От гледна точка на капитализма

Ще ми се да поговоря за злободневните грижи и проблеми именно от тази гледна точка - капиталистическата. Смятам, че е нужно да се прави отвреме-навреме, дори и по-често по възможност. На този етап все още не смея да мечтая, че подобен прагматичен подход може да стане масов, но ето - допринасям с каквото мога в тази посока.

Злободневните теми, на които ще обърна внимание са няколко.
Първата е актуалната тези дни криза със здравеопазването, бюджета на здравната каса и като цяло принципите, по които от една страна се случва здравеопазването, а от друга как би следвало да се случва, така че да не виждаме в сутрешните блокове, как поредния човек си е заминал, докато чака накакво позитивно развитие на казуса си.
Втората е за банките и проблемите около тях в момента.
Третата е за другия осигурителен балон - пенсионния.
И за финал малко политика.

Не в този ред, разбира се, но горе-долу това са нещата, към които искам да насоча вашето внимание, като по-важното за мен в случая е да погледнем капиталистически на проблемите, което ще рече прагматично или според личните си интереси. Защо е важно да се гледа и от тази страна на проблемите - важно е, защото с повече гледни точки вероятността за постигане на някакъв обективен прочит нараства значително. А и по начало капиталистическата, тоест прагматичната гледна точка не е особено популярна и рядко може да бъде видяна на телевизионния екран, който дали ни харесва или не, си остава основен проводник на политики и идеологии.

Ще кажа още няколко думи и с това ще приключа с въведението в темата, след което ще мина по същество.
Радвам се, че капиталистическият начин на говорене и мислене полека успява да се прокрадне през медийната завеса. Заслугата за това се пада главно на една национална телевизия - България он Еър и на Сашо Дончев, който в качеството си на представител на БСК успява да даде подобен тон в медиите. Споменавам ги, защото според мен на положителните примери в общественото пространство следва да се обръща внимание и на второ място, поради това, че по-нататък ще имам нужда от някои тези споделени от Сашо Дончев за изясняване на понятията, като - капитализъм, пазарен капитализъм, неолиберализъм и връзката между частното и общото, и различните харакеристики на последните, поради които нерядко те влизат в противоречие.


1. Здравеопазването
Проблемите с финансирането на здравната система не са от вчера и както изглежда не се вижда тяхното решаване в близко време. От гледна точка на капитализма има няколко възможности за здравеопазване.

Супер капиталистическата е да няма изобщо държавна намеса в здравеопазването, да няма задължителна съпричастност и солидарност, и всеки сам да бере грижа за начините, по които ще гарантира собственото си здраве. Това е така наречената либертарианска гледна точка, според която всеки човек сам взема решения за всичко, което го касае и в резултат от това инкасира всички произтичащи от решенията му ползи и/или вреди. Това е краен, абсолютен капитализъм.

Какво, не ви ли харесва тази концепция? А, ако ви кажа, че в насоящия момент де факто се намираме в точно такава ситуация. Това е ситуация, в която всеки сам се справя с медицинските си проблеми, когато става дума за нещо по-сериозно от порязан пръст. Има обаче и една съществена разлика от чистия либертариански модел и тя е в това, че от една страна всеки се спасява по единично, но от друга страна всеки е принуден към задължителната съпричастност и солидарност, по-характерни за социалистическите идеологии.

Или може би си мислите, че като чинно плащате всеки месец определените ви здравни осигуровки сте осигурени? Не, няма такова нещо. Питайте раково болните, питайте Сашо, който си е плащал осигуровките със същата тази илюзия и за когото онзи ден в понеделник БНТ съобщи, че е починал, защото така наречената здравна система е решила, че от нужните му 170,000 лева за животоспасяващата му операция, може да отпусне само 50,000. Осигурен е бил...
Това е явен пример за "полулибератарианство" - ти си длъжен да плащаш, а държавата ти прибира парите и е свободна да прави, каквото й скимне.


Друг вид капиталистическо решение е това със системата на здравните здрастраховки. По принцип тук имаш избор да плащаш предварително, като идеята е да получиш финансиране в случай на нужда. Вариантите са безкрайно много, като по чисто капиталистически компаниите предлагат големи възможности за избор, било то по отношение на лимита, до който се плаща, било за видове заболявания. Застрахователите си имат статистически модели, по които определят тези неща. Доколкото ми е известно по този начин е организирано финансирането на здравеопазването в Щатите и в Швейцария. В общи линии, ако от една страна е на лице коректна и добре организирана застрахователна система, а от друга хората се отнасят достатъчно отговорно към здравето си, това работи много добре.
Недостатъкът на подобен тип организирано здравеопазване е същитя, като при супер капиталистическия либертариански вариант - ако останеш без пари и спреш да плащаш, оставаш без здравеопазване.
Между другото, това е един от ключовите дефекти на сегашната здравна система в България, що се отнася до частта с финансирането. С други думи прякото обвързване на здравно осигуряване и персонални вноски крие рискове за цялата система в случай на икономически срив и вълна от безработица. Накратко - някой не е мислил, когато е правил българската здравна система.


За по-добра образност на проблема, ще споделя и някои некапиталистически модели на организирано здравеопазване.

Хибриден - хем вменява персонална отговорност на входа на системата, тоест всеки да участва в издържането й с лични вноски на някакъв произволен принцип; хем втората алинея от регламента започва с изреждане на един куп изключения, които следва да не плащат; хем формално е заявено, че за всички ще има; хем за никой няма. Звучи ли познато?


Социалистически модел на здравеопазване
Финансирането се поема изцяло от държавния бюджет и всеки болен получава нужното му лечение. Тук личните ангажименти и отговорности към здравето са сведени до това да отидеш при доктора, когато нещо те заболи. Супер социлистическият варинт включва цялостното финансиране на лечението не само в болнични, а и в домашни условия. Чувал съм преди време, че в Испания било нещо подобно, поне що се отнася до крайната услуга за потребителя. Сега не знам как е.




Изводи, въпроси, тревоги, очаквания и възможни решения

Първият извод, който е базиран на реалните ми наблюдения е, че при всеки от изброените варианти на организирано здравеопазване (изключвам либертарианския модел) - капиталистически, хибридни или социалистически, е за предпочитане на изхода на системата да се подхожда строго капиталистически. Какво имам предвид. Без значение дали на входа на организираната система ще се подходи капиталистически (с лична финансова отговорност и ангажимент) или социалистически (пълно бюджетно финансиране), при всички положения на изхода, а и по веригата трябва да има много строга отчетност за това какво се прави и за какво се плаща. Нещо, което между другото липсва в сегашния български модел и което наред с пробойните на входа е в основата на всички проблеми и причина хора да умират, защото нямало пари. Чисто и просто не трябва да има пробойни. Независимо кой плаща, трябва да следи да няма разхищения, източване и други злоупотреби.

Основен въпрос е - Какъв вид здравна система искаме?

Въпросът е основен и сложен, освен това е идеологически претоварен. Логично е този въпрос да бъде решен със средствата на политиката, за предпочитане със средствата на пряката демокрация, но умно, внимателно и с много мисъл.

Аз лично не мога да се ангажирам с мнение за вида здравна система, която ни е нужда като общество, народ и държава. Не мога да знам от какво имат нужда другите - например ти. Затова ще направя онова, което мога - ще споделя на мен каква здравна система ми е нужна. Съвсем неслучайно споменах, че въпросът е идеологически претоварен. Лично аз изпитвам сериозен вътрешен конфликт, произтичащ от цялостното ми разбиране за свобода на избора и ненамеса на държавата в в него и онова, от което имам нужда като здравна система.
Познаващите ме сигурно ще ахнат, като кажа какъв вид здравеопазване предпочитам за себе си.
Изхождайки от личните си нужди и компетентност, бих избрал хибриден вариант:
- супер социалистически по отношение на финансирането, тоест тотално бюджетно финансиране;
- прагматичен по отношение на оценката на ресурсите, както се подхожда при системите със застраховките;
- либертариански по отношение на избора - да зависи изцяло от мен къде и при кого да търся медицинска помощ;
- строго капиталистически по отношение на управляваните средства, тъй като дори и да е бюджетно финансирата система, тези пари пак ще идват от моя джоб.

Смятам, че изборът ми е рационален и отговаря напълно на онова, за което споменах преди малко - нуждите и компетентността ми. И сега обяснявам.

На първо място - такава система ще ме освободи от прекия ми ангажимент да отделям от личното си време за разправяне с лични вноски. Време, което мога да ползвам за нещо друго. Освен това, тъй като не става въпрос за неотложна потребност, понеже през голяма част от времето не ми трябва здравна помощ, е много веротно да забравям, че имам ангажименти за това, което естествено ще затормози и самата система. Тези грижи и проблеми отпадат при варианта на бюджетно финансиране. Предпочитам да ми вземат тези 20, 50 или 100 лева от преките данъци или от ДДС-то, когато пазарувам, пред, знаете за какво говоря.
На второ масто - Ще се чувствам по-добре, ако не се налага да плащам директно с вече влезлите в джоба ми пари. По-добре е индиректно от събраните, както споменах данъци.
На трето място - медицински некомпетентен съм. Както повечето от вас, предполагам. Мога да имам мнение за системата на здравеопазване изхождайки от нуждите си, житейския си опит и някаква компетентност в да речем икономическата сфера, но от гледна точка на медицината съм кръгла нула. Нито мога да предвидя вероятността от какво ще се разболея, нито съм наясно каква е цената на съответното лечение, изобщо не мога да взема адекватно решение базирано на някакво обективно знание, така както решавам за един куп други неща. Затова предпочитам система, за която така или иначе да плащам, за предпочитане да не се налага да я ползвам, въпреки дадените пари, но която да ми гарантира най-оптималното лечение, ако се наложи.


Но както казах, това е моето виждане за вида система на организирано здравеопазване. Какво точно ще бъде, това следва да бъде решено по споменатия по-горе начин. При всички положения промяна на здравеопазването е нужна, защото сегашното не работи.

Това е. Текстът стана прекалено дълъг и мисля тук да сложа точка за момента, а с песниите, банките и политиката да продължим в някой от следващите дни. Надявам се, ако случайно сте стигнали до това място, прочетеното да ви е било полезно или поне да ви е накарало да се замислите.

Българското здравеопазване - поле за изява на идиоти

Няколко пъти съм попадал на анкети касаещи доволството или недоволството от българското здравеопазване в последните години и нито веднъж не съм видял доволните да са повече от недоволните. Точно обратното, като се почне от по-оптимистичните и се свърши с крайно песимистичните, оценката варира от 60 до 90 неодобрение. Общо взето има обществен консенсус, че здравеопазването ни не струва. Разликите в процентите са по-скоро плод на въпросите и тяхната конкретика, отколкото на някаква съществена качествена промяна във времето.

Да обобщя накратко по-видимите от страната на потребителя проблеми. Бих казал, че са налице два главни и няколко второстепенни.
Главните са от финансово естество и засягат входа и изхода на системата. Както знаем парите на изхода все не стигали и всеки ден някой мрънка, че го карали да си плати, че нямало направления, че не му плащат лечението. За капак тези неудачи породени от некадърността за управление на обществен ресурс рефлектират върху всеки от нас под формата на всекидневен тормоз във вид на дарителски кампании. Отвсякъде изскачат с викове "ДАЙ!". Най-лошото е, че на всеки може да се случи и хората дават. Балъците с балъци скапани дават и ще дават, след като са безмозъчни и не могат да изискат работеща система. Но да предположим, че се случи чудо и все пак на злоупотребите на изхода на системата бъде сложен край, тогава парите пак няма да стигат, защото опираме до втория главен проблем - този на входа. Смея да предположа, че в частта с набирането на средства системата на здравеопазването е измислена от някой кръгъл идиот. Не зная кой е, но ако няма някакви други постижения извън сътворяването на това недоносче, то определено е кръгъл идиот. Така замисленото финансиране, чрез плащане на здравноосигурителни вноски персонално и като дял от заплатата е меко казано дебилно и идиотско, тъй като финансирането на системата е пряко зависимо от броя на работещите и нивата на техните заплати и когато някой остане без работа, то парите секват, което прави невъзможно планирането на приходите. Освен това от гледна точка на обикновения човек, оставането без доходи означава и оставане без медицинска помощ, което обезмисля изцяло плащането на вноски, когато е добре. Представете си, че същата методика важи за пожарната безопасност и ще добиете представа за мащабите на идиотията. Просто не си представяте колко мащабна е идиотията на здравеопазването само по линия на приходно-разходната част.
И тук опираме до един куп второстепенни проблеми и дефекти на системата - тотална липса на контрол по отношение на медицинските стандарти; липса на каквато и да е отговорност за лекарски грешки, липса на професионализъм и откровена мърлявщина - най-много да уволнят някой, след което същия отива да касапи в друго лечебно заведение. Случаите на отнети права са изключение, а осъдени доктори май няма изобщо. Човек ще каже, че са сто процента безгрешни, нали? Към тези да добавя множеството законодателни пречки, които спъват развитието на медицината. Мнозина критици на здравеопазването изтъкват финансови доводи за непреспиращата лекарска емиграция, обаче това не е съвсем вярно, защото, ако един лекар иска да се развива професионално и изобщо да се докосне до най-съвременните методи и технкии на лечение, а не дай боже и сам да измисли нещо, то той несъмнено трябва да отиде в някоя по-напредничава в мисленето страна.

За какво говорим изобщо?

Античалгин

Група добри граждани щели да правят античалга флашмоб.
АНТИ. Идеологията "анти".
Тук ми идва на ум филма "Твърда вяра". Разказва се да едно момче, добро момче. Добро, но антисемит. Антисемит, но евреин.
Добро момче, но някак болнаво.
Има много такива случаи. Случаи, като този на евреина-антисемит, педала-хомофоб, комуниста-антикомунист, фашиста-антифашист и така нататък. Някои са соло, други се организират в гупички по диагноза, като тези комунистите-антикомунисти. Цяла партия са си спретнали - нещо си за силна България и сега ще правят античалга...
Има и нормални хора сред тях, те вероятно ще пропуснат участие. Не им е мястото там. От интернет познавам няколко такива и видях как увиснаха с позицията си по въпроса с чалгата, както се е случвало и във всички предишни подобни прояви.

Много близо до целта (196)

Рядко се случва да пиша в блога си по така наречените "актуални теми" или новини, но днес си струва да направя изключение. Поводът е хубав, което също се случва рядко, а още по-рядко е, когато управляващите имат добро попадение в посока на решаване на съществуващ проблем.
Става дума за видяното по-рано в новините, където новия шеф на здравната каса (НЗОК) оповести намерение за отмяна на лекарствените списъци за доплащане и замяната на тази обществена услуга със съвсем друг принцип - плащане за диагноза. Да се дават определени пари за лечението на дадено заболяване, без оглед на това какви медикаменти се използват, а лекарите да преценяват кое е най-подходящото лечение, като пациента ще доплаща разликата, ако цената на избраното лекарство е по-висока.

Защо казвам, че идеята е много добра.
На първо място, защото отдавна съм се сетил за близко до споменатото решение, но това е малката причина да ми допада. Много по-интересно и важно в случая е, че една такава промяна ще прекъсне корупционната линия между фармацевтичната индустрия и високопоставените чиновници на касата. Прекъсването на взаимоотношенията между каса и фармацевтична индустрия ще има и друг ефект, изразяващ се в либерализиране на пазара или по-точно в създаване на условия за появата му. Защото де факто пазар на лекарства в момента няма.

Онова, което ме озадачи е твърдението, че би било възможно да се мине към новата методика едва след няколко години. Честно казано не намирам обяснение на това, при положение, че касата разполага и с финансов, и с човешки ресурс да премине към подобен род реорганизация.

Бахти историята

Човекът се прибрал от чужбина за семейно тържество. Не си бил идвал от години. Дошъл си, но го заболял зъб. Наложило се да го извадят. Извадили го, но се счупил корен. Докторът не могъл да се справи и го насочил към специалист. Онзи ръчкал, ръчкал и като не могъл да го извади, взел, че го набутал в синуса. Накрая казал, че няма да му вземе пари, защото не бил свършил работата.
Утре ще го оперират...

Здравоопапване (175)

Много малък бях тогава и не съм сигурен дали всичко съм разбрал точно, но се сетих за случая, докато четях за плановете целящи да направят оправия в здравеопазването и слушах за поредната случка с пострадал от медицинското счетоводство пациент - два дни му правили ненужни изследвания и на изпроводяк му връчили сметка за седем стотака.
Трябва да съм бил около 10-12 годишен, когато чух историята. Беше във времето преди 89-та и затова някои неща от чутото ми се сториха много непонятни, все едно ставаше дума за някакво друго място. Дочух баба и някой друг да се разправят за някой си - техен братовчед или просто познат, на когото щели да му ампутират крака. Или вече го бяха резнали, не помня. Послушах ги и за което не разбрах питах. Било се случило още по-отдавна - преди девети. Въпросният човек паднал ли, ударил ли се нещо, но пострадал сериозно и се наложило да го карат в болница. Тогава бил ученик. Полежал там известно време и доктора по някаква причина решил, че трябва да му прави разни интервенции. После се оказало, че изобщо не е имало нужда да му се правят тия неща. Питах що е станало така и старците ми казаха, че доктора нарочно го ръгал излишно, за да може да остане по-дълго на лечение и да му вземе повече пари. Много добре си спомянм какво каза баба тогава - На частно е така, не гледа да те излекува, а гледа да те мота повече време, та да ти вземе повече пари.

Излишно е да казвам, че "частното" не ми звучеше много ясно, както и цялата логика на случилото се.
Мина известно време и полека започнах да виждам за какво са ми говорили. В първите години вървеше малко на самотек, а после седесарите решиха да го направят навсякъде да е "частно". И от десетина години всеки гледа да те дере, а здравето си го опазваш сам.