нейното материално обезпечаване. Поради тази причина няма известен случай на беден и същевременно свободен народ. В този ред на мисли е напълно закономерно, че местата по света, където няма свобода, са най-бедните и най-лоши места за живеене. Диктаторите знаят, че за да държат хората в подчинено положение, те непременно трябва да ги държат и в бедност. Защото апетита идва с яденето, а когато човек задоволи първичната си нужда от "салам", той започва да иска повече, започва да мечтае, започва да иска свобода и е само въпрос на време да се пребори за нея. Затова диктаторите държат хората в бедност, защото знаят, че основната грижа на човека е преди всичко да оцелее и чак после да мисли за другото.
Някои казват, че истината ни прави свободни, но е ясно, че наличието на достатъчно салам прави това. Богатството прави човека свободен. Няма нищо случайно в стечението на обстоятелствата, че тук в България има малко свобода. Преди години българите получиха до голяма степен свободата си на готово. Те не бяха готови за нея, не бяха си подсигурили достатъчно салам. Бяха прекалено бедни за да могат да бъдат и свободни. В резултат днес хората губят свободата си. Губят материалното, губят собствеността си, губят парите си, губят "салама", губят основата да бъдат свободни.

И София с безплатен градски транспорт (168)

Добро заглавие, нали?
За съжаление не е вярно. Новината може и да е добра, но ще я съобщи някой друг, най-вероятно друг път. Засега си оставаме само с благата вест от Талин, Естония, където оказва се за първи път европейска столица прибягва до това нововъведение.
В действителност самата идея не е чак толкова нова. Около новината от Естония се чу, че подобна практика вече съществува в няколко малки градчета на Белгия и Германия, а у нас преди време във връзка с междинните избори за кмет на София, си говорихме с познати именно по този въпрос. Независимо от всичко в крайна сметка Талин ще бъде първата столица, която пуска транспорта си за безплатно ползване от пътниците.

Да се опитаме да проследим логиката за това решение, което между другото е взето след референдум, но преди това едно уточнение във връзка със заглавието.
Днес в София, България за разлика от Талин, Естония се прилага съвсем различен подход по отношение на обществената услуга градски транспорт. Как да не възкликне човек "Глей к'во нещо е Европа - в Талин безплатен транспорт от 2013 година, а в София двойни глоби от по 20 лева, пак в градския транспорт. А е все Европа.".
Затова днешното заглавие би било по-подходящо така - Талин изпреварва всички, София включи заден.


Талин наистина изпревари всички с това решение, което няма да е пресилено, ако бъде наречено революционно в много отношения. Разбираемо е, че и у нас новината предизвика немалко реакции - от абсолютен възторг до крайно отричане, което личи, както от заглавията, така и от коментарите под съответните публикации посветени на темата. В случая никак не липсва и идеологическото оцветяване. Всъщност повечето мнения са точно политически мотивирани и попадат в двете класически крайности на радостта от "позакъснялата победа на комунизма", до ужаса от същото това. Не липсват и зелени интусиасти, но те бледнеят пред крайността на класическите идеологии. Най-парадоксалното е, че политическите идеологии - и лявата, и дясната, и зелената в основата са си поставили идеята за по-добър живот на хората - индивидуално или като общество.

Възможно е на това място в публикацията мнозина вече да са затворили таба и да са напуснали безвъзвратно, като са видяли, че става дума и за политика, обаче решението дали да има безплатен градски транспорт или да няма е преди всичко политическо. Главно заради разходването на обществени средства за тази придобивка, както и поради принципните разминавания във вижданията по отношение ползване-плащане на дадено нещо. И поради това идеята на левите и на десните за по-добър живот остава на заден план.


Щамповани с идеологическите си шаблони, хората често забравят главния смисъл на собствената си идеология и на политиката изобщо. В този случай е същото и това не е добре, защото...
Безплатният градски транспорт означава по-добър живот, тъй като решава проблемите на градската среда, от които страдат всички.
Трафик, газове във въздуха, коли по тротоарите, задръствания и нерви - все ефекти от урбанизацията, които са валидни за всички обитаващи дадената среда и не правят разлика по политическа пристрастност или социален статус. Лошият въздух не пробира, задръстеният тротоар кара и десния, и левия да скочат на платното, а идващата насреща кола едва ли ще ги дели на наши и ваши. С други думи добрата градска среда е добра за всички, а хубавото си има цена.


