097

Смятах пак да попиша малко за фактора работна заплата и за пазара на труда по-конкретно, обаче нещо не ми идва както трябва и се отказвам да го правя в този момент. Наскоро споделих, че пиша за себе си и просто споделям за четене написаното. В последно време обърнах внимание, че постовете за икономика се радват на някакво читателско внимание и реших, че е по-добре да не претупвам. Да си призная съм изненадан от интереса точно към тези публикации. Още повече, че съм историк, а не икономист по образование. То вярно, че в днешно време академичното образование девалвира, особено що се отнася до икономиката. Както и да е, от един момент нататък човек трудно може да намери някой, който да го научи на нещо и обикновено започва сам да събира частите на пъзела, та и аз така. Сигурно точно това интригува.
В момента мисълта не тръгва гладко и ще отложа за по-късно. По принцип ми е интересен феномена Европа на две скорости, за който напоследък често се говори и ролята на цената на труда, като фактор за това разминаване. Исторически погледнато имаме пример с Америка на две скорости, който пример е добър за съпоставка с днешните събития.
После ше го мисля.

087

Блогането или блогването е яко занимание, щото човек може да си напише, квото му е на акъла в тоя момент и като магарето - да си покаже рогите. Да се насере, само за да види какво ше кажат останалите. Можеш да си пишеш и аз мога, и го правя. За всякакви сериозни или несериозни неща, или просто да си се лигавя, ако ми е кеф.
Квото изкарам ще го видят дватрийсе човека или сто, ако им се стори интересно или ако някой им го прати в социалната мрежа, но пак е ограничено. Общо взето, пишем си по блоговете известно количество хора и си се четем помежду си. Умно или тъпо, весело или тъжно, сериозно или лигня, написаното много рядко може да излезе извън този тесен, почти семеен кръг.
Та, те така.
И нещо лично за финал, към Иво.
Иво, не знам дали се опитваш да ме убеждаваш в някакви неща, които си мислиш, че са еди-как си или си мислиш, че така ше разпространиш "словото си", но и в двата случая е от пусто в празно. Не за друго, а щото тука никой не влиза да чете (смех).

071

Предимството на интернет е във възможностите за комуникация и контакт с хора имащи различни интереси. Всичко се случва в реално време или с минимално закъснение и е много лесно. Вчера се бях сетил за последствията от липосукцията и попитах във фейсбук. Отговор не получих най-вероятно, защото са ми малко контактите. Онзи ден направих четиресе(дни) от присъствието си там и по тоя повод помолих фб-приятелите да ме запознаят със своите приятели. Искам да имам повече, защото когато попитам за липосукцията или някое друго странно нещо, е много по-вероятно да се нямери някой, който да ми отговори. Няколко човека препратиха съобщението, още няколко го "лайкнаха", но така или иначе никой не се отзова и не използва функцията "Предложете приятели". За липосукцията отговор не получих, както вече споменах, но ме питаха как така съм се сетил точно за това.
Бих казал, че съм човек с извънстереотипни интереси. Стереотипно е накой да реши, че щом съм завършил история, значи се интересувам само от това. Има и такива хора, но специално аз не съм от тях. От малък съм си такъв и си спомням, че чупех всичките си играчки за да видя какво има вътре и да разбера как точно работят. Дори успях да измрънкам от нашите да ми купят кукла, което ги беше попритеснило малко, но им мина, когато й отворих главата, да прегледам как точно се отварят и затварят очите :))) По принцип се интересувам от всякакви странни и противоречащи си едно с друго неща. Интересувам се от миналото, но повече ме интересува бъдещето. Имам интерес към физиката и по-точно към някои раздели от нея, като - механика, термодинамика, динамика на флуидите, такива работи. Интересувам се и от география, и от ботаника, от медицина, от човешкото поведение, от икономика, от политика, от техника и технологии, от наука в най-общия смисъл и от какво ли не още. Интересувам се дори от неща, които още не знам, че съществуват - предполагам, като се знам вероятно ще са ми интересни.
Ако интересите ми могат да бъдат събрани в няколко думи, сигурно те биха изглеждали така - как и защо се случват нещата и какво следва по-натам.
Интересувам се и когато не знам питам, а когато не знам кого да попитам, питам в интернет - във фейсбук или тук, все ще се намери къде. Питам, а ако някой знае и му се занимава ще ми каже. Интернетът позволява такова развитие на комуникацията и определено дава много повече възможности. Тук в мрежата мога да задам въпрос или да изкажа мнение, по начин невъзможен в реалния живот. Представяш ли си го, да спра някого и да го питам... Не става.
Затова в интернет ми харесва. Нивото на комуникацията е несравнимо по-добро от всяка друга възможност. Затова и съм тук и точно заради това искам да увелича максимално контактите си, помагайте.

