Било е някъде през 30-те във времето на голямата депресия. Чикагските негри организирали своя лотария. По онова време негрите в Америка били наричани просто негри. Лотарията била по-скоро благотворителна, отколкото чиста търговийка. През седмицата организаторите продавали билети от по няколко цента, а накрая някой късметлия грабвал печалбата от няколко десетки хиляди долара. За другите оставала надеждата, че може би те ще са щастливците другия път. И всчико вървяло много добре, докато един ден Ал Капоне и мазните му жабарски свине не ги огряло прозрение, че това са много пари, за да оставят въртенето им от някакви си негри. По онова време на италианците в Америка им казвали просто жабари. Всичко било вече направено, само трябвало да им го вземат и да сложат ръка на парите. Започнало се с побоища, убийства, заплахи и в крайна сметка жабарите успяли да вземат бизнеса с лотарията, но нещо се объркало. Негрите разбрали, че тяхната негърска лотария, същата лотария, която те създали с трудно изкарания си четвърт долар сега била присвоена от жабарите. И престанали да участват. Просто спрели да купуват билетите, а на Капоне му останало да духа супата. Това не било обикновен бизнес със собственици, които можел да бие, ако не му платят или да заплаши с унищожение на имуществото. Било повече от това - било идея, лъч надежда за по-добър живот на негрите от онова време. Не било възможно Капоне и мазните жабарски свине да принудят стотици хиляди хора да купуват от тях, това вече не било негърската лотария и негрите не искали да дават своя четвърт долар за нея.
Така свършва историята. Е, сигурно не е било дословно така, но горе-долу е ясно какво е станало. Една от многото истории с участието на Капоне, но тя е показателна за важността на прозрачната собственост. Прозрачност на собствеността... Човек пазарува храна, хладилник, научава новините или решава в коя банка да си сложи парите и никой не би се доверил на престъпник. Стига да знае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар