Българските партии на Евроизбори 2014 - базхаберие, невежество и тоталитаризъм.

Когато след по-малко от две седмици отидем до урните, би било добре да знаем за какво и за кого гласуваме. Добре е да знаем кого и какво избираме, защото идеите, намеренията и позициите на партиите ще влияят на посоката, в която ще се развиват, както Европейския съюз, така и България. За предпочитане е да се водим от това знание, вместо от емоции и стереотипи. По-добре е да знаем от сега, отколкото да научим post factum, защото после ще бъде късно.

С помощта на EUvox - България ще надникнем зад подмамващите обещания на партиите. Ще видим комбинация от безхаберие, невежество и тоталитаризъм. Липсата на мнение по фундаментални за развитието на ЕС въпроси и такива отнасящи се до човешките, личните и икономическите права е само върха на айсберга.



I. Въпроси, по които партиите или имат неясно мнение или то отсъства напълно.


1. ГЕРБ няма мнение за:

- Всяка страна-членка трябва да може да блокира промени в Договорите на ЕС, дори и останалите страни да са съгласни с тях.
- ЕС трябва да наложи икономически санкции на Русия, дори ако това застрашава доставките на газ до държавите-членки.
- Турция трябва да се присъдени към ЕС.
- Би трябвало да е лесно за компаниите да уволняват служители.
- Жените трябва да имат свободата на личен избор относно аборта.
- Свалянето на данни, защитени с авторски права, от интернет за лично ползване трябва да бъде разрешено.

Важни въпроси без отговор. Аз не бих гласувал за такава партия.


2. БСП няма мнение за:

- Всяка страна-членка трябва да може да блокира промени в Договорите на ЕС, дори и останалите страни да са съгласни с тях.
- Опазването на околната среда е по-важно от стимулирането на икономическия растеж.
- По-леките престъпления трябва да бъдат наказвани с общественополезен труд, а не със затвор.

Важни въпроси без отговор. Аз не бих гласувал за такава партия.


3. ДПС няма мнение за:
- Всяка страна-членка трябва да може да блокира промени в Договорите на ЕС, дори и останалите страни да са съгласни с тях.
- Необходимо е да има обща външна политика на ЕС, дори и това да ограничава капацитета на България да действа независимо.
- Европейските договори трябва да се приемат от Народното събрание, а не чрез референдум.
- Вземането на външни заеми от институции като МВФ е добро решение при кризисни ситуации.
- Опазването на околната среда е по-важно от стимулирането на икономическия растеж.
- По-леките престъпления трябва да бъдат наказвани с общественополезен труд, а не със затвор.
- Жените трябва да имат свободата на личен избор относно аборта.

Важни въпроси без отговор. Аз не бих гласувал за такава партия.


4. РБ няма мнение за:

- Европейските договори трябва да се приемат от Народното събрание, а не чрез референдум.
- Вземането на външни заеми от институции като МВФ е добро решение при кризисни ситуации.
- Опазването на околната среда е по-важно от стимулирането на икономическия растеж.
- Ограничаването на личната неприкосновеност е допустимо, когато става въпрос за борба срещу престъпността.
- По-леките престъпления трябва да бъдат наказвани с общественополезен труд, а не със затвор.
- Еднополовите двойки трябва да имат същите права като хетеросексуалните двойки.
- Жените трябва да имат свободата на личен избор относно аборта.
- Притежанието на канабис за лична употреба трябва да се легализира.

Важни въпроси без отговор. Аз не бих гласувал за такава партия.


5. АБВ няма мнение за:

- Европейските договори трябва да се приемат от Народното събрание, а не чрез референдум.
- Броят на служителите в публичния сектор трябва да бъде намален.
- Опазването на околната среда е по-важно от стимулирането на икономическия растеж.
- По-леките престъпления трябва да бъдат наказвани с общественополезен труд, а не със затвор.
- Еднополовите двойки трябва да имат същите права като хетеросексуалните двойки.
- Притежанието на канабис за лична употреба трябва да се легализира.
- Ислямът е заплаха за българските ценности.

Важни въпроси без отговор. Аз не бих гласувал за такава партия.


6. Цензурата няма мнение за:

- Необходимо е да има обща външна политика на ЕС, дори и това да ограничава капацитета на България да действа независимо.
- Опазването на околната среда е по-важно от стимулирането на икономическия растеж.
- Притежанието на канабис за лична употреба трябва да се легализира.

Важни въпроси без отговор. Аз не бих гласувал за такава партия.


7. Атака няма мнение за:

- ЕС трябва да преразпределя ресурси от по-богатите към по-бедните си региони.
- Броят на служителите в публичния сектор трябва да бъде намален.
- Опазването на околната среда е по-важно от стимулирането на икономическия растеж.