055

Може би трябва да променят задължителния текст в края на всеки предизборен репортаж - Купуването и продаването на гласове е унижение! Подаряването им също не е най-умното нещо, но пак е за предпочитане пред търгуването с правото на глас. Да се гласува има смисъл по принцип, а най-много го има, когато перспективите изглеждат добри. Има смисъл да се гласува, когато има подходящ кандидат, който знае какво, как и кога да се прави, а когато не знае умее да чува. За точно такъв кандидат съм решил да дам гласа си на тези избори за местна власт. Няма да му го продавам или подарявам, а ще му го дам, за да върши работа и от мое име.
Избрах да подкрепя този човек. Казва се Людмил Сандов и е кандидат за кмет на град Монтана. Избрах да го подкрепя активно, не само с гласа си в неделя, а и сега, когато се ангажирам и ви занимавам с личния си избор.
Избрах да подкрепя Людмил Сандов за кмет по няколко много простички причини. Първата е в решението на деликатния въпрос за името на нашия град. Бях малък, но си го спомням все едно е било миналата седмица. В ония години на политическо и идеологическо озверяване, когато хората се обиждаха, заради политическите си предпочитания, Людмил Сандов успя да намери решение по възможно най-тънкия начин. За половината от хората не беше приемливо града да остане Михайловград - на името на Христо Михайлов, герой от времето преди това. За другата половина беше неприемливо старото име Фердинанд. Още по-старото Кутловица беше напълно неприемливо за всички и тогава се роди Монтана. В началото хората се шегуваха и казваха щата Монтана, други подхвърляха, че това е най-пропадналия американски щат и щом ще е американско, трябвало да бъде нещо по-така. С времето новото име на града се прие добре от хората. Решението беше добро.
Людмил Сандов да е бил трийсетина годишен по онова време, но голяма зрялост е това и за мен е ясен знак за качество и способност за намиране на най-добрата пресечна точка между различните интереси.
Въпреки времевата дистанция, тази случка е показателна и водеща при решението ми да дам подкрепата си за Сандов на изборите в неделя.
Не забравям и факта, че той вече е бил кмет веднъж, което предполага много бърза адаптация към работата, а не тепърва да се учи. Формулата "специалист в това и онова, значи става" очевидно не сработва всеки път. Градът ни има нужда от промяна на управлението и е добре работата да се поеме от човек, който знае какво се прави в тази специфична дейност.
Липсата на корупционни скандали от времето на първия кметски мандат на Людмил Сандов, също не е за пренебрегване.

В общи линии изборът ми е изцяло мажоритарен и по никакъв начин няма отношение към политическата сила, от чието име се явява Людмил Сандов. За двете години на власт ГЕРБ не са ме убедили, че заслужават подкрепа, въпреки добрия подбор на кандидати, както сега, така и на предишните избори за местна власт. И все пак ще гласувам за техния кандидат, а при това положение ще се наложи да дам подкрепа и за общинската им листа. Предполагам, че много хора са в същото деликатно положение в случая, но ако ще се реже, трябва да е до здраво. В противен случай не би имало никакъв смисъл.

