016

Битовизми завършили с кръвопролития. Единия ден имаше убийство и самоубийство с пистолет, а на следващия тийнейджър наръга друг с ножле, на по-следващия гледахме чист бандитизъм с обир, похищение на кола с пътници и полицейска гонка. Във времето, когато имаше една телевизия, а интернет беше нещо чудновато от холивудските филми, нямаше и да разбера за клането или за стрелбата. И щеше да ми бъде спокойно - без престъпност.
Част от изговорените думи през миналата седмица ме подразника - същинската причината да продължа поста си от онзи ден. Благодарение на телевизионния екран и интернет станах свидетел на няколко брутални престъпления. Всички са разбрали и обсъждат.
Достойно място между всичко изговорено заема отъждествяването на обществено-политическата реалност с понятия, като правосъдие и справедливост. Подобен полъх идваше, както от думите на един полицейски началник, така също и от тези на майката на шестнайсет годишния убиец. По улиците и във форумите е същото.
Хората не са длъжни да правят разлика, но щеше да е добре, ако все пак я правеха, защото, вече го казах - справедливост и правосъдие не са едно и също. Вида държавност и обществено-политическите реалности също нямат кой знае колко общо с правосъдието и справедливостта.
Гледам на ситуацията исторически и правя няколко констатации.
Въпреки идеята, че правосъдието трябва да дава справедливост, това често не е така. Правосъдието е твърде конкретно, справедливостта е прекалено разтеглива. На правосъдието може да му се съшие дреха и да бъде облечено в нея. За да има правосъдие е достатъчно да има закон. Бъде ли спазено написаното в закона, значи правосъдието е на лице. За да има справедливост трябва повече. Или по-малко, зависи. От друга страна политическата реалност или обществената система не е от голямо значение за наличието или липсата на правосъдие.
Пак исторически погледнато в България никога не е имало произлизаща от правосъдието справедливост. И сега в демокрацията, и по комунистическо, и през царско е било все така. Народът мрази лиспата на справедливост и очакваше, че демокрацията ще му я донесе, и сложи знак за равенство между двете. Като не му я донесе, народът й се разсърди. Ще й накриви капата, ама карай.
Като историк знам, че в България сме видяли само демокрацията, но знам и друго - раздаването на правосъдие не е предметът й на дейност.