Стана сряда, докато се наканя да седна. Изборите за президент са в неделя и мисля повече да не се затормозявам с централната власт. Реших сега да си напиша последния пост посветен на тези президентски избори. Нещата са ясни и няма какво да протакам. В неделя ще отида до урната, ще пусна бюлетината и отношенията ми със Светльо Витков ще приключат. Всъщност тe вече са приключили и единствената причина да отида е, че в същия ден се гласува и за кмет.
На изборите в неделя Светльо Витков ще събере значителен по обем вот. Дали ще са тридесет, петдесет или сто хиляди гласа е без значение за тези избори. От друга страна всеки глас е политическо доверие.
Ние историците се ориентираме за посоката на вятъра или когато има някакви несъответствия. Налице са индикации, че политическата одисея на Светльо ще завърши с опит за създаване на партия. Вероятно ще е песимистка, протестна, пънкарска или с подчертано крайна насоченост.
Както казах, след пускането на бюлетината отношенията ни приключват. Един глас подарък мога да направя, но повече от това.
Показват се публикациите с етикет Светльо Витков. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Светльо Витков. Показване на всички публикации
сряда, 19 октомври 2011 г.
петък, 14 октомври 2011 г.
053
Гледам на ситуацията през погледа на историка, но съм сигурен, че не съм единствения, който е обърнал внимание на тези метаморфози.
Светльо Витков влезе в тази кампания, като човека, който не знае за какво е там, но само от него зависи как ше излезе от нея. Все още продължава да ми бъде интересен в качеството му на политически кандидат, въпреки някои странни негови действия. Той влезе в кампанията с репутацията си на готиния пич с весел нрав, който не се притеснява от нищо. Веселяк, бъзикчия и изобщо пич, който може да ръси простотии на поразия и в същото време да не се връзва прекалено на чуждите глупости.
Нали така, Светльо е готиния кандидат в тази кампания - неполитичен, непартиен и веселяк. Поне така започна.
Не го познавам лично, но съм събирал впечатления двайсетина години, още отпреди надървените въглища и те са, каквито се е постарал да ги направи през това време. Точно затова се изненадах, когато видях как публично изруча и започна да намира маана на начините, по които е бил отразен в Господарите пред много зрители и тук пред петдесетината читатели на блога. Ако беше някой задник разбирам, но от Светльо? Първо несериозния стана сериозен, а после неполитическата кампания мина на вълна "револусион", "венсеремос", "ел президенте", пънкарската партия в Рейкявик и конспиративната теория, която всеки трябвало да прочете, но иначе е без коментар...
Като историк съм виждал много случаи на хора, които се променят при допира си с политиката. В крайна сметка от Светльо зависи дали ще излезе на плюс или ще успее да счупи глупомера с някоя екзотична простотия. Засега и двата светофара светят в зелено, накъде ли ще хване?
Напомнянето - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
Светльо Витков влезе в тази кампания, като човека, който не знае за какво е там, но само от него зависи как ше излезе от нея. Все още продължава да ми бъде интересен в качеството му на политически кандидат, въпреки някои странни негови действия. Той влезе в кампанията с репутацията си на готиния пич с весел нрав, който не се притеснява от нищо. Веселяк, бъзикчия и изобщо пич, който може да ръси простотии на поразия и в същото време да не се връзва прекалено на чуждите глупости.
Нали така, Светльо е готиния кандидат в тази кампания - неполитичен, непартиен и веселяк. Поне така започна.
Не го познавам лично, но съм събирал впечатления двайсетина години, още отпреди надървените въглища и те са, каквито се е постарал да ги направи през това време. Точно затова се изненадах, когато видях как публично изруча и започна да намира маана на начините, по които е бил отразен в Господарите пред много зрители и тук пред петдесетината читатели на блога. Ако беше някой задник разбирам, но от Светльо? Първо несериозния стана сериозен, а после неполитическата кампания мина на вълна "револусион", "венсеремос", "ел президенте", пънкарската партия в Рейкявик и конспиративната теория, която всеки трябвало да прочете, но иначе е без коментар...