Важни въпроси без отговор. Аз не бих гласувал за такава партия.


8. НФСБ няма мнение за:
- България не бива да приема еврото за официална валута.
- Правото на гражданите на ЕС да работят в България трябва да се ограничи.
- Европейските договори трябва да се приемат от Народното събрание, а не чрез референдум.
- Опазването на околната среда е по-важно от стимулирането на икономическия растеж.
- Ограничаването на личната неприкосновеност е допустимо, когато става въпрос за борба срещу престъпността.
- Жените трябва да имат свободата на личен избор относно аборта.

Важни въпроси без отговор. Аз не бих гласувал за такава партия.




Далеч по-тревожни са някои очертаващи се тоталитарни тенденции сред повечето от българските партии по отношение на личните, гражданските, икономическите и политическите права.

ГЕРБ и БСП са единомишеници по отношение на това, че хората не трябва да одобряват европейските договори с референдум.
БСП, Цензурата, АБВ, Атака и НФСБ са в една лодка по въпроса за държавния монопол върху природните богатства, което означва, че не ни разрешават да добиваме и изкарваме пари от онова, което имаме в собствените ни дворове.
За ограничаване на личната неприкосновеност в името на борбата с престъпността са - ГЕРБ, БСП, Цензурата, АБВ и Атака, а Реформистите нямат мнение.
По този повод Бенджамин Франклин е казал: "Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност."
А против правото на протест са - Атака, НФСБ, БСП, АБВ, Цензурата и ДПС.
За еднополовите, жените и тревата, кажи речи всички са против или се правят на ударени с малки изключения, което ме подсеща за Ейбрахам Линкълн, който казва: "Ако отказвате свободата на останалите, самите вие не заслужавате да бъдете свободни." Май е имал право.

И днес ще се протестира, и днес ще се прелива от пусто в празно

Не е зле, че все пак нещо е в състояние да трогне и размърда народа. Днес електрическите протести продължават, вече в тридесет града на страната. На някои места броя на присъстващите е значим, тоест понадхвърля един процент от населението. Другаде процесите вървят по-вяло. Общото за всички е наличието на призиви за саморазправа и линч с електрическите компании и с някои политически престъпници. Народът вече ясно ги разпознава. Казах, че не е зле случващото се, но ако продължа мисълта си докрай, то положението не е и много добре. От една страна е хубаво, че ударът по джоба успя да събуди народа. От друга страна май това е единственото, което е в състояние да го накара да излезе от летаргията. Както би казал Ханку брат - малко е.
А аз бих допълнил, че начините и схемите, по които се случват събитията не предполагат никакви качествено добри резултати. Онзи ден гледах интервюто на Люси Манова в "Панорама" и останах изненадан от огорчението й, че липсва интерес от страна на политическите субекти към проблема. Изненадах се и се учудих на това, защото на всички протести в последните години организаторите им винаги са казвали, че не искат обвързване с политически партии. Донякъде това е разбираемо, тък като обикновено гражданското недоволство се употребява във възможно най-грозния смисъл на думата и след това нищо. Да си спомним 1997-а. От друга страна това изказване на Манова подсказва сериозността на проблема - той е политически. По принцип политиката е върха на мелбата, когато става дума за защита на граждански права и колективни или групови интереси. За съжаление тази аксиома среща масово неразбиране, а на политиката се гледа, като на нещо недостойно, което създава проблемите. В действителност именно политиката е най-легитимното средство за намиране на правилните решения. От друга страна протестите, като част от цалялата палитра на политическите средства, са предпоследното средство за постигане на някакви резултати - обикновено нетрайни, нестабилни и като правило далеч от предварителните намерения. Да си спомним 1997-а.
Като цяло не съм оптимист, че добрите решения ще станат факт точно сега, след тези протести. Бих бил оптимист, ако това стихийно изригване на гражданското чувство успее да се канализира, обуздае и намери правилния път, чрез стабилно и дългосрочно присъствие на всички нива в институциите даващи възможност за регулярен контрол над процесите не само с електричеството, а и във всяко друго отношение. Разбирате ли за какво говоря?
Всичко това може би е малко над нивото, до което успяхме да я докараме след четвърт век упражняване на демокрацията - да скачаме, едва когато ни вземат и хляба от ръцете. А може би не.

В условия на отсъстваща държавност - част от 2012 през погледа на един тридесет и шест годишен страничен наблюдател

Част първа


Отсъстващата държавност е това, което остава, като трайно впечатление от отишлата си вече 2012 година. Държавността отсъства и за първи път това е ясно забележим факт. Положението не е така от вчера, но през миналата година, главно поради технически причини се видя същинското състояние на нещата. Липсват механизми за осигуряване на минималната сигурност, която следва да бъде гарантирана от съществуването на една държава. Всеки прави, каквото си поиска или не прави, което му е вменено и никой не е в състояние да го накара да върши друго. Липсват елементарни механизми, гарантиращи следването на вече написаните правила, от което следват произвол и тежка инвалидизация на държавността. Примерите за това са безброй, само в рамките на изминалите дванадесет месеца.

Дали става дума за доктор Танков от пернишката ТЕЛК, за анонимния катаджия, за премиера Борисов и действията на президента Плевнелиев или за изпълнението на съдебните актове, е едно и също, защото на всички нива отсъства държавността. Няма механизми, с които да се гарантира силата на правото в най-общия смисъл. Няма начин някой, който не желае да свърши онова, което му е вменено като задължение, да бъде накаран да го направи - примерно да освидетелства медицинското състояние на пациент или да потвърди с присъствието си избора на конституционен съдия, да не говорим, че е невъзможно при това положение да се очаква образуване на дело срещу министър-председателя за извършено престъпление, въпреки констатациите в присъдата на ЕСПЧ срещу България.
Изминалата година еднозначно доказа, че никой не е в състояние да накара президента, прокурора или доктора да си свърши работата. Никой не може да ги накара и никой не може да им търси сметка.

Ако му е кеф ще присъства на клетвата на конституционен съдия, ако не му е кеф ще се тръгне и с действието си ще анулира цяла институция, чието съществуване е императивно по силата на действащата в момента конституция. Колко му е. Може би трябва да променят конституцията - чл. хх "Конституционен съд съществува, ако тоя ден Росен Плевнелиев е на кеф." Фактът, че след достигане на определено ниво в сферата на обществените услуги (след постъпване на държавна работа), отделни хора могат безконтролно да се разполагат със служебно делегираните им права, е достатъчен за заключението, че държавността отсъства напълно.

Държавността чисто и просто е заритана под обкръжаващата мебелировка, заметена е под килима и повече така не бива.



__________
Във втора и трета част ще има за: Орлов мост; протестите в частност и по принцип; ролята на медиите; ярките личности

Негърската лотария и мазните жабарски свине

Било е някъде през 30-те във времето на голямата депресия. Чикагските негри организирали своя лотария. По онова време негрите в Америка били наричани просто негри. Лотарията била по-скоро благотворителна, отколкото чиста търговийка. През седмицата организаторите продавали билети от по няколко цента, а накрая някой късметлия грабвал печалбата от няколко десетки хиляди долара. За другите оставала надеждата, че може би те ще са щастливците другия път. И всчико вървяло много добре, докато един ден Ал Капоне и мазните му жабарски свине не ги огряло прозрение, че това са много пари, за да оставят въртенето им от някакви си негри. По онова време на италианците в Америка им казвали просто жабари. Всичко било вече направено, само трябвало да им го вземат и да сложат ръка на парите. Започнало се с побоища, убийства, заплахи и в крайна сметка жабарите успяли да вземат бизнеса с лотарията, но нещо се объркало. Негрите разбрали, че тяхната негърска лотария, същата лотария, която те създали с трудно изкарания си четвърт долар сега била присвоена от жабарите. И престанали да участват. Просто спрели да купуват билетите, а на Капоне му останало да духа супата. Това не било обикновен бизнес със собственици, които можел да бие, ако не му платят или да заплаши с унищожение на имуществото. Било повече от това - било идея, лъч надежда за по-добър живот на негрите от онова време. Не било възможно Капоне и мазните жабарски свине да принудят стотици хиляди хора да купуват от тях, това вече не било негърската лотария и негрите не искали да дават своя четвърт долар за нея.
Така свършва историята. Е, сигурно не е било дословно така, но горе-долу е ясно какво е станало. Една от многото истории с участието на Капоне, но тя е показателна за важността на прозрачната собственост. Прозрачност на собствеността... Човек пазарува храна, хладилник, научава новините или решава в коя банка да си сложи парите и никой не би се доверил на престъпник. Стига да знае.

Забранено, разрешено, задължително - познай липсващата дума

Може и в обратен ред, но признаците са на лице, когато се избяга от златната среда даваща право на избор.
Отношението към Вероучението и Пушенето са добри нагледни примери за наличието на някой от видовете. Пламен ще ме извинява, но видовете са повече от един. В това число влиза и либералния, нищо че не бил дефиниран. И без друго всичко извън класическия италиански не е дефинирано, а често се случва да се практикува и без идеологическа обосновка - това не го прави по-малко валиден.