Дали е евтино или скъпо да има безплатен градски транспорт, кой ще го плаща - това са само част от въпросите, които изникват при поставяне на проблема и за да разберем по-добре същността, трябва да погледнем картината в цялост, като започнем от това какви са смисъла и функцията на обществения транспорт.
Ако гледаме на градския транспорт, като на транспортна компания, която трябва да гони съответните икономически показатели, то тогава без всякакво съмнение идеята за безплатно возене на гражданите не издържа. От друга страна обаче, общественият транспорт често пъти не успява да покрие своята издръжка и се налага да бъде дотиран, както е в случая с транспортна на Талин. От тая гледна точка, ако следваме логиката за икономическата целесъобразност, следва градският транспорт да бъде премахнат, след като не успява да покрие изискването за самостоятелно съществуване. Но това не се случва и следва да си зададем въпроса "ЗАЩО?". Отговорът е прост - защото функцията на градския транспорт е друга, различна от тази на обикновените транспортни компании, които работят на търговски принцип и където изискването за икономическа целесъобразност е неотменно.
Функцията на градския транспорт не е да трупа печалба, а да осигури оптималност на градската среда, като отнеме от трафика и облечки екологичното състояние, осигури пространство и така нататък. Точно поради тази причина общините не закриват обществения си транспорт и го реанимират, като наливат дотации, субсидии и друг вид помощи.
В този смисъл логиката на естонската столица е безпогрешна, а как стоят нещата в София. В София, както на мнозина е известно съществуват обичайните за съвременната градска среда проблеми с придвижването, с атмосферното замърсяване, с пешеходните зони и тротоарите, с местата за паркиране - все проблеми породени от автомобилния трафик. И все непреодолими, ако се съди от факта, че никой от посочените не е решен, от което следва да се търсят решенията.
Някои столици и други големи градове прибягват до репресия под формата на високи такси за паркиране, затваряне на определени участъци за движение и така нататък, обаче това не решава проблемите. Въздухът си остава все така лош, а пешеходеца няма откъде да мине и постоянно се случват инциденти с преминаващи автомобили. Впрочем проблемите с въздуха и ходенето пеша се отнасят до абсолютно всчики, в това число и до хората придвижващи се със собствен автомобил, когато трябва да пребягат няколкото метра от автомобила до мястото, където са се запътили. Тук е мястото да отбележим и още нещо, за което стана дума в началото - политическото и идеологическо противопоставяне. Негативите за градската среда не правят добре разлика между хората "за" и онези "против" - всички дишат и рискуват да бъдат прегазени.
Изводът се самоналага и той е, че добрата градска среда е от полза за всички. Единствено лошо би било, ако придобивката безплатен градски транспорт се въведе и някой реши, че трябва да я направи задължителна за всички. Това вече би било истински проблем от политическо естество, но докато нещата се придържат към схемата - да го има и да е по желание - проблем няма.
В заключение е редно да се спомене, че независимо от качеството на услугата и дори тя да е безплатна, не трябва да се възлагат прекалено големи надежди, че всички заедно, като целокупния китайски народ ще се качат на автобуса. В крайна сметка, ако не му отговаря на стила или не иска да се бута с даскалите и работниците, човек не би се качил не да е безплатно, ами ако ще и пари да му дават за това.
Вероятно не липсват хора, на които им минават подобни мисли, както и такива, които с лекота биха казали - хубаво, да качим всички на рейса (насила). Това на теория би могло да стане в нечий болен мозък, но на практика, ако с въвеждането на безплатен градски транспорт се постигне едно намаление на трафика от порядъка на десетина процента, тогава значи си струва и всички ще го усетят. Иначе да се предположи, че всички ще рипнат на обществения транспорт е далече от здравословното мислене.

101

Развитите държави изнасят мебели.
По-малко развитите държави изнасят дървесина.
Останалите държави изгарят дървесината и си купуват мебели от пластмаса. След това и тях изгарят (смех).
Пътят на дърветата е добър индикатор за развитие.

078

Средно по веднъж в месеца от някоя медия ни предупреждават за многото опасности, които крие мрежата. Моите наблюдения са малко по-други, всъщност са коренно противоположни на казваното по медиите. Последно разказваха, че напоследък много често мамели кандидатите за зелена карта. Одрънкали този с няколко стотака, онзи с няколко стотака и така много хора ставали жертва.
В интернет нито могат да бият, нито да те ограбят, нито да те изнасилят по друг начин, освен ако сам не решиш да се подложиш на някой "хитър" експеримент. Като да решиш, че може да подкупиш някой, за да те уреди със зелена карта или нещо друго, което не ти се полага и за което си има ред, как да се получи.
Общо взето по интернет могат да ти направят толкова лоши неща, колкото им позволиш и не повече от онова, което биха ти сторили по телефона - примерно да ти избият зъбите през слушалката (смех). Или да ти измъкнат кинтите, пак през слушалката.
Е, могат да те викнат някъде, където да ти излекуват кариесите, но това е друго нещо и не се случва в телефона или в мрежата.

036

На мен от години ми е известно, че интернетът в България е сред най-качествения в света и не се изненадах, когато чух същото и в новините. От някаква компания правили изследване и се оказало, че Бъгария е на трето място по скорост, а бих казал и по надежност на връзката

Средната скорост на теглене в Южна Корея е 2202 килобайта в секунда (KBps), докато в Румъния, България, Литва и Латвия е съответно 1909, 1611, 1463 и 1377 KBps.

По някаква случайност ден или два по-рано бях проверил каква е скоростта на нета, който ползвам в момента и се оказа, че е доста над средното, но такава е традицията в северозапада - да има качествен и високоскоростен интернет.
Тъкмо бях отишъл да следвам, когато интернета си пробиваше път в страната. Няколко от бившите ми съученици се бяха вече открехнали на тая благинка и го ползваха. К'во ли е имало тогава в мрежата, ама било им е интересно. Тогава интернет можеше да се вземе само от БТК и съм чувал хората да си говорят за модеми и всякакви други простотии, които само съм ги чувал, но нямам идея какво може да представляват. Така беше - един държавен монополист в стационарната телефония и един в мобилната.
Много се бях изненадал, когато преди около петнайсет години ми казаха, че в Монтана е най-добрия нет, който може да съществува по принцип. Всички, с които бях говорил казваха едно и също, а това бяха хора, които едно, че ползваха интернет и повечето от тях бяха студенти в техническите университети, и второ, ползваха го на различни места в страната. Изненадата беше не за друго, а заради факта, че ставаше дума за най-изостаналата част на България и Европа. Оказа се, че малка местна компания била решила да пуска нет. Вместо да се вържат с държавния телеком и същевременно да се конкурират с него, тези решили да пуснат своя мрежа - кабелна. Мисля, че това беше първият кабелен нет в България и един от първите в света за масово ползване.
От онзи момент изтече много вода и мисля, че компанията вече не съществува. Не съм сигурен какво точно се случи, май имаше някакви сливания и поглъщания, обаче стандарта се наложи и стана нещо обичайно за цялата страна. Междувременно се появиха още компании и стана съвсем обичайно в град с размерите на нашия да има поне четири-пет възможности за достъп до трафик. Едва ли е много известно, но допреди няколко години страната ни беше с най-много доставчици на глава от населението - няколкото големи телекоми и по няколко малки компании във всеки по-голям град. Направо убийствена конкуренция, което неминуемо е съществено за високото качество на услугата. За съжаление в последните две години се наблюдава известно окрупняване на мрежите, посредством поглъщания и сливания, което струва ми се ще се отрази негативно на качеството. Времето най-добре ще покаже какво следва, но по принцип убиването на конкуренцията води до застой и опити за налагане на не съвсем приятни монополни практики.
Другото интересно, което няма как да ми убегне е, че този отрасъл се разви без практически никаква държавна регулация. Държавата вървеше след събитията и поради непознаване на материята така и не успя да се намеси в процеса с регулации и рестрикции. На практика излиза, че високото качество, което имаме щастието да ползваме и което вероятно ще накара мнозина да се гордеят, че най-накрая в нещо българите са сред добрите, е резултат само и единствено от предприемачеството и частната инициатива и прилагането на свободния пазар без държавна намеса в сектора. Точно обратното на случилото се във Великобритания, където могат само да си мечтаят за подобно качество на услугата.

032

За първите е било истинско предизвикателство да оживеят. Изхранвали са се с лов и събирачество, но един ден на някой му просветнало, че това е жив хазарт. Появили се първите земеделци и скотовъди, а когато вече не се налагало да тичат след храната си, започнали да се застояват на едно място. Започнали да оставят следи - сгради, гробища и сметища. Първите цивилизации.
Животът става все по-лесен. Живее се лесно и продължително. По навик гледам на нещата исторически. Откакто съществува човек, всичките му усилилия са насочени към измисляне на начини да улесни живота си и да убива по-ефикасно. Стремежът към качественото убиване не е за пренебрегване. Цялото въздухоплаване е негова заслуга, а и не само то.
Няма да научим името на онзи съзерцател, имал щастието да забележи, че кръглото се търкаля по-добре от ръбестото, но някъде по онова време човека е минал на друга скорост в буквалния смисъл. Или малко по-късно, когато някой умен се е сетил да сложи ос между две от кръглите и да ги направи използваеми. Парадоксално е, но май не са ни го преподавали в университета. И всичко с мисълта да става лесно. Така са се появили много неща - тока, телефона, интернета, социалното осигуряване и много други дадености. Дали може повече? Не се съмнявам.

012

Поредният пост на Дневник за кадровите неволи на българския бизнес, ме подсети за един смешен случай.
Българска компания за производство на дънки изгонила технолога, който боядисва платовете. Видяло им се скъпо да плащат по няколко хиляди на месец и го пратили да си ходи в Турция. На тръгване оня взел всичко, с което постъпил във фирмата, в това число и цялата технология. Без квалифициран химик, който да движи процеса на багрене, тези не могли да изкарат една с една еднакви партиди. Търсят си химик, но не могат да намерят.
Квалифицирани или такива, които могат да се квалифицират в рамките на няколко седмици изобщо не липсват, но за компании като тази кадрите винаги ще бъдат проблем. Изключено е някой да се съгласи срещу заплатата на обикновен наемник, да създадава технологично нау-хау. Каквито и да са условията на пазара на труда.

009

Оня ден си говорихме у дома, че някога, ако си имал земя си можел да правиш с нея каквото искаш - да я направиш от нива на гора или обратното, да вдигнеш къща, да изкопаеш геран и не е трябвало да дириш позволение.