Като историк съм виждал много случаи на хора, които се променят при допира си с политиката. В крайна сметка от Светльо зависи дали ще излезе на плюс или ще успее да счупи глупомера с някоя екзотична простотия. Засега и двата светофара светят в зелено, накъде ли ще хване?
Напомнянето - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
044
<< Първата част
Един бърз преглед на прогнозите показва различна щедрост към определени кандидати от страна на агенциите. По отношение на Светльо Витков, явно той съществува единствено за Алфа рисърч, която му отмерва един процент подкрепа сред гласуващите. Може би е малко пресилено, но ми се струва, че резултатите ще бъдат значително по-добри с долна граница от 80,000 гласа. Не това е важното в момента.
Факт е, че симпатизанти, активисти и застъпници на някои кандидати от "по-сериозните" партии, вече започнаха да замерят Светльо Витков с фекалии в коментарите под публикациите за него в Дневник, а вероятно и на други места.
Традиция още от времето на Алеко е опонента да бъде цапан. В случая това е своебразно признание за значимост. Не най-приятното, но си е признание.
Вероятната причина за нахвърлянето се дължи на приказките за протестния вот в подкрепа на Витков и някакви страхове, че с участието си в изборите той ще им отнеме от гласовете.
В известен смисъл акцентирането върху протестния характер на вота е нож с две остриета, а и не е съвсем така. Трудно е да се прецени какви точно са хората даващи подкрепата си за Светльо Витков. Той е нов участник в политиката, който се явява за първи път на избори. Поглед върху симпатизантите във Фейсбук може да даде известна представа. Протестните се натрапват със своята експресивност, което не ги прави автоматично мнозинство. На пръв поглед преобладават сериозните хора, които до момента са страняли от политиката и сега за първи път ще намерят смисъл да отидат до урната и да пуснат за своя кандидат. Независимо от липсата на социологическа и медийна подкрепа. В крайна сметка не социолозите и медиите ще определят резултата, а хората с техните гласове.
Така или иначе участието на Светльо Витков в кандидатпрезидентската надпревара ще даде отговор на някои въпроси и същевременно ще постави нови. Трудната за премерване подкрепа ще добие числово измерение в деня на изборите. Без значение дали тя ще бъде един процент от гласувалите, както казва Алфа рисърч или ще е неколкократно повече, вероятността Светльо да стане президент точно на тези избори е малка. По-важно е какво ще се случи с подкрепата получена по време на провеждането им.
Засега Светльо Витков пази мълчание по този въпрос. Отговор липсва. Твърде вероятно е самото му поставяне на масата, отново да подразни Светльо, но няма начин, важно е да се знае какво следва да се случи с натрупания политически капитал по време на тази кампания. Повдигането на завесата ще даде профил и смисъл на вота.
Давам си сметка, че публичното обсъждане сигурно не е най-умното, което може да се направи, но ме интересува, а нямам възможност да попитам tete-a-tete, както се казва.
Независимо от всичко, както и да реши да постъпи по-нататък Витков, самото му участие в изборите и най-вече резултатите, които ще получи, ще виснат като една хубава обица на ухото на така наречените "по-сериозни" партии. На някои от тях ще се наложи да преразгледат смисъла от по-нататъчното си участие в политиката. Погледнато от този ъгъл, участието на Светльо Витков може и да не задоволи напълно очакванията на симпатизантите, особено на по-екзалтираните, но то има потенциал да даде нова тенденция в политиката. Времето ще покаже.
Припомням - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
Един бърз преглед на прогнозите показва различна щедрост към определени кандидати от страна на агенциите. По отношение на Светльо Витков, явно той съществува единствено за Алфа рисърч, която му отмерва един процент подкрепа сред гласуващите. Може би е малко пресилено, но ми се струва, че резултатите ще бъдат значително по-добри с долна граница от 80,000 гласа. Не това е важното в момента.
Факт е, че симпатизанти, активисти и застъпници на някои кандидати от "по-сериозните" партии, вече започнаха да замерят Светльо Витков с фекалии в коментарите под публикациите за него в Дневник, а вероятно и на други места.
Традиция още от времето на Алеко е опонента да бъде цапан. В случая това е своебразно признание за значимост. Не най-приятното, но си е признание.
Вероятната причина за нахвърлянето се дължи на приказките за протестния вот в подкрепа на Витков и някакви страхове, че с участието си в изборите той ще им отнеме от гласовете.
В известен смисъл акцентирането върху протестния характер на вота е нож с две остриета, а и не е съвсем така. Трудно е да се прецени какви точно са хората даващи подкрепата си за Светльо Витков. Той е нов участник в политиката, който се явява за първи път на избори. Поглед върху симпатизантите във Фейсбук може да даде известна представа. Протестните се натрапват със своята експресивност, което не ги прави автоматично мнозинство. На пръв поглед преобладават сериозните хора, които до момента са страняли от политиката и сега за първи път ще намерят смисъл да отидат до урната и да пуснат за своя кандидат. Независимо от липсата на социологическа и медийна подкрепа. В крайна сметка не социолозите и медиите ще определят резултата, а хората с техните гласове.
Така или иначе участието на Светльо Витков в кандидатпрезидентската надпревара ще даде отговор на някои въпроси и същевременно ще постави нови. Трудната за премерване подкрепа ще добие числово измерение в деня на изборите. Без значение дали тя ще бъде един процент от гласувалите, както казва Алфа рисърч или ще е неколкократно повече, вероятността Светльо да стане президент точно на тези избори е малка. По-важно е какво ще се случи с подкрепата получена по време на провеждането им.
Засега Светльо Витков пази мълчание по този въпрос. Отговор липсва. Твърде вероятно е самото му поставяне на масата, отново да подразни Светльо, но няма начин, важно е да се знае какво следва да се случи с натрупания политически капитал по време на тази кампания. Повдигането на завесата ще даде профил и смисъл на вота.
Давам си сметка, че публичното обсъждане сигурно не е най-умното, което може да се направи, но ме интересува, а нямам възможност да попитам tete-a-tete, както се казва.
Независимо от всичко, както и да реши да постъпи по-нататък Витков, самото му участие в изборите и най-вече резултатите, които ще получи, ще виснат като една хубава обица на ухото на така наречените "по-сериозни" партии. На някои от тях ще се наложи да преразгледат смисъла от по-нататъчното си участие в политиката. Погледнато от този ъгъл, участието на Светльо Витков може и да не задоволи напълно очакванията на симпатизантите, особено на по-екзалтираните, но то има потенциал да даде нова тенденция в политиката. Времето ще покаже.
Припомням - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
сряда, 5 октомври 2011 г.
043
Кампанията за президентските избори уж набира скорост, но върви вяло. И дебати не са проведени до момента. Няма смисъл от тях, защото какво има да си опонират - от президента нищо не зависи. Някои биха възразили на казаното и ще имат формални основания. Изглежда, че кандидатите са в патова ситуация без очевиден полезен ход. В изборната нощ всички ще се наредят в ендекато на културата и ще кажат, че са спечелили. Ще излъжат за пореден път, сякаш забравили, че кампанията вече е приключила.
В действителност ще има само двама печеливши. Това са вероятният бъдещ президент Плевнелиев и Бате Гойко (Светльо Витков). Светльо Витков е безспорно по-интересният от двамата. Кампанията, която са му организирали също е не по-малко интересна от самия него.
Участието на Витков в изборите за президент на България, в никакъв случай не може да се определи, като типично. Кампанията му определено не е от онези, които сме свикнали да гледаме и на практика прилича много повече на промотиране на марка или продукт, отколкото на ефективен ход към голямата политика. Когато в изборната нощ Светльо Витков застане пред камерите и каже "аз спечелих", думите му ще звучат напълно буквално. Ще е спечелил авторитет, какъвто български музикант може само да сънува. В добавка се очертава да станем свидетели на прецедент не само за българската политика, кандидат да излезе от кампанията си с повече пари, отколкото е влязъл. Само по себе си това изглежда странно, но от друга страна е единственото честно решение - избирателя(публиката) да плати за всичко, а не някакви незнайно какви типажи. Казано накратко, пиарката му е вложила мозък.