Но да се върна на вероучението и пушенето.
Вероучението вече премина през първите две фази - беше забранено, сега е разрешено - който иска го ползва, но малко искат и това води до там, че и в този момент някакви, които не могат да попълнят паството си, поради очевадната нелепост на проповядваните от тях дивотии, искат да го направят задължително. Както е било едно време. Днес го раздават "по-либерлно" - щом има за нас, съгласни сме да има и за другите. Тоест някое еврейче няма да го карат да се кръсти, но под строй ще го карат да изпълнява някакви други заклинания. Така и арменския поп ще е доволен, и еврейския ще е доволен, и оджата, само за сектата на Муун дали ще се навият да отпуснат квота, щото не е традиционна, квото и да значи това. Принципно дивотията си е традиционна отвсякъде, но да не отварям друга тема.

По подобен начин пушенето и отношението на държавата към него премина през няколко фази и вече е близо до крайния си етап - да се превърне в престъпление. Първо беше разрешено, след това ограничено, а отскоро е забранено. В това число и на собствена зема.


Характерни и в двата случая са две неща. Акцентът върху полезността и/или вредността, като аргумент за забрана или задължение е първото. Второто е грижата за някой друг, да го наречем ближния.
Примерно, ти си ми ближен и всеки ден страдам за теб, когато те видя да пушиш и те чуя да богохулиш. Ближен си ми, мило ми е за теб и за твое добро ще ти забраня да пушиш и ще те задължа да ходиш на курс по исусаджийство за начинаещи. Аааа да, всъщост дядо ти е бил мюсюлманин - отиваш за обработка при Настрадин Ходжа, извинявай за недоразумението.

От отношението на населението към въпросните (и всички други) запрещения и задължения, личи що за стока са хората в качеството им на общност.

Саламът - баща и майка на свободата (178)

Свободата, Санчо... или салама - такава беше дилемата в една телевизионна реклама. Мнозина "свободолюбци" възнегодуваха срещу предложения избор, но какво от това. И извън рекламата дилемата е тази, поне докато не бъде задоволен глада за салам. След това дилема няма. В крайна сметка салама винаги е бил на първо място. В случая салама е метафора на задоволяването на основните битови потребности или казано накратко - на парите. Така е при всички животни, така е и при човека, който не прави изключение и също е част от фауната. Винаги и навсякъде основната нужда е била подсигуряването на храна. В процеса на еволюцията човек се е сдобил и с други нужди, вписващи се в метафората със салама - подслон, топло, светло. Все базови неща, които дават здравата основа за искане на повече.
Изборът между свободата и салама е основна тема и в документалната поредица на BBC посветена на парите, която се излъчва по БНТ. В един от показаните наскоро епизоди се разглеждаше проблема със свободата в Латинска Америка и провалът на Боливар в опитите му да установи система подобна на онази в САЩ по това време. Заключението на авторите е, че на гол тумбак чифте пищови не стоят - образно казано. Това е и причината Боливар да не успее, въпреки голямото му желание. В крайна сметка латиносите успяват да постигнат независимост от Испания, но не и свобода, защото им липсвала база, на която да я изградят - така наречената демокрация базирана върху частната собственост.
С годините демокрацията е загубила първоначалното си значение, като форма за политическа изява и се е отъждествила със свободата. Тази еволюция на значението е особено изразена в годините след втората световна война, когато в развития западен свят се наблюдава процес на трансформация на най-ниските социални слоеве и (клик, връзката е важна за темата) превръщането им от обикновени наемни черноработници, в хора пртитежаващи недвижима собственост - свободни хора. Благодарение на материалната си обезпеченост тези хора в рамките на няколко десетилетия се сдобиват с такива по размер права и свободи, каквито само поколение преди това е било немислимо.
Свободата винаги е била обвързана с възможността за нейното материално обезпечаване. Поради тази причина няма известен случай на беден и същевременно свободен народ. В този ред на мисли е напълно закономерно, че местата по света, където няма свобода, са най-бедните и най-лоши места за живеене. Диктаторите знаят, че за да държат хората в подчинено положение, те непременно трябва да ги държат и в бедност. Защото апетита идва с яденето, а когато човек задоволи първичната си нужда от "салам", той започва да иска повече, започва да мечтае, започва да иска свобода и е само въпрос на време да се пребори за нея. Затова диктаторите държат хората в бедност, защото знаят, че основната грижа на човека е преди всичко да оцелее и чак после да мисли за другото.
Някои казват, че истината ни прави свободни, но е ясно, че наличието на достатъчно салам прави това. Богатството прави човека свободен. Няма нищо случайно в стечението на обстоятелствата, че тук в България има малко свобода. Преди години българите получиха до голяма степен свободата си на готово. Те не бяха готови за нея, не бяха си подсигурили достатъчно салам. Бяха прекалено бедни за да могат да бъдат и свободни. В резултат днес хората губят свободата си. Губят материалното, губят собствеността си, губят парите си, губят "салама", губят основата да бъдат свободни.