В заключение ще пожелая на моите съграждани да направят добър избор за града ни, а Людмил Сандов да не забравя, че всеки ден в кметството е ден от кампанията за следващите избори. Успех!

026

Почнах да си допопълвам фонотеката, ма стана преебушка. Заби ми веднъж, заби ми втори път и се оказа, че плеърите идват малко в повече. Да знаете, че повредата не е била във вашия телевизор. Както и да е, оправих го. Сега всичко се слуша директно в ютюб. Малко дървено се получи, но няма друг начин. Или има, ама го не знам :)
А блогчето било станало на пет седмици, преди малко видях. Не разбрах кога мина времето. Не разбрах и кое точно му харесвате, но има посещаемост. Страничката с музичката се оказа вървежна, а още няма и една десета от предвиденото съдържание, и последното за хиподила също. Аз затова и се пуснах да я поправям. От писане на тагове забравих какво щях да добавям днес, но ще се сетя. Важното е, че спря да цикли, щото ми скъса нерва. Един нерв ми е осатанал, ганглий некъф.

016

Битовизми завършили с кръвопролития. Единия ден имаше убийство и самоубийство с пистолет, а на следващия тийнейджър наръга друг с ножле, на по-следващия гледахме чист бандитизъм с обир, похищение на кола с пътници и полицейска гонка. Във времето, когато имаше една телевизия, а интернет беше нещо чудновато от холивудските филми, нямаше и да разбера за клането или за стрелбата. И щеше да ми бъде спокойно - без престъпност.
Част от изговорените думи през миналата седмица ме подразника - същинската причината да продължа поста си от онзи ден. Благодарение на телевизионния екран и интернет станах свидетел на няколко брутални престъпления. Всички са разбрали и обсъждат.
Достойно място между всичко изговорено заема отъждествяването на обществено-политическата реалност с понятия, като правосъдие и справедливост. Подобен полъх идваше, както от думите на един полицейски началник, така също и от тези на майката на шестнайсет годишния убиец. По улиците и във форумите е същото.
Хората не са длъжни да правят разлика, но щеше да е добре, ако все пак я правеха, защото, вече го казах - справедливост и правосъдие не са едно и също. Вида държавност и обществено-политическите реалности също нямат кой знае колко общо с правосъдието и справедливостта.
Гледам на ситуацията исторически и правя няколко констатации.
Въпреки идеята, че правосъдието трябва да дава справедливост, това често не е така. Правосъдието е твърде конкретно, справедливостта е прекалено разтеглива. На правосъдието може да му се съшие дреха и да бъде облечено в нея. За да има правосъдие е достатъчно да има закон. Бъде ли спазено написаното в закона, значи правосъдието е на лице. За да има справедливост трябва повече. Или по-малко, зависи. От друга страна политическата реалност или обществената система не е от голямо значение за наличието или липсата на правосъдие.
Пак исторически погледнато в България никога не е имало произлизаща от правосъдието справедливост. И сега в демокрацията, и по комунистическо, и през царско е било все така. Народът мрази лиспата на справедливост и очакваше, че демокрацията ще му я донесе, и сложи знак за равенство между двете. Като не му я донесе, народът й се разсърди. Ще й накриви капата, ама карай.
Като историк знам, че в България сме видяли само демокрацията, но знам и друго - раздаването на правосъдие не е предметът й на дейност.

006

Човек свързва казаното с име, а името с образ и обратно. Справих се с източването на телефона и вече се хиля от страницата на блога, от туитър, и от google плюс, и от профила си в дневник. Всичко необходимо за едно пълноценно присъствие в мрежата е осигурено. Ако нямам нищо за казване мога да дрънкам глупости.
Публикувай или умри.
Така е в днешно време. Всъщност не е баш така, но звучи адски добре.