Явяването на Витков на тези избори идва да открехне обществото и по един друг въпрос. Много хора са се питали, защо има такъв голям наплив за политиката. За не малко е ясно, че там има възможности да се краде, да се вземат подкупи, да се задоволява егото и за други прояви на тъмната страна на човешката природа. И все пак има свестни и честни хора, които се занимават с политика. С участието си Светльо Витков дава отговор на въпроса, а той е прост - единственият начин да станеш суперзвезда в България, е като влезеш в политиката.
Може да си супер богат, да си супер талантлив, да можеш по вода да ходиш, но не си нищо, ако не си в политиката - ще си останеш много популярен в много тесен приятелски кръг. Политиката дава друго, по-сериозно измерение на нещата.
Не зная как точно виждат ситуацията и каква е дългосрочната цел на екипа на Витков, това все пак са неща от кухнята, но предусещам, че ще бъде направен (неуспешен) опит, натрупания авторитет в рамките на тази кампания да получи творческо измерение.
(Следва)
Може би не е най-подходящото място, но все пак ще припомня - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
В действителност ще има само двама печеливши. Това са вероятният бъдещ президент Плевнелиев и Бате Гойко (Светльо Витков). Светльо Витков е безспорно по-интересният от двамата. Кампанията, която са му организирали също е не по-малко интересна от самия него.
Участието на Витков в изборите за президент на България, в никакъв случай не може да се определи, като типично. Кампанията му определено не е от онези, които сме свикнали да гледаме и на практика прилича много повече на промотиране на марка или продукт, отколкото на ефективен ход към голямата политика. Когато в изборната нощ Светльо Витков застане пред камерите и каже "аз спечелих", думите му ще звучат напълно буквално. Ще е спечелил авторитет, какъвто български музикант може само да сънува. В добавка се очертава да станем свидетели на прецедент не само за българската политика, кандидат да излезе от кампанията си с повече пари, отколкото е влязъл. Само по себе си това изглежда странно, но от друга страна е единственото честно решение - избирателя(публиката) да плати за всичко, а не някакви незнайно какви типажи. Казано накратко, пиарката му е вложила мозък.
Явяването на Витков на тези избори идва да открехне обществото и по един друг въпрос. Много хора са се питали, защо има такъв голям наплив за политиката. За не малко е ясно, че там има възможности да се краде, да се вземат подкупи, да се задоволява егото и за други прояви на тъмната страна на човешката природа. И все пак има свестни и честни хора, които се занимават с политика. С участието си Светльо Витков дава отговор на въпроса, а той е прост - единственият начин да станеш суперзвезда в България, е като влезеш в политиката.
Може да си супер богат, да си супер талантлив, да можеш по вода да ходиш, но не си нищо, ако не си в политиката - ще си останеш много популярен в много тесен приятелски кръг. Политиката дава друго, по-сериозно измерение на нещата.
Не зная как точно виждат ситуацията и каква е дългосрочната цел на екипа на Витков, това все пак са неща от кухнята, но предусещам, че ще бъде направен (неуспешен) опит, натрупания авторитет в рамките на тази кампания да получи творческо измерение.
(Следва)
Може би не е най-подходящото място, но все пак ще припомня - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
вторник, 13 септември 2011 г.
025
Мене Светльо Витков ме кефи за президент. На некои може да им се стори прекалено, но Витков покрива базисните изисквания, а то повече и не е нужно. Президентите с много власт трябва да са намкви, но българския президент е фигурант. Българският е колкото да казваме, че и ние имаме и да си го показваме. Така като гледам какво може да прави българския президент, ми се струва, че по-скоро най-много го бива да не може да прави нищо. Не щото евентуално му липсват качества, а защото конституцията го е сложила на мястото му и е казала да не може.
Слушал съм как през годините разни кандидати са обещавали да правят някакви неща - социална държава, да вдигат заплатите и пенсиите, и детските, и майчинските, и на инвалидите, абе да раздават пари на калпак. Или да ни направят Швейцария на Балканите. Всякакви басни и пословици са казвали с мисълта, че така ще ги изберат.
В действителност българският президент може единствено да лала и нищо повече. Нито може да инициира политика, нито може с кирливото си вето да спре парламента, нито нищо. Затова си мисля, че няма, няма абсолютно никакво значение кой е президента, какви са му възгледите, в какво вярва и какво си въобразява.
Някои казват, че президента трябва е много възпитан, културен и примерен, за да ни представя добре пред чужденците. Пробвах да се сетя за някой примерен президент - просто така, кой е просто. Оказа се трудна задача. Кой е президент на Австрия или на Швейцария, или на Латвия, или който и да било друг президент на държавица без особена значимост. Известните са тия на Америка и на Русия, напоследък и тази на Бразилия, но то е от патриотизъм, иначе стария никой не го беше чувал. Това е то, президента е храна за местна консумация и надали някой по света го боли кура, за това кой е президента на България. От друга страна, нас тука трябва да ни интересува, защото ще му гледаме мутрата и ще му слушаме глупостите в продължение на пет години. Пенсията и заплатата няма да вдигне, нито социалното ще направи, но така или иначе няма да пропуска случай да се покаже по телевизора. Затова трябва да не е задник, за да не ни дразни.
Мене Светльо Витков ме кефи за президент, щото е пичага и не е лицемер. Щом може да каже гъз без да се подмокри от притеснение, значи става. Казва го толкова естествено, колкото всеки възпитан задник би казал аз. Щото Светльо Витков като казва гъз, все едно говори за себе си. Той си е гъз, но поне не е лицемерен задник, пък на задници съм се нагледал и ми се иска нещо различно. Работата е хубава, а пенсията е добра - Витков президент и това е.
Слушал съм как през годините разни кандидати са обещавали да правят някакви неща - социална държава, да вдигат заплатите и пенсиите, и детските, и майчинските, и на инвалидите, абе да раздават пари на калпак. Или да ни направят Швейцария на Балканите. Всякакви басни и пословици са казвали с мисълта, че така ще ги изберат.
В действителност българският президент може единствено да лала и нищо повече. Нито може да инициира политика, нито може с кирливото си вето да спре парламента, нито нищо. Затова си мисля, че няма, няма абсолютно никакво значение кой е президента, какви са му възгледите, в какво вярва и какво си въобразява.
Някои казват, че президента трябва е много възпитан, културен и примерен, за да ни представя добре пред чужденците. Пробвах да се сетя за някой примерен президент - просто така, кой е просто. Оказа се трудна задача. Кой е президент на Австрия или на Швейцария, или на Латвия, или който и да било друг президент на държавица без особена значимост. Известните са тия на Америка и на Русия, напоследък и тази на Бразилия, но то е от патриотизъм, иначе стария никой не го беше чувал. Това е то, президента е храна за местна консумация и надали някой по света го боли кура, за това кой е президента на България. От друга страна, нас тука трябва да ни интересува, защото ще му гледаме мутрата и ще му слушаме глупостите в продължение на пет години. Пенсията и заплатата няма да вдигне, нито социалното ще направи, но така или иначе няма да пропуска случай да се покаже по телевизора. Затова трябва да не е задник, за да не ни дразни.
Мене Светльо Витков ме кефи за президент, щото е пичага и не е лицемер. Щом може да каже гъз без да се подмокри от притеснение, значи става. Казва го толкова естествено, колкото всеки възпитан задник би казал аз. Щото Светльо Витков като казва гъз, все едно говори за себе си. Той си е гъз, но поне не е лицемерен задник, пък на задници съм се нагледал и ми се иска нещо различно. Работата е хубава, а пенсията е добра - Витков президент и това е.
Абонамент за:
Публикации (Atom)